Това е завършекът на този четвърти том. Докато го приключвам сега, Великден 1910, идва Херцле и слага пред мен един немски вестник от 23 март тази година, в който под заглавието "Един паметник за индианците" се чете следното:
От Ню Йорк ни съобщават: Голямата статуя на Калъмбия при нюйоркския пристанищен вход в скоро време ще се сдобие, както изглежда, с другар. На пристанището на американската метрополия ще възникне голям, колосален паметник, чието предназначение ще бъде да запази у идните поколения възпоминание за червената раса, която може би за броени десетилетия ще изчезне като такава. Проектът за този паметник се върна при мистър Родман Уейнъмейкър и намери в цялата страна незабавен жив отклик. Президентът Тафт също одобри идеята. На пристанищния вход ще бъде издигната статуята на огромен индианец, като символ, че американския народ, въпреки всички несправедливости причинени на червената раса, напълно оценява благородните качества на най-старите обитатели на Америка. Тя ще символизира дълга на страната спрямо измиращата раса на "първия американец" и ще държи пред очите на бъдещите поколения прекрасните черти от характера на червената раса. Индианецът ще бъде представен с разтворени ръце, както е казал "добре дошли" на първите бели мъже, стъпили на американския бряг.
Питам: Не е ли интересно?