Наследникът на Империята

ГЛАВА 16

В хибернационния транс на джедаите нямаше сънища, той минаваше без спомени, без съзнание за съществуването на външния свят. Приличаше твърде много на състояние на кома с една малка разлика: въпреки липсата на истинско съзнание у Люк усетът му за време не изчезваше. Той не разбираше как става това, но някак се бе научил да го използва.

Точно този усет за време заедно с неистовото пиукане на Арту някъде отдалеч беше първият намек, че нещо не е наред.

— Добре, Арту, вече съм буден — увери той дроида, докато се връщаше в съзнание.

Премига няколко пъти, за да премахне лепкавото усещане в очите си, и направи бърза проверка на показанията на компютъра. Данните потвърдиха предположението му: изтребителят бе изскочил от хиперпространството на почти двайсет светлинни години от Джомарк. Радарът показваше право пред него два кораба, а малко по-встрани трети. Все още сънен, той вдигна глава да погледне по-внимателно.

Внезапният приток на адреналин го събуди напълно. Отпред имаше товарен междузвезден кораб, мощните му двигатели ясно проблясваха през смачканите и тук-там пробити плочи на корпуса. Зад него, надвиснал застрашително като тъмна морска бездна, се възправяше имперски звезден разрушител.

Гневът, страхът и омразата са роби на тъмната Сила. Люк с усилие потисна страха си. Товарният кораб беше между него и звездния разрушител, имперските сили, съсредоточили се над голямата си плячка, може още да не го бяха забелязали.

— Да изчезваме от тук, Арту — каза той, превключи на ръчно управление и бързо обърна изтребителя. Двигателите нададоха вой, протестирайки срещу резкия завой.

— Неидентифициран изтребител — изгърмя груб глас от говорителя. — Говори имперският звезден разрушител „Химера“. Предайте идентификационния си код и местоназначение.

Дотук с надеждите, че не са го забелязали. Едва сега Люк зърна в далечината причината за изскачането от хиперпространството — третият кораб бе кръстосвач прехващач, любимото оръжие на Империята за задържане иа неприятеля. Сигурно бяха лежали в засада зад товарния кораб и явно единствено на лошия му късмет се дължеше фактът, че е попаднал в тежката сянка на прехващана и е бил измъкнат от хиперпространството заедно с товарния кораб.

Люк притвори очи съсредоточено, присегна се със Силата и се опита да разбере дали той беше на Републиката, неутрален кораб или пират, заловен от „Химера“. Но на борда нямаше и следа от живот. Екипажът или бе успял да избяга, или вече бе отведен в плен. Тъй или иначе, в този момент Люк нищо не можеше да направи за тях.

— Арту, намери най-близкия край на гравитационната фуния на прехващана — заповяда той и хвърли изтребителя в обръщащо стомаха свободно падане, което дори компенсаторите на ускорителите не успяха да намалят. Ако успееше да се държи така, че товарният кораб да е постоянно между изтребителя и звездния разрушител, можеше да се опита да излезе от обхвата, преди да насочат привличащия лъч и да го издърпат.

— Неидентифициран изтребител — грубият глас звучеше ядосано. — Повтарям, съобщете идентификационния си код или се пригответе да бъдете задържани.

— Трябваше да взема един от фалшивите кодове на Хан — измърмори Люк. — Арту, къде е най-близкият край?

Дроидът избибика и на екрана на компютъра се появи сложна диаграма.

— Толкова далеч! — прошепна Люк. — Е, не ни остава друго, освен да се опитаме да стигнем дотам. Дръж се!

— Неидентифициран изтребител…

Остатъкът от думите му бе погълнат от рева на двигателите, включени внезапно от Люк на пълна мощност. Питащото пиукане на Арту почти се загуби в оглушителния шум.

— Не, по-добре защитните полета да останат изключени — извика в отговор Люк. — Трябва ни допълнителна мощност, за да поддържаме висока скорост.

Премълча, че ако звездният разрушител наистина имаше намерение да ги превърне в пара, на това разстояние наличието или липсата на защитните полета нямаше особено значение. Но, така или иначе, Арту сигурно вече го знаеше.

Дори и да не искаха просто да го унищожат, имперските сили явно нямаха намерение и да го пуснат да им избяга. На екрана на радара се виждаше как звездният разрушител се промъква на по-удобна позиция зад повредения товарен кораб.

Люк погледна към радара. Все още бяха в обсега на притеглящия лъч и ако продължаваха да се движат с тази скорост, положението нямаше да се промени през следващите няколко минути. Трябваше да измисли начин да ги обърка, да насочи вниманието им другаде…

— Арту, трябва ми бързо препрограмиране на едно от протонните торпеда — извика той. — Ще го пуснем без никаква начална скорост, но така, че да се насочи право назад. Никакви сензори и излъчвания, искам да бъде абсолютно безжизнено. Можеш ли да го направиш? — дроидът изпиука положително. — Добре. Кажи ми, като си готов, и го пусни веднага.

Насочи вниманието си към екрана и леко коригира курса на изтребителя. Изстреляно с минимум активност на направляващите сензори, торпедото щеше да затрудни внушителното количество заглушители на звездния разрушител, а липсата на всякакво излъчване щеше да ограничи възможността имперските сили да се опитат да го взривят с лазери. Разбира се, оставаше проблемът, че ако торпедото не е насочено изключително точно, ще се взриви преди или след предполагаемата му цел, без да й нанесе никакви поражения.

Арту изпиука и с леко трепване на изтребителя торпедото бе изстреляно. Люк наблюдаваше напрегнато движението му и в един момент се присегна със Силата да поправи траекторията му. Миг по-късно товарният кораб се взриви с ярки последователни експлозии.

Люк погледна към радара и мислено стисна палци. Почти бяха излезли от обхвата. Ако останките от товарния кораб yспеexa да заглушат притеглящия лъч още няколко секунди щяха да се справят.

Арту избибика предупредително. Люк погледна към екрана за превода, след това — към радара с по-голям обхват и почувства как стомахът му се сви. Арту отново избибика, този път по-настоятелно.

— Видях го, Арту — изръмжа Люк. Това беше очевидната тактика, която можеха да приложат имперските сили. Товарният кораб вече не представляваше никакъв интерес, така че прехващачът променяше позицията си, завъртайки се така, че да обхване в прожекторите на тежкото си гравитационно поле изплъзващия се изтребител. Люк наблюдаваше на екрана как фуниевидният лъч се завърта под прав ъгъл.

— Дръж се, Арту — извика той, направи рязък завой под прав ъгьл, така че застанаха перпендикулярно на първоначалния си курс.

Зад него се чу изненадан писък.

— Спокойно, Арту. Знам какво правя — извика той на дроида.

От дясната им страна звездният разрушител със закъснение се опитваше да извърти огромното си туловище, за да последва маневрата на Люк, и за пръв път от началото на сблъсъка от него започнаха да изскачат проблясъци на лазерни изстрели.

Люк реагира мигновено. Само скоростта нямаше да ги спаси сега, а едно точно попадение би прекратило завинаги състезанието.

— Включи защитните полета, Арту — заповяда той на дроида и съсредоточи цялото си внимание в най-добрите маневри, на които бе способен. — Намери баланс между защитните полета и скоростта.

Арту отговори и веднага се почувства лек спад в шума на двигателите, защитните полета бяха започнали да черпят мощност. Скоростта на изтребителя намаля, но засега номерът минаваше. Изваден от равновесие от резкия завой под прав ъгъл, прехващачът се въртеше в погрешната посока, притеглящият лъч търсеше в предишния курс на изтребителя. Командирът на прехващана очевидно се опитваше да поправи грешката си, но отклонената от курса инерция на огромните генератори на притеглящото поле беше на страната на Люк. Ако успееше да остане извън обхвата на звездния разрушител още няколко секунди, щеше да е недостижим за притеглящия лъч и можеше да направи скок в хиперпространството.

— Подготовка за светлинна скорост — заповяда той на Арту. — Няма значение в каква посока, ще направим кратък скок и после ще нагласим нещата по-внимателно.

Арту изпиука.

Защитните колани рязко се впиха в тялото на Люк. Привличащият лъч на звездния разрушител ги бе докопал.

Арту изпищя ужасено, но Люк нямаше време да го успокоява. Първоначалният му прав курс се бе превърнал в крива, въртене в орбита, в чийто център бе звездният разрушител. Тя не беше устойчива като истинските и веднага щом от имперския кораб успееха да насочат към изтребителя още един прехващащ лъч, щеше да се превърне в насочена навътре спирала, чиято крайна точка щеше да бъде хангарът на звездния разрушител.

Люк свали защитните полета и за пореден път включи двигателите на пълна мощност, макар много добре да съзнаваше, че опитът ще е безполезен. Така и стана — в първия миг хватката на притеглящия лъч като че ли отслабна, но после отново се стегна. Незначителната промяна в скоростта не бе достатъчна, за да надделее над прехваналия ги лъч. Но ако успеше някак да промени рязко скоростта…

— Неидентифициран изтребител — отново прозвуча грубият глас, този път без съмнение изпълнен със злорадство. — Нямате никакъв шанс да избягате, по-нататъшните ви усилия само ще повредят двигателя. Заповядвам ви да намалите и да се приготвите за кацане.

Люк стисна зъби. Щеше да е изключително опасно, но нямаше друг избор. А и беше чувал, че веднъж подобно нещо било проработило. Някъде.

— Арту, ще се опитаме да направим един номер — обърна се той към дроида. — Когато ти дам знак, включи с обратна сила компенсаторите на ускорителите на пълна тяга, не обръщай внимание на предпазителите — нещо изпиука откъм контролното табло и той хвърли бърз поглед към екрана. Спираловидното падане ги бе довело точно до края на гравитационната проекция на прехващача. — Арту, сега!

С вой на ужасно натоварените си системи изтребителят закова на място. Люк нямаше достатъчно време дори да се запита какво на борда на кораба можеше да издаде такъв писък, когато отново увисна, този път с още по-голям натиск, на предпазните колани. Палците му, готови на спусъците, натиснаха силно и излетяха две протонни торпеда, а изтребителят мигновено вдигна нос нагоре. Заради изненадващата му маневра прехващащият лъч на звездния разрушител за момент отпусна хватката. Ако направляващият го компютър сега хванеше торпедата вместо самия изтребител…

Изведнъж торпедата изчезнаха, зад тях едва-едва се забелязваше леката следа, където бяха уловени от първоначалния им курс. Номерът беше минал, звездният разрушител придърпваше грешната цел.

— Свободни сме! — извика той на Арту и включи двигателите на пълна мощност. — Приготви се за скок в хиперпространството!

Дроидът отговори нещо, но Люк нямаше време да погледне превода на екрана. Имперските сили бяха разбрали грешката си и съзнавайки, че нямат време да пренасочат прехвашащия лъч, явно бяха решили да ги унищожат. Като че ли всички оръдия на звездния разрушител стреляха едновременно и изведнъж Люк се изправи пред истинска буря от лазерен огън. Насили се да се отпусне, НозВоли на Силата да го завладее и да поеме контрола над ръцете му на кормилото така, както водеше лазерния меч. Корабът подскочи веднъж, бяха ги уцелили, с периферното си зрение той забеляза как лазерното оръдие на десния борд изчезна в облак свръхгореша плазма. Над тях прелетя Друг изстрел, още един прогори по-близо следа в светещото небе над тях. От контролното табло се чу тих сигнал — вече бяха извън притеглящата сянка на прехващача.

— Давай! — извика Люк към Арту.

Прозвуча нов обтягащ нервите електронен писък, а небето пред тях изведнъж се изпълни с безкрайна звездна светлина.

Бяха успели.

На Пелаеон му се струваше, че Траун стои до илюминатора вече цяла вечност, загледан в точката, където бе изчезнал изтребителят на Скайуокър. Капитанът го наблюдаваше скришом и напрегнато се чудеше кога ще последва неизбежното избухване. Разсеяно изслуша доклада за щетите от четвъртия прожектор на прехващащия лъч и предпазливо избягна да налага наказания. Унищожаването на един от десетте прожектора на „Химера“ не беше кой знае каква загуба. Но не така стоеше работата с бягството на Скайуокър.

Траун се размърда и се обърна към него. Пелаеон се стегна.

— Елате с мен, капитане — спокойно каза адмиралът и тръгна към изхода на командния мостик.

— Слушам, сър — промърмори Пелаеон и тръгна след него, а в главата му се въртяха разкази как Дарт Вейдър е наказвал грешките на подчинените си.

На мостика бе необичайно тихо. Траун се насочи към задната стълба и тръгна надолу към помещението на екипажа на десния борд. Мина покрай седналите зад компютърните екрани редници, край изпъналите се зад тях офицери и спря пред контролното табло на прехващащите лъчи на десния борд.

— Името — гласът му бе мъчително спокоен.

— Крие Пийтерсън, сър — отговори седналият пред таблото младеж и го изгледа предпазливо.

— Ти отговаряше за прехващащия лъч при сблъсъка с изтребителя — бе по-скоро твърдение, а не въпрос.

— Тъй вярно, сър. Но грешката не беше моя. Траун леко вдигна вежди:

— Обясни!

Пийтерсън понечи да махне с ръка, но промени решението си:

— Целта направи нещо с компенсаторите на ускорителите, вследствие на което изчезна векторът на скоростта му…

— Знам какво стана — прекъсна го Траун. — Искам да разбера защо бягството му не е твоя грешка.

— Никога не съм бил обучаван за такава възможност, сър — отговори Пийтерсън, в очите му проблесна предизвикателство. — Компютърът го изпусна за момент, но веднага след това показа, че отново го е хванал. Нямаше откъде да знам, че е засякъл нещо друго, докато…

— Докато протонното торпедо не взриви прожектора?

Пийтерсън спокойно издържа погледа му:

— Тъй вярно, сър.

Известно време Траун го оглеждаше изучаващо и накрая попита:

— Кой е твоят командир?

Погледът на Пийтерсън се плъзна надясно:

— Младши лейтенант Коклежа, сър.

Бавно, но решително адмиралът се обърна към високия мъж, застанал сковано на пътеката.

— Вие ли отговаряте за този човек? Коклежа преглътна:

— Тъй вярно, сър.

— И Неговото обучение е било ваша отговорност?

— Тъй вярно, сър — повтори Коклежа.

— По време на обучението отигравали ли сте подобен случай?

— Не си спомням, сър — призна младши лейтенантът. — Стандартната програма за обучение включва случаи на изпускане на целта и мнимо повторно хващане.

Траун погледна леко към Пийтерсьн:

— Вие ли сте го вербували, младши лейтенант?

— Не, сър. Той е на задължителна военна служба.

— И това го прави по-малко ценен за вашето обучение от обикновен редник?

— Не, сър — Коклежа хвърли бърз поглед към Пийтерсън. — Винаги съм се държал по един и същ начин с подчинените си.

— Разбирам — замисли се за момент адмиралът, после се обърна и погледна над рамото на Пелаеон. — Рък!

Пелаеон се стресна, когато Рък безшумно се промъкна край него, не бе разбрал, че ногрито ги е последвало долу. Траун изчака Рък да застане до него и отново се обърна към Коклежа:

— Младши лейтенант, знаете ли каква е разликата между грешка и объркване?

Целият мостик бе замрял. Коклежа преглътна едва-едва, кръвта се бе оттекла от лицето му:

— Не, сър.

— Всеки може да се обърка, младши лейтенант. Но това объркване не става грешка, докато провинилият се не откаже да се поправи — вдигна леко пръст и почти нехайно махна с ръка.

Пелаеон не забеляза движението на Рък. Пийтерсън дори нямаше време да извика.

Някъде от дъното на помещението на екипажа се чу как някой прави опит да не повърне. Траун отново погледна зад Пелаеон и махна с ръка, тишината бе нарушена от приближаването на двама щурмоваци.

— Освободете се от него — заповяда им адмиралът, извърна се от сгърченото тяло на Пийтерсън, впи поглед в Коклежа и меко продължи: — Объркването, младши лейтенант, сега е поправено. Може да започнете да обучавате негов заместник.

Задържа погледа си на Коклежа още няколко секунди. След това, изглежда, забравил за напрежението наоколо, се обърна към Пелаеон:

— Искам пълните технически и тактически данни от последните секунди на този сблъсък, капитане — със съвършено равен глас каза той. — Изключително много ме интересува накъде се е насочил Скайуокър.

— Заповядайте, сър — колебливо проговори един лейтенант и пристъпи напред, за да подаде на адмирала информационен чип.

— Благодаря — погледна го разсеяно Траун и го прехвърли на Пелаеон. — Ще го хванем, капитане — каза той и тръгна обратно през помещението към стълбата. — Съвсем скоро ще го хванем.

— Тъй вярно, сър — предпазливо се съгласи Пелаеон и забърза да го настигне. — Сигурен съм, че е въпрос на време.

Траун вдигна вежди и благо отговори:

— Не ме разбрахте. Аз го казах съвсем буквално. Той не е много далеч от тук и — усмихна се многозначително на Пелаеон — е напълно безпомощен.

Пелаеон го погледна изненадано:

— Не ви разбрах, сър?

— Използваният от него трик има един интересен страничен ефект, за който, както подозирам, той няма представа — обясни адмиралът. — Обръщането на компенсаторите на ускорителите причинява доста големи щети на хипердвигателя. След не повече от една светлинна година той напълно ще излезе от строя. Само трябва да проследим посоката, в която изчезна, или да убедим някой друг да го направи вместо нас и той ще бъде наш. Разбрахте ли?

— Да, сър. Да се свържа ли с останалите кораби от флотата?

Траун поклати глава:

— Сега най-важната задача на флотата е да се подготви за нападението над Слуис Ван. Не, мисля да предоставим тази задача на външни хора. Изпратете съобщение до ръководителите на контрабандистите, които действат в този район. Браск, Карде, Парта и всички останали, с които поддържаме връзка. Използвайте личните им честоти и кодове. Едно леко напомняне, колко знаем за всеки от тях, ще ги направи по-сговорчнви. Предайте им курса на Скайуокьр и обявете награда от трийсет хиляди за залавянето му.

— Слушам, сър — Пелаеон погледна надолу към помещението на екипажа. Около станцията за прехващащите лъчи все още се долавяше движение. — Сър, щом сте били убедени, че бягството на Скайуокър е само временно…?

— Империята е във война, капитане — с леден глас отговори върховният адмирал. — Не можем да си позволим лукса да работим с хера, чийто ум е толкова ограничен, че не може да се приспособи към изненадваща ситуация — той погледна изразително към Рък и отново впери блестящите си червени очи в Пелаеон: — Изпълнявайте заповедите, капитане. Скайуокър ще бъде наш. Жив или мъртъв.