Наследникът на Империята

ГЛАВА 31

Капитан Афион от ескортираната фрегата „Шегобиец“ поклати глава с едва прикрито презрение и изгледа Уедж от командното си кресло:

— Вие смотаняците от изтребителите май наистина сте се уредили чудесно, а? — изръмжа той.

Уедж сви рамене и едва се сдържа да не му отговори. Не му беше лесно, но през последните няколко дни бе натрупал доста опит. Откак излетяха от Корускант, Афион се държеше предизвикателно и търсеше повод да се скарат, а по време на полета напрежението все нарастваше. Погледна през илюминатора към неизброимото множество кораби, обсадили орбиталните докове в Слуис Ван, и бързо разбра причината за поредната словесна атака.

— Е, да, но ние продължаваме работата си и тук — изтъкна той.

Капитанът изсумтя:

— Да. Голяма саможертва. Мотаете се спокойно на кораба като скъпи уличници, след това два часа се чудите как да убиете времето, докато аз се опитвам да се промъкна през товарните корита и безопасно да прикрепя тази грамада към доковете, строени за малки стари черупки. После ще си наместите надменните задници вътре и отново ще се излежавате. Изобщо не си заслужавате заплатите.

Уедж стисна здраво езика си зад зъбите и шумно засърба чая. Смяташе се, че е проява на изключително лош вкус да се отговоря на вишестоящ офицер дори от отдавна постъпили на служба по-младши офицери. Вероятно за пръв път, откак бе станал командир на Свирепия ескадрон, той съжали, че е отказал всички повишения, които му бяха предлагали. По-висок чин щеше да му даде възможност да поспори малко.

Вдигна чашата си, отпи внимателно и погледна през илюминатора към суматохата отвън. Не, поправи се той, изобщо не съжаляваше, че бе останал при изтребителите. Ако бе приел повишението, сега щеше да е в същото положение като Афион — да се мъчи с петнайсет мъже да управлява натоварен догоре с всякакви стоки боен кораб, предназначен за 920-членен екипаж. И да се налага да се примирява със смотаняците от придружаващите го изтребители, които през целия полет седят на мостика и пият чай, обяснявайки с високомерно задоволство, че вършат точно онова, което им е заповядано.

Вдигна чаша, за да прикрие усмивката си. Да, на мястото на Афион отдавна щеше да е забълвал огън и жупел. Може би трябваше да се остави да бъде въвлечен в спора, като позволи на капитана да излее събраното напрежение. След около час, ако предвижданията на въздушния контрол на Слуис за времето на излитане се окажеха правилни, най-накрая щеше да дойде редът на „Шегобиец“ да изчезне от тук и да се насочи към Бпфаш. Чудесно щеше да е, ако дотогава Афион се успокоеше достатъчно, за да се посвети изцяло на управлението на кораба.

Уедж отпи от чая и отново погледна през илюминатора. Няколко преоборудвани пътнически кораба се измъкваха от орбиталните докове, съпровождани от четири корелиански корвети. Зад тях, едва различимо в леката светлина на лампичките, обозначаващи космическите коридори, се задаваше нещо, което напомняше заоблените транспортни кораби, каквито бе придружавал в разгара на войната, заедно с няколко изтребителя.

От лявата им страна, движейки се паралелно на тяхната посока на излитане, към коридора за скачване се движеше товарен кораб без никакви придружители за охрана. Уедж наблюдаваше как ги наближава бавно, и усмивката му угасна. Нещо от бойната му интуиция го накара да застана нащрек. Завъртя се в креслото, присегна се към командното табло и прегледа данните на радара за товарния кораб.

Нищо особено. Корабът беше доста стар, вероятно някакъв подобрен модел на първите корелиански „Движение-4“. Очуканата му повърхност говореше за дългогодишна почтена служба или за кратка и изключително неуспешна кариера на пират. Хангарите му бяха абсолютно празни и радарът на „Шегобиец“ не засичаше никакви оръжия на борда. Абсолютно празен товарен кораб. С известно смущение се замисли от колко време не бе срещал напълно празен кораб.

— Някакви неприятности ли?

Уедж погледна изненадано капитана. Недоволството и гневът отпреди малко бяха изчезнали, заменени от спокойната бдителност и бойна готовност. Пилотът изведнъж заподозря, че може би въпреки всичко Афион не е толкова изкукуригал, колкото изглеждаше заради непрестанното мърморене.

— Хвърли един поглед на онова корито — отговори той, постави внимателно чашката си на края на масата и посегна към предавателя. — Има нещо в него…

Капитанът надникна през илюминатора и после прегледа набързо данните от радара, които Уедж бе извадил.

— Не виждам нищо нередно — каза той.

— Аз също — призна пилотът. — Но просто… По дяволите!

— Какво става?

— Контролната кула не иска да ме включи — отвърна Уедж и остави предавателя. — Трафикът бил пренатоварен.

— Дай да опитам — Афион се обърна към екрана пред себе си. Товарният кораб променяше курса си по бавния предпазлив начин, който обикновено говореше за препълнени хангари. Но данните показваха, че трюмът е абсолютно празен. — Готово — каза капитанът и го изгледа със задоволство. — Успях да се включа в информацията, която съхраняват в компютъра. Малък номер, който никога няма да научиш, докато си играеш с изтребителите.

Да видим сега… Товарен кораб „Нартистеу“, пристига от Нелак Крам. Бил нападнат от пирати, главният двигател бил повреден по време на битката и се наложило да изхвърлят товара, за да продължат. Явно се надяват, че тук ще успеят да поправят кораба, контролната кула им е дала разрешение да влязат.

— Мислех, че тежко повредените кораби трябва да се ремонтират извън орбиталните докове — намръщи се Уедж.

Афион вдигна рамене:

— Теоретично е така, но… Лесно можеш да предумаш контролната кула да заобиколи това правило. Просто трябва да знаеш как да изразиш молбата си.

Уедж кимна неохотно. Всичко изглеждаше наред. Един повреден празен кораб може би се движи като пълен. А този бе празен, радарът на „Шегобиец“ ясно го показваше.

Но съмненията продължаваха да го измъчват. Изведнъж той извади предавателя от колана:

— Ескадрон, говори командирът. Всички на местата си в изтребителите.

Получи отговор, че заповедта е приета, и вдигна глава. Афион го гледаше изпитателно. Попита спокойно:

— Все още ли мислиш, че може да имаме някакви неприятности?

Уедж се намръщи и отново погледна през илюминатора към товарния кораб.

— Сигурно не. Но нищо не пречи да сме готови. Тъй или инак, не мога да оставя пилотите по цял ден да седят и да пият чай — обърна се и напусна мостика забързано.

Когато стигна до хангара на „Шегобиец“, единайсетте пилоти от Свирепия ескадрон бяха заели местата си в изтребителите. Три минути по-късно излетяха.

Издигнаха се над корпуса и се прегрупираха в разпръснат строй. Товарният кораб не бе избягал много далеч и все пак за няколкото минути бе изминал немалко разстояние и се бе приближил до два каламариански междузвездни кръстосвана, които летяха близо един до друг зад „Шегобиец“.

— Разпръснете се — заповяда Уедж на пилотите и промени курса си така, че да се приближи към товарния кораб. — Да се завъртим наблизо и да го огледаме хубаво. След како получи потвърждение за приемането на заповедта, той хвърли поглед към навигационния екран, коригира скоростта и вдигна глава. Изведнъж всичко се обърна с главата надолу. Товарният кораб избухна без никакво предупреждение от уредите, без намек за какъвто и да е било проблем, просто се разпадна. Уедж мигновено включи предавателя:

— Спешен случай — извика той. — Взриви се кораб близо до орбитален док В-475. Изпратете спасителни екипи.

За момент, докато наоколо летяха парчета от корпуса, той зърна празнотата отред, очите и мозъкът му регистрираха необяснимия факт, че вижда разпадащия се трюм, но не и какво има зад него. Той премига невярващо.

Хангарът беше пълен. Един от пилотите на изтребителите изненадано си пое дъх. Пред тях, точно там, където уредите на „Шегобиец“ бяха показвали празно пространство, имаше нещо, което пред очите им излиташе от останките на трюма като ято стършели. В следващите секунди стършелите се превърнаха във вълна изтребители.

— Изтеглете се! — извика Уедж и дръпна изтребителя назад от смъртната заплаха. — Вдигнете се нагоре и се прегрупирайте, готови за атака!

Изтребителите се завъртяха в отговор на командата, дълбоко в себе си той знаеше, че капитан Афион не беше прав. Днес Свирепият ескадрон щеше да заслужи заплатата си.

Битката за Слуис Ван започна.

Минаха през външната система за отбрана и бюрократичните формалности, които бяха въведени тези дни за контрол над полетите в Слуис Ван, и Хан тъкмо насочваше „Хилядолетен сокол“ в определения му коридор за скачване, когато пристигна сигналът за тревога.

— Люк! — извика той към коридора от пилотската кабина. — Има взривен кораб. Отивам да проверя какво става — погледна картата на орбиталните докове, за да намери В-475, леко завъртя кораба в нужната посока и подскочи в креслото.

Някой обстрелваше „Сокол“. Натисна лоста за скоростта и извъртя руля, опитвайки се да излезе от зоната на стрелбата, но край кабината прелетя втори изстрел. През рева на двигателите чу изненадания вик на Люк. Третият изстрел мина доста далеч от тях и той хвърли поглед към уредите на контролното табло, за да разбере какво става.

Причерня му. Точно зад тях се приближаваше имперски звезден разрушител, който обсипваше с огън една от орбиталните отбранителни станции на Слуис Ван. Изпсува тихо и увеличи скоростта. Люк пристъпи бавно напред, борейки се с недостатъчно компенсираното ускорение, и се настани в креслото на втория плот.

— Какво става?

— Нападение на имперската флота — изръмжа Соло, докато погледът му пробяга по екраните на командното табло: — Зад нас има звезден разрушител, вдясно — още един и, изглежда, с тях има още кораби.

— Май нападат от всички страни — съвършено спокойно каза Люк. Хан го погледна изненадано, мъжът срещу него изобщо не приличаше на поддаващото се на паника хлапе, което бе измъкнал от Татуин под обстрела на имперски звезден разрушител преди толкова много години. — Засякох пет звездни разрушителя и над двайсет по-малки кораба.

Хан изсумтя:

— Сега поне знаем защо нападнаха Бпфаш и другите планети. Искали са да напълнят орбиталните докове, за да си заслужава атаката.

Още не бе доизрекъл думите, когато каналът за спешни съобщения на предавателя запращя:

— Спешен случай! Имперски изтребители в района на орбиталните докове. Всички кораби към бойните станции!

Люк се сепна.

— Това не е ли Уедж? — той се присегна към предавателя: — Уедж? Ти ли си?

— Люк? Тук стана напечено, най-малко четирийсет имперски изтребителя и петдесет странни кораба, каквито не съм виждал досега. Изглеждат като пресечени конуси — той млъкна и от говорителя се чу пронизващият вой на изтребителя. — Надявам се, че водите и някакви изтребители — продължи той. — Ще ни бъде доста трудно да се справим сами.

Люк погледна Хан:

— Да, но сме само двамата с Хан и „Сокол“. Ще се опитаме да помогнем.

— Побързайте.

Прекъсна връзката и попита:

— Има ли някакъв начин да се прехвърля в изтребителя?

— Не може да стане достатъчно бързо — поклати глава Хан. — Май ще се наложи да го оставим тук и да продължим без него.

Люк кимна и се изправи:

— По-добре да проверя дали Ландо и дроидите са закопчали предпазните си колани, и да отида при оръдието.

— Качи се при горното — извика Хан. Защитните полета горе на корпуса бяха по-силни и там Люк щеше да е в по-голяма безопасност.

Ако изобщо имаше някакво безопасно място при четирийсет имперски изтребителя и петдесет летящи пресечени конуса.

Изведнъж се намръщи, в главата му просветна изненадваща мисъл. Не, това не можеше да са петдесетте минни къртици на Ландо. Дори върховният адмирал не можеше да е толкова безразсъден, че да ги използва в битка.

Увеличи мощността на предните защитни полета, пое дълбоко дъх и се стрелна напред.

— До всички кораби: започнете атаката — заповяда Пелаеон. — Обстрелвайте набелязаните цели с основните и страничните оръдия, използвайте всяка възможност.

Получи потвърждение и се обърна към Траун:

— Всички кораби се включиха в нападението, сър. Върховният адмирал не му обърна внимание, сякаш не го бе чул. Стоеше пред илюминатора, скръстил ръце на гърба, и гледаше втренчено към корабите на Новата република, които се събираха да ги пресрещнат.

— Адмирале? — внимателно повтори Пелаеон.

— Това бяха те, капитане — студено отговори Траун. — Този кораб пред нас беше „Хилядолетен сокол“, а за него бе завързан на буксир изтребител.

Пелаеон го погледна изненадано. Реактивните струи от двигателите на отдалечаващия се кораб едва се виждаха през ослепителните лазерни изстрели на битката, той вече беше доста далеч от обхвата на оръдията им и се опитваше да се отдалечи още повече. Трудно беше да се определи какъв клас бе корабът, а още по-малко — самоличността му.

— Тъй вярно, сър — отвърна той безизразно. — Прикритият челен кораб докладва успешно изпълнение на първата част от задачата, екипажът се опитва да избяга извън орбиталните докове. Нашите части срещат известна съпротива от въоръжените ескортиращи кораби и ескадрон изтребители, но засега отпорът е слаб и разпокъсан.

Траун си пое дълбоко дъх и се обърна с гръб към илюминатора:

— Положението ще се промени — отговори той, възвърнал хладнокръвието си. — Напомнете им да не се разпръсват много и да не губят излишно време в преследване на врага. Нападателната част минни къртици да се съсредоточи върху каламарианските междузвездни кръстосвачи, които разполагат с най-доброто бойно оборудване — в червените му очи проблеснаха пламъци: — И им предайте, че към тях се приближава „Хилядолетен сокол“.

— Слушам, сър — Пелаеон хвърли поглед през илюминатора към отдалечаващия се кораб. — Взел на буксир изтребител? Нали не мислите, че Скайуокър…?

Чертите на лицето на Траун се изостриха:

— Скоро ще разберем — спокойно отвърна той. — И ако е така, Талон Карде ще трябва да отговаря за много неща. Изключително много.

— Внимавай, Пети! — извика Уедж. Отзад проблесна лазерен лъч и удари крилото на един от изтребителите. — Имаме си опашка.

— Забелязах. Да го приклещим ли?

— Ще ти дам знак — отвърна Уедж.

До него прелетя нов изстрел. Право пред тях мудно се движеше каламариански междузвезден кръстосвач в опит да се отдалечи от бойното поле. Чудесно прикритие. Двамата с петия изтребител едновременно се гмурнаха под него.

— Сега! — дръпна той рязко руля и зави надясно. Петият повтори същите действия, но зави наляво. Преследващият ги имперски изтребител се поколеба секунда повече от необходимото между разделилите се цели и когато последва Уедж, петият от Свирепия ескадрон го удари отзад.

— Добър изстрел — каза Уедж и се огледа набързо. Имперските изтребители сякаш все още бяха навред, но поне за момента нито един от тях не бе достатъчно близо, за да представлява непосредствена заплаха. Петият явно също забеляза грешката им и отбеляза:

— Май подминахме битката, командир.

— Лесно ще се върнем.

Инерцията продължаваше да го носи под междузвездния кръстосвач, който бяха използвали за прикритие. Той се вдигна нагоре и се насочи обратно към бойното поле. Изравни се с кръстосвача и забеляза малката конусовидна машина, кацнала на корпуса на големия кораб. Източи врат, за да вижда по-добре, и зави обратно. Беше едно от малките корабчета, които изскочиха от трюма на товарния заедно с изтребителите. Стоеше прилепено към леко вирнатия команден мостик на кръстосвача, сякаш бе заварено с оксижен на корпуса.

Наоколо се водеше жестока битка, в която участваха хората му, и сигурно част от тях щяха да загинат, ако ги изоставеше в този момент. Но нещо му подсказваше, че долепилият се към кръстосвача конусовиден кораб е изключително важен, макар да не знаеше защо.

— Задръж за малко — заповяда той на петия. — Искам да проверя какво става.

Инерцията му вече го бе завлякла до носа на междузвездния кръстосвач. Той заобиколи отпред и се върна по-бавно. Изведнъж по люка над него проблеснаха лазерни изстрели и изтребителят се разтресе, сякаш бе яхнал диво животно. Междузвездният кръстосвач стреляше по него. Чу изненаданите викове на петия.

— Не се приближавай! — заповяда Уедж, борейки се с внезапната загуба на мощност. Провери бързо данните на контролното табло. — Уцелиха ме, но не лошо.

— Те стреляха по теб!

— Да, забелязах.

Опитваше да измисли как да се измъкне с повредения изтребител. За щастие командните системи вече се съвземаха от удара, след като дроидът механик успя набързо да ги препрограмира. А и междузвездният кръстосвач явно нямаше желание да стреля повторно по него. Но защо изобщо бе стрелял? Освен ако… Дроидът беше твърде зает с препрограмирането на жизненоважните системи, за да може да прави нещо друго.

— Пети, трябва ми малко помощ — извика той. — Къде се намират в момента останалите конусовидни машини?

— Задръж така, сега ще проверя — отвърна другият. — Уредите показват… Откривам само петнайсет. Най-близкият е на десет километра, курс едно-едно-осем, точка, четири.

Уедж почувства как стомахът му се свива. Петнайсет от петдесетте, които изскочиха от товарния кораб с имперските изтребители. Къде са отишли останалите?

— Да идем да проверим — каза той и рязко зави под прав ъгъл.

Малката конусовидна машина се бе насочила към една ескортираща фрегата от типа на „Шегобиец“, а четири имперски изтребителя й проправяха път. Не че имаше срещу какво да се бият — ако фрегатата разполагаше със също толкова малко екипаж като „Шегобиец“, едва ли имаше възможност да окаже някаква съпротива.

— Да опитаме да ги свалим, преди да са ни видели — каза Уедж на петия, когато наближиха.

Внезапно четирите имперски изтребителя завиха встрани. Явно изненадата нямаше да мине.

— Вземаш двата десни, пети, аз поемам другите.

— Разбрано.

Изчака до последния възможен миг и стреля по първата си цел, като мигновено зави, за да избегне сблъсъка с врага. Имперският изтребител пропадна, но неговият кораб се разтресе — отново бе улучен. Уедж завъртя рязко руля, опитваше се да се измъкне от имперския изтребител, който се спускаше отгоре му.

Изведнъж край него прелетя познат кораб, пръскайки лазерен огън, и се завъртя в някакъв налудничав вариант на атаката „Пиянско залитане“. Имперският изтребител бе улучен и избухна в облак пламтящ газ. Уедж се вдигна, за да се притече на помощ на петия.

— Всичко е наред, Уедж — прозвуча познат глас. — Някаква повреда?

— Добре съм, Люк — увери го той. — Благодаря.

— Виж, ето там — вмъкна се Хан. — Точно над фрегатата. Все пак е една от минните къртици на Ландо.

— Видях я — отвърна Люк. — И какво прави там?

— Зърнах едно от тези неща прикрепено към корпуса на междузвезден кръстосвач преди малко — намеси се Уедж и коригира курса си към фрегатата. — Изглежда, това се опитва да направи същото. Нямам представа, какво цели.

— Каквото и да е, хайде да го спрем — каза Хан.

— Добре.

Уедж видя, че това щеше да е надбягване на късо разстояние, което минната къртица със сигурност щеше да спечели. Тя вече бе застанала над фрегатата и започваше да се спуска бавно към корпуса. И точно преди двете повърхности да се допрат плътно, той мярна отблясъци от силна светлина.

— Какво беше това? — попита Люк.

— Нямам представа — отговори Уедж и премига. — Изглеждаше твърде силно за лазер.

— Плазмен двигател — изръмжа Хан. „Сокол“ се изравни с изтребителя. — Точно над спасителния люк на мостика. Ето за какво са им били необходими минните къртици. Използват ги, за да пробият корпуса — пое си дъх и изпсува: — Люк, ние сме разбрали погрешно всичко. Те са дошли тук не да унищожат флотата ни, а за да я откраднат.

Люк гледаше невярващо фрегатата. Изведнъж всичко си бе дошло на мястото, като наместващи се парчета от пъзел. Минните къртици, най-големите кораби, които Новата република бе принудена да отдели за превоз на товари без достатъчно екипаж и нужната защита, имперската флота, която не правеше истински усилия да си проправи път през орбиталните отбранителни системи… И междузвездният кръстосвач на Новата република със залепена за корпуса минна къртица, който бе открил огън срещу Уедж. Огледа се. Няколко бойни кораба, движещи се със заблуждаваща мудност през продължаващата космическа битка, се насочваха към открития космос.

— Трябва да ги спрем — каза Люк.

— Съгласен съм, но как? — отвърна Хан, — Има ли някакъв начин да се качим на борда? Ландо каза, че минните къртици са двуместни, така че едва ли са успели да поберат повече от трима-четирима щурмоваци.

— Както са екипирали в момента тези бойни кораби, четирима щурмоваци не са малко — изтъкна Уедж.

— Да, но аз мога да се справя с тях.

— На всичките петдесет кораба! — възкликна Хан. — Освен това, за да влезеш, ще трябва да взривиш люковете във вакуум и в целия кораб ще се затворят херметическите прегради. Ще ти трябва цяла вечност, докато стигнеш мостика.

Люк стисна зъби, Хан беше прав.

— Тогава ще трябва да ги унищожим. Да взривим двигателите или системите за управление. Не можем да стоим със скръстени ръце. Ако те успеят да се измъкнат извън външните орбитални станции и стигнат до звездните разрушители, повече няма да ги видим.

— Напротив, ще ги видим и още как! — изръмжа Хан. — Когато излязат да се бият срещу нас. Но иначе си прав, единствената възможност е да ги унищожим по някакъв начин. Но едва ли ще успеем да спрем всичките петдесет.

— Не са петдесет, поне в момента — изтъкна Уедж. — Все още има дванайсет минни къртици, които не са се залепили към някой кораб.

— Добре, първо да се отървем от тях — каза Хан. — Имаш ли им координатите?

— Вече ги прехвърлям в твоя компютър.

— Хайде на работа тогава! — „Сокол“ зави и се отправи по нов курс. — Люк, свържи се с въздушния контрол и им кажи какво става — добави Хан. — Да не пускат никакъв кораб да премине извън зоната на орбиталните докове.

— Добре — Люк превключи каналите за връзка и внезапно усети някаква промяна в излъчването от пилотската кабина на „Сокол“.

— Хан? Какво ти е?

— А? Нищо. Защо?

— Не знам. Изглеждаш ми променен.

— В главата ми се въртеше една идея. Но вече изчезна. Хайде, свържи се с контролната кула и се върни при оръдието.

Разговорът със слуисцианците свърши, преди да стигнат до набелязаната минна къртица.

— Благодарят ни за информацията — обясни Люк, — но засега нямали излишни кораби, за да ни помогнат.

— Не се и съмнявам — изръмжа Хан. — Добре, виждам два имперски изтребителя, които придружават минна къртица. Уедж, ти и петият ги поемете, ние с Люк ще се оправим с къртицата.

— Разбрано — отговори пилотът.

Двата изтребителя прелетяха над Люк и се разделиха, за да хванат в клещи имперските изтребители, които се обърнаха да пресрещнат нападателите.

— Люк, опитай се да уцелиш двигателите, но не я взривявай цялата — каза Хан. — Нека да видим колко души са се наврели вътре.

— Добре — машината бе на мушката му.

Той регулира мощността на оръдието и стреля. Пресеченият конус избухна в пламъци, лазерният изстрел бе точен. Останалата част от кораба изглеждаше незасегната и Люк тъкмо се приготвяше да стреля за втори път, когато горният люк внимателно се отвори и от там излезе чудовищна, напомняща робот фигура.

— Какво е това?

— Астрощурмовак — отвърна Хан. — Щурмовак със скафандър. Дръж се.

Той обърна „Сокол“, за да се отдалечи от минната къртица, но от раницата на гърба на щурмовака изскочи лъч и Люк усети яростно разтърсване на корпуса на кораба. Хан зави отново. Люк вече не можеше да следи действията на астрощурмовака, но почувства още едно попадение в „Сокол“. Движеха се ужасно бавно. Той се опитваше да се успокои, чудеше се каква беше повредата им.

— Хан, Люк, как сте? — възбудено попита Уедж.

— Добре, засега — отговори Хан. — Свалихте ли имперските изтребители?

— Да, но минната къртица май още се държи.

— Взриви я тогава! — каза Хан. — Не си играй, просто я взриви. Пази се от астрощурмовака, използва миниатюрно протонно торпедо или нещо подобно. Опитах се да го накарам да тръгне след мен, но не знам дали ме последва.

— Не — сериозно каза Уедж. — Разположил се е точно върху минната къртица. Насочили са се към пътнически кораб, изглежда, ще се опитат да повторят номера с кръстосвача.

Хан тихо изруга:

— Сигурно вътре са останали още щурмоваци. Добре, явно ще трябва да го направим по трудния начин. Дръж се. Люк, ще се блъснем в него.

— Какво?!

Викът на Люк се изгуби в рева на двигателите. Хан продължи малко напред и рязко изви „Сокол“. Минната къртица и щурмовакът отново се появиха в зрителното поле на Люк.

Уедж грешеше. Щурмовакът не седеше над поразената минна къртица, а бързо се отдалечаваше от нея. Двете издатини върху раницата му блеснаха отново и след няколко секунди корпусът на „Сокол“ зазвънтя от ударите на протонните торпеда.

— Приготви се! — извика Хан.

Люк се стегна, опитваше се да не мисли какво можеше да стане, ако някое от торпедата улучеше люка над него, или дали Хан наистина щеше да успее да блъсне щурмовака, без да засегне пътническия кораб точно пред тях. Без да обръща внимание на протонните торпеда, „Сокол“

продължи да ускорява и изведнъж Хан рязко спусна кораба надолу.

— Давай, Уедж!

Някъде отдолу изникна изтребител и започна да стреля. Минната къртица избухна в огнена плазма.

— Добро попадение — каза Хан със задоволство и гмурна „Сокол“ под пътническия кораб, като почти отнесе чинията на главния радар. — Ето ни, смотаняко, наслаждавай се на гледката на битката.

Люк със закъснение се досети какво се бе случило:

— Той е подслушвал нашия канал и по този начин ти го накара да се отдалечи от минната къртица?

— Позна! — отвърна Хан. — Предположих, че ни подслушва. Имперските войници винаги… — той внезапно млъкна.

— Какво става? — попита Люк.

— Не знам — провлачи той. — В цялата тази история има нещо, което продължава да ме тормози, но още не мога да разбера какво е. Няма значение, да оставим засега щурмовака и да се опитаме да видим сметката на още някоя минна къртица.

Колко е хубаво, мислеше си Пелаеон, че единствената им задача е да отвличат вниманието на врага. Слуисцианците и съюзниците им от Новата република се сражаваха чудесно.

На екрана на командното табло част от корпуса на „Химера“ светна в червено.

— Оправете защитните полета на десния борд — заповяда той и погледна бързо в тази посока. Имаше най-малко шест бойни кораба, които стреляха като полудели по бойната станция. Ако уредите им доловяха, че защитните полета на десния борд на „Химера“ са започнали да поддават…

— Съсредоточете огъня на деснобордовите турболазери върху щурмовата фрегата на трийсет и две, точка, четиридесет — спокойно заповяда Траун. — Насочете се единствено към десния им борд.

Артилеристите на „Химера“ отговориха на заповедта с помитаща канонада лазерен огън. Щурмовата фрегата се опита да се изплъзне, но при завоя се видя, че металната обшивка на десния борд се изпарява. Оръдията й, които до този момент стреляха непрестанно, внезапно замлъкнаха.

— Чудесно — кимна Траун. — Хванете фрегатата с прехващащите лъчи на десния борд и я примъкнете. Опитайте се да я наместите между врага и повредената повърхност на нашия корпус. И гледайте към нас да сочи единствено десният борд, в лявата част все още може да има работещи оръдия и обслужващ екипаж.

Щурмовата фрегата започна да се приближава, очевидно влачена насила. Пелаеон я наблюдава няколко секунди, след това обърна вниманието си към битката наоколо. Не се съмняваше, че екипажът на прехващащите лъчи ще си свърши добре работата, напоследък момчетата показваха изключителен напредък в ефективността и уменията.

— Четвърти ескадрон изтребители, погрижете се за това ято бомбардировачи — заповяда той. — Продължете обстрела на командния център с йонното оръдие на левия борд — и после се обърна към Траун: — Някакви по-специални разпореждания, адмирале?

Траун поклати глава:

— Не, битката се развива по план — блестящите му червени очи се впиха в капитана: — Какви са новините от прикрития челен кораб?

Пелаеон погледна към екрана:

— Изтребителите водят схватки с различни придружаващи кораби. Четирийсет и три минни къртици са успели успешно да се прикрепят към набелязаните цели. Трийсет и девет кораба вече са в наши ръце и се придвижват извън орбиталните докове. На четири срещат съпротива, но нашите хора очакват бърза победа.

— А останалите осем?

— Унищожени — отвърна Пелаеон. — Включително две от екипираните с щурмоваци. С единия от тях не можем да установим връзка, вероятно е загинал заедно с кораба, другият все още е добре. Прикритият челен му е заповядал да се присъедини към атаката срещу бойните кораби.

— Отменете заповедта — изкомандва Траун. — Много добре знам, че щурмоваците са безкрайно уверени в способностите си, но скафандрите им не са направени за космически битки. Нека прикритият челен изпрати изтребител да го прибере. Предайте им вече да започнат да се изтеглят.

Пелаеон го зяпна изненадано:

— Веднага ли, сър?

— Веднага! — и кимна към илюминатора: — Първите от нашите нови кораби ще започнат да пристигат след по-малко от петнайсет минути. Веднага щом пристигнат всички, ще се изтеглим от тук.

— Но…

— Съоръженията на бунтовниците отвъд орбиталните докове не ни интересуват, капитане — с тихо задоволство каза Траун. — Заловените кораби вече пътуват насам и независимо дали изтребителите ни ще ги прикриват или не, бунтовниците вече не могат да направят нищо, за да ги спрат.

Хан приближи „Сокол“ толкова близо до двигателите на фрегатата, колкото бе възможно, без да предизвика сблъсък между двата кораба, и усети резките спадове на мощността при изстрелите с оръдието на Люк.

— Успя ли? — попита той, когато заобиколиха от другата страна.

— Май не. Има много броня върху тръбите за охлаждане.

Хан погледна към фрегатата и едва се сдържа да не изпсува отново. Вече бяха доста близо до бойното поле и продължаваха да се приближават.

— Това няма да ни доведе доникъде. Трябва да намерим начин да я унищожим!

— Нали затова съществуват бойните кораби — изтъкна Уедж. — Но ти си прав, така няма да стане.

Соло нервно облиза устни и извика:

— Арту? Все още ли си на линия?

От другата страна на коридора долетя приглушеното пиукане на дроида.

— Разгледай отново плановете, с които разполагаш — му заповяда Хан. — Виж дали няма да откриеш слабо място.

Арту изпиука отново. Не звучеше много оптимистично.

— Едва ли ще намери нещо по-добро, Хан — обади се Люк, изричайки на глас собствените му мисли. — Май не ни остава друг избор. Ще се опитам да проникна вътре с лазерния меч.

— Това е истинска лудост и ти го знаеш — изръмжа Хан.

— Без подходящ скафандър газовете от охлаждащата система ще те…

— А не може ли да използваме някой от дроидите? — предложи Уедж.

— Няма да се справят — отвърна Люк. — Арту не разполага с нужните способности, а в ръцете на Трипио никога не бих сложил оръжие. Особено при тази висока скорост и резките завои.

— Трябва ни дистанционно управлявана ръка — каза Хан.

— Нещо, което Люк да използва, докато… — и млъкна. Изведнъж се сети какво го тормозеше през цялото време, откак се бяха включили в битката, и извика. — Ландо! Ландо! Ела тук!

— Вързах го за леглото — напомни Люк.

— Е, тогава иди го развържи и го доведи тук — изръмжа Хан. — Веднага!

Люк не си губи времето във въпроси:

— Добре.

— Какво става? — напрегнато попита Уедж. Хан стисна зъби и отговори:

— Когато имперската флота открадна тези минни къртици от Ландо, ние бяхме на Нклон. Тогава се наложи да препрограмираме предавателите си заради някакво заглушаване.

— Е, и?

— Защо ни заглушаваха? — попита Хан. — За да не ни позволят да се обадим за помощ? Че на кого да се обадим? Както вече забеляза, сега изобщо не си правят труда да ни заглушават.

— Предавам се — призна Уедж, леко раздразнен. — И какъв е отговорът?

— Трябвало е да ни заглушават, защото…

— Защото повечето от минните къртици на Нклон работеха с дистанционно управление с радиосигнали — уморено каза някой зад него.

Хан се обърна. Ландо бавно, но решително влезе в пилотската кабина. Люк го придържаше за лакътя.

— Чу ли всичко? — попита Соло.

— Всичко, което има значение — отвърна Ландо и се отпусна в креслото на втория пилот. — Иска ми се да се сритам, че самият аз не се сетих.

— Аз също. Помниш ли някой от кодовете на командите?

— Повечето. Какво ти трябва?

— Нямаме време да измислим нещо наистина хубаво — кимна към фрегатата под тях Хан. — Минните къртици все още са залепени за корабите, така че просто ги включи.

Ландо го зяпна изненадан и повтори:

— Да ги включа!?

— Ами да — потвърди Хан. — Всички са близо до мостика или до командния отсек. Ако прережат голяма част от оборудването и проводниците, ще унищожат целия кораб.

Ландо шумно издиша и наклони глава в познатия жест на неохотно съгласие:

— Ти си шефът — кимна той и защрака с пръсти по клавиатурата. — Надявам се само да знаеш какво правиш. Готови ли сме?

Хан се напрегна:

— Давай!

Ландо набра последната част от командата и фрегатата под тях потрепери. Поне в началото разклащането не беше силно. Но с всяка секунда все по-ясно се виждаше, че там долу нещо не е наред. Главните двигатели просветнаха на няколко пъти и угаснаха сред кратки проблясъци от спомагателните двигатели. Движението към центъра на битката се промени, външният контрол се изключи, после отново се включи, опитвайки се да промени курса в предишната посока. Корабът почти застина. Изведнъж дясната страна на корпуса — обратната на минната къртица, избухна в пламъци.

— Успяла е да пререже всичко! — изненадан ахна Ландо, колебаейки се дали да се чувства горд или изненадан от своето творение.

Вероятно в отговор на сигнал за бедствено положение от щурмовака във фрегатата един имперски изтребител се стрелна право в свръхгорещата плазма, изскочи от другата страна, но слънчевите му панели пламтяха и след няколко секунди той се взриви.

— Действа! — извика прехласнат Уедж. — Вижте, наистина действа!

Хан вдигна поглед от фрегатата. Навсякъде около тях, чак до орбиталните докове насочилите се допреди малко към дълбокия космос кораби потръпваха в предсмъртна агония като железни животни, вкопчени от ноктите на смъртта. От огромните им туловища във всички посоки изскачаха огнени езици.

Траун стоеше безмълвен, впил поглед в командното табло, без да обръща внимание на продължаващата битка. Пелаеон сдържаше дъха си в очакване на неизбежното избухване на наранена гордост. Чудеше се каква форма ще приеме гневът на адмирала. Траун рязко вдигна поглед към илюминатора.

— Върнаха ли се всички оцелели от прикрития челен кораб? — попита той спокойно.

— Тъй вярно, сър — отвърна Пелаеон. Адмиралът кимна:

— Тогава дайте заповед за оттегляне.

— Оттегляне ли? — внимателно попита Пелаеон.

Не такава заповед очакваше от него. Траун го погледна. На устните му играеше лека усмивка:

— Може би очаквахте да заповядам цялостна атака? За да прикрия нашето поражение в безумен и безплоден героизъм?

— Не, разбира се — възрази Пелаеон.

Но вътре в себе си усещаше, че адмиралът знае истината. Усмивката на Траун внезапно стана студена:

— Не сме победени, капитане — тихо каза той. — Просто ни забавят малко. Все още разполагаме с Далечната земя и с изключителните технологии от съкровищницата на императора. Слуис Ван трябваше да бъде първата стъпка в победната ни кампания, но не е самата кампания. Докато владеем планината Тантис, крайната победа ще бъде наша — погледна той замислено към илюминатора. — Загубихме това раздаване, капитане. Но не цялата игра. Няма да захвърля с лека ръка кораби и хора, за да се опитвам да променя това, което не може да се промени. Ще имаме достатъчно възможности да получим корабите, от които се нуждаем. Разпоредете оттеглянето.

— Слушам, адмирале — отвърна Пелаеон и се обърна към командното табло.

Заля го вълна на облекчение. Явно въпреки всичко нямаше да има избухване. С леко усещане за вина си помисли, че би трябвало да се досети от самото начало. Траун не бе обикновен военен като мнозината, под чието командване Пелаеон бе служил, а истински боец, който се интересуваше от крайната цел, а не от собствената си слава.

Пелаеон погледна за последен път през илюминатора и издаде заповедта за отстъпление. За пореден път се питаше как щеше да завърши битката при Ендор, ако тогава начело на имперската флота беше Траун.