Неукротима любов

56.

На горния етаж Мани затвори вратата с крак, а след това отнесе своята жена до легло с размерите на футболно игрище. Нямаше причина да заключва — само на някой пълен идиот би му хрумнало да ги притеснява. Меката светлина, струяща през прозорците (които вече не бяха закрити от стоманените капаци), му стигаше, за да вижда… и дяволите да го вземат, ако онова, което виждаше, не му харесваше — неговата жена, здрава и невредима, изтегната върху… Е, добре, може и да не беше тяхното легло, но той определено щеше да го направи такова, преди да е съмнало.

Докато присядаше до нея, дискретно се опита да скрие огромната ерекция, която бе получил в мига, в който я видя да прекрачва прага. И макар да имаха да си кажат толкова много, единственото, което бе в състояние да прави, бе да я съзерцава.

А после лекарят в него взе връх.

— Била си ранена?

Прелестните й ръце посегнаха към бялата роба и колкото по-високо вдигаха ръба й, толкова по-ниско се притваряха клепачите й.

— Мисля, ще откриеш, че съм напълно излекувана. Беше просто одраскване… тук горе.

Мани преглътна мъчително. Мамка му… да, наистина й нямаше нищо. Кожата на бедрото й беше гладка като порцелан.

— Но може би няма да е лошо да ме прегледаш по-обстойно — изрече тя.

Гърдите на Мани се стегнаха, а устните му се разтвориха.

— Сигурна ли си, че си добре… и че те не са те… наранили?

Никога нямаше да го преживее.

Пейн седна в леглото и го погледна право в очите.

— Онова, което открай време е предназначено за теб, все още те чака да го вземеш.

Мани притвори очи за миг. Ала после се уплаши да не би Пейн да си направи погрешен извод.

— Не че би имало значение за мен, ако не беше… искам да кажа, не става въпрос за собственически инстинкт или нещо такова… — по дяволите, днес говоренето изобщо не му се удаваше. — Просто не бих понесъл мисълта, че са те наранили.

Усмивката й го изпълни с благодарност за матрака под задника му. Защото ако беше прав, тя със сигурност щеше да го нокаутира.

— Съжалявам за снощи — каза. — Сгреших…

Пейн сложи длан върху устните му.

— Важното е, че сега сме тук. Нищо друго няма значение.

— Има нещо, което трябва да ти кажа.

— Смяташ ли да ме напуснеш?

— Никога.

— Добре. Тогава нека първо бъдем заедно, а после ще говорим — привеждайки се напред, тя замени пръстите си върху устните му със своите, целувайки го настойчиво и продължително. — Ммм… да, далеч по-добре от приказките, мен ако питаш.

— И си сигурна, че искаш…

Така и не можа да стигне по-далеч, защото езикът й му отне способността да мисли. Мани простена и се покачи на леглото, подпирайки се над нея. А после прикова очи в нейните и бавно се отпусна върху тялото й, докато ерекцията му не застана между краката й.

— Целуна ли те сега, няма връщане назад — Исусе, гласът му беше толкова гърлен, че почти ръмжеше. Но наистина го мислеше. Сякаш беше тласкан от някаква друга сила — не ставаше дума за секс, макар че процесът беше същият. Като отнемеше девствеността й, той щеше да я бележи по начин, който не разбираше, но и не се опитваше да оспорва.

— Желая те — каза тя. — От векове чакам онова, което единствено ти можеш да ми дадеш.

«Моя», помисли си той.

Преди отново да я целуне, се обърна лекичко настрани и освободи косата й от плитката. Разстла тъмните кичури върху сатенената покривка на леглото и прокара пръсти през тях. След това притисна хълбоците си към сърцевината й и отново ги отдръпна, притискаше ги и отново се отдръпваше… а ръката му се спусна към гърдите й и стисна деликатната материя на робата.

Честно казано, беше шокиран от онова, което искаше да направи.

— Желая да бъда гола пред теб — нареди тя. — Направи го, Мануел.

Шибаната рокля нямаше никакъв шанс. Мани се понадигна, сграбчи я и я раздра надве, оголвайки гърдите й пред пламналия си поглед и хладния въздух. В отговор гърбът й се изви в дъга и от гърлото й се откъсна стон… и с това окончателно го подлуди. Устните на Мани се впиха в щръкналите й зърна, а ръцете му откриха сърцевината й. Беше навсякъде, водейки я към оргазъм, като я смучеше и галеше внимателно, а когато бързото й, отчаяно освобождаване настъпи, той погълна вика й.

Искаше да й даде още и възнамеряваше да го направи… ала тялото му не можеше да чака. Ръцете му трескаво се забориха с панталоните, разкопчаха колана и свалиха ципа, за да освободят пениса му.

Тя беше готова за него, влажна и отворена… и копнееща до болка, ако се съдеше по начина, по който краката й се разтваряха.

— Ще го направя бавно — каза той до устата й.

— Не ме е страх от болката. Не и с теб.

Мамка му, май в това отношение тялото й беше като това на човешките жени. Което означаваше, че първият път няма да бъде лесен за нея.

— Шшт — прошепна тя. — Не се тревожи. Просто ме вземи.

Мани посегна надолу, намести се и… о, господи… едва не свърши. Тя беше топла и влажна, и…

Тя го направи толкова бързо, че той не можа да я спре, дори и да искаше. Ръцете й го стиснаха за дупето, ноктите й се забиха в него, а после…

Пейн повдигна хълбоци нагоре в същия в миг, в който той се спусна надолу, потъвайки до самия си край. Проникването му беше пълно и необратимо. Мани изруга, а тя се напрегна и изсъска… което беше толкова несправедливо, защото се чувстваше прекрасно, по дяволите. Но Мануел не помръдваше… не и докато тя не се съвзе от нахлуването му.

А после му просветна. Ръката му се плъзна на тила й и той придърпа главата й към шията си.

— Вземи ме.

Звукът, който тя издаде, го накара да свърши в нея… беше прекалено еротичен, за да удържи оргазма. И докато конвулсиите разтърсваха члена му, вампирските й зъби потънаха дълбоко във вената му.

Сексът стана напълно необуздан. Тя се движеше, притисната в него; тясната й сърцевина го обгръщаше и изцеждаше, докато той отново свършваше… а после хълбоците му подеха мощен ритъм и това, заедно с пиенето на кръвта му, ги въвлече в диво блъскане на телата им, което Мани знаеше, че и двамата ще почувстват на сутринта. В случващото се между тях нямаше нищо цивилизовано — това бяха мъж и жена, сведени до най-първичната си същност.

И бе най-прекрасното нещо, което бе изпитвал в живота си.