Неземно красив шкаф

4

Тамара чакаше Лиза на пропуска.

— Вземи — рече тя. — Билети за театър. От профкомитета се снабдих. Петнадесети ред на партера.

— И трябва да отида?

— С мен ще дойдеш.

— А Павел Николаевич?

— От нашия профкомитет са. Той все едно не би дошъл. „Дамата с камелиите“. Дюма я е писал. Ти чела ли си „Тримата мускетари“?

— Чела съм я. Само че този е другият Дюма. Дюма-син.

— Понякога ти се чудя. Всичко знаеш и за какво? Ще дойдеш ли?

— Ако Павел Николаевич…

А Павел Николаевич не възрази. Само попита колко струва билетът. Лиза беше подготвена за въпроса и каза, че са от профкомитета, безплатни.

— Тогава трябва да се посети — каза той. — Отивай!

Не можеше да се каже, че е алчен, но пестеше за обстановката в новата квартира, за да бъде тя като за пред хората. Тамара казваше: „Ти, Лизавета, имай предвид, че той цял живот ще пести, няма да ти даде дъх да си поемеш. Първо за гарнитура, после за кола, после още нещо ще измисли.“

За година и половина Лиза нито веднъж не беше ходила на театър. Дори на кино само три пъти е била. Какво да говорим — сватбата не отпразнуваха. Нямаше бяла рокля, нямаше кола с кукла на предния капак и с червени панделки. Минаха скромно. Дойдоха приятелите на Павел Николаевич, съседът, лелята. Дори не се целунаха. Когато някой извика „горчиво“, го погледнаха с такова удивление, че той се запъна.

Лиза отвори шкафа, сякаш не знаеше, че там има само една официална рокля, синя, беше си я шила още в Кимра, но тя й беше тясна в бюста и бе абсолютно демодирана.

— Утре ще закъснея — каза Павел Николаевич, без да гледа как жена му се опитва да навлече роклята. — Ще се върна гладен. Правиш ли си сметкв?

— Да-да, ще ти оставя всичко. Ще го приготвя и ще го оставя.

Павел Николаевич се учуди, вдигна очи от кръстословицата, но си спомни, че самият той одобри театъра и въздъхна малко обиден.

Невъзможно беше да отиде на театър със синята рокля. По-добре щеше да бъде да се откаже и да не става за смях пред хората.

— Никъде няма да отида. Ти не се безпокой. Всичко ще бъде готово.

Павел Николаевич сне очилата с пълната си розова ръка и се вторачи в нея като в глупачка.

— Билетът ще изгори. Трябва да се посети. А пък аз някак си…

За него беше важно той да има последната дума. И обидата. Ако Лиза не отиде, тя ще бъде обидената. Не бива така.

А Лиза си мислеше, че няма и обувки. Само спортни, с които ходеше из града. Можеше да обуе ботуши, подходящи, но кой през септември ходи с ботуши на театър? Ами ако си сложи блузка от трико и пола?

Обзе я трескаво странно объркване. Сякаш съдбата сама не я пускаше на театър, а може би никога вече нямаше да й се случи да отиде.

Павел Николаевич се накани да спи, загаси лампата, а Лиза отнесе роклята в кухнята, поразпори я тук-там, но напразно. И заплака. Плачейки беззвучно, се върна в стаята, изтегли долното празно чекмедже и захвърли там роклята и обувките — за какво да я окачва такава разпрана? Съблече се и легна накрая на леглото, за да не безпокои Павел Николаевич, но дълго не можа да заспи, преживявайки в дрямката си приказни сцени. Ето че влиза в театъра, облечена разкошно, роклята й като на онази госпожица от миналото, бляскави полилеи и всички се обръщат към нея, любувайки се на нейната прелест… отразява се в огледалата, възхищава се сама на себе си. И в съня й това видение я преследваше, и на сън тя разбираше, че това не е истина, че е видение.

На сутринта Лиза едва не се успа за работа, пак мина без закуска, а на обяд видя Тамара и й каза:

— Няма да дойда на театър.

— Ти полудя ли? Твоят да не би да се е разбунтувал?

— Не, разреши ми. Аз самата…

— Какво е станало? Обясни ми човешки. Нямаш какво да облечеш?

Улучи право в целта! Лиза замълча.

— Да не би да мислиш, че там ходят с бални рокли? Не, кой с каквото има.

— И ти ли ще дойдеш с каквото имаш?

— Разбира се — излъга Тамара. Тя наскоро си бе купила италианска рокля, малко под коленете и на волани. Още не я беше обличала.

— Ще ти дам моята, вълнената — каза Тамара. Лиза само се усмихна. Можеше да се загърне в нея.

— Ти — викаше Тамара на връщане в автобуса, — с твоите външни данни можеш и в работно облекло да се появиш. Хайде да отидем на фризьор. Рима ще ни направи прически без ред. Не искаш ли? Е добре, ще мина да те взема.

Лиза само поклати отрицателно глава.