1

Този Игор, който се бе записал в Стражата като експерт-криминолог и медицински помощник, беше съвсем млад (до-колкото е възможно да се определи възрастта на един Игор, защото сред себеподобните му годните крайници и други органи се предават по наследство подобно на джобен часовик) п е много напредничаво мислене. Беше си направил прическа тип „патешко дупе“ с удължен щръкнал перчем, имаше каучукови подметки на обувките и понякога забравяше да фъфли.

2

„Юбервалдската лига на въздържанието“, състояща се от бивши вампири, които вече носеха черни лентички като знак, че са се зарекли изобщо да не вкусват онази лепкава течност, ами да, завинаги, и напълно предпочитат пред нея приятната спявка и здравословния тенис на маса.

3

Старият Том, старинният часовник на университета, отбиваше часовете не със звън, а с тишина. Това не бяха обикновени интервали на затишие, а попиващ шума незвук, който изпълваше света с гръмогласно беззвучие. Ако градът някога поиска това от нас, а градът никога не го иска. Прав дброволни…

4

Който беше орангутан, преобразен от някогашния си човешки облик поради отдавна забравена магическа злополука. Толкова добре забравена, та хората дори вече забравяха, че той е орангутан. Може и да не изглежда лесно, като се знае, че дори дребничък орангутан има способността да пъва цялото налично пространство около себе си, но за магьосниците и повечето жители на града той вече беше само библиотекарят и с това въпросът приключваше. Дори ако някому хрумнеше да съобщи, че в Библиотеката има орангутан, магьосниците вероятно биха отишли при библиотекаря да попитат дали го е виждал.

5

Изделие, носещо името на Уолъс Сонки, без чиито експерименти с тънка гума пренаселването в Анкх-Морпорк щеше да е далеч по-непоносимо.

6

Както древните гори се превръщат във въглища, така и древните поля дива захарна тръстика могат да станат под натиска на хилядолетията това, което в различни райони на Диска наричат „залъгалка“, „прасешки петмез“ или „скална меласа“. Необходимо е обаче дълго варене и пречистване, з да се получи гъстият златист сироп, който замества меда на градските обитатели. В последно време Анкх-Морпорк се снабдява от по-лесно достъпните карамелени залежи в Куирм.

7

Същото е като смилането от бой, но се проточва по-дълго.

8

И това беше вярно. „Не си губи времето с ботуши — щеше да гласи съветът на кавалериста Габитас, ако бе готов да го даде. — Трябва да подкупиш някого в обоза, за да натрупаш голям запас, а пак накрая ще излезе, че си изкарал шепа долари. Търси бижута. Лесно се носят.“ Кавалеристът Габис е видял отблизо в твърде много полесражения, за да не трепне, когато чуе думата „слава“.

9

Селачии и Вентури подчертано се стараеха в подобни случаи да говорят само на теми, по които е невъзможно да се спори. Поради историята на отношенията между двата рода кръгът от такива теми беше съвсем ограничен.

10

Е, да, понякога „никога“ имаше по-неопределен смисъл.

Загрузка...