Дотук в проповедта се цитира поемата „Стихове за смъртта“ (Les vers de la mort) от края на дванайсети век, на Елинан от Фроамон — средновековен френски поет, хронист и църковен писател — Б.р.
Sagittarius (лат.) — стрелец. — Б.пр.
Ремък за носене на меч или друго оръжие. — Б.р.
Предписанията на свети Бенедикт са събрани в книга, наречена Regula Benedicti, и се отнася до живота на монасите в рамките на даден манастир. Посланието им може да се обобщи в следните правила: мир, труд и молитва. — Б.р.
Според католическия календар паметта на свети Марк се чества на 25 април. — Б.пр.
Членове на благотворителни религиозни общества (първоначално женски), които се зараждат през XII в. в Ниските земи и се разпространяват в Германия и Франция. Разпадат се, след като през XIII и XIV в. биват обвинени в ерес и неморалност. — Б.пр.
Древен град в Северен Израел, споменат още в Библията, завладян от кръстоносците по време на Първия кръстоносен поход и превърнат в тяхно главно пристанище в Палестина. Кръстоносците го наричат погрешно Акр, тъй като го идентифицират неправилно с филистимския град Екрон. Битката за Ако през 1291 г., при която градът бива превзет от мюсюлманите, е една от най-важните за този исторически период. — Б.р.
Религиозно движение, възникнало през 13 в. във Франция, вдъхновено от идеята за завладяване на Светите земи и бунтуващо се срещу официалната власт и църква. — Б.р.
Книга на Йова, Гл. 14:1–2 — Б.р.
Членовете на религиозно движение през XIII и XIV в., които изповядват умъртвяване на плътта чрез самобичуване. — Б.пр.
Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се слага на врата по време на служба. — Б.пр.
Псалтир, Пс. 26:4 — Б.р.
Псалм 129 от Псалтира, наречен така по думите, с които започва латинската версия. — Б.пр.
Неф — главен кораб на църква. — Б.р.
Трансепт — напречен неф на църква. — Б.пр.
Алегоричен образ на злото, който се среща в Откровение на свети Йоана Богослова, Гл. 17–18 — Б.р.
Център на английската колония в Ирландия през Средновековието. — Б.р.
Кръгъл декоративен елемент — Б.р.
От Марка свето Евангелие, Гл. 8:36. — Б.р.
Митологичен образ на художественото творчество и литературата в Средновековна Европа — Б.пр.
От Лука свето Евангелие. Гл. 4:30 — Б.р.
Piepowder courts — съдилища в панаирните и пазарни градове в Средновековна Англия, които упражнявали контрол върху търговската дейност. Името им вероятно идва от прашните ходила — pieds poudres (фр.) на пътуващите търговци — Б.пр.
Мир тебе (лат.) — Б.пр.
Alma Virgo Dei (лат.) — Всемилостива Дево Богородице. — Б.р.
Част от Уинчестърския указ от 1285 г., отнасяща се до разширяване на пътищата и отстраняване на растителността покрай тях с цел повишаване на безопасността им. — Б.р.
Брабант е историко-географска област в Западна Европа — Б.пр.
От Матея свето Евангелие, Гл. 25–21. — Б.р.
Псалтир, Пс. 50:6–7. — Б.р.
Помещение в църква за съхранение на свещените одежди и съдове. — Б.пр.
Le Riche (фр.) — Богатия. — Б.р.
Църква в Лондон, построена през 12 в. от тамплиерите и служила като техен център в Англия. — Б.р.
Град в Северозападен Уелс. — Б.пр.
Англосаксонски монах, писател и светец от VII-VIII в., смятан за баща на английската история. — Б.пр.
Укрепление в Северна Англия, построено от римския император Адриан. — Б.пр.
Мир и спасение (лат.) — Б.пр.
Benedictus (лат.) — „Благословен“. Благодарствена песен на Захария към Бог от евангелие на Лука (Гл. 1:68–79). — Б.р.
В името на Отца и Сина, и Светия дух (лат.). — Б.пр.
Откъси от архивите на града от 13, 14 и 15 в., подредени в хронологичен ред и издадени през 1868 г. под редакцията на Х. Т. Райли — Б.р.
Средновековна френска поема, посветена на изкуството на любовта и написана под формата на съновидение. — Б.пр.
От Матея свето Евангелие, Гл. 26:52. — Б.р.
От Йоана свето Евангелие, Гл. 1:14. — Б.р.
Неподсъдност на духовенството от светския съд — привилегия на духовенството в Англия, препотвърдена от Хенри II през 1176 г. след убийството на Томас Бекет, който приживе се борел за нейното запазване. Тя освобождавала духовниците от светски процес или присъда при редица по-дребни престъпления и от нея можели да се възползват всички, които можели да докажат образоваността си, прочитайки първия стих от Псалм 50: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост“. Английският парламент отменил привилегията през 1827 г. — Б.р.
Става дума за благодарствения псалм на Давид към Бог от Втора книга Царства, където се казва: „… и примки на смъртта ме омотаха“ (Гл. 22:6). — Б.р.
Dies Irae (лат.) — „Ден на гнева“. Химн посветен на Деня на Страшния съд. — Б.р.
Голиардите (или вагантите) са средновековни странстващи и, най-често от средите на или студентството, които възпяват природата и житейските наслади. — Б.пр.
Хаселдема, Aceldama (арамейски), — кръвни нива. Име на място в Йерусалим, което библейската традиция свързва с Иуда. Според Евангелие от Матея (Гл. 27:3–8) нивата била купена с тридесетте сребърника, които Иуда получил за предателството на Иисус и после върнал, и била използвана за погребване на чужденци. Съгласно този източник името на мястото се свързва с пролятата кръв на Христос или с кръвта на погребваните там странници. В Деяния на светите Апостоли (Гл. 1:18–19) пък се казва, че Иуда сам купил нивата с наградата за предателството си и умрял на нея, което предполага, че в името се говори за кръвта на Иуда. — Б.р.
Битие, Гл. 3:11 — Б.р.
От Лука свето Евангелие, Гл. 16:18. — Б.р.
Според римската традиция Пилат Понтийски заповядал на кръста на осъдения да бъде поставен надпис, в който се изтъквала законовата причина за присъдата му. Надписът на кръста на Христос гласял — според Евангелие на Матея (Гл. 27:37): „Този е Иисус, Царят Иудейски“; според Евангелие на Марка (Гл. 15:26): „Цар Иудейски“; според Евангелие на Лука (Гл. 23:38): „Този е Царят Иудейски“ и според Евангелие на Йоан (Гл. 19:19): „Иисус Назорей, Цар Иудейски“. — Б.р.
Растение, наподобяващо магарешки бодил, което се среща по морското крайбрежие и се използва за лечебни цели. — Б.пр.
Варовик с вкаменелости, който се добива в Пърбек — полуостров в югоизточната час на графство Дорсет в Англия. — Б.пр.
Членове на религиозна организация, която първоначално се грижела за бедните, болните и ранените поклонници в Светите земи, а след успеха на Първия кръстоносен поход се превърнала във военно-религиозен орден, на който била поверена охраната на Светите земи. — Б.пр.
Содом и Гомор били сред петте града, които се намирали в равнината на река Йордан, наречена в Светото писание „Йорданска околност“ (Битие, Гл. 13:11). Останалите три града са: Адма, Цевоим (Битие, Гл. 10:19) и Сигор (Битие, Гл. 19:22). Други начини, по които са назовавали тези градове в Библията, са: „градовете на околността“ (Битие, Гл. 13:12), „градовете по оная околност“ (Битие, Гл. 19:29) и „пет града“ (Книга Пемъдрост Соломонова, Гл. 10:6). — Б.р.
Veni Creator Spiritus (лат.) — Ела, Дух Творящи. Католически химн, посветен на Светия Дух, който се пее на вечерната служба и на службата в три часа на Петдесетница и по други поводи (например при влизането на кардиналите в Сикстинската капела за избор на нов папа). Смята се, че е създаден от Рабан Мавър през 9 в. — Б.р.
Първоначално роби, най-вече от турски произход, които ислямските владетели започнали да използват във войските си от 9 в. нататък. Тези войници били купувани още като момчета, приемали исляма и получавали военно обучение. С течение на времето мамелюците се превърнали в могъща каста с огромно влияние в Близкия Изток и Египет, като неведнъж дори завземали властта. Освен това мамелюците често се сблъсквали с кръстоносците и им нанесли доста поражения. — Б.пр.
Кратко славословие към Пресветата Троица. — Б.р.
Длъжността „коронер“ съществува в Англия от 11 в. насам. Първоначално коронерите били назначавани от краля да бранят интересите на Короната (от където идва и името им) в отделните графства, но до края на 19 в. ролята им вече се била ограничила до разследване на случаите на насилствена смърт. — Б.р.
Става дума за прословутите арести на множество тамплиери по обвинение в ерес, състояли се на 13 октомври 1307 г. във Франция по заповед на Филип Хубавия. — Б.р.