Тя искаше думите й да прозвучат утешително, но беше също толкова важно да бъде твърда.
— Разбирам защо намираш идеята за малко смущаваща. Ясно ми е, че се чувстваш нервен, но аз съм го изпитвала и те уверявам, че много съм мислила и това е единственият начин. Така се решават семейни проблеми. Трябва да направиш необходимото, макар да е трудно и болезнено. Разбира се, онова, което ще сторим с тях, ще бъде трудно, но трябва да видиш нещата в перспектива. Има поговорка: „Трябва да разрушиш селото, за да го спасиш“. Мисли за семейството като за село. Трябва да направим необходимото, за да го спасим.
Хареса й, че говори в първо лице множествено число. „Ние“. Те бяха екип.