Няма време за сбогом

8

— Ами ако пропусна другите неща и го направя веднага? — попита той. — И после да се върна у дома.

— Не, не, не — със строг тон отвърна тя, а после млъкна и опита да се успокои. — Ясно ми е, че искаш да се върнеш. И аз го желая, но първо трябва да отстраним от пътя си другите неща. Не бъди нетърпелив. На млади години и аз бях буйна и импулсивна. Сега обаче знам, че не трябва да бързаш, ако искаш да направиш нещо добре.

Тя го чу как въздъхна от другия край на линията.

— Не искам да се проваля.

— Няма. Винаги си бил послушен. Хубаво е да има поне един такъв в къщата. — Тя се подсмихна. — Ти си добро момче и те обичам повече, отколкото си представяш.

— Вече не съм момче.

— И аз вече не съм момиче, но все си мисля какъв беше като малък.

— Ще се чувствам странно… да го направя.

— Знам. И точно това се опитвам да ти кажа. Ако си търпелив, когато моментът настъпи и сцената е подготвена, това ще бъде най-естественото нещо на света.

— Предполагам — рече той, но не прозвуча убедено.

— Не забравяй, че онова, което правиш, е част от висш цикъл, и ние сме част от него. Виждал ли си я напоследък?

— Да. Странно. Иска ми се да я поздравя и да й кажа: „Хей, няма да повярваш кой съм“.