Очите на истината

4

Денят изхвърча край него като пейзажа в метрото: няколко размазани образа, палитра от цветове и гласове…

Цялата нощ бе говорил с Ваня. Не вярваше, че го е направил. Не вярваше, че я има. Че са останали подобни хора…, а и тя бе момиче! Бо-о-о-оже, накъде върви света?!… Ваня бе ключът към всичко, което криеше в себе си, към истинското му аз, забравено, изтикано в дълбините на съзнанието му, откъдето понякога (напразно) се мъчеше да излезе…

Тя говореше свободно за Моцарт, Бетовен, Григ, Пахелбел, Бах… Звучеше като познавач,… Но слушаше и Бон Джоуви, Брайън Адамс, Селин Дион, Аланис Морисет, Род Стюарт, Скорпиънс, Енигма, Ера, а и Мегадет, Металика, Айрън Мейдън, Аеросмит, … познаваше като имена много ритъм&блус — рап изпълнители, бе близка до блуса и рока, слушала бе и много електронна музика (от поносимата) — Вангелис, Ения, Майк Олдфийлд, Жан-Мишел Жар ; знаеше по 2–3 песни дори на Дийп Пърпъл, Рейнбоу, Назарет, Юрая Хийп, Ози Озбърн, Алис Купър — имена, които той не уважаваше чак толкова… Това момиче бе като жива история на музиката, осъвременена… вчера.