Очите на професор Самберг

„Уважаеми господин редактор,

Лудост е да мисля, че с моите скромни познания за света ще мога да ви кажа нещо ново около историята, разиграла се край добре известната ви пропаст, разположена в центъра на моя ловен район. Затова предварително искам да ви предупредя, че пиша това писмо с далеч по-скромна цел: да предпазя вестника, който много уважавам и чийто абонат съм, от някои грешки и неточности, с които другите вестници изобилствуват напоследък, и да споделя с вас някои неща, станали през последната година, които може би ще ви се сторят интересни…

Най-напред искам да ви обърна внимание, че е абсолютно погрешно да се твърди, че пропастта е разположена близо до връх Ромпан. Доколкото ми е известно, такъв връх не съществува в нито една географска карта. В случая може би се има предвид връх Прумпан, но ако приемем това предположение за истина, то не трябва да се забравя, че връх Прумпан е разположен 20 километра по̀ на юг от тези места…

После не може и не бива с абсолютна убеденост да се говори, че се касае за пропаст. Според мен става въпрос за най-обикновена пукнатина в земята, каквито се срещат с десетки в този район на планината.

В един от предишните ви броеве прочетох съобщението, че туристи наблюдавали да излитат от пропастта гигантски черни птици. Считам това за най-обикновена измислица и нелепост. По принцип нито една голяма птица не гнезди в подобни пропасти. Да не говорим, че такива птици в тази планина не живеят. Иначе те щяха да бъдат забелязани не само от някои туристи, но и от местните хора…

Но все пак не съм аз този, който ще започне да ви уверява, че всичко в моя район е в ред. През последните години наистина се случиха някои доста чудновати неща…

Аз, разбира се, нямам предвид твърденията на чичо Глантен, който на няколко пъти ми се оплаква, че когато минавал край пропастта, от нея излитал зелено светещ балон, който увисвал над стадото и овцете се държели като полудели. Скупчвали се, изправяли се на задните си крака и като че ли искали да докоснат странния балон с муцуни. Винаги съм смятал, че чичо Глантен ми разказва всичко това само за да ми съобщи накрая със загадъчен вид, че когато балонът изчезвал, няколко овце липсвали. Отдавна подозирам чичо Глантен, че незаконно търгува и чрез тези измислици се опитва да заблуждава хората.

Не смятам за сериозно и свидетелството на двама младежи от град Кипс, които ме уверяваха, че както си почивали на една издадена скала, изведнъж въздухът около тях без видими причини се нагрял до такава степен, че дрехите им се запалили. А скалата започнала да се топи. Младежите наистина бяха с опърлени коси и поизгорени дрехи. Но мисля, че причината да изпаднат в такова плачевно състояние беше по-скоро бутилката коняк, която се подаваше от раницата на единия.

Но има нещо, което се случи с мен и което аз и досега не мога да си обясня. През май тази година обикалях поверения ми ловен район. Беше прекрасен следобед: топъл, ласкав, облян в слънце и зеленина. Тревите растяха като полудели, всякакъв бръмчащ и хвърчащ свят се стрелкаше около мен, на небето нямаше нито едно облаче. Отпуснах се мързеливо край един горски извор, където често обичам да си почивам, и без да искам, упоен от свежестта на майския ден, неусетно съм заспал. Колко време съм прекарал така, и досега не знам. Бях разбуден внезапно от някакъв шум. Скочих, но не открих никаква причина за безпокойство. Реших, че просто съм сънувал, стана ми весело и тръгнах към извора да се измия. И тъкмо тук се случи най-странното. Когато се приближих, кой знае защо ми се стори, че не всичко е в ред. В първия момент не можах да си обясня какво. Както винаги, и сега изворът беше чист и прозрачен. От него се процеждаше тънка бистра струя, от която тръгваше малък ручей. Беше тихо. Наведох се да гребна вода и изведнъж видях някакво изображение. Отначало помислих, че виждам себе си като в огледало, но по-късно усетих, че това беше нещо съвсем друго… Впрочем какво точно беше, и досега не мога да си обясня. Изправих се и се огледах. Край мен, както и преди, нямаше никой. Но усетих, че повърхността на водата отново се раздвижи. Обърнах се и по-нататък не си спомням нищо… На другия ден моят помощник ме намерил на същото място. Не съм знаел нито кой съм, нито къде се намирам. В извора нямало нищо. Около мен също…

След три дни си възвърнах паметта, но какво се случи тогава, и досега не мога да кажа. Аз си мисля, че може би някаква трева или билка е паднала във водата, разтворила се е и ми е подействувала по такъв начин. А може и серни изпарения да са ме замаяли. Наоколо в земята пукнатини колкото искаш. И ако ви говоря за този случай, то е само защото по някаква случайност изворът се намира на стотина метра от въпросната пропаст.

Това е всичко, което мога да ви съобщя. Моля ви още веднъж да ме извините за дързостта, че ви пиша това писмо. Направих го само от желанието да ви бъда полезен. На вас и на вестника, който много уважавам и редовно чета.

С почит: Гари Фериел“