От кого сме произлезли

Как да изпаднем в състояние на сомати?

От Делхи пристигнахме със самолет в Катманду — столицата на Непал. На летището ни посрещнаха Валери Лобанков и Валентина Яковлева, които вече повече от седмица подготвяха условията за нашата експедиция. Заедно с тях беше и Шесканд Ариел — единият от непалските участници, известен местен физик, преподавател в Непалския университет. Беше ни препоръчан като човек, добре запознат с тибетската религия и способен да я анализира от позициите на съвременната физика. Той владееше добре английски.

Валери, Шесканд и Валентина бяха уредили няколко срещи с интересни за нас хора, но ни предупредиха, че най-вероятно трудно ще предразположим тибетските лами към откровен диалог. Повечето от тях бяха емигрирали в Непал след 1949 г., когато Тибет е присъединен към Китай. Репресиите на китайските комунисти бяха оставили тежки спомени сред духовниците. Естествено беше недоверието им към хора, интересуващи се от техните знания, тъй като те бяха свързани с трагичното им минало.

Първата ни среща беше с изтъкнатия учител по медитация Шамбу Тхапа — ръководител на Център по медитация в Катманду. По думите на Шесканд той не притежавал задълбочените знания, присъщи на ламите, но всекидневно провеждал сеанси по медитация и въвеждал хората в състояние на сомати.

Господин Шамбу Тхапа ни определи среща в дома си. Още от първите минути той погледна на нас като към обучаващи се в медитиране. Опитите ни да насочим разговора към по-научен стил не постигаха успех. Учителят невъзмутимо ни четеше лекция за ролята на медитацията, като използваше сложни формулировки от типа на: „Очите на мъдростта са очи, които могат да обяснят и видят качество във всичко, за да опознаят себе си отвътре задълбочено и да определят житейската цел, за миролюбивия характер на която не трябва да съществуват никакви съмнения.“

Отначало записвах думите му, но после престанах, просто не можех да проследя хода на мисълта му, а и той постоянно повтаряше: „Do you follow my mind?“, т.е. „Следиш ли мисълта ми?“. Задавайки въпроса „Do you follow my mind?“, правеше пауза и настойчиво те гледаше в очите, очаквайки отговор. Отначало аз всеки път отговарях „Yes“ и също се взирах в очите му. После престанах, понеже паразитната фраза се повтаряше твърде често.

Едва по-късно осъзнах, че омръзналото ми „Do you follow my mind?“ не е паразитна фраза, а начин да бъдеш въведен в състояние на медитация. Тя не позволява на човек да се разсейва и той стриктно следи мислите на учителя си. Аз обаче не исках да изпадам в медитация, а да разбера как тя спомага за влизането в сомати. И тогава приложих метода на самия учител. Улучил подходящия момент, ясно и високо му зададох въпрос и веднага допълних „Do you follow my mind?“, като проницателно го погледнах в очите. Той бе принуден да отговори „Yes“. След като повторих няколко пъти този трик, разбрах, че най-после бях успял да прекъсна неспирния поток на обучаващата проповед и да насоча разговора към нормално събеседване по научни въпроси.

Учителят разказа, че чрез медитацията се достига до сомати, че тя е възникнала в Тибет и оттук се е разпространила в целия свят.

Медитирайки, човек влиза навътре в своята душа. При това е способен да усеща всяка част от тялото си, дори да почувства и проследи промените, извършващи се в организма за частица от секундата. В състояние на медитация човек започва да разбира живота по-задълбочено, може да открие собствения си път в него и да осъзнае, че тялото е само инструмент на душата. След медитация той стига до убеждението, че не си струва да се впрягаш заради материалните страни на битието, например заради пари, в резултат на което става по-миролюбив. Основната цел на медитацията е миролюбието.

Позволете ми да се отклоня за малко и да ви преразкажа мнението на господин Сингх, който работи в школата Ошо в град Пуна (Индия).

Съществуват 112 вида медитация. За всеки човек е подходящ различен вид. Медитацията е преход от едно пространство в друго. Важен момент в нея е „мълчанието“ или „пропадането“. Ако по време на разговор човек замлъкне, концентрирайки вниманието си върху своето мълчание, може да усети „пропадането“. Продължи ли 4–5 секунди, може да усети интуицията. Интуицията е 100% истина, не е мисловен процес, а нещо като подсказване. Ако „пропадането“ достигне 28 секунди, човек се приближава към състоянието сомати, т.е. започва да вижда тялото си отстрани. Обикновено се медитира в позата на Буда. Господин Шамбу Тхапа формулира три стадия на медитация:

1. Селла, когато се навлиза дълбоко в морала.

2. Сомати, когато душата излиза от тялото, а то изпада в каменно-неподвижно състояние.

3. Пражна, когато се достига истинската мъдрост в осъзнаването на живота и мирозрението.

— Какви са особеностите на медитацията при изпадането в състояние на сомати? „Do you follow my mind?“ — попитах аз.

— Yes — отговори учителят по медитация. — За да постигнеш сомати, трябва да се освободиш от отрицателната душевна енергия. Много е важно душата и тялото да са свободни от всичко негативно. В Америка проучват възможностите как да консервират тела за години напред, за да може после човекът да оживее, но не отчитат факта, че запазването на тялото чрез сомати е постижимо само след като се освободи негативната енергия.

— А какъв е механизмът за освобождаване на отрицателната душевна енергия?

— Този механизъм е свързан с концентрирането на ума по време на вдишването и издишването. Дишането е движение навътре и навън, върху което трябва да се концентрираме, като се убеждаваме, че вдишването е живот, а издишването — смърт, а ти самият се намираш в кръговрата на живота и смъртта…

— Това е в съгласие със SoHm — великия принцип, свързан с дишането през носа? — прекъснах го аз.

— Слабо познавам SoHm. По този въпрос знаят повече в Индия — отговори учителят.

— Основният смисъл на SoHm — не млъквах аз — е в посланието „реализирайте се сами“ — както индивидуално, така и заедно. Може би в процеса на медитация (с цел да се изпадне в сомати) умът се концентрира върху самореализацията на човека — и в земния живот (вдишване), и след смъртта (издишване). С други думи, човек се концентрира върху мисълта: „Реализирам се сам, реализирам се сам приживе и след смъртта, за да достигна висшата цел — мъдростта.“ Животът се асоциира с вдишването, а смъртта — с издишването…

— Да, така е — каза учителят, — наистина свързваме вдишването със земния живот, а издишването — със смъртта. И е вярно, че се опитваме да се самореализираме, понеже висшата форма на осъществяване за всеки човек е мъдростта. А да стигнеш до мъдростта (в смисъл да умееш да анализираш душата) можеш само чрез сомати.

— Трудно ли е да изпаднеш в дълбоко сомати, когато пулсът спира, метаболизмът спада до нула, а тялото е в състояние на каменна неподвижност?

— Много е трудно — отговори учителят, — далеч не всеки може да го постигне. Способни са неколцина избраници.

— Защо? Кой ги е посочил?

— Обикновено в школите по медитация хората изпадат в състояние на сомати по три пъти на ден и престояват не повече от час. Сомати само ще ти каже колко дълго можеш да пребиваваш в това състояние…

— Как да разбирам, че сомати само определя продължителността? — учудих се аз.

— Освободената от тялото душа влиза в контакт с други души и с Висшия разум. Там се взима решение колко дълго даденият човек може да остане в сомати.

— Каква роля играе телесното здравословно състояние за удължаването на сомати?

— Има известно значение, но по-важно е температурата да е ниска — така тялото, изпаднало в сомати, се запазва по-добре. То трябва да е освободено от негативизъм, душата не бива да е в плен на отрицателната енергия. Само човек, изчистил в себе си негативното, може да разчита на по-продължително сомати. Общо взето, ролята на тялото е малка, то е само инструмент на душата. „Do you follow my mind?“ — попита учителят.

— Yes. Аз така разбирам думите ви — удължаването на времетраенето на сомати до хиляди и милиони години може да означава, че се поддържа Генофонд на човечеството в случай на глобална катастрофа. В този смисъл хората, изпаднали в дълбоко и продължително сомати, са обречени да станат прародители на нова дивилизация. Те са приели да участват в опита за оцеляване при променени условия на Земята. „Do you follow my mind?“

— Yes — отговори учителят.

— Естествено — продължих аз, — не всеки е допускан до най-продължителното сомати, което би му позволило да стане прародител. Да бъдеш представител на Генофонда на човечеството е твърде отговорно! Те са избраници. Душите им задължително са освободени от отрицателна душевна енергия, т.е. не съдържат негативно заредени торзионни полета. Телата им трябва да са здрави, защото всяко заболяване натоварва с отрицателен заряд. Потвърждение на казаното открихме в офталмогеометричните параметри — „лошият малък триъгълник“ — за проявите на злоба и болести. Напълно разбираемо е, че Висшият разум, т.е. Всеобщото информационно пространство, анализирайки дадена душа, дава или не дава разрешение. Да изпаднеш в дълбоко сомати и да станеш представител на Генофонда на човечеството е възвишена духовна цел. Ето защо в него попадат само достойни хора.

— Да — отговори учителят. — Бих искал да добавя само, че при пражката (като висша степен на медитация) се осъзнават смисълът на земното съществуване и целевите характеристики на личността. „Do you follow my mind?“

После учителят дръпна реч, от която абсолютно нищо не разбрах, дотолкова изобилстваше с абстрактни понятия. Европейският ми мозък трудно схващаше смисъла им.

— Състоянието на клинична смърт — попитах накрая — не е ли нещо подобно на сомати?

— Вярно е, че душата напуска тялото при клинична смърт, но то не е предварително подготвено, както при сомати и не издържа дълго в консервиран вид — отговори учителят.

Тогава му разказах интересен случай от моята работа. При мен като директор на института се приближи сътрудничка, която работеше като шивачка. Тя сподели, че преди седмица изпаднала в клинична смърт след внезапен шок и в това състояние видяла миналото и бъдещето. Помоли ме да й разреша да се запише в курс по ясновидство. Разреших й, след което на шега пуснах заповед: „Сътрудничката Л. Иванова да бъде преназначена от длъжност шивачка на длъжност ясновидец към института със същото трудово възнаграждение. Да се съгласува с главния счетоводител и зам.-директора по въпросите на науката.“

След като пратих заповедта в „Личен състав“, зачаках с нетърпение развоя на събитията. Завеждащата „Личен състав“ — умна жена с висше образование, оформи заповедта и ми я донесе за подпис.

— Към кой отдел да причислим Иванова като ясновидка?

— Съгласувайте проблема със счетоводството и зам.-директора по въпросите на науката.

След броени минути по телефона се обади главната счетоводителка.

— По коя тарифа да начисляваме заплатата на институтската ясновидка? В документите не е посочена подобна длъжност…

Казах й да реши проблема със зам.-директора по въпросите на науката.

След половин час при мен дойде зам.-директорът:

— Усещам, че искате да назначите шивачката-ясновидка в моя отдел. Веднага ще ви кажа, че се съмнявам в способностите й. Освен това нейните пророчества могат да попречат на научния анализ…

В този миг не издържах и си признах, че съм се пошегувал. Всички вкупом се смяхме от сърце. Учудващото беше, че в нашата бюрократична държава от европейски тип шефската дума, особено поднесена като писмена заповед, се възприема безусловно. Никой по веригата не се замисли за какво му е на един очен институт ясновидка? Какво ще предсказва — дали операцията ще е успешна или не?

От друга страна, прояви се слабата осведоменост на нашите хора по въпросите на религията и окултните науки — за тях обикновената дума ясновидка често се асоциира с нещо като координатор. Съмнение предизвикваше само фактът, че с подобна длъжност се удостоява шивачка!

— Не можеш да работиш като ясновидец, трябва да бъдеш такъв — каза в отговор учителят по медитация.

Усещах, че и на него му убягва хуморът в тази история. Източният духовник също не винаги ни разбираше добре, както и ние него.

— Не бихте ли ни демонстрирали медитация с преминаване в сомати? — попитах аз.

— Не е възможно по поръчка — категорично отговори учителят. Сега вече го разбрахме до известна степен.

И тъй, в резултат от срещата уточнихме пътищата, по които се „влиза“ в сомати, изяснихме, че само силните и чисти хора могат да изпадат в подобно състояние. Очертаха се също и разликите между сомати и клиничната смърт.

Напълно разбираемо е, че ние като медици се вълнувахме от въпроса за въздействието върху душата и тялото и възвръщането към живота, т.е. съживяването на човека.

Възможно ли е да се съживи човек?

Навярно мнозина си спомнят как Исус Христос с едно махва-не на ръката съживява или лекува хора. Как да си обясним неговите чудеса в светлината на знанията, получени досега от експедицията, съобразявайки се и със съвременните научни постижения?

Исус Христос може би е имал душа от предишна цивилизация и по-висок психоенергетичен потенциал. Със своите мощни позитивни торзионни полета той е пренасочвал в позитивната посока негативно ориентираните торзионни полета, характерни за болестта и смъртта. Произнасяйки свещените слова, той е освобождавал душата и тялото на човека от негативната психична енергия. Освобождаването на астралното тяло на душата от негативно заредените торзионни полета е оказвало влияние на метаболизма на тъканите и така е благоприятствало оздравяването на организма. Духът, напуснал тялото след смъртта, може да се върне в организма и да го съживи, ако степента на деструктивните (разрушителните) изменения не е толкова голяма. Изглежда екстрасенсите и другите подобни целители използват същия принцип.

Каква сила е използвал Исус Христос, за да се бори с негативната психична енергия? По какво се отличава съживяването от излизането от сомати? Какви са предпоставките и механизмите за връщането на духа в тялото?

Непалският участник в експедицията Шесканд Ариел ни препоръча да се срещнем с г-н Мин Бахадур Шакя — най-изтъкнатия специалист в областта на състраданието. По това време не можех дори да предположа, че едно банално от битова гледна точка понятие като състраданието играе толкова съществена роля не само при лечението на болестите, но и при въпросите, свързани с живота и смъртта.

— Какво общо има състраданието? — попитахме в хор Шесканд.

— Състраданието е велика наука на Изток. Като се срещнете с него, ще се убедите — отговори Шесканд.

Г-н Мин беше нисък, дружелюбен, добре говореше английски. Не си поставяхме за цел да изучим неговата наука, затова му задавахме конкретни и точни въпроси. Г-н Мин точно и ясно отговаряше.

Когато изложихме същността на хипотезата си и показахме рисунката на хипотетичния атлант, той веднага възкликна:

— Страдащи очи. Той има очи на страдалец…

— Защо?

— Имам голям опит. Веднага мога да различа страдащите очи. Какво ви говоря, та вие сте специалист. Сигурно разбирате как го усещам — очите са притворени, стават зли…Ето, вие споменахте „зъл триъгълник“, аз пък сякаш го виждам… Но злобата е условна. По-скоро това е негодувание, предизвикано от страданието.

— Това са очите, изрисувани по храмовете във вашата страна. Като ги взехме за основа и използвахме научния анализ, възстановихме облика на притежателя им. Кой е той? Буда? — попитах аз.

— Не, не е Буда — отговори г-н Мин. — Той е древен, много древен човек.

— Защо тогава страда? Каква е причината? Може би е излязъл от сомати след хиляди години, видял е променилите се условия на планетата, променилите се хора?… Може би е бил един от най-ранните пророци?

— Сомати също е страдание — произнесе г-н Мин, сякаш не беше чул поредицата от въпроси, взе рисунката на хипотетичния атлант, погледна я внимателно и промълви: — Това не са точно страдащи, а състрадателни очи. Този човек е пребивавал в сомати и току-що е излязъл от него. Много силен човек, невероятно силен. Притежава огромна сила на състрадание.

— А какво е сила на състрадание?

— Състраданието е най-мощната добра душевна сила. Ролята й е огромна за човека, за неговите добри дела — отговори г-н Мин.

— Може ли да смятаме, че когато например Исус Христос е съживявал или изцелявал даден човек, е използвал силата на състраданието?

— Да, така е, само силата на състраданието може да прогони отрицателните душевни сили. Състраданието у хората в глобален мащаб играе голяма роля за запазването на човечеството.

— Бихте ли изложили основните постулати на учението?

— Можем да отделим два аспекта на състраданието: състрадание с мъдрост и състрадание без мъдрост — започна г-н Мин. — Вторият аспект води до ревност, завист, злоба. Всички познаваме силата на ревността — колко войни са се водили заради нея…

— Каква е връзката на състраданието със сомати?

— В сомати се изпада чрез медитация, като се прогонват от душата и тялото отрицателните сили. Те могат да бъдат изтласкани чрез силата на състраданието. Това е много важно — силата на състраданието е способна да прогони негативните сили и да прочисти душата и тялото.

— Към кого се проявява състрадание?

— Има два вида: състрадание към определен субект и състрадание изобщо. Първият вид може да излекува даден човек, да го съживи или да го въведе в сравнително кратковременно сомати. Вторият вид е състрадание към човечеството изобщо, грижа за неговата съдба. Този вид състрадание може да въвежда в дълбоко сомати, когато тялото ще се съхранява хиляди и милиони години.

— Ако правилно съм разбрал, излиза, че добрата сила на състраданието е с универсален характер. Тя може да се окаже лечебен фактор, да върне духа в тялото — да го съживи, а така също да въведе индивида в състояние на сомати, включително и до дълбоко сомати, имащо за цел включването му в Генофонда на човечеството. Изглежда силата на състраданието пренасочва негативните торзионни полета на душата в положителна посока. Как обаче да увеличим силата на състраданието, за да оказва тя по-осезаем лечебен ефект?

— Тук е важно да се разграничава истинското състрадание от неистинското — отбеляза г-н Мин. — Мнозина се правят, че изпитват състрадание, но всъщност то е само привидно и не притежава психична и лечебна сила. Истинското състрадание е огромна добра сила. В моята школа преподавам състрадание и учениците ми, които са се научили да изпитват истинско състрадание, оказват положително и лечебно въздействие върху околните, на човек му е приятно да общува с тях.

— Прав сте — казах аз, — всеки е забелязвал в живота си прояви на истинското състрадание. Като хирург зная, че при пациент, чиито роднини изпитват състрадание и се грижат за него, раната зараства по-бързо и се постига по-добър ефект. Очевидно добрата сила на състраданието пренасочва негативните торзионните полета на болестта.

— Майка ми — намеси се и Валентина Яковлева — в детството ми никога не ме лекуваше с лекарства. Тя сядаше до мен, гледаше ме с добрите си очи и казваше: „Дъще, ще ти помогна с любовта си.“

— Точно така, ето това е проява на силата на истинското състрадание — подкрепи я г-н Мин.

— Нас като медици — продължих аз — особено ни интересува възможността за съживяване на човека. Доколкото разбрах, силата на истинското състрадание е способна да прогони дори от мъртвото тяло негативната психична енергия, след което духът може да се върне в него. Например Олег Адамов, известен в града ни като опитен лечител, казваше, че мъртвото човешко тяло притежава биополе, осезаемо за екстрасенса. Но то излъчва абсолютна патология, твърдеше той. Оттук следва, че не всички елементи на душата, без които функционирането на тялото е невъзможно (астралното тяло), го напускат веднага след смъртта. Кажете, може ли с помощта на състраданието да се хармонизира патологичното биополе на починал човек и духът му да бъде върнат в тялото, т.е. да бъде съживен?

— За да ми повярвате, че действително е възможно, ще ви дам пример…

— Извинете — прекъснах го аз, — имате предвид съживяване след клинична смърт, която продължава 3–5 минути, или съживяване в доста по-късен период след смъртта?

— Имам предвид съживяване в по-късен срок, например до четири денонощия след смъртта.

— Какъв пример искахте да ми дадете?

— Той е широко известен в Индия, Непал и Тибет. Разказан е от индийския майстор Пабмасанбута. Както пише той, в Катманду пристигнала една жена, за да изучи характера на духовните школи на Непал. Жената била йога. Казали й, че преди почти един ден синът на известен в града човек е умрял от побой, нанесен му от полицай. Тя се приближила към тялото на умрелия, което за късмет било положено в прохладно място — в дълбокото мазе на къщата, и провела сеанс за въздействие върху мъртвото тяло с помощта на йогийската сила. Мисля, че тя е използвала силата на състраданието, която при нея е била твърде мощна. След този сеанс младият човек се съживил. Разбира се, дълго боледувал, но раните му зараствали след побоя. За случая узнали мнозина.

— Сигурно той е изпаднал в травматичен шок поради болката, в резултат на който е починал — не се стърпях аз. — Сигурно по тялото му не е имало тежки травми, например разкъсване на по-големи кръвоносни съдове, разрушаване на главния мозък и т.н. В противен случай духът не би се върнал в тяло, което не е способно да функционира.

— Ако тялото е твърде травмирано в резултат на удари или болест и не може да функционира, духът никога няма да се върне в него. Какво представлява тялото? То е „инструмент на душата“. Ако този „инструмент“, образно казано, е поправен, духът може да се върне в него. Ако „инструментът“ обаче е негоден, духът няма да се върне — прекалено много ще страда. Освободеният от тялото дух не се връща лесно обратно. Духът е свободен, той вече не цени толкова тялото, защото е безсмъртен и има пред себе си безкрайно множество животи, т.е. превъплъщения. Вие, европейците, не разбирате, че човекът е преди всичко дух, а не тяло… — обясняваше г-н Мин.

— Но ролята на тялото не бива да се подценява! То е създадено след продължителна еволюция и ако използвам вашето сравнение, е доста сложен и скъпо струващ „инструмент“…

— Не бива да се подценява ролята на тялото при сомати — прекъсна ме г-н Мин.

— Ясно е, че в сомати изпадат само здрави хора — най-качествените „инструменти на душата“, очистени от негативната психична енергия. А и човешките тела в това състояние изпълняват велика роля, формирайки Генофонда на човечеството.

— Разликата е там, че при сомати духът не се стреми да се превъплъти в друго тяло, а чака да се върне в собственото си. Той запазва връзката си точно с това тяло в продължение на стотици, хиляди и милиони години. Когато се вземе решение духът да се върне в тялото, то се съживява — каза г-н Мин.

— Кой решава кога духът е длъжен да се върне в тялото?

— Висшият разум. При това се вземат под внимание много фактори. Условията за живот на планетата, състоянието на тялото и т.н. Духът също активно участва в решението.

— В окултната литература, по-точно при Елена Блаватская, съществува понятието сребърна нишка, която съединява духа с починалото тяло в продължение на определено време. Ако сребърната нишка се скъса, духът няма как да намери тялото. Може ли сребърната нишка да се запазва хиляди и милиони години в състояние на сомати? — попита Валери Лобанков.

— Да, при сомати духът постоянно е свързан със своето тяло, независимо от времето — поясни г-н Мин.

— Колко време духът е свързан с тялото след физическата му смърт? — попитах аз.

— Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но зная, че само в продължение на четири денонощия след смъртта човек може да бъде съживен, като мъртвото тяло не бива да е замразявано, както обикновено правят в моргите, нито да е положено на топло. Процесът на замразяване на мъртвото тяло води до разрушаване на клетките от кристалчетата на леда, а на топло — бързо се разлага. И в двата случая няма как да се пристъпи към съживяване.

— Коя температура е оптимална за запазване на умрялото тяло в продължение на четири денонощия, за да се надяваме на съживяване? — попита Валери Лобанков.

— Температура, близка до нулата…

— Великият руски офталмолог Владимир Петрович Филатов е използвал при отстраняването на очно перде трансплантант от трупна човешка роговица, запазена в продължение на 3–4 дни при температура от +4°С. Интересно, дали в основата на този факт не лежи същият принцип, за който споменавате вие? Между другото Владимир Филатов беше във висша степен религиозно образован човек.

— Възможно е — отговори г-н Мин. — Имайте предвид, че температурата, близка до нулата, е задължително условие, за да се запази тялото в състояние на сомати.

— Дали Филатов е знаел за сомати? — учудих се аз. — Може би очната роговица при тези условия се намира в своеобразно тъкан-но сомати и затова по-добре оцелява при трансплантиране в чуждо око…

— Не съм запознат с очната хирургия — каза г-н Мин.

— Все пак — продължих аз, — може да бъде проследена известна взаимозависимост между съживяването и сомати. При сомати тялото е изчистено от негативна енергия, т.е. торзионните полета са насочени в позитивна посока. При смъртта тялото е с „пълнеж“ от негативна енергия, както твърдеше екстрасенсът Олег Адамов. Ако с помощта на добрата психична енергия пренасочим посмъртните негативни торзионни полета в положителна посока, може би мъртвото тяло ще премине в соматиподобно състояние, благодарение на което духът би могъл да се върне в него. Та нали не всеки човек умира от тежки органични травми, от рак с метастази, разрушаване на мозъка и прочие. Често се случва да почине например от анафилактичен, болеви или токсичен шок — тогава промените, произтичащи в организма, са обратими. Или например спирането на сърцето, предизвикано от електрошок…Между другото, не при всички случаи на инфаркт на миокарда по време на аутопсията се откриват признаци за умъртвяване на сърдечния мускул. В подобни случаи би било логично да се предприеме съживяване на човека в продължение на четири денонощия след смъртта, ако тялото му се пази при +4°С. С помощта на какви сили бихме могли да пренасочим торзионните полета на починалия човек в положителна посока?

— С помощта на силата на състраданието — отговори г-н Мин.

— Дали ще е достатъчно мощна? — парирах го аз.

— Тя може да бъде засилена чрез медитация.

— Въпреки това в източната медицина няма описани кой знае колко случаи на съживяване…

— Да, така е.

— Може би си струва да се създаде усилвател на свръхвисоките честоти за увеличаване на ефекта от добрата енергия на състраданието. За съжаление нашата цивилизация е загубила функцията на „третото око“, което изглежда е изпълнявало ролята на нещо като генератор — каза Валери. — Сигурно предишните цивилизации са притежавали значително по-развит биоенергиен потенциал и добре функциониращо „трето око“, благодарение на което са съживявали по-успешно своите близки. За тях съживяването на даден човек в продължение на четири денонощия след смъртта му може би е било също толкова обикновено явление, както за нас реанимацията за 3–5 минути след смъртта.

— Не познавам добре историята на човечеството. По тези въпроси подробно е писала вашата Посветена Елена Блаватская в книгата си „Тайната доктрина“ — кимна с глава г-н Мин.

— От думите ви произтича, че трансплантирането на органи и тъкани може да се извършва в продължение на четири денонощия след смъртта, ако трупът е запазен при температура, близка до нулата. Пак се сещам за гениалността на Владимир Филатов. Какво обаче става с душата при трансплантирането на по-голям орган като черен дроб или сърце — нали той е натоварен с елементи от биополето?

— Всичко зависи от силата на душата — започна г-н Мин. — Ако тя е слаба, биополето на органа ще й повлияе по-силно. В нашето учение съществува понятието преселване на душите. Ще ви дам пример, описан в литературата. Известният тибетски йога Минерапа е видял как в автомобилна катастрофа загинал синът на неговия учител Марпа. Тялото му било силно контузено и непригодно за живот. Тогава Марпа приложил силата на йога и преселил душата на младежа в тялото на селянин, който минавал по пътя. Така селянинът се превърнал в сина на Марпа. Предишната му душа била, образно казано, „изгонена“ от тялото, защото била по-слаба. Синът на Марпа обаче се чувствал не селянин, а син на учителя по йога, макар да се появил в друг облик.

— Излиза така, че Марпа е убил селянина, освобождавайки тялото му за душата на сина си?

— Марпа изпратил душата на селянина нагоре, защото ролята му в земния живот била по-незначителна от тази на сина му — заключи г-н Мин.

— Съществуват сведения — каза Валентина Яковлева, — че Сталин и Ленин са имали една и съща душа. Когато тялото на Ленин станало негодно, лошата му душа преминала в тялото на Сталин, като „изгонила“ по-слабата му душа. Може би това е проява на Великия дух на злото, тъй като Сталин се е родил с 9 години, 9 месеца и 9 дена след Ленин (по Нострадамус), а това са три преобърнати шестици.

— Може би — кимна г-н Мин.

Тук ще прекъсна изложението, за да изложа накратко допълнителните научни сведения, систематизирани от Валери Лобанков, Валентина Яковлева и мен.

Раждането, смъртта и сомати имат много общи принципи и същевременно са диаметрално противоположни. При раждането детето получава от майката някои съставки на душата (астралното тяло, ефирното тяло и др.), т.е. най-нискочестотни-те полета, които подсигуряват функционирането на физическото тяло по модела „човек-растение“.

При първото вдишване в тялото на новороденото елита духът, който включва в работа менталното тяло (способността да се мисли), кармичната част на душата (спомените за миналите животи) и т.н. Мозъкът започва да работи и да разгръща торзионните полета на душата дете още не е твое дете — всичко зависи от това какъв дух ще се всели в него.

Човекът от нашата цивилизация започва духовното си развитие от нулата. Защо? Предишната цивилизация на атлантите е използвала знанията, получавани от контакта й с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), не само за добро, но и за зло (Е. П. Блаватская, „Тайната доктрина“, 1937 г., т. 2, с. 378)4. Затова духът, вселил се в тялото на дете от нашата цивилизация, е изключен от него. Точно тук се проявява принципът SoHm — реализирай се сам. Духът на съвременния човек притежава само способности, т.е. начален потенциал, определен от предишни прераждания (карма). Раждането на гениални деца е резултат от вселяването на духове, които не са загубили изцяло връзката си с Всеобщото информационно пространство, т.е. принципът SoHm донякъде е нарушен.

При смъртта духът пръв напуска тялото, изглежда, без да губи връзката си с него в продължение на 40 дни. Тази връзка, по която духът може да открие тялото, се нарича сребърна нишка. Тя е „връзката“ ни с Висшия разум, която ни позволява да се надяваме, че ще се върнем в своето тяло. По време на дълбок сън духът се „разхожда“, но запазва сребърната нишка, чрез която намира тялото. Затова не се препоръчва човек да бъде събуждан грубо, рязко, тъй като духът може и да не успее да намери тялото си. Поради същата причина се смята за грях, ако събудиш дете.

Три дена след смъртта ефирното тяло на душата отлита, след девет дни отлита и астралното тяло. Органичното тяло може да бъде съживено, ако духът се върне в него. Мозъкът, разгръщащ торзионните полета на душата, не момее да работи без духа. Запазването на тялото, преди всичко на мозъка, е възможно при температура, равна на +4°С. Тази температура обикновено се среща в пещерите. При нея водата става най-плътна.

При сомати сребърната нишка, свързваща духа с тялото, се запазва хиляди, дори милиони години. Увеличаването на продължителността на сомати зависи не само от състоянието на „консервираното“ тяло, но и от решението на Висшия разум да съхрани или да прекъсне сребърната нишка между духа и тялото.

В продължително сомати може да се изпадне при температура +4°С, която се наблюдава най-често в пещерите и под водата. Изглежда каменно-неподвижното състояние на тялото (т.е. втвърдяването на тялото) се постига благодарение на промените в състоянието на „вътреклетъчната“ вода. Тук играе роля не само фактът, че при температура +4°C водата е най-плътна, а и преминаването й в особено състояние. Известни са три състояния на водата: течно, газообразно и твърдо. Най-вероятно при сомати, както смята Валентина Яковлева, водата преминава в четвърто, неизвестно на науката състояние. Точно това четвърто състояние на „вътреклетъчната“ вода позволява да се спрат всички обменни процеси и човешките тъкани да се втвърдят, без да се разрушат. Този процес е по силите на позитивно ориентираните торзионни полета на душата, които под въздействието на медитацията могат да предадат информация за промените в състоянието на водата и свързаното с това спиране на метаболизма.

По какъв начин водата пренася информацията? Съществуват различни предположения. Очевидно тук действа скрит принцип за предаване на информация. Известно е, че Вселената се състои основно от водород. Всеобщото информационно пространство, което има предимно вълнов характер, изглежда също е свързана с водорода. Може да се предположи, че информацията се предава чрез водорода на водата. Вероятно и торзионните полета на душата въздействат върху водорода на водата.

При преселването на духа no-слабият дух се „прогонва“ от тялото и на негово място се вселява no-силният дух.

— Бих искал да ви попитам, господин Мин — казах аз, — могат ли животните да изпадат в състояние на сомати? Мисля, че сомати би трябвало да е единен природен принцип, който позволява не само на човека, но и на животните да оцеляват. Как по друг начин да си обясним зимния сън на кафявата мечка например, която в Сибир спи по 7–8 месеца през годината? Сигурно мечката е способна да забавя метаболизма си, като изпада в соматиподобно състояние. Същото може да се случи и с други животни — съсели, змии, жаби…

— С настъпването на студовете животните започват да страдат. Страданието, както вече ви казах, може да прочисти тялото от негативната психична енергия, а това е основен момент при изпадането в соматиподобно състояние. Но не само страданието е от значение за това явление. Животните също имат „трето око“, с чиято помощ са способни да се концентрират преди студовете чрез нещо като медитация и да изпадат в сомати, т.е. да заспиват със забавена обмяна на веществата. Ако през лятото вземем змия и я оставим на студено, тя ще загине, защото няма да успее да се концентрира и да приведе своето тяло в каменно-неподвижно състояние. При естественото застудяване змията пропълзява в убежището си, дълго се концентрира и изпада в соматиподобно състояние, в което прекарва цялата зима.

— Как е развито „третото око“ при животните?

— Достатъчно добре, негова проява е езикът на животните и растенията. Например растенията усещат опасността. Да вземем дървото — то реагира при приближаване на човек със секира. Владеещият медитацията човек може да се научи да разбира езика на животните и растенията. Тогава той се чувства в безопасност сред хищните животни. За това свидетелства картината на Николай Рьорих „И ние не се страхуваме“, на която са изобразени двама монаси заедно с мечка.

— Според вас какво не достига на съвременния човек?

— „Третото око“…

Отново за „третото око“

Една вечер ние — Валери Лобанков, Валентина Яковлева, Венер Гафаров, Сергей Селиверстов и аз — тръгнахме да се разхождаме из Катманду. Заедно с нас тръгна един от „новите руснаци“, който беше на почивка в Непал. Яко пийналият новобогаташ постоянно се интересуваше от „психологията“ на нашите търсения.

— Разбирам, момчета — дърдореше той, — че ви трябва реклама, затова възнамерявате след няколко седмици да се изкачите високо в планината да търсите някаква пещера, в която уж седят атланти. Ами нека… Дори и да седят там… На вас какво ви пука?… Я каква екипировка сте си купили — цялата чужбинска. Кой ви спонсорира? Да не сте вложили собствените си с пот добити пари. И какво ще ви донесе тази реклама? Е, ще споменат няколко пъти: Мулдашев, Лобанков. И какво от това? Човек трябва да живее, момчета, и то днес, д-н-е-с…Вижте ме мен — пристигнах в Непал да си отпочина, а спечелих ето това, момчета, спе-че-лих… И какво, ще ми кажете, че не се интересувате от бизнес, от тукашните евтини камъни? Направо ще ви кажа — аз пък се интересувам! Какво си мислите, че съм пристигнал тук да си почивам? А Канарските острови, Испания… е-е…?

— Не разбираш — търпеливо му обясняваше Валери Лобанков, — че науката е нещо безкрайно интересно. Ние сме учени, разбираш ли — учени… Много е трудно да се намери една научна истина, понякога заради това си даваш не само парите, а и живота…Тук намерихме потвърждение, че съществува Генофонд на човечеството в случай, че то се самоунищожи или го сполети глобална катастрофа…

— Искате да кажете, че сте алтруисти — изгледа го новобогаташът. — Днес трябва да се живее, момчета, д-н-е-с… За децата си трябва да мислите, за де-ца-та, на тях им трябва база, база. Да те вземем теб за пример, Валери…

Беше ми досадило плямпането му и затова поизостанах, оглеждайки се на всички страни. Пред мен изникнаха три девойки с европейска външност и аз машинално ги погледнах. Върху челата на всяка от тях беше нарисувано „третото око“, при това едно към едно, с клепачи и ресници.

— Хелоу, забравили сте да гримирате „третото око“ — подхвърлих им аз.

Момичетата спряха. Завърза се разговор. Стана ясно, че са от Израел. И трите бяха отслужили в израелската армия, а сега получили карти за почивка и пристигнали в Непал. Сравнително добре говореха английски.

— Хващат окото — каза новобогаташът, предполагайки, че те не разбират руски. — Ернст, питай ги, някоя от тях не е ли емигрирала от Русия?

Оказа се, че две от тях са родени в Западна Европа, а третата е коренячка израелтянка.

— Жалко, щях да се опитам да ги сваля — каза новобогаташът, който успяваше да върти международен бизнес, знаейки английски на нивото Yes и No.

— Кажете, момичета — попитах ги аз, — „третото око“ по челата ви шега ли е или значи нещо?

Момичетата разказаха, че наблизо има ресторант „Третото око“ и там можеш да влезеш само ако си нарисуваш „трето око“ на челото. Стана ни интересно, но понеже нямаше с какво да си нарисуваме „трето око“, отидохме в ресторанта без рисунки по челата.

В ресторанта ни настаниха около голяма маса, без да обърнат особено внимание на челата ни. На същата маса вече седеше момиче от Ирландия, което смутено се усмихваше. Наложи се да си правим компания, понеже други места нямаше.

— Хайде да се запознаем — предложи Сергей Селиверстов и представи всеки от нас, като акцентира върху целите на експедицията. Сергей представи новобогаташа като едър руски бизнесмен.

— О — възкликна ирландката, — изучавате предходните цивилизации! В моята страна мнозина се интересуват от този въпрос. Някои се опитват да развият „трето око“, посещават специални школи по медитация. А аз си спестих пари и пристигнах да уча медитация тук, откъдето тя е тръгнала по света. Старая се да развия своето „трето око“. Разкажете ми по-подробно за вашата експедиция.

— Разкажете, молим ви — обадиха се и израелтянките. Докато се хранехме и си пийвахме, изброихме основните точки на нашата експедиция.

— Изключително интересно — каза ирландката. — А вие сигурно сте спонсорът на експедицията? — обърна се тя към руския ново-богаташ.

— Да… — принуден беше да излъже той.

— Постигате ли успех в развитието на „третото око“? — попитах я аз.

— Съвсем скромен — смутено отговори тя.

— А знаете ли каква е същността на „третото око“? — попита Венер Гафаров.

— Аз зная — отговори една от израелтянките и посочи челото на своите приятелки, където то бе изрисувано.

— Будистката религия — започнах изложението си аз — разграничава 5 типа очи:

1. Очите на плътта (fleshly eye), т.е. обикновените ни две очи.

2. Пророческо око (divine eye), т.е. око, което може да вижда далече в пространството и във времето. Казано с други думи, това е око, с помощта на което може да се надзърне във Всеобщото информационно пространство и да се предскаже нещо.

3. Око на мъдростта (wisdom eye), което позволява да се вглеждаме в собствената си душа и да я анализираме, за да разберем основната истина: животът е преди всичко твоята душа, а не твоето тяло.

4. Очите на Дхама (Dhamma eye), т.е. очи, които помагат да се прилага учението на Буда. Струва ми се, че това може да се разбере като способност да се осмисля учението на Буда, което е доста сложно.

5. Очите на Буда (Buddha eye), т.е. очите на учителя. Те могат да бъдат определени като очи на човек, посветен в знанията на предишните цивилизации.

— Какво, да не би човек да притежава едновременно и петте вида очи? — попита израелтянката.

— Според мен в будистката религия под око се разбира способността на човека да усеща и анализира душевните моменти в живота — отговорих аз.

— А какви очи е имал Буда? — не спираше тя.

— Както ни разказа видният тибетски учен господин Мин — обясних аз, — само Буда е имал „трето око“, при хората то е слабо развито. Но всъщност „третото око“ никога не е изглеждало като око, дори при Буда. За него хората са знаели обаче, защото от челото на Буда периодично е излизал лъч светлина. С негова помощ Буда е привличал селяните към своите проповеди. Челото му е променяло цвета си — понякога е бил бял, друг път небесносин, зелен, жълт или червен.

— О, сигурно е било екзотично — възхити се израелтянката. Руският новобогаташ внимателно слушаше превода на Валентина Яковлева.

— Да не би Буда да е имал светлинен източник на челото си? — попита той.

— Смятам — отговори Валери Лобанков, — че това е ефект от преобразуването на психичната енергия в светлинна. Сигурно сте чували за телекинезата, когато с помощта на психична енергия може да се придвижва например стъклена чаша по повърхността на маса. Това е преобразуване на психична енергия в механична. На същия принцип се получава и светлинният ефект.

— Разкажете ми по-подробно за „третото око“. Все пак съм тук, за да го развия — настоя ирландката.

— „Третото око“ е част от мозъка — продължи Валери Лобанков. — Ако мозъкът разгръща торзионните полета на душата, то „трето-то око“ е орган, който настройва честотата на торзионните полета на различните съставни части на душата. Можем да говорим за три основни функции на „третото око“: — функция на интелекта, т.е. настройка на честотата за контакт с Висшия разум. Изглежда Посветените (например Елена Блаватская) използват своето развито „трето око“ и могат да се настроят на честотата на Всеобщото информационно пространство;

— функция на медитацията, т.е. настройка на честотите на торзионните полета от различно ниво в собствената ви душа. Както е известно, съществуват 112 вида медитация, което означава, че е необходима индивидулна настройка на подходяща за него честота;

— функция на вътрешното зрение, това е настройка на честотата на торзионните полета в различните органи, в резултат на което може да бъде видян органът и „неговите“ болести.

При децата „третото око“ съществува като рудимент, то е по-скоро спомен за „третото око“, развито при хората от предишните цивилизации. В литературата има данни, че атлантите са били в състояние да преместват огромни каменни блокове с поглед. Нашето обяснение е, че с помощта на своето „трето око“ те са се настройвали на честотата на полетата в камъка и така са ги пренасочвали, че да противодействат на гравитацията. Камъкът ставал лек. Променяйки насочването на торзионните му полета, те са могли да го преместват.

— Ернст, я кажи на израелтянките да преместят с поглед чашата. Нали си имат „трето око“ — подхвърли руският новобогаташ.

— Аз, разбира се, не притежавам способността да придвижвам камъни с поглед — каза ирландката, — но ми се струва, че след уроците по медитация започнах по-добре да усещам своята душа. Вече разбирам, че нашият твърде материалистичен свят не е най-важното, най-важна е душата. Интересно обаче защо при нас „третото око“ е започнало да деградира?

— Чела ли сте Елена Блаватская? — попитах я аз.

— Не, но на уроците по медитация я споменаваха като изтъкната Посветена.

— За да се отговори на въпроса ви, трябва да се познава историята на човешките раси. Литературните сведения, общо взето, са едни и същи, но най-подробно проблемът е разработен от Елена Блаватская в „Тайната доктрина“. Под понятието раса Блаватская разбира не нации, а цивилизации. Например първата раса е цивилизацията на първите хора на земното кълбо. В книгата си Блаватская описва източника, откъдето е почерпила тези знания — тя твърди, че сякаш глас й е диктувал научните сведения. Напълно е убедена, че чрез нея Висшият разум е предал на съвременните хора данни за развитието на човечеството. Нямам основания да не й вярвам, понеже написаното съвпада с други научни сведения. „Тайната доктрина“ е един от фундаменталните трудове в света. И тъй, Блаватская пише, че на Земята преди нас е имало четири раси. Нашата раса е петата…

— Извинете, ресторантът приключва — каза приближилият се келнер.

— Колко жалко… — промълви ирландката.

— Няма проблеми — отсече руският новобогаташ и му подаде 20 долара. — Валери, кажи му, че са за него, за да ни остави да си седим тук, докато ни се иска. Поръчай, между другото, още вино за жените. И на мен ми е интересно от кого произлизаме. И аз доказвам на приятелите си, че не сме от тръгнали от маймуните…

Келнерът с радост грабна двайсетте долара и учтиво застана в края на залата, като следеше всеки наш поглед.

— Непал е бедна страна, за тях 20 долара са цяло състояние — тъжно се усмихна Сергей Селиверстов.

— Я виж ти — не се успокояваше нашият бизнесмен, — за 20 долара да откупиш целия ресторант! В Москва за същите пари няма да ти поднесат и кафе. За подобна услуга московски келнер ще те изръси три стотачки. А тук, виж ти — струва си… Ех, да имахме такова обслужване в Русия!

— И тъй — продължих аз, — на Земята според Блаватская е имало 5 човешки раси, нашата е петата. Животът е възникнал чрез уплътняване на материята преди няколко милиона години. Човекът, животните и растенията са се появили едновременно. Всяка раса е породила следващата.

Първата раса, която се е наричала самородените, е възникнала под формата на ефироподобни същества чрез уплътняването на ефирния свят, т.е. света на психичната енергия. Те са били ангело-подобни и свободно са преминавали през стени и други твърди предмети. Изглеждали са като светещи безплътни форми лунна светлина и са били с ръст до 40–50 метра. Протопластичното тяло на хората от първата раса не е било изградено от същата материя, от която се състоят нашите тленни обвивки, и е било с вълнов характер. Те са били циклопи, т.е. еднооки, като функцията на око е изпълнявало някакво подобие на „третото око“, чрез което са осъществявали телепатична връзка с обкръжаващия ги свят и Висшия разум. Хората от първата раса са се размножавали чрез деление и пъпкуване. Не са имали език и са общували чрез нещо, което наричаме предаване на мисли. Те са могли да живеят при всякаква температура.

Втората раса, наричана по-късно родените или безкостните, се появила на Земята след първата. Те са били призракообразни, но по-плътни от първата раса и с по-нисък ръст — 30–40 метра. Също са били циклопи и са общували помежду си чрез предаване на мисли. Хората от втората раса са били златистожълти на цвят. Размножавали са се чрез пъпкуване и спорообразуване, но в края на жизнения период на втората раса са се появили промеждутъчни хермафродити, т.е. мъж и жена в едно тяло.

Третата раса са лемурийците. Делят се на ранни и късни.

Ранните лемурийци са били високи по 20 метра и са имали доста по-плътни тела, които вече не определяме като призракообразни. При тях са се появили костите. Двуполовият хермафродит в едни случаи е започнал да трупа мъжки признаци, а в други — женски, в резултат на което половете се разделили и се е появило половото размножаване. Ранните лемурийци са били двулики и четириръки. Двете им очи са били разположени отпред, а „третото око“ — отзад, сякаш са имали две лица. Две от ръцете са „обслужвали“ предната част на тялото, другите две — задната. Предните очи са изпълнявали функцията на физическо зрение, задното — на духовно зрение. Били са златисти на цвят. Общували са чрез предаване на мисли.

Късните лемурийци, или лемуро-атлантите, са били най-високоразвитите хора на земята, с невероятно ниво на технологиите. Отчасти към достиженията им трябва да причислим построяването на египетския сфинкс, огромните развалини в Солзбъри — Великобритания, някои монументи в Южна Африка и др. На ръст късните лемурийци достигали 7–8 метра. Те са имали по две очи и ръце. „Третото око“ е потънало навътре в черепа. Цветът на кожата им е бил жълт или червен. При тях се е появила едносрична реч, която и досега се употребява сред съвременниците ни от Югоизточния регион на Земята. За потомци на късните лемурийци Блаватская смята плоскоглавите аборигени от Австралия, които оцелели и еволюирали, но подивели на изолирания в древните времена австралийски континент.

Четвъртата раса са атлантите. Те са имали две физически очи отпред, а „третото“ е било дълбоко скрито вътре в черепа, но е функционирало добре. Били двуръки, на ръст достигали 3–4 метра, но към края на своето съществуване започнали да стават все по-ниски. Една част от атлантите са имали кожа с жълт, други — с черен, трети — с кафяв, а останалите — с червен цвят. В по-късните етапи от съществуването си Атлантида е била населена предимно с жълти и черни атланти, които воювали помежду си. Отначало атлантите са използвали аглутинативна реч, която сега употребяват някои от туземните племена на Южна Америка. По-нататък се е развила флективната реч, т.е. високоразвитата, която лежи в основата на съвременните езици. От флективната реч на атлантите е възникнал санскритският език, който сега играе ролята на таен език при Посветените.

Цивилизацията на атлантите също е била високоразвита. Те са получавали знания от Всеобщото информационно пространство, владеели са дистанционната хипноза, предаването на мисли от разстояние, умеели са да влияят върху гравитацията, имали са летателни апарати (вимана), издигнали са каменните фигури на остров Пасха, построили са египетските пирамиди и ред други загадъчни монументи от древността.

Петата раса, т.е. нашата, наричана в езотеричната литература арийска, е възникнала при късните атланти. По-голямата част от хората на петата раса са подивели и не са могли да използват знанията на атлантите. Отначало са били високи на ръст (до 2–3 метра), но постепенно започнали да се смаляват. Функцията на „третото око“ почти напълно изчезнала, заради което се е прекъснала постоянната връзка с Всеобщото информационно пространство.

Външността на петата раса придобила чертите на съвременните хора.

— Интересно, но прекалено сложно — въздъхна руският новобогаташ. — С третото си око усещам, че се налага да поръчам още. Валери, повикай келнера…

— Така първите две раси — циклопите, са имали само това, което наричаме „трето око“, и са използвали единствено него. Третата раса — двуликите, освен „трето око“, разположено на тила, е имала и две очи отпред, които е използвала, за да гледа във физическия свят — те са помагали на „третото око“. При четвъртата раса — атлантите, „третото око“ се премества вътре в черепа, но не губи функцията си. При петата раса „третото око“ се превръща в рудимент, т.нар. епифиза. Но както намеква и Блаватская, при нашата раса ще се прояви тенденция към повторното му развитие. Между другото, и атлантите, щом усетили регресирането му, предприели опити да стимулират дейността му. Ето че и при нас вече се появиха школи по медитация, които развиват именно функцията на „третото око“. А вие дори сте пристигнала тук, в Катманду — обърнах се аз към ирландката.

— О, аз се гордея, че изпреварвам цялата планета, така да се каже — усмихна се тя.

— А на момичетата им доскуча — свойски се намеси нашият новобогаташ и кимна към една от израелтянките. — Разрешете да разкажа нещо по-различно, за разтуха…Неотдавна нашите руснаци в Катманду организираха състезание с рикши. Ернст, превеждай… Представяте ли си, ние, яки момчета, седнахме в двуколките, а рикшите, едни такива дребнички непалци, въртят педалите до скъсване, напрягат сили. Ех, че интересно беше! Моят познат Ви-тя победи. Вярно, жал ми беше за рикшите, но ние по толкова им бутнахме, колкото не бяха и сънували.

— Жалко за рикшите — каза израелтянката.

— Не ги съжалявайте — отговори й Венер Гафаров, — те трябва да си печелят хляба. Нямат право на гордост.

— По въпроса за гордостта — продължих аз — Блаватская пише, че когато хората се възгордели и си въобразили, че са богове, тогава и „третото око“ престанало да действа.

— Защо „третото око“ се нарича око, след като е вътре в черепа? — попита ирландката.

— Специалистите по анатомия твърдят, че в процеса на ембриогенезиса „третото око“ се заражда като око. Това е разбираемо, тъй като първите две раси са имали едно единствено око — онова, което ние наричаме „третото“. Същото посочва и Блаватская. Колкото по-високо е духовното развитие на даден човек, толкова по-развита е епифизата — бившето „трето око“.

— Благодаря ви за чудесната вечер. В ресторант „Третото око“ узнах доста за него — сбогува се ирландката.

Руският новобогаташ с решителен жест спря всички, които се бръкнаха за пари, и плати сметката, като не забрави да остави бакшиш на келнера.

— Е, интересно ли ти беше? — обърна се Сергей Селиверстов към него. — Разбираш ли, човек трябва да остави нещо след себе си… Не само пари, не само къща и кола, а и нещо духовно. Децата, ако си спомняш, имат по-развита епифиза, затова те по-добре усещат духовното. Така че, родителите…

— Разбирам — отговори бизнесменът. — Наистина трябва да оставиш на децата си не само къща и кола, но и така да направиш, че да се гордеят с родителите си. Ама не ти ли стана смешно, Сергей, за 20 долара половин нощ заемахме цял ресторант…

Следващия път ще съм по-сериозен

Разбира се, „новите руснаци“ са продукт от несполучливото преминаване към пазарната икономика. Политическите романтици с тоталитарно-комунистическо мислене създадоха само най-грозното творение на капитализма — „дивия пазар“, оглавяван от не най-добрите представители на нацията, хора с ниско културно ниво и криминален манталитет, които бързо се приспособяват към конкретните условия на обществото. Например един интелигентен човек трудно дава и взима рушвет, без който днес почти нищо не можеш да свършиш. А „новият руснак“ го прави без задръжки, защото не противоречи на нрава му. Разбираемо е, че при подобни условия ще спечели новобогаташът, а другият ще обикаля инстанциите до края на дните си в търсене на справедливост.

Ако действието на дивите закони продължи твърде дълго, то безспорно ще доведе до намаляване на интелекта на нацията изобщо, т.е. хората ще започнат да подивяват. Никога преди не съм се замислял над историко-политическия подтекст на понятието подивяване. Изследванията ме наведоха обаче на извода, че то, явявайки се противоположност на прогреса, нееднократно е присъствало в историята не само на нашата, но и на предишните цивилизации. На съшия въпрос ще се спра по-подробно в последната част на книгата. Сега бих искал само да изразя надеждата си, че „новите руснаци“ не са първите диваци в нашата бъдеща — не дай Боже — дива страна.

Днес авторитетът на Русия в чужбина рязко падна не само заради загубата на предишната военна мощ и несимпатичните физиономии на нашите лидери, но и понеже страната ни се представя най-вече от посочените no-горе „нови руснаци“. Те някак си не се връзват с факта, че ние първи преодоляхме свръхзвуковата бариера, покорихме Космоса, създадохме най-добрата образователна система в света и т.н. Човек обаче е склонен да прави обобщения за дадена страна, изхождайки единствено от мимолетната си среща с неин представител.

Ние, членовете на експедицията, изобщо не предполагахме, че описаните „славни представители на родината“ ще окажат влияние върху работата ни и в далечен Непал. Някои от тях, забогатели набързо, решиха ускорено да издигнат своето духовно ниво. Тези яки момчета започнаха да посещават храмове в Катманду и по позволени и непозволени начини да настояват за срещи с високопоставени лами, да разговарят с тях на висок глас и да се снимат прегърнати за спомен. Колко екзотично! Застанал съм до самия лама! Приятелчетата ще се пукнат от завист!

По принцип любопитството в духовния живот е похвално, а фотографирането естествено не е забранено. Тази форма на общуване обаче, когато самоуверен чужденец потупва лама по рамото, сякаш му е набор, коментирайки „я колко е хилавичък…“, меко казано, е неприятна.

Разказаното явно стана причина за нашите научни несполуки при срещите ни с двама високопоставени лами. Под тяхно ръководство бяха най-големите будистки храмове в Катманду, където със сигурност се беше отбивало нашето „братство“. И макар експедицията ни да беше международна, все пак руските представители бяха нейният гръбнак. Никога не сме криели това. А ни беше безкрайно необходимо да постигнем успех в разговорите с ламите! Само те имаха правото да решат дали да споделят или да не споделят „секретните знания“. Единствено те биха могли да ни посветят в тайните на древността и да посочат материални доказателства за съществуването на Генофонда на човечеството. Само те познаваха хората, които имаха достъп до атлантите в състояние на сома-ти и можеха да уточнят външния им облик.

С всички сили ние се домогвахме до тяхното доверие. Изчисленият от нас атлант съвпадаше по основните си черти с представите на индийските свами за хората от предишната цивилизация. От свами и учени узнахме много нови сведения, които се подреждаха в стройна логична система. Не предполагахме обаче, че фамилиарното поведение на нашите съграждани ще се окаже препъни-камъкът, от който най-вече се страхувахме.

За да уговори среща с Римпоче-лама чрез ректора на Непалския университет, Шесканд Ариел предварително представи членовете на нашата експедиция и предаде някои научни материали. Римпоче-лама ни прие в уговореното време, обкръжен от свои ученици. Те наброяваха 20–30 души и сред тях имаше германци, датчани, американци. Всички седяха на пода. Очите на някои бяха затворени, други мърдаха устни, трети неотклонно го следяха с поглед, четвърти с интерес ни разглеждаха. Тези хора бяха посветили живота си на източната духовна наука и от години живееха в Непал. Всички говореха непалски.

Поканиха ни да седнем на ниски меки кушетки. До мен се настани светлокос датчанин и се представи като преводач на Римпоче-лама. Не знам защо, но бях убеден, че ламата свободно говори английски, но предпочете да общува с нас чрез преводача си. Макар да не знаех непалски, смътно долавях, че датчанинът, чийто английски не беше добър, говори непали още по-зле.

Излагайки нашата хипотеза за произхода на човечеството, аз се опитвах да говоря разбираемо, като „опростих“ своя английски до краен предел, заради което усещах голямо неудобство и смут. Ламата слушаше моя разказ разсеяно, а на превода на датчанина изобщо не обръщаше внимание. Постоянно се приближаваха някакви хора, на които той подаваше свещени шалове и хапки осветена храна. Датчанинът постоянно дуднеше над ухото ми на непали и час по час ме докосваше по рамото, като ме молеше да повторя изречението, ако неволно бях употребил по-сложна английска дума.

В крайна сметка на мен ми омръзна и аз директно попитах Римпоче-лама, като му показах рисунката на хипотетичния атлант:

— Виждали ли сте някога човек с подобна външност?

— Външността на човека е физическа проява на неговата духовност — каза той, като неочаквано премина на много добър английски. — Основен елемент във външността са очите, в които се отразява мъдростта. Понятието око на мъдростта в будизма има два аспекта: поддържане на чувствителността и връзка със сетивните органи, при анализа на които трябва да се имат предвид наблюдаваният обект, съзнанието и органите на чувствата…

— Позволете — прекъснах го аз, понеже разбирах, че всъщност ни поднася само набор от думи, — нали тази рисунка е репродукция на онзи човек, чиито очи са изобразени върху стените на вашия храм — храма Сваямбунатх. Валери Лобанков ги е заснел тъкмо тук, след което направихме офталмогеометричен анализ и пресъздадохме облика на притежателя им. Отговорете ни, моля ви, чии са тези очи?

— Това са очите на мъдростта — заговори отново Римпоче-лама, — които отразяват целите, твърдото желание и онова, което те са длъжни да отразяват. Буда учи, че трябва да се вижда качеството във всичко и това представлява външната форма на мъдростта.

За малко да попитам „Какво са очите на мъдростта?“, но навреме прехапах езика си, понеже усетих, че ще последва водопад от думи, от които абсолютно нищо няма да разберем.

— Това очите на Буда ли са? — все пак попитах аз.

— Буда е имал 32 измерения и 60 качества, едно от които са неговите очи. Специални художници са нарисували тези очи върху стените на храма, за да изразят тяхната мъдрост. Мъдростта струи не само от очите, но и от сърцето… — витиевато говореше ламата.

— Какво можете да ни кажете за подобен нос? — попитах аз и посочих рисунката на хипотетичния атлант.

— Необикновеният нос е проява на необикновена сила…

— А какво е необикновена сила?

— Това е силата на душата.

— Доколкото зная, силата на душата извира от очите…

— От носа също.

— Силата на душата може да има физически прояви — например да премества предмети?

— Може.

— Каква роля играе в такъв случай носът?

— Голяма.

— Какво ще кажете за „третото око“? — попитах аз и отново посочих рисунката.

— Това е кичур косми, взети от веждите — подсмихна се ламата. Той очевидно ни се присмиваше. Датчанинът също ме гледаше с насмешка.

— Чии знания е донесъл Буда на Земята? — попитах аз, призовавайки на помощ цялото си търпение.

— Буда означава свобода. Ако си освободен от усещанията на своето тяло, ще вникнеш в смисъла на мирозданието. Важното е да се усещаш извън своето тяло…

— Та все пак чии знания е донесъл Буда?

— Всички знания са били в ума на Буда.

— Извинете, ще ви задам два последни въпроса. Първо, прилича ли ви този човек на атлант, изпаднал в състояние на сомати?

— Откъде знаете за сомати? — внимателно ме погледна Римпоче-лама.

— За него ни разказаха индийските свами. Имаме достатъчно основания, за да предполагаме, че в Тибет, в определени пещери, се съхраняват в каменно-неподвижно състояние телата на хора не само от нашата, но и от предишни цивилизации. Това е своеобразен Генофонд на човечеството, чието опазване е ваше най-отговорно призвание, скъпи лама. От друга страна, съществува последното послание SoHm. Защо е последно? Защото е предупреждение към човечеството: в случай на самоунищожение Генофондът няма да бъде използван повече, т.е. „консервираните“ хора няма да излязат от дългото сомати и няма да послужат за раждането на нова цивилизация. Затова, скъпи лама, смятам, че е дошло времето да разясним на човечеството: нашата цивилизация може да се окаже последна за Земята. Вижте колко оръжие има струпано по света! А духовното развитие на обществото все повече се заменя с материално-битово, при което основната цел е да забогатееш. Заради пари хората са готови на всичко… Само шепа хора от развитите страни — казах аз, като посочих учениците му, присъстващи в залата — държи на своето духовно развитие. Но те се занимават с духовното си усъвършенстване лично за себе си. А на хора-, та са необходими нови факти и знания, за да повярват истински и искрено в правдивостта и силата на религиозното учение. Защото можем да кажем с ръка на сърцето, че до голяма степен днес религията се възприема само като красива приказка…

Настъпи мълчание. Римпоче-лама барабанеше с пръсти по коляното си. Датчанинът ме пронизваше с поглед.

— Сомати е защитено — внезапно каза той. — Там има сили. Всеки камък…И това не е само мое призвание…Впрочем, какъв е вторият ви въпрос?

— Исках да ви попитам какво знаете за последното послание SoHm?

— Същото, което и вие.

Извиках Римпоче-лама на балкона, пред нас се издигаше кръглата кула на храма с изображението на огромните необикновени очи. Точно тях бяхме анализирали, те ни бяха послужили за първоизточник при реконструирането на човека с необичайната външност, когото хипотетично наричахме атлант. Защо основен символ в непалските и тибетските храмове са тези очи? Какво символизират? Не ни удовлетворяваше разпространеното определение за „очите на мъдростта“. Възможно е древните знания също да са съдържали аспект, подобен на нашата офталмогеометрия, и чрез изображението на очите да са кодирали облика на техния притежател? Може би пред нас бяха очите на човека, станал прародител на нашата цивилизация? Или са очите на човек от Генофонда на човечеството, определен да бъде негов „спасител“, ако то се самоунищожи.

Очите на бъдещия спасител…Може би… Но Римпоче-лама не ни казваше нищо.

Нашето самолюбие беше „удовлетворено“ само от невероятното съвпадение, че изчислените „средностатистически очи“ принадлежат на тибетската раса и че точно тук, в Тибет, всички храмове са украсени с техни изображения.

Направихме си снимка с Римпоче-лама. Датчанинът също стоеше до нас.

— Вие, разбира се, знаете тайната на тези очи — казах аз и посочих към будисткия храм.

— Когато гледаш брадичката ми, не виждаш челото. Ако погледнеш челото, няма да видиш брадичката. Погледнеш ли към едното око, няма да видиш второто. Взреш ли се във второто, не ще видиш първото — произнесе ламата.

— Но окото работи като сканиращ лъч!

Дребният на ръст лама ме погледна втренчено, приближи се към мен и като се понадигна, силно ме потупа по рамото.

— Не се притеснявайте — каза той, тупна ме още веднъж и се разсмя гръмогласно.

Стана ми неприятно. Датчанинът ме гледаше изпод вежди.

— А защо вие не ме удряте по рамото и не се смеете? — учуди се той.

— Вашите сънародници идват, не обръщат внимание на хората, застанали пред мен разговарят на висок глас, хилят се, удрят ме по рамото, докато се снимаме. Защо те — и той посочи към учениците си в залата, — тези германци, холандци, американци, англичани падат на колене пред мен, а вашите руснаци… Та нали аз олицетворявам древната мъдрост и знание, преклонението пред предците! Ето например датчанина — вече 22 години живее в Непал, обучава се на медитация и вниква в древните знания.

Датчанинът кимна.

— Не мога да бъда отговорен за онези руснаци, които са ви посетили — отговорих аз.

— Виждам, че сте сериозни учени, не сте като тях. Но как мога да се доверя на вас, представителите на страна, където има богати хора, невиждащи в нас нищо повече от туземна екзотика? Та те не проявяват нито грам уважение и интерес към нашето древно учение, смятайки, че като имат много пари, целият свят им принадлежи! Русия е богата страна. Непал е много бедна. Но тук, в Непал и Тибет, съществуват знания, които не можете да откриете никъде другаде. Ние уважаваме вашето образование, вашата наука, уважавайте и вие нашата религия. Един ваш сънародник се опита лично на мен да ми пробута 100 долара, след като се бяхме снимали заедно, а добрите хора просто внасят пожертвования.

— Мога само да поднеса извинения вместо тях — отвърнах аз.

— За какво са ми вашите извинения! По-добре поговорете със сънародниците си, изкажете се по телевизията. Ако нашите древни познания попаднат в ръцете на подобни хора, те могат да ги използват за зли дела. Ако същите хора намерят например човек в състояние на сомати, те ще го изложат на показ като див звяр в зоопарка. Китайските комунисти разрушиха храмове и пагоди в Тибет, убиха много лами, издевателстваха над древните ценности. За щастие има сили, които защитават сомати. Те са огромни, никой не може да им противодейства. Вашата страна притежава голяма военна сила, но дори ядреното оръжие е безсилно пред тях. Нали и вие сте комунистическа страна, забравила Бога и издигнала лидерите си до ранга на богове!

— Ние сме бивша комунистическа страна…

— Все едно. Щом у вас има богати хора като тези, които пристигат тук, не може да ви се има доверие. Парите управляват света. Те ще купят почти без пари науката и религията и като не сторят нищо свястно, ще ги погубят.

— Но такива хора има във всяка страна…

— Има, разбира се.

— Позволете, нека да ви обясня. Понастоящем Русия е в трудно положение. След преминаването към свободния пазар науката и образованието отидоха на заден план, а учени със световноизвестни имена се превърнаха в една от най-бедните прослойки на обществото. Слабообразовани хора, които могат само да изчислят процента от своята печалба при покупко-продажбите, забогатяха и си въобразиха, че всичко им е позволено. У нас ги нарекоха „новите руснаци“. Тъкмо те сега наводниха различни страни и по тях съдят за Русия. Но не всички руснаци са от типа „нов руснак“.

— Да, но начело на държавата ви стоят точно такива хора — отсече Римпоче-лама.

— За съжаление е така. Надявам се, не задълго. Политиката е непредсказуема.

Датчанинът, който отново се бе озовал близо до мен, неизвестно защо започна да превежда моите думи на непалски и дори ме помоли да повторя нещо, което не беше разбрал.

— Науката има международен характер — продължих аз, показвайки на датчанина с целия си вид, че не се нуждая от превода му. — Ние, учените на Русия, не сме виновни, че през последните години страната ни придоби толкова неприятен имидж заради „новите руснаци“. Аз съм хирург, обиколил съм 40 страни по света, в много от тях съм бил по няколко пъти. Защо пътувам, чета лекции и демонстрирам новите си операции? Отдавна съм задоволил интереса си към географията. Би било доста по-лесно да превръщам медицинските си открития в големи пари, да ги продам на някоя богата фирма или да създам собствена клиника, където основният дял от доходите ще се излива в моя джоб. Работата е там, скъпи лама, че науката е дар от Бога. Ако Бог ти е дал способността да откриеш нещо стойностно, приеми го като Божи дар, който ще ти донесе лично удовлетворение. Но после ставаш роб на изобретенията си, защото усещаш вътрешния повик да ги разпространяваш все по-нашироко: отначало в научните среди, после — в страната, а след това — по света. Повярвайте, далеч не всеки учен мисли за печалбата или за славата. Най-често печалба няма, а славата неизбежно се размива, след като откритията станат достояние на други учени, които ги доразвиват и модернизират, докато първоначалният носител на идеята постепенно бива забравен. На пръв поглед би било по-логично човек да запази своята уникалност по-дълго, демонстрирайки великолепните резултати от операциите, без да издава тяхната технология. Рядко обаче истинските учени постъпват така, защото повечето усещат повика от дълбините на душата си: откритото от теб не е твоя собственост, то е предназначено за всички хора, ти само си роб на своите способности, инструмент на изобретението си и негов разпространител. Та нали откритието ти е дошло от Всеобщото информационно пространство и същевременно го е допълнило. Затова, скъпи лама, държавата няма нищо общо с този процес, още по-малко нейните лоши представители — „новите руснаци“.

— Защо не заминахте за Америка? Америка изкупува умове по целия свят, в това число и от вашата страна. Тя създава условия за „правене“ на наука.

— Много добре познавам Америка, бил съм там неведнъж — по-омекнах аз. — И на мен са ми предлагали да ме купят. Съществуват обаче две причини. Първата е съвестта. Великият руски режисьор Тарковски създаде филма „Сталкер“, чийто основен смисъл се свежда до това, че в особената зона се проявява най-силното чувство на човека — съвестта. Хора, чиято съвест беше омърсена, там загиваха. Науката никога не се създава поединично, ти винаги имаш съратници. И аз също имам приятели, които заедно с мен изминаха труден път в науката. Никога няма да ги оставя, защото ще ме мъчи съвестта. Втората причина е, че в Америка мнозина емигрирали учени започват да „угасват“. Не мога да кажа защо точно, но ми се струва, че влиянието на американското общество, проникнато изцяло от жаждата за долари, оказва своето вредно влияние. Науката означава преди всичко духовно начало.

— Прав сте, науката е духовно явление, ето защо е сродна на религията — съгласи се Римпоче-лама.

— И ето защо, скъпи лама, аз ви задавах ред научни въпроси, на които вие отговаряхте — простете ми — със заучени слова, сякаш проповядвахте пред хлапета от улицата.

— Следващия път ще съм по-сериозен — искрено се разсмя Римпоче-лама. — Но и вие ме разберете.

— Разрешете ми да ви задам един философски въпрос — упорито продължавах аз. — Защо във вашата страна науката е слаборазвита — нали духовното й лидерство в този район от света не предизвиква съмнения?

— Ние сме бедна страна. А науката изисква големи пари.

— А защо страната ви е бедна? Нали дори на вашите ученици ще им бъде по-приятно, ако живеят в богата страна, където няма бедни.

Умълчалият се датчанин кимна.

— При нас има много бедни и голяма раждаемост. Хората са свикнали да се хранят скромно, такива са и условията им на живот. Те трудно си представят, че би могло да се живее и по-добре. Оформила се е бедняшка психология.

— Мисля, че за бедността на вашата страна голяма роля играе и религията.

— Религията?

— Учението от будистки и индуистки вид, доколкото ми е известно, проповядва явен приоритен на духовното пред материалното. Изобщо не подлагам на съмнение водещата роля на духовното, тъй като според религията материалното начало е създадено от духовното чрез неговото постепенно уплътняване. Но твърде силното подчертаване на водещата му роля обърква вярващите във вашата страна и те започват да се отнасят към земния живот като към нещо незначително и не полагат особени усилия, за да го подобрят, Тялото е само красив инструмент на душата и раздялата с него не буди жал. Затова смятам, че трябва да се придържаме към златната среда, когато разпространяваме религиозните знания сред обществото.

— Ние не можем да отстъпим от светите писания! — възрази ламата.

— Религиозните писания, появили се на света чрез пророците, са предназначени според мен за високообразовани и културни хора. Освен това, както знаете, учението е гъвкаво и може в една или друга степен да се видоизменя съобразно условията на живот. Например започнете да проповядвате, че всеки човек паралелно с духовното си развитие трябва усилено да работа, да се образова и да създаде за себе си и своето семейство достоен бит. Доста бързо ще получите резултати, понеже вие — духовниците, имате огромна тежест и авторитет в страната си. — М-м…да…

— Според вашата религия Буда е познавал две състояния — миролюбиво и гневно. Не е възможно да се постигне всичко чрез миролюбие, понякога трябва и да се разгневиш, за да накараш хората да работят по-добре и да направят страната си богата. А тогава ще се появят условия и за развитие на науката. Ролята на науката е огромна. Какво представлява религията? Това са знанията на предишните цивилизации, получени от тях в резултат на научни изследвания. Затова развитието на науката и допълването на Всеобщото информационно пространство е свято дело. Не може непрекъснато като догма да се използват знанията от Всеобщото информационно пространство — те трябва да бъдат допълвани и коригирани съобразно условията.

— Сигурно сте прав — промълви Римпоче-лама.

— Не би трябвало до такава степен да се принизява ролята на материалното, че да затруднява развитието на науката, чиято святост не можем да отричаме — продължавах аз. — Вземете например сомати. В това състояние духът напуска тялото, но запазва връзката си с него. От своя страна, като се забави обменът на веществата до нула, то може да се запази в консервирано състояние милиони години. Питам — защо трябва да се пази тялото, щом духът има водещо значение? Отговорът е ясен — тялото е създавано в продължение на дълга еволюция и няма никакъв смисъл да бъде пренебрегвано. По-добре е да го запазим, отколкото да го създаваме наново.

— Но сега хората искат да усвоят точно духовното — прекъсна ме Римпоче-лама.

— Вижте учениците си. Погледите на повечето от тях блуждаят. Тези хора, отказали се от битието, едва ли биха въздействали успешно върху обществото, за да повишат духовното му равнище.

Най-многото, на което са способни, е личното духовно удовлетворение.

Датчанинът ме подбутна по лакътя и ме попита нещо на непалски.

— Говорете английски.

— Ние — обади се ламата — се противопоставяме на останалия свят и акцентираме върху духовното развитие.

— Сигурно сте прав. В света трябва да съществува баланс. Ще дам пример, за да илюстрирам вашите думи. Познавате ли трудовете на Посветената Елена Блаватская?

— Да, имам нейни книги.

— От тях разбираме, че пирамидите по света са били създадени с многобройни цели, една от които обаче е запазването на хората в сомати. Тялото на египетския фараон е било изнесено от Хеопсовата пирамида и е изложено в Британския музей. Сигурни ли сме обаче дали египетският фараон не е бил жив, че всички легенди относно египетската тайна за консервиране на човешките тела са просто приказки? Може би египетският фараон се е намирал в състояние на дълбоко сомати. Но сега тялото му е изложено на показ и, разбира се, там не се съблюдават температурните условия, необходими за сомати. Сега душата на фараона едва ли ще се върне в тялото му. Защо необикновените сили не са защитили фараона?

— Мисля, че в пирамидите те не действат.

— Защо?

— Не зная.

— Да анализираме тогава различните видове религии, за да се върнем към ролята им в обществото. Струва ми се, че най-балансираната религия е католическата. В нея присъства и строгата дисциплина, и свободата на личността. Затова страните с католическа религия се оказаха най-развитите. Хайде да я сравним с мюсюлманската. Последната прелива от строги указания и ограничения, не й достига свобода. Резултатът е известен — мюсюлманските страни са по-назад в развитието си. Да съпоставим католическата религия с православната. В последната има повече свобода, но и православните страни са по-назад от католическите. Сравнете бу-дистката и индуистката религия на Индия, Непал, Бутан и околните страни — човекът се е отдал преди всичко на духовно развитие и често пренебрегва материалната страна на живота. Резултатът е известен — независимо от високото духовно развитие икономическото положение на тези страни не е за завиждане. По-встрани е японският вариант на будизма, където духовното се съчетава със строга дисциплина в материалния живот. Резултатът е, че прогресът в Япония е безспорен.

— Да, сигурно сте прав.

— Всички знаем, че Бог е един. Защо тогава не видоизмените своята религия и не я коригирате отчасти, като вземете под внимание поне историческите аспекти за влиянието на различните религии върху обществото. На земята е имало много пророци, които са създали различни варианти на религията. Животът вече посочи кой от пророците е бил по-прав. Мисля, че е настъпило времето за контакти между представителите на различните религии, за да се опитат да формират единно учение, основаващо се на постулата, че Бог е един. Исторически също ще е справедливо — спомнете си множеството религиозни войни, които продължават и до днес.

— Проведохме интересен разговор. Благодаря — каза Римпоче-лама.

— Кога бихте ни приели, за да проведем с вас сериозен научен разговор? Вчера Валери Лобанков се е срещнал с Тенго-лама и за съжаление резултатът е отрицателен. Тенго-лама се е държал също като вас в началото. А ние сме учени…

— Следващия път ще съм по-сериозен — обеща Римпоче-лама. — Всъщност, почакайте! По-добре ще е да се срещнете със самия Бонпо-лама. Религията Бонпо е най-древната в света, а Бонпо-ла-ма притежава по-големи знания от мен. Той е велик човек. Емигрирал е в Непал от Тибет, преследван от китайските комунисти. Сега няма свой голям храм, но знанията му са колосални. Бонпо-лама вече е стар, но аз ще му телефонирам и ще му разкажа за вас.

Обещавам, че ще ви приеме и ще бъде откровен с вас. Посетете ме утре около 7 часа вечерта.

— Благодаря ви.

Римпоче-лама погледна учениците си, които коленичеха в залата и като ги заобиколи, ни изпрати.

Огледах се назад. Датчанинът продължаваше да ни следи с мрачен поглед.

Откровенията на Бонпо-лама

Римпоче-лама спази обещанието си — уговори нашата визита, даде ни писмо с препоръки и каза, че Бонпо-лама е готов да проведе с нас сериозен разговор.

Бонпо-лама живееше в неголямо градче в западен Непал, до което можехме да се доберем с автомобил или самолет. Решихме да наемем кола, но Шесканд ни предупреди, че пътищата в Непал са отчайващо лоши, а и пътуването би ни отнело поне седмица заради свлачищата в планините.

Полетите пък се оказаха веднъж седмично. За да спестим време, наехме малък самолет. През целия полет самолетчето се мяташе като черупка в морето, а малко преди да кацнем, попаднахме в градоносен облак, който бе невъзможно да заобиколим в тесния пролом. След като все пак успяхме някак си да се приземим и слязохме от самолета, по бледите лица на непалските летци разбрахме през какво премеждие сме преминали. Сергей Селиверстов, бивш военен летец, ни поясни, че времето в планините е непредсказуемо и сме били големи късметлии, че корпусът е устоял на силната турбуленция, а градушката не е повредила двигателите.

От хотела телефонирахме на Бонпо-лама. Той ни определи среща за сутринта на другия ден.

Когато стигнахме до покрайнините на града, поехме по стръмните стъпала от пръст и се изкачихме на висок планински склон. Там върху равна площадка се гушеше малък храм, от който ни гледаха изображенията на необикновените очи. Монаси в традиционно тъмночервени одежди ни въведоха при Бонпо-лама.

Той изглеждаше около седемдесетгодишен, също облечен в тъмночервена дреха. Заговори на приличен английски с типично източен акцент. Впечатлиха ни топлите му очи и спокойният тих глас. Ние се представихме.

В този момент през задната влязоха трима души с европейски черти — две жени и един мъж.

— Те са мои приятели — учени — поясни ламата.

— Ученици на Бонпо-лама или учени? — не разбрах аз.

— Историци — специалисти по източни религии. Повече от месец живеем тук и изучаваме историята на Бонпо — най-древната религия в света. Господин Бонпо-лама притежава огромни знания, много неща помни наизуст. За съжаление книгите му са останали в Тибет, откъдето е бил принуден да емигрира. Той е един от малцината живи представители на най-старата религия в света. Страхуваме се, че нейната история може да изчезне завинаги — каза мъжът.

— Доколкото разбирам, вие сте от САЩ?

— Да. Представители сме на университетската наука.

— А ние сме представители на офтамологията — наука за очните болести…

— Очни болести? Казаха ни, че сте международна научна експедиция, която издирва източниците за произхода на човечеството! — възкликна американецът.

— Е, стана така, че изучаването на очите ни доведе до необходимостта да продължим изследванията в исторически аспект — отвърнах аз.

— Казаха ми, че сте от Русия? — попита американецът.

— Да.

— О! Руснаците са характерни с необичайните си научни паралели. Науката в Русия е силна.

— Един такъв паралел например е, че върху стените на храма, в който се намираме сега, са изрисувани необикновени очи — казах аз.

— Звучи вълнуващо и интересно. По акцента ви разбирам, че сте работили в Америка…

— Налагало се е често да общувам с американци.

— Ще разрешите ли да присъстваме на вашата беседа с Бонпо-лама? — попита ме американецът.

Не аз бях домакинът в храма, но американците изглеждаха сериозни учени.

— Ако Бонпо-лама няма нищо против — отговорих аз.

— Не, нямам. Заповядайте, сядайте — покани ни той около голямата маса.

— Скъпи Бонпо-лама, позволете ми от време на време да разпитвам моя колега за отделни пасажи от вашето изложение, защото американският вариант на английския е по-разбираем за мен от източния. Моят колега, за когото този език е роден, надявам се, няма да се затрудни от вашия английски — помолих аз.

— Да, да, разбира се — отговориха в един глас и двамата.

Изхождайки от опита си в предишните разговори с религиозни лидери от Изтока, този път решихме първо да зададем въпросите си и едва след това да представим същността на нашата хипотеза.

— Господин Бонпо-лама, доколкото ни е известно, вие сте емигрирал от Тибет. Кажете, съществуват ли различия между ламите в Непал и Тибет?

— Не — отвърна Бонпо-лама. — Съществува само определена йерархия: Далай-лама — Висшият лама, Панчен-лама, Ринпоче-лама и монаси. В Тибет-аз бях Панчен-лама.

— „Бонпо“ означава ли принадлежност към даден вид будистка религия?

— Да.

— Кои са най-древните будистки религии?

— Те са четири — Бонпо, Гилупе, Нингмапа и Мантра. Религията Бонпо, разпространена най-вече в западната част на Тибет, анализира както позитивната, така и негативната психична енергия. Тази религия съдържа най-голям брой тайни.

Религията Гилупе е разпространена в централната част на Тибет. Тя анализира предимно позитивната енергия. От тази религия произлиза сегашният Далай-лама.

Религията Нингмапа, разпространена в източната част на Тибет, е изключително строг вариант и съдържа най-много ограничения. Една от разновидностите в религията на индийските сигхи — Гурунана, се отличава с особена непримиримост, а духовните й корени опират в тибетската религия Нингмапа.

Религията Мантра, разпространена на отделни места из Тибет, не оказва особено влияние върху другите видове религия.

— Разкажете ни по-подробно за религията Бонпо — помолих аз.

— Както казах вече, Бонпо е най-древната религия в света — започна той. — Бонпо-Буда е дошъл на земята преди 18013 години, докато последният Буда е пристигнал преди 2044 години. Религията Бонпо вярва в колелото „смърт-живот-смърт-живот“, защото всяка душа съдържа в себе си много животи. Основната цел на религията Бонпо е да се развие „третото око“ в съвременния човек.

— Толкова ли е важно?

— При хората от нашата цивилизация „третото око“ постепенно е изчезнало и е останало само като рудимент — епифизата. Нашата цивилизация с времето се е развила в материалистична посока.

Погледнете, човечеството е усвоило толкова видове физическа енергия — топлинна, ядрена, електрическа и други, покорило е Космоса, създало е ефективни методи за лечение на човешкото тяло и т.н. Но по отношение на психичната енергия и изучаването на духовността не е стигнало по-далеч от литературните произведения, анализиращи различното поведение на хората и душевното им състояние. Съвременната наука смята религията за нещо откъснато от реалния живот и не взема под внимание религиозните методи за въздействие върху хората, макар че в тях се крие огромен потенциал, позволяващ да се намерят нови видове енергия, да се разгадаят множество тайни от физиката и химията, да се насочи човешката психична енергия в необходимата посока. А за всичко това е необходимо да се развие „третото око“.

— Разбирам ви така — казах аз. — Очевидно с помощта на „третото око“ (като орган за настройка на вълнови елементи от различен характер) може да се използва психичната енергия за въздействие върху природните явления, включително върху физически и химически процеси. В наше време тя се използва твърде рядко и често е с центробежен характер, прахосва се не по предназначение, а понякога и във вреда, като създава негативна аура, влияеща отрицателно върху хората. Смятам, че психичната енергия притежава огромна сила, особено ако произлиза от много хора. Например, ако в обществото се е натрупал отрицателен потенциал, на хората им е трудно да мислят за хубавото и доброто и приемат за естествени негативните явления. Обикновено това води до регрес. Ако обаче в обществото се натрупа положителен потенциал, то несъмнено ще прогресира.

— Напълно сте прав — каза Бонпо-лама, — психичната енергия притежава огромна сила. За съжаление при хората тя често е с центробежен характер, т.е. наподобява експлозия и предизвиква войни и катаклизми, с които изобилства цялата история. Необходимо е тя да се насочва центростремително, в полза на прогреса. Точно с помощта на „третото око“ можем да я насочваме и регулираме. Най-важното е психичната енергия да се ориентира в положителна посока — към добронамерени мисли.

— Как стимулирате развитието на „третото око“?

— Като обучаваме хората да медитират, благодарение на което те могат да добият „чисто виждане“ и усещането за вътрешна свобода. Ние разграничаваме няколко фази в развитието на „третото око“ — при най-високата се изпада в състояние на сомати. Разбира се, изобразяването на „третото око“ върху челото е символично, всъщност то се намира дълбоко в черепа и това е епифизата.

— Какви успехи е постигнала вашата религия в развитието на „третото око“?

— За съжаление съвсем скромни. Виновни сме не само ние, духовниците. И самото човечество, развивайки се циклично, понастоящем се намира в период на върхов материален прогрес и принизена духовност. Въпреки това ние сме длъжни постоянно да се стремим и да развиваме „третото око“ и свързаната с него духовност. В противен случай ще продължава регресът й.

— Искате да кажете, че съвременният човек не би могъл да постигне необходимото развитие на „третото око“, за да изпадне в дълбоко сомати?

— Засега — не. „Третото око“ исторически е регресирало. Само отделни йоги пребивават в сомати по няколко години, но не повече. Не е изключено обаче в скоро време и това да стане възможно — отговори Бонпо-лама.

— Казахте, че може би в бъдеще дълбокото сомати ще стане реалност?

— Да.

— Защо точно във вашия регион религията е толкова насочена към духовното, дори в явен ущърб на материалното?

— О! Това е много важно! Народите в нашия регион са спасители на цялото човечеството. В Европа, Америка и дори в Африка доминира тенденцията да се преувеличава ролята на материалното за сметка на духовното. Повечето европейски учени например не възприемат понятията психична енергия, дух, душа и т.н. Затова, за да се постигне балансът между духовното и материалното, източните страни, особено от района на Тибет и Хималаите, са принудени да завишават ролята на духовното и да потискат значението на материалното. По тази причина нашите страни са материално много бедни, но пък са духовно по-извисени от другите. Във всичко е необходим баланс — между доброто и злото, духовното и материалното…

— Уважаеми Бонпо-лама! Вие нарекохте народите от Хималаите и Тибет спасители на човечеството. От една страна, източните народи са нещо като заложници на материалистичните тенденции на Запада и са принудени да живеят в бедност, за да засилят ролята на духовността и да поддържат световния баланс. От друга, само при изключително високо развитие на духовното е възможно състоянието на дълбоко сомати, за да се обнови Генофондът на човечеството и да се гарантира оцеляването на земните жители. Бонпо-лама внимателно ме погледна и каза:

— Сигурно сте прав. Ролята на сомати за човечеството е огромна. Заради нея си струва да се правят жертви.

— Освен това вие казахте, че в бъдеще ролята на духовното трябва да нарасне при всички народи по земята. Означава ли това, че с развитието на технологиите, свързани с психичната енергия, страните на Изтока ще се окажат в предната редица?

— Естествено. Вижте как упорито се стараем да не се заличат древните начини за въздействие върху духовните елементи на човечеството. Мисля, че настойчивостта ни ще донесе успех в бъдеще. С помощта на насочената психична енергия ще се въздейства върху гравитацията, което ще позоволи да се извърши прелом в строителството, ще се усвоят нови принципи на въздухоплаване, ще възникнат нови методи за лечение, позволяващи въздействие върху биополето на човешкото тяло, а чрез него — върху биохимичните процеси и т.н.

— Руският учен доктор Цзян разработи апарата „Биотрон“, който стимулира биополето на подрастващите растения и животни. С него той вече лекува и болни хора. Резултатите са обнадеждаващи. Подобен лечебен подход не е ли елемент от медицината на бъдещето, към която вие се стремите? — попитах аз.

— Медицината, свързана с въздействието върху човека чрез неговата душа, е медицина на бъдещето, но тя е и медицината на древността — отговори Бонпо-лама. — В книгите, разясняващи основните принципи в религията Бонпо, които за съжаление останаха в Тибет, се намират много сведения за чудодейните лечебни методи на далечното минало. Не бива да разпиляваме древните указания за духовното развитие на човека, които дори сега, в периода на разцвет на грубо материалното, ще изиграят голяма роля.

— Напълно ви разбирам, уважаеми Бонпо-лама. Вие, имам предвид религията на Изтока, изпълнявате високоотговорната и благородна мисия да поддържате и развивате духовността в битието на човечеството. Ако не бяха усилията от страна на Изтока, консервативно настроените западни учени, които зле разбират интуитивно-логическия път в познанието и се смятат едва ли не за богове, ще доведат до деградация на духовното начало, нанасяйки непоправими щети върху развитието на науката. Несъмнено технологиите, свързани с психичната и биологичната енергия, имат бъдеще и аз съм сигурен, че в този смисъл източните страни скоро ще се озоват начело.

— При нас в Щатите — намеси се американецът — всяко изследване, посветено на духовността, се подлага на силна критика. Затова и сравнително малко учени се занимават с проблема. Ние сме от малцината.

— При развитието на духовното начало — продължих аз — може би ще се стигне до включването ни към Всеобщото информационно пространство, което сега се осъществява само при някои Посветени. Възможно е да се преодолее принципът SoHm. Тогава и нашата цивилизация ще получи знания от Всеобщото информационно пространство. Между другото, какво се знае за принципа SoHm в религията Бонпо?

— В религията Бонпо има сведения за принципа SoHm, но най-подробно той е представен в индуистката религия — отговори Бон-по-лама. — А що се отнася до ролята на духовното в човешкия живот, то е еволюционно оправдано, понеже според моята религия човекът е възникнал на Земята чрез уплътняването на духа, т.е. материята е вторична.

Подобни мисли откриваме и при Блаватская (т. 2, с. 143): „…отначало човек е еволюирал като светеща безплътна форма, върху която е била изградена физическата форма…“

— Господин Бонпо-лама! Съществуват ли в древната религия Бонпо сведения за предишни земни цивилизации? — попитах аз.

— В религията Бонпо има много сведенията за предишни цивилизации на Земята — отвърна Бонпо-лама. — Цели томове описват живота на предишните цивилизации, дошли до нас от дълбока древност. Подробно е описано също така възникването на нашата цивилизация в Тибет. Според тези книги последната от предишните цивилизации, която на Запад наричат цивилизация на атлантите, е била значително по-развита от нашата и е притежавала впечатляващи технологии, базиращи се върху овладяването на психичната енергия. За съжаление не помня подробности.

— Извинете, при вас ли са тези книги?

— Не, останаха в Тибет. Боя се, че са унищожени — с тъга отговори Бонпо-лама.

— Това е огромна загуба — добави американецът.

— Все пак кажете от кого произлиза нашата цивилизация?

— От хората на предишната — атлантите. Това си го спомням точно от книгите Бонпо.

— Ако прочетем описанията за външността на Буда в религиозните книги на Изтока, ще открием много черти, които не са характерни за съвременния човек. Не е ли Буда човек от предишна цивилизация, излязъл от сомати?

— Буда, който се е появил на Земята преди 2044 години, действително не е изглеждал като обикновен човек. Във всички религиозни книги пише, че е имал 32 особености, т.е. 32 черти, отличаващи го от съвременния човек, които обаче не са наследени от майка му, а са оформени благодарение на духовната му практика — отговори Бонпо-лама.

— Обяснете ни, моля ви.

— Това е събирателно понятие, употребявано на Изток.

— Разбирам, че на Изток под такива понятия се крият Великите тайни истини. Една от тези тайни, разбира се, е състоянието сомати като фактор за оцеляването на човечеството. Запазвайки се хиляди и милиони години в пещерите, най-качествените от древните хора са способни отново да се появяват и да възродят човечеството. Освен това, хората в сомати могат да се съживят и да действат като пророци, за да коригират развитието на съществуващата цивилизация към прогреса. Затова може да се предположи, че Буда, притежавайки необикновена външност, която между другото съвпада с нашите представи за външността на атлантите, би могъл да е един от късните атланти, излязъл от сомати, за да пророкува в този регион на света. Знанията му за възможностите на психичната енергия са му помагали да оказва влияние върху хората. Такъв извод логически се налага, а логиката, базирана върху интуицията, е винаги вярна, както учат тук, на Изток — казах аз.

— Логиката ви е вярна — съгласи се Бонпо-лама, след като помисли известно време. — Религията Бонпо описва десетки случаи, доказващи вашата логика. Религията Бонпо се е зародила от първия Буда на Земята, който също е имал необикновена външност в сравнение със съвременния човек.

— Разкажете по-подробно за първия Буда;

— Първият Буда, т.е. Бонпо-Буда, се е наричал Тонпа Шченраб. Той се е появил на Земята преди 18 013 години в района на Тибет, в страната Шамбала. Живял е 82 години и е оставил след себе си Великото учение, от което са се ползвали всички следващи Буди — пророци. Не си спомням подробното описание на неговата външност, зная само, че не е изглеждал като обикновен човек. Учението на Бонпо-Буда ще продължи 30 000 години, т.е. остават 12 000 години, ако приемем, че 18 000 са вече отминали.

— Защо учението на Бонпо-Буда ще продължи точно 30 000 години?

— Защото това е времето, определено от Висшия разум, през което Висшето учение ще въздейства върху хората. След 30 000 години силата му отслабва. Нашата цивилизация е възникнала много отдавна и на всеки 30 000 години Великото учение се обновява. Освен това всяка човешка цивилизация не винаги върви по пътя на прогреса, понякога претърпява периоди на регрес, чак до пълно подивяване. Затова през този период от 30 000 години се появяват множество пророци, за да обновяват Великото учение и да научат хората да живеят правилно — отвърна Бонпо-лама.

Такива сведения се съдържат и при Е.П. Блаватская (т. 2, с. 544): „…нашата пета коренна раса съществувала вече около 1 000 000 години… всяка от четирите предходни субраси е живяла приблизително 210 000 години… всяка родствена раса съществува средно по около 30 000 години, значи европейската родствена раса има достатъчно хилядолетия пред себе си…“

— А какво ще се случи след 30 000 години?

— Ще настъпи тъмен период и учението на Буда ще престане да действа. Но после ще възникне нов трийсетхиляден цикъл с друго учение.

— Колко пророци са се появявали на Земята през изтеклите 18 000 години от този цикъл?

— От древната религия Бонпо е известно, че на Земята ще се появят 1002 пророци — отговори Бонпо-лама.

— Кой по ред е бил Буда, появил се преди 2044 години?

— Не мога точно да ви кажа. Но е известно, че е бил ученик на Бонпо-Буда. Следващият Буда, който ще се казва Майтрея, също ще е ученик на Бонпо-Буда.

— Зная за Майтрея. Рьорих дори има картина. Но как е възможно… нали казахте, че Бонпо-Буда се е появил на Земята преди 18 013 години и е живял 82 години. След смъртта му са изминали около 16 000 години до появяването на последния Буда. Как тогава Бонпо-Буда е бил негов учител?

— Мога да ви кажа — настойчиво заговори Бонпо-лама, — че и останалите пророци — Исус Христос, Мойсей, Мохамед и другите — също са били ученици на Бонпо-Буда. Със сигурност е известно, че всички те, преди да започнат своите пророчества, са преминали обучение в Тибет.

— При кого са учили?

— Всички те са учили в страната Шамбала, създадена от Бонпо-Буда. Според религията Бонпо страната Шамбала се нарича другояче — Олмо-Лунг-Ринг. Чрез нея се предава учението на великия Бонпо-Буда.

— Как са се учили пророците?

— Телесната смърт на Бонпо-Буда няма никакво значение. Както знаете, духът е безсмъртен. Безсмъртен е и духът на великия Бонпо-Буда, чието учение ще действа 30 000 години. Затова в духовно отношение всички пророци, пребивавали в страната Шамбала, са ученици на безсмъртния Бонпо-Буда.

— Легендите за Шамбала са широко известни в европейските страни — продумах аз. — Казаното от вас поражда ред логически умозаключения. Например, как обученият в сомати дух се освобождава от тялото и е способен свободно да контактува с други духове, а след обучение в страната Шамбала и овладяването на истинската мъдрост — „пражна“, се връща в тялото, за да подтиква хората по пътя на прогреса. Сега не бих искал подробно да обсъждам въпроса за Шамбала, но ще ви помоля за разрешение да се върнем към него по-късно.

— Да, разбира се.

— От вашите познания за пророците разбирам, че периодичната им поява на Земята се обяснява с необходимостта да се предотврати регреса в развитието на човечеството и подивяването на хората. Пророците са имали различна външност. Например, ако Бу-да е бил с необикновена за съвременния човек външност, то Исус Христос е изглеждал като обикновен човек. Означава ли това, че Буда е бил атлант, излязъл от сомати, а Исус Христос — древен човек от нашата цивилизация, излязъл от сомати. И двамата са имали възвишена духовност, без която, както е известно, е невъзможно да се изпадне в сомати. Очевидно са притежавали и огромни знания, необходими за пророчествата. Разбираемо е, че различните пророци са създали различни видове религии. Но нали всички те са се обучавали на едно място — в страната Шамбала, и са били ученици на Бонпо-Буда. Защо са възникнали толкова много религии? Това не винаги е целесъобразно, имайки предвид, че човешката история изобилства на религиозни войни.

— Всеки от пророците е бил не само прилежен ученик на Бонпо-Буда, но и индивид, действал съобразно своето мнение и условията на живот, сред които се е озовавал — отговори Бонпо-лама.

— Мисля, че би било целесъобразно да се създаде единна религия на цялото човечество, та нали Бог е един — казах аз. — Разбирам, че е изключително трудно, но една религия, основана върху науката, би могла на съвременния етап да въздейства по-силно върху хората. Дори в САЩ, където на религиите се отрежда достойна роля — погледнах към американците, — реално ролята на Бог се изпълнява от долара. Естествено, пазарната икономика е прогресивно явление, то кара хората да работят, но когато заради материалното благополучие се използват всякакви средства и се забравят понятия като чест, съвест и морал, обществото губи много повече. Общество, потъпкало духовността, неизбежно загива. Възможно ли е в съвременното технократично общество да се постигне искрена вяра в съществуването на душата и Бога? Днешният човек надали ще повярва на такава приказка. Научното разяснение на всяко подобно твърдение е по-разбираемо за него. Затова, струва ми се, е настъпил моментът да се осмисли религията от позицията на сегашните научни постижения, макар че те са само капка в океана от знания на Висшия разум. Същата тази религия подсказва пътя за подобно изследване — логическо-интуитивния метод, който засега трудно се възприема от учените експериментатори, но вече се прилага в науката — теорията на относителността на Айнщайн, теорията за физическия вакуум на Шипов и др. Подобно осмисляне на религията би могло да допълни и да засили доверието към различните религиозни течения и да доведе до създаването на единна религия. Тогава експлоатирането на което и да е религиозно направление за користни цели — за удържане на властта или за религиозни войни, ще стане невъзможно.

— Абсолютно сте прав — възкликна американецът и удари по масата. — Ние също стигнахме до подобни изводи и се тревожим за бъдещето на човечеството. Но е изключително трудно да докажем на хората, че сме прави! Ако публикуваме нещо в печата, веднага се появява мастит учен, който ни обвинява заради слабата обосновка на религиозните твърдения. По цяла Америка крачи консерватизмът, рязко намаляват смелите и принципно нови изследвания. Влаганите в науката пари нямат очакваната възвращаемост. Засега американската наука се крепи, защото изкупува умове от целия свят. Но и тези учени вегетират в условията на прогресиращия консерватизъм. А заради него науката издребнява и предъвква вече известни факти.

— Колко нерви ми е скъсал този същият консерватизъм и през моята научна кариера! — възкликнах аз. — И в Русия консерваторите не са по-малко. За съжаление всевъзможни магове, вълшебници, гадатели и най-обикновени шизофреници извънредно много се интересуват от религията и окултните науки. Те се стараят и намират подкрепа в безнадеждно болните хора и спекулирайки по този начин, предоставят аргументи в полза на консерваторите. Така че сериозният учен постоянно е принуден да доказва, че не се числи към хората с ненормална психика.

— При нас са известни случаи, когато изучаващи религията учени са доказвали чрез съда, че не принадлежат към спекулантите и магьосниците — подкрепи ме американецът.

— След като ви чух — каза Бонпо-лама, — си мисля, че идеята за създаване на единна религия, основана на научния подход, е напълно основателна. Ето че вие, учени от две велики държави, много добре се разбирате и между вас няма противоречия. По същия начин единната религия в крайна сметка не би трябвало да противоречи на съществуващите религиозни течения. Бог е един.

— Приятно ми е да го чуя — каза американецът.

— Благодаря ви за подкрепата — отвърнах аз. — А сега позволете ни да продължим разговора си. Как смятате, на каква възраст е нашата цивилизация?

— Това е сложен въпрос — отвърна Бонпо-лама. — Възникнала е много отдавна, пише го в книгите Бонпо. Знам, че е възникнала по времето, когато на земята е процъфтявала предишната цивилизация. Било е преди Всемирния потоп. В резултат на него обаче са загинали почти всички хора от предишната и нашата цивилизация. После на няколко пъти отново се е зараждала, но е загивала или се е превръщала в диви племена, които не са могли да осигурят прогреса. Окончателно се е зародила преди 18 000 години.

Подобни данни намираме и при Е.П. Блаватская (т. 2, с. 495): „…Арийците (има предвид нашата цивилизация — бел. Е.М.) са съществували 200 000 години, когато първият велик остров или континент (има предвид Атлантида — бел. Е.М.) е бил потопен…“; „…Повечето от no-късните островитяни — атлантите — са загинали в промеждутъка преди 850 000 и 700 000 години…“

— Излиза, че е имало ред неуспешни опити да се възроди нашата цивилизация, загинала при Всемирния потоп. Те навярно са ставали благодарение на хората, излезли от сомати, но са били несполучливи. И едва преди 18 000 години опитът е завършил с успех и човечеството е тръгнало по пътя на прогреса, за което трябва да отдадем дължимото на мъдростта на Великия Бонпо-Буда и следващите пророци — разсъждавах аз.

— Очевидно сте прав.

— А в коя част на Земята е възникнало човечеството преди 18 000 години?

— В Тибет — уверено отговори Бонпо-лама. — Известно е и точното място, нарича се Джума-Тама и се намира в Североизточен Тибет.

— Защо именно там?

— Там има много пещери в планините. В тях живеят хора…

— Живеят?!

— Не са мъртви…

— Искате да кажете, че човек в състояние на сомати е жив?

— Да.

— Разбирам, че достъпът до тях е равносилен на светотатство.

— Разбира се. Дори нещо повече — тези пещери не могат да бъдат открити, те са тайни. За тях знаят само Особените хора, но те няма да кажат на никого. А влезлият в пещерата го чака изпитание. Това е смъртно опасно — каза Бонпо-лама.

— Разбирам… Така би трябвало и да бъде.

— Така е необходимо.

— Все пак — промълвих аз, излизайки от вцепенението си — вероятно в пещерите се намират както хора от нашата цивилизация, така и атланти. Именно атланти! Кой насочва силите, които наричате смъртна опастност? Не са ли атлантите? Нали тъкмо те са владеели въздействието върху психичната енергия, с чиято помощ са изграждали древните монументи, например пирамидите. (Нарочно не продължих разговора за пещерите и състоянието сомати, отлагайки го за времето, когато щях да покажа рисунката на хипотетичния атлант.) Кой според вас е построил египетските пирамиди?

— Египетските пирамиди? — Бонпо-лама се замисли, сякаш си припомняше отделни текстове от религиозните книги. — Те са построени със силата на мозъка. Той притежава огромна мощ, която ние не умеем да използваме по предназначението й.

— Казахте, че не умеем да използваме силата на мозъка си. В такъв случай кой я е използвал, хората от предишната цивилизация — атлантите?

— От древните книги е известно, че хората от предишните цивилизации чрез развитото у тях „трето око“ са превръщали психичната енергия в механична и други видове енергии. В книгите подробно е описана тази процедура, както и построяването на пирамидите с помощта на силата на мозъка, т.е. на психичната енергия. За съжаление не си спомням подробности, но като че ли хората са се скупчвали един до друг и са насочвали психичната си енергия към огромните камъни, превръщайки ги в леки или дори безтегловни — каза Бонпо-лама.

— Следователно атлантите са построили египетските пирамиди?

— Да.

Потвърждение на казаното намираме при Е.П. Блаватская (т. 2, с. 536, 537): „…цивилизацията на атлантите дори е била no-високо развита от египетската. Точно техните изродили се потомци — народът на платоновата Атлантида, са построили първите пирамиди в тази страна и това се е случило, разбира се, още преди появата на «източните Етио-пи» (има предвид съвременният народ на Египет — бел. Е.М.), както Херодот е наричал египтяните.“

— На съвременната наука е известно, че египетските пирамиди са построени преди 4000–5000 години. Според вас каква е възрастта на пирамидите? — попитах аз.

— Те са построени много по-рано, в дълбоката древност — каза Бонпо-лама.

Уточнение намираме при Е.П. Блаватская (т. 2, с. 540,541): „… това е станало преди епохата на Великите пирамиди, когато Египет току-що се е бил издигнал над водите…колко отдавна…чували сме за 4000, най-много за 5000 години преди Р.Х… Ъеликата пирамида е била построена преди 78 000 години.“

— Кои са били древните египтяни? Какво знаете за тях?

— Не зная много, но несъмнено са били от нашата цивилизация — отвърна Бонпо-лама.

При Е.П. Блаватская (т. 2, с. 546): „Човешката династия на древните египтяни, започнала от Менес, е притежавала всички знания на атлантите, макар в жилите и да не е текла повече кръвта на атлантите…“

— Мисля си, че древните египтяни са били от сполучливите опити за възраждане на нашата цивилизация. Без съмнение те са имали късмет, тъй като наблизо (в Атлантическия океан) се е намирал островът на Платон, населен с последните атлантите. Контактите им с атлантите са съдействали за създаването на тяхната цивилизация. Защо обаче са загинали? Защо не са дали началото на нашата земна цивилизация? Нямам представа. Възможно е тяхната цивилизация да е загинала заедно с последните атланти от острова на Платон, чиято гибел според Нострадамус и други литературни източници е настъпила след сблъсъка с кометата Тифон. Навярно хората постепенно са подивели заради прекратяването на технологичната помощ, получавана от атлантите. Според мен древните нямат нищо общо със сегашните египтяни, населяващи района около пирамидите — казах аз.

— Възможно е, напълно е възможно…

— Според вас, използвали ли са психичната енергия както атлантите?

— Сега е трудно да се каже.

— Как мислите, възможно ли е в бъдеще да се разработят специални технологии, базирани на тази енергия, с които да се изграждат огромни монументи, подобни на великите пирамиди? — попитах аз.

— Това е принципна цел на нашата религия — уверено каза Бонпо-лама. — Стремим се да овладеем силата на мозъка, т.е. психичната енергия. Бъдещето й принадлежи, в нея се крие прогресът на човечеството, тъй като духовното ще се превърне в реална сила, способна да демонстрира пред хората своята мощ.

— Как смятате, с каква цел са издигнати пирамидите?

— Тези невероятни по своя размах и инженерна мисъл древни монументи са построени, за да покажат силата на психичната енергия, мощта на човешкия дух. И досега човечеството не може да създаде нищо подобно. Силата на духа може да се усети, ако човек се докосне до великата пирамида.

— А не са ли преследвали и други цели? — вметнах аз.

— Няма да говоря за астрономическите цели — тази трактовка не ми е добре позната. Знае се обаче, че пирамидите в различните кътчета на Земята са създадени като хранилища на мъдростта.

— Обяснете по-подробно.

— Имам предвид висшата духовна мъдрост — пражна.

— Момент! Източни духовници са ни разказвали, че висшата духовна мъдрост — пражна, е възможна само в дълбоко сомати. Това означава ли, че пирамидите, както и пещерите, са хранилища за хора в сомати?

— Напълно е възможно.

— Влизал съм в Хеопсовата пирамида, бил съм на мястото, където се намира гробницата на Тутанкамон, която — уви! — вече е празна. Температурата там е същата като в пещерите — около +4°С, при която се съхраняват телата, изпаднали в сомати. Може би Тутанкамон е пребивавал в сомати, а не е бил мъртъв?

— Може би — отговори Бонпо-лама.

— Тогава излиза, че и пирамидите са хранилища на Генофонда на човечеството …

— Те са построени, за да опазят най-висшата мъдрост — проро-ни Бонпо-лама.

— Висша духовна мъдрост са притежавали атлантите, доколкото разбирам. Нещо повече — както свидетелстват литературните източници, притежавали са я и ранните атланти. Оттук можем да заключим, че в пирамидите пребивават в сомати не само хора от нашата цивилизация, а и атланти. Така ли е?

— Може би. Не зная съвсем точно.

Същото посочва и Е.П. Блаватская (т. 2, с. 440): „Адептите или «Мъдрите» хора от третата (има предвид лемурий-ците — бел. Е.М.) и четвъртата (т.е. атлантите — бел. Е.М.) раса са обитавали подземни жилища, обикновено под съоръжения, наподобяващи пирамиди, или под самите пирамиди. Защото подобни пирамиди са съществували по четирите краища на света.“

— Защо обаче в пирамидите не са откривали атланти? Нали намериха мумията на Тутанкамон?

— Не съм вещ по пирамидите. Но зная за пещерите в Тибет. Много е трудно, почти невъзможно е в пещерите да се намерят най-древните хора на земята — отговори Бонпо-лама.

— Защо?

— Те са дълбоко под земята…

— Може би се намират не в пирамидата, а под нея, под земята?

— Може би…

Същото посочва и Е.П. Блаватская (т. 2, с. 547): „…пирамидите… имат също така подземни коридори и лабиринти, построени от хора, изкусни в древните мистерии, и благодарение на това узнали за предстоящото наводнение. Те са били построени на различни места, за да не изчезне споменът за всички техни свещени ритуали.“

— Защо е изключително трудно да се намерят в пещерите древните хора, вероятно атланти, в състояние на сомати? Камъни ли ги закриват?

— Да.

— Да предположим, че нишата в пещерата, в която се намира ат-лант в сомати, плътно е прикрита с каменна плоча? Как ще излезе той оттам, когато се съживи?

— За тях камъкът не е преграда.

— Очевидно имате предвид, че атлантите въздействат върху гравитацията с помощта на психичната енергия, както са изграждали и пирамидите от огромни каменни блокове.

— Камъкът за тях не е преграда…

— Сега ми става ясно — разсъждавах аз гласно — защо в пирамидите никой не е открил атланти. Те са защитени от каменни блокове, които могат да бъдат преместени само с помощта на психична енергия. Позволете да ви задам още един въпрос — кой е построил египетския сфинкс?

— Не зная. Мисля, че е станало в още по-древни времена. Не намерихме точен отговор и при Е.П. Блаватская. Тя споменава само (т. 2, с. 158): „…Египетският сфинкс — загадката на вековете!“

— Уважаеми Бонпо-лама! Твърде дълго ви разпитвах за египетските пирамиди. Но сега се намираме в Непал, а не в Египет. Бих искал да ви осведомя за нашите изследвания, да ви покажа някои неща и да ви разпитам по-подробно за сомати. Ако не възразявате, нека направим малка пауза — предложих аз.

По време на прекъсването нашите момчета оживено разговаряха с американците. Стоях на балкона и гледах към Хималаите. Загадката на тези планини разпалваше въображението ми. Някъде тук има пещери, в които е скрита най-голямата от всички земни тайни. На другия край на света великите пирамиди също пазят тайните си. Те са свързани помежду си чрез една цел и тя е Гено-фондът на човечеството. Тази мисъл не ми даваше покой. Тогава осъзнах онзи ореол на святост, с който се обгражда всичко свързано с великата тайна.

След като отново седнахме, извадих рисунката на хипотетичния атлант, връчих я на Бонпо-лама и го попитах:

— Кой е той?

— Очите са ми познати — промълви Бонпо-лама, — но лицето… Да не сте влизали в пещерата?

Замълчах си.

— Или са ви разказвали, или самият вие…

— Това е резултатът от нашите изследвания.

— Какви изследвания?

Разказах подробно за офталмогеометрията, за анализа на изрисуваните по тибетските храмове очи и последвалата реконструкция на техния притежател.

— Това е много интересно — каза Бонпо-лама.

— А вие влизал ли сте в пещерата? — попитах го аз.

— Не. Но зная.

— Това очите и лицето на Буда ли са?

— Не.

— А чии са?

— На по-древен човек. Той е притежавал най-висшата мъдрост и е бил като бог — отговори Бонпо-лама.

В книгата на Е. П. Блаватская (т. 2, с. 278) намерихме следния пасаж: „…те са се раждали със способността за ясновидство, което обхващало всички скрити неща и за което не съществували нито разстояния, нито материални прегради. Накратко казано, те са били хора на четвъртата раса (т.е. атланти — бел. Е.М.), споменати в Попол Бух (епос на централно-американските индианци). Зрението им не е било ограничено и те са опознавали нещата мигновено. С други думи, те са били лемуро-атланти (лемурийците са третата раса, предшестваща атлантите — бел. Е.М.) — първите, които са имали Династия на духовните царе… Синове на Боговете…“

— Чувал ли сте за Елена Блаватская?

— Да. Тя е велика Посветена. Книгите й са широко извести на Изток.

— Та Елена Блаватская описва атлантите — четвъртата раса, и лемурийците — третата раса, като подчертава, че лемуро-атлантите са били най-развитите и мъдри хора на Земята. Тя ги нарича Синове на Бога. След като анализирахме литературните данни, описващи външността на лемурийците, атлантите и лемуро-атлантите (най-вече по Е.П. Блаватская), предположихме, че обликът на човека, реконструиран по очите от тибетските храмове, принадлежи на лемуро-атлант. Ако последните атланти са загинали, както смята Е.П. Блаватская, преди около 850 000 години, то лемуро-ат-лантите са живели доста по-рано — горе-долу преди 1 000 000–3 000 000 години. Нима са могли да се запазят толкова време в състояние на сомати?

— Дълбокото сомати продължава според желанието — отговори Бонпо-лама.

— Следователно и сега могат да бъдат намерени в пещерите или пирамидите лемуро-атланти?

Бонпо-лама внимателно ме погледна и не отговори.

— Тогава ми разрешете да ви попитам — не мирясвах аз. — Какъв е източникът, от където са били взети необикновените очи, нарисувани върху тибетските и непалските храмове, ето тези? — отново показах нашата рисунка. — Да не би художникът да си ги е измислил?

— Светите неща не могат да бъдат плод на обикновеното въображение — отговори той.

— В древните книги ли са изобразени тези очи?

— Не съвсем…

— Може би някои ги е видял на живо? В пещера, в състояние на сомати…

— Възможно е.

— Един индийски свами, като погледна тази рисунка, възкликна: „Сомати“! И обясни, че човекът в сомати изглежда почти така.

Бонпо-лама още веднъж внимателно разгледа нашата рисунка и пак си премълча.

— Моля ви, разкажете ни по-подробно за състоянието сомати — настоях аз.

— Доколкото разбирам, вие сте добре информирани — каза той. — Сигурно знаете, че в сомати се изпада само след пречистване на душата от негативната психична енергия. При дълбоко сомати обмяната на веществата се понижава до нула и тялото преминава в т.нар. каменно-неподвижно състояние, при което може да се съхрани хиляди и дори милиони години…

— Каква е ролята на сомати в историята на човечеството?

— Сомати е съществен момент в развитието на човечеството, защото само чрез него тялото може да се съхрани в продължение хилядолетия и в случай на нужда да се съживи, за да даде кълна на нова човешка цивилизация. Не една и две цивилизации вече са загивали и всеки път хората, излезли от сомати, са възраждали човечеството — отговори Бонпо-лама.

— Нека да разсъждаваме на глас — предложих аз. — Във всички религии се подчертава водещата роля на духовното, че способностите и потенциалът на човека зависят преди всичко от духа, а не от тялото. Във връзка с това е логично да твърдим, че не е нужно да се съхраняват тела в консервирано състояние, в сомати. Например, ако дух от най-високо ниво се всели в примитивно човешко тяло, да кажем — в туземец, духът ще превърне ли дадения човек в гений, способен да стане прародител на нова цивилизация? Възможно ли е такова нещо?

— Не, не е възможно. Тялото и особено мозъкът също играят съществена роля. Сомати е най-древният начин за оцеляване на човечеството, даващ възможност то да бъде възродено дори когато напълно е загинало. Тялото и особено мозъкът трябва да са съвършени и да са на нивото на неговия дух — заключи Бонпо-лама.

— Вариантът — първобитен туземец с гениални способности, на практика е невъзможен. Явно духът, вселяващ се в дадено тяло, притежава в една или друга степен свобода на избора съгласно принципа за съответствие между тялото и нивото на духа. Изглежда тук особено важна роля играе степента на развитие на мозъка. Знае се, че именно мислещият мозък разгръща торзионните полета на душата и духа. Или, образно казано, недоразвитите способности на мозъка при първобитния туземец няма да отговарят на духа с висок потенциал. Затова съхраняването на тяло на представител от високоразвита цивилизация е от решаващо значение.

— Нещо повече — добави Бонпо-лама, — през дългия период на еволюцията Творецът на материалния свят е създавал човешкото тяло чрез уплътняване на духа. Необходимо е било създаденото съвършено тяло да се съхрани (в сомати!), тъй като само подобно тяло може да издържи в трудните условия при зараждането на нова цивилизация. Слаб и болен човек не може да изпадне в дълбоко сомати, тялото му е несигурно и неблагонадеждно.

При Е.П. Блаватская намерихме следното по този въпрос (т.2, с.364, 366): „…Ахура Мазда…о, ти, който си творец на материалния свят, ти Пресвята…прочетете заповедта на Ахура Мазда до Нима — Духа на Земята, символизиращ трите раси, след като му бе посочено да построи Бара — «ограденото място», Арчха или Вместилището.“

„Там, във Вара, ти ще донесеш семената на мъжете и жените, избрани от най-великите, най-добрите и най-прекрасните родове на тази Земя; там ти ще занесеш семена от всички видове животни и др. Ти ще занесеш по две от всеки вид, за да се съхранят там и да не се свършват, докато тези хора пребивават във Вара.“

— Кажете, може ли човек, излязъл от дълбоко сомати, да бъде баща или майка, т.е. да има потомство? — попитах аз.

— Да, разбира се. В Тибет са известни такива случаи — хора (йоги), пребивавали по няколко години в пещерите, след излизането от сомати са имали деца — отговори Бонпо-лама.

— Познати ли са били в древността тайните за консервиране на човешкото и животинското семе, както и начините за оплождане и отглеждане на плод „в епруветка“? Логично е, защото при зараждането на човечеството то очевидно ще се нуждае и от животни. Но да си представим например крава в състояние на сомати е доста трудно.

— Не зная — отвърна ламата. — Мога само да кажа, че предишната цивилизация е била по-развита от нашата.

— Уважаеми Бонпо-лама, споделихте, че сомати е древен начин за съхранение (спасяване) на човечеството. При Елена Блаватская намерихме сведения, че сомати, което тя нарича Вара, е било създадено, за да оцелеят трите последни човешки раси — лемурийците, атлантите и хората от нашата цивилизация. Най-древните от тях — лемурийците, а също и лемуро-атлантите, са живели преди няколко милиона години. Как мислите, възможно ли е лемурийците или лемуро-атлантите да са запазени в пещерите до наши дни, като част от Генофонда на човечеството?

— Смятам, че могат.

— Оттук следва — продължих аз, — че все някой е виждал очите, изобразени по тибетските храмове и принадлежали на много древен човек — навярно лемуро-атлант. Възможно ли е и сега реално да бъде видян древен човек в състояние на сомати? Няма ли да се задейства защитната система на Генофонда?

— За да го видиш, трябва да ти е разрешен достъп.

— Какъв достъп? Кой го разрешава?

— … Тези, които са в сомати.

— Как? Нали тези хора са консервирани?

— Човекът в сомати е жив човек.

— Той може ли да говори?

— За да се общува с човек в сомати, не е задължително да се говори. За тази цел съществуват медитацията и духът — обясни Бонпо-лама.

— Ако правилно съм ви разбрал, духът на човека, който се освобождава по време на медитацията от „телесните окови“, може да общува с духа на човека в сомати.

— Прав сте.

— А днес има ли някой с достъп до хората в сомати?

— Има.

Искаше ми се да попитам кои са те и може ли да се срещнем с тях. Но се въздържах — пред толкова много хора Бонпо-лама едва ли щеше да отговори.

— Казахте, че човечеството е възникнало в Тибет. Хималаите и Тибет ли са центърът на Генофонда? Предимно тук ли са локализирани хората в сомати?

— Сомати е общочовешко явление. Хора в сомати има навсякъде по земното кълбо, дори в океана. Но основното местоположение са Тибет и Хималаите — отвърна Бонпо-лама.

— Защо именно тук? Защото са най-високият район на земята, който се е издигал над водата дори по време на Всемирния потоп?

— Да, Хималаите и Тибет са най-високите планини — това е една от причините, но не само …

За локализацията на хора в сомати предимно във високите планини до известна степен свидетелстват и думите на Е.П. Блаватская (т.2, с. 556, 557): „… никой не знае това, с изключение на великите учители на мъдростта, те пазят мълчание по този въпрос (историята на човечеството), както снежните върхове, извисяващи се над тях…“ — А каква е другата причина?

— Според нашата религия Северният полюс е пристанище на боговете. А в дълбоката древност Хималаите и Тибет са били полюс на Земята — каза Бонпо-лама.

По този повод Е. П. Блаватская пише (т.2 с. 365): „Съществуват несътворени и сътворени светилници. Там (вАряна-Ваеждо, където се строи Вара) звездите, луната и слънцето изгряват и залязват само по веднъж: (на година) и годината изглежда като един ден (и нощ). Това е явен намек за «страната на Боговете» или за днешните полярни области…според древното учение земната ос постепенно променя своя наклон спрямо еклиптиката.“

— В популярната литература съм чел, че мястото, откъдето е произлязло човечеството, е пустинята Гоби. Какво знаете за нея?

Може би там също са локализирани хора в сомати?

— Не знам за пустинята Гоби, може би. Все пак тя е в съседство с Тибет — отговори Бонпо-лама.

Е. П. Блаватская пише, че атлантите в сомати могат да пребивават и в пустинята Гоби (т.2, с.446, 276): „…останалите от бройката на безсмъртните хора (атлантите), спасили се, когато свещеният остров станал черен от грехове и загинал, намерили пристан във великата пустиня Гоби, където пребивават и досега, невидими за всички и защитени от… цели войнства Духове…“

„…Преданията гласят и рекордите на великата книга (книга на Дзян) поясняват, че доста преди Adam и любознателната му жена Heva, там, където сега се срещат солените езера и безлюдни и безплодни пустини, се е намирало обширно вътрешно море, простиращо се през Средна Азия на север до гордата хималайска верига и нейните западни склонове. Там е имало остров, несравним по красотата си в целия свят, обитаван от последните представители на расата, предшествала нашата… Този остров според преданието съществува и сега като оазис, обграден от страховитото безлюдие на пустинята Гоби, чиито пясъци не са докосвани от човешки крак, откакто хората се помнят…“

— С известна увереност — продължих аз — можем да предположим, че Хималаите, Тибет и вероятно пустинята Гоби са основните центрове за съхранение на Генофонда на човечеството. А сега, ако разрешите, нека още веднъж да се върнем към въпроса какви хора могат да влизат в него.

— Да поговорим.

— Натрупват се все повече и повече сведения, че хората от предишната цивилизация — атлантите, и дори лемуро-атлантите, вероятно и до момента пребивават в сомати, изпълнявайки ролята на Генофонд на човечеството. Защо в него не влизат само хора от нашата цивилизация (раса)? Нали съгласно принципа за приемствеността на цивилизациите (расите) тази роля се отрежда именно на съвременните представители на човечеството?

— Хората от нашата цивилизация имат слабо развито „третото око“. Затова изпадането в дълго сомати при нас е затруднено.

Древните са имали развито „трето око“ и по-лесно са постигали това състояние.

— Точно за това — прекъснах го аз — вие се опитвате, съгласно вашата религия, да развиете „третото око“ при хората от днешната цивилизация. И ако не сполучите, в случай на самоунищожение пак атлантите и лемурийците ли ще породят новото човечество?

— Да, така е. Но причината не е само в по-голямото влияние на материалното в съвременния свят, но и в това, че човечеството по принцип сега се намира в материалистичната фаза на Божествения цикъл.

Такива сведения намираме и при Е.П. Блаватская (т. 2, с. 228, 367, 377): „…Еволюцията протича на цикли. Великият манвантарен цикъл на седемте кръга, като започва в първия кръг с минералите, растенията и животните, докарва еволюционния си труд по нисходящата дъга до мъртвата точка в средата на четвъртата раса при завършването на първата половина от четвъртия кръг… Точно при нисходящата дъга духовното постепенно се превръща в материално. По средата на основата духът и материята се уравновесяват. По възходящата дъга духът отново започва да се утвърждава…защото нашата пета раса, като коренна раса, вече е прекрачила екваториалната линия и се възкачва по духовната страна; някои от нашите субраси обаче все още се намират на сенчестата нисходяща страна…“ — Разбира се, ролята на Божествения цикъл е голяма — казах аз, — но вероятно умението на хората да изпадат в сомати зависи и от усилията на човечеството в тази насока и отчасти — от школите по медитация.

— Разбира се — възкликна Бонпо-лама. — Полагаме много усилия в това отношение. В исторически план школите по „медитация-сомати-пражна“ постепенно са губели от силата си и се е стигнало до днешното положение, когато само единици могат да изпаднат в дълбоко сомати. Древните представители на нашата цивилизация са умеели по-лесно да изпадат в дълбоко, дълго и продължително сомати, макар че според Божествения цикъл материалното е завземало все по-обширни територии. При хората от предишната цивилизация също са се проявявали материалистични тенденции, но те свято са пазели духовните школи по медитация и сомати.

— Възможно ли е да съществува изкуствено сомати — „консервиране“ на тела чрез използване на химически вещества, след което те да бъдат съживявани?

— Смятам, че не е възможно, тъй като главното при сомати е душата.

— Хората от предишната цивилизацията — атлантите, боледували ли са?

— Религията учи, че заради грехове Бог е проклел хората от нашата цивилизация и им е изпратил безброй болести. Представителите на предишните цивилизации са били здрави и щастливи.

По този повод при Е.П. Блаватская намираме следното (т. 2, с. 514, 515): „…Петата, нашата раса … се е превърнала в жалко скрофулозно същество и се оказа сега на нашето земно кълбо най-богатият притежател на телесни и наследени по карма душевни болести“.

— Защо ви разпитвам за болестите? Известно е, че в сомати изпадат само хора с отлично душевно и телесно здраве. Сред представителите на нашата цивилизация е доста трудно да се намери напълно здрав човек, докато хората от предната цивилизация, според литературните източници и вашите думи, са били много поздрави. Оттук следва предположението, че ако стане чудо и ние бъдем допуснати в пещера с хора в сомати, ще видим главно представители на предишните цивилизации — атланти и лемуро-атланти. Така ли е?

— Не съвсем. В състояние на дълбоко сомати има и хора от нашата цивилизация. Нашата цивилизация също е много древна — отвърна Бонпо-лама.

— Наши хора отдавна ли са започнали да изпадат в дълбоко сомати и колко време пребивават в него?

— Висшият разум ги е насочил към сомати по време на Всемирния потоп, унищожил почти всички земни жители.

С известно усилие при Е.П. Блаватская може да се намери следното (т. 2, с. 158): „…Под покривалото на тази тайна петата раса е била насочена да установи или no-точно да възстанови религиозните мистерии, в които древните истини биха могли да бъдат преподадени на бъдещите поколения чрез алегории и символи.“

— Всемирният потоп според Блаватская се е състоял преди 850 000 години. Нима представителите на нашата цивилизация пребивават в сомати толкова дълго време? — попитах аз.

— Защо не? — отговори Бонпо-лама.

— Насочвани ли са били в сомати древните египтяни в периода, когато кометата Тифон (преди 12 000 години) се удря в Земята?

— Не ми е известно.

— Много атланти ли са изпаднали в сомати в периода на Всемирния потоп?

— Мисля, че не е било масово явление, понеже в сомати изпадат само най-добрите, божествените хора.

При Е.П. Блаватская в главата, където описва войната между различните групи атланти, се съдържа следния пасаж (т.2, с.439): „Едва шепа от тези избраници, чиито Божествени наставници се прибраха на свещения остров, откъдето ще дойде последният Спасител, сега удържаше едната половина на човечеството да не изтреби другата“.

— По този начин — казах в заключение аз — можем да обобщим, че Генофондът на човечеството се състои от представители на три цивилизации (раси): лемурийци или лемуро-атланти, атланти и представители на нашата цивилизация. Тройно застраховане, така да се каже. Как смятате, може ли да бъдат намерени в пещерите?

— Това е… голяма тайна.

— Нека да поговорим за пещерите — предложих аз. — Непременно ли хората в сомати трябва да се съхраняват в пещери?

— Не само, може и във вода.

— В този район на света, където се намираме ние, можем да говорим само за пещери. Кажете, много ли са пещерите, където има хора в сомати?

— Много — отговори Бонпо-лама.

— А защо досега никой не ги е виждал?

— Виждали са ги.

— Трудно ли е да се открият тези пещери?

— Много е трудно. По принцип те са скрити, а входовете им са тайни. От друга страна, в планините има толкова пещери, а в тях — безброй разклонения, че на практика няма как да бъдат намерени. Съществуват дори пещерни храмове, но за тях никой нищо не знае освен Особените хора.

По тази тема Е.П. Блаватская разказва следното (т.2, с. 272): „Разбира се, намекваме не за пещерите, известни на всеки европеец, независимо от тяхната дълбока древност, а върху факт, известен на всички Посветени брамини от Индия и особено на йогите, no-точно, че в тази страна няма нито един пещерен храм, който да не разполага с подземни тунели, раздалечаващи се във всички посоки, и че в тези подземни пещери на свой ред има пещери и коридори. Кой може да каже, че загиналата Атлантида не е съществувала в онези дни?“

— Какво разбирате под пещерни храмове? Пещери под будистките храмове или подземни храмове? — попитах аз.

— Подземни — отвърна Бонпо-лама. — Какво представляват?

— Това ли е Шамбала?

— Кои са Особените хора, осведомени за пещерните храмове и пещерите, където пребивават хора в сомати?

— Не винаги са религиозни служители…

— Те ли пазят тайните за месторазположението на пещерите и пещерните храмове?

— Те периодично влизат там!

— Защо?

— Пазят ги…

— Монаси в пагоди ли са?

— Може би… някои от тях. Нагодите обикновено се строят като паметници на лами или на други изтъкнати хора — каза Бонпо-лама.

— Може ли да се запознаем с тези Особени хора?

— Може, но е безполезно. Всички те ще ви отговорят по един и същи начин: „Няма да кажа това дори и на Бог!“

— Някой опитвал ли се е да подкупи тези хора?

— Сигурно са опитвали.

— И какво?

— Безуспешно! Сънародниците ни, и преди всичко Особените хора, смятат, че земният живот, да не говорим за парите, е нищо в сравнение с Неговото величие! Те периодично Го виждат! Подвластни са Му! Те са Негови слуги! За Особените хора е светотатство да вземат пари! Това са несравними неща — парите и … Той!

— Разбирам, разбирам ви — промълвих развълнуван. — Американецът и европеецът смятат, че с пари може да се купи всичко. Но това е абсолютно нищо в сравнение с вечността и Генофонда на човечеството! Светотатство е дори да предложиш пари!

— Да, така е — кимна Бонпо-лама. — Особените хора добре го разбират. Какво е животът на земята? Един миг!… Нима може за пари?… Това е голям грях!

— Кажете, уважаеми Бонпо-лама, дали сред Особените хора ще се намери човек, който да наруши клетвата си? Какво ще стане, ако той допусне някого в пещерата?

— Ще стане убиец.

— Убиец? На кого?

— Този, на когото покажат входа и той влезе вътре, го очаква смърт! А онзи, който му е посочил входа, го е изпратил на явна смърт!

— Разбирам, действието на необикновените сили… Само Той може да разреши достъп.

— Имайте предвид и запомнете — каза Бонпо-лама, наблюдавайки ме право в очите — Особените хора са само Негови слуги. Всичко решава Той. Той дава достъпа!

— А може ли да се влезе в контакт с него?

— И все пак — сякаш излязъл от някакво вцепенение, попитах аз, — историята е пълна със случайности. Сигурно има случаи, когато по една или друга причина „достъпът“ не е действал. Няма как да не е имало случайности! Имало ли е такива случаи?

— Имало е и то не един.

— Разкажете …

— На тази тема съществуват много легенди — започна Бонпо-лама. — Например следната. През XI век в Индия настъпила голяма суша. Владетелят на Индия решил да отиде в свещената пещера, където се намирал Великият древен човек и помолил за помощ. В пещерата го очаквали ред опасности: змии — мистични и реални, било трудно да се диша, върху тялото и разума му оказвали въздействие някакви странни сили. (По онова време още не знаех, че скоро и мен ме очаква подобно нещо — Е.М.). Тогава владетелят на Индия изпаднал в състояние на медитация и получил възможност да общува с духа на Великия древен човек. Когато Онзи разбрал, че владетелят има само добри намерения и иска помощ заради хората, му разрешил достъп. Пещерата била много голяма и се състояла от 12 помещения.

В едно от тези помещения владетелят на Индия намерил Великия древен човек в състояние на сомати, а душата му кръжала над него. Тялото му било съсухрено, но живо. Човекът бил в пещера от 1 600 000 години. Той открехнал леко очи. Владетелят заговорил на санскрит, молейки го за помощ. Съсухреният човек го разбирал и му правел знаци с очи. Посочил му предмет, окачен на стената. Това бил мистичен кръг. Владетелят на Индия го взел и тръгнал към изхода. В друго помещение се натъкнал на още един човек в сомати — владетеля на сикхите, който бил изпаднал в това състояние през V век (известно е, че той е излязъл от сомати през XVII век и се е върнал към нормален живот). Край входа на пещерата владетелят срещнал 8 змии. Една от тях пуснала капчица кръв върху мистичния кръг, капката се издигнала в небето и скоро заваляло. В тази пещера през 1637 година влязъл човек на име Девендра Поундел, който и до сега пребивава там в състояние на сомати. След него никой не е влизал в пещерата.

— Интересна легенда — казах аз. — До голяма степен тя отговаря на това, за което беседвахме с вас.

— Подобни легенди има много — каза Бонпо-лама.

— А има ли и други сведения освен легенди? Виждал ли е някой човек, изпадал в сомати.

— Да. Например в Северен Тибет има пещера, където вече няколко века (не помня точно колко) в сомати се намира човек на име Мозе Сал Дзянг. Местните духовници от този тибетски регион периодично го виждат. Те не са Особени хора, а обикновени служители. Не е необходимо да получават право на достъп от този човек. Влизането е безопасно. Единственото условие са добрите намерения. Не бива да се снима и да се говори — светотатство е!

— Разбирам, та нали Мозе Сал Дзянг е един от представителите на Генофонда на човечеството. Това е свято нещо!

— Да.

— Все пак не бихме ли могли да го видим?

— Може! Ако религиозните служители от този тибетски район ви разрешат и ви посочат пещерата. Но… нали знаете, сега в Тибет има китайци. Не съм сигурен дали тези служители са живи. Най-вероятно са ги разстреляли. Ако китайците са узнали за човека в сомати, сигурно са го убили или са го тикнали в затвора — мрачно отговори Бонпо-лама.

— Нима китайците не разбират, че човекът в сомати е нещо свято…

— Нали са комунисти!

— М… да. Разбирам. Самият аз съм от бивша комунистическа страна. Прадядо ми — също служител на религията, е бил разстрелян. Дядо ми като негов син е прекарал тринайсет години в сталинските затвори. Баща ми, доброволец, воювал край Сталинград, въпреки ордените и шестнайсетте шрапнела от немска мина, дълго време беше смятан за враг на народа — казах аз.

— След 1957 година, когато китайците завладяха Тибет, над 100 000 души, повечето духовни служители, са били принудени да напуснат страната. И на мен ми се наложи да замина, оставяйки храма, книгите, всичко — с горчивина каза Бонпо-лама. — Самият Да-лай-лама бе принуден да замине за Индия през 1959 година, когато беше на 23 години. Около 1 200 000 души са били физически унищожени. Манастирите са разрушени, златните статуи — откарани в Китай. Хората са били провесвани от тавана нагоре с краката. Масово са били вкарвани в затворите. Това е страшно! Та Тибет е мястото, откъдето е произлязло човечеството! Тибетците знаят — извинете, знаеха — за великото сомати и свято го пазеха! Нали тяхно предопределение е да съхраняват духовните ценности на древността, на най-дълбоката древност! Тибет е важен за цялото човечество, за неговото бъдеще!

— Нямам думи…

— Аз също. Някога тибетците са били войнствени — продължи Бонпо-лама. — Завладели са много земи. Но преди повече от 800 години при тях е дошло озарението, след което държавната политика рязко се е променила и е била насочена към религията. На мястото на войните дошли легиони от монаси. Построени били повече от 6 000 манастира. Преди да дойдат китайците, е имало около 6 000 Върховни лами. От всяко тибетско семейство един от синовете е ставал монах, давайки обет за безбрачие. Сърцевината на тибетската религия са идеите на алтруизма и просвещението — тибетецът се е стремял да бъде максимално образован (преди всичко духовно), обръщайки минимум внимание на своите материални потребности. Около 75% от тибетския бюджет е отивал за строителство на храмове, за религиозно образование, просвещение и естествени науки. В продължение на 800 години Тибет не е имал армия.

— Как така без армия?

— Върховните лами на Тибет са били толкова авторитетни в света и са имали толкова много ученици от различни страни, че на никого дори не е минавала мисълта да завладява страната на учителите си. Не забравяйте, че Тибет е цитаделата на всички световни религии, дори пророците са се обучавали там. Само безбожниците комунисти се осмелиха да осквернят Тибет!

— Мога само да ви изкажа съжалението си и дано ООН и световната общественост… Макар че вече е твърде късно…

— Да, наистина…

— Китайците знаят ли за сомати?

— Мнозина образовани офицери от китайската армия са започнали да разбират за него. Старите офицери, възпитани преди революцията и изучавали основите на будизма, може би също са разбирали значението на сомати за човечеството. Превръщайки се обаче в безбожни комунисти и дори нещо повече — в проповедници на Великия дух на злото, те с настървение са унищожавали всичко божествено. От друга страна, по време на изтезанията мнозина тибетски духовници са умирали с думите: „Моята смърт е нищо! Пазете тези, които са в пещерите! Те са нужни на човечеството!“ Все пак те са вярвали в тържеството на доброто и не са допускали, че е възможно да се мисли с категориите на злото, че духът на злото е насочен към разрушаване на всичко съградено и божествено — разказваше Бонпо-лама.

— И какво, китайците са влизали в пещерите и са унищожавали хора в сомати?

— Китайците са претърсили много пещери, издирвайки хора в сомати. Мисля, че са били подтиквани от повелята на Великия дух на злото. Те са обяснявали действията си с факта, че не малко религиозни служители, владеещи йога, се криели в пещерите, като изпадали в сомати. Мой племенник ми е разказвал, че негов познат лама е изпаднал в състояние на сомати през 1960 година и е прекарал в пещерата до 1964 година. Приятелите му са знаели и неколкократно са го посещавали през тези четири години. Все пак китайските комунисти са го открили и са го тикнали в затвора. Там тялото на ламата постепенно започнало да омеква и той се съживил. При строги тъмнични условия той прекарал от 1964 до 1987 година, след което го пуснали. Дали е жив и сега и каква е съдбата му, не зная — каза Бонпо-лама.

— Излиза, че този лама, спасявайки се от китайските комунисти, не е могъл в състояние на сомати да създаде бариера от духовни сили, блокиращи достъпа до него. Същото важи и за Мозе Сал Дзянг, пребивавал в сомати няколко века. И този случай свидетелства за липсата на бариера. Означава ли това, че хората от нашата цивилизация не са способни да създават защитна бариера и, образно казано, могат да бъдат извличани от пещерите без съпротива. Нима само хората от предишните, духовно по-развити цивилизации, са способни да се самозащитят?

— Така е, но при една уговорка — отвърна Бонпо-лама. — Всичко зависи от степента на развитие на „третото око“. Хората от предишните цивилизации са имали високо развито „трето око“, с чиято помощ могат (той произнесе „могат“ в сегашно време — бел. Е.М.) да фокусират своята психична енергия в определено пространство и насочено да въздействат чрез нея. Хората от нашата цивилизация в повечето случаи имат слабо развито „трето око“, затова не могат да фокусират психичната си енергия върху друг човек. Но някои от нашата цивилизация, особено древните й представители, имат достатъчно добре развито „трето око“, благодарение на което създават напълно сигурна защитна бариера от духовни сили.

— Ако правилно ви разбирам — казах аз, — същността на зашитната бариера се състои в дистанционно-хипнотичното въздействие, оказвано върху човека, влизащ в сомати-пещерата. Нека се запитаме: „Откъде душата на човека в сомати узнава за влизащия в пещерата?“. От гледна точка на съвременната физика торзионните полета на душата, т.е. полетата на усукване на душата, се разгръщат нашироко. Аналогичните полета на душата (на влизащия в пещерата) установяват контакт с човека в сомати. Нека си припомним, че добрите мисли насочват торзионните полета в една посока, а лошите — в противоположната. Така душата на човека в сомати е способна да анализира намеренията на влизащия в пещерата. Да си припомним Николай Рьорих, който казваше: „Само с добри мисли може да се влезе в страната Шамбала!“. Спомнете си също, че в състояние на дълбоко сомати може да се влезе единствено след пълното изчистване от негативната психична енергия, т.е. от негативно насочените торзионни полета!

— Да, така е. Продължавайте — каза Бонпо-лама.

— Душата на човека в сомати, анализирайки намеренията на влизащия, решава дали да го пусне или не. Струва ми се, че и обикновеното любопитство, дори без лоши мисли, също не е достатъчно за получаване на „пропуск“. Очевидно са необходими сериозни причини, като тези например, които според легендата е имал владетелят на Индия, молещ за дъжд. Та нали се нарушава спокойствието на Ге-нофонда на човечеството! За да се получи „пропуск“, изглежда е необходимо да се изпадне в медитация и да се установи диалог с душата на човека в сомати. Само при това условие и при изключителна необходимост човек може да разчита на достъп.

— Прав сте — каза Бонпо-лама. — Дори Особените хора, които охраняват хората в сомати и посещават пещерата един-два пъти месечно, преди всяко влизане медитират и отправят молба за достъп.

— Кажете, Бонпо-лама, Вие не бихте ли ни разрешили достъп? Нашите намерения са чисти, целта ни не е маловажна — да изучим Генофонда на човечеството!

— Ще ви кажа — усмихна се той, — първо трябва да се научите да медитирате, но ще ви е необходимо доста време. А целта ви наистина е прекрасна. Така че, може би ще получите достъп, но не веднага.

— Разрешете да продължа мисълта си — не издържах аз. — Да предположим, че душата на човека в сомати реши да не пусне влизащия в пещерата и издигне пред него защитна бариера. Какво представлява тя? Мощните полета на човека в сомати, настройвайки се на честотата на вълните, които излъчва душата на посетителя, ще започнат да пренасочват в негативна посока онези елементи от торзионните му полета, които, според мен, отговарят за чувства като страх, тревога, негодувание, за да го накарат да се откаже и да излезе. Спомнете си, че лошите мисли и болестите въздействат на душата по един и същи начин — те пренасочват торзионните полета в негативна посока. Затова влезлият в пещерата, дори ако се пребори с чувството на страх и тревога, скоро ще усети болезнените симптоми, които при по-големи усилия от страна на човека в сомати биха го довели до смърт. Мисля, че така работят защитните бариери в пещерите. Прав ли съм?

— Макар да говорим на различни в научно отношение езици, струва ми се, че сте прав — отвърна Бонпо-лама.

— Кажете, достатъчна ли е психичната енергия на човека в сомати, за да постигне всичко това?

— Разбира се! Та в сомати изпадат само хора с много силна и много чиста душевност.

— Ще добавя — казах аз, — че един човек с помощта на своята психична енергия (при дистанционна хипноза) може да приспи от 100 до 500 души. Спомням си за нашия преподавател по философия професор Петровски, който проведе в нашия курс сеанс по дистанционна хипноза и успя да приспи 300 души по време на лекция.

— Мощта на психичната енергия е огромна — каза Бонпо-лама.

— Но е известно, че духът и душата работят за сметка на функционирането на мозъка, който насочва торзионните полета. Тоест, изразходва се онази енергия, която мозъкът употребява за дейността си — глюкоза, кислород, белтъчини и прочие. Откъде черпи енергия душата на човека в сомати, нали при сомати мозъкът, както и цялото тяло, не функционират? — попитах аз.

— Позволете да отговаря на въпроса ви с въпрос — каза Бонпо-лама. — А как живее Оня Свят? На Оня Свят живеят безсмъртните души и духовете. Надявам се, не отричате този факт?

— Не, разбира се.

— За сметка на каква енергия функционират духовете и душите на Оня Свят? Отговорът е един — те черпят от космическата енергия. Душата и духът са възникнали в резултат на еволюцията на Космоса, когато от макрокосмоса се е образувал микрокосмосът — човекът.

Същото твърдение намираме и при Е. П. Блаватская (т.2, с.363): „…така и човекът на земята е микрокосмос на макрокосмоса…“

— И тъй, душите на хората в сомати се захранват с космическа енергия — промълвих аз.

— Да.

— А какъв е биологическият смисъл да се ограничава достъпът до хората в сомати? Защо съществува такава изключителна строгост дори по отношение на хора с добри намерения?

— За да не се нарушава спокойствието им. Ако то се наруши чрез въздействието на чужда душа, тялото на човека в сомати започва да се отпуска — отвърна Бонпо-лама.

— Разбирам нещата така — казах аз. — От физическа гледна точка каменно-неподвижното състояние се постига за сметка на преминаването на водата в организма в четвърто състояние. То е осъществимо само след пълното очистване на душата от негативната психична енергия, т.е. за сметка на пълното и стабилно насочване на торзионните полета в позитивна посока. Торзионните полета на чуждата душа внасят дисбаланс в душата на човека в сомати дори ако са насочени в положителна посока, да не говорим за негативно разгърнатите торзионни полета. Дисбалансът може да доведе до неустойчивост четвъртото (хипотетичното) състояние на водата в организма и до съответната загуба на каменно-неподвижното състояние на тялото. Следователно дори Особените хора би трябвало да се подбират според съвместимостта на торзионните им полета с полетата на хората в сомати. Така ли е?

— Да, далеч не всеки може да стане Особен човек — каза Бонпо-лама. — Особените хора медитират пред входа на пещерата, за да разберат дали ще ги пуснат вътре или не.

— Как мислите, може ли тълпа от яростно ненавиждащи хора да се промъкне през защитната бариера при човек от предишната цивилизация, например атлант със силна духовна енергия? Нали негативната енергия, особено на повече хора, може да победи позитивната! — попитах аз.

— Малко вероятно е, ако човекът от предишната цивилизация притежава силен дух. В този случай броят на хората не е от значение. Но ако духът на човека от предишната цивилизация не е много силен, това може да се случи. А хората от нашата цивилизация притежават по-слаба духовна сила. Така че, да се влезе при тях, не е трудно, понеже духът им не може да създаде силна защитна бариера.

— Какво ще се случи с човека от предишната цивилизация, ако обзети от омраза хора го наобиколят, пробивайки защитната бариера?

— Или ще умре под въздействието на негативната енергия, или ще се съживи — отвърна Бонпо-лама.

— Да — продължих мисълта му аз, — негативно насочените торзионни полета или напълно ще дестабилизират състоянието сомати, довеждайки този човек до гибел, или ще стимулират излизането му от сомати, предизвиквайки неговото съживяването.

— Случва се.

— Кажете все пак, има ли сведения за пробиви в защитните бариери?

— За съжаление, след окупирането на Тибет от Китай такива случаи има — призна с огорчение Бонпо-лама. — Например, в една от пещерите в Южен Тибет хората са видели няколко необичайно големи човешки тела, обесени пред входа на пещерата. Малко преди това в нея е влизал китайски полк.

— М…да, само във фантастичен филм можем да си представим схватката между гигантите атланти с китайците — мрачно казах аз.

— Трябва нещо да се предприеме, те унищожават Генофонда на човечеството, от който самите те са произлезли!

— И какво да се направи? Китайците са милиард и половина…

— Това е ужасно! Защо ООН…

— Имайте предвид — очите на Бонпо-лама блеснаха, — че случаите, когато китайци са загивали от защитните бариери на пещерите, са много повече. Сега те вече се страхуват да влизат! Те също искат да живеят! Времената на „културната революция“ отминаха! Древните хора са по-силни от китайците! Древните хора могат да защитят себе си и човечеството! А най-древните хора китайците никога няма да открият — тях ще ги защити камъкът!

— Ще дадете ли пример?

— В една от сомати-пещерите, също в Южен Тибет, при входа на пещерата е намерен цял китайски полк. Войниците лежали мъртви върху камъните с обезобразени от ужас лица. Телата им били непокътнати, никой нямал рани или травми. Убила ги е силата на духа на древните хора.

По този повод при Е.П. Блаватская откриваме следните слова (т.2, с.466): „…където те (става дума за атлантите — бел. Е.М.) пребивават и до сега невидими за всички и защитени от достъп до тях от цели войнства духове.“

— Сигурно не е единственият случай…

— Примери има много. Ето един от тях — продължи Бонпо-лама.

— Жителите на разположените в съседство с тази пещера села видели няколко десетки обезумели китайски войници, които тичали, викали, хващали се за главата и корема. Казват, че умрели един след друг. Всички те били влизали в пещерата.

— Казахте, че най-древните хора — лемуро-атлантите, са защитени от камъка. От нашия разговор разбрах, че телата им в сомати са прикрити с каменни плочи и това прави почти невъзможно намирането им в пещерите. Помня и вашите думи „Камъкът за тях не е преграда“. Допускам, че благодарение на психичната си енергия лемуро-атлантите са способни да въздействат върху гравитацията и да изместват тези плочи при излизането от сомати.

— Да, вече говорихме за всичко това — напомни ми Бонпо-лама.

— Ако обобщим казаното дотук — невъзмутимо продължих аз, — смятам, че съществуват три основни типа пещери, населени с хора в сомати:

1. Бариера от психична енергия.

2. Каменна бариера.

3. Таен вход към пещерата.

— Не забравяйте — вметна Бонпо-лама, — местата, където се намират пещерите, се пазят в дълбока тайна. Заслугата е на служителите на религията. За тези неща ние говорим иносказателно.

— Но китайците са разбрали! И са ги осквернили!

— Оказва се, че не е толкова лесно тайната да се опази.

За подобна опасност споменава и Е.П. Блаватская (т.2, с.158): „… непроницаем покров на тайна беше хвърлен върху окултните и религиозни мистерии, след като и последните представители на расата на атлантите загинаха в потопа преди около 12 хиляди години, за да се избегне оскверняване-то им от недостойни хора.“

— Все пак ми се струва — казах аз, — че е дошло времето в една или друга степен да повдигнем завесата, за да узнаят хората за Генофонда на човечеството. Естествено, без да се издава месторазположението на пещерите, да се назовават имена. Но ако хората разберат за него, тогава ще въздействат по-настойчиво върху Китай. Китайците са осквернили своите прародители. За щастие политиката на Китай се промени, възможно е правителството да осъзнае грешките си и да вземе мерки.

— Да, да. Прав сте — каза Бонпо-лама.

— Ако продължим равносметката на нашия разговор, можем да разграничим три типа пещери с хора в сомати:

1. Сомати-пещери с хора от нашата цивилизация.

2. Сомати-пещери с хора от предишни цивилизации, в които пребивават както атланти, така и лемуро-атланти.

3. „Смесени“ сомати-пещери с хора от нашата и от предишни цивилизации.

Мисля, че хората от нашата цивилизация предпочитат да попаднат в пещери с хора от предишните цивилизации. Тогава те ще бъдат надеждно защитени. Изглежда обаче това не винаги е възможно.

Смесените сомати-пещери са най-ценни за нас, тъй като ни предоставят целия арсенал от Генофонда на човечеството.

— Предложили сте подходящ термин — Генофонд на човечеството — кимна Бонпо-лама.

— В заключение, позволете ми отново да ви попитам. Какво е Шамбала?

— Ние вярвяме, че Шамбала съществува. Това е духовна страна, където може да се влезе само с чиста или пречистена душа.

— Именно! — възкликнах аз. — В Шамбала се влиза само с напълно пречистена душа. В пещера с Генофонда на човечеството, както стана дума, също се влиза само с напълно пречистена душа. Ролята на Шамбала за човечеството, както свидетелстват устните предания и писмените източници, е огромна. Ролята на Генофонда е извън всякакви съмнения. В същото време — Шамбала е духовна страна. В сомати-пещерите основната роля също принадлежи на духовете (на духовното). Виждате, че се оформят няколко паралела, от които логически следва, че месторазположението на Генофонда на човечеството са пещерните храмове, пещерите и пирамидите, т.е. това е Шамбала.

Бонпо-лама се втренчи в мен. Настъпи мълчание.

— Бих искал да поговоря с вас насаме — казах аз. Изправихме се и се уединихме в задната стая. Американецът ме докосна по рамото и каза:

— Good luck.5

За какво говорихме с Бонпо-лама? На този въпрос ще отговоря с думите на Особените хора, имащи достъп до сомати-пещерите: „Не ще кажа това дори и на Бог!“

На прощаване се прегърнахме с Бонпо-лама. Венер Гафаров попита тихичко:

— Ще има ли промяна? Замълчах си. Американецът ни подвикна:

— Good luck!

Кой е бил Буда?

Племето тару

Събирайки информация, ние се срещнахме с ръководителя на руския културен център в Катманду Владимир Павлович Иванов. Той ни разказа, че близо от градчето Люмбини наистина живеят хора, наричащи себе си тару, и добави, че в Люмбини е започнало строителство на международен център по будизъм, в който влагат големи средства почти всички азиатски страни и будистките общности от Европа и САЩ.

Хората, които ни разказаха за племето тару, не се числяха към сериозните учени. Отначало това обстоятелство предизвикваше в нас опасения за достоверността на сведенията, но описаното от тях се оказа толкова интересно, че за известно време забравихме за препоръките да се отнасяме по-внимателно към данните, получавани от случайни лица.

Един от тях, чието име не бих назовал по понятни съображения, разказа следното. Тару живеят в джунглата на границата с Хималаите. На север от тях се намира районът Джумла, който според някои данни се смята за първоизточник на нашата цивилизация. Членовете на племето тару единствени в света имат имунитет срещу маларията и с това са известни по света. Понастоящем тару наброяват около 1 000 000 души. Смята се, че племето живее на посоченото място повече от 3 000 години. Най-учудващо се оказа описанието на тяхната външност — кръгли лица с малки брадички, малък неиздаден напред нос, силно развит гръден кош, дебел и къс врат, стъпала без извивка — плоски и широки. До известна степен в изброените признаци можеха да се различат характерните черти на Буда.

Естествено у нас изникна желанието да се видим с представители на племето тару и да се убедим сами. Може би те бяха наследници на Буда?

Владимир Иванов ни помогна да намерим в Катманду представител на племето. Какво беше нашето разочарование, когато вместо очакваните отличителни белези видяхме типичен азиатец с обикновена външност. Все пак двама от членовете на експедицията посетиха племето тару, извършиха анатомични изследвания и окончателно се убедиха, че външността на местните хора е съвсем обикновена.

Историята с племето тару ни послужи за урок. Когато събеседник, без религиозен сан или сериозна научна титла, долови твоя интерес, той започва да говори това, което би искал да чуеш. И изведнъж на теб ти се струва, че твоите предположения намират реално потвърждение. Като че ли всичко върви по вода — каквото и да предположиш, все излиза вярно. В края обаче те очаква горчиво разочарование и съжаление заради пропиляното време. Но такъв е научният път — никога не минава без грешки.

В подобни беседи, за разлика от разговорите със свами, лами и крупни учени, рядко ще чуеш „може би…“, „не зная…“, „не, не е така…“ Ламите и свамите са твърде авторитетни в източния свят. За тях е характерно бащинско-ироничното отношение към европейския научен интерес, примесено донякъде с уважително любопитство. Религиозното образование възпитава в тях изключително дълбоко уважение към древните знания, които те са призвани да съхраняват и развиват. Ето защо те смятат, че да си измисляш небивалици е голям грях. Всеки лама, ако не е сигурен в познанията си, спокойно ще каже „Не си спомням …“ и ще ви препоръча друг духовник, който според него по-добре е осведомен по дадения въпрос. Учените от Индия и Непал са възпитани в същия дух, защото са дълбоко религиозни. На получените от тях сведения може да се вярва.

Кой е Буда?

Очевидно се налагаше да отхвърлим първоначалната си хипотеза за раждането на Буда. А да се смятат хората от племето тару за негови наследници — звучеше несериозно. Може би той наистина е излязъл от състояние на сомати в езерото край градчето Люмбини или от близката планина. Последният вариант изглеждаше по-вероятен, понеже в легендите за него се споменава следният факт: на по-зряла възраст той започнал да гладува, измършавял и се оттеглил в дивата гора, откъдето по-късно се появил отново сред хората — красив и преобразен. Не е изключено да се е явил съвсем друг човек, а историите за „непорочното зачатие“ да са измислица. Както вече посочихме (Бонпо-лама), през текущите 30 000 години на земята трябва да се появят 1002 Буди.

По този повод при Е.П. Блаватская намираме следното (т. 2, с. 529, 530): „Будите са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци… От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди, и петдесет и трима от другата… Тези кошове с най-древни писания върху «палмови листа» се пазят като най-голяма тайна… Онзи особен манускрипт, от който бяха извлечени следващите откъси и после преразказани на по-разбираем език, е бил преписан от каменни скрижали, принадлежали на един Буда от най-първите дни на петата раса, който е бил свидетел на потопа, когато са изчезнали под водата основните континенти на расата на атлантите.“

Написаното от Блаватская за Будите може да се схване по различен начин. От една страна, привлича вниманието фактът, че те са назовани „исторически Мъдреци“. Работата е там, че на друго място (т. 2, с. 440) Блаватская пише: „Адептите или мъдрите хора на третата, четвъртата и петата раси са обитавали подземни жилища…“ Понятията „исторически Мъдреци“ и „мъдри хора“ изглежда са синоними. Тогава синоним е и думата адепти. Кои са те? От беседите със свами и лами разбрахме, че адепти се наричат хората, които живеят по стотици и хиляди години, пребивавайки в сомати и връщайки се периодично към обикновения начин на живот.

Оттук следва, че последният Буда а изглежда и други Буди — бидейки адепт, се е появил на Земята, като е излязъл от Генофонда на човечеството. Думите на Е. П. Блаватская: „…Будите са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци… От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди и петдесет и трима от другата…“, потвърждават горното твърдение.

Необикновената външност на Буда може да бъде обяснена с факта, че е бил адепт-атлант или адепт-лемуриец (да се спомним думите на Е.П. Блаватская: „Адептите или мъдрите хора на третата, четвъртата и петата раси…“). Огромните познания на последния Буда, на които никой не го е учил по време на обикновения му земен живот, са обясними единствено с факта, че е владеел знанията на атлантите и лемурийците. Косвено свидетелство е и споменаването от Блаватская за „каменните скрижали“ и за Буда от времето на Потопа. В края на краищата тя директно и недвусмислено посочва, че Буда е бил представител на четвъртата раса, т.е. атлант (т. 2, с. 280, 281): „…чертите и типовете характери, приписвани на великаните от четвъртата раса…тези Буди, макар и често обезобразени от символично представените дълги провиснали уши…“

От друга страна, съгласен съм, че думите на Е. П. Блаватская може да се интерпретират по съвсем друг начин. Тогава ще ни обвинят в слаба логика и в нагаждане на фактите. Но всички източни духовници знаят за адептите и дори, както твърдят, се срещат с тях! Фактът за съществуването на феномена сомати едва ли е оспорим на Изток. Буда е имал подчертано характерна външност, приспособена за полуводен начин за живот. Притежавал е огромни познания и т.н. Все пак съществуват достатъчно данни, свидетелстващи, че гореописаната логика може да се представи като хипотеза.

Но ако вземем за база тази хипотеза, ще трябва да добавим към нея и хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството. А съществува ли той наистина? Нима паралелно с нас има подземен и подводен свят на хора от различни цивилизации в сомати? Нима Буда и другите пророци са идвали оттам?!

Какъв е нашият отговор на въпроса — какви са били последният Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове? Анализът на тяхната външност ни позволява да твърдим, че последният Буда заема средно положение между съвременния човек и човека, изобразен върху тибетските храмове. Забелязва се също така известна променливост по отношение на прехода от полуводен към наземен начин на живот: замяната на клапановидния нос (като дихателния орган при делфините) с обикновен и изчезването на ципите. Освен това и Е. П. Блаватская пише, че в „подземните жилища“ се намират адепти от третата (лемурийци), четвъртата (атланти) и петата (нашата цивилизация) раси.

Имайки предвид всичко казано дотук, можем да допуснем, че последният Буда е бил атлант, а човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове — лемуриец или лемуро-атлант.

Кои са лемурийците и атлантите?

В сомати-пещерата

Външността на хората от предходните цивилизации

Човекът, чийто живот продължава 300 години