От кого сме произлезли

Организиране на международна експедиция за търсене изворите на произхода на човечеството

За да потвърдим или отхвърлим своята хипотеза, организирахме международна експедиция, в която освен руските членове влязоха и представители на Индия и Непал. Експедицията беше организирана под егидата на Международната академия на науките към ООН. Тази организация, в която членуват водещи учени от целия свят, включително и Нобелови лауреати, прояви голям интерес към нашите изследвания.

Още на Кримския конгрес няколко академици от Международната академия на науките — представители на различни страни, изключително много се заинтересуваха от нашия доклад и проведоха доста дискусии с мен. Точно те ми препоръчаха като член на Международната академия на науките да организирам експедиция под нейната егида.

Честно казано, бях изненадан, че мастити западни и родни учени относително лесно възприеха толкова трудно доказуема тематика. Свикнал съм с консерватизма на науката, с опоненти, изискващи абсолютни доказателства, които почти не се срещат в природата, понеже на този свят всичко е относително, с факта, че съвременната наука лошо възприема логическия път въз основа на интуитивния подход и смята съвременното ниво на науката за догма, отклоняването от която е признак на лош вкус.

Тогава още не разбирах, че логиката, базираща се върху интуицията, е определящ момент в религиозното познание. Не ми беше ясно, че и за тамошните майстори, с които тепърва предстоеше да се срещаме, нашият логически път ще е основният момент на доверие, който ще им позволи да ни споделят някои от тайните знания на ламите и свамите. Все още не знаех, че логиката е една от петте науки, предопределени от Буда за позитивното развитие на човечеството. Струваше ми се, че принадлежността на експедицията към Международната академия на науките ще е от по-голямо значение.

Основното, от което се страхувахме, бе липсата на доверие към нас. Не биваше да недооценяваме някои противоречия между религиозните познания и съвременната наука, които можеха да се окажат от съществено значение в Индия и Непал, където медитацията, йога и други подобни състояния, трудно обясними от гледна точка на съвременната наука, са тясно преплетени с религията и са смятани за един от главните пътища на човешкото усъвършенстване. Можеха да ни сметнат за неразумни учени и да говорят с нас на примитивен език, какъвто и задълбочен компютърен анализ да им представяме.

Затова се свързахме с офталмологичните дружества на Индия и Непал и чрез тях планирахме конференции и демонстративни операции за местните очни лекари в различни градове. Нашите нови операции с трансплантационния материал алоплант, базиращи се на отглеждането на собствени тъкани от пациента (кръвоносни съдове, прозрачна роговица, еклера), вече повече от десет години предизвикваха небивал интерес и реално помагаха на онзи контингент болни, смятан за безнадежден. От опит знаехме, че мнозина офталмолози се ползват с безупречно висока репутация, несравнима дори и с най-високопоставения чиновник.

Ако водещи лекари офталмолози ни представят на местните лами и свами, това би могло да подпомогне мисията ни, още повече че очите, на които ние връщаме зрението, в различните езици се наричат „огледало на душата“.

Избраният от нас маршрут минаваше през редица градове и селища на Индия и Непал, където бяха концентрирани най-интересните в научно отношение храмове на индуисти и будисти. Планирахме да се срещнем и с учени, изучаващи история на религията. Възнамерявахме да стигнем до малките пагоди в Непал, разположени високо в планините, и да поговорим с монасите отшелници.

За Индия потеглихме трима: Сергей Селиверстов, Венер Гафаров и аз. От Индия трябваше да прелетим в Непал, където по-рано бяха пристигнали Валери Лобанков и Валентина Яковлева, за да осъществяват предварителни проучвания. Там към нас се присъединиха индийският участник в експедицията (д-р Пасрича) и непалските му другари (Шесканд Ариел и Кирам Будаачарая). За късмет всички говореха английски — кой по-добре, кой по-зле, а двамата непалци и индийският лекар, естествено, владееха и местните езици — непали и хинди.

Какво знаят обикновените хора за произхода на човечеството?

Ако в Русия, САЩ или Германия зададем този въпрос на обикновени хора, то някои от тях веднага ще отговорят, че човекът произлиза от маймуните. Други ще кажат, че пришълци от Космоса са донесли на Земята семето на човечеството. Повечето обаче ще те погледнат като чудак и ще кажат „не зная“, показвайки с цялото си държание, че това изобщо не ги интересува, след като в живота им и без друго има достатъчно проблеми като например как да прекопаеш градината, да отидеш до магазина, да си платиш дълговете и т.н. Провокирани от въпроса, че според една от Дарвиновите теории различните хора са произлезли от различните видове маймуни, повечето започват да отричат Дарвин, мъчително избирайки между макак и шимпанзе и очевидно недоволни от подобен непрестижен „роднина“.

В Индия и Непал и думичка няма да чуеш за маймуна, а посоченият провокационен въпрос ще предизвика само смях. Маймуните, които тук скачат по покривите на къщите и се мотаят постоянно по сметищата, очевидно предизвикват в тях същите чувства, както в нас гълъбите или враните — никому не би хрумнало да изпитва чувства на синовно преклонение пред тях. Съвсем друго нещо са кравите — те са свещени животни.

В тези страни населението е убедено в божествения произход на човечеството. Естествено, обикновеният човек не може да обясни какво означава това. От самото си детство той е научил наизуст основите на будистката религия и, без да е разбрал постулатите на великото учение, все пак знае такива термини като медитация, „трето око“, състрадание. Обикновеният човек в тези страни обаче искрено вярва във величието на религиозното познание за света и е убеден в необходимостта от духовното развитие. На въпроса за същността на религиозното учение, той no-скоро от недоразвитост и бедна реч ще отговори: „Това е сложно.“

Будистката религия според мен е най-научната религия в цял свят. Понякога не само на обикновения човек му е трудно да я разбере, случва се и ученият да не я осъзнава докрай поради излишната материализираност на представите си. Съвременният учен обикновено се присмива на разясненията на обикновения индиец за движещата сила на страданието. А той простодушно ти обяснява, че ако си пристигнал в Бомбай от Москва, то ти страдаш, че в този момент не си в Москва, а когато се върнеш в Москва, ще страдаш, че си напуснал Бомбай и т.н., т.е. постоянно пребиваваш в страдалческо състояние.

Въпреки примитивизма на подобни обяснения, акцентирането на вниманието върху ролята на душевната сила дава своите плодове. Например в почти милиардна Индия около 40% от населението живее под такава черта на бедността, каквато не е сънувал и най-бедният бедняк у нас. Въпреки това там не е разпространена престъпността, особено грубата — с убийства и насилие. Представям си какво би се случило в САЩ, където и сега в Ню Йорк е опасно да се разхождаш дори денем, ако 40% от населението се премести от разкошните имения в съборетини, покрити с парчета от кашони и мръсни парцали, или в паянтови постройки, цименти-рани с кравешки изпражнения. За посткомунистическите страни, където процъфтяваше атеизмът, няма какво да говорим.

Почти във всички варианти на будистката религия се споменава колелото, което символизира кръговрата на живота и смъртта. Обикновените хора идват и въртят тези колела, разположени в манастирите, като свързват вечността на душата с цикличността на живота и смъртта. Затова източните хора не се страхуват от смъртта — те са сигурни, че после ще живеят отново.

Това отчасти оказва влияние върху начина на кормуване на индийските и непалските водачи. Тук пътищата са лоши и много тесни, но няма ограничения на скоростта. Всички коли, включително огромните ТИР-ове и подобните на консервени кутии малки возила, препускат с висока скорост, предприемайки тройни и четворни изпреварвания. В такъв момент започваш да си припомняш с носталгия за нашите катаджии. Защото тук имаш усещането, че участваш във фронтална атака. Шофьорът чува забележката ти, че всеки момент можем да загинем и кима с глава, изразявайки съгласието си. Хиляди километри в Индия и Непал пропътувахме по този начин. Все пак ние не сме свикнали толкова лесно да се сбогуваме с живота.

По света съм виждал десетки прояви на религиозния фундаментализъм. Особено в мюсюлманските страни. При посещенията си в Иран, Йемен, Йордания, Обединетите арабски емирства, Бахрейн винаги изпитвах жалост към жените, които и в най-изпепеляващата жега са принудени да се движат по улиците с черни хиджапи, покрили всичко, което може да бъде покрито по тялото, включително и лицето. Сигурно на тях също им се иска да си на-червят устните, да си сложат сенки на очите, да облекат нова рокля, а не цял живот да мъкнат на гърба си омръзналия им хиджап. Мъжете изглежда също не са във възторг от безалкохолните сватби. В много от тези страни религиозният фанатизъм е издигнат в ранг на държавна политика, защото най-вероятно помага да се задържи властта.

Будистката религия е изключително търпима и почти не ограничава човека в неговите житейски прояви. Механизмите за въздействие върху обществото са съвсем различни. За разлика от култа към ограниченията, в условията на които човек винаги може да бъде наказан, в будистките страни съществува култ към душата с такива понятия като съвест, състрадание, медитация. Изградена е разклонена мрежа от училища, които обучават как да се вдълбочиш в своята душа и как да я анализираш. Силата на подобно въздействие върху обществото според мен не е по-малка. Само веднъж видяхме как в северозападна Индия в храм на сикхи тълпа вярващи фанатично целуваше стъпалата на светилището, което по понятни причини е опасно заради разпространението на инфекции.

Будисткият култ към душата, както разбрахме по време на експедицията, е основната причина всеки що-годе образован човек добронамерено и лесно да възприема нашата хипотеза за произхода на човечеството. Многобройните вечеринки и покани в различни клубове, особено в Индия, често прерастваха в дискусии по темата. Почти винаги слушателите изпадаха във възбуда, а после един през друг разказваха какво знаят по въпроса. От приличие ние правехме записи, но не придавахме на тези данни сериозно значение. Впечатляващо беше обаче, че логическият път за опознаване на онова, което при съвременното ниво на материалистичната наука не може да бъде измерено или докоснато, не предизвикваше никакви съмнения. Това се дължи на факта, че всеки е убеден в съществуването на висши сили, в сравнение с които човешките знания са нищожни, и само логиката може да те въведе в неизвестното, за да получиш нови данни, необходими на хората и науката.

Практически всеки човек в тези страни е убеден в наличието на „трето око“ и в основната му фукция — looking inside (да гледаш навътре). Някои говорят за главната точка на носа, която се намира там, където се пресичат допирателните на долните клепачи, но се затрудняват как да обяснят функцията й. Повечето смятат за напълно вероятно Буда да е носител на знанията от предходна цивилизация и т.н.

Руският човек е с по-приземени представи за обкръжаващия го свят. Духът като че ли по-слабо го интересува, макар произходът на човечеството и всевъзможни чудеса от типа лежане върху гвоздеи, демонстрирани понякога по телевизията, да са му доста любопитни. Разбира се, нашият човек не е „Тома неверни“, но за обществено полезно той смята само онова, което се прави с ръцете. Например, когато Сергей Селиверстов, участник в екипа ни, посрещна в Катманду група руски алпинисти, един от тях размаха вестник „Аргументи и факти“ с публикация за нашата експедиция и попита:

— Какво, да не би вашият ръководител да си няма друга работа? По-добре да беше оперирал очи…

Стана ми обидно, понеже годишно правя десетки най-сложни операции. Естествено, на такъв човек не можеш да му обясниш, че откритият от нас алоплант, помогнал вече на повече от милион безнадеждно болни, при последните изследвания показа особени биоенергийни свойства. Нито пък че само широкото осмисляне на понятията биологическа и душевна енергия може да доведе до конкретни медицински изследвания, имащи за цел принципно нови методи на лечение за онези болни, на които все още не сме в състояние да помогнем. При това безнадеждно болният иска да възстанови здравето и зрението си днес. Той не може да чака кога науката ще открие начини за спасяването му. Консервативният човек едва ли ще разбере, че ненапразно повече от половината човечество вярва в истинността на религиозните будистки знания, че те може би са от знанията на предхождаща, по-развита цивилизация и че е възможно обвързването им със съвременната наука в името на поне една разкрита тайна от многобройните медицински загадки.

Руският човек, въпреки тесногръдото атеистично възпитание през комунистическите години, според мен е по-романтичен и възприемчив към новото, отколкото, да кажем, американецът. Многогодишният култ към долара направи американецът възприемчив само към онези новости, благодарение на които може да натрупа пари, макар че и тук има изключения.

Хората са различни. Различни са и техните възгледи върху ролята на материалното и духовното начало в живота. Разбира се, те са еднакви поне в онзи смисъл, че имат единен произход. Повечето от тях естествено не се замислят за това, увлечени в кръга на битовите проблеми. Но и на най-слабо образованият човек все пак му е интресно от кого е произлязъл.

В храма на Гита

Този храм, разположен в един от малките градове на Индия (Карнал), беше много красив. Множество статуи дооформяха фасадата на сградата, от вътрешната й страна те пресъздаваха някои битови сцени, а многобройните картини придаваха завършеност на цялостния ансамбъл.

Посрещна ни съпругът на майка Деял, която ръководеше този храм. Той ни разказа, че учението Гита се занимава с човешката мъдрост и по-специално с това как да не воюваш тогава, когато губиш властта, а имаш желание да я запазиш.

Разговорът с майка Деял започнахме с въпроса за козметичната точка, която индийските жени рисуват по челата си. Тя ни обясни, че въпросната точка съвсем не е признак за принадлежност към дадена каста или за положение в обществото. Понякога индийските жени си я слагат, след като се омъжат. Но от древни времена се смята: хората (и жени, и мъже) рисуват точката като символ, че разбират вътрешното си състояние.

— Кажете, индийската точка на челото не е ли спомен за съществувалото някога „трето око“? — попитах аз.

— Не мога точно… В религиозните писания не се споменава нищо конкретно… Знам обаче, че при хората е имало и има „трето око“ — отговори майката.

— Какви функции е изпълнявало то?

— Нашата религия очертава три функции на „третото око“. Първата е inside vision — вътрешно зрение, т.е. способността да се вглеждаме във вътрешността на организма, да разглеждаме вътрешните си органи. Втората е meditation — зрение, свързано с медитацията, т.е. способност да разглеждаме душата си. Третата функция е intellectual vision — интелектуалното зрение, т.е. умението да усетим умствените си способности — своите или на своя събеседник.

В този момент напълно осъзнавах първата функция на „третото око“ и понеже съм лекар, си я представях като нещо подобно на рентгеновия апарат, чиито лъчи минават през човешкия организъм. Третата функция също ми беше ясна, защото всеки човек е в състояние с някакво шесто чувство да различи умника от глупака, дори без да обръща внимание дали речникът му е богат или беден. Но втората функция, свързана с медитацията, ме затрудни. Изобщо не предполагах тогава, че зад нея се крие най-вълнуващата загадка, въплътена — за разлика от медитацията — в материалното състояние сомати.

По-нататък разговорът ни засегна въпроса за ролята на носа, като не забравихме „особения нос“ на хипотетичния атлант. Майката отговори, че човешкият нос изпълнява функциите дишане, усещане на миризмите и е признак на уважение. Последното тя обясни така: ако човек бъде хванат и пипнат за носа, това за него е оскърбление.

— Индийският майстор Ананта Кришна спомена, че при хората от предходната цивилизация носът е изпълнявал по-важна роля. Той е бил и звуковъзпроизвеждащ апарат, действал в ултразвуковия и инфрачервения диапазон. Може би точно затова носът се смята за признак на уважение от най-древни времена? — казах аз.

— Сигурно Ананта Кришна е прав.

— Какво знаете за хората от предходните цивилизации?

— Много сведения…

— Споделете ги с нас, ако обичате.

— Това е секретна информация — отговори майка Деял.

Разбрахме, че нищо повече няма да ни каже. Погледнах към Венер Гафаров — той ми кимна с глава, че следващите въпроси очевидно са безполезни. Защо ни нямат доверие? Къде грешим при поднасянето на нашия научен материал? Тогава още не разбирах, че религиозните служители имат друг тип мислене и когато излагам материала с акцент върху компютърния анализ, в една или друга степен ги дразня. Не знаех, че логичният път на изследване, за който скромно премълчавах, изхождайки от опита си на общуване със западните учени, ще се окаже всъщност основна карта на доверието.

— Имаме сведения, че хората от предишната цивилизация са говорили с носа си, главно в диапазона на звуците So (coy) и Hm (хм). Така ли е? — отчаян попитах аз.

— So и Hm са велики слова — внезапно каза тя.

— Какво означават те? — смирено попитах аз.

— SoHm е последното послание.

— Последното?

— Last message — последното послание — ясно произнесе майката.

— Чие?

— На Висшия разум.

— До кого?

— До човечеството.

— Защо посланието е последно?

— Повече няма да има помощ…

— Каква помощ?

— Това е тайна.

Благодарихме й, снимахме се заедно с нея и отпътувахме за хотела, правейки всевъзможни предположения по повод на състоялия се разговор.

Бях разочарован и отчаян. Ако и по-нататък на най-важните места ни отговаряха с „Това е тайна!“, нищо нямаше да узнаем. Как да ги накараме поне малко да се разкрият?

Среща с майстора

Град Чандигар в Индия ни посрещна със силна жега. Както и в другите градове, и тук проведохме конференция за офталмолозите с демонстративни операции. В края на конференцията обяснихме нашата хипотеза за произхода на човечеството и попитахме участниците с кои религиозни водачи би трябвало да се срещнем.

Изброиха се много имена, но сред тях с особена почит се открояваше свами Сабва Манаям. Предупредиха ни, че той владее тайните знания на свами и че в разговора си с нас може да си послужи с хипноза. Казаха ни още, че ашрамът на Рама Кришна, на който той е настоятел, е един от водещите в Индия и че на този майстор са предадени особени знания.

Срещата беше организирана от бащата на най-добрия офталмолог в града, личен познат със свами Манаям. Докато пътувахме към ашрама, той ни обясни какво означават понятията майстор и свами. Майсторът е учител, който е овладял дълбоките религиозни знания и сам определя до каква степен и на кого да ги предава. Смята се, че Висшият разум влияе на хората чрез майстора. Свами е висшата религиозна титла, която се присъжда на майстора на индуисткото учение.

— Имайте предвид — каза бащата на офталмолога, — че той знае целта на вашата визита. По време на проповедта си ще ви въздейства хипнотично. Постарайте се да приключи по-бързо. Ако не издържите на погледа му, ще ви сметне за слаби и едва ли ще ви разкрие нещо. Майсторът сам определя на кого и какви знания да предаде.

В ашрама на Рама Кришна цареше спартански дух. Нямаше нищо излишно: на стените бяха окачени портрети на религиозни водачи. Всичко бе издържано в оранжеви тонове.

Майсторът също беше облечен изцяло в оранжево. Съпровождаше го свита от петима души. Седнахме на масата — от едната страна ние, от другата — той със свитата си. Точно срещу него седна Венер Гафаров, отляво — Сергей Селиверстов, отдясно — аз. В този момент Венер все още не подозираше на какви изпитания ще бъде подложен.

— Чух, че сте дошли при мен за дълбоки знания — започна майсторът.

— Дойдохме, за да сравним нашите знания с вашите — отвърнах.

— Вашите знания? А какви са те? — погледна ме майсторът.

— Ето го резултатът от нашите изследвания — казах аз и му подадох изображението на хипотетичния атлант.

Майсторът протегна ръка към рисунката, но щом я видя, рязко се отдръпна. Протегнах се през масата и сложих рисунката пред него. Той я погледна с крайчеца на окото, но не я взе. Настъпи мълчание.

— Откъде научихте за него? — прекъсна мълчанието майсторът.

— Това е резултатът от изследванията ни върху очите на различните земни раси. Позволете ми да ви разкажа накратко…

— Били ли сте в Тибет?

— Не, не сме били.

— Срещали ли сте се с тибетски лами?

— Не.

— За това по-добре знаят самите те. Разкажете ми по-подробно.

Аз извадих материалите и изложих същността на нашите изследвания, като наблегнах върху обективността на компютърния анализ.

Майсторът слушаше внимателно, но изведнъж ме прекъсна и каза:

— Компютрите нямат душа. Вие руснаците разсъждавате като американците. Америка ненавижда Индия заради нейното духовно развитие. Бездушният американец ще разруши света.

— Бих искал да съпоставим получените резултати с…

— Разумът не е само мозък — сякаш не ме чу майсторът. — Тялото има по-малко значение от душата. Важно е да разбираме какво е възприятието. Да оценяваме онова, което виждаме, и да развиваме силата на своето възприятие. Само силното възприятие може да бъде правилно. Религията е възприемане на общото, а не на частичното. Трябва да се прави разлика между индивидуалния и човешкия разум. Раджа йога дава възможност да се надникне във Вселенския разум. Моето възприятие идва от Вселенския разум…

Явно майсторът беше започнал прочутата си проповед. Той погледна към Сергей, който снимаше с видеокамера, после към мен — приведен, аз записвах най-подробно — и спря погледа си върху Венер Гафаров, който седеше точно срещу него и го гледаше в очите. Двамата със Сергей веднага усетихме силата на погледа му, за щастие насочен не към нас. Почувствахме необяснима тежест, примесена с тревога: струваше ни се, че се ровят в мозъците ни, изваждат ги и ги раздробяват на частици. Аз навеждах глава все по-често и записвах, а Сергей вторачено гледаше в камерата си.

— Ролята на духовното развитие — продължаваше майсторът — е много голяма. Според Рама Кришна духовното развитие притежава физически признаци и се изразява във формата на очите, носа и другите органи. Особена роля играят жълтите очи…

Под неговия поглед Венер Гафаров затваряше очи, после с усилие ги отваряше, но продължаваше да го гледа. Лицето му се зачерви, клепачите му набъбнаха, пръстите на ръцете му от време на време се свиваха, челото му се изпоти. Със Сергей разбирахме, че Венер се бори с хипнотичното въздействие на майстора. На нас ни беше по-леко.

Най-после той завърши речта си. Сега вече ни погледна с нормален и, както ми се стори, топъл поглед.

— Може ли да задаваме въпроси? — попитах аз.

— Да.

— Вашият поглед ни оказа особено силно въздействие. Това ли е въздействието на „третото око“?

— Изглежда.

— Какво представлява Шамбала, която е търсил великият руски учен Николай Рьорих?

— Шамбала е духовно, а не физическо понятие. Не я търсете, няма да я намерите. Шамбала е обител на висшите същества, а те са недостъпни за вас.

— Кажете, майсторе — продължих аз, — нали принципът „всичко гениално е просто“ идва от Бога, тъй като и природните закони са гениално прости. За съжаление, ние не винаги можем да осъзнаем гениалността на простотата и често я прикриваме с мъгляви и общи фрази като „висша духовност, недостъпна за нас…“ Бих искал да ви попитам — знаете ли нещо конкретно и просто за Шамбала или не знаете?

— Зная…

— Какво?

— Шамбала не е съвсем точно название. Разпространено е по света от неколцина тибетски лами и става популярно чрез книгите на Рьорих. Не съществува точно наименование на онова, което вие наричате Шамбала, съществува обаче определено състояние на душата и тялото, което довежда до осъзнаване на висшата духовност. Ние добре го разбираме и учим как то се постига.

— Какво е то?

— Състояние на тялото, при което за сметка на духовната енергия обмяната на веществата се свежда до нула.

— Какво общо има това състояние с висшата духовност?

— В такова състояние човек се посвещава не само на себе си, а на цялото човечество, на живота на Земята.

— Обяснете, моля ви.

— Как да ви разбирам?

Очевидно отново се бяхме докоснали до поредната голяма тайна и макар че майсторът беше благоразположен към нас, нямаше да ни каже нищо.

— Според нашите изследвания — реших да тръгна по заобиколен път, — човечеството е възникнало в Хималаите и оттам се е разпространило по Земята. Тибетската раса не се ли явява no-висша в духовно отношение?

— Много отдавна Хималаите са били свръхдуховен район, но това време е отминало. Съвременните тибетци не са вече същите — отвърна майсторът.

— Древните са могли да свеждат до нула обмяната на веществата си и да се посвещават изцяло на човечеството?

— Да, могли са.

— Как?

— Каква е ролята на „третото око“?

— А ролята на носа?

— Никаква.

Почувствах силна умора. Погледнах към Венер и Сергей — те също изглеждаха съсипани от двучасовата беседа. Поисках разрешение да изпушим по цигара. В главата ми се въртяха множество въпроси. Как да водим разговора по-нататък? Как да избегнем мълчанието, ако случайно се натъкнем на поредната тайна? Ще кажа само, че ние все още не разбирахме значението на споменатото състояние — свеждане на обмяната на веществата до нула.

Венер Гафаров сподели усещанията си от хипнотичното въздействие на майстора върху него.

— Струваше ми се, че мозъкът ми ври. Най-напред силно ми се приспа, едва се удържах, дори се щипех. После усетих, че лицето ми се подува, очите ми хлътват, а в тила ми се появи пареща болка, сякаш някой ми натискаше мозъка и всеки миг той щеше да се пръсне.

— Браво, Венер, издържа!

— Защо беше необходимо всичко това, проверяваше ли ме?

— Забелязахте ли — каза Сергей, — че по време на проповедта той непрекъснато поглеждаше към рисунката на атланта? Тя силно го впечатли. Той знае всичко за атлантите.

Отново седнахме около масата. Неочаквано и за самия мен, разказах на майстора, че в науката ние често използваме логическия път на базата на интуицията, а получената вече логическа верига доказваме по други пътища — чрез компютърен анализ и т.н.

— Проблемът е — обяснявах аз, — че в науката логическият път не винаги се приема от съвременните учени, а се вярва повече на компютърния анализ.

— Математиката е слаба наука — с рязък тон отвърна майсторът, — тъй като не взема под внимание духовното. Логиката е построена върху основата на интуицията, а интуицията е проява от функционирането на „третото око“. С помощта на логиката може да се постигне онова, което не може да се докаже от съвременната наука. Например електронът не може да се пипне, но може да се фиксира проявата на неговото величие. Религията одобрява логическия път на познанието. Кажете ми, по пътя на логиката ли получихте това? — майсторът посочи с очи рисунката на атланта.

— Разбира се. А компютърният анализ го потвърди.

— Интересно…

Почувствахме, че майсторът стана по-благоразположен към нас и сякаш погледът му се стопли. Виж ти, в логиката вярва, а в компютъра — не.

— Кажете — попитах го аз, решавайки да премина към по-конкретни въпроси, — козметичното петно по челата на индийските жени не е ли спомен за „третото око“, съществувало у хората от предишната цивилизация?

— Да, при тях „третото око“ е било силно развито и е играло голяма роля в живота им. И съвременните хора притежават „трето око“, разбира се, по-слабо развито. Приближете се към тези картини — майсторът посочи към стената, където бяха изобразени последователи на Кришна — и се постарайте да видите „третото око“. Опитайте се да гледате през лицата им.

Приближихме до картините и започнахме да се взираме в тях. Пръв успя да види „третото око“ Сергей, после и ние с Венер. На челото, в областта между веждите, започнаха да се появяват яйцевидни контури, обрамчени с двойна линия и точка по средата. И тримата виждахме едно и също.

Нарисувахме видяното върху хартия и го показахме на майстора. Той каза, че вярно сме го възприели, но добави, че „третото око“ не бива да се възприема като око, защото не е анатомично понятие. При хората от предишната цивилизация то е имало определени анатомични характеристики, но не се е смятало за око. Функцията на „третото око“ зависи много от епифизата.

— Големият френски ясновидец Нострадамус пише, че хората от предишната цивилизация, които той нарича атланти, благодарение на „третото око“ са притежавали биоенергийно въздействие върху гравитацията. Затова лесно са премествали в пространството огромни каменни блокове. Какво мислите по този въпрос?

— Съгласен съм с вас. Ние също имаме такива сведения — отвърна майсторът. — И тази способност ще се развива у хората паралелно с човешката еволюция. Психичната енергия е и физическа сила. Силата, с чиято помощ са били построени пирамидите, е насочена сила, а ненасочената сила е разрушителна.

— Може би цивилизацията на атлантите е загинала, защото не са могли да насочат психичната си енергия в позитивна посока? — предположих аз.

— Те са загинали, защото психичната им енергия е преминала от центростремително към центробежно състояние.

— Как да разбирам това?

— В медицината, с която вие се занимавате, има понятия „регенерация“ и „дегенерация“. Регенерацията е насочена метаболична енергия, която води до растеж на тъканите и е основа за живота на тялото. Дегенерацията е ненасочена метаболична енергия, която води до разрушаване на тъканите и смъртта. Във физиката насочената енергия задвижва самолети, влакове, а ненасочената предизвиква взривове. Психичната енергия също има две състояния — центростремително и центробежно.

Законите, на които се подчинява тя, са сходни със законите за метаболичната и физическата енергия. Психичната дори е по-мощна от метаболичната и физическата и може да оказва по-голямо въздействие върху човечеството. Но за нея важи следния закон — тя трябва да бъде центростремителна, насочена навътре. Всички пророци като Буда, Исус, Мохамед и други са проповядвали енергията да бъде насочвана навътре. Това е основното в техните учения.

— Моля ви да обясните по-подробно.

— Вземете например Сталин или Хитлер. Сталин в Съветския съюз беше заменил Бога с култа към личността, Хитлер замени Бога в Германия. И двамата обаче не притежаваха религиозни знания и не насочваха мисленето на своите народи навътре, към стремежа всеки да анализира преди всичко своята душа и да се вглежда в нея. Напротив, обладани от идеята за световно господство, те се стараеха да насочат психичната енергия на народите центробежно — към война и разрушение. Разберете, привидно незабележимият ежедневен самоанализ, задълбочаването в собствената душа притежава и освобождава колосална сила. И тази сила, откъсвайки се от душите на хората и приемайки центробежен характер, задължително води до катастрофа, дори до глобална. На сегашния етап аз най-много се страхувам от американците, които имат един бог — зеленият долар. Ако Америка започне да обеднява, психичната енергия на хората ще придобие центробежен характер.

— Представям си какво е станало на Земята — вметна Сергей, — когато психичната енергия на атлантите, способна да въздейства дори върху гравитацията, се е измъкнала извън душите им и е придобила центробежен характер.

— Тя е способна да въздейства дори върху космически обекти — каза майсторът.

— А Бог може ли да помогне? — попитах аз.

— Бог е извън силите, Бог не се намесва там — отвърна майсторът.

— Бог само чрез пророците ли въздейства?

— Чрез пророците и религията. Основното е да се насочи психичната енергия центростремително — към душата. Именно това засяга и последното послание SoHm.

— Разкажете ни по-подробно за него.

— SoHm са велики думи — започна майсторът. — Правилно е да се чете не So (coy), a Sa (са) и не Hm (хм), a OuHm (ъхм). So означава „Аз съм този“, Hm — „Това съм самият аз“. А общият смисъл на SoHm е — „РЕАЛИЗИРАЙТЕ СЕ САМИ“!

— Реализирайте се сами? Кои?

— Хората. При това всеки човек трябва да се реализира индивидуално. Последното послание SoHm е пристигнало на Земята при всички пророци и чрез тях се е разпространило по света. Последното послание SoHm влиза в душата на всеки човек. Който успее да осъществи принципа SoHm, той ще бъде щастлив. Ако човечеството реализира принципа SoHm, ще оцелее на Земята. Самият аз съм подчинил целия си живот на осъществяването на този принцип.

— Защо е последно това послание?

— По-правилно е да се каже — окончателно послание.

— Защо посланието е окончателно? — попитах аз.

— Защото Висшият разум вече е помагал на земното човечеството, но цивилизациите са се самоунищожавали. Пророците също са научили нашата цивилизация да живее така, че психичната енергия да има центростремителен характер, да не преминава в центробежен. Достатъчна ли ще е помощта на Висшия разум за нашата цивилизация? Ако е недостатъчна, то… Запомнете, Бог е извън силите, Бог не използва сила. Достатъчно! Сега нашата цивилизация е длъжна да се реализира самостоятелно, изключително самостоятелно — отвърна майсторът.

— Ако нашата цивилизация се самоунищожи например в резултат на Трета световна война, това означава ли, че ще е последната цивилизация на Земята?

— Може би. Сега ние сме длъжни да се реализираме сами, единствено сами.

Настъпи мълчание. Всеки обмисляше думите на майстора. Някакво неясно и фатално чувство витаеше около нас и сякаш ни потискаше.

— Настоящето състояние в дясното око е състояние, чрез което се опознава — изведнъж каза майсторът.

— Опознава се какво?

— Това знаем само ние, майсторите.

— Моля ви, погледнете изображението на атланта — смених темата аз. — Такива ли са били очите им?

— Доколкото знам — да. Техните очи са били по-добри от нашите, били са по-големи и по-здрави.

— А носът им?

— Имали са малък нос, като този тук, но малко по-различен — отвърна майсторът. — Имали са лош нос, нездрав.

— А „третото око“?

— При тях е било добре развито, но не са имали отвор на челото — това твърдение е неправилно.

— Откъде знаете всички тези неща?

— Сомати…

— Сомати? Какво означава сомати?

С целия си вид майсторът показа, че е време да приключваме.

— Извинете, един последен въпрос. Пророците хора от предишната цивилизация ли са?

— Не всички. Например Рама е бил син на Кришна от обикновена жена. Беше ми интересно да общувам с вас — каза майсторът, приключвайки разговора. — Много изследователи са търсили страната Шамбала. Пожелавам и на вас успех. Ако я разгадаете, то знанието ви трябва да попадне в добри ръце. Шамбала може са-, ма да се защити, лошите хора ще бъдат унищожени от особени сили.

Майсторът взе нашата рисунка, още веднъж внимателно я огледа, после спря погледа си върху нас и се отдалечи.

Тайнственото сомати

В следващия индийски град Амритсар пристигнахме с конкретната цел да се срещнем с майстора свами Дарам Радже Бхарти. За него узнахме още в университета в Делхи, където много учени историци и духовници ни препоръчаха срещата. Всъщност този човек, който притежаваше високата религиозна титла свами, не беше настоятел на никакъв храм, а бе посветил живота си на научното изследване на източните религии. Рядко явление е учен, а не религиозен водач да получи такава висока религиозна титла. Майбтор свами Дарам е изучил повече от 700 древни ръкописа, говори няколко езика, в това число и сан-скрит, написал е множество книги, изключително известен е в религиозните и научни кръгове, почетен гражданин е на родния си град.

Срещата ни с майстор Дарам организира главният офталмолог на Индия. Тя се състоя не в храм, а в една болница.

Майстор свами Дарам беше дребен на ръст и с непривлекателна външност. Изпод притворените клепачи ни гледаха големи, дълбоки очи. Натрапваше се несъответствието как в това неугледно тяло се бе вселила мощна душа, за която толкова се говореше. Но щом започна да разказва за ролята на религиозната наука, лицето му се преобрази — очите му заблестяха, излъчвайки топлина и доброта, мимиката му се оживи, като подчертаваше думите му, усмивката му стана широка и открита.

Пред нас стоеше представител на онзи тип мъже, в които въпреки незавидната външност като правило се влюбваха жените и заради които изоставяха аленделоновците. Този човек излъчваше ум, сила и доброта. Веднага разбрахме, че за разлика от предишната среща, разговорът ще потръгне лесно и откровено.

— В света ролята на религиозната наука е недооценена — говореше свами Дарам. — Религията — това са знанията на предишните, по-развити цивилизации. Несъвършенството на нашата цивилизация не дава възможност да се осъзнаят напълно религиозните знания. Затова религията принуждава да се наизустяват — в пълния смисъл на думата — религиозните постулати и да се следват и спазват в името на позитивното развитие на обществото. Ако на съвременната науката е възможно да изследва достатъчно добре тялото, то все още не съществуват начини за изучаване на душата. Все още няма методи за измерване на психичната енергия, в чиято огромна мощ не бива да се съмняваме. В своите трудове аз се опитвам да обединя религиозните и съвременните знания, за да може религията да се превърне в обект на изследване, а не на сляпа вяра. В нея има толкова животрептящи тайни.

След встъпителната си реч свами Дарам се приготви да слуша. Аз изложих същността на нашата хипотеза, като акцентирах върху логическия път на изследванията на базата на интуицията, подкрепени от компютърния анализ. Отчитайки грешките си в изложението на нашия материал при предишната среща, този път не наблегнах върху компютърния анализ на очите.

— Интуицията е цветето на ума. Логическият път е основният път в науката. Но и математиката, в съчетание с логиката, може да ни позволи да надникнем дълбоко навътре, дори в душата — прекъсна ме свами Дарам.

След като завърших с изложението на материала, аз подадох на свами Дарам рисунката на хипотетичния атлант.

Той я погледна, вдигна очи към нас и високо каза:

— Сомати!

— Какво е това?

— В планината ли намерихте тялото му? — запита свами Дарам, сякаш не ме чу.

— Не.

— В морето?

— Не.

— А къде?

— Не сме намирали никакво тяло. Тази рисунка е резултат от офталмогеоме-тричния анализ на очите, изобразени върху тибетските храмове — отвърнах аз.

— Не всичко тук е вярно — промълви свами Дарам.

— Какво означава сомати?

— Погледнете вашата рисунка. Очите са полузатворени, той сякаш е полужив, полумъртъв. Когато тялото е неподвижно като камък, то е като мъртво, но всъщност е живо. Това е сомати. Каменно-неподвижно тяло, но живо.

— И тибетските лами са изобразили върху храмовете очите на представител на предишната цивилизация, намиращ се в състояние на сомати? — попитах аз.

— Да — отвърна свами Дарам.

— Откъде те имат информация за очите на хората от предишната цивилизация?

— Виждали са ги.

— Къде?

— В планините.

— Кога?

— Сравнително неотдавна!

— Разкажете ни по-подробно за сомати3 — помолих аз, съвсем объркан.

— Ще ви дам една историческа справка. През 1893 година в Бенгалия майстор Рама Крипта е създал школата йога, с помощта на която е било възможно да се изпада в състояние на сомати. Веднъж самият Рама Кришна изпаднал в сомати, като за случая поканил и лекар. Лекарят направил оглед на тялото му, установил, че е мъртво и издал медицинско заключение за смъртта. След това Рама Кришна оживял. В по-късен период нееднократно са изследвани телата на хора в състояние на сомати. При тези случаи не са регистрирани пулс, няма данни от електрокардиограма и ел-ктроенцефалограма, температурата на тялото е паднала. Описани са много случаи, когато хора, прекарали в състояние на сомати няколко години, са се връщали към живот. Оживяването им е удивлявяло и плашело околните.

— Да не би сомати да е летаргичен сън?

— Не. При летаргичния сън работят сърцето, мозъкът, процесите на обмяна на веществата. При сомати тялото преминава в ка-менно-неподвижно състояние.

— Как да разбираме това каменно-неподвижно състояние? — попитах аз.

— Тялото става неестествено твърдо и студено. При умрелия човек то е по-твърдо от живото тяло, но при сомати е многократно по-твърдо. Образно казано, тялото е като камък. Каменно-неподвижното състояние (stone-still stale) е общоприет термин сред религиозните учени, изучаващи сомати. Разбира се, не става дума за превръщането на човешкото тяло в истински камък, просто то става много, много твърдо — отвърна свами Дарам.

— Как се постига втвърдяването на тялото при сомати?

— Постига се, като обмяната на веществата в организма се свежда до нула.

— Ясно е, че след смъртта обменните процеси в организма продължават известно време — на това се базира присаждането на органи и тъкани. След смъртта обаче се активизират литичните ферменти, участващи в разрушаването на тъканите. Какъв е механизмът при понижаването на обмяната на веществата до нула, който довежда до втвърдяването на тялото и до своеобразната му консервация? — попитах аз.

— Това е особен механизъм и той действа чрез водата в организма — отговори свами Дарам.

— Какво е въздействието на микроорганизмите върху тялото по време на сомати?

— Почти няма такова. Но все пак по-добре е да се избират чисти места.

— А как влияе температурата в състояние на сомати?

— По-добре е температурата да е ниска.

— Как може да се въздейства на водата в организма, за да се снижи обмяната на веществата до нула?

— Чрез биополето, по пътя на медитацията — отвърна свами Дарам. — Биополето и водата в организма са свързани. Но човек трябва да се научи толкова ефективно да медитира, че биополето да започне да въздейства на водата в организма и чрез нея на обменните процеси. Сомати е висша форма на медитация. Не всеки може чрез медитация да влезе в сомати и не всеки, който се е научил да влиза в сомати, може да стигне до дълбоко сомати, когато тялото се съхранява дълги години.

— А какво става с душата в състояние на сомати?

— В учението за сомати съществува терминът ОВЕ (Out of Body Experience), което означава — опит извън тялото, да наблюдаваш тялото отстрани. При сомати душата се намира извън тялото, редом с него. Човек може да продължи живота си, оставяйки тялото си в нещо като консервирано състояние, а после да се върне в него. С помощта на сомати може да се разбере живота на душата. Човек вижда в действителност своето тяло, сякаш то е мъртво, но той усеща, че живее. По време на сомати човек разбира, че може да живее и без тяло.

— Значи, ролята на сомати се състои, от една страна, във възможността за живот без тяло, а от друга — във възможността да се консервира тялото за дълги години. Един вид тялото може пак да ни потрябва — казах аз.

— Тялото може да бъде консервирано за стотици, хиляди и даже милиони години — отвърна свами Дарам.

— Удивително — възкликнах аз, — в такъв случай сомати е спасителното състояние, чрез което човек би могъл да оцелее при катаклизми и катастрофи, дори и глобални. Чрез съхраняването на човешкото тяло в състояние на сомати може да се създаде Генофонд на човечеството. Така ли е?

— Трябва ли да се съхраняват човешките тела в случай на глобална катастрофа?

— Ролята на човешкото тяло не трябва да се омаловажава, както правят някои религии. То е създавано в резултат на продължителна еволюция. Защо да се преминава този път отново, когато е по-лесно да се съхрани в състояние на сомати — отвърна свами Дарам.

— Мисля, че в природата съществуват прецеденти на сомати. Например зимният сън при животните. На Север кафявата мечка прекарва в сън 7–8 месеца от годината, при това в бърлогата й съвсем не е топло. Вероятно мечката, като при сомати, снижава своята обмяна на веществата. Мечката-скитница е онази, която не е могла да изпадне в сомати. Можем да добавим още зимния сън на лалугера, змиите, жабите, насекомите и други живи същества. Очевидно соматиподобното състояние е начин за адаптация към условията на Севера.

— Аз живея в топла страна. Трудно ми е да потвърдя това, но казаното от вас звучи логично — отвърна свами Дарам.

— А къде се намира душата? — продължих да питам аз.

— Хората наричат душа сърцето. Но сърцето е само помпа. А сърцето-душа се намира в областта на пъпа.

— В медицината съществува понятието човек-растение, когато сърцето работи, текат обменни процеси, но човекът е в безсъзнание. Означава ли това, че душата не иска да се завърне в определено тяло, защото то не й харесва или е твърде разрушено? — попитах аз.

— Да, по принцип тялото може да живее без душата, но това ще е човек-растение. Ако душата се върне, отново ще бъде човек.

— А какви са взаимоотношенията между тялото и душата в състояние на сомати?

— Ако душата се намира извън тялото в състояние на сомати, то тялото си остава така в консервирано състояние. Ако душата се върне в тялото, човек излиза от състоянието на сомати и оживява след пет, десет, сто, хиляда, много хиляди и милиони години — отвърна свами Дарам.

— Кой изпраща душата в тялото?

— Висшият разум. Да се пребивава в състояние на сомати е много полезно, тъй като човек опознава друг живот — живота на душата, осъзнава ролята на Висшия разум и, връщайки се в тялото, става по-духовен, неагресивен. Ако хората пребиваваха почесто в състояние на сомати, на земята би се възцарил мир.

— Какво е душата?

— Душата е част от енергията на Вселената и се намира в специално очертано пространство. Енергията на душата е енергия извън електрона и протона. Тя е много силна и е способна да въздейства на гравитацията. Съществуват позитивна и негативна енергия на душата, които са свързани. Душевната енергия може да създава, но може и да разрушава. Ленин, Сталин, Хитлер са акумулирали отрицателната душевна енергия и тя се е изляла в унищожението на хора, във войни. Злото и доброто вървят ръка за ръка. Негативната душевна енергия може да привлече разрушителни космически обекти, да въздейства на природата. Затова доста често конфликтите и войните са съпроводени от падането на метеорити, от земетресения…

— Така ли се осъществява привличането на космически обекти от негативната душевна енергия, както, образно казано, кълбовидната мълния се привлича от елекртичеството? — попита Венер Гафаров.

— Образно казано — да. Но тук действат други физически закони — отговори свами Дарам.

— Интересно…

— Вие сте започнали своите изследвания с изучаването на очите — продължи свами Дарам, — и на вас, разбира се, ви е известно, че очите са огледало на душата. Ние говорим един с друг не само чрез езика, но и с очите си, защото очите са прозорец към душата. Зрението попада направо в душата и това е разбираемо, понеже се явява главното наше сетиво. Направете сравнение — обсегът на зрението е километри, на слуха — метри, а езикът и пръстите действат при контакт. Слепите хора губят много не само във физическия живот, но и в душевния.

— Означава ли това, че енергията на душата въздейства чрез очите? — попитах аз.

— Да. Аз забелязах във вашите изследвания един изключително важен момент — размерът на роговицата е еднакъв за всички хора. Това положение съвпада с религиозните знания и свидетелства, че Бог е дал равни възможности за самореализация на всеки човек.

— Интересна мисъл…

— Именно роговицата е прозорецът, чрез който душата може да се самореализира. Бих ви препоръчал по-подробно да изучите психичната енергия, например да я измервате при излизането й от очите. Използвайте последните постижения на физиката — каза свами Дарам.

Тук ми позволете да направя отклонение и да приведа един логически екстракт от съвременните представи на физиката за душата и психичната енергия, който подготви участникът и заместник-ръководителят на нашата експедиция, големият руски физик Валери Лобанков, специалист по физика на полето.

Съществуват физически и фин свят. Физическият свят включва в себе си материята (планети, звезди и други), електромагнитното и гравитационното поле. Финият свят включва психофизичните явления (психична енергия, био-енергията и т.н.). Финият свят се базира на свръхвисоките честоти.

Съществуват също торзионни полета, т.е. полета на въртене. Проява на торзионните полета във физическия свят е инерцията. Проява на торзионните полета във финия свят е душата — енергия във вид на полета на въртене. В рамките на това изкривено пространство (душата) се съдържа информация за функционирането на човешкото тяло (астралното тяло) и за процеса на мисленето (менталното тяло). Процесът на мисленето предизвиква изкривяване на пространството: добрите мисли го изкривяват в една посока, лошите мисли — в противоположна.

Всички души са част от Всеобщото информационно пространство, което е популярно като Висш разум. Хора като Е. Блаватская и Н. Рьорих могат да се включват към него и да получават оттам знания, които ни се струват удивителни. В него са събрани знанията не само на нашата, но и на предишните цивилизации. Пространството в нашата Вселена е затворено. Затова включването към Всеобщото информационно поле ни дава възможност да видим миналото и бъдещето.

Отначало са съществували само пространството и абсолютът (Абсолютното нищо), т.е. планът на бъдещите създания. Пространството е неутрализирана материя и антиматерия, където непрекъснато се създават нова материя и антиматерия, неутрализиращи се взаимно. Абсолютът нарушава процеса на неутрализацията. Раждат се материя и антиматерия, но те не се неутрализират.

Най-напред е възникнал финия свят, а после — физическият. Във физическия свят материята се е уплътнявала, в резултат на което са се появили звезди, планети и други тела. Уплътняването на финия свят е довело до създаването на душите.

Душите на земята постепенно са се уплътнявали и са започнали да придобиват физическо тяло. Отначало тялото не е било плътно, то е могло да преминава през предметите. По-късно се е уплътнило и е придобило сегашните си черти. Така са се появили човекът, животните, растенията. Първоначално съзнанието е било включено непрекъснато към Всеобщото информационно пространство. По-късно тази способност се е изгубила поради факта, че предишната цивилизация — на атлантите — е натрупала твърде много отрицателна психична енергия или торзионни полета, закривени в негативна посока.

Съществува Закон на кармата, т.е. възможност на душата да живее последователно в различни физически тела, като при това натрупва положителна или отрицателна психична енергия. Човек с лоша карма е длъжен чрез добри действия да завърти своите торзионни полета в позитивна посока, за да се освободи от негативно закривените полета и да стане no-щастлив. На всяка душа са дадени еднакви възможности за самореализация.

Разговорът ни със свами Дарам премина към въпроса за предишните цивилизации.

— На земята е имало 22 цивилизации — каза веднага свами Дарам. — Цивилизациите са достигали високо технократично ниво и са се самоунищожавали. Самоунищожаването е ставало чрез глобални конфликти или в резултат на космически катаклизми, предизвикани до голяма степен от въздействието на негативната психична енергия върху космическите обекти. В резултат на глобалните катастрофи се е променял климатът на земята. И щом климатът отново е ставал благоприятен за живот, човечеството е възниквало отново като нова цивилизация, развивало се е, достигало е високо технократично ниво и отново се е самоунищожавало.

— Обидно е, че натрупаните от предишните цивилизации знания са се унищожавали заедно с тях — съжалих аз.

— Не, знанията не са се унищожавали. Положителните от тях (торзионните полета, закривени в позитивна посока — Е.М.) са влезли във Висшия разум (т.е. във Всеобщото информационно пространство — Е.М.). Хората, които могат да общуват с Висшия разум, например майсторите или вашата Блаватская (за нея знаят всички в Индия — Е.М.), имат възможност да влизат в тези знания. Знанията на предишните цивилизации рязко се отличават от нашите съвременни знания. Нашите знания са пределно материализирани.

— А вие можете ли да влизате във Висшите знания?

— Да, мога — категорично отвърна свами Дарам.

— Разкажете ни за последната цивилизация на атлантите — помолих аз.

— Тази цивилизация е била изключително развита. Тя е потънала в морето. Климатът по онова време е бил много топъл и влажен. Земята е била осеяна с острови. Растителността е била друга. Голяма част от флората е растяла под водата. Атлантите са имали подводни плантации и са плували под водата. Небето е било червено. Те са могли да въздействат на гравитацията, имали са удивителни летателни апарати. Владеели са насочената психична енергия. За съжаление тази цивилизация е натрупала много негативна енергия, която се е изразходвала в конфликти. Тяхната цивилизация е била една от развитите на Земята. Но не се е опазила от натрупването на негативна психична енергия. В резултат е настъпил космически катаклизъм. Земата е променила оста си на въртене. Тогава огромна морска вълна е заляла земното кълбо, потапяйки градовете и човечеството.

— Ние от атлантите ли сме произлезли?

— Да, произлезли сме от атлантите — отговори свами Дарам. — Те са успели да запазят своите тела в състояние на сомати в Хималаите — в най-високата част на света, недостигната от вълната при Всемирния потоп. По-късно, когато водата се е оттеглила и условията на Земята отново са станали достатъчно благоприятни за живот, душите са се върнали в телата на атлантите и те са оживели, давайки кълна на съвременната цивилизация. Условията им на живот са били тежки. Външността им постепенно се е променила в съответствие с променените условия и е придобила чертите на човека от нашата цивилизация.

— Не е ли невероятно всичко това?

— Няма нищо невероятно. Когато космонавтите стъпват на Луната и вземат проби от лунната почва, в нея откриват консервирани микроорганизми. Ако на Луната възникне атмосфера, тези микроорганизми могат да оживеят. По същия начин човек в състояние на сомати се явява човек в консервиран вид. За източните майстори сомати е също толкова естествено и разбираемо, както за вас законът на Нютон. Сомати е единствената спасителна възможност при самоунищожението на цивилизациите. Хората, които са влезли в състояние на сомати и се намират в него хиляди и милиони години, се посвещават на най-висши цели, основната от които е оцеляването на човечеството в случай на самоунищожение на цивилизацията.

— Къде се съхраняват телата в състояние на сомати?

— Те могат да се съхраняват на три меета — отвърна свами Дарам. — На първо място — във водата. Тя е особена субстанция, чиято роля във възникването на живота на Земята е изключителна. Водата е нещо средно между въздуха и земята (има предвид плътността — Е.М.). Човешкото тяло се състои от 66% вода. Съставът на морската вода и на тази в човешкия организъм е приблизително еднакъв. Затова тялото в състояние на сомати може да бъде съхранено във водата за дълго време. Механизмът за снижаване на обмяната на веществата при сомати се състои в изменение на свойствата на водата в човешкия организъм.

— Извинете — не се сдържах аз, — вече няколко години в нашия институт изучаваме водата в човешкия организъм. И установихме, че тя е носител на информация, чиято роля при регенерирането на тъканите е много голяма.

— Информацията, която съдържа водата в организма, е свързана с душата — каза свами Дарам.

— Кажете — попита Венер Гафаров, — делфините не са ли потомци на атлантите, излезли от състояние на сомати в океана, които в процеса на еволюцията са се приспособили към начин на живот във водата? В потвърждение на това са високите им умствени способности, умението им да общуват в ултразвуковия диапазон (като атлантите), формата на дихателния им отвор и други общи признаци.

— Не зная. Може би — отвърна свами Дарам. — Мисля, че човекът е излязъл от морето.

— Кои са другите места, където могат да се съхраняват телата на хората в състояние на сомати?

— Това са ледниците и пещерите. В Хималаите например е намерена риба, която е престояла в ледника милиони години. Когато се е размразила, тя е заплувала. Същото може да се случи и с човека в състояние на сомати. А в пещерите температурата е постоянно ниска, което също е благоприятяо за съхраняването на тялото в състояние на сомати.

— Четох — каза Сергей, — че руски изследователи — Цибиков или Рьорих, в една от пещерите в Тибет са открили голям череп на човек с отвор на челото, напомнящ очна орбита.

— „Третото око“ не е изглеждало като око. Отворът може да е бил от травма — отвърна свами Дарам. — Не ви препоръчвам обаче да търсите в пещерите атланти в състояние на сомати.

— Защо?

— Опасно е за вас.

— Как да ви разбираме?

— Пещерите, където се намират телата на атлантите в състояние на сомати, са абсолютно недостъпни и скрити от човешкия поглед. Направено е така, за да не загиват хора. В тези пещери действат особени, неизвестни нам сили, които са смъртоносни за човека. Те са призвани да пазят атлантите и се управляват от душите на атлантите, намиращи се в състояние на сомати. Силите имат биоенергетичен характер и са като тези, чрез които атлантите са въздействали на гравитацията, за да преместват огромните каменни блокове при строежа на пирамидите. Съвременният човек не познава противодействие на тези сили. Не забравяйте, че цивилизацията на атлантите е била значително по-развита от нашата.

— А може ли да се влезе в контакт с душите на атлантите, намиращи се в сомати?

— Едва ли. Нивото на развитие на душите на атлантите е значително по-високо от нашето. Едва ли те ще повярват в добрите ни намерения. Запомнете, никой — нито крал, нито президент, нито най-великият учен не може да ви даде разрешение да обезпокоите атлантите в състояние на сомати. Това решават само тези, които се намират в сомати. Влизането без разрешение означава смърт.

— А това отнася ли се и за атлантите, чиито тела се съхраняват в ледниците и под водата?

— Да — твърдо отговори свами Дарам.

Настъпи мълчание. Завесата на тайната се пооткрехна, но беше ясно, че да се дръпне изцяло, е забранено.

— Какви са били пророците? — прекъсвайки мълчанието, попитах аз.

— Пророците са били хора, които са владеели добре знанията на предишните цивилизации и са ги предавали на хората. В повечето случаи те са били обикновени хора… — отвърна свами Дарам.

— А човек от предишна цивилизация, с различна външност от тази на обикновените хора, би ли могъл да бъде пророк?

— Да, би могъл, ако е излязъл от състояние на сомати тогава, когато новата цивилизация вече се е развила и хората са променили облика си съобразно новите условия.

— Виждам, че вече сте уморен, но все пак бихте ли ни казали за SoHm.

— Разказвали ли са ви вече за това?

— Да. — И аз накратко изложих какво бяхме научили за последното послание.

— Мога да добавя — започна свами Дарам, — че SoHm е говор посредством носа — вдишването е So, издишването — Hm. Тази особеност произлиза от предишната цивилизация, всъщност те са разговаряли чрез носа си. Ролята на SoHm е голяма — SoHm е звукът на носа, звукът на живота и смъртта. Когато детето се ражда, то е „човек-растение“, при първото вдишване душата влиза в тялото на детето, т.е. вдишването (So) е животът. Когато човек умира, душата излита от тялото заедно с последния дъх — издишването (Нт) е смъртта. Вдишването означава живот, издишването — смърт. Принципът SoHm символизира безкрайността и единството на живота и смъртта и че основното е там — отвъд пределите на земния живот. Амин и другите подобни думи в различните религии са отражение на SoHm.

— Защо наричат SoHm последното послание?

— Защото то е предупреждение за необходимостта от самореализация на всеки човек в добра посока, разбира се, в пределите на неговия живот на Земята. За съжаление предишната цивилизация на атлантите се е реализирала не само в добра, но и в лоша насока. Атлантите са умеели лесно да влизат във Висшия разум (във Всеобщото информационно пространство — Е.М.) и са използвали знанията, получени оттам, не само за добри, но и за лоши цели. Посланието SoHm означава, че следващата цивилизация — нашата, няма да бъде допусната до Вселенската банка от знания, защото няма гаранция, че тези знания ще бъдат използвани само за добри цели. SoHm означава „реализирайте се сами“ в периода между първото вдишване и последното издишване или в периода на живот на Земята.

— Твърде опасно е да се допускат хората до Вселенската банка от знания, защото овладяването на знанията, например за нови видове енергия, може да се окаже фатално за нашата цивилизация — казах аз. — Принципът SoHm е доказателство, че Висшият разум е решил да прекрати лесния достъп на хората до Всеобщите знания — нека те се реализират сами, нека сами да трупат знания.

— Да, така е — отговори свами Дарам.

— Но все пак — продължих аз, — някои хора са допускани до Всеобщото информационно пространство. Ясно е, че това са онези, в чиито добри намерения няма съмнения, защото техните торзионни полета са посочени в положителна посока. Вероятно точно тези хора стават пророци и велики учени. Но животът им е труден, тъй като постоянно се борят с отправените в негативна посока полета на много хора.

— Тези хора са майстори — каза свами Дарам.

— Позволете да ви разкажа един случай — не спирах аз. — Гледах документален филм за конструирането и изграждането чрез знанията, получени от Всеобщото информационно пространство, на летящи чинии в заводите на Хитлер. Тези знания са приети от две жени-контактьорки и предадени на хитлеристите. Към края на войната хитлеристите са построили летящи чинии, но не са успели да ги използват. Изчезнали са по необясним начин. Доколкото разбирам, предаването на информацията за летящите апарати на хитлеристите, навярно от предишната цивилизация, е директно нарушаване на принципа SoHm — „реализирайте се сами“. Тогава защо тази информация е предадена? Може би като отпор на Сталин, чиито лоши намерения са били извън съмнение?

— Може би — промълви свами Дарам. — Но не забравяйте, че съществува и Велик дух на злото. Позитивната и негативната психична енергия са свързани, а Доброто и Злото вървят ръка за ръка. Не трябва да се омаловажава ролята на отрицателната психична енергия.

— Може ли Всеобщото информационно пространство да поправи своя грешка? Вероятно това е причината за тайнственото изчезване на хитлеристките летящи чинии?

— При нарушаване на принципа SoHm Висшият разум не може да повлияе чрез сила, понеже той е извън силите, но би могъл да въздейства върху душите на хората. Възможно е в случая той да е повлиял върху създателите на летящите чинии, убеждавайки ги да разрушат сътвореното от тях. Доброто трябва да побеждава, в противен случай светът ще бъде разрушен.

— Обидно е, че заради лошите и властолюбиво настроените атланти нашата цивилизация е откъсната от Вселенската банка за знания — ядосано казах аз.

— Не всички атлантите са били зли, но лошата енергия в тяхната цивилизация е победила. Нека видим какво ще стане с нашата цивилизация. Не зная дали Доброто ще победи. Затова всички религии учат постоянно да се повтаря Амин или подобни думи, означаващи SoHm или реализирам се сам в добра посока — каза свами Дарам.

— SoHm може да се окаже и последното предупреждение към човечеството. Ако и нашата цивилизация се самоунищожи, Висшият разум може да не изпрати душите обратно в телата в състояние на сомати.

— Може би…

— Моля ви, един последен въпрос — казах аз. — В началото на нашия разговор, когато ви показахме изображението на хипотетичния атлант, вие попитахте дали сме го виждали. Възможно ли е днес те да бъдат видени?

— Да. И сега те би трябвало да се намират в състояние на сома-ти. И не само те…

— Кои още?

Изпратихме майстор свами Дарам до дома му. Дълго и топло се прощавахме. Този човек излъчваше душевна доброта и сила.

Не ни се искаше да тръгваме. Сергей и Венер стискаха един след друг ръката му, а аз снимах. Свами Дарам широко се усмихваше.

— Използвайте тези знания за добри цели — каза накрая той.

И така, в индийската част на експедицията ние успяхме да намерим потвърждение на основните положения в нашата хипотеза. Преди експедицията логическите изводи за тибетския произход на нашата цивилизация, за облика на атлантите, за възникването и самоунищожението на останалите цивилизации ни се струваха плахи и неубедителни. След разговорите с индийските свами разбрахме, че за тях всичко това е естествено и ясно, понеже така учи тяхната религиозна наука.

Може би бяхме изобретили велосипеда? В известна степен навярно е така. В науката това е обичайна практика — когато независимо получените данни съвпадат с историко-религиозните знания. От мнозина религията се възприема като приказка или като благочестиво наставление. Всъщност тя е задълбочено знание, достигнало до нас, както каза свами Дарам, от предишните цивилизации.

Разбрахме, че най-дълбоките религиозни знания не се огласяват широко, че са секретни и единствената причина за това е възможността да попаднат в ръцете на лоши сили.

Няма ли и ние да предадем тези знания на злите сили? Все пак ни разкриха много тайни! Не. Умишлено тук пропуснахме някои моменти, които могат да бъдат използвани в негативна посока. Ние няма да ги разкрием никога. Бяхме заслужили доверие не само защото отгатнахме лика на хората от предишната цивилизация, но най-вече заради добронамерената логика на нашите изследвания. Освен това очевидно е също, че е настъпило времето да се открехне завесата пред тайните на Вселената.

Най-вълнуващи за нас се оказаха данните за последното послание SoHm и за сомати. Особеното състояние на душата и тялото — сомати — силно интригуваше въображението ни като възможен начин за запазване на човечеството на Земята.

Отправихме се към Непал и Тибет. Кръгът на нашите въпроси вече бе по-точно очертан. Какво щяха да ни кажат тибетските лами?