От кого сме произлезли

В предишните части на книгата изложих основно фактическия материал от научните изследвания на човешките очи, както и от разговорите с лами, гуру, свами и учени от Изтока.

Когато анализът приключи и бяха направени изводите, неволно започнах да се съмнявам в получените сведения — твърде необичайни, те изобщо не се побираха в съзнанието ми. Ако се има предвид изложеното no-горе, трябваше да се признае съществуването на Генофонда на човечеството, зависимостта на нашата цивилизация от последното послание SoHm, наличието на особена форма на живот във финия (Онзи) свят т.н. Напълно основателно пред мен възникна въпросът вярвам ли в това, което съм написал.

Възглед на учен материалист

През двадесетгодишната си кариера се изградих като типичен учен материалист. Започнал изследванията си още в студентския кръжок към катедрата по анатомия на медицинския институт, постепенно усвоих редица дисциплини (анатомия, хистология, хистохимия, биохимия), които по-късно, когато станах хирург офталмолог, бяха много полезни в научните ми изследвания. Нашата група създаде трансплантационния материал алоплант, стимулиращ регенерацията на собствените тъкани на човека (кръвоносни съдове, епител, роговица, кожа и др.). Преди нас никой не бе успял да го постигне. Възможността да се „отглеждат“ човешки тъкани откри принципно нови перспективи пред хирургията, като позволи да се оказва помощ на безнадежден дотогава контингент от болни. Към нашите изследвания беше проявен интерес в над 35 страни, а новите операции с алоплант започнаха да се разпространяват по света. Това направление в медицината, създадено на базата на изключително материалистични подходи в науката, въпреки всичко имаше два трудно обясними момента.

Първият беше феноменът на незабавното положително въздействие на трансплантанта, особено при очните операции. Помня възрастна италианка, която оперирах с алоплант във връзка с пигментен ретинит (кокоша слепота). Пациентката, която в продължение на пет години едва различавала светлината от тъмнината, три-четири часа след операцията започна да брои пръстите на ръцете ми от три метра разстояние. Това не можеше да се обясни с регенерация на тъканите, защото за подобно нещо са необходими най-малко един-два месеца. Единственото що-годе подходящо обяснение можеше да бъде биополевото въздействие на трансплантанта. Очевидно присаждането на алоплант предизвикваше реакция на клетките, чието биополе влияеше положително върху ретината на окото. Оскъдните ни знания за биополето обаче не даваха възможност да се анализира този феномен.

Вторият трудно обясним момент бяха резултатите при операции с алоплант на рак на клепачите. Този вид рак след различни методи на лечение дава до тридесет и повече процента рецидиви на тумори, с разпространение на заболяването по лицето и метастази в мозъка. Най-често настъпва смърт. След като започнахме операциите с алоплант, опасявахме се, че той ще стимулира нарастването на тумора. Нямахме обаче друг изход, тъй като трябваше с нещо да се закрие значимият тъканен дефект, получаващ се след отстраняването на тумора. Бяхме оперирали вече 183 пациенти, когато проверихме резултатите за срок от над осем години. Те се оказаха неочаквани — рецидивите на рака бяха намалели от 30% на 1,2%.

Как да се обясни явното положително въздействие? Неправомерно би било да предположим, че по време на операцията сме отстранявали рака напълно, до последната клетчица, тъй като в много случаи той даваше метастази в костта и пълното му премахване беше технически невъзможно. Тогава защо раковите клетки не се увеличаваха отново?

Някакви обяснения биха могли да се намерят от гледна точка на това, че увеличаването на нормалните клетки на пациент, стимулиран с алоплант, въздейства конкурентно върху разрастването на рака, като го „побеждава“. Открихме отделни доказателства в експериментални изследвания, но не можахме изцяло да осъзнаем причините за деградацията на раковите клетки. Напълно неразбираемо беше, че загиваха не само раковите клетки, които са в контакт с регенериращи нормални клетки, но и раковите клетки, разположени сравнително далеч от регенериращата се тъкан на пациента. Натрапваше се изводът, че растящите нормални клетки притежават силно биополе, действащо убийствено върху патологичните ракови клетки.

По принцип в науката е известен ефектът на положителното въздействие на биополето на нарастващите клетки при лечението на различни болести. Доктор Цзян от Хабаровск създаде апарата „Биотрон“, с който облъчва пациенти с биополето на растения в процес на растеж. Видях една от неговите пациентки и констатирах, че лечението е било напълно ефикасно за нея. Може да се предположи, че растящите клетки имат несравнимо по-силно положително биополе в сравнение с обикновените клетки на организма. Че биополето на растящите нормални клетки на човека, стимулирани с алоплант, е в състояние да въздейства върху организма по-силно, отколкото биополето на чуждите за него клетки на растения.

Възникна изкушението да се използва биополе на растящи клетки на човек за лечение на метастазиращи форми на рака. Как обаче да се достави тази „информация“ до всяка метастазираща ракова клетка? В процеса на нашите изследвания се появиха много варианти, но… както винаги става в науката, от идеята до прякото й клинично осъществяване има голяма дистанция. Установихме, че катастрофално не ни достигат знания за човешкото биополе, че и в научната литература почти няма подобни сведения.

Нима трябва да се обръщаме към всевъзможни магове, вълшебници, магьосници и екстрасенси? За съжаление, сред нас има твърде много шарлатани.

Съвременната европейска наука едва започва да осъзнава необходимостта от изучаването на човешкото биополе. В същото време в страните от Изтока (Индия, Непал, Тибет и др.) биополевите методи от древни времена се използват за лечение. За европейската медицина понятия като „енергийни стълбове на организма“ са абстрактни и неразбираеми, а за тибетската — свещена хилядолетна традиция.

Ученият може да тръгне по два пътя: от една страна, подробно да изучи тибетската медицина и да стане неин ревностен привърженик, а от друга, да обърне внимание само на принципните моменти в нея, а основният си изследователски плам да насочи към общите моменти във функционирането на психичната енергия, душата и духа, за да може от общи позиции да се приближи към решаването на конкретен проблем.

В моя научен път винаги съм ползвал втория подход, т.е. от общото към частното. Затова, след като целта ни беше решаването на конкретни медицински проблеми — преди всичко на рака, волю-неволю пристъпихме към психоенергетиката и свързаните с нея проблеми за произхода на човека и мирозданието. Освен това, както бе посочено вече, друго наше научно направление — офталмогеометрията, също доведе до необходимостта по-подробно да се изучат изворите за произхода на човечеството.

Така двата подхода ни доведоха до експедиционните изследвания в Индия, Непал и Тибет. Преди експедицията изобщо не се бях замислял, че по волята на съдбата ще навлезем в областта на окултните науки и от научна гледна точка ще анализираме религиозните данни.

Когато по време на експедицията получихме сведения за Генофонда на човечеството и последното послание SoHm, аз се изплаших. Свикнал да работя в областта изключително на материалистичната наука, още повече всекидневно правейки хирургични операции, при които няма място за пространни размишления, неволно почувствах, че съм на път да се приобщя към хората, изповядващи всевъзможни окултни и езотерични науки. Никога не съм се отнасял сериозно към такива люде, но се оказах принуден да анализирам онова, за което объркано говорят те. Свикнал съм през целия си живот да доказвам правотата на научните си изводи пред учени, чийто консерватизъм не предизвикваше никакво съмнение, като дори си мислех, че консерватизмът е нещо добро, тъй като в спора се ражда истината.

Той ще повярва в закона на Нютон, когато ябълката падне на главата му.

След публикуването на основните резултати от експедицията във вестник „Аргументи и факти“ получихме много писма. Бяха ни писали и солидни учени. Колкото и да е странно, повечето от тях с доверие се отнесоха към данните от експедицията. А и на няколкото пресконференции, по време на които демонстрирахме видеоматериали, по-голямата част от изказалите се учени доброжелателно и положително оцениха резултатите. Те се оказаха в състояние да възприемат нещо, което трудно се побира в главата — например съществуването на живи представители от предишни цивилизации в състояние на сомати. И то при положение, че не можахме да представим преки доказателства, а оперирахме с логически построения и косвени факти. Хората вярваха на логиката и вътрешно разбираха, че човек е само малка частица от вселенския живот, а не господар на природата, че не му е подвластно да бъде в пряк контакт с Генофонда на човечеството, чието създаване като система, пазеща живота на Земята, е определено преди всичко от греховността на самия човек.

Това се оказа неочаквано за мен, тъй като си мислех, че ще се сблъскам с пълно неразбиране и отрицание, с разгромяващи статии и обвинения, че ми хлопа дъската. Само булевардното вестни-че „Воскресная“, което се купува заради телевизионната програма, периодично публикуваше за нашата експедиция статии, злобно предъвкващи неабсолютната доказаност на някои наши данни. Дори ме обвиниха, че съм откраднал хипотетичния лемуро-атлант от художника, нарисувал го всъщност по мой ескиз. Умея да рисувам, но съзнавах, че професионалист ще го направи по-добре. С този художник — В. Куприянов, дълго се смяхме над това как са искали да ни скарат. Причината за озлоблението се изясни по-късно: вестникът е искал от самото начало да има изключителното право върху материалите от нашата експедиция, а ние ги дадохме на най-популярния руски вестник „Аргументи и факти“.

Оттам много руски вестници, а и различни други издания в света подхванаха темата. И в нито едно от тях нямаше охулване, критиката no-скоро имаше конструктивен характер. Най-често пишеше, че психоенергийната бариера в пещерите може да се обясни с вредните изпарения, че изследванията за произхода на човека ще навредят на репутацията ми на учен хирург и т.н.

Защо все пак консерваторите в науката отминаха толкова удобната мишена, каквито бяха нашите изследвания в Тибет? Причина-та е, че проучванията ни върху произхода на човечеството не засягаха лично когото и да било от учените, опровергавайки негови данни. Ученият се превръща в консерватор, когато от успехи в научната кариера се гаавозамайва и смята постигнатото за абсолютна истина (а както се знае, такава няма). Той посреща на нож всички опити, допълващи или опровергаващи неговите данни, защото изглежда, че в такъв случай животът му е минал напразно, а на него много му се иска да остане вечен хегемон в науката. На подобен консерватор не му идва наум, че науката е динамичен процес в безкрайното информационно пространство на знанията, а неговите изследвания също биха били полезни, ако са дали тласък на нови търсения.

Друг тип учен консерватор е Тома Неверни, който ще повярва в закона на Нютон само ако ябълката падне на главата му. Той е в състояние да възприеме само пряко доказателство, като например измъкнат от сомати-пещера и оживял пред всички атлант. Но и в този случай ще бъде обхванат от куп съмнения — атлант ли е този и т.н. Такъв тип учен консерватор не е способен да владее научната логика и не може да организира косвените сведения в стройна верига, да разбере, че добрата хипотеза е наполовина свършена работа, тъй като му дава възможност да провежда целенасочени търсения, изпреварващи времето си. Например, няма кой знае колко много преки доказателства за теорията на относителността на Айнщайн, но тя отдавна е в основите на усвояването на Космоса. По същия начин хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството може да стимулира целенасочени изследвания за полевите въздействия върху обмяната на веществата, за разработване на нови способи за консервация на органи, за изясняване ролята на водата в човешкия организъм, за използване на психичната енергия в различни отрасли и т.н. Колкото до Тома Неверни в науката, най-добре е просто да не бъде забелязван и да не се хабят сили да му се доказва това, което той биологично не е в състояние да възприеме.

На последния, трети тип учен консерватор, консерватизмът е продиктуван от финансовата страна на въпроса. На такива учени постоянно се натъквахме, докато внедрявахме алопланта в различни страни по света. Например на болни с диабетично поражение на очите добре се отразяват операциите с този препарат и внедряването им е много важно за тях. Но… тогава ще загубят част от приходите си фирмите, които произвеждат слабо ефективните очни капки, лазери и какво ли още не. Мастити учени консултанти, получаващи пари от тези фирми за научно обосноваване на продукцията им, моментално ще започнат с пяна на уста да доказват неефективността и вредността на алопланта, тъй като разбират, че внедряването му ще ги удари по джоба. За щастие, хипотезата за Генофонда на човечеството има повече вселенски характер и затова е извън полезрението на комерсиализираните учени. Ще мине обаче известно време и на основата на тази хипотеза ще бъдат създадени нови апарати и способи за лечение, които ще отхвърлят старите. Точно тогава на убийствена критика ще бъдат подложени не само тези способи, но и породилата ги хипотеза.

Ако контактите ми с учени консерватори за мен беше обичайно явление, общуването с хората, занимаващи се с магьосничество, вълшебство и знахарство, бе нещо ново.

Магове, вълшебници, вещици, магьосници и екстрасенси

Дейците с такава насоченост проявиха голям интерес към нашите изследвания. Честно казано, не ми беше приятно, тъй като за учения е някак си несолидно да разсъждава върху тема като магьосничеството. А съвременните магьосници май се зарадваха, смятайки, че изследванията ни потвърждават свръхчовешките им възможности. Тях слабо ги интересуваха научните подходи към проблема за Генофонда на човечеството, по-важни бяха сведенията за ролята на „третото око“, за насоченото действие на психичната енергия. Те сякаш получиха научна обосновка на способностите си да разгонват облаци, да предсказват съдбата, да лекуват болести и т.н.

Аз, разбира се, не отричам, че някои хора наистина притежават по-силни психоенергийни способности в сравнение с останалите. Цялата беда обаче е, че сред маговете и магьосниците се срещат твърде много шарлатани. В нашата страна, включително и на правителствено равнище, са се навъдили толкова много мошеници, че шарлатаните магьосници изглеждат като детска играчка. Вредата от тях в сравнение например с мошениците от компания МММ е значително по-малка, но повярвайте, не е приятно, когато научната ти хипотеза се използва за обосноваване на шарлатанство.

В Русия се появиха куп „народни лекари“, които се конкурират в борбата за платежоспособния пациент. Понякога способите й надхвърлят пределите на човешката етика. Например познавам двама „народни целители“, които се приближават до човек и му казват, че е болен от рак, доказвайки, че го усещат екстрасенсно. Излъганият пациент, ако е и мнителен, започва да търси у себе си смъртоносната болест и в края на краищата се обръща към тези „целители“, които срещу съответната сума му „излекуват“ рака. Това може да бъде наречено единствено престъпление. Но в период на всепозволеност и беззаконие подобно нещо върви.

На друг „целител“ — уж специалист по лечение на очи, му предложих да дойде в нашия институт и да демонстрира способа си под пълен офталмологичен контрол. Той моментално отказа.

Шарлатанството на това поприще е само половин беда. По-лошото според мен е, че някои от знахарите и магьосниците са със силно отрицателен психоенергиен потенциал. Очите им са някак си тежки, ненормални. Те могат да увредят здравето. Като потвърждение бих привел пример със сътрудничка на нашия институт. По време на конференция с участието на магове и магьосници тя неочаквано изпитва изключителна слабост, която преминава едва след два дена. Екстрасенс определя, че при нея е „пробита“ една от чакрите.

Все пак не всичко е толкова печално. Някои от тях могат да допринесат реална полза за здравето поради положителната си психична енергия. И такива случаи не са малко.

Как да се различи шарлатанинът от истинския целител? За съжаление, засега такива начини няма. За целта трябва да се развива науката за духовния елемент у човека и преди всичко да се подходи от научна гледна точка към данните от религията и източната медицина. Няма никакви съмнения за огромното влияние на психичната енергия върху човешкото тяло — нали състоянието сомати се постига чрез медитация.

След като заговорихме за всевъзможните вариации на човешкия психоенергиен потенциал, не бива да се заобикалят и хората с ненормална психика.

Шизофреници, шизоиди и контактьори

Не мога да кажа, че материалите от експедицията породиха по-специално внимание към нас от страна на хората с шизоидна и шизофренична психика. Получихме обаче и немалко подобни писма, а няколко души, нетърпеливи да споделят „изключително дълбоките“ си мисли, пристигнаха от далечни градове, за да се срещнат с мен.

Под шизофрения в медицината се разбира психично заболяване, при което болният най-често е с два възлови симптома — мания за величие и илюзии за преследване. То има прогресиращ характер и обикновено завършва с шизофренично слабоумие. Но някои хора, които са с психични „странности“ (мрачност, затвореност, неадекватни съждения и т.н.), през целия си живот не се реализират като „пълноценни“ шизофреници и остават на този стадий. Те се наричат шизоиди.

За шизофрениците и шизоидите са характерни разводнеността на съжденията и високопарното изтъкване на собствените съждения като световно откритие. Един човек, специално пристигнал отдалеч, сподели своето „грандиозно откритие“, че Бог е един (макар и да е общоизвестно!) и помоли да съобщим на Организацията на обединените нации. Друг ме умоляваше да не пиша повече за проблемите на мирозданието, тъй като това толкова го възбуждало, че се побърквал (макар че очевидно „побъркването“ вече бе факт).

На всички подобни, с които все пак ми се налагаше да общувам, задавах въпроса откъде черпят знанията си. Това ги изненадваше и те не можеха да ми отговорят. Всички искаха само едно — да им вярват беззаветно. Но… така не става.

Сред шизофрениците и шизоидите се срещаха немалко „контактьори“. Един от тях беше сънувал космически кораб, пилотиран от хора, приличащи на нашия хипотетичен лемуро-атлант. Друг имал видение, че след контакт с Висшия разум са го пратили в пещера, където е бил в контакт с хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Трети също бе имал телепатичен контакт с древни хора в пещери и т.н.

Понякога шизоидите правят впечатление на умни хора, но постепенно се изяснява, че не са способни за научен анализ, логически построения и грижливо събиране на факти. Ръководят се от някакви дълбоки чувства, които възникват у тях при сблъсък с нещо необичайно, като искрено вярват в правомерността на чувствата си. От материалистична гледна точка шизофрениците и шизоидите са болезнено и ненормално явление. Може би пък ние, обикновените хора, не ги разбираме? Може би те са духовно по-издигнати?

В съответствие с религиозните данни човечеството вече е преминало крайната точка в развитието на материалното начало и е започнало да се изкачва към духовното развитие. Всяка еволюция обаче има несполуки и грапавини. Мисля, че шизофрениците и шизоидите са такива „несполуки“ в еволюционното развитие. При тях наистина съществува духовно начало, но то не носи полза, а no-скоро ущърб. Тези „жертви на еволюцията“ са способни да чувстват нещо дълбочинно-духовно, но не осъзнават смисъла и значението му.

В еволюционен план шизофрениците са съпоставими със страдащите от прогресиращо късогледство. Сега в света върви еволюционен процес на пренастройване на човешкото око предимно за гледане наблизо, което е по-целесъобразно в съвременните условия, тъй като наблизо късогледият вижда по-добре. При някои обаче късогледството има прогресиращ характер, т.е. всяка година се добавят нови и нови диоптри. Това вече е болест, която трябва да се лекува. Те вероятно също са своего рода „жертви на еволюцията“.

Възможно е някога хората от нашата цивилизация също да достигнат такова равнище на духовно развитие, каквото са имали атлантите и лемурийците, но сега по-често се сблъскваме с еволюционни жертви във вид на шизоиди и шизофреници. И само отделни индивиди по изключение имат високи духовни способности.

Духовно издигнати хора

Последното послание SoHm, както вече отбелязах, прекъсва връзката на нашата цивилизация с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят) и заставя хората да се самореализират. Само единици обаче имат способността да се настройват на неговата честота и да получават знания оттам. Както, е известно, тези хора се наричат Посветени. Има немалко примери за такива хора: в Изтока, Е. Блаватская, Л. Толстой (както смята Саи Баба), Н. Рьорих, А. Бейли и др.

Закономерно е да се запитаме — може ли да се вярва на Посветените? За нас това е от особено значение, тъй като заключенията ни до голяма степен са базирани върху данните, получени от тях. Затова въпросът вярвам ли в това, което съм написал, в значителна степен е съпоставим с въпроса вярвам ли в данните на Посветените.

Да обсъдим например Елена Блаватская, на която често се позовавах. Откъде има такива огромни знания? Този въпрос интересуваше не само мен. А. Степанов от Самара ми изпрати писмо, в което имаше сведения за заседанието на Лондонското дружество за психични изследвания. Оказва се, че в началото на XIX век негов член с фамилия Ходгсън е бил изпратен в Русия, за да изучи „феномена Блаватская“. Направеният извод е следният: „Елена Блаватская е най-образованата, остроумна и интересна измамница в света“.

Разбира се, лондонските научни дружества, включително и посоченото, са твърде представителни. Но колкото по-представително е едно научно дружество, толкова по-голяма е съблазънта на членовете му да абсолютизират знанията си и да застават на позициите на най-закоравелия консерватизъм. Ходгсън също не е чужд на тази съблазън, обвинявайки Блаватская в измама, тъй като нейните знания излизат извън рамките на неговите представи на кон с капаци. Той, разбира се, не може да допусне, че Блаватская е сто пъти по-умна от него. Не се досеща и да направи паралел между нейните данни и религията, че в много страни от Изтока имат същите представи за мирозданието и антропогенезиса. Изминал е почти век от онова време, но кой знае нещо за Ходгсън? Почти никой. А за Блаватская са чували всички.

Руснаците са склонни да преувеличават ролята на изявените чуждестранни дружества. Преди и аз прекланях глава пред Запада. По-късно обаче като учен хирург обиколих половината свят и видях, че в лондонската или нюйоркската самоувереност далеч не е истината. По време на моите лекции в Ню Йорк например деликатно намеквах за липсата на принципно нови разработки в нюйоркската школа по офталмология. Разбираемо е, че е обидно да се чуе, но затова пък самовлюбените учени го запомнят и се впускат в бурни дискусии. А дискусиите са нещо хубаво. Така че самоувереността трябва да се тушира. Защото иначе се стига до истинска спекулация с представителността. Например всеки, който ежегодно плаща по 100 долара, може да бъде член на Нюйоркската академия на науките (т.е. академик) и да получи удостоверение. Никой дори и не се замисля, че тази „академия“ всъщност представлява кантора за удостоверения и събиране на пари.

При обективно разглеждане на „феномена Блаватская“ прави впечатление източникът на огромните й знания. Онова, за което пише в двата тома на книгата си, не е възможно да се измисли и изфантазира, още повече, че се е позовавала многократно на древни източници. Ако съпоставим написаното от Блаватская с различните религии, основният смисъл на знанията е един и същ.

Оттук и изводът, че в света съществува единен източник на знания, който не е известен на европейската материалистична наука, но от който независимо едни от други черпят знанията си хора от различни страни и поколения. От гледна точка на вероятностния подход съществуването на такъв общ източник на знания изглежда по-правдив, отколкото допускането, че хора от различни страни и поколения, независимо едни от други, еднакво и невероятно сложно и по един и същи начин са фантазирали. Такъв източник на знания очевидно е Всеобщото информационно пространство (Онзи свят). Затова като учен не мога да отхвърля и да не взема под внимание това, за което пишат Посветените и което утвърждава религията.

В процеса на еволюционното нарастване на духовното начало у човека броят на тези Посветени вероятно ще се увеличава и е възможно в близко бъдеще всички хора да ползват знанията на Всеобщото информационно пространство, т.е. да преодолеят принципа SoHm. Логично е също в процеса на духовната еволюция да се появяват хора, които могат само частично да се настройват на честотите на това пространство и поради това да владеят само някои знания, получени оттам. Познавам неколцина такива. Запознати са добре с ролята на духовния елемент у човека, имат знания за сомати-пещерите, за механизма на психоенергийната им бариера, за адептите и т.н. Те обаче не могат точно да отговорят какъв е източникът на знанията им.

Мисля, че духовно издигнатите хора съществуват и ние, учените, можем да вземем под внимание казаното от тях. Би трябвало обаче да се опираме само на знания, които се повтарят във времето и в различни страни и се свързват в стройна логическа верига. Трябва да съществува златна среда.

Златната среда

Убеден съм, че златната среда има място в процеса на научния анализ. Сведенията от експедицията трудно се побират в главата на възпитания в чисто материалистични позиции човек, но не можем и да ги отхвърлим само заради това основание. Логиката е царица на науките и нямаме право да нарушаваме логическите принципи в угода на общоприетите представи. От друга страна, нямаме право да включваме в логическия анализ недостоверни и несериозни факти. Трябва да се намира златната среда.

Религията, която се оказа извън науката, сега повече въздейства върху поведението и стила на човешкия живот (сравнете например поведението на мюсюлманина и християнина), отколкото да попълва знанията. Надявам се, че стъпка по стъпка ще върви научното обосноваване на религията и постепенно от атрибут на чистата вяра тя ще се превърне в научна религия и ще попълва знанието. Но за това са необходими време и изследвания, подобни на нашите.

При такива изследвания, когато ученият борави не с конкретни факти, а с разнородни сведения от различни източници, много е трудно да се намери златната среда — на какво може и на какво не може да се вярва. Въпреки това направихме опит и изградихме няколко хипотези (за Генофонда на човечеството, за Шамбала и Агарти, за историята на човечеството на Земята, за подивяването като регресивен еволюционен фактор и за устройството на Онзи свят). Вярвам в научната логика и затова в основни линии вярвам и в правдивостта на тези хипотези. В бъдеще в тях нещо ще бъде отхвърлено, нещо ще се промени, но съм убеден, че много от това, за което ще стане дума по-нататък, все пак е реално.

И така, въз основа на получените по време на експедицията данни стигнахме до предположението, че на Земята съществува Генофонд на човечеството, в който са съхранени хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Те са били подложени на консервация за хиляди и милиони години, но могат да излязат от това състояние и в случай на глобална катастрофа да възродят земния живот, а при регрес на човешкото общество да насочат развитието му по пътя на прогреса, използвайки древните знания.

Значение на Генофонда на човечеството

Ако се опираме на сведенията от религията и Посветените, човекът на Земята е възникнал чрез уплътняване на духа. Хората от първата раса са били все още ангелоподобни. Те постепенно са се уплътнявали и са достигнали достатъчна плътност при третата раса (лемурийците), още по-голяма — при четвъртата (атлантите), и най-голяма — при петата (нашата цивилизация). Създаването на човешкото тяло във физическия свят (чрез уплътняване на духа) е резултат от огромната и продължителна еволюционна дейност на природата.

Човечеството не е застраховано срещу геоложки и космически катаклизми, както и от социални противоречия, които при достатъчно развитие на науката и техниката могат да доведат да глобална катастрофа и самоунищожаване. В случай на пълно унищожаване на човечеството отново ще бъде необходима огромна еволюционна дейност на природата за ново създаване на човека чрез уплътняване на духа. Затова по-логично е да се изгради предпазваща система — Генофонд на човечеството, отколкото да се повтаря огромната еволюционна дейност на природата.

По литературни данни прецеденти за възможна гибел на човечеството започват да се появяват още на етапа на лемурийската цивилизация. Дали Генофондът е бил създаден точно тогава? Преки указания за това не открихме нито в религиозните, нито в литературните източници. Налице е обаче впечатлението, че първичният Генофонд в създаден именно по онова време, защото има натрупани немалко сведения, че в съвременния му вариант присъстват и лемурийци. Тези хора с огромен ръст, в съответствие със съобщеното от Посветените, се намират не само в пещерите в състояние на сомати, но и съставят основата на загадъчната страна Шамбала. Но за това по-късно.

По време на атлантите Генофондът се е попълвал с атланти, а хората от нашата цивилизация са могли да го попълват предимно на ранните етапи от развитието си, тъй като действието на последното послание SoHm е довело до деградация на „третото око“, необходимо за изпадането в дълбоко сомати.

Оттук следва, че Генофондът на човечеството, запазвайки представители на трите последни раси (лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация), е най-древният феномен на Земята, обхващащ няколко милиона години. Очевидно сомати е толкова съвършено творение на природата, че позволява хората да се съхранят продължително време. Нито един от източните духовници, които ни разказваха за сомати, не спомена, че има ограничение във времето.

В литературата също се срещат преки указания за създаването на Генофонда. Според Блаватская това е направено по заповед на Ахурамазда — твореца на материалния свят. Той наредил на Има — духа на Земята, символизиращ трите раси, да създаде Вара („ограденото място“ или „вместилището“, или Арчха). Вара тя нарича местата за сомати, т.е. местата на Генофонда на човечеството. Тя сочи, че Ахурамазда заповядал във Вара да се занесе „семето“ на мъже и жени, избрани от родовете на най-великите и най-добрите, както и „семето“ на всякакъв род добитък, за да се съхранят, докато хората пристигнат във Вара.

Изразът „Генофонд на човечеството“ („Gene Pool of Humanity“) беше предложен от нас. Никога и никъде не сме чували подобен израз. Независимо от това всички разпитани лами, гуру, свами и хора, които биха могли да се смятат за Посветени, чудесно разбираха какво точно наричаме Генофонд на човечеството. Създаваше се впечатлението, че те просто знаят за него, но не използват същия израз. На прекия въпрос дали съществува Генофонд, в повечето случаи те отговаряха утвърдително.

В потвърждение на казаното ще приведа част от моя разговор с вече споменатия руски духовник, нарекъл източника на огромните си познания „знанието“.

— Скъпи настоятелю, стигнахме до извода, че на Земята съществува Генофонд на човечеството. Какво мислите по този повод? — попитах аз.

— Да, Генофондът на човечеството съществува. Това е обективна реалност и необходимост — отвърна настоятелят.

— Откъде знаете за него?

— Имам си „знанието“.

— Разказвали ли сте на някого за него?

— Не.

— Защо?

— Защо им е на хората да знаят? То е много свято, а те не са съзрели да разберат ролята му.

— А тя каква е? — попитах.

— Да съхрани живота човешки на Земята — отвърна настоятелят.

— Какъв е съставът на Генофонда на човечеството?

— Основата му е от лемурийци. Има и много атланти, но ролята им, макар че са повече, е значително по-малка от тази на лемурийците. Ако Генофондът бъде изискан, именно лемурийците ще спасят човечеството, защото те са най-високоразвитите хора на Земята.

— А хората от нашата цивилизация?

— Те също частично влизат, но ролята им не е голяма. Нашата цивилизация е сляпо разклонение, несполука на антропогонезиса. Хората са бездуховни, зли, не са за Генофонда на човечеството.

— С други думи, в Генофонда такива не вземат. Смея да предположа, че само древните представители от нашата цивилизация са могли да влязат в него, тъй като на ранния етап духовността все още не е била изгубена. Нали главното условие за изпадане в състояние на дълбоко сомати е пречистването на душата от отрицателна психична енергия, в частност, чрез състраданието. Трудно е да си представим например „новия руснак“, който би пречистил душата си чрез състрадание поне към онези старци, от чиито джобове ежедневно измъква пари чрез убийствените цени на основните видове продукти — казах аз.

— Нашата цивилизация — проговори настоятелят — е несполучлив експеримент. Човекът не е успял да устои пред користта, завистта, алчността и ненавистта дори в условията на самореализация, когато е отделен от древните знания. Цивилизацията ни трябва да загине като несполучлива…

— Да, над света и особено над Русия е надвиснала негативна аура. Като че ли с наслада се обявяват криминални случаи, в много филми се насажда култ към насилието, измамата и развратът станаха норма на живот. Ламите ми казваха, че негативната аура може да доведе до космически и геоложки катаклизми на Земята. Така ли е?

— Примери има много. Да вземем земетресението в Армения по време на арменско-азербайджанския конфликт. Негативната аура над Земята ще доведе или до унищожителен катаклизъм, или просто някой ще натисне ядрения спусък. Нашата цивилизация скоро ще загине, несполучлива е …

— И тогава… ще бъде изискан Генофондът на човечеството — промълвих аз.

— Да… когато условията на Земята станат годни за живот.

Но значението на Генофонда не се свежда само до осигуряване живота на Земята, но и до използването му за насочване на човечеството по пътя на прогреса чрез пророците. Кой може да каже, че ролята на Буда, Исус, Мохамед и Мойсей е незначителна? Всеки от пророците е оказал толкова голямо влияние върху хората, че човечеството дори се е разделило според принципа на въздействието им. На практика у мен не останаха съмнения, че пророците са били хора, дошли от Генофонда на човечеството. Както отбелязахме вече, Буда, чиято външност е необичайна и е сходна с хипотетичните представи за атлантите, се е появил на Земята преди 2044 години, докато основните континенти на Атлантида са потънали преди 850 000 години. Бонпо-Буда (Рама), чиято външност е още по-необичайна и съответства на хипотетичната представа за късните лемурийци, се е появил на Земята преди 18 013 години, докато Лемурия е загинала преди няколко милиона години. Съществуват сведения, че Исус Христос се е родил в пещера, а след това дълго се е обучавал в Тибет и т.н.

Очевидно пророците са били от различни цивилизации: лемуро-атланти (Бонпо-Буда), атланти (Буда) и хора от нашата цивилизация (Исус Христос, Мохамед, Мойсей). А и вероятно не знаем всички хора, които са излезли от Генофонда на човечеството, тъй като далеч не всеки от тях е могъл да окаже толкова явно въздействие върху развитието му, както отбелязаните пророци. В литературата все пак се срещат сведения за „несъстояли“ се пророци. Например в книгата на Ахмед ибн Фадлан за пътешествието му по Волга през 921–922 г. (Ковалевски, П. Книгата на Ахмед ибн Федлан. 1956, с. 138–139) е описан необичаен човек с огромен ръст, появил се кой знае откъде в царството на българите: „…ето че той е дванадесет лакътя (над пет метра — бел. Е.М.), главата му е като най-големия сред котлите, носът му е над четвъртина (около 18 сантиметра — бел. прев.), а пръстите — всеки над четвъртина… той беше дошъл по вода… случваше се, погледне го някое момче и умре, бременна го погледне и изхвърли плода си, а понякога той стиска човека с двете си ръце, докато го убие… ние го убихме…“

В Генофонда на човечеството очевидно се намират много хора от различни цивилизации (както вече писахме, сомати-пещерите са многобройни). Въпреки че в Генофонда са били подбирани най-добрите (с чисти души, напълно здрави), очевидно не всеки от тях е могъл да се справи с възложената му велика мисия — твърде трудна е била тя и твърде непривични са били условията на Земята при повторното появяване във физическия живот (липсва обичайният климат, обичайните апарати, обичайното обкръжение и т.н.). Затова не всички са могли да издържат и да преодолеят съпротивата на користните и честолюбиви хора, заради чието насочване по пътя на прогреса те отново са се появили на Земята.

Ясно е, че да станеш представител на Генофонда е най-великата човешка мисия, тъй като предварително се обричаш на лишения и условия, трудни за оцеляване. Струва си само да си представиш собственото си появяване след хиляди или милиони години в необичаен климат и в обществото на полудиви племена, когато си самотен и единственото ти оръжие са твоите знания и умения за психичната енергия. Представете си атлант, излязъл от Генофонда, в периода на нашата цивилизация — строежът на очите му не е приспособен за условията на синьото небе, ципите се травмират на каменистата почва, храната е твърда и невкусна, около него има само некрасиви и ниски хора. Вероятно атлантът ще тъгува за родното си червено небе, за меката и влажна земя, за топлите морета, в които е създавал подводните си плантации, за обичайното обкръжение от високи и красиви хора и т.н.

Защо в едни случаи пророците са били лемуро-атланти, в други — атланти, в трети — представители на нашата цивилизация? Сложно е да се отговори на този въпрос. Само Висшият разум знае. Без съмнение обаче са се отчитали ред фактори: кой от тях е бил по-приспособен към съществуващите условия на Земята, кой може да окаже най-силно въздействие върху хората, чии знания са най-подходящи за дадения период и т.н. Избор има, тъй като Гено-фондът съдържа представители на трите коренни раси — лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация, които по много неща се различават. Вариативността в промените на Земята е непредсказуема, затова трябва да има вариативност и в избора на най-приспособените за продължаване или коригиране живота на планетата.

Представител на която и да е цивилизация да се появи на Земята като пророк, целта му винаги е една — да въздейства върху хората с помощта на древните знания и да ги обучи на тези знания. Казват, че в 2000 г. Кали Юга (11 000 години) се сменя със Сатия Юга и ще настъпи „Златен век“, когато пред хората ще започнат да се откриват древните знания. Каква е тяхната същност? След като се анализират сведенията за лемурийците и атлантите, може да се каже, че основната същност на древните знания е овладяването на психичната енергия. Човешката душа като продукт на финия свят има огромни нереализирани възможности. С определена степен на увереност може да се твърди, че древните хора в по-голяма степен са владеели енергията на финия свят, т.е. психичната енергия. Тя не е само телепатични и хипнотични ефекти, но и нови методи на лечение на болести, въздействие върху гравитацията (пренасяне на тежести), нови принципи във въздухоплаването и т.н.

Същината на овладяването на психичната енергия обаче има и принципен нюанс — изисква светла душа и чисти мисли. Такава е основната закономерност във финия свят.

В потвърждение на това ще приведа пример от книгата на В. Мегре (Анастасия, 1997, с. 17–43), в която авторът описва изключително красивата сибирска девойка Анастасия, живееща самотна в гората. Тя владее телепатични и хипнотични ефекти, разбира езика на животните, в студено време може да се справя и без дрехи, вижда в миналото и бъдещето. На въпроса за необичайните й способности тя отговаря, че всеки човек ги има, но за реализацията им е необходима чистота на помислите, а психичната му сила зависи от светлите чувства.

„Светли чувства“ и „чиста душа“ на пръв поглед изглеждат като нещо романтично. Нека обаче да си спомним, че за изпадане в дълбоко сомати също е необходимо „пречистване на душата“, т.е. избавяне от негативно усуканите торзионни полета. Резултатът е невероятен — човешкото тяло придобива способността да се запазва живо хиляди и милиони години.

Ясно е, че излезлите от Генофонда на човечеството пророци са имали чиста душа и до съвършенство са владеели психичната енергия (в противен случай не биха могли да изпаднат в състояние на сомати). Демонстрирайки на слабообразованите и полудиви хора силата на психичната енергия, те са се стараели да им предадат древните знания преди всичко от психоенергиен тип, защото това е пътят на хармоничния прогрес. Явно така са се появили религиите. Разбира се, Библията, Коранът или Талмудът са написани за непросветения човек в приказно-алегорична форма, но голяма част от съдържанието им сега вече може да се обясни от гледна точка на психоенергийните подходи.

В края на нашите разсъждения за значението на Генофонда можем да обобщим, че той изпълнява двояка роля: на звено, гарантиращо продължаването на живота на Земята; и на извор, съхраняващ знанията на различните земни цивилизации, от който периодично излизат представители на една или друга цивилизация с цел пророчество.

Като се има предвид двояката роля на Генофонда, трябва да се отбележи, че големият брой на хората в сомати вероятно е продиктуван преди всичко заради опазването на живота — на Земята, тъй като за възпроизводството на човечеството според генетичните закони трябва да има достатъчно много разнополови хора. Но анализът на достъпната ни литература показа, че в историята на различните цивилизации на планетата още не е имало прецедент на пълна гибел на хората, живеещи на земната повърхност. Затова Генофондът на човечеството все още нито веднъж не е бил използван за възпроизводство на цялото човечество. Засега той се използва само като източник за появяване на пророци, за коригиране на развитието и може би за частично възпроизводство.

Кой знае, може би ще дойде време, когато пълното възпроизводство на човечеството на Земята ще бъде възможно само за сметка на Генофонда.

Структура на Генофонда на човечеството

Според нашите представи Генофондът на човечеството е цяла подземна и подводна страна с хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Те са свързани помежду си чрез Всеобщото информационно пространство и са под непосредствения контрол на Висшия разум.

Има много свидетелства, че по време на сомати душата напуска тялото и влиза в пряк контакт с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят) — за това разказваха всички лами, гуру и свами. Душата запазва връзката си с тялото в състояние на сомати чрез т.нар. сребърна нишка. Оттук следва, че в Генофонда на човечеството сякаш са обединени две форми на живот — във финия свят (душата) и във физическия свят (тялото).

Почти всички сведения сочат, че Генофондът е разположен под земята — в пещери и пирамиди. Нещо повече, всички лами, гуру и Особени хора твърдят, че сомати-пещерите са предимно в Тибет и Хималаите. Защо точно там? Отговор намираме у Елена Блаватская, която отбелязва, че областта Вара (Генофондът на човечеството — бел. Е.М.) е създадена в полярните области на земното кълбо, че преди Всемирния потоп районът на Хималаите и Тибет е бил северният полюс на Земята, чието положение се е изменило след промяната в наклона на земната ос. Генофондът на човечеството явно обхваща и други части на земното кълбо. За това сме натрупали достатъчно косвени сведения, които може би някога ще проверим.

Както ни стана известно, необходимо условие за сомати е температурата да бъде плюс 4°С. Тя е характерна за пещери, помещения в пирамиди и дълбоки водни слоеве. Затова може да се предположи, че в подобни места са разположени хората в сомати.

По отношение на пирамидите съществуват косвени свидетелства за възможното им предназначение за сомати. Например Блаватская отбелязва, че в помещения под пирамидите се намират хора от третата, четвъртата и петата раса.

По отношение обаче на дълбоките водни слоеве подобни сведения не успяхме да открием, макар че, имайки предвид полуводния начин на живот на лемурийците и атлантите, можем да допуснем с основание и водно сомати.

Както вече отбелязахме, Генофондът на човечеството очевидно съдържа представители на трите последни раси на Земята — лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация. Блаватская заявява, че хора от третата, четвъртата и петата раса се намират в подземни жилища. Някои смятат, че главен компонент на Генофонда са атлантите, а хората от нашата цивилизация са по-малко.

Това положение е напълно оправдано. По монетарния цикъл атлантите са били на доста високо духовно равнище и са могли сравнително лесно да изпадат в състояние на дълбоко сомати. Безкрайните войни, които са водели помежду си, навярно са стимулирали попълването на Генофонда — като предвестници на глобалната катастрофа.

Според мен все пак не бива хората от нашата цивилизация поради бездуховността им да се смятат като непригодни за Генофонда на човечеството. Сред тях има немалко Посветени и духовни люде. А част от земното кълбо, включваща Индия, Непал и Тибет, може да се смята за духовния център на нашата цивилизация, тъй като там е развит култът към духовната реализация на човека (училища по медитация, сомати, йога и други). Духовното развитие, култивирано в тези страни, дори в ущърб на материалното богатство, не позволява да се забравят основите на психоенергийната реализация на човека в условията на действащото последно поела-ние SoHm и, очевидно, ще бъде основата за попълване на Гено-фонда с хора от нашата цивилизация.

Лемурийците, според нас, играят възлова роля в него, преди всичко поради факта, че те са най-високоразвити и в условията на съживяване на планетата могат по-целенасочено и разумно да възстановят живота. Способността им да дематериализират и материализират физическото тяло може да им позволи при особено лоши условия за живот на земната повърхност да се прехвърлят в „подземни жилища“ и пак да се връщат обратно.

Психоенергийната бариера на сомати-пещерите

Казаното от ламите — „Камъкът за тях не е преграда“, очевидно се отнася за лемурийците, тъй като те са в състояние (поради дематериализацията) да преминават през каменни прегради, т.е. лемурийската част от Генофонда би трябвало да е най-скрита и да се намира зад каменни плочи. Те явно осъществяват връзката с Шамбала — каменно-неподвижните лемурийци в състояние на сомати чрез телепатична връзка контактуват с техногенната подземна цивилизация на лемурийците от Шамбала. За това по-подробно ще стане дума по-нататък.

Именно лемурийците са лидерите в Генофонда на човечеството и като че ли го ръководят. Произнасяното от ламите „Той“ вероятно се отнася за тях, само те могат да позволят или не достъпа до сомати-пещерите. Мисля, че са най-ценната негова част, тъй като са продукт на най-развитата цивилизация (хиляди пъти по-развита от нашата). Затова ще бъдат изискани само в краен случай, когато усилията на атлантите или на хората от нашата цивилизация се окажат неефективни и недостатъчни, както се е случило например с появяването на Бонпо-Буда преди 18013 години.

Телата на лемурийците в Генофонда на човечеството носят характерните белези за полуводния начин на живот. Следователно тяхното включване може да бъде целесъобразно, когато на планетата преобладава водната повърхност.

И атлантите са приспособени към същите условия. Телата им са сходни с тези на лемурийците, но са по-приспособени и за земен живот. Но по-ниското им равнище на развитие явно ще направи усилията им за възраждане на човечеството по-неефективни и може да се наложи помощта на лемурийците, както това се е случило например със Синовете на Боговете в зората на атлантическата цивилизация след гибелта на Лемурия. В това отношение може да се припомни насочващата роля на Бонпо-Буда (лемуриец) при възраждането на арийската (нашата) цивилизация след многобройните несполучливи опити на атлантически и арийски пророци.

Анализът на последните векове показва, че духовното равнище на арийците не се е повишило и това обяснява по-слабото им присъствие в Генофонда на човечеството. Ламите ни дадоха сведения само за няколко души, изпаднали в дълбоко сомати през последните няколко века (Мозе Сал Дзянг и др.). Арийците обаче са по-приспособени и затова могат да бъдат предпочетени за пророци при изключително земен начин на живот (пустини и т.н.), както и при по-сух климат на Земята.

Така стигаме до заключението, че в структурата на Генофонда на човечеството влизат късни лемурийци (лемуро-атланти), атланти и арийци (хора от нашата цивилизация). Както вече стана дума, той е разположен в пещери, пирамиди и може би в дълбоки водни слоеве. Засега по-конкретно можем да говорим за сомати-пещерите. Според нас те са три вида: 1. с хора само от предишни цивилизации — лемурийски, атлантски и смесени лемуро-атлантски; 2. с хора само от нашата цивилизация (арийски); 3. смесени (лемуро-атланто-арийски).

Склонни сме да допуснем, че последният тип пещери преобладава, тъй като позволява най-гъвкаво да се манипулират представителите на Генофонда на човечеството в съответствие с условията на живот на Земята.

Пещерите от втория тип (арийски) едва ли са надеждни и дълготрайни заради липсата на сериозна психоенергийна бариера. Както научихме от ламите, арийците се стараят да изпаднат в дълбоко сомати именно в пещери с лемурийци и атланти, като преодоляват бариерата, създавана от тях. Без нея подземният свят на Генофон-да би бил достъпен за любопитни, а появата на външни лица е нежелателна не само поради възможни зли намерения или неумерено любопитство, но и защото торзионните полета на тези хора могат да дестабилизират състоянието сомати.

Според нас механизмът на психоенергийната бариера е един от възможните варианти на дистанционната хипноза. Възниква обаче въпросът как все пак човек в състояние на сомати (при спрелцобменни процеси в главния мозък) предизвиква толкова силно психично въздействие. Мисля, че би трябвало да се отговори с въпрос — нима животът във финия свят (Онзи свят) може да мине без енергиен потенциал? Разбира се, че не. За съжаление, засега енергията на финия свят не е изучена добре от учените. Тя обаче непрекъснато се проявява във всекидневния ни бит — феномените от тибетската медицина, екстрасензорни въздействия, енергийни вампири или донори, негативна или позитивна аура и т.н. Нещо повече, всички описания, свързани с предишните цивилизации, свидетелстват, че те са експлоатирали предимно енергията на финия свят (въздухоплаване чрез мантри, пренасяне на тежести чрез „третото око“ и т.н.), чиято мощ, както каза споменатият вече църковен настоятел, е над физическия свят. Оттук следва, че въздействието на психоенергийната бариера е енергия от финия свят.

Марат Фатхлисламов от Уфа, който се занимава с подобни проблеми, сподели пред нас мнението на йогите по този въпрос, които в състояние на транс виждат в района на сомати-пещерите т.нар. асури. Асурите са защитни субстанции на финия свят, които имат формата на попова лъжичка с опашчица. При появата на външен човек те се активизират и изсмукват енергията му, предизвиквайки усещания за страх, тревога, негодувание, главоболие и слабост. Специални хора чрез медитация са способни да влязат в контакт с асурите. Затова във всички източници на източните религии (например при Лобсанг Рампа) изрично се споменава, че никой освен Посветените не може да види хората в състояние на сомати. И причината е в енергията на душите и финия свят.

Да приемем, че психоенергийната бариера в пещерите е за сметка на енергията на финия свят. Все пак някой обаче трябва да я създава? Кой е този „някой“? Съществуват два варианта — или е за сметка на енергията на душите на хората, или се създава от Шамбала.

При първия вариант нека да си спомним механизма на дълбоко сомати, описан no-горе при разговорите с лами и свами. Духът на човек в такова състояние, както е известно, се намира на Онзи свят и е свързан с тялото чрез т.нар. сребърна нишка. Да допуснем, че енергията на вълновата форма на живот на Онзи свят посредством тази „сребърна нишка“ може да слиза на Земята и да оказва влияние в района на пещерите. С други думи, духът на човека в сомати чрез канал, наричан „сребърна нишка“, наблюдава тялото си и околното пространство и оказва енергийно въздействие върху нежеланите пришелци. Неслучайно Блаватская пише, че сомати-пещерите са „защитени от цели войнства духове…“ Очевидно е имала предвид, че хората в дълбоко сомати могат да издигат защитна бариера за сметка на своите духове.

Духът на човек в сомати е на Онзи свят, т.е. в друго пространствено-времево измерение, в което и живее вълновата форма на живот на Онзи свят. „Сребърната нишка“ е особеност на човека в състояние на сомати и го отличава от умрелия. С нейна помощ духът може да намери тялото си, подложено на консервация, да влезе в него и да го върне към живот на Земята. Но природата е създала човека така, че всеки жизнен елемент, независимо дали е физически орган или вълнова структура, никога не изпълнява само една функция — функциите като правило са две. Следователно „сребърната нишка“ също има двойна функция — връзка между духа и тялото и защита на тялото чрез енергията на Онзи свят.

Колкото до ролята на Шамбала за психоенергийните бариери в пещерите, тя също не бива да се подценява. Шамбала като особена форма на живот, експлоатираща предимно феномена „материализация-дематериализация“ на слезлите под земята лемурийци, е призвана да съхранява не само статуса им на най-великата цивилизация на Земята, но и да охранява най-свещените елементи на земния живот. А най-свещеният елемент е Генофондът като хранилище на трите основни земни цивилизации и като залог за вечността на миналото, настоящето и бъдещето. Затова подземното царство Шамбала явно държи под бдителен контрол Генофонда, защитен от бурите и войните на земната повърхност.

Хората от Шамбала, чието основно местожителство е същата Земя, а не Онзи свят, са способни да коригират енергийния потенциал на духовете на хората в сомати, а чрез тях и психоенергийната бариера на пещерите. Не е изключено и Шамбала да взема енергийно участие в създаването или укрепването на психоенергийните бариери.

С какви енергии и с какви информационни източници Шамбала участва в защитата на сомати-пещерите? На това подробно ще се спрем в следващата „глава“, посветена на загадъчните Шамбала и Агарти.

Както вече посочихме, механизмът на психоенергийната бариера е създаден на принципа на постепенното увеличаване на отрицателното въздействие върху организма на пришелеца. Смъртта е крайният етап. Отначало възниква усещането за страх, което трябва най-безболезнено да го пропъди. Второто усещане е негодуванието, което сякаш заповядва на човека да напусне святата пещера. И едва след това се появяват физическите феномени: главоболие, слабост и накрая — смърт. Целият механизъм на психоенергийната бариера като че ли предупреждава: не върви към смъртта си, защото навлизаш в светая светих на Генофонда на човечеството, където любопитството ти не струва кой знае колко.

Психоенергийната бариера на сомати-пещерите по своята същност е рожба на добрите сили, като четирикратно предупреждава, че не бива да се влиза в тях. И само като крайна мярка любопитният пришелец намира смъртта си, тъй като празното любопитство е несравнимо с ролята на Генофонда.

„Той“, за когото говорят специалните хора, и само „Той“ може да задоволи това любопитство. Трудно ми е да кажа кой е „Той“. Мисля, че е човек от Шамбала. Но за него също ще стане дума в следващата „глава“.

Загадъчните адепти

В литературата и източните религии често се споменават т.нар. адепти. Кои са те? Отначало, докато анализирахме източниците, дълго не можех да разбера точно това: едни автори ги наричаха одухотворени дълголетници на Изтока, други — хора в състояние на дълбоко сомати. Едва впоследствие схванах, че адепти се наричат способните да изпадат в състояние на сомати, като в случая се обединяват два вида сомати: когато тялото преминава в каменно-неподвижно състояние и душата общува с Онзи свят, без да губи връзка с тялото (т.е. обичайното дълбоко сомати); когато душата общува с Онзи свят, но тялото остава в обичайното си състояние, като продължава да функционира във физическия свят (т.нар. сахаджа сомати).

Първият вид сомати може да продължава хиляди и милиони години. Вторият вид, според данните, които получихме, продължава стотици и хиляди години. С други думи, хората в състояние на втория вид сомати са отшелниците, живеещи 300, 400, 1000 и 2000 години.

Ако човек изпада в сомати от първия вид, би могло да се повярва в безкрайно дългия живот на каменно-неподвижното му тяло. Но доста по-трудно е да се повярва, че човек в сомати от втория вид, който в бита кой знае колко не се отличава от обикновените хора, може да живее стотици и хиляди години, запазвайки младостта си.

Независимо от това има немалко свидетелства за съществуването на хора във втория вид сомати. Л. Печуров от Москва, бил в Непал близо три години, в писмо описва няколко отшелници, които по думите на местните жители живеят 100, 200, 300 и повече години. Авторът на писмото бил поразен, че при тях липсват топли дрехи въпреки планинския студ. Специално е запомнил една жена адепт, която изглеждала на не повече от 35 години. Тя живеела в параклис и по-голямата част от времето си прекарвала в позата на Буда върху тигрова кожа. Хранела се рядко с вегетарианска храна, като задължително употребявала растението сома. Според местните жители била на повече от 300 години.

Като пример за адепт явно може да се смята и знаменитият Бабаджа, за когото в Индия казват, че е на 1700 години, а на външен вид не изглежда на повече от 31_ _години.

Сред адептите са известни преминавания от втория вид сомати в първия и обратно. Например, описаният в третата част на тази книга човек, преживял 300 години, отначало е бил предимно на повърхността и само понякога е влизал в пещерата за сомати, но по-късно прекарвал по-голямата част от времето в сомати.

Най-вероятно адептите също се отнасят към своеобразната съставна част на Генофонда. Напълно възможно е те да излизат от него, да живеят известно време сред хората, а след това пак да влизат в пещерите.

Каква е ролята на адептите? Те едва ли могат да се нарекат пророци, тъй като влиянието им върху човечеството не е толкова голямо. Сред тях са описани само хора от нашата цивилизация. Предполагам, че адептите играят свързваща роля между Генофонда и живеещите на земната повърхност.

Кратко отстъпление — за адептите, дълголетието и раковите заболявания

Фактът, че първият и вторият вид сомати съществуват паралелно и са взаимозаменяеми, говори за близостта на механизмите на дълголетието в единия и в другия случай. Очевидно играе роля не само спирането на обмяната на веществата с преминаване на тялото в каменно-неподвижно състояние, но и особеното състояние на човешкото биополе, при което се забавят процесите на стареене. В науката обаче е установено, че клетките на човешкия организъм имат строго определен жизнен цикъл. Затова е трудно да си представим, че той многократно се увеличава. Какво е все пак обяснението?

Вече отбелязахме, че нашият трансплантационен материал стимулира регенерацията на човешките тъкани, а биополето на растящите клетки потиска патологичната регенерация (рака) и нормализира функциите на болните клетки. Мисля, че подобен механизъм е в основата на дълголетието при адептите. За сметка на медитацията адептът постига такова състояние на своето биополе, което потиска патологичната регенерация (рака), нормализира функциите на болните клетки и стимулира регенерацията на нормалните клетки в организма. С други думи, тайната на дълголетието не е в увеличаването жизнения цикъл на клетките, а в замяната на изживяващите времето си клетки с нови и в избягването на преминаването им в ракови.

Известно е, че една от основните причини за смъртта на възрастните хора е ракът, т.е. патологичното израждане на изживяващите цикъла си клетки. Ако чрез биополето се избегне това израждане и се стимулира регенерацията на нормални клетки, може да се постигне почти безкрайно обновяване на човешкия организъм, което означава запазване на младостта и здравето за стотици и хиляди години.

Известно е обаче, че високодиференцираните клетки (на мозъка, ретината, сърдечния мускул и др.) нямат способността за регенерация и функционират в организма само в рамките на своя жизнен цикъл. Дали наистина е така? Изследванията от последните години показват, че дори толкова високодиференцирани клетки като тези на ретината проявяват способност за регенерация под въздействието на т.нар. фактор за нарастване на фибробластите. Той се създава от регенериращите (растящите) клетки! Оттук следва, че ако се задейства процесът на регенерация на някакви клетки за сметка на химически агенти (фактора за нарастване), може да се предизвика регенерация и на други клетки, включително и на високодиференцирани. Ако е възможна регенерацията на високодиференцираните клетки в организма, възможен е и процесът на обновяване на клетките в човешкия организъм. А това е път към дълголетието и вечната младост.

Как да се задейства системата за постоянно обновяване на клетките в организма? Адептите го постигат чрез медитативно въздействие върху своето биополе. Може ли да бъде постигнато от обикновени хора? Вероятно науката скоро ще стигне до това. Засега определени перспективи се очертават при въвеждането на алоплант в акупунктурните точки на организма. Стимулирането на регенерацията на нормалните клетки трябва да въздейства положително върху човешкото биополе и да предизвика обновяване на клетките. Перспективно е и облъчването на организма с биополе на млади растящи организми или растения. Вече се осъществяват експерименти в тази насока.

Пещери и пирамиди

Кои пещери са годни за сомати? Свами Дарам сочи, че те трябва да са разположени високо в планините, на границите на вечния сняг, където въздухът е много чист. Бонпо лама казва, че те трябва да са скрити от чужди погледи.

В света има много пещери. Някои от тях обаче са особено привлекателни за сомати. Марат Фатхлисламов разказва, че в Индия, в района на град Бадринат, съществува цяла „пещерна страна на йогите“. Недалеч от нея се намира „следата на Вишну“ — отпечатък от огромно плоско човешко стъпало. Посветеният Лобсанг Рампа пише, че сомати-пещерите са предимно в Тибет, Хималаите, Египет, Южна Америка и на едно специално място в Сибир. Той отбелязва също, че много храмове са построени над такива пещери.

Съществуват немалко сведения, че и пирамидите са място за локализиране на Генофонда. За това говорят индийските свами и тибетските лами. Елена Блаватская пише, че адепти от третата, четвъртата и петата раса се намират в подземни жилища под пирамидоподобни градежи. Чрез ултразвукови изследвания е установено, че под пирамидите наистина има празнини. Дали те не очертават именно разположението на Генофонда на човечеството? Тази хипотеза не може да се изключи. Най-малкото тя е за предпочитане пред битуващите обяснения за ролята на пирамидите като астрономически съоръжения или гробници на фараоните. Монументалността например на Хеопсовата пирамида поразява, а строителството на подобно съоръжение от 50-тонни блокове не е подвластно на съвременната техника. Монументалността му сякаш предопределя величествеността на целите, а кое може да бъде по-величествено от Генофонда на човечеството!

По данни на Блаватская египетските пирамиди са построени преди 75 000–80 000 години, а не преди 4000–5000 години (според данните от радиовъглеродния анализ). Ако се вярва на Блаватская, най-вероятно те са били създадени от атлантите от острова на Платон (Нострадамус описва строителството им чрез насоченото въздействие върху гравитацията с помощта на „третото око“). Както е известно, атлантите от острова на Платон са имали тесни контакти с египетската цивилизация. След гибелта им (кометата Тифон) мистериите и окултните науки (по Блаватская) потънали в дълбока тайна. Може ли това да се интерпретира като засекретяване на Генофонда, предизвикано от критичното състояние в резултат на космическата катастрофа? Тази версия също не бива да се изключва. Наличието в пирамидите на египетски фараони, сравнително леснодостъпни за околните, може би е един от елементите на засекретяването, отвличащ вниманието от основната тайна, разположена под нея.

Може би атлантите от острова на Платон, проследявайки движението на планетите и кометите, са предполагали, че ще загинат от космически катаклизъм. И затова предварително са построили монументалните съоръжения (пирамидите) с подземни храмове, в които да слизат представители на тяхната цивилизация и да изпадат в състояние на сомати. Оттук следва, че под пирамидите (египетски и вероятно мексикански) може би се намират атланти в състояние на сомати от острова на Платон (последните атланти на Земята, спасили се от Всемирния потоп).

Предположението обаче има слабо място — входовете към подземните храмове са херметично затворени и са дълбоко под земята. Как атлантите ще излязат оттам? Отговорът се крие в думите на ламите: „Камъкът за тях не е преграда!“. И наистина психо-енергийното въздействие върху гравитацията (спомнете си за строителството на пирамидите по Нострадамус) по удивителен за нас начин може да отвори изходи към земната повърхност.

Бил ли е египетският фараон мъртъв? Може би се е намирал в състояние на сомати? Подобен вариант не е за изключване, тъй като след изваждането й от гробницата мумията на египетския фараон започва да се разрушава. Ако се е намирал в сомати, промяната на температурния режим (смяната на плюс 4°С със стайна температура) би могла да доведе до дестабилизиране на състоянието му и до гибелта на тялото.

Не са за изключване и опити на древните египтяни по изкуствен начин да постигнат сомати-състоянието. Те са знаели за него от атлантите, знаели са и за ролята на пирамидите. Но постигането на дълбоко сомати вероятно ги е затруднявало. Опитвайки се да стигнат до него (чрез химически вещества и т.н.), те може би са вярвали, че фараоните ще оживеят. Затова до тях са оставяли предмети от всекидневието и скъпоценности. Естествено, не можем да отричаме и популярното предположение, че се е извършвало балсамиране на телата, чиято тайна между другото и досега не е разкрита.

Кое от предположенията е вярно? Трудно е да се отговори. Необходимо е допълнително да се проучат пирамидите и мумиите на фараоните от гледна точка на явлението сомати. Въпреки това обаче очевидна е необходимостта от грижливо отношение към пирамидите и другите подобни монументи от древността. Германският учен Рудолф Хантенбринк вкарва в един от тесните проходи на Хеопсовата пирамида минитанкета, снабдена с видеосистема. Тя стига до каменна врата, зад която той предполага, че съществува живот. Готви се да оборудва танкетата с боен лазер, за да прореже отвор във вратата и да влезе вътре. Ами ако зад нея има човек от предишна цивилизация в състояние на сомати? Психоенергийната бариера едва ли ще подейства върху бойния лазер, но със сигурност състоянието му ще бъде дестабилизирано.

Любопитството ни не може да има толкова висока цена! Древният човек е изпаднал в сомати и е прекарал хиляди или милиони години не за да задоволява нашето любопитство. Научното любопитство е двигател на прогреса, но ученият не е Бог, за да нахлува с груба ръка в божествено творение. Нали древният човек е представител на Генофонда на човечеството.

Сомати и времето

Пришанти Нилаям (Сатия Саи и Нара Нираяна Ашрам, 1993, с. 17) описва изпадането в сомати в пещера и излизането от него. И отбелязва, че 18 дена, прекарани в сомати, са изглеждали като 48 минути. С просто аритметично действие може да се пресметне колко бързо тече времето в сомати. Излиза, че това става 717 пъти по-бързо в сравнение с обичайния му ход. Възможно ли е точно този да е ходът на времето, по което живее Онзи свят?

Какво изпитва човек в сомати?

Отговор на този въпрос доста подробно дава Лобсанг Рампа („Третото око“, 1992, с. 192–194), който като Посветен е изпадал в състояние на сомати. Авторът описва как ламите са го въвели в пещера, разположена под храм, и са го повели по тайните й коридори. Показали му три огромни човешки тела (двама мъже и една жена) — жената над три метра, а мъжете около пет. Външността им била необичайна. Не би могло да се приемат за мъртви, а no-скоро за заспали. „Виж, сине — казал един от ламите, — те са живели на нашата земя (Тибет — бел. Е.М.), когато тук още не е имало планина, когато море е миело брега и други звезди са светели в небесата.“

По-нататък Лобсанг Рампа описва как изпада в сомати: „Започнах да правя респираторни движения, както ме учеха в продължение на няколко години. Тишината и мракът ме потискаха. Беше истинска гробна тишина. Неочаквано тялото ми се изпъна, мускулите ми се напрегнаха. Изтръпналите ми крайници започнаха да студенеят. Имах усещането, че умирам на дълбочина сто метра от земната повърхност. Ужасен удар разтърси тялото ми отвътре и започнах да се задушавам. Дочух страшен шум и трясък.

Постепенно всичко започна да потъва в странна синя светлина. Разбрах, че се намирам над собственото си тяло. Издигах се като стълб дим. От дълбините на тялото ми се точеше нишка синьо сребро, вибрираше като жива и танцуваше с ярък блясък.

Гледах неподвижното си тяло, лежащо недалеч от телата на гигантите. Постепенно дочух шум на море и плисък на заливащи брега вълни. Чух гласове и видях весела група почернели хора. Гиганти! Всички до един бяха гиганти!

След известно време образите, които виждах, се замъглиха и изчезнаха. Неприятно усещане ме обзе и ми стана толкова студено, че си спомних, че лежа върху каменна плоча. Мозъкът ми трескаво заработи. Когато се изправих, усетих колко са изтръпнали крайниците ми. Клатех се от слабост. Едва не губех съзнание от глад. Ламата ми каза, че съм лежал на тази плоча в продължение на три денонощия…“ Мисля, че коментарите са излишни.

Генофондът на човечеството — демонстрация за вечността на земния живот

Обобщавайки данните и разсъжденията ни за Генофонда на човечеството, бих искал да припомня баналната истина, че светът, в който живеем, е невероятно сложен. Дори и не се замисляме, че целият земен живот е гениално обмислен и създаден като завършена и стройна система с подсигуряващи звена, запас от издръжливост и залог за постъпателно развитие. И че това е дело на Висшия разум!

Отначало в главите ни не се побираше хипотезата, че под земята съществува Генофонд на човечеството — звучеше невероятно. По-късно, когато натрупахме известни сведения и започнахме да ги съпоставяме, съществуването и функционирането му станаха толкова естествени за нас, че дори си позволихме да анализираме „сполучилите“ или „несполучилите“ пророци, излезли оттам, а не просто сляпо да им се кланяме. От това уважението ни към пророците и техните завети не стана по-малко. Дори още по-остро усетихме наличието на Бога, създал Генофонда на човечеството като извор на знания и гарант за вечността на земния живот.

На Земята обаче има още едно звено на живота, което е тясно свързано с Генофонда на човечеството и чиято тайна са се опитвали да разгадаят много човешки поколения. Това е Шамбала.

Понятието Шамбала е известно на повечето хора, без обаче да разбират какво точно представлява то. Докато Агарти на практика не е известно и само специалисти по древна история на Тибет знаят, че загадъчната „страна Агарти“ съществува на Земята наред със „страната Шамбала“.

Вечната загадка Шамбала

Дори не помня кога за първи път чух за Шамбала — вероятно през студентските си години, в разговори с млади туристи, били в Алтай. По-късно, когато и аз посетих Алтай, на скалите край туристическите пътеки видях надписи „Шамбала“, а срещах и самотници с отнесен вид или пък цели групи, които търсеха страната Шамбала. Нито един от тях не ми отговори нищо свястно. Всички повтаряха, че вървят по следите на великия руски учен Николай Рьорих, който също е търсел тази страна. Помня също, че един от тях ми прошепна: „Казват, че по предсказания ще открият страната Шамбала в края на нашия век (в края на XX век — бел. прев.). Навярно предсказанието е вярно — ние не я намерихме“.

На мен, увлечения по спортен туризъм, тези изследователи на Шамбала ми бяха с нещо неприятни. Те вървяха на групи, не спазваха дисциплина, не познаваха похватите за преминаване на превали, молеха за захар или сол и т.н. По онова време не можех изобщо да си представя, че ще стана изследовател на Шамбала.

За Николай Рьорих, разбира се, знаех отдавна и с моя дух на пътешественик го уважавах безкрайно. С благородна завист му завиждах за сложните експедиции в екзотични райони, като Тибет и Хималаите, и се гордеех, че е наш сънародник. Като роден в затворена комунистическа страна виждах във въображението си пътешествията в чужбина като нещо приказно и неизпълнимо, а Рьорих сякаш придобиваше ореола на човек идол.

Няколко пъти се захващах с книгите му, но ги отмествах, тъй като нищо не разбирах. Разсъжденията за чистата душа и Шамбала не се възприемаха от моя мозък, а описанията на спортните елементи при пътешествията из тибетските планини, които ми бяха толкова по душа, в книгите му заемаха незначително място.

Когато се захванах с офталмогеометрията, естествено, не мислех, че тази суха математическа наука някога ще ме отведе отново до Николай Рьорих и Шамбала. „Средностатистическите очи“ на тибетската раса раздвижиха в паметта ми похода към Алтай и онези момчета с отнесен вид, търсещи Шамбала. Пак взех книгите на Рьорих и започнах да ги чета. Отново нищо не разбрах: разсъждения за чистата душа, акцентиране върху положителните помисли (обич, съвест), отричане на отрицателните помисли (скъперничество, егоизъм и др.), легенди за висши същества, които могат да се появяват и изчезват, намеци за подземен живот и т.н. Дълбоко в себе си съзнавах, че Рьорих е гениален и затова вярвах на написаното от него. Усещах, че притежава някакви други знания, в чиито рамки алегоричните му и витиевати фрази ставаха разбираеми, че става дума за най-голямата тайна на човечеството, която не е разрешено да ни бъде разкрита, а само да бъде приповдигната, за да разберем ролята на основните душевни помисли, на които се опира светът.

Едва по време на експедицията в Индия, Непал и Тибет, когато трябваше да вникна в психологията на лами и свами, разбрах, че техните знания са ключът към Рьорих. След експедицията високо-парните фрази на Рьорих станаха по-материални и разбираеми. Например, че само с чиста душа (т.е. без отрицателна психична енергия) може да се достигне сомати, беше фундаменталната основа за вникване в ред други неща — вечния живот, наличието на предпазна система за живота на Земята и т.н. Започнах да осъзнавам, че в почти неведомия за мен свят на психичната енергия има собствени закони и принципи, че до нас, обикновените хора, стига само шепотът на тези закони, че, познавайки ги, могат да се изяснят много загадки и дори (до известна степен!) загадката Шамбала.

Когато анализирах литературата от гледна точка на вече новите ми, следекспедиционните позиции, бях удивен, че тайната на Шамбала е била интензивно изследвана и по-рано и… тези изследвания опосредствано са били една от причините за най-голямата човешка трагедия — Втората световна война.

Хитлер и Шамбала

В литературата могат да се намерят немалко сведения, че древната мистика на Изтока е оказала фатално влияние върху формирането на Адолф Хитлер. Според редица историци (в частност Л. Повел и Ж. Берже от Франция) в Германия след Първата световна война започват да се разпространяват различни течения и да се създават общности, в чиято основа са древните тибетски легенди за хора от предишни цивилизации и за Шамбала.

Бившият председател на данцингския сенат Раушнинг пише: „Всъщност всеки немец с единия крак е в Атлантида. Там той търси no-добра участ и no-добро наследство“. През 1933 г. в Берлин е създадена тайна организация „Дружество за врил“. Врил! Смята се, че врил е някаква грандиозна енергия, с която е наситена Вселената и която е мяра за божествеността на човека. Овладелият врил ще стане властелин на своето тяло, повелител на другите хора и на целия свят. Членовете на дружеството вярват, че врил е владян от свръххора — гиганти, които понастоящем са притаени в дълбоки пещери и спят под златна обвивка в тези хималайски тайници, но скоро ще се появят, за да ръководят човечеството. Светът ще се промени, когато неговите господари излязат изпод земята. Ако те не са подготвени и с тях не е сключен съюз, всички ще се окажат роби, тор, над който ще разцъфти „Новото време“.

„Дружеството за врил“ оказва голямо влияние върху мирогледа на Хитлер. Но още повече му влияе германският учен Ханс Хорбигер със своята теория за космическия лед (съкратено „Вел“). Според Хорбигер предшественици на нашето време са били хора богове, хора гиганти, приказни по размах и мощ цивилизации и така е било стотици хиляди, ако не и милиони години. Гигантите имали роби. Цивилизацията им загинала в резултат на потоп. Някога и нашите хора, преминали през колосални катастрофи и мутации, ще станат също толкова могъщи като предците си. Всичко в Космоса е подчинено на цикличния закон, съществува строга периодичност за спасението и наказанието на рода човешки. Хорбигер смята, че за да се спаси човечеството, властта трябва да се даде на най-силните и калените, а такава според него е арийската раса, чиито предци са станали силни в ледовете и снеговете.

Преди да дойде на власт, Хитлер често общува с един тибетски лама, живеещ в Берлин. Наричат го „човека със златни ръкавици“, а Посветените — „пазител на ключовете от кралство Агарти“.

Агарти на немски звучи като Азгард. Със загадъчното кралство Агарти е свързана мощната духовна организация „Дружество на Фуле“. Основано е от германските учени Екард и Хаусхофер, които също оказали влияние върху психиката на Хитлер. Основите на тази организация са в древната легенда, свидетелстваща, че преди 30–40 века в района на пустинята Гоби е процъфтявала високоразвита цивилизация. По време на катастрофа почти всички загиват. Останалите живи отиват в хималайските пещери и се разделят на две части. Едните наричат центъра си Агарти (скрито място на доброто), отдават се на съзерцание и не се намесват в земните дела. Другите основават страната Шамбала (център на могъщество и насилие, управляващ народите и стихиите), която е хранилище на неведомите сили, достъпни само за посветените в тайната.

Друга част от хората на тази високоразвита цивилизация се преместват в Северна Европа и Кавказ. Точно те са основният корен на арийската раса. Затова именно тя може да сключи съюз с Агарти и Шамбала и да овладее могъщите древни сили. За целта обаче трябва да се завоюват Източна Европа, Кавказ, Памир, Тибет и Гоби. Тибет и Гоби са район сърце. Който го владее, владее цялата планета, владее силата на Шамбала.

По заповед на Хитлер в Германия е основан специален институт „Аненербе“, организират се експедиции до Тибет в търсене на Шамбала и Агарти.

От всички тези идеи Хитлер формулира теорията на магическия социализъм. Според нея на всеки 700 години хората се изкачват на нова степен, като преди това се трансформират. Трансформацията се извършва в борба, а неин предвестник е явлението Синове на Боговете. Когато се появят гиганти магове, се осъществява преразглеждане на творението — настъпват дълбоки мутации сред хората, за да се създаде новата прогресивна раса на мястото на изчезващата стара. Тази раса трябва да познава силата на Шамбала.

Оттук Хитлер прави страшния извод: има истинска раса (арийска), призвана да опознае следващия цикъл. Другите хора са низши раси, които само външно приличат на хора. Затова изтребването на отделни раси (цигани, евреи, негри и др.) не може да бъде престъпление срещу човечеството. След поражението на хитлеристките войски при Волга Гьобелс пише: „Разберете! Самата идея, самото разбиране за Вселената търпи поражение…“ От 1943 г. Хитлер продължава безсмислената самоубийствена война. Защо? Нацистките вождове чакат потопа, предсказан от Хорбигер. Хитлер чака съда на боговете, чака появата на човека маг. Ще се извърши онова, което не е могло да бъде постигнато с човешки сили! За да предизвика мъстта на небесата, Хитлер заповядва да се наводни берлинското метро, в което загиват 300 000 германци.

На един от международните конгреси гледах американски видеофилм, в който имаше свидетелства за хитлеристките научни разработки на летателни апарати, приличащи на летящи чинии. Две жени контактьорки (югославянка и немкиня) предават на Хитлер чертежи и описания на принципа на действие на летателните апарати на предишни цивилизации. От филма става ясно, че германските учени наистина успяват да създадат такива апарати, които дори са могли да летят. Но времето не стига, за да се доведе всичко докрай — войната е загубена.

От краткия преглед на магическия социализъм на Хитлер и неговите сподвижници могат да се направят два извода.

Първо, те не се замислят над простия философски постулат, че доброто е съзидание, а злото — разрушение. Още във времената на предишните цивилизации са създадени Генофондът на човечеството, Шамбала и Агарти — в случай на глобални катастрофи. Те са свързани с изключително добри намерения — да се запази човечеството на Земята и да се насочва развитието му по пътя на прогреса. В религията и литературата не се споменава, че хората, излизащи (по наша хипотеза) от Генофонда на човечеството, са имали зли намерения, като унищожаване на едни нации в името на други и т.н. Всички те, независимо дали са Бонпо-Буда, Гаутама Буда, Исус или други, са действали само по пътя на убежденията и наставленията, а не чрез насилие. Силата на Шамбала никога няма да се разкрие за злото, предназначена е само за добро. И няма сили в света, които да овладеят силите на Шамбала, защото тя е по-силна от нас. А Бог никога няма да бъде съюзник на злото, защото е олицетворение на доброто.

Второ, случаят с Хитлер (всъщност и случаят със Сталин) говори за опасността, ако на власт дойдат хора от шизоиден тип. Тези „жертви на еволюцията“ имат мания за величие и са склонни към самонаслаждение от тайнствените природни явления. Те нямат логичен тип мислене, не са способни на точен анализ на отделните факти, склонни са към хипертрофиране на всеки факт, особено ако е с тайнствено-мистичен характер. Шизоидите на власт са опасни. Придобилият власт шизоид е в състояние да се заобиколи с подобно обкръжение, което да поведе обществото по ненормален път на развитие. Този път обаче непременно ще има печален край.

Хипотеза за Шамбала и Агарти

Според мен в основата на съществуването на Шамбала и Агарти са два природни, феномена: материализацията и дематериализацията и Генофондът на човечеството.

Материализацията на мисълта или дематериализацията на веществото на пръв поглед изглежда приказно и фантастично. Все едно да повярваш във вълшебната покривка, върху която, едва си помислил, и се появяват различни ястия? Нима може да се вярва, че Саи Баба материализира пръстени, паста за зъби, ориз и други предмети, само защото си е помислил за тях?

Нека да се откъснем от битовата представа, че „чудеса творят“ само фокусниците. Хайде да погледнем на темата от философска гледна точка. Днес вече никой не оспорва, че освен физически има и фин свят. Между тези два свята, които съществуват паралелно, очевидно има взаимни преминавания. Нали вълновата енергия преминава в материя и обратно — например известното от училищната физика: 2 гама = 1 електрон.

Финият свят, т.е. този на психичната енергия (на свръхвисоки-те честоти), трябва да има взаимопреминавания и взаимовръзки с физическия свят също като преминаването на вълновата енергия в материя и обратно. С други думи, трябва да съществува материализация на мисълта и дематериализация на веществото в мисъл. Съвременните физици постоянно подчертават, че мисълта е материална и това явно е вярно. Оттук следва, че легендите и приказките, дошли от дълбоката древност, имат реална основа. Както си му е редът, човек не е склонен към безпочвени фантазии — легендите и приказките са му подсказвани от шепота на кармата, т.е. на предишните животи.

Освен това практически във всички източни издания, посветени на йогите и медитацията, се казва, че висшата форма на медитация е постигането на такова равнище на духовното развитие, при което човек е способен да се дематериализира и пак да се материализира. Наистина сред днешните йоги засега такъв няма. Но очевидно ги е имало преди.

В източната литература съществуват данни, че някои древни хора са могли мигновено да се преместват в пространството. Възможно е и да е фантазия. Но също е възможно, дематериализирайки и материализирайки се, човек да се оказва на мястото, за което си е помислил. А мисълта протича мигновено.

Рьорих, когато описва легендата за Шамбала, отбелязва, че в района на входа към нея могат да се видят хора, които кой знае откъде се появяват на недостъпните околни скали и също толкова загадъчно изчезват. В този случай също бихме могли да разсъждаваме за способността на тези загадъчни хора да се дематериализират и материализират.

Освен дематериализацията и материализацията друг природен феномен, който е в основата на съществуването на Шамбала и Агарти, е, както предположихме, Генофондът на човечеството. Ще разгледаме взаимоотношенията между двата феномена в светлината на хипотезата за Шамбала и Агарти.

Ако се вземе като основа съществуването на феномена „дематериализация-материализация“, необходимостта от Генофонда става спорна. Защо да се съхраняват човешки тела в състояние на сомати хиляди и милиони години, когато те могат да се материализират от финия свят? Религиозната концепция обаче за създаването на човешкото тяло чрез уплътняване на духа сочи, че процесът на материализация на духа е бил извънредно сложен и е била необходима огромна еволюционна дейност на природата. След създаването на физическото тяло с всички принципи на функциониране на генетичния апарат за възпроизводство на човека (раждане на дете), очевидно в информационните пространства на Онзи свят се е натрупала достатъчно информация за строежа на човешкото тяло, появил се е някакъв „информационен код“ на човешкия организъм, така че на негова основа да стане възможно да се прехвърля човек от физическия свят във финия и обратно, т.е. да се дематериализира и материализира.

Не знаем принципите на функциониране на Онзи свят (Всеобщото информационно пространство), но дори и така е логично да се мисли, че удивителните по информационния си капацитет тор-зионни полета на Онзи свят все пак едва ли ще могат много дълго безпогрешно да съхраняват „информационния код“ на физическото човешко тяло (информация за строежа на всяка клетчица, всяка молекула и т.н.). Затова запазването на този „информационен код“ в дематериализирано състояние не може да трае безкрайно дълго и от време на време трябва да се извършва материализация на човешкото тяло за постоянно коригиране на „информационния код“ на Онзи свят.

Оттук вече се определя и необходимостта от съществуването на Генофонда на човечеството във физическия свят, който е в състояние да съхрани физическата основа на „информационния код“ на човека дори при глобална катастрофа и гибел на всички хора на Земята. Генофондът (с хора от различни цивилизации в състояние на сомати) е важно условие за взаимното съществуване на двете форми на живот — във финия и във физическия свят. Хората в сомати са пряко свързани с Онзи свят (върху тях не действа принципът SoHm) и затова в случай на „оживяване“ те трябва да са по-способни за дематериализация и материализация на телата си в сравнение с обикновените хора, обременени от принципа SoHm. Генофондът обединява духовно най-издигнатите хора на всички земни цивилизации, което също определя голямата им способност за дематериализация и материализация на телата.

Дематериализацията на тялото на човека води, както вече отбелязахме, до огромно информационно пренапрягане на духа (живеещ на Земята, както е известно, заедно с тялото), тъй като той, образно казано, се запълва с допълнителна информация за всички структури на физическото тяло. Затова дематериализацията едва ли е осъществима без включването на други, в това число и на висши структури на Онзи свят. От това следва, че феноменът „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло трябва да е под значително по-голям контрол от страна на Висшия разум (центъра за управление на Онзи свят), отколкото обичайния процес за влизане на духа в тялото на детето при раждането му6.

Защо все пак е необходим този феномен? Нали човекът в сомати така и така чрез душата си е свързан с Онзи свят и Висшия разум. Натрапва се само един отговор — необходим е за водене на подземен живот.

Спомнете си израза на тибетските лами: „Камъкът за тях не е преграда!“. Отначало мислех, че това се отнася за способността на хората от предишните цивилизации да въздействат върху гравитацията чрез насочена психична енергия. По-късно все повече започнах да се убеждавам, че тази фраза no-скоро се отнася за феномена „дематериализация-материализация“, за който камъкът, почвата или скалите не могат да бъдат препятствие. Оттук следва изводът, че той е създаден от природата, за да има възможност за подземен живот.

Какво е подземният живот? След това изследване може да се каже, че е преди всичко Генофондът на човечеството. Навярно под земята има много празнини и пространства, които нямат връзка с повърхността. Вероятно много входове на пещери с годините са били засипани от свлачища. Пещерните храмове под пирамидите (по Блаватская) нямат изходи на повърхността. Как тогава хората в сомати ще излязат? Отговорът е само един — чрез дематериализация с последваща материализация на човешкото тяло на земната повърхност. Тоест те сякаш ще изникнат на празно място.

Явно Генофондът на човечеството включва не само хора от различни цивилизации в сомати, намиращи се в пещери с изходи на повърхността, но и хора в сомати, които са в пещери без изходи. Може да се предполага, че при геоложки катаклизми (приплъзване на тектонични плочи и др.) феноменът „дематериализация-мате-риализация“ пренася хората в сомати в друга, по-безопасна пещера. Възможността за материализация на мисълта съдейства и за „ремонтиране“ на увредени части от телата на хората в сомати и осигурява високо равнище на съхраняването им.

В литературата (както и в разговорите с лами и свами) присъстват сведения за съществуването на подземна техногенна човешка цивилизация. Отначало тази идея ми изглеждаше като абсолютна приказка. Но в светлината на гореизложеното започнах да се отнасям по-сериозно към нея. Мислите ми се въртяха около това, че наистина дематериализацията на човешкото тяло може да стане способ за проникване под земята и обратно. Ако я приемем за възможна, стават разбираеми сведенията на Рьорих за хората, които неочаквано се появяват на недостъпни скали и неизвестно как изчезват. Стават разбираеми и думите на Посветения Висарион, на лами, гуру, свами и йоги, че под земята съществува техногенна цивилизация, основана на базата на древни знания, с апаратура и машини, създадени на различни научни принципи.

Нетърпеливият читател, объркан от разсъжденията за дематериализация и материализация на човешкото тяло, отдавна вече чака отговор на въпроса какво всъщност са Шамбала и Агарти. А отговорът произтича от двата варианта на взаимоотношения между финия и физическия свят, за които вече стана дума:

Първи вариант. Духът като информационен концентрат на психична енергия влита в детето, родено според принципите за възпроизводство на човешкото тяло във физическия свят (генетичен апарат и т.н.), живее заедно с него, а след смъртта отлита пак във финия свят с последващо връщане в ново физическо тяло.

Втори вариант. Силният дух, който се намира във финия свят (стотици, хиляди и милиони години), запазва връзка с физическото тяло в състояние на сомати от първия или втория вид (каменно-неподвижно тяло или активни адепти). В този случай духът е способен да прехвърли сомати от първия вид в сомати от втория вид, т.е. да промени каменно-неподвижното състояние на тялото във функционално активно и обратно, и дори да предизвика дематериализация на физическото тяло и отново материализация.

Първият вариант на взаимоотношения между финия и физическия свят е характерен за обичайния земен живот, т.е. за простосмъртните.

Вторият вариант се отнася за подземния (или и подводния) живот, когато практически се постига безсмъртието на човека. По този вариант според нас живеят Шамбала и Агарти.

Всъщност Шамбала и Агарти са система от паралелен живот на Земята, имаща предимно подземен (подводен?) характер с практическо безсмъртие на хората там (каменно-неподвижно сомати или активни адепти), способност за дематериализация и материализация на тялото, както и за преминаване от функционално пасивно състояние на тялото към функционално активно и обратно.

Все пак какви хора населяват Шамбала и Агарти? В старанието си да отговорим на този въпрос от логическа гледна точка ще съпоставим втория вариант на живот на Земята с описания за живота на лемурийците и атлантите. От съпоставянето е очевидно, че жизнените принципи на предишните цивилизации — атланти и особено късните лемурийци (лемуро-атланти), до голяма степен са сходни с втория вариант на живот на Земята. Те също са имали пряк достъп до Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), лекували са телата си с помощта на вътрешна енергия, технологиите им са били основани на енергията на финия свят (психична енергия) и т.н. Достигнали ли са лемурийците и атлантите безсмъртието и способността да се дематериализират и материализират? Трудно е да се отговори, но все пак някакви указания по този повод в литературата съществуват. По-вероятно е само отделни индивиди да са достигнали до подобни състояния7.

Преди всичко бие на очи, че животът и технологиите на хората от предишните цивилизации са основани на това, че духът им е бил по-силен. Вторият вариант на живот на Земята (Шамбала и Агарти) също е основан на възможностите на силния дух.

От това съпоставяне се налага изводът, че Шамбала и Агарти са населявани с хора от предишни цивилизации — лемурийци и атланти. Кои от тях играят основополагаща роля? Мисля, че тя принадлежи на лемурийците — като представители на най-развитата цивилизация на Земята.

Цивилизацията на атлантите получава развитие едва когато са им разкрити източниците на древните знания, идващи от лемурийската цивилизация. Освен това в момента на нейната гибел (космически катаклизъм) лемурийците, както става ясно от литературата, не загиват напълно. Възможно е най-развитите от тях, използвайки феномена „дематериализация-материализация“, да са отишли под земята, спасявайки се от катастрофата. Там навярно са организирали страните Шамбала и Агарти.

При всички автори има указания за Синове на Боговете, които се появяват на Земята неизвестно откъде и ръководят развитието на човечеството в принципно важните етапи от историята. Такива сведения има както в описанията на развитието на нашата цивилизация (Бонпо-Буда и др.), така и в описанията на цивилизацията на атлантите. Следователно от Шамбала и Агарти периодично излизат лемурийци, за да повлияят върху развитието на цивилизацията на повърхността.

Има ли атланти в Шамбала и Агарти? Както е известно, тяхната цивилизация е била по-слабо развита в сравнение с лемурийската. Независимо от това духовото равнище на атлантите е било достатъчно високо и им е позволявало да изпадат в състояние на дълбоко сомати. Според нас те също влизат в системата на подземния живот, но са предимно в пасивно каменно-неподвижно състояние на сомати. Те в по-малка степен са пригодени към феномена „дематериализация-материализация“, а състоянието им (пасивно сомати, активно сомати, дематериали-зация и т.н.) до голяма степен се контролира от лемурийците. Нека да си спомним, че ламите и Особените хора постоянно напомняха за някакъв загадъчен „Той“, който позволява достъпа в сомати-пещери-те. Възможно е загадъчният „Той“ да е лемуриец от Шамбала или Агарти, призван да контролира тази част от Генофонда.

Влизат ли хора от нашата цивилизация в състава на Шамбала и Агарти? Вероятно все пак да, но само в каменно-неподвижно състояние и подвластни на лемурийците. В потвърждение могат да се приведат сведенията, че пророците — например Исус Христос, са били на обучение в Тибет, в страната Шамбала. Предположенията са, че пророците, които излизат от сомати-пещерите, получават допълнителни знания в техногенната подземна цивилизация на Шамбала и Агарти.

Нашите хипотетични представи за Шамбала и Агарти до голяма степен съвпадат с данните на някои хора, които могат да бъдат причислени към Посветените. Например вече споменатият настоятел на един от руските манастири каза, че Шамбала и Агарти включват хора от различни цивилизации, обединени в единен подземен свят. Начело са лемурийците, чието равнище на развитие надвишава това на атлантите и на хората от нашата цивилизация. Атлантите са деца в сравнение с лемурийците, да не говорим за хората от нашата цивилизация. Точно лемурийците до съвършенство владеят енергията на финия свят. Преди няколко милиона години те са достигнали толкова високо равнище на развитие, че по време на страшната катастрофа успяват да спасят цивилизацията си и отиват под земята, където живеят и досега. Имат невероятни апарати и механизми. Те съставят основата на Генофонда и го охраняват. Много отдавна под земята се разделят на две страни — Шамбала и Агарти, като Агарти е по-добрата страна в сравнение с Шамбала.

Марат Фатхлисламов от Уфа, който се занимава с окултни науки, казва, че през последните 30 000 години от Висшия разум е постъпила команда за преминаване на лемурийци от Генофонда на човечеството в страните Шамбала и Агарти. Там, под земята, те са във физическо или във фино състояние. Лемурийците работят, имат свои технологии, например летящи чинии. Част от тях са в състояние на сомати в Генофонда. Чакат часа „Х“, когато ще настъпи вторият „Златен век“ — векът на истината, когато на хората ще се разкриват древните знания. По времето на века на истината атлантите по-често ще излизат от сомати, ще се появяват на повърхността и ще учат хората от нашата цивилизация на други принципи на живот. В Генофонда на човечеството има и нейни представители.

Какви технологии владеят лемурийците в Шамбала и Агарти? Те би трябвало да се основават на друг енергиен принцип, който за нас е неразбираем. Най-вероятно използват енергията на финия свят. Технологиите на Шамбала и Агарти според нас се проявяват чрез известните на всички неидентифицирани летящи обекти (НЛО) — летящите чинии.

Съществуването на подобни обекти не би трябвало да се поставя под съмнение — сведенията са твърде много. Известно е, че тези летателни апарати се придвижват безшумно, развиват невероятна скорост, рязко променят посоката на полета си, увисват над земята, кацат, спускат се под водата и са в състояние да се появяват и изчезват неочаквано. Описани са различни видове НЛО — от кораби с огромни размери до малки летящи чинии. Хората са срещали хуманоиди — човекоподобни същества с огромен ръст или пък джуджета.

Ще съпоставим описанието на древните летателни апарати (ви-мана) на лемурийците и атлантите с описанията на НЛО. Според стигналите до нас сведения от литературните източници виманата също са били с дискообразна форма, могли са да увисват над суша и вода, рязко да изменят посоката на полета и т.н. Тоест между съвременните НЛО и древните вимана съществува близка аналогия. Следва хипотетичното заключение, че НЛО са създадени и се създават в съвременния период в Шамбала и Агарти по древната технология на лемурийците. Тяхната цивилизация очевидно не е изгубила древните технологии за строеж на летателни апарати.

Защо все пак никой от днешните хора не е могъл детайлно да проучи НЛО? Защо всеки път в последния момент загадъчно изчезват? Явно те също се дематериализират и материализират. В противен случай е трудно се обясни неочакваното им изчезване, както и това, че на земната повърхност не са открити признаци за базиране на летящи чинии. Може да се допусне, че строителството и базирането на НЛО се осъществяват под земята в Шамбала и Агарти, а излизането на повърхността и влизането под земята стават чрез дематериализация.

Смята се, че НЛО са летателни апарати на пришелци от Космоса. Но не е без основание и нашето предположение, че те са техногенно постижение на Шамбала и Агарти.

Ако се вземе като основа хипотезата за подземна цивилизация на лемурийците, нормално е да си зададем въпроса как се изхранват, тъй като под земята няма как да се произвеждат хранителни продукти. При нашето равнище е трудно да се разсъждава на тази тема. Въпреки това можем да предположим, че лемурийците получават продукти чрез материализация на мисълта. Потвърждение за подобно предположение са съвременните сведения за материализация на ориз и други хранителни продукти — Сатия Саи Баба и други.

Има някои сведения за входа към Шамбала. Марат Фатхлисламов например смята, че се намира някъде в индийските Хималаи и е защитен от бариера във вид на светещо кълбо. Висарион пише, че в района на входа (в Хималаите) действа мощен източник на не-известна енергия. Може би действително съществува такъв вход, но явно не играе решаваща роля, тъй като способността за дематериализация и материализация в огромна степен го обезсмисля.

Много е писано и за т.нар. господар на Шамбала. В ислямските източници той де нарича Имам Махди, в Библията се говори за връщането на Христа, будистите очакват Буда Майтрея. Предполага се, че „господарят на Шамбала“ ще бъде с огромен ръст, а идването му ще бъде свързано с появата на Антихриста, който ще се роди в Европа и сам ще се нарича бог. „Господарят на Шамбала“ ще проповядва всеобща любов и ще противостои на Антихриста.

Трудно е да се каже какво ще се случи. Но ако „господарят на Шамбала“ се появи на Земята, най-вероятно това ще е някой от лемурийците от Шамбала или Агарти. Или атлант (или човек от нашата цивилизация) от Генофонда на човечеството.

Обобщавайки хипотезата за Шамбала и Агарти, можем да кажем следното. Те са система от паралелен подземен (подводен?) живот на Земята на хора от различни цивилизации (лемурийци, атланти и представители на нашата цивилизация), основан на други принципи на взаимоотношения между физическия и финия свят — преди всичко на способностите за дематериализация и материализация. Там животът и смъртта са нещо единно, хората от различните цивилизации са заедно, а времето тече по-различно. Шамбала и Агарти са създадени във връзка с глобалната катастрофа на Земята в периода на лемурийската цивилизация, а по-нататък започват да изпълняват ролята на осигуряващо звено в земния живот. Те са надеждно скрити под повърхността и не са подложени на въздействието на космически или геоложки катастрофи. Животът там е много пъти по-добре защитен, отколкото на земната повърхност.

Шамбала и Агарти имат две основни съставни части: Гено-фонд на човечеството и техногенна подземна цивилизация на лемурийците, която охранява Генофонда. Използвайки способността си да се дематериализират и материализират, лемурийците от Шамбала периодично се появяват в подземните хранилища на Генофонда, за да контролират състоянието на хората в сома-ти. Те имат подробна информация за живота отвън, обучават пророците (излезли от сомати), както е било с Исус Христос и останалите. Летателните им апарати постоянно проучват живота на земната повърхност в техногенен, биологичен и политически аспект. Тези познания се анализират и се предават на пророците на повърхността.

Предполагам, че загадъчният „Той“, който допуска в сома-ти-пещерите Особените хора, е представител на техногенната цивилизация на лемурийците. Вълнението им, предизвикано от нашата рисунка с хипотетичния лемуриец, може да се обясни с възможността в определени случаи лемурийците, материализирайки се, неочаквано да се появяват в пещерите. Представете си вълнението на Особените хора, когато сред телата в сомати, с чийто вид вече са свикнали, изневиделица израства жив човек с огромен ръст.

Според нас техногенните лемурийци от Шамбала също периодично изпадат в пасивно каменно-неподвижно състояние на сомати, попълвайки Генофонда на човечеството, а от него периодично излизат други, за да попълнят техногенната подземна цивилизация. Тоест между Генофонда на човечеството и техногенната цивилизация на лемурийците съществуват взаимовръзка и взаимопреминаване.

Нашето мнение е, че техногенната цивилизация на лемурийците се е отделила като активна част от Генофонда на човечеството по следните причини: по-действена охрана на Генофонда; запазване и развитие на тази цивилизация (на високото технологично равнище, постигнато още на повърхността); активно изучаване на живота на повърхността за коригиране действията на пророците и за други въздействия върху човечеството.

И така, Генофондът на човечеството и подземната техногенна цивилизация на лемурийците представляват единна система на паралелен живот на Земята. Точно това са Шамбала и Агарти.

По какво се различават те? Могат да се направят две предположения:

1. По географски признак. В литературата има доста указания, че мястото на Шамбала е в Тибет, Хималаите и близките до тях райони. Къде е Агарти? Около египетските пирамиди и намиращите се наблизо региони (Арабският полуостров, Африка и др.)? Във връзка с това може да се говори за съществуването на две подземни страни — Шамбала и Агарти, всяка от които включва част от Генофонда на човечеството и техногенната цивилизация на лемурийците, но се отличават по място на разположение.

2. Ако се вземат под внимание сведенията на „Дружеството на Фуле“ (Екард и Хаусхофер), че хора от високоразвита цивилизация в Гоби, след като се влезли в хималайски пещери, са се разделили на два клона — Шамбала и Агарти, първият от които е център на могъщество и неведоми сили, а вторият — скрито място на доброто и съзерцанието, можем да допуснем, че Шамбала е техногенната цивилизация на лемурийците, а Агарти — Генофондът на човечеството. В този случай страната „Шамбала плюс Агарти“ (т.е. техногенната цивилизация на лемурийците плюс Генофонда на човечеството) очевидно има подземен център в Тибет и Хималаите и се разпростира по цялото земно кълбо.

Кое от двете предположения е вярно? Трудно е да се каже. Същността обаче не е в това кое и как да се нарича, а в това, че системата на подземния паралелен живот на Земята явно все пак съществува. И в основата на този паралелен живот е Генофондът на човечеството.

Те са по-силни от нас

Отново ще повторя, че в разговор с вече споменатия настоятел на един от руските манастири развих мисълта, че ние, хората, трябва да защитаваме Генофонда на човечеството и Шамбала от посегателства. Настоятелят ме прекъсна и каза:

— Те не трябва да се защитават. По-силни са от нас. Много по-силни…

Тогава все още не бях анализирал ситуацията с дематериализацията и материализацията на човешкото тяло и затова не осъзнавах много неща. Възразих му, но той изрече:

— Не разбирате какво е енергията на финия свят. С поглед може да се повдигне огромен камък, мигновено да се премести в пространството, да се предизвика общ хипнотичен сън и т.н.

След тези думи започнах да се съмнявам — защо все пак Шамбала, след като е по-силна от нас, не завладее земната повърхност, която е по-пригодна за живот в сравнение с подземните празнини и пещери? Защо хората от нашата цивилизация не се заменят с по-развитите лемурийци? Но тогава психиката ми още беше подложена на силното влияние на битовите човешки представи, още не можех да се абстрахирам до такава степен, че да мисля по различен начин и по пътя на научната логика да навляза и да анализирам тайнственото и непознатото. Думите на настоятеля за силата на Шамбала предизвикаха във въображението ми фантастични картини на война между лемурийците и нашата цивилизация.

Нека да дадем воля на фантазията си и да си представим, че в някаква страна — например в Русия, в някакъв град — например в Москва, в центъра на града — например на Червения площад, изпълнен докрай с народ — например във връзка с отбелязването на Деня на Конституцията, неочаквано изниква човек със 7-10-метров ръст (материализация) и необичайна външност. Всички ще изпаднат в шок. Гигантът ще обходи с очи хората и ще се съсредоточи например върху мавзолея на Ленин. Погледът му ще започне да натежава и хората, усетили необичайната му сила, ще видят, че от мавзолея най-напред отлита парче от стената, а след това целият се срива като картонена кула. Гигантът (пак с поглед) ще повдигне парче от мраморната стена във въздуха, ще си поиграе с този многотонен отломък и ще отмести погледа си, в резултат на което той с грохот ще падне на Червения площад, смазвайки хората.

После гигантът ще улови погледите на хората, втренчени в него, а от неговия взор те ще изпитат непонятна слабост и моментално ще се строполят заспали по земята. Някой от охраната на Кремъл ще вдигне пистолета си, за да стреля по гиганта, но той мигновено (четене на мисли) ще го погледне и нещастникът ще излети заедно с парче от стената, до която се е намирал. Повиканият полк, само като види гиганта, ще бъде деморализирай, а после и отхвърлен от незнайна сила заедно с цялата му бронирана техника. Бронетранспортьори и танкове, вдигнати като перушинки във въздуха, ще падат върху сградите и ще ги рушат. Летци от вертолетен полк, които наближават мястото на събитията, ще видят, че навигационните прибори са излезли от строя, сякаш вертолетът е попаднал в зона на изключително силна магнитна аномалия. После ще изпитат необясними чувства на тревога и негодувание, които ще се сменят с главоболие и изключителна слабост. Вертолетите ще започнат да падат върху сградите и да се взривяват.

Исполинът ще продължава да стои в средата на площада, наблюдавайки спокойно събитията. Ако някой от лежащите е в състояние да вдигне глава, ще види, че той прави няколко крачки, тялото му се напряга и… изчезва. И само разрушенията, пожарите и лежащите на земята хора ще напомнят за неговото пришествие. Гиганти ще се появяват ту в един, ту в друг град на земното кълбо, всявайки паника и ужас сред хората. Ще се прилагат сеанси на масова хипноза, в такова състояние ще изпада населението на цели страни. Всички опити на военните да поразят гигантите ще бъдат безполезни: неочакваното им появяване и изчезване няма да даде възможност да се организира отбраната на градовете, а опитите да бъдат атакувани с оръжие ще бъдат обречени на неуспех. Военните ще бъдат деморализирани от факта, че мислите им мигновено се четат, силата на оръжието се помита от неведома сила, а при организиране на масирано нападение обектът загадъчно изчезва.

Над градовете и особено над военните обекти ще започнат да се появяват летящи обекти, напомнящи чинии. Тези апарати на гигантите, увисвайки над земята, ще влияят върху приборите и апаратите, използващи електрическа енергия. Ще спират двигателите на автомобили, влакове, кораби и самолети, ще гасне светлината по домовете, ще престанат да работят медицински прибори и компютри, ще спрат електроцентрали, ще се наруши отоплението на сградите и т.н. Системите за насочване и управление на ракетите ще останат без ток и ще излязат от строя. Атомните електроцентрали, лишени от управление, ще започнат да се взривяват и да заразяват Земята с радиоактивни отпадъци.

Опитите да се свалят летателните апарати на гигантите с ракети ще бъдат несполучливи, тъй като ракетите ще попаднат в силно енергийно поле и ще се отклонят или ще бъдат свалени чрез насочен енергиен лъч. Способността на летателните апарати рязко да променят с огромна скорост посоката на полета ще направи невъзможно по тях да се води прицелен огън. Възможността им неочаквано да изчезват и да се появяват (дематериализация и материализация) ще определи фактора изненада, който е важен при бойните действия. Това че не могат да се открият местата им на базиране (подземна локализация), ще бъде още един от губещите фактори в борбата с тях.

Броят на летателните апарати ще нараства и скоро цялата енергийна система на нашата цивилизация ще бъде разрушена. Ядреният потенциал ще бъде неутрализиран. Ще престанат да се движат влакове и — да летят самолети, ще стане трудно да се лекуват болните, да се водят научни изследвания, ще спре промишлеността, в селското стопанство ще настъпи упадък, домовете ще се осветяват със свещи, а отоплението ще бъде с дърва. Ще настъпят глад и болести. Хората ще се оттеглят в горите и ще започнат да водят примитивен начин на живот. Те ще измират с милиони. Постепенно оцелелите ще подивеят, а след няколко поколения човечеството ще се превърне в група немногобройни полудиви племена.

Нашата цивилизация ще бъде унищожена. Постиженията ни, основани върху знанията за физическия свят, не могат да съперничат на лемурийците, опиращи се на законите за финия свят. Енергията на Онзи свят е по-силна. Лемурийците ще разрушат нашата цивилизация, без дори да понесат загуби! Те са много по-силни от нас!

Възможно ли е нападение на лемурийците от Шамбала над нашата цивилизация? Глобално погледнато, не е изключено, тъй като по природните закони по-силният побеждава по-слабия. Да анализираме обаче въпроса от историческа гледна точка.

Цивилизацията на лемурийците възниква и се развива преди милиони години на основата на знанията от Всеобщото информационно пространство, тъй като по онова време не съществува принципът SoHm. Тоест за развитието си лемурийците използват знанията на Онзи свят — формата на живот във финия свят. Затова преди всичко те са усвоили енергията на Онзи свят. Тяхната цивилизация има най-дългия период без войни на Земята и затова се развива до най-висока степен. Независимо от това все пак възникват противоречия, които прерастват във война, по време на която се прилага енергията на финия свят. Допуснат е изключително голям грях — божествените знания на Онзи свят са използвани не в името на съзиданието, а на разрушението.

Съзнавайки предвещанията за глобална катастрофа, духовно най-издигнатите от лемурийците отиват в пещери, изпадат в състояние на дълбоко сомати и организират Генофонда на човечеството. Най-добрите сред тях, които владеят феномена „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло, организират подземната техногенна цивилизация на лемурийците, за да се запазят и да развиват техническите постижения на цивилизацията, както и да охраняват създадения Генофонд. Те овладяват самообновяването на клетките на организма и затова на практика стават безсмъртни. Така са създадени Шамбала и Агарти.

След глобалната катастрофа и гибелта на Лемурия лемурийците от Шамбала и Агарти оказват влияние върху развитието на атлантическата цивилизация (появяването на Синовете на Боговете). Когато духовното равнище на атлантите става достатъчно високо, а някои от тях вече попълват и Генофонда на човечеството, лемурийците от Шамбала и Агарти започват да им разкриват древните знания на Лемурия. На тяхна база цивилизацията им бързо прогресира, но не се преборва със съблазънта да разрешава противоречията си по военен път. Още веднъж е допуснат грях и божествените знания на Онзи свят са използвани в името на злото, което довежда и тази цивилизация до глобална катастрофа.

Висшият разум отчита двойния грях и въвежда за петата раса (нашата цивилизация) принципа SoHm, следствие от което е блокирането на достъпа до знанията на Онзи свят. Лемурийците от Шамбала и Агарти, като използват пророците, излизащи от Генофонда на човечеството, са се старали и се стараят да насочат развитието на нашата цивилизация по пътя на прогреса. Но ние, за разлика от атлантите, поради принципа SoHm, не можем самостоятелно да стигнем до Всеобщото информационно пространство и да използваме знанията на Онзи свят. Изцяло сме зависими от Шамбала и Агарти. Колкото знания ни предадат, толкова и имаме. Цивилизацията ни дори е по-зависима от тях в сравнение с атлантите. Оттук и изводът, че нашата цивилизация (както и атлантите) е рожба на Шамбала и Агарти.

А кой воюва със собственото си дете? Никой.

Може ли да се намери Шамбала?

Когато се приготвяхме за хималайската експедиция, мнозина ни питаха дали не сме тръгнали да търсим Шамбала. По време на самата експедиция стигнахме до извода за съществуването на Генофонда и помислихме, че точно той е Шамбала. Но след цялостния анализ и допълнителните сведения разбрахме, че е само част (макар и основна) от Шамбала и Агарти, че те включват и техногенната подземна цивилизация на лемурийците като активна съставка на Генофонда на човечеството, че Шамбала и Агарти са цяла система от подземен живот.

Мисля, че не е възможно да се намери Шамбала, тя е над нас и до нас, живее паралелно с нас, невидима и загадъчна, и ни изучава. Не е възможно да посетим Шамбала (да им отидем на гости), защото това не е необходимо за лемурийците — и без това за тях сме като разтворена книга. След като се откажем от своята надменност, трябва да осъзнаем, че равнището на умственото ни развитие е по-ниско от Шамбала — с толкова, с колкото ние се различаваме от първобитния човек, въоръжен с каменна брадва.

Религията предсказва, че някога ще настъпи „Златният век“, или векът на истината, когато ще започнат да ни се разкриват древните знания на Лемурия, свято съхранявани в Шамбала и Агарти. Навярно обаче Шамбала и Агарти ще отчетат, че дори тези знания не са предпазили атлантите да не използват чудодейните технологии на лемурийците за злини и суета, довели до гибел цивилизацията им.

Дали ще настъпи „Златният век“? Всичко зависи от нас самите. Ако успеем да разберем простия божествен постулат: „Трябва да се живее с чиста душа“, ако тази психология се вкорени у хората и се превърне в основа на съществуването им, може да се очаква, че някой от нас (а може би мнозина) ще бъде допуснат в Шамбала, където с очите си ще види удивителния свят на бъдещето, където ще му бъдат предадени невероятни знания, способни коренно да променят света. Още веднъж повтарям, че Шамбала ни изучава и знае всичко за нас. Затова има един-единствен път да се доберем до нейните чудодейни технологии — да заслужим доверието с всеобхватни чисти помисли. Мисля, че психоенергийната бариера, която изпитах върху себе си в сомати-пещерата, е насочена от Шамбала. Не успях да видя Шамбала, но я усетих, почувствах силата й.

Наивно е да си въобразяваш, че ако имаш чисти помисли, ще бъдеш допуснат в Шамбала. Тя борави с общочовешки категории. В нашия огромен свят, в бурята от страсти и човешки въжделения един човек не решава нищо. Не трябва кой знае какво въображение, за да си представим, че ако някои знания на Шамбала попаднат в ръцете на един човек и се реализират в нова технология, веднага ще започнат шпионаж, уговорки на военните… и тази технология ще се превърне в ново страшно оръжие. Шамбала, като отчита печалния опит на Атлантида, ще пази свято своите тайни, докато на земната повърхност възтържествува масовата психология на добрите помисли и чистота на душите.

Дали ще го постигнем? Не знам. Засега Шамбала пази живота на Земята: техногенната подземна цивилизация на лемурийците свято охранява човечеството, защото не ни вярва, защото сред нас все още има твърде малко чисти души.

Засега ни е разрешено по пътя на логиката и научното мислене да осъзнаем какво е Шамбала. Но дори и това ще донесе плодове, ще знаем, че не сме сами на Земята, че паралелно с нас върви друг живот, че добрите помисли и чистотата на душите ще доведат до прогрес и разцвет. Трябва да се помни, че хората от Шамбала живеят с рафинирано чиста душа. Невижданата й сила е кристално чистата човешка душа.

Не е възможно Шамбала да се открие като археологическа находка. Тя е над това.

В предишните глави периодично се спирах на този въпрос и се позовавах на различни източници: религията, данните на Посветените (Е. Блаватская, Л. Рампа и др.), сведенията, получени от лами и свами и т.н. Затова читателят вероятно вече е добил определени представи за възникването и развитието на човечеството на Земята и не може да не е забелязал, че тези представи коренно се различават от историята, преподавана в училищата. От всички източници, които анализирахме, е очевидно, че човекът е създаден чрез уплътняване на духа, че на Земята е имало пет раси (ние сме петата), че следващата раса се появява в недрата на предишната и постепенно я заменя.

Целта на тази глава не е да се анализира вечният спор между материализма и идеализма по въпроса за възникването на човечеството. Съвременната наука вече достигна равнището на научното осъзнаване на религията и на разбирането, че Дарвиновата теория за произхода на човека от маймуната е твърде примитивна, но религията все пак е само алегорично отражение на знанията на древните цивилизации.

В тази глава бих искал да проведа кратък (без позовавания) хронологичен обзор на възникването и развитието на човечеството на Земята, като започна от проблемите на мирозданието и стигна до ден-днешен. Очевидно в нещо ще греша, в нещо ще бъда прав, но такава е съдбата на историческите изследвания, базиращи се на сбор от откъслечни факти.

Мироздание и антропогенезис

Древните са считали, че материята е възникнала от пустотата. Така смята и гениалният руски физик Генадий Шипов, който изведе уравнение (това не се удава на А. Айнщайн), характеризиращо физическия вакуум, т.е. Абсолютното нищо, или Абсолюта. На същото мнение е и участникът в нашата експедиция, специалистът по физика на полето, кандидатът на техническите науки Валери Лобанков.

С Лобанков дълго разсъждавахме на темата. Искам в концентриран вид да ви представя тези разсъждения.

Какво е Абсолютът? Той не е просто Нищо, а е пустота, напълнена с Нещо, Засега не е известно на науката с какво. Според Г. Шипов атомът и антиатомът винаги възникват от Абсолюта. Образуват се, сблъскват се и се самоунищожават Така Абсолютът поддържа равновесието и съществуването си. Веднъж обаче на много милиарди години настъпва момент, когато образувалите се атоми и антиатоми в пространството се разминават. Така от Абсолюта възниква физическа материя.

Пак от Абсолюта се появяват торзионните (усуканите) и анти-торзионните (усуканите различно) полета на свръхвисоките честоти, които също взаимно се унищожават и поддържат Абсолюта. До момента, когато унищожаващите се взаимно торзионни полета се разминат. Така от Абсолюта възниква финият свят.

Според хипотезата на Шипов между торзионните полета на финия свят и съзнанието съществува пряка връзка, тъй като торзионните полета са материалните носители на душата и духа. Оттук следва, че от Абсолюта възникват два свята — физически и фин.

Физическият свят постепенно се усложнява. Появяват се звезди, планети, галактики и т.н.

Финият свят, състоящ се от различни торзионни полета, също се усложнява. Трудно е да се каже по какъв път върви усложняването и усъвършенстването му. Но може да се предположи, че полетата на усукване на пространство-време (торзионните полета) стават все по-информационно запълнени, т.е. включват все повече и повече информация. Може би се появяват все по-многослойни торзионни полета (ако се подходи от геометрична гледна точка), а може би усложняването им е от друг характер. Постепенно в хода на еволюцията във финия свят се появява духът — концентрат на психична енергия под формата на торзионни полета, който може вечно (безсмъртно) да съхранява голям обем информация.

Множество духове създават помежду си информационни връзки и Всеобщо информационно пространство, т.е. Онзи свят, център за управление, който ние наричаме Бог.

По този начин възниква животът във финия свят. По същото време, когато в него върви процес на усъвършенстване, съхраняване и пренасяне на информация, паралелно съществуващият физически свят остава мъртъв и безличен.

Известно е, че новопоявилият се живот се старае да се разпространи, като завладява нови сфери на обитаване. Усвояването на живота във физическия свят би могло да стане чрез уплътняването на жизнената материя на торзионните полета на финия свят до равнището, присъщо на физическия свят. Така започва уплътняването на духа, резултат от който е създаването на човешкото тяло във физическия свят.

Във възникването на каквато и да е форма на живот основополагаща роля играят запазването и пренасянето на информация от поколение към поколение. При човека във физическия свят този процес се осъществява с помощта на генетичния апарат, а вероятно и чрез водата в тъканите. Струва ми се, че генетичният апарат (и водата?) възниква като резултат от уплътняването на информационно най-наситените части на духа, когато торзионните му полета успяват да организират атомите в молекули ДНК, способни да съхраняват и предават информация за строежа на човешкото тяло от поколение към поколение.

Можем да си представим невероятната сложност на духа, успял в процеса на уплътняването да създаде генетичен апарат, когато в една-единствена яйцеклетка и в един-единствен сперматозоид се съдържа информация за строежа на целия човешки организъм, включително за всяка негова молекула и клетка. Можем да си представим колко съвършена е формата на живот във финия свят (Онзи свят) и колко по-древна е еволюционно, за да бъдат създадени с неговата енергия генетичният апарат и цялото човешко тяло. Неслучайно древните казват, че човекът е микрокосмос на макрокосмоса.

Наред със създаването на човека посредством усилията на финия свят (Онзи свят) се създават и по-прости форми на живот във физическия свят — животни, насекоми, растения и т.н. Но принципът на създаването на растителния и животинския свят е един и същ — чрез уплътняване на по-прости форми на торзионните полета на Онзи свят.

Може ли човек във физическия свят да живее без Онзи свят? Духът, създал генетичния апарат и с негова помощ задействал процеса на възпроизводство на човека (раждането на дете), запазва главните мисловни функции за себе си. Както става ясно от религията, след раждането на човека в него влита духът, който и определя основните мисловни способности на човека. Тоест ние мислим главно с помощта на духа, живеещ във финия свят, използвайки енергията на този свят. Човешкият мозък, който ползва енергията на физическия свят (храната), е способен да усуква торзионните полета на финия свят, като така помага на духа в процеса на мисленето. Освен това мозъкът генерира допълнителни торзионни полета, като формира душата (биополето) във вид на астрално, ефирно, ментално и други „тела“, помагащи на човешкия организъм в процеса на функционирането му. След смъртта на човешкото тяло се разрушават и много съставни части на душата (астрално тяло, ментално тяло и др.), а духът отлита на Онзи свят и продължава да живее във финия свят, за да влети някога отново в друго физическо тяло. Така човекът, създаден във физическия свят чрез „усилията“ на финия свят, представлява комбинация от форми на живот във физическия и финия свят.

На всички е добре известно понятието „карма“, т.е. „следи“, оставащи в духа от минали животи. Преминавайки през земния етап на живот във физическия свят, духът може да се усъвършенства, но и да деградира. Добрите мисли, научните постижения и изобретения усъвършенстват духа, а злите мисли, тщеславието и безделието съдействат за деградирането му. Човек се отличава от животните по това, че мисловният му апарат е призван да усъвършенства духа (да влага в него повече съзидателна информация) и така да подобрява формата на живот във финия свят. С други думи, човекът, физическата рожба на финия свят, е призван чрез физическия свят да спомага за прогреса във финия свят. Точно затова е и създаден.

Без съмнение, равнището на живот във финия свят (Онзи свят) е значително по-високо в сравнение с живота във физическия свят. Потвърждение е дори и само това, че духът е безсмъртен. Ако човешкото тяло би могло да живее не 70–80, а 1000–2000 години и повече, биха възникнали повече възможности за усъвършенстването на духа посредством физическия свят, тъй като процесът на напускане на едно тяло и преминаването в друго е свързан с продължителен слабо активен мисловен период (детство, старост). Затова развитието във физическия свят явно върви и ще върви по пътя на увеличаване продължителността на човешкия живот. И наистина, преди няколко века средната продължителност е била 30–40, а сега е 70–80 години.

Как да се постигне увеличаване продължителността на живота? Отговорът може да ви се стори странен — чрез култ към доброто, любовта и знанията. Между другото всички религии пропагандират точно това. На пръв поглед безкрайните разговори за любов и доброта нямат принципна значимост, но в това е заложен велик смисъл. Онзи свят е организиран така, че добрите мисли и знания съдействат за развитието на торзионните полета на финия свят, а злите мисли и празнодумието водят към деградиране. Честата смяна на живота и смъртта е необходима, за да се смени по-бързо този егоистичен и тщеславен човек с друг, като надеждата е, че след „наказването“ на духа на Онзи свят следващото превъплъщение ще бъде по-сполучливо и човекът ще бъде по-добър. Затова явно имат основания сказанията за ад и рай.

Очевидно е, че преди няколко века в масовите общочовешки отношения злото е било повече (безкрайни войни, изгаряния на клади и др.), отколкото сега (войните са по-малко и т.н.). Това закономерно се отразява върху средната продължителност на живота, която се е повишила. Играят роля обаче не отделни добри индивиди, а масовата психология на доброто или злото — такива за законите на Онзи свят. Чрез бързата смяна на живота и смъртта с последващо „наказване на злия дух“ той се защитава от разрушителното влияние на отрицателната психична енергия. Създава се впечатлението, че в света върви процес на увеличаване на „масовото добро“, във връзка с което нараства и средната продължителност на живота. Онзи свят внимателно реагира на баланса към по-добро и увеличава тази продължителност.

Мисля, че най-развитата цивилизация на Земята — лемурийската, която е с дълъг период на развитие, върви по пътя на прогреса преди всичко защото в недрата й преобладават доброто и знанията. Затова според мен средната продължителност на живота при лемурийците достига 1000, 2000 и повече години. „Масовата чистота и доброта“ на лемурийците позволяват на Онзи свят да увеличи продължителността на живота им, което е целесъобразно, тъй като по-дългият живот по-добре може да усъвършенства духът.

Както вече знаем, пълното освобождаване от отрицателната психична енергия е главното условие за изпадане в дълбоко сома-ти, при което човек практически става безсмъртен. При пасивното сомати (каменно-неподвижното състояние) не се извършва интензивно усъвършенстване на духа, тъй като тялото не е активно. При активното сомати (адепти, живеещи 200, 300, 1000 и повече години, при които според нас се обновяват клетките на организма) очевидно става по-интензивно усъвършенстване на духа, но все пак вероятно в по-малка степен, отколкото при лемурийците.

Нашето мнение е, че връх на атропогенезиса са техногенните лемурийци в Шамбала и Агарти, почти достигнали до безсмъртието преди всичко поради чистотата на помислите си и високата активност на добиване на знания. Те, водейки активен живот на най-високо равнище във физическия свят, дават огромен принос за усъвършенстването на духа и изобщо на целия Отвъден свят. Не-случайно Шамбала и Агарти са организирани от най-добрите представители на лемурийската цивилизация — най-високоразвитата на Земята. Сякаш Висшият разум е предвидил, че следващите цивилизации няма да достигнат равнището на лемурийците и затова е спомогнал за създаването на паралелен подземен живот, за да съхрани и развие постиженията на лемурийската цивилизация.

Според мен идеал и цел на антропогенезиса е цялото човечество на Земята да постигне равнището на Шамбала.

Ще си позволя накратко да се спра на хронологията на развитието на човечеството на нашата планета. Могат да се обособят няколко периода — на ангело- и призракоподобните хора, на лемурийците, на атлантите и на хората от нашата цивилизация.

Периодът на ангело- и призракоподобните хора

Преди милиони години вследствие на уплътняването на духа на Земята се появяват ангелоподобни създания с ръст около 60 метра. Тези хора са толкова неплътни, че свободно преминават през стени и други препятствия. Природата (растения, животни) също не е плътна. При тях обаче вече е формиран неплътен генетичен апарат, който им позволява да се възпроизвеждат чрез пъпкуване и делене.

Ангелоподобните хора все още живеят по законите на финия свят и са свързани пряко с Онзи свят. Още им е трудно да променят и да вършат каквото и да било в значително по-плътния физически свят. Затова в малка степен се усъвършенства духът, което е пряко свързано с активността на човека. Периодът на ангелопо-добните може да се нарече младенчески за човечеството, когато Онзи свят и духът поддържат появилите се на Земята хора, като в замяна практически нищо не получават.

В процеса на еволюцията се осъществява постепенно уплътняване и намаляване размерите на физическото тяло на човека и от ангелоподобни (първата раса) хората се превръщат в призракоподобни (втората раса). Те имат едно „циклопично“ око, виждащо във финия свят, размножават се чрез пъпкуване и делене, преминават през стени, но вече са в състояние и да извършват известни дейности във физическия свят, като за това все още използват само енергията на финия свят (въздействие върху гравитацията за пренасяне на тежести и др.). Началото на активната дейност на призракоподобните хора във физическия свят започва да дава първите плодове по отношение на усъвършенстването на духа на Онзи свят. Човечеството от младенческия си период преминава в детския8.

Цивилизацията на лемурийците

След още по-голямото уплътняване на телата на призракоподобните хора се появяват ранните лемурийци, с ръст около 20 метра, с четири ръце и две лица. Двете ръце отпред обслужват двете очи, виждащи във физическия свят, а двете ръце отзад — окото, виждащо във финия свят. Ранните лемурийци вече не могат да преминават през стени, но с помощта на четирите си ръце са в състояние да действат активно във физическия свят. Те пълноценно използват енергията на финия свят (влияние върху гравитацията, психовъздействие върху животни и т.н.), но вече и енергията на физическия свят (мускулна сила, огън, вода и др.). Генетичният апарат при тях достига такова съвършенство, че се разделят на мъже и жени, а децата започват да се раждат. Създава се впечатлението, че ранните лемуриици живеят по времето на динозаврите.

Процесът на уплътняване на тялото продължава, във връзка с което късните лемуриици (лемуро-атлантите) са по-ниски (около 10 метра). Третото задно око се скрива в черепната кутия, но запазва функциите си на орган за настройване на вълните на Онзи свят. Двете задни ръце, обслужващи третото око, изчезват. Късните лемуриици водят полуводен начин на живот, като малки хриле им помагат да дишат под водата. Те изграждат огромни градове, достигат изключително високо равнище в техниката (летателни апарати, усвояване на Космоса и т.н.), създават първокласна наука, лекуват телата си с вътрешна енергия. Продължителността на живота им достига 1000–2000 и повече години.

Късните лемуриици използват всестранно енергията на физическия свят, но технологиите им се базират преди всичко върху законите на финия свят. Всеки лемуриец има връзка с Онзи свят, ползва знания оттам, а дейността му (наука, добри деяния) попълва Отвъдното с нови знания. Те могат сравнително лесно да изпадат в състояние на сомати. Най-напредничавите от късните лемуриици успяват да постигнат дематериализация и материализация. Те усвояват левитацията (преодоляване на гравитацията и издигане на собственото тяло над повърхността) и мигновеното пренасяне в пространството. Постигнати са дори дематериализация и материализация на летателни и други апарати.

Има с какво да се гордее Онзи свят, създал човека. В периода на лемурийската цивилизация той не само усвоява физическия свят и утвърждава физическата форма на живот, но с изследванията и добрите си деяния обогатява с нова информация торзионните полета на Всеобщото информационно пространство. Постигната е целта за създаването на високо жизнено равнище във физическия свят, което да спомага за усъвършенстването и прогреса на живота във финия свят.

Лемурийският период е най-дългият и прогресивен в човешката история. В продължение на милиони години тържествува култът към доброто и знанията, които водят към прогрес и заради които Онзи свят създава човечеството.

Въпреки всичко в недрата на тази цивилизация култът към знанията постепенно се измества от култа към властта, поради което се нарушава великият култ към доброто и се появява злото. Стига се до производство на оръжие, лемурийците се разделят на групи и си отправят взаимни заплахи. Над Земята надвисва негативна психична аура. От лемурийците във Всеобщото информационно пространство вече постъпват не само знания и положителна психична енергия от добри съзидателни дейния, но и отрицателна психична енергия, която действа разрушително върху торзионните полета на Онзи свят. „Базата от данни“ за живота на Земята, създадена за целия период на еволюция на човека и затворена в торзионните полета на Онзи свят, започва да се разрушава.

Защо все пак култът към знанията при лемурийците се сменя от култа към властта? Трудно е да се каже. Можем само да предполагаме, че те, достигнали невиждани висоти и до съвършенство познаващи законите на физическия и финия свят, започват да се изживяват като пълновластни господари на природата. С други думи, извършват огромен грях — чувстват се богове, като забравят, че Бог и управляваният от него Отвъден свят са ги създали. А тъй като от всички лемуриици „Бог“ може да бъде само един, започва борба за власт.

Най-развитите сред лемурийците (владеещите дематериализацията и материализацията, левитацията и пренасянето в пространството) разбират, че Бог няма дълго да допуска разрушителното въздействие на отрицателната психична енергия, която „изтрива базата от данни“ за живота на Земята в торзионните полета на Онзи свят. Те са наясно, че финият и физическият свят възникват от едно начало — Абсолюта, че финият свят прогресира преди физическия и затова може да окаже голямо влияние върху Абсолюта, чийто резултат ще бъде промяна в положението на космическите обекти (планети, астероиди и др.) с последваща глобална катастрофа на Земята.

След като схващат неизбежността на катастрофата, мнозина от лемурийците отиват в пещери, изпадат в състояние на сомати и организират Генофонда на човечеството. Най-развитите сред тях, като използват феномена „дематериализация-материализация“, също слизат под земята и организират Шамбала и Агарти, за да съхранят и развият технологиите на лемурийската цивилизация и да пазят Генофонда на човечеството.

Космическата катастрофа не се забавя, в резултат на което хората на земната повърхност загиват. Такава е цената на смяната на култа към знанията с този към властта. Висшият разум не може да допусне пълното разрушаване на „базата от данни“ за живота на Земята в торзионните полета на Онзи свят. И само Шамбала и Агарти остават като демонстрация на великата лемурийска цивилизация и досега продължават да попълват със знания Онзи свят.

Още преди катастрофата започват да се раждат хора с по-нисък ръст и по-различна външност. Броят им постепенно нараства. Това са първите представители на следващата раса — атлантите. Част от тях оцеляват на земната повърхност9 след катастрофата.

Цивилизацията на атлантите

Атлантите по време на лемурийската цивилизация във всичко се опират на знанията и технологиите на „по-големите братя“, които смятат за Синове на Боговете. На тях им е трудно да си представят самостоятелен живот.

След гибелта на лемурийската цивилизация те попадат в трудни условия за оцеляване: непривично се променят условията на живот, липсват и „по-големите братя“. От оцелелите след катастрофата атланти малцина преминават към натурален полудив начин на съществуване. Атлантите, както и лемурииците имат добре развито „трето око“, чрез което могат да се настройват на вълните на Всеобщото информационно пространство и да получават знания. Но лемурийската цивилизация не бърза да разкрива пред тях знанията, „записани“ в торзионните полета на Онзи свят. Затова полудивият етап на Атлантида продължава твърде дълго.

Защо все пак атлантите не са могли да се възползват от знанията на Всеобщото информационно пространство? Съществуват две предположения. Първото е, че мозъкът им е по-слабо развит, отколкото на лемурииците. Затова, дори и включили се към полето на знания, не могат да разберат за какво става дума. Продължителният еволюционен навик за всичко да разчитат на лемурииците не им дава възможност сами да анализират знанията и да ги използват за прогрес в живота. Второто предположение е, че Висшият разум прекъсва връзката на атлантите с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), т.е. въвежда принципа SoHm — реализирай се сам. По-скоро обаче той е въведен още по време на лемурийската цивилизация, когато процъфтяват конфликти и култ към властта, за да се предпазят информационните пространства на Онзи свят от разрушителната отрицателна психична енергия, идваща от Земята. А в началния период на атлантическата цивилизация предпазващият принцип SoHm не е премахнат, защото не съществува увереност, че атлантите ще бъдат източник на положителна психична енергия. Само Шамбала и Агарти, опиращи се на култа към знанията и добрите помисли, остават извън действието на принципа SoHm, блокиращ достъпа до знанията на Онзи свят.

Кое от двете предположения е вярно? Мисля, че е второто, тъй като Висшият разум е трябвало да реагира на отрицателната психична енергия, постъпваща в информационните структури на Онзи свят. Очевидно блокиращият принцип SoHm е не само индивидуален атрибут на нашата цивилизация, но и универсално „оръжие“ на Висшия разум, за да не се разрушават информационните пространства на Онзи свят. В условията на принципа SoHm човечеството остава „само със себе си“, т.е. без знанията на Онзи свят. Той пази преди всичко знанията, получени (и записани в торзионните полета) в прогресивния период на цивилизацията на лемурииците. И само за Шамбала и Агарти те винаги са достъпни.

В религията съществува понятието „Златен век“, когато пред хората ще се открият древните знания. С други думи, това е времето, когато за човечеството ще отпадне блокиращият принцип SoHm и хората ще получат достъп до древните знания на лемурииците.

Цивилизацията на атлантите, която е в условията на „реализирай се сам“, се развива твърде бавно. Хората усвояват някои физически видове енергия (мускулна сила, огън, вода), строят къщи, добиват храната си предимно от морето, водят основно полуводен начин на живот. Шамбала и Агарти, които незабележимо наблюдават атлантите, започват да пускат от Генофонда на човечеството лемурийци в качеството им на пророци. „Синовете на боговете се върнаха!“ — навярно са викали атлантите, в чиято памет все още са запазени легендите за могъщите великани от лемурийския период. Но пророците не бързат да им предават своите технологии и знания, а пропагандират любов и доброта като основа за прогреса на човечеството.

Постепенно с техни усилия добротата и любовта възтържествуват. Започва прогрес. Усвоени са и други видове физическа енергия, градовете стават по-добри и приветливи, популацията се увеличава. Енергията на финия свят обаче все още не е подвластна на атлантите. Шамбала и Агарти, отбелязвайки този прогрес, информират центъра за управление на Всеобщото информационно пространство за възможността да се премахне принципът SoHm, за да се съдейства (чрез овладяване силите на финия свят) за още по-голям напредък. Със знанието на Онзи свят това действително е сторено и за атлантите настъпва „Златен век“. Усвоени са телепатията, психовъздействието върху гравитацията, силата на мантрите (заклинанията) и други видове енергия на финия свят. Градовете започват да се строят, като тежестите се пренасят с поглед, лечението става чрез вътрешна енергия, въздухоплаването се осъществява чрез силата на мантрите. Създадени са огромни градове, над земята се реят летателни апарати — вимана, под водата са създадени прекрасни плантации, огромни монументи (достигнали и до нас) свидетелстват за могъществото на тогавашната цивилизация. Светът живее в червено-пурпурни тонове.

През този период култът към доброто и любовта е основно правило. Култът към знанията обаче не получава пълното си утвърждаване, тъй като атлантите с помощта на „третото око“ се настройват на вълните на Всеобщото информационно пространство и лесно получават по телепатичен път знанията на предишната цивилизация — на лемурийците. Децата на атлантите не учат в училища и институти, а с развитието на мозъка им знанията сами влизат в него.

Знанията на лемурийската цивилизация, записани в торзионните полета на Онзи свят, са толкова необятни, че атлантите не изпитват необходимост интензивно да развиват някаква наука, тъй като и без друго ползват само малка част от лемурийските познания. Настъпва „научна празнота“.

Известно е, че науката е страхотен къртовски труд, упорство на личността за преодоляване на научните трудности и закостенялостта на колегите, самопожертвователност заради знанията, чистота на помислите и духовно възвисяване. Точно така лемурийците постигат невиждани висоти в науката и създават култ към знанията, стимулиращ изследванията. При тях няма готови знания, които биха могли да вземат по телепатичен път от Онзи свят. Обратно, атлантите разполагат с готовия пакет от знания, създаден някога от лемурийците.

„Научната празнота“ на атлантите не може да утвърди култа към знанията, толкова необходим за информационните полета на Онзи свят. В живота на човечеството най-трудно е добиването на нови знания и това е призванието на най-способните и прогресивни хора. При атлантите знания може да получи всеки настроил се на вълните на Всеобщото информационно пространство. Затова те попадат при късогледи тщеславни хора, които не устояват на съблазънта да властват.

Така вместо култът към знанията идва култът към властта. Култът към доброто не може да противостои на отрицателните властолюбиви стремежи. Човешките стремежи са изключително мощна сила, те не могат да се спрат, по-добре е да се насочат по друг път — например към знанията. Ако атлантите са имали култ към знанията, всички човешки стремежи щяха да са насочени към безбрежната и вечна област на познанието, а не към властолюбивите апетити.

Човекът (независимо дали е лемуриец, атлант или съвременник) е организиран така, че винаги да се стреми към нещо. Той е създаден като саморазвиваща се субстанция. Затова стремежите му трябва да се насочват нанякъде. Накъде? Отговорът е прост — към знания и добрини. Култът към доброто плюс култът към знанията е главната ос в прогреса на човечеството. В противен случай ще дойде култът към властта, заедно с него и злото, а след това и гибелта.

Появилият се култ към властта при атлантите прогресира. Те се разделят на враждуващи групи. Знанията на Онзи свят, получени навремето от лемурииците, се използват за създаване на оръжия. Започват безкрайни войни. В торзионните полета на Онзи свят постъпва огромна отрицателна психична енергия.

Предвиждайки настъпването на глобалната катастрофа, най-напредничавите сред атлантите отиват в пещери и изпадат в състояние на сомати, като попълват Генофонда на човечеството. Изпадането в сомати при атлантите изглежда е имало сравнително масов характер и затова дори и сега основната част на Генофонда е от тях.

Шамбала и Агарти не могат да попречат на глобалната катастрофа, тъй като силата на пророците лемурийци не е достатъчна, а Шамбала не може да приложи военни средства поради утвърдените в нея култове към доброто и знанията.

Съмнявам се, че атлантите са попълнили подземната техногенна цивилизация на лемурииците. По-вероятно е те да не са достигнали равнището на феномена „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло, толкова необходимо за живот в Шамбала и Агарти.

Катастрофата се разразява преди 850 000 години. Оста на Земята измества положението си, полюсите се разместват, настъпва Всемирен потоп. Отново е въведен блокиращият принцип SoHm.

Цивилизацията на атлантите не загива моментално. Част от тях (жълти атланти) с въздушните си кораби (вимана) успяват да отлетят в района на Хималаите, Тибет и пустинята Гоби — най-високите области на Земята, които преди Всемирния потоп са били северен полюс. Те се настаняват по бреговете и островите на вътрешното море, разположено на мястото на пустинята Гоби, и преживяват още няколко десетки хиляди години. Но изолацията, малката численост и главно липсата на „вълшебната пръчица“, т.е. знанията от Всеобщото информационно пространство, водят до деградация на обществото, подивяване и гибел. Превърналата се в навик „научна празнота“ не позволява на атлантите да оцелеят.

Друга част от атлантите (черните атланти) остават по високите участъци на африканския континент. Твърде бързо обаче поради споменатите причини с тях се случва същото. Според една хипотеза те дават своята лепта за формирането на съвременните негри.

Трета част от атлантите оцеляват на т.нар. остров на Платон, който се намира в Атлантическия океан10. Тази група се оказва най-прогресиращата, успява да запази знанията си въпреки невъзможността да контактува с Всеобщото информационно пространство, организира научни изследвания, съхранява технологиите и подтиква хората да се усъвършенстват в духовно отношение без пряката поддръжка на Онзи свят.

Атлантите от острова на Платон успяват да се утвърдят в новите условия и да преживеят през дългия период от случилото се преди 850 000 години допреди 11 000 години. През това време водата, заляла Земята след Всемирния потоп, постепенно отстъпва, открива се нова суша, на която се разселват хората от петата раса (нашата цивилизация).

Тези нови хора изглеждат на атлантите дребни (само 2–3 метра), агресивни и глупави. С някои от тях воюват, а с други контактуват и са в приятелски връзки. Те обучават древните египтяни на много от технологиите си и заедно с тях построяват пирамидите, използвайки за пренасяне на тежестите (каменните блокове) пси-хоенергийното въздействие върху гравитацията. Пирамидите са изградени пред 75 000–80 000 години. След приключване на строителството част от атлантите, а и някои египтяни слизат в подземните жилища под пирамидите, изпадат в състояние на дълбоко сомати и попълват Генофонда на човечеството.

Преди 11 000 години обаче астрономите на атлантите от острова на Платон предсказват, че върху Земята ще се стовари кометата Тифон. Тя действително пада в Атлантическия океан. Последната обител на атлантите загива, като изчезва в океанските глъбини. Цивилизацията им престава да съществува. Тя е с по-малък период в сравнение с лемурийската и не достига дори и малка част от нейното равнище. „Научната празнота“ погубва атлантите.

Периодът на арийците (хората от нашата цивилизация)

Кой знае защо е прието арийци да се наричат германците. Това не е правилно, тъй като всички древни източници определят хората от нашата цивилизация като арийци.

Арийците се появяват в недрата на атлантическата цивилизация приблизително преди един милион години. В средата на атлантите започват да се раждат хора с по-нисък ръст, без ципи, с големи носове и стъпала. Те са по-приспособени към земния начин на живот, поради което имат някои предимства пред атлантите. Тези необичайни на вид хора са активни й работоспособни, но в духовно отношение и особено в умението да оказват психоенергийно въздействие са много по-слаби от тях. Все пак обаче равнището на духовното им развитие е доста по-високо от това на съвременния човек. Първите арийци се научават от прародителите си атланти да владеят някои видове енергия на финия свят, могат да изпадат в състояние на сомати и да предизвикват телепатични и телекинетични ефекти. Те са гиганти в сравнение с днешните хора и достигат два-три метра височина, но за атлантите са доста дребни.

В крайния етап от цивилизацията на атлантите, когато първите арийци вече са налице, блокиращият принцип SoHm още не действа. Затова и те като атлантите ползват знанията на Онзи свят. Децата на първите арийци също не ходят на училище, тъй като знанията им постъпват от Всеобщото информационно пространство. „Третото око“ на първите арийци е по-добре развито в сравнение със съвременния човек, но е с по-ограничени функционални способности, отколкото при атлантите. Те са и по-материализирани и свързани със сушата.

Началният период в живота на първите арийци съвпада с раздорите, войните и култа към властта при атлантите. От тях приемат култа към властта, който се съхранява и досега в нашата арийска цивилизация. Заедно с атлантите първите арийци участват във войните. Те са по-издръжливи и непретенциозни.

Арийците също осъзнават приближаването на глобалната катастрофа, но култът към властта е по-силен. Малко преди нея мнозина отиват в пещери, изпадат в дълбоко сомати и попълват Гено-фонда на човечеството. Мисля, че арийската част от него се състои предимно от тези първи арийци (преди Всемирния потоп), които преди изпадането в сомати живеят без блокиращия принцип SoHm и затова владеят основните знания на Онзи свят, както и някои психоенергийни ефекти (оживяване, избавяне от болести и т.н.). Пророците с обичайната за нас външност (Исус Христос, Мохамед, Мойсей и др.) според мен са първите арийци, изпаднали в сомати още преди Всемирния потоп. Струва ми се, че те са знаели за Шамбала и Агарти и са почитали лемурийците — Синовете на Боговете.

В навечерието на глобалната катастрофа много от тях изпадат в състояние на сомати не толкова за да попълнят Генофонда на човечеството, а no-скоро за да оцелеят. По време на Всемирния потоп (преди 850 000 години) повечето от първите арийци загиват (също като атлантите). Малцина оцеляват на останалите незалети участъци. Настъпват тежки времена: жилищата, технологиите и апаратите са загубени. Най-тежкото обаче е, че поради въведения блокиращ принцип SoHm хората са отрязани от знанията на Онзи свят. Започват да подивяват, настъпва постепенния преход към по-примитивен начин на живот.

В тези условия арийците водят постоянни войни с останалите атланти. Те се оказват по-приспособени към суровите условия и на много участъци от сушата изтласкват атлантите. Бързо овладяват освобождаващите се от водата участъци и изграждат свои градове и села. Атлантите пък живеят в изолирани колонии и тъй като са малобройни и поради родствените бракове постепенно се израждат.

Обществото на арийците не осъществява прогрес стотици хиляди години. За това има обективни причини: сушата след Всемирния потоп представлява отделни каменисти острови, а изолираността и родствените бракове способстват за деградацията и влошаването на наследствените параметри. Има отделни сведения, че в този период от Генофонда се появяват немалко пророци, но дейността им очевидно не води до успех — дегенеративните процеси при арийците се оказват по-силни. Ръстът им намалява и става около метър и половина, те все повече и повече се превръщат в диви племена.

Създава се впечатлението, че преди 100 000–200 000 години живеят три основни групи арийци — в районите на Тибет, Южна Африка и Средиземно море. Но първите две групи деградират и подивяват и само средиземноморската група бавно тръгва по пътя на прогреса и в крайна сметка се формира древноегипетската цивилизация, за което явно съдействат не само пророците, но и тесните контакти с атлантите от острова на Платон. Египетската цивилизация достига високо равнище на развитие. Очевидно строителството на пирамидите й принадлежи, но съвместно с атлантите от острова на Платон. Кога и защо загива тя? Трудно ми е да кажа. Може да се предположи, че древните египтяни не са преживели последиците от катастрофата след сблъсъка на Земята с кометата Ти-фон (преди 11 000 години) и гибелта на атлантите, чиито знания и умения са ползвали.

Преди 18013 години в Тибет и Хималаите се появява нов пророк. Едни го наричат Ману, други — Рама, а трети — Бонпо-Буда. Той е с огромен ръст и необичайна външност. Мисля, че именно неговите очи са изобразени на всички тибетски храмове. Както вече отбелязахме, при анализа на тези очи направихме извода, че те са принадлежали на лемуриец.

Впечатлението ми е, че през целия период на арийската раса, като се започне от времето на Всемирния потоп (преди 850 000 години), като пророци от Генофонда на човечеството са излизали само атланти и ранни арийци. Сред тях не е имало лемурийци. Дейността им не води до сериозни успехи, арийската раса все повече и повече деградира. Около периода преди 18 000 години човечеството се състои предимно от диви и полудиви племена, перспективите за развитие рязко намаляват. Само египетската цивилизация изпъква на този фон, но и при нея се проявяват сериозни признаци на регрес.

Шамбала и Агарти най-после решават да използват като пророк лемуриец. Така преди 18013 години на Земята се появява Бонпо-Буда (Рама, Ману). Той започва да действа в района на Тибет, като подбира най-добрите мъже и жени сред арийците, изолира ги от полудивите племена, започва да ги учи как да живеят и съдейства за размножаването и разселването им по земното кълбо. Точно тези хора според нас са имали и имат „средностатистическите очи“ (тибетската раса). Точно те се разпространяват, като изтласкват полудивите племена. Проследихме миграцията им по офталмогео-метричната схема, а съхранилите се полудиви племена, невмества-щи се в тази схема, са си останали на същото равнище. Именно тези хора, осветени от пророка лемуриец, осъществяват постепенен прогрес.

Като по-развити, те печелят конкурентната борба за територии срещу полудивите племена и на повечето места успяват да заменят полудивите арийци. Някъде се смесват с тях (Африка, Индонезия, Австралия), но другаде успяват да съхранят чистотата на расата, тръгнала от Тибет (Европа, Азия), като външността им се променя в зависимост от условията на обитаване. Полудиви изолирани племена се запазват на някои острови от Тихоокеанския регион, джунглите на Амазонка и в Африка. Трябва също да се отбележи, че по данни от офталмогеометричната схема някои групи арийци, потеглили от Тибет, все пак са подивели (Южна Америка, островите на Полинезия).

Независимо от смесването с полудивите племена и отделни случаи на регионално подивяване, арийците, тръгнали от Тибет, успяват да осъществят постепенен прогрес за нашата цивилизация. Пророкът лемуриец преустановява деградиращия път на развитие на арийската раса и затова завинаги остава в паметта на хората, а очите му красят всеки тибетски храм като символ на прогреса.

Арийската раса обаче я очаква сериозно изпитание. След падането на кометата Тифон в Атлантическия океан (преди 11 000 години) Земята е обвита в мъгла, предизвикана от изхвърлянето на огромни маси прах в атмосферата. Някои автори пишат, че тъмнината продължава 1000–2000 години, други назовават значително по-къс срок. Трудно ми е да кажа какви са били условията за живот след катастрофата, но може да се предполага, че са били твърде сурови. В условията на оцеляване предимство имат арийците, излезли от Тибет, тъй като са по-напредничави и способни да строят къщи, да ги отопляват, да шият дрехи, да отглеждат домашни животни, да се занимават със селско стопанство. Много полудиви и диви племена не оцеляват и сякаш очистват Земята и човечеството от регресивното настъпление на дивашината, макар че някои от тях не само оцеляват, но и остават и досега на същото равнище.

След катастрофата, свързана с падането на кометата Тифон, условията на живот на Земята постепенно се нормализират. Но прогресът в развитието на обществото постоянно е възпиран, тъй като разцъфтява култът към властта, а култовете към доброто и знанията отстъпват на заден план. Безкрайните войни водят дори до това, че се създава идеал за човека като воин защитник или воин завоевател.

Трябва веднага да се каже, че блокиращият принцип SoHm, който не позволява да се ползват знанията на Онзи свят, не спомага за развитието на култа към знанията. В резултат хората започват да забравят религията и само „шепотът на кармата“ им подсказва за тяхната духовност. Затова се развиват езичеството, вярата в идоли и т.н. На човечеството явно не му достигат божествени знания.

Шамбала и Агарти не остават безучастни в тази ситуация. Преди 2000 години се появяват група пророци (Буда, Исус Христос, Мохамед, Мойсей, Озоастър и др.), които започват да насаждат на човечеството елементи от знанията на Онзи свят. Успехите са налице — създадени са религиите: будистка, индуистка, християнска, мюсюлманска, юдейска и т.н. Култовете към доброто и знанията се засилват, но не могат да се преборят с култа към властта. Междуособните войни се сменят от религиозни. Започва преразпределяне на териториите по религиозен принцип. Човечеството отново се отклонява от истинската линия на развитие и причината е в култът към властта. Дори и дума не може да става пред арийската цивилизация да се разкриват древните знания на лемурийците.

През XVIII-XIX век обаче в някои части на света (главно в Европа) се появява необичаен култ към знанията, който се основава на изучаването на физическия свят (технически прогрес, дарвинизъм и т.н.), без опити да се осмислят божествените знания. Прогресът тръгва с бързи темпове, независимо от блокиращия принцип SoHm. Арийците сякаш показват, че може да съществува технически прогрес и без знанията на Онзи свят. Но подобен култ към знанията крие последици, тъй като те се придобиват преди всичко в угода на властта. Назрява катастрофа, която не закъснява и се изразява в две световни войни.

След Втората световна война човечеството е под влиянието на разрушителната сила на оръжието, създадено на основата на новите знания. То започва да се замисля над това, че култът към знанията и култът към властта са несъвместими. Броят на войните на планетата намалява.

При все това трябва да се признае, че различните религии, създадени преди около 2000 години, вече са спирачка, тъй като създават прецедент на войни за сфери на религиозно влияние. Досега процъфтяващият култ към властта прави опасно наличието на различни религиозни течения. Хората дори не се замислят, че коренът на религиите е един и същ. Настъпва времето те да се обединят и да се създаде Единна религия. Дали този процес ще мине без войни и катаклизми? Не мога да кажа.

Годината 1999 е край на Кали Юга и начало на Сатия Юга11. Много пророчества свидетелстват за края на света. Нострадамус, Вира Брахмандра и някои други дори писаха, че на 11 август 1999 г. ще има безпрецедентно пълно слънчево затъмнение. Светът ще потъне в тъмнина. Ще последват катастрофални явления, най-страшното от които ще бъде падането на комета или метеорит (кометата „Обущар“). Тя ще се стовари в Атлантическия океан. Огромни вълни ще залеят източното крайбрежие на САЩ и много райони в Европа. Ще има земетресения, урагани и торнадо. Предсказват, че ще загинат две трети от човечеството и едва една трета ще оцелее. Ще дойдат нови пророци (управляващият Шамбала и др.), които ще обединят религиите и ще създадат Единна религия на основата на доброто и любовта. Ще се появят и лъжепророци, изпратени от Антихриста. Постепенно ще настъпва „векът на истината“ и пред човечеството ще се разкриват древните знания.

Някои хора обаче, например Сатия Саи Баба, казват, че са доволни от развитието на човечеството, че няма да настъпи краят на света, а ще се върви непрекъснато към обединяването на всички религии и създаването на Единна религия.

Ще настъпи ли краят на света?

Трудно е да се отговори еднозначно. Хората, които предсказват бъдещето, очевидно се опират на знанията на Всеобщото информационно пространство, където имат способността да влизат. Струва ми се обаче, че бъдещето не е определено като неизбежна верига от предстоящи събития, тъй като би противоречало на основния принцип пресъздаването на човека като саморазвиващо се начало. Мнението ми е, че бъдещето във Всеобщото информационно пространство е представено като положителна и отрицателна прогноза за развитието на човечеството.

Коя от тях ще се окаже вярна? До голяма степен зависи от нас самите. Трябва да помним, че доброто и знанията ще спомагат за положителната прогноза, докато злото и властолюбието могат до доведат до глобални катаклизми, включително и до края на света, или да създадат условия за регресивния фактор на еволюция, водещ до подивяване.

В предишната „глава“ често се натъквахме на факти, когато цели народи се превръщат в полудиви и диви племена. Очевидно по-дивяването е регресивен еволюционен фактор, чиято роля не бива да се подценява.

Преди няколко години пристигнах в Индонезия по покана на главния офталмолог на страната. Събраха се около стотина индонезийски лекари, пред които прочетох цикъл лекции и демонстрирах нашите нови операции. Индонезийските лекари ми харесаха — усмихнати, пъргави, интересуващи се от всичко ново, те създаваха впечатлението на високо цивилизовани и образовани хора. Въпреки това нещо ме подбутваше да попитам за човекоядството, което, както знаем още от училище, е било разпространено в тази страна.

— Кажете ми, тук ядат ли хора? — не се сдържах аз и попитах в личен разговор главния офталмолог.

— Какво говорите — отвърна той, — вече сме цивилизована страна и времената на човекоядството са в миналото.

— Нима толкова бързо се справихте с обичаите на дивите племена? — настоявах аз.

— Ами, по принцип — сконфузи се главният офталмолог — в Индонезия има около тринадесет хиляди острова и на част от тях и досега съществува човекоядство. Затова пък имаме специална канибалска полиция. Ако на някой остров изядат човек, тя веднага излита и наказва диваците.

— Стараете ли се да образовате полудивите племена, да ги учите на по-цивилизован начин на живот?

— Разбира се, че се стараем — беше отговорът. — Съществува специална държавна програма. Но ми се струва, че е безполезно. Диваците не възприемат знанията, те са като животни, живеят с инстинктите си. Може би преди много години са били по-цивилизовани, но безвъзвратно и окончателно са подивели. Съмнявам се, че може да им се насажда цивилизация, по-скоро ще бъдат изтласкани от цивилизованите хора и постепенно ще загинат.

— Разбрах от вашите думи, че ако хората са преминали към примитивен начин на живот и са подивели, не е възможно да бъдат върнати към цивилизовани форми — казах аз.

— Мисля, че е така — промълви главният офталмолог. — Бил съм при такива племена, полагах усилия да им лекувам очите. Те обаче нищо не схващат, мозъкът им е недоразвит.

Замълчах. От историята на човечеството знаех, че на мястото на индонезийските острови някога е съществувал основният континент Атлантида, на който е преуспявала велика цивилизация. Нима всички знания са били забравени? Нима процесът на подивяване не е могъл да бъде спрян? Нима подивяването е невъзвратимо?

Маймуната от човека или човекът от маймуната?

От училищната програма всички знаем, че човек е произлязъл от маймуната. А Рудолф Щайнер, след като е анализирал „Хрониката на Акаши“ (с. 67,68), смята, че маймуната е произлязла от човека.

Авторът пише следното: „По-нататъшното развитие става възможно само защото част от човешките същества са достигнали no-висока степен за сметка на другите. Най-напред се налага да се пожертват онези, които са лишени от дух. Смесването с тях с цел размножаване би смъкнало no-развитите хора до тяхната степен. Затова всички, които могат да възприемат духа, са отделени от тях. Вследствие на това те потъват все по-надолу и надолу до степента на животните. Така, наред с човека, се създават човекообразни животни. Може да се каже, че човекът по пътя си оставя зад себе си част от своите братя, за да се издигне самият той no-високо. Такива хора от предишна епоха, преминали обратно развитие, са маймуните. Както човек някога е бил no-несъвършен отсега, така и маймуните някога си били no-съвършени в сравнение със сега.“

Ако се вярва на Рудолф Щайнер, маймуните са произлезли от човека, а съвременните диваци от Индонезия, Амазонка и Африка са в стадий на постепенно преминаване в маймуноподобни същества. Предполагам, че и снежният човек е един от клоновете на подивелите.

Дали наистина е така? Трудно е да се твърди каквото и да било. Но хипотезата за произхода на маймуната от човека не е по-малко убедителна, отколкото на човека от маймуната, тъй като в природата освен прогресивния еволюционен процес съществува и регресивен, чието наименование по отношение на човека е подивяване.

Подивяването в човешката история

При проучването на източните литературни източници установих, че масовото подивяване е свързано с периоди на глобални катастрофи. В такова състояние са изпадали както атланти, така и арийци. Само лемурииците избягват масовото подивяване (макар че частичното не би могло да се изключи), тъй като най-добрата част от тях, владеещи феномена „дематериализация-материализация“, се скриват под земята и организират Шамбала и Агарти. Там те достигат най-високата степен на развитие. В литературата не съм срещал сведения за подивяване на лемурийци.

Атлантите са изпадали в процес на масово подивяване два пъти. Зародили се още в недрата на лемурийската цивилизация, те, оцелели частично след глобалната катастрофа, се лишават от ръководната роля на лемурииците и започват постепенно да се смъкват към примитивния начин на живот. Както пише Лобсанг Рампа („Лекарят от Лхаса“, с. 236), подивелите племена са измествани от по-напредничави и така продължава до откриването на старинните писания на лемурииците. На базата на тези древни знания се осъществява прогресът на атлантическата цивилизация.

Повторното им масово подивяване е след Всемирния потоп преди 850 000 години. Лобсанг Рампа в същото произведение (с. 239) пише по този повод, че хората забравят своята култура и се връщат към стадия на подивяването; правят си дрехи от животински кожи, хранят се с плодове и носят тояги с каменни накрайници. И така, останалите живи атланти след Всемирния потоп в повечето случаи постепенно подивяват, изтласкани са от арийци-те и загиват. Само атлантите от острова на Платон успяват да избегнат подивяването и да запазят цивилизацията си допреди 11 000 години, когато загиват в резултат на космически катаклизъм.

Арийците, зародили се в недрата на атлантическата цивилизация и частично оцелели след Всемирния потоп, също са подложени на процес на масово подивяване. За това свидетелстват много литературни източници — Елена Блаватская, Лобсанг Рампа и други. Подивяването сред арийците е толкова дълбоко и мащабно, че едва в сравнително неотдавнашен исторически период (преди 18 000 години) пророците успяват да прекъснат регресивния ход на еволюцията. Може да се предположи, че преди 11 000 години, след като на Земята пада кометата Тифон, е имало взрив на масово подивяване, свързано с променените условия на живот. Не всички подивели хора на планетата обаче са загинали, все още в редица региони те са се запазили.

Кои са диваците?

Днес диви и полудиви племена се срещат в Индонезия, Нова Гвинея, Австралия, Виетнам, Чили, Бразилия, Перу, Боливия, Еквадор, Сибир и в много страни в Африка. Проучвайки литературата, установихме, че сред съвременните диваци има потомци на трите основни раси на Земята: лемурийци, атланти и арийци.

Най-учудващото е, че сред тях могат да се открият потомци на далечните и величествени лемурийци. Елена Блаватская (т. 2, с. 286) пише, че плоскоглавите аборигени в Австралия са преки потомци на лемурийците. Поредицата от обзори на източната религиозна литература (Pillai, 1956; Zvelebil, 1973 и др.) показва, че тамилите (Шри Панка) също са потомци на лемурийците.

Може ли да се вярва, че досега са се запазили потомци на лемурийците, живели преди милиони години? Сложно е да се отговори на този въпрос преди всичко защото посочените аборигени не са изучавани сериозно от гледна точка на палеоанатомията. Може би действително например при плоскоглавите аборигени в Австралия биха могли да се открият някои необичайни анатомични особености, сходни с описанията на лемурийците (разлики в строежа на хайморовите кухини, гръкляна, лопатките, ръцете, краката и др.).

Блаватская на няколко места (т. 2, с. 482, 532, 577) сочи, че някои аборигени на острови в Тихия океан са преки потомци на атлантите. На мястото на тези острови някога е бил основният континент на Атлантида. След потъването му остават само островите, на част от които атлантите оцеляват, подивяват и се запазват до днес като диваци.

Дали наистина е така? Въпросът за преките потомци на атлантите също не е проучен, необходими са сравнителни анатомични изследвания, аналогии с облика на Буда и т.н. Разбира се, преките потомци на лемурийци и атланти (ако те наистина са!) за хилядите и милиони години са се променили и са започнали да приличат на арийците, но биха могли да се запазят и отличителни черти.

Според нас най-голямата част от диваците все пак е свързана с арийците. Струва ми се, че на определени изолирани острови в Тихия океан могат да се срещнат ранни арийци, подивели в първите хилядолетия след Всемирния потоп. Сравнително ранни арийци може да са и някои диваци от Африка, които не се вписват в офталмогеометричната схема. Същата схема подсказва, че диваците от Южна Америка, някои диваци от Австралия, Нова Зеландия, Индонезия и Сибир са сравнително късни арийци, които започват преди 18 000 години да се разпръсват от Тибет по земното кълбо. Макар че точно тази тибетска вълна дава прогреса на нашата арийска цивилизация, не всяка група в различните региони успява да избегне регресивния еволюционен процес. Например аборигените от Амазонка по офталмогеометричната схема имат единен корен с японците и финландците, но се различават от тях по пълното си подивяване.

И така, проблемът с диваците на Земята е изключително интересен и сложен научен въпрос, който явно очаква своите изследователи.

Ще оцелеят ли диваците?

Ще приведа два примера. Преди няколко години с доктор А. Салихов ни поканиха да демонстрираме новите очни операции в гр. Манаус (Бразилия), разположен в самия център на басейна на Амазонка. След седмица напрегнат хирургически труд ни качиха в лодка, за да ни покажат местната екзотика в глъбините на амазонските джунгли.

През нощта ни предложиха лов на крокодили. Оказва се, че при светлината на халогенна лампа очите на крокодила светят в зелено и моторната лодка се приближава плътно до него. Заслепеният от светлината крокодил може да се докосне с пръчка, а крокодил-че дори да се хване с ръце. Ловът им е забранен и затова само нарушихме покоя на гигантските влечуги. Порази ме обаче огромният им брой: на всеки 150–200 метра светеха зелените им очи.

Сутринта доктор Салихов налови с въдица пирани, като за стръв използва остатъците от храната ни. Пъхнахме в устата на полужива пираня пръчка с дебелина на човешки пръст, която тя пречупи с леко движение на страшните си челюсти.

Решиха да ни покажат и местните полудиви индианци. Когато лодката наближи тяхното селце, гидът каза, че вчера там е видял огромна анаконда, дълга около двадесет метра.

Индианските жилища се отличаваха с крайна беднота. Бяха сковани от дъски, напомняха кокошарници и се намираха недалеч от брега, закрепени на невисоки колове над водната повърхност. Индианците се облекчаваха през дупка в пода и също оттам се снабдяваха с вода за пиене. Рогозка и малък комплект от съдове бяха всичките им домашни вещи, а гащетата и потникът — целият комплект от необходими дрехи. Температурата тук е стабилна — около 30–35°С. Няма комари и други кръвосмучещи насекоми.

Амазонските индианци живеят от събиране на латекс от каучуковите дървета и риболов. Залагат мрежи, оплетени от въжета, за пирарука — риба, достигаща 300 килограма. Ако хванат риба, цялото село се храни, ако нямат късмет — гладуват.

— Крокодилите и анакондите нападат ли хора? — попитах един от индианците, който що-годе говореше английски.

— Разбира се — отговори ми той. — Крокодилите ядат жени, а анакондите — мъже.

— Защо така избирателно?

— Ей там, вижте, е втората ми жена — кимна с глава индианецът към реката. — Мие съдовете на брега. И първата ми жена миеше съдовете, когато към нея незабелязано доплува крокодил, отмъкна я във водата и я разкъса.

— Често ли се случва подобно нещо?

— Често, много често. Крокодил изяде две жени на съседа ми. Много деца бяха изядени от крокодили.

— Страхувате ли се за втората си жена?

— Страхувам се, разбира се. Но сигурно и нея ще я изяде крокодил. Веднъж вече я нападна, но тя избяга. Нали жената трябва да мие съдовете на брега. Ако и нея я изяде крокодил, ще взема трета — мрачно каза индианецът.

— А анакондите нападат ли мъже?

— Да, много мъже загиват от анаконди в селвата.

— Защо?

— Сигурно сте видели, че селвата е много гъста. Ходи се само по пътеки. Всички животни ходят по пътеки. Ние, мъжете, също ходим по тези пътеки, когато събираме латекс. А змията анаконда намира такава пътека, висва на дърветата над нея и чака плячка. Анакондата напада всичко живо: човек, тапир… Миналата година глътна братовчед ми, само шапката му остана. Преди в селвата изчезна синът му. Също анаконда…

— А те големи ли са?

— Има големи, а има и по-малки, които гълтат само деца.

— Защо нямате пушки?

— Много е скъпо.

— Нима е трудно да се спечели за пушка? — настоявах аз. — В края на краищата рибата може да се опушва или осолява и да се продава в града, а не цялото село веднага да я излапва. Могат да се правят мебели от червено дърво и да се продават, да се изработват предмети от дърво или да се препарират пирани — вероятно има търсене. Да се събират и продават плодове. Можете да отглеждате царевица, захарна тръстика, кафе, какао, ананаси… Защо не го правите?

— Не умеем — тъжно каза индианецът.

— Сред вас има ли образовани хора?

— Не.

— Всички ли са неграмотни? Вие можете ли да четете?

— Да.

— Имате ли вожд?

— Да.

— Той може ли да чете и пише?

— Не. Живее като нас — продума индианецът.

— Откъде знаете английски?

— Още като момче отидох в града и много години живях до един хотел. Там се научих да говоря.

— С какво се занимавахте в града? — продължих настойчиво да го разпитвам.

— Просех милостиня, помагах в носенето на куфари, чистех боклука.

— Ами къде живеехте?

— На улицата… После си направих къща от сандъци.

— Държавата прави ли опити да ви даде образование, да ви научи да живеете като белите хора?

— Да, но ние не умеем да живеем като белите хора. Замълчах. Крайна безизходица прозираше от човека. Стана ми мъчно за него. Искаше ми се да му помогна. Бях наясно, че тези хора не издържат на контактите с бели, че изпитват комплекс за непълноценност и от това още по-бързо деградират и измират. Те все още не са съвсем подивели, все още не живеят изцяло по инстинкти, все още са в състояние да изпитват унижение от недоразвитостта си. Навярно биха били щастливи сред природата, биха усещали превъзходството си над дивите зверове. Тогава може би нямаше и да предполагат, че другите са отишли твърде напред: създали са механизми и образование, построили са градове и т.н. Възможно е дълбоко в душата си смътно да осъзнават, че времето е безвъзвратно изгубено, че сладко и бездарно са се плъзгали по регресивния наклон на еволюцията, все повече и повече са забравяли великите си предци и така още по-бързо са се приближавали към дивата бездуховна природа. Тези хора наистина не разбираха, че еволюцията не търпи стабилно състояние, че има само два избора — прогрес или регрес, а за прогреса е необходимо да се полагат усилия, огромни усилия.

Качиха ни в лодката и ни върнаха в хотела. С автомобил ни закараха до ферибот. От борда му огледах околностите — по бреговете на Амазонка се гушеха жалки селски колиби. До мен стоеше индиански малчуган в мръсна фланелка с нелепия надпис „Каубой“. Той тъжно гледаше колибите, където явно бе роден. Наблюдавах го и си мислех, че никога няма да получи образование, че съдбата му е определена от регресивната пустота на далечните му предци и че ще прекара живота си в една от тези колиби, ако не бъде изяден от крокодил или анаконда.

Момчето улови погледа ми и угоднически се усмихна. А аз стоях до него — висок, бял и уверен в себе си. Беше ми провървяло — далечните ми предци, работейки упорито, бяха вървели по пътя на прогреса.

Другият пример се отнася за Сибир (района на полуостров Тай-мир). Движехме се по маршрут от най-висока категория на сложност и се озовахме на места, където, както се казва, човешки крак не бе стъпвал. Валеше нещо средно между сняг и дъжд. Наоколо беше тундрата, прорязана от каменни клисури. Беше студено, искаше ни се да се скрием от вездесъщия пронизващ вятър.

Неочаквано зърнахме чум12 на еленовъди. Приближихме се зарадвани. Залаяха кучета, от чума излязоха няколко души, облечени с малици13 от еленови кожи. Най-възрастният от тях се потупа по гърдите и каза:

— Началник.

Свалих раницата, също се потупах в гърдите и казах:

— Началник.

Еленовъдът посочи чума и рече:

— Хубаво.

Влязохме вътре и седнахме върху еленови кожи. Стана топло. Аз казах:

— Хубаво.

Усещах, че стопанинът на чума е изчерпал речникът си от руски думи. Погледна ме, посочи котела с варено еленово месо и каза:

— Началник, хубаво.

Започнахме да ядем. Изтичах за раницата, измъкнах манерка със спирт, показах я на домакина и казах:

— Началник, хубаво.

Стопанинът обходи със строг поглед семейството си и нашите момчета, после посочи себе си и мен и рече:

— Началник, хубаво.

Разбрах, че можем да пием само той и аз — началниците. Налях спирт и го глътнахме. Домакинът порозовя и каза:

— Началник, хубаво.

Замезих с еленово месо и също казах:

— Началник, хубаво.

„Разговорът“ забуксува. Настъпи нощ, започнахме да се готвим за спане. Изведнъж домакинът показа една от жените в чума и ясно изрече:

— Началник, хубаво.

Знаех за този обичай на северните народи, но се сконфузих и показвайки с ръце, че искам да спя, казах:

— Началник, хубаво.

Стопанинът се приближи до жената, потупа я по гърба и рече:

— Началник, хубаво.

В края на краищата той се умори да ме уговаря. Заспахме.

На сутринта домакинът, когато ни изпращаше, повдигна една от нашите раници, изпъшка, демонстрирайки, че е тежко, а после пак се приближи до същата жена, потупа я и с укор изрече:

— Ех, началник, хубаво.

Ориентирахме се по азимута и тръгнахме. След няколко километра, пресичайки една клисура, неочаквано срещнахме самотен еленовъд, който се возеше в нарта. Той доста добре говореше руски. Спряхме и се заприказвахме. Изясни се, че няколко години е живял в селище, пропил се е и сега чергарува заедно със семейството еленовъди, у което бяхме.

— Старецът (началникът — бел. Е.М.) е много мъдър. Той отсяда на най-безлюдните места, пази се от срещи с бели хора. Знае, че нашите хора (ненци — бел. Е.М.) лошо понасят контактите с белите хора, пропиват се и умират. Ако бях живял при белите хора, вече щях да съм умрял. Старецът ме спаси. Но в тундрата белите хора стават все повече и повече, те летят с вертолети, пътуват с всъдеходи. Отдръпваме се все повече на север, скоро няма да има къде да се ходи.

И така, ще оцелеят ли диваците и полудиваците? Навярно все пак не. Създаването на парникови условия за тях е безсмислено, тъй като прогресът е възможен само по силата на волята, с желанието за борба и преодоляване на трудностите в името на бъдещето. Регресивната пустота на далечните предци, позволила постепенното им подивяване, се беше превърнала в смъртен грях.

Фактори за подивяването

Както вече отбелязахме, един от главните фактори за подивяването е пустотата на далечните предци. Тя винаги е регресивна, тъй като човекът е „заложен“ като саморазвиващо се (прогресиращо) начало. Сменящите се без цел поколения дори не забелязват, че при тях постепенно деградират духовните елементи — преди всичко волята, а после и мозъкът. От поколение на поколение стават все по-малко способните хора, започва да надделява животинският елемент (да хапнат, да поспят, да се размножават и т.н.).

Друг фактор за подивяването според нас е изолираността. Повечето жители на малки и изолирани острови са диваци. Във връзка с това следва също да се отбележи, че желанието на някои малки народи — например на Чечения, да се самоизолират под формата на суверенна държава, може да бъде регресивен фактор, тъй като смесването на кръвта и по-динамичният живот в рамките на по-голямата държава винаги съдействат за прогреса.

Следващият фактор за подивяването е фанатичният тоталитарен характер на управлението в някои държави или племена. Управляващият пропагандира някаква теория или факт (комунизъм, религия, шаманство, жертвоприношение и пр.) и създава тоталитарно общество, основано на фанатичната вяра в тази теория или факт. Несъгласните се преследват и ликвидират. На преследвания естествено се подлагат най-способните хора, чието духовно равнище е над фанатизма и спрямо които управляващата върхушка изпитва чувство на завист. Постепенно способните хора намаляват, в обществото все повече прогресират дивашките закони и обичаи. Подходящи примери от такъв род са СССР (ленински и сталински репресии, довели до рязка деградация преди всичко на селското население и превърнали страната от изключително голям износител на зърно във вносител) и Иран (фанатична мюсюлманска вяра).

И най-после, важен фактор за подивяването са и глобалните катастрофи, които хвърлят оцелелите в условията на примитивни способи за производство. И само огромната воля и предприемчивост могат да спасят хората от бързо настъпващото подивяване.

Сомати — противовес на подивяването

Ако прогресът е труден и дълъг еволюционен процес, регресът на обществото, водещ към подивяването е по-лесен и в по-кратки срокове. Разбираемо е, че разрушителните процеси, включително и в еволюцията, изискват по-малки усилия, отколкото съзидателните.

Историята на човечеството очевидно е имала ред възможности да се насочи по необратимия път на масовата деградация и подивяване. Свидетелства се намират в почти всички религиозни и литературни източници, посветени на атропогенезиса. Навсякъде се сочи, че във времена, когато регресът на човечеството е придобивал опасна тенденция към необратимост, кой знае откъде на Земята са се появявали пророци, които, използвайки силата на своя дух, са се стараели да пречупят тенденцията към регрес и да насочат човечеството по пътя на съзидателните прогресивни начинания.

Вече стигнахме до хипотетичния извод, че пророците се появяват от Генофонда на човечеството. Следователно Генофондът и стоящият в основата му феномен сомати са създадени на планетата, за да предотвратят подивяването й.

Шамбала и Агарти ни наблюдават и анализират, като определят необходимия момент, за да призоват на помощ светия Генофонд на човечеството, в който са концентрирани най-добрите хора от трите последни цивилизации на Земята. Някои народи и племена, позволили си в безделие да подивеят, се хвърлят на олтара на регресивния еволюционен процес, но други тръгват след пророците, в чиито деяния прозират величавите знания на Шамбала и на самия Творец.

Приключвайки „главата“ за подивяването, неочаквано ме споходи идеята, че регресът в обществото може би започва, когато над отделния човек и над цялата страна надвисва негативна аура, когато оптимизмът се сменя с песимизъм и отрицателната психична енергия, съчетана с предъвкването на отрицателните моменти в живота, става преобладаваща.

Бях принуден да констатирам, че всъщност над Русия е надвиснала негативна аура и от това сърцето ми се сви.

На всеки чужденец Русия прави двояко впечатление: от една страна, Русия излъчва сила, тъй като владее огромни територии и има изключително висока интелектуално-научна мощ, а от друга, руснаците не са в състояние да си организират що-годе пристоен живот и се свират в жалки домове, движат се в потънали в мръсотии входове, пътуват по пътища с кални локви. Парадоксалността на руската душа се обяснява с какво ли не — влиянието на сибирските студове, въздействието на руските простори, източния елемент в руската душа и т.н. Нека обаче да погледнем на Русия от гледна точка на това, на което е посветена тази книга.

Какво е казал Нострадамус за Русия?

През 1555 г. великият френски прорицател Нострадамус пише, че в началото на XX век в страната Аквилон (Русия — бел. Е.М.) ще дойде самият Антихрист и ще я управлява в „два облика“, чиито рождени дати ще се различават с 9 години, 9 месеца и 9 часа. Доколкото вникнах в изследователите на Нострадамус, рождените дати на Ленин и Сталин се отличават с посочените три деветки. Същите изследователи предполагат, че духът на Ленин се е преселил в тялото на Сталин, като е изгонил неговия по-слаб дух. Нострадамус пише още, че при управлението на Антихриста над страната Аквилон ще надвисне негативна психична аура и хората ще се избиват взаимно.

Не се наемам да съдя Нострадамус и не съм уверен дали правилно съм разбрал изследователите на великия прорицател, но съвпадението с идването и управлението на болшевиките се налага от само себе си. Не ми се иска да обиждам милионите възрастни хора, чийто живот е посветен на строителството на комунизма, но фактът си остава факт — ленинските и сталинските репресии погубиха милиони от най-добрите хора на Русия (СССР). Култът към властта достигна крайната си степен. Заради него не жалеха никого — нито селяните (кулаците), нито писателите, нито учените, нито руската аристокрация. Под външно красивия лозунг за „равенство“ косата играеше по контингента от хора, който беше над сивия средняк. Под лозунга за „диктатура на пролетариата“ (абсурдността му не предизвиква съмнение, тъй като това е диктатура на изпълнителя) работниците бяха противопоставяни на интелигенцията, което също служеше за заздравяване на култа към властта. Тоталното обобществяване не оставяше място за развитието на личността. Досадните партийни щампи бяха набивани като молитви в мозъците на хората. Религията бе извън закона.

Негативната комунистическа аура над Русия

Защо комунизмът, чиято античовешка същност не предизвиква съмнение, устоя толкова години? От гледна точка на Всеобщото информационно пространство идеите на комунизма експлоатираха някакъв силен вид отрицателна психична енергия, тъй като тя до голяма степен успя да потисне положителните прояви на психичната енергия. Според мен въпросните идеи масово експлоатираха онази отрицателна психична енергия, в чиято основа е завистта.

Завистта е твърде разпространено явление сред хората: слабият завижда на силния, некрасивата жена завижда на красивата, посредствеността — на таланта, бедният — на богатия и т.н. Завистта е в основата на много отрицателни моменти в нашия живот: интриги, жалби, кариеризъм, потискане на талантите и други. Обществото се старае да тушира проявите на завист, като създава различни закони и теории. В противен случай всичко напредничаво би било разрушено в угода на сладките инстинкти на завистливците. Завистливият човек не може да намери спокойствие, денем и нощем го гложди чувството за собствена непълноценност. Ако усещането за завист е туширано, човек живее що-годе спокойно, но ако то само малко се подбутне, превръща се в болезнена и тежка мания. Помня един директор на институт, който ми каза: „Вярвам, че твоите операции носят полза на хората. Но, Мулдашев, ще се боря с теб, ще те унищожа, дори да загубя всичко“.

Комунистическата идея за „равенство“ узаконява освен всичко друго и равните права на слабия и силния, на глупавия и умния, на бедния и богатия, поради което опосредствано се узаконява чувството на завист към по-силния, на глупавия към умния, на бедния към богатия. В дълбините на душата си завиждащият човек усеща, че равните права все още не са равни възможности, но това не му пречи да ползва тези равни права в угода на своята въжделена завист. Точно затова комунистите можаха за броени месеци да организират репресии срещу кулаците, аристокрацията и учените. Отрицателната психична енергия, а това е пробудилата се завист към високопоставените, беше техен съюзник.

Мисля, че комунистите в дълбините на душата си са разбирали, че религията им противостои, тъй като говори за Онзи свят, за божествения произход на човека и пропагандира положителните психични моменти (любов, добро и т.н.), противоречащи на тяхното акцентиране върху отрицателната психична енергия. Затова комунистите сринаха религията и създадоха свои богове — Ленин, Сталин и други — богове на завистта. Култът към властта достигна висшия си стадии — отричането на Висшия разум и заменянето му с идолоподобни лидери.

Единственото от положителните явления, което комунистите се уплашиха да разрушат, бяха знанията. Те им бяха необходими, за да осъществят „световната революция“. Пропагандата сред научните работници беше особено силна, беше въведена „партийността в науката“, а водещите и свободолюбиви учени (Вавилов и др.) бяха подложени на репресии.

Въпреки това не може да се каже, че всички хора, живели при комунистическия режим, бяха изцяло привърженици на отрицателната психична енергия, надвиснала над страната. Напротив, у мнозина се пробуждаше дълбокото вътрешно чувство за съпротива срещу настъплението на психичния негативизъм и те се бореха, пряко или косвено, за положителните начала в живота. Например трябва да се признае, че през социалистическия период в Русия бурно се разви науката, въпреки че учените получаваха мизерни заплати и в много отношения бяха откъснати от останалия научен свят. Очевидно обаче действаше неизменното желание за самоутвърждаване, макар и в получаването на знания, за чиято божественост и значимост на учения нашепваше кармата. Широко беше разпространен и туризмът, когато човек в планината или тайгата се самоутвърждаваше в борба с дивата природа, при която няма компромиси и на карта е поставен не резултатът, а животът.

Точно такива хора, успели по времето на комунистическия режим да намерят ниши за положителните и съзидателни деяния, спасиха Русия (СССР), като не й позволиха да се търкулне по наклона на вътрешното самоунищожение и дори да запази статута си на велика държава. Тези хора бяха истински борци и със своята положителна психична енергия противодействаха на политиката за утвърждаване на тоталния негативизъм. Те са герои, тъй като не позволиха на отрицателните сили да превърнат Русия (СССР) в деградираща, ленива и полугладна страна като Куба и Камбоджа (бил съм там и мога да го твърдя с пълна увереност). Сред тези хора имаше учени, лекари, учители, работници, а и партийни дейци. Трябва да им свалим шапка, тъй като те не просто градяха, а го правеха при властването на черните отрицателни сили. А партийният билет, който притежаваха, не беше пречка за съзидателни деяния.

Нека все пак да отговорим на въпроса за парадоксалността на руснаците, поставен в началото. Отговорът идва от самосебе си — онази част от тях, които в борба с негативизма създаваха положителни жизнени моменти, се утвърдиха и запазиха високия научно-интелектуален потенциал на страната, а друга част, които в комунистическите години се поддадоха на отрицателните психични моменти, слязоха до равнището на равнодушни, пиещи и озлобени субекти, тайно ненавиждащи обществото и плюещи в същия обществен кладенец, от който и самите те пиеха.

Комунистическият режим беше свален, настъпи капитализмът. Какво се случва сега?

Негативната капиталистическа аура над Русия

На руснаците им изглеждаше, че със свалянето на комунистическия режим всичко ще тръгне добре, животът ще стане по-хубав. Настъпи период на политически романтизъм, когато, възбудени от гласността, те с настървение критикуваха комунистическото минало, чернеха всички и всичко и не оставяха място за положителните и дори за героичните положителни моменти, за които споменахме. Вървеше страстно желаното наслаждение от предъвква-нето на стария комунистически негатив, но без опити за съзидателна позитивна дейност, което запазваше отрицателната аура над страната.

Почти всички претенденти за президенти, депутати и други органи на властта получаваха признание не толкова въз основа на своите програми, колкото на критиките към миналото. Страната не можа да се изтръгне от негативната аура: за многото години тя й стана сякаш по-близка, разговорите за лошото бяха по-сладки, отколкото реалния и напрегнат труд за създаване на ново общество. Не се намери човек, който да викне така, че да се чуе в цялата страна: „Стига сте предъвквали! Хайде да работим!“. Страната от комунизъм се търкаляше към див капитализъм, чиято отрицателна същност не се нуждае от коментар.

През този период бях народен депутат на РСФСР. И осъзнавах какво ще доведе дивият капитализъм, тъй като съм бил в десетки страни и можех да сравнявам. Добрах се до трибуната и се обърнах към президента Борис Елцин:

— Борис Николаевич, бях в Колумбия и видях, че обществото е поляризирано на супербогати, живеещи в домове — крепости с кули, охранявани от хора с автомати, и престъпна беднотия, способна само да граби. Ако напълно освободим цените и отслабим държавния контрол, бързо ще се смъкнем до колумбийския вариант. След като се е освободил от комунистическите мрежи, всеки втори руснак, почувствал се свободен, ще стане крадец, защото и досега над него има негативна психична аура и той не е готов съзидателно да работи без твърдата дисциплина, с която е свикнал през комунистическите години. Чисто икономическите проекти, за които говорите и които до голяма степен са заимствани от Запада, няма да задействат в посткомунистическа страна. Трябва да се обърне внимание на японско-китайския вариант на развитие. Дън Сяопин…

— Вие за кого сте, за Елцин или за комунистите? — прекъснаха ме от залата.

— Да! За кого призовавате да се гласува? — попита Елцин.

— Ще гласувам за Елцин — отговорих напрегнат.

На следващия ден централната телевизия в програма „Время“ представи моето изказване, като постави особен акцент върху това, че ще гласувам за Елцин. По онова време обществото ни беше поляризирано и сладостно се отдаваше на политическа борба, забравило за съзидателната позитивна работа. Тогава то не бе способно да чуе, че капитализмът не е вълшебна покривка, а трябва да се гради под твърд контрол и дисциплина. Негативната комунистическа аура над страната не се беше разсеяла, тя беше преминала в налудничаво-еуфоричната негативна аура на дивия капитализъм.

Сега „с гордост“ можем да кажем, че дивият криминален капитализъм е изграден. За еуфорично-отрицателната психична енергия, в чиято основа са всепозволеността и възвеличаването на умело крадящия, страната плата със стотиците милиарди долари, изнесени в чужбина, спад на производството, обедняване на ресурсите, отслабване на армията, разпадане на старата Русия (СССР) и т.н.

Наливаха и наливат масло в огъня журналистите. Погледнете която и да е страница на който и да е наш вестник: навсякъде се предъвкват негативите (криминална хроника, правителствени вести и др.), в опитите си за интервюта журналистите задават предимно язвителни въпроси, почти всяка личност се обсъжда в мрачни тонове и т.н. Черният цвят не само преобладава, журналистите сякаш се състезават в представянето на оттенъците на черния цвят.

Ако те, макар и за секунда, бяха се замислили, че не е необходима само „негативната истина“, че трябва да се поднасят и положителните моменти от живота, биха постигнали два важни момента: първо, „негативната истина“, съпоставена с положителните явления, би била по-действена; второ, хората, докато четат положителната информация, ще излъчват положителна психична енергия, способна да се конкурира с негативната аура над Русия. А в нашата страна има за какво да се говори в положителен смисъл — в магазините се появиха продукти, има добри фермери, напредничави кооперации, постижения в науката и техниката и т.н. Трябва да се пише за руския патриотичен дух — дори и малко хвалебствено, а това ще повдигне тонуса и духа на руснаците, тъй като те са уморени от похлупака на негативната аура.

Всичко казано по адрес на журналистите се отнася и за телевизията. Средствата за масово осведомяване се наричат четвърта власт, а властта не бива да задълбочава и без това непрестанния негативизъм, а да се бори с него. Тя трябва, макар и малко, да познава законите на психичната енергия, която в армията много точно наричат боен дух.

Закономерно е да се зададе въпросът защо Онзи свят, ако е толкова всесилен и е създал човека на Земята, не помогне на Русия да се освободи от негативната аура. Мисля, че отговорът е следният. Човекът на Земята е бил зароден не като рожба на Онзи свят, за която трябва да се полагат нежни грижи, а като саморазвиващо се начало със собствен път. Висшите опазващи системи (Генофондът на човечеството и Шамбала) ще бъдат задействани само в краен случай (масово подивяване, глобални катастрофи и т.н.).

Мръсният вход

Да си представим, че шлосерът Н., който живее, да речем, в апартамент № 34 на шестия етаж на девететажен панелен блок, излиза сутрин от жилището си. Излиза в лошо настроение (съседът алкохолик на седмия етаж цяла нощ е „бучал“) и заключва бронираната си врата с двадесетсантиметров гаражен ключ. Газейки фасове и шлюпки от семки, пристъпва към асансьора и натиска бутона, прогорен с угарка. Докато го чака, мрачно се взира в стените, уж не толкова отдавна боядисани с мръснозелена боя, но вече олющени и „художествено оформени“ с думи като „х…“ и „Fuck you“. Става му студено, тъй като прозорецът вече цяла година е счупен. „Кой ли мерзавец го е строшил! И къде ли гледа жилищната комисия, все й е тая!“ — мисли той.

Свежият ветрец донася траен мирис на помийна яма „Пак ли е задръстен сметопроводът? А и да не е, ще сипват покрай него. Ех, че народ! Живеем като в помия“ — мисли шлосерът, подритва гнил домат и обилно се изплюва върху вратата на асансьора.

Отваря асансьора, влиза и натиска бутона за първия етаж, който също е пробит от цигара, стиска си носа, като се старае да не стъпи в локвата пикня, но вижда, че има и нещо по-сериозно. „Свине, а не хора! Пътувам като в тоалетна“ — мисли шлосерът.

След като си дръпва лакета, прилепнал към дъвката на стената, той най-после излиза. Тегли тлъста псувня, с удоволствие вдишва с пълни гърди, но болезнено се спъва в някакъв сандък, оставен бог знае от кого. „Не хора, а твари“ — измърморва, рита потрошената входна врата и излиза навън. Оглежда разсипания боклук и стъпва на тротоара. Заобикаля няколкото локви, образували се на местата на вечните ями в асфалта, поглежда към красивата девойка с гумени галоши, която стои до кално място, където би трябвало да има полянка, и към разхождащия се, отвратителен на вид пес с размери на теле. Песът започва да души шлосера и гръмко лае. „Джеси“ — крещи девойката.

„Сигурно подушва миризмата на асансьора — мисли мъжът. — Ех че кучета са развъдили, като динозаври. Опасно е да се излиза на улицата, тези твари не само крака, но и з… ще ти отхапят.“

По пътя към трамвайната спирка има канавка с прехвърлена над нея дъска. Когато е отгоре, шлосерът си казва: „Някакви перила да бяха измислили, може някой да падне. Колко ли пияни са се изръсили. Година вече не я заравят. Що за държава! Жалба ли да пиша?“.

Мъжът преминава канавката, повдига крачолите си, почистени предишния ден, и тръгва с неестествена походка, стараейки се да не изцапа панталона си с рядката кал, размазана по асфалта на половин километър наоколо. Стигнал най-после до чист асфалт, той се опитва да махне калта от обувките си. След като оглежда панталона си, с удовлетворение си казва: „Само до кръста съм се изцапал. А стругарят Васка вчера дойде и мръсотията беше по ушите му. Що за народ! Като свине живеем в калта. Трудно ли е да се зарови канавката? Що за правителство!“.

В очакване на трамвая Н. оглежда хората на спирката. Буца от злоба напира в гърлото му: „Тези сигурно с…т в асансьора и копаят канавки. Твари, а не хора.“

След като блъска някого така, че да го заболи, шлосерът се пъха в трамвая. Вижда свободно място и бързичко се намества. До него застава старица с мрежичка в ръка. Той обръща глава и гледа през стъклото, сякаш мяркащите се пейзажи са му безкрайно интересни. „Тази пък развалина къде е тръгнала сутрин. По-добре да беше си седяла вкъщи. Народила пиянкаджии посранковци, които бъркат асансьора с тоалетна. А и уважение иска!“.

Мъжът преминава през овехтялата въртележка на входа на завода и започва работа. Стиска в менгемето една заготовка и мрачно я обработва с пилата. „Ама защо я пиля? Заради тази заплата ли? Пиля си тук, а животът ми е кучешки.“

Взема половинлитровия си буркан, отива в пушалнята, налива вода в него и пъха бързовара. Изпушва цигарата и пие чай от буркана. „Като последна отрепка пия чай. В пушалнята до тоалетната. Никаква грижа за работния човек! Да бяха ни купили поне ръбести чаши.“

Надмогвайки себе си, шлосерът отива на работното си място и пили детайла. Настъпва време за обяд. „Дали да отида в стола. Ама докато чакаш на опашката, червата ти ще се скъсат. И готвачите всичките са крадльовци. Правят кюфтета от сланина и хляб, да бяха турили поне малко месо. Салатите вчерашни… Алуминиевите вилици са огънати като спирали. Работят същите твари като в нашия вход. Е, добре, ще вървя в пушалнята, ще си хапна сандвичите с чай. Ама трябва да ида в столовата, да си гепя една лъжица. Моята някакъв негодник я сви.“

Шлосерът продължава мрачно да работи следобед, но спира и отива в тоалетната. „Ама че воня, по-зле от асансьора — мисли той, качвайки се върху чинията и измъквайки вестник от джоба си. — Всичко е зацапано, можеш ли да седнеш! Седиш като кокошка на пръта и работата е ясна, не улучваш целта. Поне тоалетна хартия да имаше, казват, във вестника канцерогени имало. Добре поне, че е безплатно! Че на гарата всички си плащат. А ако нямаш пари, да се н…ш ли? Ама че мастни работят там! Пред тях да се изтървеш, няма да те пуснат!“

Забравил да пусне водата, шлосерът излиза от тоалетната и продължава да пили. Настроението му е лошо, работата не върви. Измерва с шублер обработения детайл, съпоставя го с чертежа и установява, че е произвел натурален брак. Плюе на пода, спомня си мръсния вход, вонящия асансьор, канавката с прехвърлената дъска, половинлитровия буркан за чай, огънатата алуминиева вилица, платената тоалетна. „Ама да върви по дяволите тоя детайл. Ще отиде при ония твари. Нека тяхната машина да се троши с него, нека по-добре някакъв негодник да я ремонтира, отколкото да с…е в асансьора!“

След приключването на работния ден, стараейки се да си подобри настроението, той купува бутилка водка от магазина. Заедно със стругаря Васка и общия работник Колка търсят удобно място, за да ликвидират бутилката. „Казват, че в чужбина работните хора ходят в ресторанти. А при нас те са почти златни, а и на входа стоят едни чукове, няма да те пуснат.“

Шлосерът, Васка и Колка изпиват заедно бутилката на един ъгъл. Добре наквасен, по пътя за вкъщи Н. стига до канавката с дъската, подхлъзва се на нея, пада на ръба и добре омазва с кал и без това изцапаните си панталони. Измъква се и проклинайки всичко, влиза във входа си. Тъмно е, някой е развил крушките, а асансьорът дълго не идва. „Коя ли кучка се вози в тази «пътуваща тоалетна». Ох, че зор имам, как да търпя до квартирата!“

Най-после вратата на асансьора се отваря. Шлосерът с удовлетворение отбелязва, че пикнята на пода вече е засъхнала, а по-сериозното нещо някой го е размазал. „Ами защо да търпя — казва си той, разкопчава се и пикае в асансьора. — Утре поне в собствената си урина ще бъда.“

Напълно разбираемо е, че шлосерът Н. през целия ден, като се започне от мръсния вход, е подложен на купчина отрицателни битови емоции. Над него надвисва негативната психична аура, която се отразява върху резултатите от работата му. В мащабите на страната това води до снижаване качествата на руската продукция. В резултат от негативната аура работникът започва да намира удовлетворение в пиенето и в това самият той да върши мръсотии. Разчита на правителството и народа, които са длъжни да му създадат достойни условия за живот и работа, въпреки че той лениво обработва детайла и няма да си мръдне пръста, за да оправи създалото се положение.

Преустройството би трябвало да започне не само с икономически проекти, но и така, че хората сами да си създават достойни условия за живот и да се самоуважават. Поне да бяхме взели пример от японците. Японският работник, независимо дали е шлосер, стругар или боклукчия, ходи на работа с костюм, бяла риза и вратовръзка. Горд е, че работи. Сменя костюма със специално облекло и върши всяка работа с удоволствие, защото уважава себе си и хората, за които я върши. След работа японците се преобличат и често отиват в ресторантчета (сравнително евтини), пият бира или саке и развеселени се връщат вкъщи. В Япония канавките се заравят същия ден. Никой дори и не си помисля да използва асансьорите като тоалетни. Над хората в Япония има позитивна психична аура.

Защо все пак президентът на Русия и правителството не предприемат мерки срещу негативната психична аура? Главната причина е, че те не само не разбират нейната роля, но и не забелязват причините, които я предизвикват. Например в Кремъл във всички тоалетни висят кърпи, които много отдавна са забранени от санитарните власти като преносители на инфекции. Депутатите и правителството си бършат в тях ръцете, а на тоалетните чинии се качват също като шлосера Н. Не навсякъде има тоалетна хартия, често вместо нея се използват разни проекти за постановления и т.н.

Един високопоставен субект в областта на градската архитектура имаше разкошен офис, чиято входна врата безобразно хлопаше, разтърсвайки всичко, но той дори не я забелязваше. Затова пък портиерката не дочуваше.

Министърът на културата никога не е убеждавал руските кинорежисьори, че не бива безкрайно да се изтъкват отрицателните моменти в живота, дори и да са правдиви, че не трябва постоянно да се показва реалистичната кал, че е необходимо да се избират високи и красиви актьори, а не къси мъжленца, облечени със сиви отвратителни пуловери. След като изгледа подобен филм, шлосерът Н. веднага ще види собствената си действителност, ще й се надсмее, но това само ще засили негативизма и безизходицата му. Трябва в определена степен да се взема пример от холивудските филми с тяхната превзетост и щастлив край.

Един от най-популярните руски вестници писа, че във връзка с идването в Москва на мага Копърфийлд, способен да изтрива сгради от лицето на земята, най-силното желание на московчани било това да е сградата на Държавната дума с всички депутати в нея. Шлосерът Н., след като прочете тези вестникарски редове, може би ще си помисли, че да се изтрият от лицето на земята народните избраници, означава в крайна сметка да се изтрие изобщо този народ. Все пак не бива постоянно да се хулят депутатите и да се показват в идиотски комичен план.

Негативната аура над Русия достигна апогея си при изборите за губернатор на Иркутск през 1997 г. За поста претендираха крадец, насилник и педераст. Вестниците оповестиха „достойнствата“ на всеки от тях. Народът избра крадеца. Очевидно краденето е изглеждало „по-привлекателна“ черта в сравнение с насилието и хомосексуализма.

Творчество във входа

Като секретарка при мен работеше деветнадесетгодишната донска казачка Ирина, родом от град Волгодонск (Ростовска област). Навремето наркоман стрелял в група девойки със сачмен пистолет и една от сачмите попаднала в окото й. Направихме на Ирина три изключително сложни операции и й запазихме окото и зрението.

По време на пребиваването й в клиниката лекарите често се забавляваха с необичайната й реч. Тя беше изпълнена не само с пословици и поговорки, но се отличаваше и с особена мекота и ласкавост. Например лекарката в средната част на Русия грубо може да бъде наричана „докторица“. За своя лекуващ лекар Ирина казваше:

— Лилия Фуатовна е много добра лекарчица. Веднъж, след като сне превръзката от окото си, каза:

— Ей там е кацнал воронок.

Нищо не разбрах, защото знаех, че на руски „воронок“ е кола, в която возят престъпници. Оказа се, че с тази дума тя ласкаво нарича враната. На свраката казваше „сорочка“, а хората, облечени с ризи, изпадаха в недоумение. В нейния език звездите звучаха като „звездевички“. На чинийката казваше „чинийчица“. Вместо „късно е вече“ произнасяше „късновати са“, „сутрин“ при нея звучеше „на ранинко“. Джобовете наричаше „втулки“, а джобчетата — „втулчици“.

— Ле (погледни — бел. Е.М.), небето е звездево-звездево, а нощта е толкова лунева-лунева — казваше тя.

Прочетох на Ирина част от „главата“ за шлосера Н. и я попитах за мнението й.

— Не всички входове са такива — рече тя. — Когато влизам в моя уфимски вход, от мръсотията психото ме хваща (действа ми на нервите — бел. Е.М.), краставици се търкалят и още някаква грухтявина (боклук — бел. Е.М.). Тъмно е, светлината ли, мисля, са взели (изключили са осветлението — бел. Е.М.), цялата ме плаши (треперя от страх — бел. Е.М.), затварям се (заключвам се — бел. Е.М.) моментално. Учудвам се, Буратино, богати ли сме станали, та своето да цапотим. Във Волгодонск, където израснах, входът ни беше изрисуван.

— Игра на думи: сорока (сврака) — сорочка (риза). — Бел.пр.

— С всякакви мръсни думички ли?

— Не, ние сме донски — досетулки (досетливи — бел. Е.М.). Схванахме, че макар и входът да е общекарски (обществен — бел. Е.М.), все пак си е наш. Родителите ни се бръкнаха и купиха цимент и боя. Ние, децата, запълнихме всички дупдочки (дупки — бел. Е.М.), а бащите ни боядисаха стените. Само един гребач (скъперник — бел. Е.М.) не даде пари. А после си казахме: „Хайде, момчета и момичета, да мушкаме“ (да се хващаме на работа — бел. Е.М.) и започнахме да рисуваме стените. Имахме едно момче — съчиняколец (съчинител — бел. Е.М.), правеше макети на картини по стените, а ние ги боядисвахме. Аз рисувах зебра и пингвин, а и другите по нещичко. Всеки се стараеше да обетова (направи — бел. Е.М.) най-добре картината си.

— Е, и какво впечатление създаваше този изрисуван вход?

— О! — каза Ирина. — Като от храст ще кажа (убедително — бел. Е.М.), всеки външен възкликваше: „Ле, кино и немци“ (признак за удивление — бел. Е.М.) че това е картинна галерия. А всички деца от нашия вход излязоха добри, получиха образование, грамотици (грамотни — бел. Е.М.). Нито един нарик (наркоман — бел. Е.М.). Нали красотата с ръцете си я правеха. Най-голямата от входа ни, Наташка, вече е омъжена, поосвинена (понадебялала — бел. Е.М.), ама и досега на стената си нови рисунки обетова. Който и да влезе във входа ни, не марчи (мълчи — бел. Е.М.), хвали ни, никому не е паралелно (безразлично — бел. Е.М.). Децата от другите входове, като гледаха нашите рисунки, също на умнотия ги изби (събраха си ума — бел. Е.М.), започнаха входовете си с хубави картинки да обетоват. Никой не ги затваряше.

— Случвало ли се е и във вашия вход да вършат гадости?

— А, два пъти! Най-напред един алкохолик, местен, Петрович, такива на пазара на връзки ги продават за три копейки. Но момчетата бързо го приклещиха (разкриха — бел. Е.М.), туриха го на маховика (набиха го — бел. Е.М.), казаха, че такива като него ще ги изритват от входа на същите връзки. Ходи сега един такъв напнат (не е на себе си — бел. Е.М.), марчи, а понякога хвърля юфка в ушите (лъже — бел. Е.М.), че жена му ще мре, нарича я глист в скафандър. Не му идва наум, че не може да бъде по-хубава, когато с нея живее хрон (хроничен алкохолик — бел. Е.М.).

— Ами вторият случай?

— Пристигна тука един замразен (човек от Севера — бел. Е.М.) при съседа есаул, пийна си и започна да мърси. Тогава бях ситна (малка — бел. Е.М.), но като видях това, започнах виелица да му въртя (да се карам — бел. Е.М.), казвах, че без една, без две ръце и без глава ще остане, че такива като него във входа ни ги хвърлят на боклука. А пък той се оказа и с приглухие (гяуховат — бел. Е.М.), падна му летвата (нервира се — бел. Е.М.) и на мен, детето, ми организира ураган. Баща ми чул шума и излезе, като рече, че който обиди дете, ще умре, а такива като него трябва да ги прибират (в затвора — бел. Е.М.).

— Как ти се струва, Ирина, в южната част на Русия хората по-културни ли са от северняците?

— Не бих казала. Само че тук е студено. Когато дойдох през декември, такъв мраз беше, че термометрите едва не се чупеха, зъбите ми тракаха, едва не ги изпотроших. При нас е топло и грозде зрее. Но тук ми харесва работата, обичам си болните.

И наистина около тази девойка съществуваше топла положителна аура. Постоянно заобиколена от болни, които идваха от цяла Русия и от други страни, тя никога не се държеше като традиционната официално-студена секретарка. Винаги намираше топла дума, предлагаше чай, обясняваше на чакащите, че съм изморен след операциите и трябва малко да си почина.

Ирина чудесно разбираше, че хората пристигат при нас с последната си надежда и се стараеше да не я угаси. Болните също я обичаха. Положителната аура се усилваше и се превръщаше в един от важните моменти при лечението. Една болна от Украйна например ми каза, че моята секретарка е говорила толкова добре с нея по телефона, че е пристигнала при нас напълно уверена, че пак ще започне да вижда. Наистина това се случи. А болните от Ростовска област попадаха в категорията на особено уважаваните.

Трудно ми е да определя какво роля е изиграл рисуваният вход. Очевидно е обаче, че родители и деца са успели да изменят рязко ситуацията в положителна посока и да превърнат общественото място почти от тоалетна в произведение на детското изкуство. Основното е, че успяват сами, а не разчитат на народа и правителството като шлосера Н. Естествено е у живеещите в този рисуван вход да се създаде положителна аура, тъй като доброто побеждава злото.

Остава ни да пожелаем на казачката Ирина да остане същата, а и да не забравя ласкавия си донски език.

Какво все пак да се прави с руските входове? Струва ми се, че за мръсотията и безкрайните безобразия в тях трябва да се глобяват живеещите във всеки отделен вход. На пръв поглед като че ли е по-добре да се притиснат жилищните комисии, които са длъжни да правят ремонтите и да въвеждат ред. Това обаче са фантазии. Работниците от тези комисии отдавна са с негативна аура и дори гледат с ненавист към скотообразните обитатели, тъй като трудът им за полагане на мръснозелената боя се „оценява“ с храчки и мръсни думи. И парите няма да помогнат в случая — те, рискувайки, ще ги откраднат, но няма да направят добър ремонт за храчещите и секнещите се. Негативната аура е по-силна.

Ако се възприеме системата за глобяване на мръсните входове, живеещите в тях бързо ще изчислят най-мърсящите и ще ги принудят те да плащат глобата, ще поставят портиер от уморените от безделие пенсионери и сами ще направят ремонт. Скоро ще се появи състезателен инстинкт — чий вход е по-хубав.

В моя вход бързо открих човека, който пикаеше в асансьора. Приближих се до група момчета и строго ги попитах:

— Вие ли пикаете в асансьора?

— Какво говорите, не сме, Дима от втория етаж е — с наведени глави отговориха малчуганите.

По моя молба момчетата набиха Дима от втория етаж и клозетните безобразия от негова страна в асансьора спряха. Същите момчета ми казаха, че така постъпва и един алкохолик от седмия етаж. Помолих кварталния милиционер и той разговаря с него, но онзи, позовавайки се на липсата на закон по този въпрос, продължаваше да пикае в асансьора. Взех флумастер и написах на стената му: „Пишкащият в асансьора като в храст е сто процента педераст“.

Момчетата ми съобщиха, че алкохоликът изтрил надписа и пак се изпикал. Възстанових го. Той трайно получи прякора „педераст“, с който момчетата го пресрещаха при излизането му от входа. Заради този позор алкохоликът спря да пикае в асансьора и скоро дори напусна входа. Все пак изглежда беше съхранил гордостта си.

Не призовавам посоченият надпис да стои във всички асансьори. Но човек трябва да бъде принуден да не мърси. В това отношение твърде забележителен е един разказ на М. Зошченко: руски писател върви по улицата и негодува от пейзажа с калта, локвите и умрелите котки. Неочаквано му се удава да пътува в Германия. Ходи по германските улици, любува се на чистотата и хока своя народ, та пушек се вдига. В този момент му се приисква да отиде в тоалетна. Намира я, влиза вътре и започва да се любува на чистотата и теменужките, поставени на перваза. Свършва си работата, вдига си гащите и дръпва вратата. Тя не се отваря. Писателят започва да крещи. Събират се немци и нещо му говоряша неразбираемия си език. Скоро намират рускоговорящ, който казва: „Вземи и пусни водата, измий мръсотията, която си сътворил, и вратата автоматично ще се отвори“. Тогава през главата на руския писател минава мисълта, че и културните немци измислят всякакви хитрости, за да пазят чистотата и реда.

Мисля, че не бива да се страхуваме да принуждаваме хората да бъдат културни. Културата сама няма да се насади, за нея трябва да се води борба.

Ако в задълженията на контролните органи по пътищата влиза не само дългоочаквания водач, който не си е сложил колана или е превишил скоростта, а и наказването на нехайните копачи на канавки или на пътните „майстори“, поставящи асфалта направо в локвите, нашите улици скоро биха станали същите като в Европа. Ако глобяваха водачите, паркирали в тревна площ и разнасящи току-що закарания там чернозем по целия град, автомобилите ни щяха да бъдат чисти, а по панталоните ни нямаше да има кални пръски. Ако селските жители, превърнали улиците си в кални коловози, проходими само за трактори, или в патешко-свински свърталища, бяха наказвани, те бързо щяха да организират и построяването на нормален път. Ако виладжиите бяха задължавани да влагат пари не само в градинския си парцел, но и в строителството на път към него…

За съжаление, всички заприличахме на шлосера Н., свикнахме да мърморим и да сочим другия, да ругаем властта или народа и да усилваме негативната си аура. Така ще измърморим целия си живот. Трябва да ни принуждават сами да го променяме и да създаваме около себе си аура от положителни емоции. Само ние, при това съзнателно, можем да сменим негативната аура с позитивна.

Ролята на президента на страната

Защо президентът на страната притежава огромна власт? Умен или глупав, добър или зъл, прогресивен или регресивен, властта му е огромна. Вероятно във всяка страна има хора, които са много по-умни и способни от президента, но те никога няма да имат дори мизерна част от неговата власт, независимо че статиите им всекидневно се публикуват във вестниците, а словата им постоянно вървят по телевизията. Защо е така?

Нека да си припомним времето, когато властта в страната започна да се клати. Например последните месеци от управлението на Горбачов, когато неговите думи вече нищо не можеха да променят и предизвикваха само смях. Защо кумирът, чиято всяка дума ловяхме, стана смехотворен? Като че ли някакви свръхестествени сили в определен промеждутък от време подкрепят президента и стимулират властта му над хората, а в друг промеждутък му обръщат гръб и го превръщат в жалка кукла.

Огромната власт на президента се обяснява с това, че психичната енергия на масите (жителите на държавата) се концентрира върху избраника и сякаш му делегира пълномощия не само в лидерството и ръководството, но и в съдбата на всяка отделна личност. Надеждите и желанията на всеки човек се предават на един човек — на президента, като от него се очакват мъдри и точни действия. Ако все пак надеждите и очакванията на масите не се оправдават дълго време, потокът от психична енергия, идващ от хората, започва да отслабва и президентската власт се разклаща.

С други думи, президентът не бива да забравя, че е личност със земните си грижи, но е концентрирал в себе си психичната енергия на жителите на страната, очакващи да оправдае надеждите им. При това колкото е по-голяма държавата, толкова повече психична енергия концентрира президентът. Човекът, който става президент, трябва да помни, че преминава в ново качествено психично състояние, попадайки в епицентъра на психичната енергия на страната. Като потвърждение можем да сравним какво казва Горбачов сега и какво е говорил преди десет години — разлика няма. Но тогава, когато беше в епицентъра на психичната енергия, речите му предизвикваха буря от емоции, а сега, когато е далеч от него, думите му просто не се възприемат.

За президента е много страшно да напусне епицентъра на психичната енергия в страната. Точно той му дава неограничена власт, удовлетворение от собствената му значимост. Да бъдеш в епицентъра е много сладко, но след като се окажеш извън него, страданията са толкова силни, че по-добре изобщо да не си бил там.

Как може да не се изгуби положението в епицентъра? Като се има предвид изложеното в книгата, президентът не би трябвало да използва положението си за укрепване на култа към властта, а чрез силата на психичната енергия на милионите хора да насажда култ към знанията, доброто и любовта. Всички цивилизации на Земята са загивали поради култа към властта. Той е проява на отрицателната психична енергия, а знанията, доброто и любовта водят до положителни психоенергийни явления. Култът към властта, действащ на принципа „вземи властта по всякакъв начин“, измъква от хората лошото и спомага да се формира негативна аура над страната, а култът към знанията, доброто и любовта води до формирането на положителна аура, която съдейства на прогреса.

Известно е, че при комунизма всички лидери експлоатираха култа към властта, като оставяха и известно място за знанията и доброто. Ами Борис Елцин? За съжаление, този човек, победил комунизма, все пак не успя да се освободи от сладостта на така трудно постигнатата власт и попадна под влиянието на култа към нея. Той беше наистина народен герой и заслужено застана в епицентъра на човешките надежди, но не успя да се възползва от това. Народът очакваше от него велики съзидателни дела, но той, след като съзнателно повери икономиката на една от икономическите теории (Е. Гайдар), се зае с всички сили да укрепва и засилва личната си власт. В борба с парламента, с Конгреса на народните депутати и дори жертвайки Съветския съюз, той постигна запазването и укрепването й. Но така и не разбра, че тя щеше да е още по-силна, ако беше направил съзидателни усилия. Егор Гайдар с теорията си за икономическото развитие отпадаше от епицентъра, а Елцин, който беше там, насочваше хората не към всекидневен съзидателен труд, а към политически дележи и борби.

Жалко, че не разбра ситуацията, а вероятно и никога няма да я разбере. При него разцъфтяха корупцията и криминалните престъпления, обиращата народа групировка МММ и други подобни формирования, разигра се престъпната война в Чечения, банковият произвол достигна апогея си. Положителната психична енергия, насочвана към епицентъра и президента, започва да намалява, озлоблението и негативизмът се засилиха и президентът от народен герой се превърна в куклено-фейлетонен персонаж. В борбата за власт Елцин забрави народа, който го изпрати в епицентъра на надеждите. За втори мандат беше избран само защото му противостоеше комунистът Зюганов, с когото хората асоциираха връщането на дяволски омръзналия им комунизъм с купонната система и празните щандове.

В Русия обаче все пак има хора, които схващат вредите от култа към властта и се възпират от съблазънта да попаднат в неговите обятия. Например такива са президентите на Башкортостан и Татарстан Муртаза. Рахимов и Ментимер Шаймиев. Те се изолираха от законите и негативната аура на Русия и изцяло се отдадоха на съзидателна работа, не преследваха претендентите за техните постове, а насочиха цялото си внимание към грижи за хората, предприятията, кооперативите, фермерите и т.н.

Рахимов успя да обедини всички нефтодобивни, нефтопреработващи и енергийни компании в Башкортостан в единен комплекс, като целта му беше броят на посредниците, които са в състояние на „гроздове да висят по проводниците“, рязко да намалее. Това позволи печалбата да се насочи към развитието на производството, а не да се разхвърля по посредническите джобове. До голяма степен затова Башкортостан има стабилна икономика, което не може да се каже за много региони в Русия.

Съвсем неочакван и твърде любопитен момент в политиката на Рахимов се оказа постулатът, който на простонароден език можеше да се изрази като „фермата е място за крадене“. В потвърждение ще приведа диалога си с някой си Фанис, който завежда ферма в един от кооперативите:

— Фанис, в твоята ферма крадат ли фураж? — попитах аз.

— Разбира се! Почти половината…

— Кой?

— Ами всички, които живеят в селото. Без фураж как да изхраниш кравите? Не ни дават земята, техниката е колхозна, с председателя не можеш да се споразумееш… И ето че крадат…

— Чакай, Фанис, нали по руския закон всеки колхозник може да вземе земя и да отглежда каквото поиска. Може би е по-добре да имаш собствен фураж, отколкото да го крадеш?

— Не е възможно. Председателят няма да даде. Ако раздаде цялата земя, каква власт ще му остане? А той иска власт… Затова е по-добре да се краде.

— Ами председателят краде ли?

— И още как! Знаеш ли колко крави има?

— Значи, излиза, че доячките работят, а останалите крадат?

— Да, доячките работят много, стават в пет сутринта. А вкъщи имат и своя крава. Освен това до фермата трябва да изгазят в калта три километра.

— Вие ухажвате ли доячките?

— Как щяло, никой не ги ухажва!

— Защо, Фанис?

— Цялото село ще научи!

— Как, ако е през нощта, във фермата, нали имаш кабинет там?

— Не е възможно във фермата.

— Защо, Фанис?

— Ами ако заведеш някоя доячка нощем във фермата, тутакси някой ще дойде да краде фураж!

Муртаза Рахимов до голяма степен успя да пречупи тази порочна система на общественото стопанство, когато всеки колхозник краде и страхувайки се от председателя, безгранично му се подчинява. Президентът на Башкортостан успя в много колхози да ликвидира тази система, да накара селяните да вземат земята и да се самоуважават. Освен това принуди колхозите да спрат да разора-ват ливадите, да махнат много ферми от речните брегове, да не пасат добитък в горите и т.н. Рахимов използва цялата си власт. Но я използва не за да я удържи, а за съзидание.

Президентът на Татарстан Шаймиев приложи два възлови момента в съзидателната си дейност: гъвкава данъчна система и принципа „помагай на силния, а не на слабия“. С тази система той спаси десетки предприятия от неминуем фалит. Например след излизането на пазара в Татарстан стана неизгодно да се добива нефт, поради което 10 000 работници в тази индустрия трябваше да попълнят армията на безработните. Президентът ги освободи от всички данъци, като каза, че ще плащат от заплатата си само данък общ доход. Работниците при тези условия се възродиха, скоро производството стана рентабилно, а те се превърнаха в нормални данъкоплатци, запазили при това своя отрасъл. Същото може да се каже за Казанския медико-инструментален завод, който успешно се конкурира със световните производители на медицински инструменти. Същото се отнася и за военните заводи — например за производството на сръхзвукови бомбардировачи по 1 млрд. щ.д. всеки и т.н.

Принципът „помагай на силния“ води до бърз подем на „силните“ и до фалит на „слабите“ с последващото им поглъщане от „силните“. „Слабите“, попаднали в ръцете на „силните“, са принудени да се учат от тях на добра и продуктивна работа. Резултатите не закъсняват: например добивът от зърнените култури през 1996 г. достига средно 28 центнера от хектар (повече, отколкото в Кубан), а в много райони и над 60 центнера (повече, отколкото в Холандия).

Резултатите от дейността на Шаймиев в епицентъра на народните надежди се свеждат до това, че вече няколко години Татарстан има средногодишен икономически ръст от 4,5%, докато в други региони на Русия се отбелязва ежегоден спад. Шаймиев е наясно с вредата от борбата за власт и успява да се отдалечи от култа към нея. Затова той започва да се ползва с всенародната любов и на руснаците, и на татарите. На поредните избори за него гласува 96% от населението на Татарстан. Човек, който не се е борил за власт, идва на власт повторно без всякакви усилия само за сметка на народната любов.

Ако президентите, които идват на власт, са наясно, че ще бъдат в епицентъра на надеждите, че властта може да се задържи само със съзидателна работа, а не с борба за нея, прогресът и всенародната любов не биха закъснели.

Какво бих направил на мястото на президента на Русия?

Нескромно е да се дават препоръки. Въпреки това искам да изкажа мнението си, като се опирам на анализа в тази книга.

1. Президентът трябва ясно да осъзнае, че е в епицентъра на надеждите на народа и че те трябва да се оправдават със съзидателен труд. Борбата за власт е сладка и винаги е в центъра на вниманието, но за народа тя е безсмислена. Съзидателният труд не е толкова забележим, разтегнат е във времето, но е единственият, който води към прогреса, за чието гарантиране е предназначен президентът. Лидери, посветили се на революции и борба за власт, влизат в историята, но осигурилите съзидателен труд и прогрес стават народни герои.

2. Президентът трябва да знае, че съществува светът на психичната енергия, поради което над страната може да надвисне негативна или позитивна аура.

3. Президентът на Русия трябва да е наясно, че сега повечето хора в страната представляват нещо като прословутия посткомунистически шлосер Н., който се възмущава от хорските мръсотии, но и самият той ги върши. Отрицателните емоции за дреболии, мърморенето и некачественият труд на тези хора спомагат за формирането на негативната аура над страната. Необходимо е те да се превъзпитат. За целта средствата за масово осведомяване трябва да пропагандират положителните инициативи. Президентът и правителството следва да предприемат редица мерки за въвеждането на санкции за нарушаване на чистота и за организирането й по входове, тоалетни, улици, пътища, села и на други места, както и за поощряване на работещите в това направление. Чрез спазването на принципа „чистотата и редът на обществените места трябва да се въвеждат със собствени ръце“ може да се постигне постепенно повишаване на културното равнище и добротата, а като следствие — да се подобри качеството на труда.

4. Необходимо е да бъдат убедени средствата за масово осведомяване, че те наистина са четвърта власт и също носят отговорност пред народа. Ръководителите им трябва да са наясно, че безкрайното предъвкване на скандални истории, на „горещи факти“ и борби за власт при недостатъчно внимание към положителните моменти в живота, научните постижения и инициативността съдействат за формирането на негативна аура над страната. Трябва да се подобри качеството на рекламата, да се изключи отвратителното зомбиране посредством дъвчещи полудебилни физиономии или издигането на дамските превръзки в ранг на единственото щастие в живота.

5. Президентът трябва да ограничи разходите за избирателни кампании за губернатори, кметове, народни депутати и преди всичко за президент. Това не са само пари, изхарчени напразно, те носят вреда, тъй като дават възможност (чрез лъжливо възхваляване) на отговорни държавни постове да се промъкнат богати и корумпирани хора. Приемането на закон за равно финансиране на претендентите в избирателни кампании и строгото му спазване ще предотвратят негативизма, съществуващ у обикновените хора спрямо властимащите. Изборите се превърнаха в хазартна и не винаги честна игра за милиони, насочваща акцента на вниманието от съзидателния труд към сладки обещания от типа на вълшебната покривка.

6. В икономическата политика е целесъобразно да се проучи опитът на М. Шаймиев за използването му в общоруски мащаб и да се предприемат редица законодателни мерки, дали добри резултати в Татарстан, като гъвкавата данъчна система и принципа „Помагай на силния“. Истинският федерализъм е икономическа самостоятелност на регионите с делегиране на центъра на ясни общо-федерални пълномощия (отбрана, енергетика, пътища и т.н.) и отчисляване на съответния федерален налог. Управляващите трябва да съзнават, че суперцентрализираната комунистическа икономика с прехвърляне на пари от регионите в центъра и последващото им връщане обратно, която продължава и сега, до такава степен е омръзнала на регионите, че „московските министерски коридори“ са на езика на всички, а московчаните изглеждат на жителите на периферията като закоравели бездушни бюрократи. Постепенно трябва да се избавим от негативизма към Москва, за да се повиши авторитетът на централната власт и да се избегнат сепаратистките настроения.

7. Понятието „новите руснаци“ изобщо не е свързано с нов тип производител, а се отнася за посредници, умеещи в процеса на търговските операции да добавят своите 100–300%. Народът разбира, че те лесно изкарват пари и че „процентът“ им в крайна сметка е от джоба на всеки човек. Затова техните мерцедеси, разкошни жилища, шикозни сгради на банки и други подобни се възприемат не като трудови, а като грабителски постижения. Това засилва негативизма в страната.

Независимо че посредникът запълни празните щандове на магазините и така свърши нещо полезно, трябва да се предприемат редица мерки, ограничаващи безкрайните доходи от подобни операции. Конкуренцията далеч невинаги може да намали цените и да задържи нарастването им, затова не е възможно да се избегнат редица монополистични моменти (самолетните полети, енергетиката и т.н.). В много капиталистически страни е приета системата за лимитирани най-високи цени за основните видове продукция (горива, електроенергия, зърнени храни, метали и др.), от които се образуват и останалите цени. На посредника е разрешена печалба от 7 до 30%, а надвишаването се преследва от закона. Подобен подход спомага за снижаването на цените и инфлацията, ограничава свръхдоходите на посредниците и свързаните с тях престъпления, но основното е, че дава приоритет на производителя.

Президентът и правителството трябва да разберат казаното дори ако техни деца и роднини са посредници във фирми и акционерни дружества. Парите не идват от въздуха, а преминават от един джоб в друг. Посредник, който ги прибира без ограничение, е вреден за обществото. Негативизмът, възникващ у производителя към системата „купи-продай“, няма да доведе до нищо добро. Посредникът може да погуби страната.

8. Президентът трябва да спре банковият произвол, царящ в Русия. В това отношение показателен е примерът на Рузвелт, който временно ограничава банките и ги проверява. Резултатите водят до закриване на много от тях. След това в страната започва прогрес, корумпираността в обществото намалява, а престъпността се снижава.

За да се оцени ролята на банките в обществото, достатъчно е да се видят най-красивите сгради в Москва и другите градове. Те са собственост на банките. Стойността на всяка от тях се изчислява на десетки милиони долари. Те са като символ на мощта и богатството, но и намек за това кой е реалният господар в живота.

Откъде банките имат пари, за да строят суперлуксозни сгради? Те ги получават от свръхвисоките проценти при отпускане на кредити и свръхвисоките цени на банковите услуги. В развитите страни печалбата при отпускане на кредити е 5–7%, а в Русия — 100-300%. Тоест за всяка взета рубла трябва да върнете минимум две. Така приходите на банките идват сякаш от небето, докато в същото време предприятията, които не могат да оцелеят без кредити, неизбежно отиват към фалит. Несправедливостта е толкова голяма, че дори не си струва да се обсъжда.

Не може да се разчита, че конкуренцията между банките ще доведе до снижаване на лихвения процент при кредитите, тъй като съществува взаимно поръчителство помежду им (кой ще се откаже от лесни пари). Ако пък дадена банка започне да се разорява, ръководството й едва ли ще бъде на загуба, тъй като ще успее да прехвърли „пропадащите“ пари по чуждестранните си сметки. Световната беда са офшорните зони и швейцарските банки, които пазят тайната на влога, включително и за крадени пари.

Представям си каква смелост е имал Рузвелт, за да постави на колене американските банки и да спре техния произвол, водещ до престъпност, корупция, спад в производството и негативизъм на народа към властта. Сигурен съм, че и у нас скоро ще се намери човек със същата смелост. Тогава луксозните сгради на банките няма да дразнят хората.

9. Русия винаги се е славела с развита наука и гениални учени. В периода на дивия капитализъм тя се оказа в задния двор, а всеки „нов руснак“, умеещ само да събира и изважда, е сто пъти по-богат от професора.

Президентът и правителството трябва да намерят средства и да възстановят разпадащата се руска наука. Наистина не всички изследвания, особено фундаменталните, се внедряват бързо в производството и дават печалба. Но науката също като спорта е престиж за страната. Отново се връщам към М. Шаймиев, който полага основите на научен медицински център за 46 милиона долара, като по този повод заявява, че ако на лечение в Казан идват болни от цяла Русия и от чужбина, това ще издигне престижа на Татарстан, което в крайна сметка ще се изрази в инвестиции в икономиката на републиката. Така е с М. Рахимов, който започва строителството на нов комплекс на нашия Общоруски център по очна и пластична хирургия, независимо че е руски, а не башкирски.

Науката обаче не е само престиж. Тя установява йерархията на знанията, която по законите на психичната енергия противодейства на негативните психични явления. Ако предположим, че в телевизията и вестниците бъде включена рубриката „Среща с учени“, обикновените хора, включително и шлосерът Н., на следващия ден оживено ще обсъждат проблема, а няма да мърморят или ругаят мръсния вход. Знанията, доброто и любовта са основата на съществуването на торзионните полета (вълновата форма на живот) на Онзи свят. А както е известно, ние не сме само физическа форма на живот на Земята, а и деца на Онзи свят.

10. Президентът трябва да издигне патриотизма в страната.

Американците са наясно с това, в техния манталитет отдавна е закодирано желанието им да имат вкъщи знамето на страната и да пеят държавния химн. Руският патриотизъм никога не е падал толкова ниско. Ролята му не бива да се принизява: той е и бойният дух на армията, и желанието за труд в името на страната, и любов към родината, и ред други неща, които не могат да се пипнат с ръка, но имат колосално значение за живота ни. Патриотизмът също е категория на положителната психична енергия и противодейства на страшния негативизъм.

Обобщавайки мислите си за преустройството на нашата родина, бях впечатлен, че повечето от тях се отнасят до неразбираемата и само интуитивно усещаната област на човешката психична енергия. Очевидно фактът, че сме рожба на вълновата форма на живот на Онзи свят, налага по-значим отпечатък върху нас, отколкото желанията да хапнем, пийнем и поспим. След хималайската експедиция вече бях убеден, че животът на Земята е създаден от Онзи свят, за да се усвои физическият. Затова в процеса на това усвояване трябва да използваме не само физически методи, но и родоначалните психични принципи на Онзи свят, в чиято основа са доброто, любовта и знанията.

Мисля, че Русия ще се стане най-мощната страна в света, когато посткомунистическият мърморещ и цапащ шлосер Н. се превърне в прототип на донската казачка Ирина, украсяваща обществения вход.

В края на книгата планирах да обобщя изложените факти и логически построения. Но неочаквано и за мен самия осъзнах, че в основата на тези удивителни природни явления (законсервирани хора в пещери, Шамбала, последното послание и др.) са единството и борбата между простите и добре известни понятия — добро, любов и зло. Колкото повече мислех като на учен на тази тема, толкова по-значим и дълбок смисъл придобиваха тези думи, присъстващи във всички световни религии.

В състояние сме да дадем само битово определение на понятията, като се позоваваме на примери от живота. За добрия човек съдим по намерението му да помогне в беда, по топлите думи, по безкористността и по много други хубави качества. Злия човек асоциираме със завистливия, кариериста, престъпника, изменника и други подобни отрицателни типове. А любовта е чувство на душевен полет, прилив на енергия, обожествяване на другия човек и сладки безсънни нощи.

Ако внимателно се съсредоточим в понятията добро, любов и зло, ще забележим, че тези чувствени категории не е възможно да бъдат измерени или анализирани с материални способи. Те са на подсъзнателно равнище и само скритият интуитивен шепот ни подсказва решението на чувствената главоблъсканица. Но силата му понякога е толкова значима, че изцяло попадаме във властта на чувствата и се подчиняваме на желанието да решим душевния проблем. Заради любовта са разрушавани цели страни, загивали са народи, стигало се е до световни открития. Завистта и властолюбие-то пък са водили до репресии и гибел на милиони хора.

Къде са източниците на този интуитивен шепот, насочващ ни към доброто, любовта или злото? За да се постараем да отговорим на въпроса, ще разгледаме основните моменти на мирозданието и антропогенезиса, изложени в книгата.

Материята, възникнала от Абсолюта, се разделя на два свята — фин и физически. Физическият постепенно се изменя чрез формирането на галактики, звезди, планети и междупланетни газове. Финият свят, т.е. на свръхвисоките честоти, също се променя, но по друг път. В него започват да се появяват усуканите полета, които постепенно се усложняват. Финият свят еволюира чрез развитието на усуканите торзионни полета на свръхвисоките честоти. Според нас точно тези полета са източниците на нашите основни чувства — добро, любов и зло, чийто интуитивен шепот дочуваме ежеминутно.

Поява на доброто, знанията и злото

Торзионният ефект, т.е. усукването на полетата със свръхвисока честота, има голям еволюционен смисъл — във вътрешността им се съхранява информацията. Тя има и обратно въздействие върху торзионните полета, като съдейства за усложняването им и за още по-доброто съхраняване на информацията. Полевият пренос и съхраняването на информация не са нещо свръхестествено, ако си представим телевизията и радиото.

Едни сили, бушуващи във финия свят, водят до усукване на свръхвисокочестотните полета, а други — до обратния ефект. Първите са полезни (положителни), т.е. вършат добро деяние, тъй като позволяват да се съхрани информацията. Силите с обратен ефект са вредни (отрицателни), т.е. вършат зло деяние, тъй като изтриват информацията.

Психичната енергия (мислене, чувства, интуиция и др.) според физиците е в диапазона на свръхвисоките честоти и има пряко отношение към финия свят. С други думи, в процеса на мисленето използваме енергията на финия, свят, а мозъкът ни съдейства за усукването на торзионните полета на душата. Затова много физици (например Г Шипов, В. Лобанков) правят пряка аналогия между финия свят и този на психичната енергия, а за души (дух) на хората смятат концентрата от енергия на финия свят във вид на усукани (торзионни) полета. Оттук и изводът, че процесът на усукване на полетата във финия свят, който съхранява информацията, асоциираме с доброто, а обратният процес, изтриващ информацията — със злото. Изпитваме добро и зло, защото сме продукт не само на физическия, но и на финия свят.

Доброто и злото са фундаментални категории на финия свят, които са основата на развитието и еволюцията му. Ако побеждава доброто, в торзионните полета на финия свят се съхранява информация и възниква знание. Ако побеждава злото, знанието се разрушава. Знанието, в чиято основа е информацията за опита в борбата на доброто със злото, спомага за победата на доброто и за еволюционния процес. Затова може да се говори за единство на доброто и знанията, които да се представят като единна категория — добро плюс знания.

Първични, вторични, третични… добро и зло

В началния период от еволюцията на финия свят съществуват само първично добро и първично зло. Борбата между тях се води „не на живот“, а „на смърт“: ако побеждава злото, унищожава доброто. В тази безкомпромисна борба все пак побеждава доброто, тъй като действа съвместно със знанията. Злото започва да изчезва. Но успоредно започва да се забавя и прогресът в еволюционното развитие на финия свят, тъй като знанията са преди всичко информация за опита от борбата на доброто със злото.

Злото също има еволюционен процес, за да противодейства на доброто, създало знанията и ползващо ги за борба със злото. Възниква вторичното зло. Ако първичното зло представлява енергия на финия свят, която поврежда торзионните полета и изтрива записаната в тях информация (знанията), вторичното зло е енергия, усукваща свръхвисоките честоти на финия свят в обратна посока, противоположна на доброто. Такива „зли“ или негативни торзионни полета също могат да съхраняват информация (знания), която е опит за борбата на злото с доброто и се използва за тази цел.

В отговор на появата на вторичното зло идва и вторичното добро — като сложни позитивно усукани торзионни полета, запазващи информация от опита в борбата с вторичното зло. Появява се противоборство на позитивните и негативните знания.

В отговор на появата на вторичното добро идва третичното зло — като още по-сложно усукани негативни торзионни полета, съхраняващи информация от опита за борба с вторичното добро. След третичното зло се появява и третичното добро — като силно усукани позитивни торзионни полета, запазващи информация от опита за борба с третичното зло. По-нататък се появяват четвъртичното зло и добро и т.н. Постепенно възникват изключително сложни (образно казано, многослойни) торзионни полета на финия свят, които съдържат едновременно огромна позитивна и негативна информация. Вече си противоборстват не само доброто и злото, но и позитивните и негативните знания.

Оттук следва, че злото е неизкореним атрибут на еволюцията, без който ще спрат прогресът и развитието на торзионните полета на финия свят. Защо тогава не говорим за равенство на приоритети на доброто и злото? Защо отдаваме предпочитание на доброто и точно с него свързваме прогреса и развитието? Отговор можем да получим, ако си припомним за първичното добро и зло, които си противоборстват на принципа на безкомпромисното пълно взаимно унищожение. Борбата между доброто и злото спомага за прогреса, ако преминава на десетерич-ни, деветерични или… третични равнища. Но не дай боже борбата да достигне първичното равнище! В случай на победа на злото на това равнище ще се изтрие цялата информация от торзионните полета на финия свят и ще настъпи информационен крах! Природата ще трябва да започва отначало! Затова силите на доброто не бива да допускат победа на злото на едно, второ, трето и други равнища, защото злото може да достигне първичното равнище и там също да победи. Тъй че не трябва да се примиряваме със злото и да помним, че равнодушието към него е нещо страшно.

Какво е любовта?

В еволюционната борба между доброто и злото — и в двата случая присъстват знания — има един момент, който съдейства везните да се наклонят към доброто. Той се нарича любов.

Какво е любовта от гледна точка на хипотезата за торзионните полета на финния свят? Тя е ускоряване и усилване на позитивното усукване на полетата на финия свят под въздействието на други позитивни торзионни полета. Две положителни, или „добри“, торзионни полета при контакт са в състояние да усилят степента на взаимното си усукване, поради което се подобрява противодействието на негативно усуканите торзионни полета, по-добре се запазва информацията (знанията) и се появява възможност за възприемане на нови знания.

Негативните, или „злите“, торзионни полета не могат при взаимен контакт да усилват степента си на усукване. Затова злото няма любов. То има само самолюбие, тъй като вторичното, третичното и другите равнища на негативно усуканите торзионни полета в рамките на един комплект торзионни полета (една душа) са в състояние взаимно да се усилват.

Любовта действа преди всичко върху първичното, главното равнище на торзионните полета, като го предпазва от проникване на злото, което може да изтрие цялата информация и да разруши душата. При паритет на знанията, които имат доброто и злото, любовта е способна да спаси душата. Поради любовта доброто в крайна сметка винаги побеждава. Точно тя е гарант за запазването и получаването на знания в усуканите полета на финия свят, тя е една от основите на вълновата форма на живот.

Как е организиран Онзи свят?

В тази книга, опирайки се на данните от съвременната физика и религиозните писания, стигнахме до извода, че Онзи свят е вълнова космическа форма на живот във финия свят. Когато анализирахме понятията добро и любов, знания и зло от гледна точка на физиката на финия свят, предположихме, че те са в основата на функционирането на Онзи свят.

Вълнова космическа форма на живот! Трудно е да си представим, че може да съществува. Всъщност какво е животът? Той е преди всичко способността на материалния субстрат да запазва и предава (наследява) информация, както и да се само-усъвършенства, т.е. да върви по пътя на прогреса. Ако в основата на земния живот са запазването и наследяването на информация посредством генетичния апарат, в основата на вълновата форма на живот са съхраняването и предаването на информация в торзионните полета на финия свят, а прогресът на вълновата жизнена форма се осъществява чрез единството и борбата на доброто (положителната психична енергия) и злото (отрицателната психична енергия).

Появата (след първичните добро и зло) на вторични, третични, четвъртични и т.н. (стотици, хиляди и повече) добро и зло, както и взаимното усукване на „добрите“ торзионни полета при контакт (любов), водят до формирането в Онзи свят на изключително сложни полеви структури, способни не само да запазват и предават информация (знания), но и прогресивно да се самоусъвършенстват. Тези изключително сложни концентрирани енергии на финия свят (психична енергия), които образно може да се представят като многослойни усукани (торзионни) полета, са душите. Главната, част на душата, съхраняваща основната информация, е духът. Той, както е известно, е безсмъртен. Тоест главната информация (главното знание), еволюционно създадена и съхраняваща се в торзионните полета на финия свят, е безсмъртна. Торзионните полета на душата (ефирното тяло и др.) могат да изчезнат, т.е. записаната в тях информация може да се изтрие. Но главните торзионни полета на душата, т.е. духът, в който е записана основната информация, остават вечни.

В религията има понятия добър и зъл дух. Очевидно това наистина е така — единият дух държи главната информация, състояща се предимно в позитивни (добри) торзионни полета, а другият — предимно в негативни (зли) торзионни полета. Еволюционният процес на Онзи свят е заложен като борба на доброто и злото и обратно. Затова всеки дух има и добро, и зло начало, но в единия случай преобладава доброто, а в другия — злото. Добрият дух обаче има повече шансове да се самоусъвършенства, защото е способен да усили усукването на позитивните си торзионни полета чрез въздействието на друго торзионно поле (любов). Затова религията постоянно пропагандира любовта като основа на прогреса и живота.

Ролята на любовта като усилвател на добрите помисли при контакт на душите (духовете) се състои и в това, че в процеса на еволюцията на Онзи свят духовете започват да контактуват помежду си и постепенно се обединяват във Всеобщо информационно пространство. Появява се общност на духовете, свързани с нещо като компютърна мрежа, което води до създаването на информация с общ характер за всички духове. Значението й с усложняването на всеки дух в процеса на еволюцията става все по-голямо, тъй като прогресът, заложен като борба между доброто и злото, трябва не само, да се саморегулира в рамките на всеки отделен дух, но и да се подлага на общо коригиране в рамките на цялото Всеобщо информационно пространство. Общите функции започват да се предават на групата на най-развитите духове, при които постепенно се появяват общи торзионни полета със записана в тях информация с общ характер.

Ръководните функции на това пространство спрямо всички с цялото многообразие на обединените в него духове водят до ускорено развитие и усложняване на тези общи торзионни полета. В тях се съсредоточава огромна информация, която се използва за управляване на целия вълнов живот на Онзи свят. Този изключително мощен по информационен капацитет и мисловни способности концентрат от енергия на финия свят, който може да се представи като супермногослойни торзионни полета, наричаме Бог.

Той е центърът на управление на вълновата космическа форма на живот или Онзи свят. Всъщност Бог е Космическият разум.

В религиозната литература често се напомня за Великия дух на злото, който противоборства на Бог и ръководи всички зли деяния. Във връзка с това може да се предполага, че съществуват два центъра за управление на вълновата космическа форма на живот — позитивен център за управление (Бог) и негативен център за управление (Великият дух на злото). Дали това е така?

Трудно ми е да съдя, тъй като разумът ми е нищожно слаб в сравнение с Космическия разум. Мисля обаче, че два бога няма — на доброто и злото, а има само единен Бог. От вече изложените размишления е очевидно, че борбата между доброто и злото е основа на еволюционния прогрес на Онзи свят, че всеки дух включва в себе си както добри, така и зли елементи, за да има постоянен стимул за самоусъвършенстване. Бог като централен супермощен Дух включва и положителни (добро), и отрицателни (зло) елементи на психична енергия. Бог не може да бъде толкова добър, тъй като управлението на живота изисква както добродетели, така и наказания, а борбата между злото и любовта са основа на прогреса във вечната космическа форма на живот.

Божествената добродетел трябва да възприемаме като височайша похвала за борбата със злото, а божественото „зло“ деяние — като наказание за отказа ни от борба със злото и извършване на унищожително зло деяние. Бог никога няма да се откаже от необходимото присъствие на елементи на злото, тъй като само в борба със злото ще се постигне знанието — основата на мирозданието. Затова в обичайното „Бог е един“ се влага не само смисълът за единството на всички видове религии, но и смисълът за единството на добрите и наказващите деяния.

Бог има колосален потенциал за любов, защото е създаден в резултат на любов (т.е. на взаимните контакти на духовете, усилващи доброто начало и запазването на знанието). И добродетелта, и наказанието, идващи от Бога, във всички случаи ще бъдат свидетелство за истинската велика любов. Бог е преди всичко добро начало, тъй като е резултат от победата на доброто и любовта над злото.

Не трябва да се забравя, че знанията са преди всичко опитът от борбата на доброто със злото. А запазването им и получаването на нови знания са основата на живота, защото точно по това живата материя се различава от мъртвата.

Логично е Бог също да има противодействащо начало, за да се развива. Противоречието е в самия него — добро и зло. Може би има и външни противоречия под формата на други „богове“ в други пространствени измерения или светове. Но това е областта, в която слабият човешки разум няма възможност да проникне. Онзи свят според нас има следните основни принципи на функциониране:

— Възникнал като единство и борба на положителна и отрицателна психична енергия, той еволюционно се развива чрез съхраняване на информация (знания) за опита от борбата между доброто (положителната енергия) и злото (отрицателната енергия) в торзионните полета на финия свят. Получаването на нова информация (знания) дава превес в борбата между доброто и злото.

— При пълна победа на злото ще се изтрие цялата информация (знания) и ще настъпи информационна смърт. Затова във вечната борба между доброто, и злото предимство има доброто. То се реализира чрез любовта — способността на позитивните (добрите) торзионни полета да усилват степента на усукването си (съответно да се противоборства на негативните торзионни полета) при взаимен контакт.

— Любовта способства за обединяване на концентрираните психични енергии, съхраняващи главната информация (духове), в единна система (Всеобщо информационно пространство) и за оформянето на център за управление на информационното пространство под формата на супермощен Дух (Бог). Любовта създава Бога.

Онзи свят и земният живот

Като се развива в съответствие с тези принципи, Онзи свят достига изключително високото еволюционно равнище на вълновата космическа форма на живот и се появява необходимостта да се усвоят и други видове материи, в частност физическият свят.

Абсолютно съм убеден, че физическият живот на Земята е създаден чрез уплътняване на духа. Всички теории за възникването му чрез самозараждане на сложни молекули и концентрирането им в живи организми не издържат на сериозна критика както от гледна точка на религиозните, така на съвременните физични и химични познания.

Основното, което не могат да обяснят тези теории, е самовъзникването на генетичния апарат, чиято невероятна сложност не се поддава дори на частично научно разбиране. И наистина е трудно реално да се възприеме как група молекули на ДНК само на една клетка могат да съдържат и наследяват информация за живота на целия човешки организъм, включително на всяка негова клетка и молекула. Но още по-трудно е да се осъзнае как се е самосформирал този удивителен информационен капацитет на молекулите на ДНК.

Ако се изходи от хипотезата за създаването на живота чрез уплътняването на духа, обяснение може да се намери значително по-лесно. Еволюционният процес на Онзи свят, преминал през единството и борбата на доброто и злото и натрупването на информация в торзионните полета на финия свят, води до формирането на сложни и високоорганизирани структури на финия свят — духовете. С централния супермощен Дух — Бог — е намерен начин за пространствени изменения и уплътняване на духовете с влизане в материята на физическия свят.

Все още недобре разбираме организацията на финия свят и само предполагаме за същността на материалния му субстрат. Но в източните религии е добре известна материализацията на мисълта, т.е. преминаването на материята на финия свят във физическа субстанция. Затова предполагам, че генетичният апарат на земните организми е създаден чрез физическа материализация на фината субстанция на духовете. С други думи, земният генетичен апарат е физически отпечатък на фината структура на духа. Той обаче е значително по-примитивен в сравнение с духа и представлява само негов частичен отпечатък — мисловните и много други способности остават все пак при духа, който незримо присъства у всеки човек. Онзи свят с уплътняване и материализация на духа създава добра самовъзпроизвеждаща се „машина“ — човешкият организъм, чрез който човекът (духът) живее във физическия свят, както и околният свят — растения, животни и т.н.

Хипотезата за възникване живота на Земята чрез материализация на елементите на вълновия космически живот (духовете) може да изглежда принципно нова, а може да се смята и за един от вариантите на религиозната представа за уплътняването на духа. Същността обаче не е в това. Главното е, че тя дава възможност да се обяснят много неразбираеми факти и по друг начин да се погледне на човешката история.

Еволюционният процес на материализация на духа върви в продължение на милиони години. Хората от първата раса (ангело-подобните) са повече дух, отколкото материя, но у тях вече е формиран първичният генетичен апарат, който дава възможност чрез пъпкуване и делене да се наследява все още рехавото физическо тяло. Тези хора все още не са отделени от Онзи свят, живеят по законите и принципите на вълновия космически живот, но вече имат земна физическа обвивка. Чувстват се повече представители на Онзи свят, отколкото земни жители. Понятията добро, любов и зло за тях са значително по-важни, отколкото материалните проблеми на Земята.

Хората от втората раса (призракоподобните) живеят основно като тези от първата, макар че земната им обвивка става по-плътна, а генетичният им механизъм на физическото тяло — по-съвършен.

Хората от третата раса (лемурийците) вече имат достатъчно плътно физическо тяло, представено в ранния период от огромно четириръко или двулико същество, а в късния период — от двурък и еднолик гигант. Духът, вселил се в тялото на лемуриеца, напълно запазва връзката с Онзи свят. Принципът SoHm не действа. Лемуриецът живее повече по законите и принципите на значително по-високоорганизирания Онзи свят, но активната му дейност във физическия свят го кара да не бъде равнодушен към земните грижи.

Хората от четвъртата раса (атлантите) също запазват връзката на духа си с Онзи свят, но земните материални грижи вече им стават по-близки. Понятията добро, любов и други категории на Онзи свят постепенно отстъпват, като започват да преобладават интересите на физическото тяло (да хапнат, да пийнат и т.н.).

Хората от петата раса (арийците) могат да се нарекат роби на физическото тяло. Духът, отрязан от Онзи свят чрез принципа SoHm, започва да изпълнява не функции за връзка и единство с Онзи свят, а за обслужване на физическото тяло. Основните категории на Онзи свят — добро, любов и зло — напомнят за себе си само като интуитивен шепот.

Материализацията на фината материя на духа води до създаването на самозараждащите се физически човешки тела и околния жив свят. Но животът на човека не е възможен без участието на Онзи свят; във всеки човек има дух, който живее на планетата в „красива машина“ — човешкото тяло. Ние, земните хора, сме продукт на усвояването на Земята, на приспособяването на вълновия космически живот към физическите условия. Затова земният живот е дух плюс физическо тяло.

По аналогия може да се приеме, че вълновият космически живот (Онзи свят) е създал (също по пътя на материализацията) физически живот и на други планети във Вселената. Навярно за материализация на духа са използвани други химически елементи и молекули, характерни за всяка конкретна планета. Навярно условията на планетата (атмосферен състав, температура, сила на привличане и т.н.) налагат своя отпечатък върху размерите на физическото тяло и строежа на органите на тези хората. Но те по принцип трябва да приличат на нас, тъй като също са продукт на материализацията на духа и на единната съзидателна дейност на Онзи свят. Могат да изпитват добро, любов и зло, тъй като са единни категории за целия вълнов космически живот и Космическия разум. Създадени са на принципа дух плюс физическо тяло. Затова, когато усвоим телепатичния език (предаването на мисли), ще можем да общуваме с нашите братя от другите планети по начина на общуване на духовете помежду им, заложен в основополагащия Онзи свят.

Много Посветени пишат, че някога земните жители са били лидери сред всички видове физически живот на различните планети, тъй като са постигнали най-голям прогрес. Този период очевидно обхваща живота на лемурийците.

Лемурийският феномен

Лемурийската цивилизация достига невероятно високо равнище на развитие. Тя владее енергията на финия свят, посещава други планети със своите безшумни летателни апарати, общува по метода на предаване на мисли и т.н. Знанията на Онзи свят са открити за лемурийците и в същото време придобиваните от тях знания от живота им на Земята попълват запасите на Онзи свят. Точно лемурийската цивилизация успява да попълни информационния запас на Онзи свят с най-ценните знания за живота на Земята и досега е еталон за земни постижения. Следващите цивилизации (атлантите и арийците) не успяват да достигнат дори и малка част от равнището на лемурийците.

Каква е причината за този толкова значим жизнен успех? Лемурийците живеят на Земята, но се чувстват рожби на Онзи свят и ползват преди всичко неговите закони и принципи. Знаят, че силата и ролята на психичната енергия са несравнимо по-големи от физическата енергия, а човешкото тяло, заедно с душата, е най-висшето творение на Земята. Затова целия си плам насочват към самоусъвършенстването на човека и овладяването на енергията, заложена в самия него.

Да се усещаш рожба или творение на Онзи свят е много важно, тъй като точно това определя избора на пътя за прогресивно развитие. Детето на Онзи свят ще се учи от своя прародител (Бог) и няма да извърши най-големия грях — да се смята за бог. Няма да мисли за самосглобяване на молекули в генетичния апарат, за произход на човека от маймуната, няма да се чувства господар на природата.

Нашата цивилизация засега не умее да ползва космическата енергия, а тя е колосална. Някои съвременни физици например смятат, че един кубически метър Абсолют има енергиен потенциал, равен на мощността на 40 трилиона ядрени бомби. Затова няма необходимост да се ползват земни източници на енергия (нефт, въглища и др.), трябва да се овладее космическата енергия. А това може да го направи само човекът.

Овладелите космическата енергия лемурийци ползват за това подходите, заложени на Онзи свят. В основата им са простите понятия добро и любов. Те са наясно, че в торзионните полета на финия свят има колосална енергия, а доброто и злото като главни атрибути на тези полета са със същата колосална сила. Човекът като микрокосмос на макрокосмоса е способен чрез добро или зло да реализира енергията на торзионните полета на финия свят. При това лемурийците знаят, че използването на злото (негативните торзионни полета) за получаване на енергия е рисковано, защото може да се получи взривоподобен информационно-колапсиращ ефект. Затова използват доброто. Прилагат и любовта, за да усилят получаването на енергиен ефект от позитивните (добрите) торзионни полета посредством контакт с други позитивни торзионни полета.

За арийците доброто и любовта остават като приятни чувствени възприятия. Ние сме блокирани от принципа SoHm и потопени във физическата материя, като дори не подозираме каква мощ имат тези на пръв поглед прости слова. За лемурийците не са били прости, а са ръководели живота им.

Защо Онзи свят, живеещ във финия свят, отдава енергията си на Земята за изпълнение на нейни нужди? Първо, земният живот е производен (рожба) на Онзи свят. Второ, енергията преминава на нашата планета за изпълнение на някаква добра мисъл, а реализацията й попълва информационното пространство на Онзи свят.

Основният енергиен феномен на лемурийците са мантрите — заклинанията, описани в много религиозни източници Те правят заклинания на своите апарати, като така „зареждат акумулаторите“ им с енергия от финия свят. По подобен начин осигуряват енергия за работата на много други земни апарати, като използват себе си в качеството на най-мощна енергийна машина.

Лемурийците знаят, че енергията на финия свят може да противодейства на гравитацията. На този принцип почиват строителните им технологии — огромни каменни блокове се пренасят с поглед. С помощта на торзионен генератор, побиращ се на дланта, жонглират с огромен камък във въздуха.

Най-голямото им постижение обаче е феноменът „дематериализация-материализация“. Те имат предвид създаването на физическото човешко тяло чрез материализация на духа и успяват да обърнат процеса — към дематериализация. Същността му може да се изрази като „информационен пренос“, т.е. цялата колосална енергия за строежа на човешкото тяло се записва на торзионните полета на духа. С усилията на високоразвития лемурийски дух са създадени допълнителни свободни торзионни полета на душата, като в тях се е записвала информацията за физическото тяло.

Духът със записаната информация за физическото тяло се мести където трябва (под земята, в пространството и т.н.) и на основата на тази информация се сглобява човешкото тяло — материализация. Това става от атоми и обикновени молекули (вода и др.), което дава възможност за материализация при всякакви условия.

Може да се говори за два типа материализация: еволюционна и чрез информационен пренос. Еволюционната върви дълги години, но информационният пренос се осъществява едва ли не мигновено. В процеса на еволюционното създаване на земния живот духовете на Онзи свят в лемурийския период стават толкова съвършени, а информационният им капацитет толкова значителен, че вече им е подвластен феноменът „дематериализация-материализация“ от типа на информационния процес. Лемурийците успяват да го внедрят не само върху телата си, но и върху апаратите. Това позволява например на летателните им апарати да се появяват и изчезват мигновено.

На основата на феномена „дематериализация-материализация“ в края на своята цивилизация лемурийците създават Шамбала и Агарти. Част от тях, и особено тези от Шамбала, достигат дори до безсмъртие. Успяват да го постигнат чрез стимулиране с вътрешна енергия на регенерирането на клетките на организма, включително и на нервните. Осъществява се постоянно обновяване на физическото тяло.

В основата на лемурийското чудо е осъзнаването на категориите добро, любов и зло като основни движещи сили на Онзи свят и определянето на човешката същност като микрокосмос на макрокосмоса. Приели изначалната необходимост от постоянен прогрес, тъй като човекът е заложен като саморазвиващо се начало в борбата между доброто и злото, лемурийците се разграничават от злото. Те обаче не допускат сляпа борба на доброто и злото. Успяват да използват колосалната мощ на доброто и любовта, като торзионните им ефекти не се пилеят в сляпа борба със злото, а пълноценно се използват за усъвършенстване на човека и живота на Земята.

Колко важно е да се разбере необходимостта от постоянен прогрес! Колко важно е да не се допусне силите на доброто и любовта да се разпиляват в борба с тъпото зло! Колко страшна е думата пустота!

Лемурийците са наясно с това още от самото начало и достигат такова равнище на духовно развитие, че могат да водят диалог с Бога. Затова те наистина са божествено творение.

Какво се случва с тях? Защо цивилизацията им (с изключение на Шамбала и Агарти) загива? Този период е покрит с мрак. Може би и в техните редрве се загнездва гибелната пустота.

Доброто, любовта и сомати

Как да се постигне състояние на дълбоко сомати? Ламите смятат, че човек трябва да се концентрира (медитира) върху любовта към човечеството. Когато го чуех, не можех да вникна в дълбокия му смисъл. Сега почти съм наясно с основния принцип за постигане на феномена сомати. А и читателят вероятно би трябвало да го е разбрал. Любовта е стимулатор на доброто. Силната любов чрез усукване на позитивните (добрите) торзионни полета прогонва отрицателната (злата) психична енергия.

Свободната от отрицателна психична енергия човешка душа се нарича чиста. Точно тя е в състояние да твори чудеса. В нея енергията не се разпилява за сляпа борба със злото и може да бъде изцяло насочена към изпълнение на дадена задача. Например към законсервиране на човешко тяло за хиляди и милиони години, т.е. към постигане на сомати.

При сомати торзионните полета на душата се напрягат крайно, привеждат всяка водна молекула в тялото в четвърто (неизвестно!) състояние, което спира всички обменни процеси в него и го прави твърдо. Водата е атрибут и материален субстрат на положителната (добрата) психична енергия. Затова наличието на отрицателни (зли) елементи в душата не позволява да се постигне пълно сомати. Само чистата душа е в състояние да създаде феномена сомати.

Генофондът на човечеството, изграден на Земята от лемурийците с чисти души, пазен в подземия свят и попълван с най-добрите представители от другите цивилизации, е резултат от великата победа на доброто и любовта.

Адептите — нашето бъдеще

В недрата на нашата арийска цивилизация, потопена в материалното, някъде в Непал и Индия се срещат необичайни, като че ли откъснали се от този свят и много бедно облечени хора, които твърдят, че са на 300, 500, 1000 и повече години. Това са адептите.

Твърденията им не звучат убедително и правдоподобно. Но точно те са нашето бъдеще. Те са съумели да поставят доброто и любовта в услуга на здравето и увеличаването на продължителността на живота си. С любов към Бога и медитиране успяват да усилват положителната енергия на душата и частично да избягват отрицателната, т.е. пречистват душата си.

Да обичаш самия себе си е безсмислено, тъй като самолюбието е отрицателно качество. Трябва да се научим да обичаме живота, да обичаме Бога — Твореца на земния живот. Ако тази любов е силна и безкористна, лечебният ефект ще настъпи от само себе си. Но е трудно да се научим да обичаме така. Трябва да се откъснем от земните проблеми и изцяло да се посветим на молитви.

Човечеството вече е преодоляло „физическото мазе“ (най-дълбоката материална точка на монетарния космически цикъл) и е тръгнало нагоре към духовното развитие. И затова съвременните адепти някога ще се превърнат в жизнено активни, красиви лидери на човешкото общество и ще го поведат към разцвет.

Доброто, любовта и ние

Роден в комунистическа страна, през целия си живот аз бях откъснат от религията. Моите предци, религиозни дейци, са подлагани на изключително жестоки ленински репресии. Когато през студентските си години изучавах някакъв „материализъм и емпириокритицизъм“ й полагах изпити по атеизъм, винаги ме впечатляваше бясната ярост, с която бяха громени религиозните постулати. „Защо е било необходимо — наивно си мислех, — нали религията зове към нещо хубаво — доброта, любов и вяра в Бога“.

Тогава не схващах, че доброто и любовта — преди всичко любовта към Бога, са като рибена кост в гърлото на комунистите, защото дълбокият смисъл на деянията им е създаването на свой „бог“ (Ленин, Сталин и др.). Желанието им е да принудят хората да обичат новия „бог“, нищо че е в разрез с цялата човешка природа.

По-късно, когато четях религиозни писания, не спирах да се изненадвам от безкрайното и дори досадно акцентиране върху проблемите на доброто и любовта. От книгите на великия Сатия Саи Баба, който пред всички твореше чудеса, определих основната насока на мощното му мислене — любовта.

Едва когато, ползвайки научно-логичния подход, приключих с философския анализ на получените резултати от хималайската експедиция, започнах да осъзнавам дълбокия смисъл и на религията, и на думите на Саи Баба, и на много други автори, където се разсъждава за доброто и любовта. Те са главното съзидателно начало в човешкия живот.

Аз съм обикновен представител на потопената в материалното раса на арийците. Мозъкът и мисленето ми са нищожно слаби в сравнение с мисловната мощ на лемурийците, още повече — с Космическия разум. Но дори и така при логическия анализ на отделните факти стигнах до удивителния извод: доброто и любовта са основополагащите категории в човешкия живот, определящи прогреса. Никога преди не съм придавал значение на изрази като „Пречисти си душата“, „Разкай се“ или „Не вземай грях на душата си“. Струваха ми се скучни и неразбираеми. Когато обаче четях Николай Рьорих, отново срещнах понятието „чиста душа“. Той пише, че загадъчната Шамбала се населява от хора с чиста душа. „Какво ли е пък това? — мислех тогава. — Защо всички религии отделят толкова внимание на пречистването на душата?“

Попитах един познат поп. Той ми прочете проповед, от която аз като учен абсолютно нищо не разбрах. Наистина, попът от дълбоката провинция, научил наизуст редица проповеди и молитви, не можеше да ми обясни основния смисъл на понятието „чиста душа“. Но Рьорих, който беше и е мой кумир, постоянно насочваше вниманието си към нея. Защо?

Сега мисля, че вече мога, макар и примитивно, да отговоря. Чистата душа е качествено ново състояние на душата и духа на човека, когато положителната енергия на торзионните полета (доброто и любовта) не се изразходва за борба с отрицателната психична енергия (злото), а изцяло се насочва към съзидателен процес. В чистата душа няма зло, в борба с което обикновено се зараждат знанието и прогресът. Липсата на стимулиращото влияние на злото в чистата душа се заменя с дълбокото осъзнаване на необходимостта от постоянен прогрес. Главният враг на чистата душа е пустотата.

Преди никога не се бях замислял по този въпрос. Никога не са ми били симпатични хората, които безцелно прахосват живота си. Пустотата е страшният антипод на чистата душа, тя я погубва. Такъв човек, дори и да има добри помисли, с липсата на каквито и да било цели върви срещу самото човешко естество, което е постоянното саморазвиващо се начало.

Да се постигне чистота на душата според свамите и ламите може само чрез колосална работа над самия себе си, чрез самореализация и дори самопожертване, но непременно заради някаква общочовешка цел, а не заради собственото самоутвърждаване. Ламите подсказват пътя към състоянието „чиста душа“ — състрадание към хората и любов към човечеството. На пръв поглед тези думи звучат твърде абстрактно, но в тях е заложен основният смисъл на чистата душа — да се научим да изпитваме състрадание и любов към всички хора, не само към отделния човек, а не дай боже да обичаш само себе си. Целта трябва да бъде непременно с общочовешки мащаб. Но да се постигне това е извънредно трудно.

В съвременното общество няма хора с чиста душа. Близо до това състояние са учените. Ученият (имам предвид истинския) например в медицината се обрича на многобройни лишения (безсънни нощи, малка заплата и т.н.) преди всичко от състрадание и любов към болните. За истинския учен националността на болния, научният престиж и парите играят второстепенна роля.

Положителната психична енергия на доброто и любовта в чистата душа, освободена от необходимостта да се бори със злото, може да твори чудеса. Едно от тях е сомати. Спомнете си разказите на ламите, че такова състояние може да се постигне чрез любов и състрадание към човечеството, а целта на сомати е да бъдеш представител в Генофонда на човечеството, за да се превърнеш някога в пророк или прародител на нова човешка цивилизация. Друго чудо е феноменът „дематериализация-материализация“. Чудо е и увеличаването на продължителността на живота и постигането на безсмъртие.

Знанията на древните и религията сочат главния път за прогрес на човечеството — пречистване на душата и постигане на „чиста душа“. В този случай положителната енергия на финия свят ще бъде управлявана от човека, ще му се открият знанията на Онзи свят и той ще усеща огромния си енергиен потенциал. Подобно нещо вече се е случвало на Земята — лемурийците. А за пречистването на душата трябва да се научим да бъдем добри и да обичаме, необходимо е да не се страхуваме да бъдем състрадателни и да работим дори до самоизтезание за постигането на висока цел. Не бива да се щадим, тъй като човек изначално е създаден като саморазвиващо се начало. Потвърждават го многобройните примери с велики учени, които цял живот работят за постигането на дадена научна цел и до дълбока старост запазват свежестта на ума и младежкия си порив. Те са успели в една или друга степен да пречистят душите си. Най-страшно е, когато постигнеш нещо, да изпаднеш в леност и само да жънеш плодовете му.

Читателят може да възрази, че са известни и зли гении — Наполеон, Ленин, Хитлер и други. Тези хора успяват да въплътят идеите и теориите в живота си, като преобръщат целия свят и сеят около себе си разрушение и смърт. Тогава не знаех, че в родоначалния за нас фин свят (Онзи свят) съществува паритет на положителната (доброто) и отрицателната (злото) психична енергия, а информацията (знанието) се ражда в борбата между доброто и злото. Злото също е в състояние в торзионните си обвивки да запазва информация за борбата с доброто и да твори недобро знание. Поради съществуващия паритет далеч невинаги може да победи доброто знание, понякога побеждава недоброто, което претворяват в живота точно тези зли гении. Но победата на злото е лъжлива, тъй като при пълната му победа на равнището на първичните добро и зло се изтрива информацията от всички торзионни обвивки, т.е. стига се до информационен крах. Потвърждават го деянията на всеки зъл гений — всички те претърпяват крах. Наполеон губи войната и безславно умира. Хитлер разрушава Европа и завършва със самоубийство. Уродливото ленинско деяние — комунистическото общество, безславно приключи съществуването си.

Ако злите гении, въоръжени с недобро знание, поне малко се ориентираха в мирозданието и антропогенезиса, биха били наясно, че окончателната историческа победа принадлежи само на доброто. Тогава може би щяха да насочат гения си към съзидателното добро.

В какви случаи може да побеждава злото? Вероятно само при липсата или недостига на любов като стимулатор на добри деяния. В общество, в което процъфтява любовта (към жената, ближния, народа и т.н.), злият гений никога няма да намери подкрепа.

Как да се различи злата идея от добрата? Кое е мерилото за добро или зло?

Мисля, че отговорът е даден в гениалния филм на Тарковски — „Сталкер“. Идеята му е в това, че пришълци от Космоса организират на Земята зона, в която загиват всички попаднали в нея. Зоната усилва основното чувство на човека — съвестта. Загиват онези, чиято съвест не е чиста. Значи мерилото за добро и зло е съвестта. Тя е усещане за появата на отрицателна психична енергия, която ще доведе до зли деяния. Ако използваме научния език, съвестта е усещане за усукване на торзионните полета на душата към негативна посока. Опетнената съвест е информация, записана в торзионните полета на душата, че в даден момент по определен повод е станало усукване на торзионните полета на душата към негативна посока. Тази информация във всеки подобен случай напомня, че не бива да се постъпва така. Тя е мъчителна и неприятна. По-добре да я няма, т.е. да не се върви срещу съвестта. Затова е необходимо да се вслушваме в съвестта си. Това дълбоко чувство винаги ще открие истината. Ако обаче веднъж се пренебрегне съвестта, в душата завинаги ще остане голямо мръсно петно.

Радвам се, че останах да живея в Русия, а не заминах за Америка, където ми предлагаха много пари и чудесни условия за научна дейност. Не заминах заради съвестта си, защото моите приятели и колеги — Амир Салихов, Сагит Муслимов, Ришат Булатов, Клара Захваткина, Рафик Нигматулин, Натан Селский, Валя Яковлева, Венера Галимова, Ляля Мусина, Неля Нигматулина, Слава Мало-ярославцев, Юра Василиев и много други — в най-трудните времена, когато бях загубил всичко заради „еретичните си научни мисли“, ме последваха в лишенията заради собствената си съвест.

През студентските ми години в часовете по атеизъм постоянно се критикуваше понятието „онзи свят“. Говореше се, че хората са склонни към фантазии и измислят приказки, за да облекчат състоянието си при експлоатацията на трудещите се от богатите. До отровеното ми от комунистическата пропаганда съзнание не достигаше идеята, че няма дим без огън. Хора, разделени от морета и океани, вярват в едно и също! Значи наистина съществува някакъв общочовешки корен, останал в подсъзнанието ни от далечната и загадъчна древност. Знанията за Бога, Онзи свят, рая и ада, подредени в религии и разпространени от пророците, сравнително лесно улягат в съзнанието на хората, защото съответстват на подсъзнателната човешка същност. Фантазии и приказки не биха могли да овладеят масите.

В тази „глава“ се постарах да опиша принципите на устройство на Онзи свят, като се опирах на интуицията и научно-логичния подход. Не съм в състояние да докажа каквото и да било, тъй като съм само „раб Божий“, а обектът на изследването ми е значително над мен по жизнено-природната си същност. Единственото, което мога да твърдя, е, че започнах искрено да вярвам, в съществуването на Онзи свят. Сега съм убеден, че след смъртта на нашето тяло няма да умрем, а ще продължим да живеем на Онзи свят. След приключването на нашия живот на Земята ще се освободим от блокиращия принцип SoHm, който не ни е позволявал да поддържаме връзка с Онзи свят. Там ще усетим ясно духовната същност на човека и няма да се чувстваме на чуждо място, тъй като това е древната ни родина.

Аз също съм блокиран от принципа SoHm, но вярвам, че приказките за рая и ада са истина. При изключително високата организация на Онзи свят в него навярно са формирани структури, наказващи или поощряващи земния ни живот. В противен случай ще бъде изпуснат ръководният елемент на Онзи свят и Бога, а земният живот ще бъде оставен на самотек. Злите деяния, равнодушието и духовната пустота, проявявани на Земята, следва да бъдат наказани на Онзи свят, а добрите деяния, любовта и самореализацията — поощрени. Това е необходимо, за да може при следващите превъплъщения на Земята да се допускат по-малко човешки грешки.

Надявам се, че в бъдеще позитивните сили на Земята ще преобладават над негативните и няма да има глобални катаклизми или катастрофи, че в обществото ще се появяват все повече хора с чисти души, върху които няма да се разпростира блокиращият принцип SoHm. Те ще утвърдят главната същност на човека — микрокосмос на макрокосмоса. И ако някога доброто и любовта значително започнат да преобладават над злото, принципът SoHm ще бъде премахнат за цялото човечество. Тогава всички ще се почувстват истински деца на Онзи свят, ще ползват огромните му знания и ще връщат своите знания там.

В близко бъдеще ще се появи нова Единна религия, основана не на приказни алегории, а на сериозен научен подход. Границите между държавите ще се премахват, ще възникне общ земен език. Ще прогресира общуването чрез предаване на мисли. Ще се създаде общоземно правителство по подобие на единния управляващ център на Онзи свят — Бога. Хората ще се учат от Бога да управляват, като по подобие на него няма да използват злото, а ще се опират само на доброто и любовта.

Завършвайки книгата, исках да дам последни препоръки във връзка с всичко казано дотук. Усетих обаче, че те ще заприличат на обичайна религиозна проповед. Дори се разстроих, защото моментално възникна асоциацията със скучния глас на служителя на култа. Но така и трябва да бъде, тъй като и религиите, и ние сме стигнали до общо заключение за пътищата на човешкото само-усъвършенстване с цел прогреса на човечеството.

Въпреки всичко няма да се сдържа и ще дам няколко препоръки. Сутрин, като излезете навън, се постарайте да гледате останалите с любов и да им казвате добри думи. Ще изпитате щастие, че към вас ще се стремят хора със своите беди и радости. Не се отчайвайте, когато срещнете неразбиране и злоба, не отговаряйте на злото със зло, защото така е достойно и гордо. Не се превръщайте в проповедник празнословец, защото е безсмислено. Старайте се със своите деяния да показвате, че доброто ще победи злото. Вникнете в това, че без борба със злото няма да има прогрес, че тази борба е естественото човешко състояние. Без колебания наказвайте някого за зло деяние, тъй като наказание в името на доброто е проява на добро, а равнодушието е зло. Вслушвайте се в своята съвест. Работете до премаляване, не се жалете, изпитвайте състрадание, влюбвайте се…

Представете си лемурийската цивилизация.

С каква красива мощ са бушували в нея любовта и доброто, които са били в основата на тази приказна цивилизация!

А с каква невероятна мощ на Онзи свят бушуват любовта и доброто, създали него и Бога! Всичко това ще го видим там…

От кого сме произлезли?

В прекия смисъл на думата ние, арийците, сме произлезли от атлантите. А цялото човечество на Земята е създадено от Бог и Онзи свят. Човекът е продукт на победата на доброто и любовта над злото, а доброто и любовта са главните критерии за усъвършенстването на човека и прогреса на човечеството.

В нашия физически свят все още има твърде много зло. Затова ни осигуряват. В дълбоки подземия се намира Генофондът на човечеството — законсервирани хора от различни цивилизации, които не могат да бъдат пипнати, тъй като нашето полудивашко любопитство не струва кой знае колко. Ако се самоунищожим, те ще излязат и ще дадат нов клон на живота на планетата. За да не се случи обаче това, постарайте се утре, като излезете навън, да погледнете хората с доброта и любов.

Тук разказът не завършва, ще има нови експедиции и изследвания. За тях ще научите от предстоящата книга „В търсене на града на боговете“.