Отпусни му края

Глава 28

Партито беше в разгара си, когато те пристигнаха. Униформени сервитьори бяха заети да сервират напитки и суши на стотиците гости, които се забавляваха на терасата с размери на стадион. Около розовия басейн с формата на сърце дрогирани блондинки със силиконови гърди и предизвикващи гравитацията бикини танцуваха под звуците на групата, която свиреше собствени версии на известни хитове. Всичко изглеждаше като реален клип на MTV.

— Чувствам се малко по-облечена от необходимото — просъска Рита, застанала на върха на мозаечното стълбище, което водеше към терасата. — Никой не каза да сме по бикини. — Изглеждаше разочарована.

Франки се чувстваше облекчена. Един поглед към въртящите се като кукли Барби и тя потръпна при мисълта да се напъха в стария си бански с подплатени чашки.

— Не знам за теб, но аз имам нужда от питие — каза тя и се опита да привлече вниманието на един от келнерите. Виното, което беше донесла, неочаквано се оказа грешка. Това не беше от онези домашни партита, на които носиш бутилка, дори и да беше по-скъпа и качествена от обичайния й избор. Най-сетне сервитьорът я видя, тя бързо скри шардонето зад една колона и грабна два коктейла.

От момента, в който бяха пропуснати през огромните електронни врати от охранители със слушалки и Франки за първи път забеляза внушителното имение в стила на Белия дом, тя знаеше, че независимо от всичката козметика по лицето си, четиридесетте минути за изправяне на къдриците и новия кожен панталон от Родео Драйв, се намираше изцяло не в свои води. До този момент опитът й с домашните партита се свеждаше до онези, на които бе ходила с Хю — в едностайни апартаменти в западен Лондон, от уредбата се носеше лежерна музика, а на сгъваема масичка бяха „сервирани“ сладки десерти и солени нискокалорични хапки заедно с избор от бяло или червено наливно вино в ежедневни чаши или пластмасови чашки за закъснелите гости. Никой не беше наемал файтони да докарват гостите до входа, музиканти и известни изпълнители за забавление или мъже в бели униформи, които поразително приличаха на Ричард Гиър, за да сервират шампанско и омари на сребърни подноси. Беше плашещо, но имаше поне една утеха. Не беше сама. Имаше Рита.

— Господи, видя ли всичкия безплатен алкохол? — ликуваше тя и отпиваше от кристалната си чаша. — Има разлика от другите партита, на които съм била. На повечето от тях си щастливец, ако се добереш до кана с топла бира. — Облиза горната си устна. — Жалко, че не мога да се възползвам напълно.

— Защо? — Франки не беше виждала Рита да отказва алкохол особено когато не плащаше за него.

— Не искам да съм пияна, когато Мат се появи, нали? — Като се опитваше да придаде обем на косата си, която по-рано бе фиксирала с голямо количество лак, тя добави: — Искам да го съблазня, а залитане наоколо с рокля до раменете и спирала до брадичката не е точно привлекателно.

— Кога ще дойде?

Франки стеснително се заигра с копринената панделка на блузата си. Не беше свикнала да показва деколтето си. Нищо, че по-голямата част беше дантелен сутиен.

— След около половин час. Идва направо от прослушване. — Като хвърли бърз поглед към купона долу, усмивка заигра в ъгълчетата на устата й. — Мамка му, а аз се чудех къде изчезна Дориан.

— Мисля, че каза, че трябва да оправи нещо. — Франки спря да си играе с панделката и се опита да види какво е толкова забавно.

— Е, той наистина оправя нещо — Рита посочи към басейна, където Дориан се отъркваше в една от тунингованите блондинки в бикини с шарка на зебра. — Това не е ли Памела някоя си?

— Изглежда като нея — съгласи се Франки, — но повечето жени изглеждат така. — Отпиваше от питието си и го наблюдаваше. Той очевидно беше в изцяло свои води.

— Ще ти кажа кого още не съм видяла… — Като забеляза, че лепенките, които бе сложила на пръстите си, за да не й убиват новите обувки, се отлепят, Рита се наведе да ги намести. — Не съм видяла Райли.

— Райли? — Франки се престори на безразлична. — Не спомена, че е поканен. — Отпи голяма глътка от чашата си и почувства как ръката й трепери.

— Съжалявам, напълно забравих. Познаваш ме, имам памет като решето. — Доволна, че лепенките й бяха отново на място, тя се изправи. — Дориан покани него и онази блондинка, как й беше името, онази, с която беше в Малибу. — Започна да рови в чантата си за цигари.

— Криси? — Франки не беше забравила името. Беше запечатано като дамга в съзнанието й.

— Да, същата. — Рита намери кутията с цигари и предложи на Франки. Беше останала само една и обикновено Франки би отказала, но този път нуждата надделя над възпитанието й. Взе я, запали и вдиша дълбоко. Значи Райли излизаше с Криси? Не знаеше защо това трябва да я притеснява толкова много, но я притесняваше.

Отпи голяма глътка Космополитън и се наслади на острия вкус на водка, червена боровинка и лайм. Цигарата и алкохола замотаха главата й и тя си дръпна отново. Обеща си, че тази вечер ще забрави за всичко, ще се забавлява, ще се посмее, ще си поживее. И какво я спираше? И какво ако Райли се появеше с новата си приятелка? Това не трябваше да й разваля вечерта. Не трябваше да я спира да си прекара добре. Нали? Като пресуши последните капки алкохол, тя размаха празната си чаша. Дощя й се да се напие.

— Още една?

— Мамка му, ти определено се потапяш в духа на купона! — Рита се ухили одобрително.

— Защо не? В крайна сметка ти си тази, която не спира ми повтаря, че съм млада, свободна и необвързана — отвърна Франки, докато вземаше още два коктейла от един от привлекателните сервитьори и повери единия на Рита. — Хайде, не може да стоим тук цяла вечер! — Отпи голяма глътка от питието си, което заплашваше да прелее над ръба на чашата, и знаеше, че няма какво друго да направи, освен да се гмурне в дълбокото. И така, без да изчака Рита, която изоставаше назад, за да задигне две ролца с краставичка — добре де, три, но сушито беше напълно диетично — Франки събра всички последни останки от смелост, които имаше, и се спусна по стълбите към купона долу.

След поднос с коктейли по-късно Франки се чувстваше достатъчно смела, за да обикаля без Рита, която след пристигането на Мат седеше на скута му до масата с морски дарове, хранеше го решително с омари и се отъркваше в чатала му, сякаш лъска сребърните подноси на майка си.

От години Рита я учеше как увереността прави жената по-привлекателна за противоположния пол и най-накрая Франки откри, че тя беше напълно права. Никога преди не се бе радвала на толкова голямо мъжко внимание. И не беше само коженият панталон, въпреки че определено помагаше. Какво им имаше на мъжете по отношение на кожените панталони? Като пчели около мед те просто не можеха да се откъснат от нея. Един след друг се приближаваха към нея и я питаха могат ли да прокарат ръка по бедрата й, за да проверят дали са „истински“ (тя предполагаше, че имат предвид панталона, не бедрата й). Нищо чудно, че Хю беше толкова категорично против тя да си купи такъв панталон.

Вместо да се изчерви до уши от смущение и да не знае какво да каже, тя се смееше подкупващо и чувствайки се по-остроумна от всякога, смело и въодушевено започваше разговор. Истории, които доскоро й изглеждаха плоски и доста скучни, сега се превръщаха в блестящи и безумно забавни анекдоти. С перфектен тен, самоуверена и засмяна, Франки се чувстваше като съвсем различен човек от подсмърчащата повлекана, която седеше на „Хийтроу“ с дупки на чорапогащника. Чувството й хареса.