Отвъд полунощ

ЕПИЛОГ

Мъжът и жената вървяха през гробищата, сенките на високите стройни кипариси край пътеката се мяркаха по лицата им. Крачеха бавно в трептящата мараня на пладнешкото слънце.

Сестра Тереза каза:

— Бих искала отново да повторя колко сме благодарни за вашата щедрост. Не знам какво щяхме да правим без вас.

Константин Демирис махна с ръка в знак на протест.

— Това е нищо, сестро.

Но сестра Тереза знаеше, че без този спасител манастирът щеше да бъде затворен още преди години. И това, че сега можеха да му се отплатят с нещичко, положително беше победоносен знак от Бога. Тя отново благодари на Свети Дионисий, че е помогнал сестрите да спасят американката, приятелка на Демирис, от водите на езерото в ужасната нощ на бурята. Наистина с разсъдъка й се беше случило нещо и тя беше като дете, но те щяха да се грижат за нея. Демирис беше помолил сестра Тереза да държи жената зад тези стени — скрита и защитена от външния свят — до края на живота й. Беше толкова добър и мил.

Бяха стигнали края на гробищата. Пътеката слизаше надолу към носа, където стоеше жената, загледана в спокойното изумрудено езеро.

— Ето я — рече сестра Тереза. — Сега ще ви оставя.

Демирис изпрати с поглед сестра Тереза, която се отправи обратно към манастира, после се спусна надолу по пътеката към жената.

— Добър ден — внимателно рече той.

Тя се обърна бавно и го погледна. Очите й бяха мъртви и безучастни, по лицето й нямаше признак, че го познава.

— Донесох ви нещо — каза Демирис.

Извади кутийка и й я подаде. Жената се взираше в нея като малко дете.

— Хайде, вземете я.

Тя бавно посегна и взе кутийката. Отвори я — вътре върху памук лежеше изящно изработена миниатюрна птичка от злато, с очи от рубини, разперила криле за полет. Демирис гледаше как жената дете вади птичката от кутията и я вдига нагоре. Яркото слънце се отрази в златото и рубините и във въздуха пробляснаха малки дъги. Тя я въртеше на всички страни и разглеждаше танцуващите около нея светлинки.

— Повече няма да ви видя — рече Демирис. — Но е излишно да се безпокоите. Вече никой няма да ви причини нищо лошо. Лошите хора са мъртви.

Докато говореше, лицето й беше обърнато към него и за миг му се стори, че в очите й съзира проблясък на разум, израз на радост, ала след малко изчезна всичко — остана само празният, безсмислен поглед. Може би беше илюзия, оптическа измама от слънчевата светлина, отразила блясъка на златната птичка в очите й.

Демирис мислеше за това, докато бавно се качваше по хълма и излизаше през голямата каменна порта, пред която го чакаше лимузината, за да го откара в Атина.

Чикаго

Лондон

Париж

Атина

Янина

Лос Анджелис