Пари

X

В края на същата година, в деня на ликвидацията за декември, голямата зала на Борсата още от дванадесет и половина часа беше изпълнена и необикновено оживена от гласове и ръкомахания. Всъщност от няколко седмици възбудата растеше и този последен ден на борба се превръщаше в трескава паника, в която вече се долавяше тътнежът на решителното сражение, което щеше да започне. Навън беше ужасно мразовито, но лъчите на светлото зимно слънце проникваха косо през високите прозорци, развеселяваха една част от голата зала със строгите колони и мрачния свод, смразяван още повече от алегоричните картини в сив тон; обаче гърлата на калориферите, поставени по дължината на арките, издишваха топъл въздух, който се смесваше със студеното течение, образувано от непрекъснато отваряните решетъчни врати.

Играчът на понижение Мозер, по-загрижен и по-жълт от обикновено, се сблъска с играча на повишение Пийро, изправил се дръзко като чапла на високите си крака.

— Знаете ли какво се говори?…

Но трябваше да повиши глас, за да бъде чут сред увеличаващия се шум от разговорите, безкраен монотонен грохот, подобен на нестихващо плискане от разливаща се вода.

— Говорят, че ще избухне война през април… Не може да има друг край при тези страхотни въоръжавания. Германия не иска да ни остави време, за да приложим новия военен закон, който Камарата ще гласува… А впрочем Бисмарк…

Пийро гръмко се изсмя.

— Оставете ме на мира с вашия Бисмарк!… Лично аз, който ви говори, разговарях с него пет минути това лято, когато той бе тук. На вид изглежда много добър човек… Ако не сте доволен след поразяващия успех на изложението, не зная какво още ви трябва. Ей, скъпи мой, цяла Европа е наша!

Мозер отчаяно кимна с глава. Прекъсван всяка секунда от блъсканиците на тълпата, той продължи да излага опасенията си. Състоянието на пазара било много цветущо, толкова прекалено цветущо, че било вредно като лошата тлъстина на много дебелите хора. Благодарение на изложението били сключени много сделки, хората се захласнали, дори стигнали до безумие в играта. Нима например не е лудост Световната банка да бъде на три хиляди и тридесет?

— Аха, изплюхте камъчето! — извика Пийро.

И, приближил се съвсем близо до него, продължи, като наблягаше на всяка сричка:

— Скъпи мой, тази вечер ще приключим с три хиляди и шестдесет… Всички ще бъдете прекатурени, аз ви го казвам.

Играчът на понижение, макар лесно да се вълнуваше, леко свирна с презрение. После, за да подчертае фалшивото си душевно спокойствие, вдигна очи и за миг се вгледа в няколкото навели се отгоре, от телеграфната галерия, глави на жени, изумени от зрелището на тази зала, където не можеха да влязат. По щитовете с гербове се четяха имена на градове; капителите и корнизите, посипани с жълто от отражението на слънчевите лъчи, изглеждаха удължени и бледи.

— Я, ето те и тебе! — извика Мозер, като наведе глава и видя Салмон, който бе застанал пред него с вечната си и многозначителна усмивка.

Но, забелязал в тази усмивка потвърждение на твърденията на Пийро, той се смути:

— Ама ако знаете нещо, кажете го… Аз разсъждавам просто. Аз съм с Гундерман, защото, нали така, Гундерман си е Гундерман… С него добре се свършва.

— Обаче — изкиска се Пийро — кой ви казва, че Гундерман играе на понижение?

Изведнъж Мозер ужасен опули очи. В Борсата отдавна голямата клюка бе, че Гундерман дебне Сакар, че той подхранва играта на понижение срещу Световната банка, очаквайки да го унищожи в края на някой месец с неочакван удар, когато настъпи часът да залее пазара с милионите си; този ден обещаваше да бъде горещ, защото всички вярваха, всички повтаряха, че именно този ден ще избухне сражението, безпощадното сражение, в което една от двете армии ще бъде повалена и унищожена. Но нима човек можеше да бъде напълно уверен в този свят на лъжи и коварство? Най-сигурните неща, оповестени предварително, при най-малката промяна на вятъра ставаха съмнителни и тревожни.

— Вие отричате очевидното — прошепна Мозер. — Разбира се, аз не съм видял ордерите и не мога да твърдя нищо… Нали? А вие, Салмон, какво ще кажете? Не може да загуби този дявол Гундерман!

И той не знаеше вече на какво да вярва пред мълчаливата усмивка на Салмон, която сега му се виждаше още по-тънка, още по-загадъчна.

— Ах — подзе той, като показа с глава минаващия дебел човек, — ако този пожелае да говори, няма вече да се измъчвам. Той вижда ясно.

Беше известният Амадийо, който продължаваше да живее от успеха си със Селсиските мини, чиито акции бе купил по петнадесет франка и по една твърде глупава случайност по-късно продал с печалба петнадесет милиона, без да е предвиждал или правил някаква сметка. Почитаха го заради големите му финансови способности, по петите му вървеше цяла свита, която дебнеше да разбере и най-незначителните му думи, за да играе по смисъла, който им даваше.

— Ба! — извика Пийро, верен на любимата си теория да се рискува. — По-добре е да се подчиниш на своя нюх за печалба… Има само шанс. Човек или има, или няма шанс. Значи, какво? Не трябва да се разсъждава. Колкото пъти съм разсъждавал, толкова пъти съм губил… И ето сега пак! Докато очите ми виждат този там господин да стои здраво на краката си и да гледа така смело, сякаш иска да излапа всичко, аз купувам.

С жест той бе посочил Сакар, който току-що бе пристигнал и се настаняваше на обичайното си място срещу колоната от първата аркада вляво. Като всички шефове на значителни предприятия той също имаше в Борсата постоянно място, където чиновниците и клиентите можеха да го намерят винаги. Единствен Гундерман умишлено не желаеше да стъпва кракът му в голямата зала; той дори не изпращаше там официален представител; обаче се чувствуваше, че там има цяла негова армия и той, макар и да отсъствуваше, царува там като пълновластен господар чрез безбройния легион борсови посредници и агенти, които носеха негови ордери, без да се смятат привържениците му, толкова много на брой, че може би всеки присъствуващ беше таен войник на Гундерман. И срещу тази неумолима и действуваща навред армия Сакар се бореше, и то сам, с открито чело. Зад него до колоната имаше пейка, но той никога не сядаше, презираше умората, стоеше прав в продължение на двата часа при сключване на сделките. Понякога в минути на забрава той само се облягаше с лакът на каменната колона, която беше почерняла и излъскана на височина един човешки ръст от мръсотията на всички подобни допирания; и в бледата голота на сградата това черно петно дори беше характерна подробност; то блестеше срещу вратите, срещу стените, сред стълбищата, сред залата като отвратителен цокъл, като натрупана пот от поколения борсови играчи и крадци. Много елегантен, много изискан, като всички борсаджии, облечен с дрехи от фин плат и ослепителна риза, Сакар имаше вид на любезен, отпочинал и безгрижен човек сред тези стени с черни бордюри.

— Знаете ли — каза Мозер със сподавен глас, — че го обвиняват в поддържане на високия курс чрез изкупуване на значителни количества акции. Загубена е Световната банка, щом играе със собствените си акции.

Но Пийро възрази:

— Още една сплетня!… Може ли точно да се каже кой продава и кой купува… Той е тук заради клиентите на своята банка — нещо съвсем естествено. Пък е тук и заради собствения си интерес, защото той също трябва да играе.

Обаче Мозер повече не настоя. На Борсата още никой не би посмял да твърди за страшната кампания, водена от Сакар, за покупките, които той правеше за сметка на акционерното си дружество посредством подставените лица Сабатани, Жантру и други още, най-вече чиновници в управлението на банката. Носеше се само слух, предаван от ухо на ухо, опровергаван и винаги възобновяван, макар да нямаше никакво доказателство. Отначало той предпазливо бе поддържал курса, като препродаваше при първа възможност, за да не замразява много капитали и задръства касите с акции. Но сега се бе увлякъл в борбата и за този ден бе предвидил, че по необходимост трябва да направи прекалено много покупки, ако иска да остане победител на бойното поле. Беше раздал ордерите си, преструваше се на спокоен, усмихваше се както в обикновените дни, въпреки неувереността си в крайния резултат и смущението, което изпитваше, като навлизаше все повече и повече в един път, за който знаеше, че е страшно опасен.

Внезапно Мозер, който бе отишъл да обикаля зад гърба на известния Амадийо и води разговор с едно дребно лукаво човече, се върна много възбуден и каза със заекване.

— Чух го, чух го с ушите си… той каза, че ордерите за продажба на Гундерман надминават десет милиона… О, аз продавам, продавам! Ще продам и ризата си.

— Десет милиона, по дяволите! — прошепна Пийро с малко дрезгав глас. — Това е истинско клане с ножове.

И в постоянния, непрекъснато увеличаващ се крясък, в който се смесваха и частните разговори, можеше да се долови само истинският двубой между Гундерман и Сакар. Не се различаваха отделните думи, но шумът, който гърмеше така силно, говореше за спокойната и логична упоритост на единия да продава и трескавата страст непрекъснато да купува, в която подозираха другия. Противоречивите новини, които отначало се разпространяваха шепнешком, започнаха да се разказват на висок глас. Едни от хората крещяха още като си отвореха устата, за да бъдат чути сред врявата, други пък много загадъчно се навеждаха над ухото на своя събеседник, говореха много тихо, дори когато нямаше какво да кажат.

— Охо! Стоя на позициите си за повишение! — подзе Пийро, съвзел се вече. — Слънцето грее така хубаво, всичко ще се повишава още.

— Всичко ще се сгромоляса — възрази Мозер с плачевната си настойчивост. — Скоро ще завали дъжд, снощи имах пристъп.

Но усмивката на Салмон, който ги изслушваше един след друг, стана толкова остра, че и двамата останаха недоволни и загубиха увереността си. Да не би този дяволски човек, толкова необикновено силен, толкова задълбочен и толкова сдържан, да е намерил някакъв трети начин на игра, който не се основава нито на повишението, нито на понижението?

При своята колона Сакар виждаше как около него се увеличава тълпата от негови клиенти и от хора, които го ласкаеха. Към него постоянно се протягаха ръце и той стискаше всички с еднаква непринудена любезност, като във всяко ръкостискане влагаше обещание за голям успех. Някои притичваха, разменяха по някоя дума и си отиваха очаровани. Мнозина упорито се застояваха, горди, че са от неговата група. Той често се показваше любезен, без да може да си спомни имената на хората, които му говореха. Така например той не би познал Можандр, ако капитан Шав не бе споменал името му. Капитанът се беше сдобрил със зет си, когото подтикваше да продава; обаче ръкостискането на директора беше достатъчно да разпали в Можандр безгранична надежда. После дойде Седий, членът на управителния съвет, големият търговец на коприна, който попска едноминутна консултация. Неговата търговска къща западаше, цялото му състояние беше така свързано със Световната банка, че едно възможно понижение щеше да го разори напълно; така че, загрижен и отдаден на страстта си, освен това и разтревожен от сина си Гюстав, който съвсем не преуспяваше при Мазо, той имаше нужда да бъде успокоен и окуражен. С едно потупване по рамото Сакар го отпрати, изпълнен с вяра и надежда. След това се проточи цяла колона: Колб, банкерът, който отдавна бе продал акциите си, но все пак следеше какво ще стане; маркиз Дьо Боен, който с високомерната снизходителност на голям благородник се преструваше, че посещава Борсата от любопитство и защото няма какво да прави; дори самият Юре, който не можеше да се сърди дълго и с голяма гъвкавост продължаваше да бъде приятел с хората до окончателното им проваляне, беше дошъл да види дали не би могъл да изтръгне още нещо. Но когато се появи Дегремон, всички се отдръпнаха. Той беше много влиятелен, всички забелязаха колко е внимателен и как с другарска любезност се шегува. Играчите на повишение засияха, защото той се ползуваше със славата на ловък човек, който знаеше да се измъква от застрашените места още при първото пропукване на гредите; и така стана ясно, че Световната банка още не се тресе. Обикаляха и други, които само разменяха поглед със Сакар, негови хора, чиновници, на които бе възложено да пускат ордери, но те също така купуваха и за своя сметка, обзети от беса на играта, чиято зараза унищожаваше служителите от улица „Лондон“, които в лова за сведения вечно дебнеха и подслушваха. С гъвкава походка на италианец с примес на ориенталска кръв мина два пъти и Сабатани, преструвайки се, че дори не вижда господаря си; в същото време Жантру, застанал гърбом неподвижно на няколко крачки, изглеждаше напълно задълбочен в четенето на телеграмите от чуждестранните борси, закачени в решетъчните витрини. Борсовият посредник Масиас, който както винаги тичаше, разбута групата, кимна леко с глава, навярно в отговор на някаква спешно възложена му задача. И колкото повече наближаваше часът на откриването, нестихващото трополене на двойния поток от хора, които сновяха напред-назад, запълваше залата с трясъка и шума на морски прилив. Очакваше се първият курс.

Мазо и Жакоби, излезли от кабинета на борсовите посредници, влязоха в средната балюстрада, вървейки един до друг привидно като добри приятели. А при това те бяха противници в безпощадната борба, която се водеше от седмици насам и краят на която щеше да причини разорението на един от тях. Слаб и дребен на ръст, Мазо беше красив мъж, жив и весел, на когото досега щастието се усмихваше толкова, че на тридесет и две годишна възраст наследи борсовата кантора на един от чичовците си; докато Жакоби, бивш пълномощник, станал борсов посредник по старшинство благодарение на негови клиенти, които го финансираха, беше шкембест и с тежка походка, едър шестдесетгодишен веселяк с посивяла окапала коса и широко лице на човек, обичащ насладите. Стиснали бележниците си в ръце двамата разговаряха за хубавото време, сякаш върху тези листове не държаха милиони, които щяха да разменят като оръдейни изстрели в смъртоносната схватка на предлагането и търсенето.

— Ех че хубав мраз!

— О, да! Представете си — дойдох пеш, толкова беше прекрасно!

Стигнали пред кошницата, голямата кръгла част на залата, още незамърсена с излишни книжа, използувани фишове, които хвърляха по пода, те се спряха за миг, облегнаха се на парапета от червено кадифе и продължиха да си казват банални и непоследователни неща, като не преставаха да следят с поглед какво става наоколо.

Четирите прохода във форма на кръст, оградени с решетки, наподобяващи четирикрила звезда с център кошницата, бяха свещеното място, забранено за публиката; между предните краища на звездата от едната страна имаше друго отделение, определено за служителите по изплащане в брой, сред които стърчаха трима котировачи, седнали на високи столове пред огромните си тефтери; а от другата страна едно по-малко отделение, наречено „китарата“, навярно поради формата му, даваше възможност на чиновниците и спекулантите да имат пряка връзка с агентите. В задната част, в ъгъла, образуван от другите два края, се намираше пазарът на френските ренти, в който всеки агент имаше свой представител с отличителния бележник както в предното отделение, където се котираха ценните книжа, защото борсовите посредници, струпани около кошницата, се занимаваха само със срочните продажби и бяха изцяло отдадени на безумната страст на играта.

Забелязал в левия проход своя пълномощник Бертие, който му правеше някакъв знак, Мазо отиде да размени шепнешком с него няколко думи; пълномощниците имаха право само да бъдат в прохода, и то на почетно разстояние от парапета с червено кадифе, който никаква профанска ръка не биваше да докосва. Така всеки ден Мазо идваше в Борсата заедно с Бертие и двамата си чиновници — единия в отделението за котиране, а другия в отделението за рентите, към които често се присъединяваше и неговият ликвидатор; освен тях той имаше и служител за телеграмите — младия Флори, чието лице все повече и повече потъваше в гъстата му брада, в която изпъкваше само блясъкът на нежните му очи. Откакто спечели десет хиляди франка на другия ден след Садова, Флори, подлуден от изискванията на Шушу, станала капризна и алчна, играеше безумно за своя сметка без каквато и да било предвидливост, следвайки със сляпа вяра играта на Сакар. Ордерите, които виждаше, и телеграмите, които минаваха през ръцете му, достатъчно добре го ръководеха. И точно днес, когато слизаше тичешком от телеграфа на първия етаж с куп телеграми в двете ръце, той накара един от пазачите до повика Мазо, който остави Бертие и отиде към китарата.

— Господин Мазо, трябва ли днес да ги прегледам и да ги подредя?

— Разбира се, щом като са пристигнали в такова количество… За какво са всички тия телеграми?

— О, за Световната банка, ордери за покупки, почти всички.

С опитна ръка борсовият посредник прелисти телеграмите с видимо задоволство. Твърде много свързан със Сакар, за когото отдавна вече сключваше репортни сделки за значителни суми и от когото дори тази сутрин беше получил ордери за огромни покупки, той накрай се бе превърнал в официален агент на Световната банка. И макар че досега не изпитваше голяма тревога, непрекъснато го успокояваше това увлечение на публиката, тия упорити покупки въпреки необикновеното повишаване на курсовете. Сред многото податели на телеграми едно име му направи особено впечатление — името на Файо, агента по събиране на рентите във Вандом, който навярно беше насъбрал извънредно голяма клиентела от дребни купувачи — фермери, благочестиви хорица и свещеници от своя край, защото не минаваше и седмица, без да изпраща телеграма след телеграма.

— Предайте ги в отделението за изплащане в брой — каза Мазо на Флори. — И не чакайте да ви носят телеграмите, нали така? Стойте горе и си ги вземайте сам.

Флори се облакъти на перилото на отделението и извика с пълен глас:

— Мазо! Мазо!

И към него се отправи Гюстав Седни, защото в борсата служителите изгубват собствените си имена, назовават ги с името на борсовия посредник, когото представляват. Флори също беше Мазо. Напуснал преди две години кантората, Гюстав се бе върнал, за да склони най-сетне баща си да му изплати дълговете; днес поради отсъствието на старшия чиновник той бе натоварен с изчисленията а това много го забавляваше. Флори се наведе над ухото му и двамата се уговориха да се купува за Файо само по последния курс, а дотогава да играят за своя сметка с неговите ордери, като отначало купуват и препродават от името на тяхното подставено лице, което постоянно използваха, и по този начин да пипнат разликата, тъй като смятаха, че повишението е сигурно.

В това време Мазо се върна към кошницата. При всяка крачка някой от разсилните му предаваше фиш или ордер, написани набързо с молив от името на клиенти, които не бяха могли да се приближат до него. Всеки борсов посредник имаше свой личен фиш с определен цвят — червен, жълт, син, зелен, който лесно се разпознаваше. Фишът на Мазо беше в зеления цвят на надеждата; така че малките зелени листчета непрекъснато се натрупваха в ръцете му от постоянно сновящите разсилни, които ги приемаха в края на проходите от чиновниците и спекулантите, снабдили се предварително с такива фишове, за да печелят време. Когато се спря отново пред кадифения парапет, Мазо пак се сблъска с Жакоби, който също държеше в ръка неспирно увеличаваща се пачка от червени фишове, аленеещи като току-що бликнала кръв: несъмнено това бяха ордери на Гундерман и на неговите привърженици, защото за всички бе ясно, че в това подготвящо се клане Жакоби беше агентът на играчите, които се бореха за понижение — главният изпълнител на висшите цели, преследвани от еврейската банка. Сега той разговаряше с друг посредник, Дьоларок, неговия зет, един християнин, оженил се за еврейка, дебел, рижав, нисък и много плешив човек, известен в светските кръгове, познат като приемник на ордерите, пускани от Дегремон, който неотдавна се бе скарал с Жакоби, както преди това с Мазо. Разказвайки някаква история, пикантна история за жена, върнала се при съпруга си без риза, Дьоларок мигаше с малките си очи, блеснали като запален огън, и разпалено размахваше бележника си, претъпкан с пачка фишове сини като нежносиньото априлско небе.

— Господин Масиас ви вика — каза един разсилен, приближил се до Мазо.

Мазо бързо се върна в другия край на прохода.

Комисионерът, който бе напълно на страната на Световната банка, му носеше новини от кулисата на борсовите агенти, които въпреки големия студ се бяха събрали вече под перистила; дори някои спекуланти се осмеляваха да стоят там, като от време на време влизаха в залата да се посгреят; обаче борсовите агенти, увити в дебели палта с вдигнати кожени яки, се държаха мъжки, скупчени в кръг както обикновено под часовника и като се ободряваха, крещяха и ръкомахаха така силно, че не чувствуваха студа. Младият Натансон беше между най-дейните, мъчеше се да стане важна персона, откакто в деня, когато щастието му се усмихна, реши от дребен чиновник в Банката за кредити срещу движимо имущество да наеме стая и да открие кантора.

Масиас обясни набързо, че имало изгледи курсовете да спаднат поради това, че играчите, борещи се за понижение, бяха изкарали на пазара цял куп акции. На Сакар била хрумнала идеята да оперира зад кулисата, за да въздействува още върху първия официален курс на кошницата. Световната банка вчера бе приключила с 3030 франка; той бил дал ордер на Натансон да купи сто акции, които друг един агент щял да предложи по 3035 франка. Значи с пет франка увеличение.

— Добре! Курсът ни допада — каза Мазо.

И той се върна сред групата посредници, която вече беше в, пълен състав. Шестдесетте души бяха там, определяха помежду си, въпреки правилника, сделките по среден курс, докато чакаха да удари звънецът съгласно установения ред. Продадените ордери с предварително фиксиран курс не оказваха влияние върху пазара, защото трябваше да се изтека този курс; обаче ордерите без такова указание, тия ордери, с които се даваше право на борсовия посредник да действува по свое усмотрение, определяха непрекъснатото колебание на различните котирания. Добрият борсов посредник беше изтъкан от остроумие и предвидливост, притежаваше проницателен ум и гъвкави мускули, защото бързината често осигуряваше успеха; той трябваше да поддържа добри връзки с висшите финансови кръгове, да събира сведения почти отвсякъде и най-вече от телеграмите, получавани от френските и чуждестранните борби. Освен това трябваше да притежава и мощен глас, за да може да вика силно.

Удари един часът, звънтенето на камбаната премина като вятър над развълнувано море от глави и още не беше заглъхнало, когато Жакоби, опрял се с двете си ръце върху кадифето, извика с гърмящ глас, най-силния в цялата група:

— Предлагам от Световната… Предлагам от Световната…

Той не обявяваше цената, очакваше предложение. Шестдесетте се бяха приближили един до друг в кръг около кошницата, където вече няколко хвърлени фиша образуваха пъстри петна. Застанали лице срещу лице, те се разглеждаха, проучваха се като дуелиращи се в началото на схватката и чакаха нетърпеливо да бъде обявен първият курс.

— Предлагам от Световната — повтаряше гърмящият глас на Жакоби. — Предлагам от Световната…

— По какъв курс Световната? — попита Мазо с тънък глас, но толкова писклив, че се извиси над гласа на своя колега като флейта, която се издига над акомпанимент на виолончело.

И Дьоларок предложи снощния курс.

— При 3030 купувам от Световната.

Но веднага друг един посредник наддаде:

— Дайте ми ги по 3035.

Това беше курсът на кулисата, който, обявен така, пречеше на арбитража, подготвян от Дьоларок — да купи от кошницата и да продаде в кулисата, като сложи в джоба си повишението от пет франка. Но тогава Мазо, уверен, че ще бъде похвален от Сакар, се реши да извика:

— По 3040 купувам… Дайте ми от Световната по 3040.

— Колко? — по задължение попита Жакоби.

— Триста.

Двамата написаха по нещо в бележниците си и пазарлъкът бе сключен — първият курс се определи с едно увеличение от десет франка в сравнение с вчерашния курс. Мазо се отдели, отиде да даде данните на един от котировачите, който водеше в регистъра си сметката на Световната банка. След това в продължение на двадесет минути се разрази истинска буря, курсовете и на другите ценни книжа също се установиха, купищата акции, донесени от посредниците, се прехвърляха без особени отклонения. И въпреки това котировачите, седнали на високите столове, заглушени от шума на кошницата и на отдела за плащане в брой, който работеше също така трескаво, с големи усилия успяваха да впишат всички нови котирания, които им подхвърляха посредниците и чиновниците. В задната част отделението за рентата също беснееше. Откакто сделките бяха започнали, тълпата ревеше като морска буря; и над този страшен рев се извисяваха сега кресливите гласове на предлагането и търсенето — едно типично грачене, което ту спадаше, ту секваше, за да се поднови отново нестройно и на пресекулки, подобно на вика на грабливите птици по време на буря.

Сакар се усмихваше, изправил се до своята колона. Неговите съмишленици пак се бяха увеличили, повишението с десет франка на акциите на Световната банка беше развълнувало Борсата, защото отдавна се предричаше пълен провал в деня на ликвидацията. Юре, приближил се до него заедно със Седий и Колб, на висок глас заявяваше, че уж съжалява за предпазливостта, която бе проявил, като продал акциите си още при крус 2500; в същото време Дегремон с безразличен вид се разхождаше под ръка с маркиз Дьо Боен, комуто весело обясняваше неуспеха на своите коне в есенните надбягвания. Най-вече Можандр тържествуваше и хвърляше упреци срещу капитан Шав, който въпреки това упорствуваше в своя песимизъм, като казваше, че трябва да се изчака краят. Същата сцена се разиграваше между самохвалкото Пийро и меланхоличния Мозер — първият сияеше, зарадван от безумното повишение, а вторият, стиснал юмруци, говореше за това повишение като за някакво глупаво, побесняло животно, което все пак в края на краищата ще бъде убито.

Измина един час, курсовете почти не се промениха, в кошницата сделките продължаваха, но не така прибързано, а съответно с постъпването на нови ордери и получаваните телеграми. Така почти се случваше по средата на всеки борсов ден — настъпваше затишие, прекратяване на текущите сделки, докато се изчака решителната битка за последния курс. Все пак още се чуваше ревът на Жакоби, прекъсван от пискливия глас на Мазо, понеже и двамата бяха заети в операции с премия. „Предлагам от Световната по 3040, от които 15… Купувам от Световната по 3040, от които 10… Колко?… Двадесет и пет… Изпратете!“ Това навярно бяха ордери от Файо, които Мазо изпълняваше, тъй като множество провинциални играчи, за да ограничат загубите си и преди да се решат на по-големи сделки, купуваха и продаваха с премия. След това изведнъж се разнесе тревожна мълва, отсечени гласове оповестиха: Световната падна с пет франка; миг след това с десет франка, с петнадесет франка, и Световната банка падна на 3026.

Точно в този момент Жантру, появил се отново след кратко отсъствие, казваше на ухото на Сакар, че баронеса Сандорф била там, на улица „Брониар“, в своето ландо, и питала дали трябва да продава. Този въпрос, зададен в момента, когато курсовете се огъваха, го разгневи. Той си представи как неподвижният кочияш стърчи високо на капрата и как баронесата преглежда бележника си, разположила се като у дома си със спуснати перденца. И отвърна:

— Да ме остави на мира! А пък ако продава, ще я удуша!

При съобщението за спадането на курса с петнадесет франка Масиас изтича като при тревожен сигнал, чувствувайки, че ще бъде необходим. И наистина Сакар, който беше подготвил удар, за да повдигне последния курс — една телеграма от борсата в Лион, където беше сигурен, че има повишение — започваше да се тревожи, защото телеграмата не идваше; а и това непредвидено спадане с петнадесет франка можеше да причини катастрофа.

Масиас много хитро не се спря пред него, побутна го с лакът и на съвсем тих глас получи нареждане:

— Бързо при Натансон, четиристотин, петстотин, колкото е необходимо.

Това стана така светкавично, че само Пийро и Мозер го забелязаха. Те се спуснаха по петите на Масиас, за да разберат какво ще прави. Откакто бе постъпил на служба в Световната банка, Масиас имаше огромно влияние. Всички се мъчеха да спечелят доверието му, да прочетат през рамото му ордерите, които получаваше. А и самият той сега реализираше чудесни печалби. С усмихнатото си добродушно лице на неудачник, с когото доскоро съдбата жестоко си бе играла, той сам се учудваше, заявяваше, че е поносим този кучешки борсов живот, и вече не твърдеше, че трябва да си евреин, за да успееш.

В кулисата, при течението от леден въздух откъм перистила, който съвсем не можеше да се отопли от бледото следобедно слънце, акциите на Световната банка не бяха спаднали така бързо, както в кошницата. И Натансон, уведомен от своите агенти, беше осъществил арбитража, с който Дьоларок не бе успял в началото: закупил в залата акции по 3025, ги бе препродал по 3035 в колонадата. Всичко това бе станало за три минути и той спечели шестдесет хиляди франка. След тази продажба курсът в кошницата се покачи на 3030 благодарение на равновесието, което създаваха тия два отдела на Борсата. Чиновниците не преставаха да препускат от залата до перистила, като си пробиваха път с лакти през тълпата. Въпреки това курсът на кулисата нямаше да се задържи, ако Масиас не бе предал на Натансон нареждането на Сакар, което го задържа на 3035 и го повдигна на 3040; благодарение на този контраудар и в отдела на борсовите посредници акциите си възвърнаха своя първоначален курс. Обаче трудно беше да го задържат, защото тактиката на Жакоби и на другите посредници, които оперираха от името на играчите на понижение, очевидно беше насочена към запазване на големите продажби за края на борсовия ден, за да затрупат пазара и да предизвикат унищожаващо спадане в паниката на последните тридесет минути. Сакар така добре разбра опасността, че с уговорен знак предупреди Сабатани, който на няколко крачки от него продължаваше да пуши цигара с разсеян и отпуснат вид на женкар; веднага с ловкост на пепелянка Сабатани се вмъкна в „китарата“ и следейки зорко курсовете, започна непрекъснато да изпраща на Мазо нареждания върху зелени фишове, каквито имаше в запас. Въпреки всичко акциите на Световната банка отново спаднаха с пет франка, защото атаката беше много силна.

Часовникът удари, оставаха само петнадесет минути до закриване на Борсата. В този момент тълпата се въртеше и крещеше, сякаш бе подложена на някакво адско мъчение; в кошницата лаеха, виеха с налудничав крясък, наподобяващ шума, който се вдига при разбиването на меден казан; и точно тогава стана събитието, което Сакар очакваше с такова безпокойство.

Малкият Флори, който още от началото не бе преставал да слиза от телеграфа на всеки десет минути с куп телеграми в ръце, пак се появи и пробивайки си път през тълпата, четеше сега една телеграма, от която изглеждаше очарован.

— Мазо! Мазо! — извика един глас.

И естествено Флори обърна глава, сякаш бяха извикали неговото име. Беше Жантру, който искаше да узнае какво става. Но чиновникът го изблъска — бързаше много, а и беше радостен, като си мислеше, че Световната банка днес ще приключи с покачване; защото всъщност телеграмата съобщаваше, че стойността на акциите се покачваше на борсата в Лион, където бяха станали толкова значителни покупки, че контраударът щеше да се почувствува и в парижката борса. И наистина вече пристигаха и други телеграми, мнозина от посредниците получаваха ордери. Веднага се получи резултат, и то много голям.

— По 3040 купувам от Световната — повтаряше Мазо със своя остър, пронизителен глас.

А Дьоларок, възбуден от търсенето, увеличи с пет франка:

— По 3045 купувам…

— Имам по 3045 — изръмжа Жакоби. — Двеста по 3045.

— Изпратете ми ги.

Тогава и Мазо увеличи.

— Купувам по 3050.

— Колко?

— Петстотин… Изпратете ми ги!

Но невъобразимата врява и епилептичните ръкомахания се засилваха така, че и самите борсови посредници не се чуваха помежду си. И в огъня, на професионалната страст, която ги възбуждаше, продължаваха да се обясняват с жестове, тъй като басовите гласове на едните заглъхваха, а пък пискливите гласове на другите се стопяваха. Виждаше се как се разтварят огромни уста, без да излезе от тях някакъв разбираем звук, и затова само ръцете говореха: жестът отвътре навън означаваше предложение, обратният жест отвън навътре означаваше приемане; вдигнатите пръсти определяха количеството, с глава се казваше да или не. Така се разбираха само посветените в борсовата игра, сякаш пристъп на безумие беше обзел тълпите. Горе, от галерията при телеграфа, се навеждаха глави на жени, смаяни и ужасени пред това необикновено зрелище. В отделението за рентите, най-кипящият център, сякаш ожесточено се биеха с юмруци, докато двойният поток от хора, които прекосяваха тази част на залата, разкъсваше групите, които непрекъснато се образуваха и се разпръсваха като водовъртеж. Между отделението за плащане в брой и кошницата над бушуващото море от глави се извисяваха само тримата котировачи, седнали на високите си столове; с големите си бели тефтера те наподобяваха останки от корабокрушение; навеждаха се ту наляво, ту надясно, в зависимост от бързото колебание на курсовете. В отделението за плащане Е брой блъсканицата беше най-голяма, не се виждаха лицата на хората, а само една гъста маса от коси, едно смътно гъмжене, над което се издигаха белите листчета на вдигнатите нагоре бележници. И в кошницата около купчината от смачкани разноцветни фишове сивееха коси, блестяха темета, забелязваха се бледи, измъчени лица, протегнати треперещи ръце, всички възможни мимики на раздвижени тела, повече или по-малко настръхнали, готови да се изядат едни други, ако не ги задържаше парапетът. Това беснеене в последните минути беше обзело и публиката в залата, която се блъскаше, газеше жестоко и безредно, сновеше като голямо стадо, пуснато в много тесен коридор; и сред тъмните рединготи копринените цилиндри блещукаха под разсеяната светлина, която проникваше през стъклата на прозорците.

Но изведнъж звън на камбана прониза врявата. Всичко стихна, ръкомаханията престанаха, гласовете млъкнаха както в отделението за плащане в брой, така и в отделението за рентите и в кошницата. Чуваше се още само глухото ръмжене на публиката, наподобяващо нестихващия шум на поток, прибрал се в коритото си. И в продължаващото вълнение се разпространяваха последните курсове — акциите на Световната банка бяха се покачили на 3060, ново повишение с тридесет франка в сравнение с вчерашния курс. Поражението на играчите на понижение беше пълно. Ликвидацията още веднъж щеше да бъде съкрушителна за тях, защото разликите за последните две седмици щяха да възлязат на грамадни суми.

Преди да напусне залата, Сакар за миг се повдигна, сякаш за да обгърне по-добре с поглед тълпата около него. Той действително беше израснал, толкова издигнат от големия успех, че цялата му малка фигура се издуваше, разтягаше се, ставаше огромна. През множеството глави той сякаш така търсеше отсъствуващия. Гундерман, Гундерман, когото би желал да види повален, гърчещ се и молещ за прошка; и държеше поне всички непознати лица от еврейски произход, цялото мръсно свадливо еврейство, което се намираше тук, в залата, да го види как се е преобразил от славата на успеха си. Това бе великият му ден, ден, за който ще се говори, както се говори за Аустерлиц и за Маренго. Неговите клиенти, приятелите му бързо го бяха заобиколили. Маркиз Дьо Боен, Седий, Колб, Юре стискаха и двете му ръце, а пък Дегремон с фалшивата усмивка на светската си любезност го поздравяваше, макар и да знаете, че в Борсата човек загива от подобни победи. Можандр би го целунал по двете бузи, толкова беше възбуден и раздразнен, като виждаше, че въпреки всичко капитан Шав все пак вдига рамене. Но най-голям, стигащ до боготворение, бе възторгът на Дьожоа, който тичешком бе дошъл от редакцията, за да узнае веднага последния курс; той стоеше на няколко крачки встрани, неподвижен като закован, разнежен и възхитен, с блеснали от сълзи очи. Жантру бе изчезнал, навярно отишъл да занесе новината на баронеса Сандорф. Масиас и Сабатани сияеха, задъхани като на тържествена вечер след голяма битка.

— Е, аз какво ви казах? — викаше Пийро очарован.

Мозер, увесил нос, ръмжеше тихо закани:

— Да, да, до ръба на пропастта… Да се плаща и сметката на Мексико, а и работите в Рим се объркаха още повече след разбиването на отрядите на Гарибалди при Ментана, а и Германия ще се нахвърли срещу нас тия дни. Да, да, а тия глупаци покачват още повече, за да се катурнат от по-високо. Ах, всичко е загубено, ще видите!

Понеже този път Салмон го гледаше, като стоеше сериозно, той добави:

— Това е и вашето мнение, нали? Щом всичко върви много добре, значи, че всичко ще рухне.

В това време залата се изпразваше, във въздуха щеше да остане само пушекът от пурите, синкав облак, сгъстен и ожълтен от всички вдигнали се прахоляци. Мазо и Жакоби, добили отново приличен вид, заедно се прибраха в кабинета на борсовите посредници; Жакоби беше по-развълнуван поради личните си тайни загуби, отколкото поради провала на клиентите си, докато Мазо, който не играеше, силно се радваше на последния така смело повишен курс. Те поговориха няколко минути с Дьоларок за извършените операции, като държаха в ръце бележниците си, изпълнени със сметки, които доверениците им трябваше да уредят още тази вечер, за да могат да приключат сключените сделки. През това време в залата на чиновниците, една ниска зала с дебели колони, наподобяваща лошо поддържана класна стая с няколко реда пултове и един дрешник в дъното, Флори и Гюстав Седий, отишли да вземат оттам шапките си, шумно се радваха, като чакаха да узнаят средния курс, който служителите на синдиката, седнали пред един пулт, изчисляваха съобразно най-високия и най-ниския курс. Към три и половина часа, когато върху една колона залепиха обявата, двамата започнаха да цвилят, да кудкудякат, да кукуригат, доволни от хубавата сделка, която бяха направили, спекулирайки е ордерите за покупка на Файо. Това даваше възможност да се купят чифт брилянти за Шушу, която сега тиранизираше Флори с взискателността си, и да се плати в аванс за едно шестмесечие на Жермен Кьор, която Гюстав има глупостта да откъсне окончателно от Жакоби, който пък неотдавна бе взел за месец една циркова ездачка от хиподрума. Впрочем в залата на чиновниците врявата продължаваше с нелепи шеги, с хвърляне на шапки и с блъсканици като ученици през междучасие. А и в перистила борсовите посредници приключваха сделките си; възхитен от успешния си арбитраж, Натансон най-сетне реши да слезе по стълбите сред вълната от последните спекуланти, застояли се там въпреки страшния студ. От шест часа целият този свят от играчи, борсови посредници, агенти и комисионери — след като едните установят своите печалби или загуби, а другите изчислят комисионните си — щеше да се преоблече и лекомислено да завърши деня си в ресторанти и театри, в соарета и в леглата на любовниците си.

Същата вечер Париж, който нощем бодърствуваше и се забавляваше, говори само за страхотния дуел, започнал между Гундерман и Сакар. Жените, отдали се всецяло на играта от страст и модно увлечение, се мъчеха да употребяват технически думи като ликвидация, премия, отсрочка, покритие, без да ги разбират. Разговаряха най-вече за критическото положение на играчите на понижение, които от толкова месеци вече плащаха при всяка нова ликвидация все по-големи и по-големи разлики в зависимост от покачването на акциите на Световната банка, а тези разлики превишаваха всяка разумна граница. Разбира се, мнозина играеха без покритие и искаха отсрочки, тъй като не можеха да продадат акциите; те се настървяваха, продължаваха операциите си за смъкване на курса с надежда за едно близко катастрофално понижение на акциите. Обаче въпреки отсрочките, които все повече растяха, понеже парите ставаха рядкост, тези изтощени финансово и смазани играчи щяха да бъдат унищожени, ако покачването продължеше. А всъщност положението на Гундерман, когото смятаха за техен всемогъщ шеф, беше съвсем различно, защото той имаше в мазетата си своя милиард — неизчерпаеми армии, които изпращаше на избиване, колкото и да продължеше дългата и унищожителна война. Това беше непобедимата му сила — той можеше да продава с покритие, винаги способен да плати разликите чак до деня, в който гибелното спадане ще му донесе победа.

Говореше се по този въпрос, изчисляваха се огромните суми, които вече беше хвърлил, за да посреща така 15-о и 30-о число на всеки месец — тези колони от войници, покосявани от гюлетата, както наричаха торбите със злато, които се топяха в огъня на спекулацията. Никога досега на Борсата неговата власт, която той искаше да бъде абсолютна и неоспорима, не бе така жестоко атакувана, защото щом беше, както обичаше да повтаря, един обикновен търговец на пари, а не спекулант, той ясно съзнаваше, че за да си остане такъв търговец, и то първи в света, разполагащ с богатството на обществото, трябва да бъде пълновластен господар на пазара. И затова се бореше не за непосредствената печалба, а за своето собствено господство, за живота си. И оттам суровата неотстъпчивост, жестокото величие на борбата. Като го срещаха по булевардите и по улица „Вивиен“, нито бледото му безстрастно лице, нито уморената му старческа походка, нито пък нещо друго издаваше каквато и да е тревога. Той вярваше само в логиката. Над курса от две хиляди франка, бе започнала лудостта на акциите на Световната банка; при три хиляди — пълното умопомрачение; те трябваше да паднат така, както хвърленият във въздуха камък неизбежно пада на земята и той чакаше. Щеше ли да жертвува целия си милиард? Хората около Гундерман тръпнеха от възхищение, а също и от желание да го видят как изяжда противника си; в същото време със Сакар, който предизвикваше бурен ентусиазъм, бяха жените, салоните, спекулантите от висшето общество, които слагаха в джобовете си толкова хубави печалби, откакто той трупаше пари с тяхната религия, спекулирайки с планината Кармел и с Ерусалим. Разорението на високомерната еврейска банка беше окончателно решено, католицизмът щеше да господствува над парите така, както господствуваше над душите. Обаче докато неговият антураж печелеше много, Сакар привършваше вече своите пари, тъй като изпразваше касите с непрекъснатите покупки. От двестате милиона, с които разполагаше, почти двете трети бяха така замразени в акции; това беше твърде голямо преуспяване, задушаващ триумф, от който се умира. Всяко дружество, което иска да диктува така на борсата, за да поддържа висок курс на своите акции, е осъдено на гибел. Затова в началните сделки той беше действувал предпазливо. Но той винаги бе човек на въображението, виждаше всичко преувеличено, превръщаше в поеми своите съмнителни и неблагоразумни сделки, а този път с това наистина колосално и преуспяващо предприятие той стигаше до такива екстравагантни мечти за победа, до такава огромна и безумна идея, че дори сам не можеше ясно да я определи. Ах, ако бе имал милиони, неизчерпаеми милиони като тия мръсни евреи! Най-страшното бе, че той виждаше края на своите войски — още няколко милиона, годни за клането. После, ако започне спадането, ще дойде неговият ред да плаща разликите; и не можейки повече да изкупува акциите, ще бъде принуден да отсрочва. В победоносния му марш и най-малкото камъче можеше да прекатури неговата огромна машина. Това смътно съзнаваха дори най-верните му хора, тия, които вярваха в повишението както в добрия бог. Париж до крайна степен се вълнуваше от това неизяснено и съмнително положение, от този дуел между Сакар и Гундерман, в който победителят щеше да пролее всичката си кръв като в единоборство на две легендарни чудовища, заплашвайки се да се удушат едно друго върху грамадата от развалини, които натрупваха, и смазвайки под себе си бедните хорица, които се бяха осмелили да участвуват в тяхната игра.

Внезапно на 3 януари, точно на другия ден след Уреждането на сметките от последната ликвидация, акциите на Световната банка спаднаха с петдесет франка. Предизвика се силно вълнение. Наистина всичко бе спаднало; паричният пазар, отдавна претоварен и изкуствено надут, се тресеше от всички страни; две-три съмнителни предприятия се провалиха с трясък; £ всъщност хората не би трябвало да се чудят на тия жестоки скокове на курсовете, които понякога достигаха до няколкостотин франка в една и съща борса, безумно колебаещи се като стрелката на компас в буря. Но, изтръпнали от студения полъх, всички почувствуваха началото на погрома. Акциите на Световната банка падаха; слухът бързо се разнесе сред роптанието на тълпата, предизвикано от изненада, надежда и страх.

Още на другия ден, застанал твърдо и усмихнато на своя пост, Сакар повдигна курса с едно увеличение от 30 франка благодарение на значителни покупки. Обаче на пети, въпреки усилията му, курсът спадна с четиридесет франка. Акциите на Световната банка струваха вече 3000. И оттогава всеки ден се водеше битка. На 6-и акциите на Световната банка се повишиха. На 7-и и 8-и те отново спаднаха. Неудържима сила малко по малко ги теглеше бавно надолу. Световната банка щеше да стане изкупителна жертва поради безумието на всички, поради престъпленията на по-малко известна предприятия, на това множество съмнителни предприятия, пренадути от реклама, израснали като чудовищни гъби върху разлагащото се торище на империята. Но Сакар, който не спеше вече и всеки следобед заемаше бойния си пост до своята колона, продължаваше да живее с халюцинацията на победата, която му се виждаше все още възможна. Като главнокомандуващ, убеден в превъзходството на своя план, той отстъпваше само крачка по крачка, жертвувайки последните си войници, изпразвайки касите на дружеството от последни те торби злато, за да прегради пътя на нападателите. На 9-и той пак има подчертано надмощие: играчите на понижение изтръпнаха и отстъпиха — нима ликвидацията на 15-и още веднъж ще затлъстее от техните загуби? А и той, останал вече без всякакви източници, принуден да пусне в обращение полици, сега също като изгладнелите, които виждат огромни богати трапези в миражите си от глад, той се осмеляваше да си обещава величавата и непостижима цел, към която се стремеше — исполинската идея да изкупи всички акции, за да остави продавачите без покритие и по този начин да ги има на свое разположение с вързани, ръце и крака. Нещо подобно се бе случило с една малка железопътна компания; банката, която бе пуснала акциите, ги изкупи всичките от пазара и по този начин продавачите не можеха, вече да оперират, принудиха се да се поробят, залагайки себе си и имуществата си. Ах, ако бе подгонил и уплашил Гундерман така, че да го притисне, да го омаломощи, да го докара да няма покритие! Да можеше да го види някоя сутрин да му носи своя милиард с молба, да не му го взима целия, да му остави малко, за да има по десет су всеки ден за мляко, с което се храни! Само че за такъв удар бяха необходими седемстотин-осемстотин милиона. Той беше вече хвърлил в бездната двеста, трябваха му още петстотин или шестстотин, които да постави на бойната линия. С шестстотин милиона той би помел евреите, би станал крал на златото, господар на света. Какъв блян! А беше толкова просто, представата за стойността на парите чезнеше в тази степен на обезумяваща треска, оставаха само пионките, които трябваше да се местят напред по шахматната дъска. В своите безсънни нощи той вдигаше на крак шестстотинмилионната си армия, хвърляше на смърт пионките, за да го прославят, и най-сетне тържествуваше върху развалините от погрома на всички.

За нещастие на 10-и Сакар преживя ужасен ден. На Борсата той бе все така великолепен със своя весел и спокоен вид. Всъщност никога досега една война не е била толкова мълчаливо жестока — всеки час клане, навсякъде засади. В тия потайни и подли битки за пари, в които безшумно изтърбушват слабите, няма вече никакви връзки, никакво роднинство, никакво приятелство: съществува само законът на по-силните, на тия, които изяждат, за да не бъдат изядени. Така че и Сакар се чувствуваше напълно сам и нямаше друга подкрепа освен ненаситната си алчност, която го държеше прав, вечно настървен. Боеше се най-вече от 14 януари, деня, в който щяха да се обявят сметките и премиите. Обаче намери пари за трите предшествуващи дни и на 14-и, вместо да претърпи погром, закрепи Световната банка и при ликвидацията на 15-и курсът на акциите се задържа на 2860, с едно понижение само от сто франка, в сравнение с последния курс през декември. Страхуваше се от катастрофа, а сега се преструваше, че е победа. В действителност за пръв път играчите на понижение имаха надмощие, най-сетне печелеха от разликите и те, които губеха в продължение на месеци; така че положението се промени, Сакар бе принуден да иска отсрочка от Мазо, който от този момент се почувствува силно затруднен. Втората половина на януари щеше да бъде решителна.

Откакто водеше борбата по този начин, при всекидневните сътресения, които ту го хвърляха, ту го изтегляха от пропастта, всяка вечер Сакар чувствуваше необуздана нужда от развлечение. Не можеше да стои сам, обядваше навън, прекарваше нощите в женски обятия. Никога досега той не бе водил такъв бурен живот, появяваше се навред, посещаваше театрите и кабаретата, където вечеряше, харчейки прекалено като много богат човек. Той избягваше госпожа Каролин, чиито предупреждения му досаждаха; тя винаги му говореше за тревожните писма, които получаваше от брат си, и за нейното безпокойство от провежданата от него кампания за повишаване, предвещаваща страшна опасност.

Сега по-често се виждаше с баронеса Сандорф, сякаш перверзността в потайния малък приземен апартамент да улица „Комартен“ го пренасяше в друг свят и го караше да забрави всичко, за да си почине претовареният му от умора мозък. Понякога той се уединяваше там, за да проучи някои досиета, да обмисли някои сделки, щастлив от мисълта, че никой в света не би могъл да го безпокои там. Но сънят го поваляше, той заспиваше за час-два, единственото време на благословено отпускане; и тогава баронесата, без да се стеснява, започваше да рови из джобовете му, да чете писмата, които намираше в портфейла му; тя правеше това, защото той напълно бе онемял, тя не можеше да изтръгне от нето нито едно полезно сведение, дори беше убедена, че я лъже, когато успяваше да го накара да каже нещо, и не смееше да играе по неговите указания. Разкривайки по този начин тайните му, тя узна за паричните затруднения, с които започваше да се бори Световната банка, за обширната система от полици, от фиктивни полици, които банката предпазливо шконтираше в чужбина. Една вечер, събудил се много по-рано, Сакар я изненада докато тършува в портфейла му, и я напляска като курва, която краде монети от джобовете на клиентите си; оттогава той я биеше, това ги озлобяваше, изтощаваше, после успокояваше и двамата.

Обаче след ликвидацията на 15-и, когато загуби десетина хиляди франка, баронесата започна да крои някакъв план, който толкова я измъчи, че реши да се посъветва с Жантру.

— Наистина мисля, че имате право — отвърна й той, — време е да минете на страната на Гундерман… Идете да го видите и му разкажете каквото знаете, тъй като той ви е обещал, че в деня, в който му занесете добра новина, той ще ви даде в замяна добър съвет.

Сутринта, когато баронесата се яви при него, Гундерман беше в кучешко настроение. Предишния ден акциите на Световната банка пак се бяха покачили. Най-сетне нямаше ли да настъпи краят на тази ненаситна ламя, която вече му бе изяла толкова злато и упорито не искаше да мре! Тя бе способна пак да се изправи и отново на 31 януари да приключи с повишение; и той ръмжеше, че се бе заловил с това катастрофално съперничество, докато може би е било по-добре да вземе участие в новата банкова къща. Разколебан в обичайната си тактика, загубил вяра в неизбежното тържество на логиката, в тази минута той би се примирил с мисълта за отстъпление, стига то да можеше да стане, без да загуби всичко. Рядко му се случваха такива моменти на отчаяние, каквито са преживявали велики пълководци в самото навечерие на победата, когато хората и нещата са искали техния успех. И смущението на този силен ум, обикновено много бистър, идеше от неяснотата от известно време на тази загадъчност в сделките на Борсата, зад които никога не бе възможно да се каже със сигурност кон стои. Наистина Сакар купуваше и играеше. Но дали вършеше това за сметка на сериозни клиенти или пък за сметка на самото дружество? В края на краищата той не можеше да разбере нищо чрез множеството доноси, които получаваше от всички страни. Вратите на огромния му кабинет трещяха, целият му персонал трепереше от неговия гняв, той посрещаше така грубо комисионерите, че тяхното обичайно шествие се превръщаше в паническо бягство.

— О, вие ли сте? — каза Гундерман на баронесата; без да прояви никаква учтивост. — Днес нямам време за губене с жени.

Тя толкова се смути, че съкрати предварително подготвения увод и изведнъж съобщи новината, която носеше:

— Ами ако ви се докаже, че Световната банка привършва парите си след значителните покупки, които е направила, и че е принудена да шконтира в чужбина полици, за да продължава кампанията?

Евреинът потисна едно радостно потръпване. Погледът му си остана безжизнен и той отвърна със същия ръмжащ глас:

— Не е вярно.

— Как да не е вярно! Ами че аз го чух със собствените си уши, видях го с очите си.

И тя се помъчи да го убеди, като му обясни, че е държала в ръцете си полиците, подписани от подставени лица. Тя изброяваше имената им, назоваваше също имената на банкери, които във Виена, във Франкфурт и в Берлин бяха шконтирали полиците. Неговите кореспонденти биха могли да го осведомят и той ще види тогава, че тя не му разказва врели-некипели. Също така тя твърдеше, че банката била купувала за своя сметка с единствената цел да поддържа висок курс и че за тази цел били вече хвърлени двеста милиона.

Гундерман, който я слушаше навъсен, обмисляше вече своята утрешна кампания така умно и ловко, че за няколко секунди разпредели ордерите си и нахвърли цифрите. Сега беше уверен в победата, след като разбра добре мръсния източник на сведения и се отврати от този толкова похотлив Сакар, който се е оставил да го продаде една жена.

Когато тя млъкна, той вдигна глава и като я гледаше с големите си угаснали очи, каза:

— Е добре, мислите ли, че ме засяга всичко това, което ми разказахте сега?

Той изглеждаше толкова незаинтересован и спокоен, че тя остана изненадана.

— Но струва ми се, че вашата позиция за понижение…

— Аз! Кей ви е казал, че съм за понижение? Аз никога не ходя в Борсата, аз не спекулирам… Всичко това ми е безразлично!

И гласът му беше толкова невинен, че разстроената и смутена баронеса би му повярвала в края на краищата, ако в този глас не бяха прозвучали известни нотки на доста наивен присмех. Той явно се подиграваше с нея в пълното си презрение на свършил човек, лишен от всякакви желания.

— Така че, драга моя, аз съм много зает и ако нямате да ми кажете нещо интересно…

Той я пъдеше. Тогава разярена тя се възмути:

— Аз имах доверие във вас, говорих първа, това е истинско изнудване… Вие ми бяхте обещали, ако ви бъда полезна, и вие от своя страна да ми бъдете полезен, да ми дадете съвет…

Ставайки, той я прекъсна. Той, който никога не се смееше, леко се изкиска — толкова се развесели, че така грубо бе измамил тази млада и красива жена.

— Чакате съвет, ами че аз няма да откажа да ви дам съвет, драга моя приятелко… Слушайте ме внимателно. Не играйте, не играйте никога! Играта ще ви направи грозна. Много е отвратително, когато една жена играе.

И когато тя си отиде, излязла извън кожата си, той се затвори с двамата си сина и своя зет, разпредели км ролите, изпрати да повикат веднага Жакоби и другите посредници, за да подготви утрешния си голям удар. Планът му бе прост: да направи това, от което досега се бе въздържал от предпазливост, защото не знаеше истинското положение на Световната банка; да срази пазара, като пусне в продажба огромни количества акции сега, когато знаеше, че тя е изчерпила средствата си и е неспособна да поддържа курсовете. Щеше да пусне в атака страхотната резерва на своя милиард като генерал, който е решил да свърши с битката, защото неговите шпиони са го осведомили за слабото място на неприятеля. Логиката щеше да тържествува, на смърт е обречена всяка акция, която е надвишила истинската си стойност.

В същия този ден, почувствувал инстинктивно опасността, Сакар отиде при Дегремон към пет часа. Беше възбуден, чувствуваше, че трябва час по-скоро да нанесе удар на играчите на понижение, ако не иска да бъде окончателно бит от тях. Занимаваше го неговата гениална идея — колосалната армия от шестстотин милиона да бъде вдигната все пак за завоюването на света. Дегремон го прие с обичайната си любезност в княжеския си дворец сред своите скъпи картини и целия този блестящ разкош, за който плащаха всеки две седмици разликите на борсовите курсове, без да се знае точно какво богатство се крие зад този декор, намиращ се непрекъснато под заплахата да бъде отнесен от капризите на шанса. Досега той не бе изневерявал на Световната банка, като отказваше да продава, мъчейки се да покаже, че има пълно доверие, че е щастлив от положението да играе на повишение, от което всъщност имаше големи доходи и дори се бе зарекъл да не отстъпва след неблагоприятната ликвидация на 15-и, защото, както сам заявяваше навред, бил убеден, че акциите пак ще се повишат, но беше нащрек и готов да мине към неприятеля още при първия сериозен признак. Посещението на Сакар, необикновената енергия, която проявяваше, и изумителната идея, която му изложи — да закупи на пазара всички акции — предизвика в него истински възторг. Това беше безумие, но нима великите пълководци и големите финансисти понякога не са луди хора, които успяват? И той категорично обеща да му се притече на помощ още утре на Борсата: той бил вече на здрави позиции, щял да мине при своя посредник Дьоларок, за да се осведоми, освен това ще отиде да види приятелите си — а те са един вид цяло сдружение, което ще ги подкрепи. Според него би могло да се разчита на една нова стомилионна армия, която веднага да се използува. Това би било достатъчно. Сияещ и уверен, че ще победи, Сакар веднага изложи плана на битката — едно изключително смело обходно движение, заимствувано от знаменити военни командири: най-напред, при откриването на Борсата, една лека престрелка, колкото да се привлекат и насърчат играчите на понижение, после, когато те пожънат първите си успехи, когато курсовете започнат да спадат, ще се появят из засада Дегремон и неговите приятели с тяхната тежка артилерия, с всичките тия неочаквани милиони, които ще атакуват неприятелите в тил и ще ги разбият. Съкрушителен удар, истинска сеч. И двамата мъже се разделиха, като си стиснаха ръцете, тържествуващи и усмихнати.

Един час по-късно, когато се канеше да се облече, за да отиде да обядва в града, Дегремон прие още един посетител — баронеса Сандорф. В своето отчаяние тя бе решила да се посъветва с него. По едно време бяха пуснали слух, че тя му е любовница; но всъщност между тях бе имало само една необвързваща дружба на мъж и жена. И двамата бяха твърде коварни, твърде добре се познаваха, за да могат да се лъжат в любовта. Тя му разказа за своите опасения, за посещението си при Гундерман и за неговия отговор, като, разбира се, скри предателството, което бе извършила. И Дегремон се развесели, поиска да я обърка още повече, даде си вид, че е развълнуван, готов да повярва, че Гундерман казва истината, като се кълне, че не е от играчите на понижение; всъщност може ли човек винаги да бъде сигурен? Борсата е истинска гора, тъмна гора, в която всеки крачи опипом. И човек положително ще си счупи главата, ако за нещастие има възможност да чуе всички глупави и противоречиви измислици, които се разнасят в този мрак.

— Значи, не трябва да продавам? — попита тя тревожно.

— Да продавате? Защо? Та това е лудост! Утре ние ще бъдем господари. Акциите на Световната банка ще се покачат на три хиляди и сто. Дръжте се здраво, каквото и да става — ще останете доволна от последния курс… Не мога да ви кажа нищо повече.

Баронесата си отиде и когато Дегремон най-сетне започна да се облича, звънецът оповести идването на трети посетител. О, не, той няма да го приеме! Обаче когато му поднесоха визитната картичка на Дьоларок, той веднага извика да го доведат; и понеже посредникът, много развълнуван на вид, не започваше да говори, топ отпрати камериера си и сам постави бялата си връзка, застанал пред високото огледало.

— Ето какво, мили мой — започна Дьоларок фамилиарно, като човек от същата среда. — Разчитам на вашето приятелство, нали така? Защото въпросът е много деликатен… Представете си, че Жакоби, моят зет, има любезността да ме предупреди за удара, който се подготвя. Утре на Борсата Гундерман и другите са решили да взривят Световната банка. Ще пуснат в продажба всички акции… Жакоби има вече ордерите и затова дотича…

— По дяволите!… — можа само да даже Дегремон, пребледнял.

— Та, нали разбирате, аз съм на много солидни позиции по отношение на повишаването на акциите, да, аз съм свързан с около петнадесет милиона, които могат да счупят ръце и крака… Значи, нали ме разбирате? Взех кола и обикалям моите сериозни клиенти. Не е много честно, но нали намерението ми е добро.

— По дяволите! — повтори Дегремон.

— Така че, мили мой приятелю, тъй като вие играете без покритие, аз дойдох да ви помоля да ме обезпечите или да отмените ордерите си.

Дегремон започна да вика:

— Отменете, отменете ги, скъпи мой… О, разбира се, че аз не оставам в кораби, които потъват, това е излишен героизъм… Не купувайте, продавайте! У вас имам акции приблизително за три милиона, продавайте, продавайте всичко.

И понеже Дьоларок тръгваше, като казваше, че трябва да види и други клиенти, той му хвана ръцете и силно ги стисна.

— Благодаря, никога няма да забравя. Продавайте, продавайте всичко!

Останал сам, Дегремон повика камериера си, за да му среши косата и брадата. Ах, какъв урок! Този път щяха да го изиграят като дете. Ето докъде стига човек, като тръгне с луд.

На малката борса още същата вечер, към осем часа, започна паника. Тази борса тогава се разиграваше по тротоара на булевард „Де з’Италиен“, при входа на пасажа за Операта; тук имаше само кулиса, където се сключваха сделки сред подозрителна тълпа от посредници, комисионери и мръсни спекуланти. Сновяха вестникопродавци, събирачи на фасове пълзяха в краката на минувачите. Булевардът беше задръстен от упорито стадо, което потокът от разхождащите се граждани повличаше и разделяше, но то непрекъснато пак се събираше. Тази вечер тук се въртяха близо две хиляди души благодарение на тихото време — небето бе облачно и предвещаваше дъжд след ужасния студ. Пазарът беше много оживен, от всички страни се предлагаха акции на Световната банка и курсът бързо спадаше. Обаче скоро се разнесоха слухове, започна тревога. Какво всъщност ставаше? Шепнешком се назоваваха имената на предполагаемите продавачи според комисионера, който даваше ордерите, или борсовия агент, който ти изпълняваше. Щом големите продаваха по този начин, положително предстоеше нещо сериозно. И от осем до десет часа блъсканицата беше голяма, всички предвидливи играчи промениха своите позиции, а някои дори имаха време да се превърнат от купувачи в продавачи. После всички трябваше да отидат да си легнат неразположени, в трескаво състояние, както в навечерието на големи катастрофи.

На другия ден времето бе отвратително. През цялата нощ бе валяло. Ситен леден дъжд покриваше града, превърнат от размразяването в клоака с рядка жълтеникава кал Още от дванадесет и половина Борсата гъмжеше под проливния дъжд. Огромна тълпа се бе подслонила под перистила и в залата, така че много скоро от капещите мокри чадъри залата се превърна в огромна мътна локва. От стените се изцеждаше черна мръсотия, през остъкления покрив проникваше ръждива светлина, която навяваше отчайваща меланхолия.

Сред лошите слухове, които се носеха, някакви необикновени истории размътваха главите, още от входа всички погледи търсеха Сакар и го разглеждаха. Той беше на поста си, изправен както обикновено до колоната; видът му беше както в другите дни, в дните на победите, весел и напълно уверен вид. Той знаеше, че вчера акциите на Световната банка бяха спаднали с триста франка на малката вечерна борса; подушваше голяма опасност, очакваше ожесточена атака от страна на играчите на понижение; обаче неговият боен план му се струваше неоспорим, а обходната маневра на Дегремон, неочакваната поява на свежа армия от милиони трябваше да помете всичко и още веднъж да му осигури победата. Той вече нямаше никакви средства; касите на Световната банка бяха празни, беше ги изгребал до сантим; и все пак не се отчайваше, беше получил отсрочка от Мазо, чието доверие бе спечелил до такава степен, че го бе склонил да приеме без покритие ордери за покупка на акции за няколко милиона, след като му разкри, че ще го подкрепи сдружението на Дегремон. Уговориха се да не допускат да спадне много курсът на акциите в началото след откриването на борсата, да поддържат сегашния курс, да се борят, докато чакат подкрепителната армия. Вълнението беше толкова голямо, че Масиас и Сабатани, отказвайки се от излишни хитрувания сега, когато истинското положение беше предмет на всички сплетни, отидоха да разговарят открито със Сакар, после тичешком занесоха последните му нареждания — единият на Натансон под перистила, другият на Мазо, който още се намираше в кабинета на борсовите посредници.

Беше един часът и десет минути, когато пристигна Мозер, смъртно бледен от чернодробна криза, която го бе държала буден през цялата нощ; той сподели с Пийро, че днес всички хора му изглеждали жълти и болнави. Пийро, когото приближаващите катастрофи възбуждаха като странствуващ рицар и подтикваха към самохвалство, започна да се смее гръмко:

— Ами че вие, скъпи мой, имате колики. Всички са много Бесели. Днес ще падне такъв пердах, който ще се помни дълго време!

Истината бе, че поради общата тревога залата изглеждаше мрачна под жълточервеникавата светлина и това най-вече се чувствуваше в заглушеното ръмжене на гласовете. То съвсем не приличаше на шумните викове през паметните дни на повишението, на врявата, на онова вълнение, подобно на морски прилив, нахлуващ навред като победител. Сега никой не тичаше, никой не крещеше, всички се вмъкваха безшумно, говореха тихо като в къщата на болен. Макар че тълпата бе многобройна и човек трудно можеше да си пробие път в нея, чуваше се само печален ропот, плах шепот за опасностите, за много лошите новини, които се предаваха от ухо на ухо. Мнозина мълчаха с пребледнели и разстроени лица, с разширени очи, които отчаяно питаха другите липа.

— Салмон, вие нищо не казвате? — попита Пийро с предизвикателна ирония.

— Боже мой! — прошепна Мозер. — Той е като другите, няма какво да каже, страх го е.

Всъщност този ден сред загриженото очакване на всеобщо безмълвие мълчанието на Салмон не безпокоеше никого.

Обаче най-вече около Сакар се тълпяха много клиенти, разтреперани от неувереност, жадни за една хубава дума. По-късно забелязаха, че Дегремон го няма, а също и депутата Юре, навярно предупреден и отново превърнал се във вярно куче на Ругон. Застанал сред група банкери, Колб си даваше вид, че е зает с някаква голяма арбитражна сделка. Маркиз Дьо Боен стоеше над превратностите на съдбата, спокойно разхождаше малката си бледа, аристократична глава, уверен, че все пак ще спечели, защото бе дал на Жакоби нареждане да купи от Световната банка толкова акции, колкото бе натоварил Мазо да продаде. А Сакар, обкръжен от другата част на тълпата, от вярващите, от наивните, необикновено любезно и ободряващо разговаряше със Седий и Можандр, които с разтреперани устни и влажни от умиление очи очакваха от него надеждата за успех. Той силно им стисна ръцете, влагайки в това категорично обещание за победа. После, като неизменно щастлив човек, закрилян от всякаква опасност, той се оплака от една неприятност.

— Виждате ме малко посърнал. През тия студени дни са забравили една камелия в двора ми и тя е загинала.

Думите му се разнесоха, хората се разнежиха зае камелията. Какъв човек бе този Сакар! Непоколебимо уверен, вечно усмихнат, без да може да се разбере дали това не е маска, скриваща ужасните тревоги, които, биха погубили всеки друг.

— Хубаво животно! — прошепна Жантру на ухото, на дошлия Масиас.

Точно сега Сакар повика Жантру, понеже в този върховен момент си припомни следобеда, когато с него бе видял купето на баронеса Сандорф, спряло на улица „Брониар“. Дали тя бе там и сега, в този критичен момент? Дали на високата си седалка кочияшът стоеше неподвижен като камък под проливния дъжд, докато зад затворените прозорчета баронесата чакаше курсовете?

— Положително е там — отвърна Жантру почти шепнешком — и с цялото си сърце е с вас, твърдо решена да не отстъпва нито една стъпка… Ние всички сме тук, здраво на поста си.

Сакар се почувствува щастлив от тази вярност, макар че се съмняваше в безкористността на тази дама и на другите. Всъщност, заслепен от страстта си в играта, той още вярваше, че върви към победата заедно с целия този народ от акционери зад него, този народ от захласнати и фанатизирани скромни хора и аристократи, от красиви жени и от слугини, еднакво въодушевени и вярващи в успеха.

Най-сетне отекна камбанен звън, който се разнесе тъжно като тревога над развълнуваното море от човешки глави. И Мазо, който даваше нареждания на Флори, бързо се насочи към кошницата, а младият чиновник се спусна към телеграфа, много развълнуван за собствената си съдба: от известно време губеше, упорито следвайки съдбата на Световната банка, а точно днес трябваше да направи решителната крачка, след като бе подслушал зад вратата разговора за намесата на Дегремон. И кошницата беше също така неспокойна като залата — след последната ликвидация борсовите посредници добре чувствуваха, че земята трепери под краката им, а всички други признаци бяха толкова тревожни, че въпреки опита си и те се бяха изплашили. Вече бяха станали частични провали, изтощеният и претоварен пазар се пропукваше навсякъде. Щеше ли да избухне една от тия големи катастрофи, които се повтаряха на всеки десет-петнадесет години, щеше ли да настъпи една от тия кризи в играта, подобна на остра треска, която разсипва Борсата, помита я като смъртоносен вятър? В отдела за рентите, в отдела за плащане в брой виковете се заглушаваха един друг, блъсканицата се засилваше, над всички стърчаха високите черни силуети на котировачите, които чакаха с пера между пръстите. И изведнъж, стиснал с ръце парапета с червено кадифе, Мазо забеляза Жакоби, който, застанал на другата страна на кръглото помещение, викаше с басовия си глас:

— Предлагам от Световната… по 2800! Предлагам от Световната…

Това снощи беше последният курс на малката борса: и за да прекрати веднага по-нататъшното понижение, той сметна за разумно да купи акции по тази цена. Острият му глас се извиси и заглуши всички други:

— По две хиляди и осемстотин купувам… Триста от Световната ми дайте!

Така се установи първият курс. Но на Мазо не му беше възможно да го задържи. От всички страни започнаха да предлагат. Той се бори отчаяно половин час и успя само да забави бързото спадане. Изненада се, че не бе подкрепен от кулисата. Какво впрочем правеше Натансон, от когото очакваше ордери за покупка на акции? По-късно узна сръчната тактика на последния, който едновременно купуваше за Сакар и продаваше за своя лична сметка, тъй като еврейският му нюх беше подушил истинското положение. Масиас, също така зает като купувач, запъхтян дотича да каже за отстъплението на кулисата. Думите му замаяха главата на Мазо и той реши да използува последните си куршуми, като изведнъж пусна в изпълнение ордерите, които задържаше до пристигането на подкрепленията. С това предизвика малко покачване на курса — от 2500 на 2650 — наподобяващо внезапните безумни повишения през бурните дни; и за миг пак безгранична вяра обзе Мазо, Сакар и всички, които бяха посветени в плана за битката. Щом повишението започваше още отсега, денят беше спечелен, победата щеше да бъде мълниеносна, когато резервите ще се появят във фланга на играчите на понижение, за да превърнат поражението им в страшен разгром. Заля ги вълна на дълбока радост. Седий и Можандр биха целунали ръцете на Сакар, Колб се приближи, а пък Жантру изчезна, като изтича при баронеса Сандорф, за да й занесе хубавата новина. В този момент видяха малкия Флори, който сияещ търсеше навред Сабатани, негов посредник сега, за да му даде нов ордер за покупка.

Но удари два часът и Мазо, който изнасяше тежестта на атаката, отново започна да отслабва. Той все повече се изненадваше, че закъсняваха да влязат в действие очакваните подкрепления. Беше вече крайно време, какво още чакаха, за да го освободят от неудържимото положение, което го изтощаваше. Макар че от професионална гордост лицето му изразяваше равнодушие, той чувствуваше, че бузите му изстиват, и се страхуваше да не пребледнее. С гръмлив глас Жакоби продължаваше да му прави предложение след предложение, които той престана да приема. Сега вече той не го поглеждаше, очите му бяха обърнати към борсовия посредник на Дегремон, Дьоларок, чието мълчание не можеше да си обясни. Едър и дебел, с червеникава брада, блажено усмихнат от снощния си гуляй, Дьоларок стоеше спокойно и беше необяснимо какво чака. Нима той нямаше да приеме всички тия предложения и да спаси, положението с ордерите за покупки, с каквито би трябвало да бъдат препълнени ръцете му?

Изведнъж със своя гърлен глас, малко дрезгав, Дьоларок се хвърли в битката:

— Предлагам от Световната… Предлагам от Световната…

И за няколко минути той пласира за няколко милиона. Отвърнаха му други гласове. Курсът започна да спада.

— Предлагам по 2400… Предлагам по 2300… Колко? Петстотин, шестстотин… Изпратете!

Какво говореше той? Какво впрочем ставаше? Вместо очакваната помощ нима това беше нова неприятелска армия, която изскачаше от съседните гори? Както при Ватерло маршал Груши не пристигаше и измяната довършваше поражението. Под натиска на тези плътни и свежи тълпи от продавачи, втурнали се бегом, настъпи страшна паника.

В този миг Мазо почувствува дъха на смъртта. Той беше открил на Сакар кредит за много огромни суми и затова съвсем ясно съзнаваше, че ще бъде смазан от срутващата се Световна банка. Но неговото красива мургаво лице с тънки мустачки си остана непроницаемо и храбро. Той продължи да купува, докато изчерпи получените ордери, викайки пискливо с напевния си глас на млад петел, както в дните на успеха. Срещу него противниците му — мучащият Жакоби и апоплектичният Дьоларок — въпреки усилията си да изглеждат равнодушни бяха започнали да се тревожат, защото те вече виждаха Мазо в голяма опасност и се питаха дали ще им плати, ако се провали. Впили ръце в кадифето на парапета, те продължаваха да крещят механически с професионален навик, обаче във втренчените им погледи се четеше цялата мъчителна тревога от паричната драма.

По такъв начин през последния час бе истински погром, понижаването се засилваше и отнасяше тълпата в безреден галоп. След безкрайното доверие и сляпото увлечение настъпи пристъп на страх, всички се впуснаха да продават, докато имаше време. Градушка от ордери за продажба се изсипа в кошницата; не се виждаше нищо друго освен дъжд от фишове; и огромните връзки с акции, хвърлени така непредпазливо, ускориха понижението, превърнаха го в истински крах. Курсът спадаше все повече — на 1500, на 1200, на 900. Нямаше вече купувачи. Бойното поле опустя, покрито с трупове. Над гъмжащите тъмни рединготи тримата котировачи изглеждаха като писари в погребално бюро, записващи мъртвите. Преминавайки през залата, бурята на бедствието промени положението — възбудата стихна, врявата заглъхна както при изумлението, причинено от голяма катастрофа. Настъпи злокобна тишина, когато камбанният звън оповести затварянето на Борсата и хората узнаха последния курс — 830 франка. Упоритият дъжд продължаваше да се сипе върху стъклата на прозорците, които едва пропускаха мътен здрач; залата се бе превърнала в клоака от изцеждащите се чадъри и стъпките на тълпата, в кален под на зле поддържана конюшня, по който бяха разхвърляни всевъзможни разкъсани хартии, а в кошницата блестеше пъстроцветен куп от зелени, червени и сини фишове, хвърлени днес така щедро с пълни шепи, че бяха препълнили широкото помещение.

Мазо бе влязъл в кабинета на борсовите посредници едновременно с Жакоби и Деларок. Той отиде до бюфета, изпи чаша бира, за да утоли изгарящата го жажда, и се вгледа в огромното помещение с дрешника, с дългата маса по средата, около която бяха подредени фотьойлите за шестдесетте посредници, с тапетите от червено кадифе — целия този банален и овехтял лукс, който напомняше на първокласна чакалня в голяма гара; той гледаше всичко това като учуден човек, който се вижда за пръв път. После, тръгвайки си, без да каже нито дума, той стисна ръцете на Жакоби и на Дьоларок; от това обичайно ръкостискане и тримата пребледняха, запазвайки всекидневното си коректно държане. Той беше казал на Флори да го чака пред вратата и там го намери в компания с Гюстав, който окончателно бе напуснал службата си преди една седмица, а днес бе дошъл просто от любопитство; той беше все така усмихнат и водеше весел живот, без да се пита деди утре баща му ще може пак да изплати неговите дългове; обаче Флори беше бледен, глупаво се кискаше и с мъка разговаряше, защото го измъчваше претърпяната страшна загуба от около стотина хиляди франка и не знаеше откъде ще може да вземе назаем дори няколко су. Мазо и чиновникът му изчезнаха в проливния дъжд.

Обаче в залата паниката беше най-голяма около Сакар и там именно битката беше направила поражения. В първия момент, без да разбере точно какво става, той беше присъствувал на този провал, застанал с лице срещу опасността. Защо беше тази олелия? Да не би да пристигаха войските на Дегремон? После, когато чу спадането на курса, без да може да си обясни причината за разгрома, той се вцепени, за да умре прав. Смразяващ хлад го прониза от краката до главата, той почувствува, че злото е непоправимо и че това е окончателният му провал; мъката му не беше от съжаление за парите и за загубените наслади: страдаше само от унижението, че е победен, че блестящата и окончателна победа принадлежи на Гундерман и утвърждава още веднъж всемогъществото на този крал на златото. И в този миг наистина бе великолепен, цялата му дребна фигура посрещаше смело съдбата, с открито лице и немигащи очи стоеше сам срещу вълната от отчаяние и злоба, която чувствуваше вече, че се надига срещу него. Цялата зала кипеше, устремила се към неговата колона; юмруци се стискаха, зли думи се чуваха, а по неговите устни играеше несъзнателна усмивка, която би могла да се вземе като предизвикателство.

Най-напред като в мъгла той различи смъртно пребледнелия Можандр, когото капитан Шав водеше под ръка, повтаряйки му, че го бил предупреждавал много пъти; Шав говореше с жестокостта на дребен играч, който злорадствува, когато се провалят едрите спекуланти. После той видя Седий, сгърчил лице и обезумял като фалирал търговец, който дойде при него, за да му подаде разтрепераната си ръка и сякаш като добър човек да му каже, че съвсем не му се сърди. Още при първото пропукване маркиз Дьо Боен се беше отдръпнал и минал в тържествуващата армия на противниците, като разправяше на Колб, който също се бе отдръпнал предпазливо, че този Сакар му вдъхвал неприятни съмнения от последното общо събрание. Обезумял, Жантру отново бе изчезнал, тичайки презглава, за да съобщя последния курс на баронеса Сандорф, която положително щеше да получи нервна криза в купето си, както и се случваше в дните на големи загуби.

А срещу Салмон, все така мълчалив и загадъчен, бяха играчът на понижение Мозер и играчът на повишение Пийро, който въпреки разорението си се мъчеше да изглежда горд, докато първият, спечелил цяло състояние, помрачаваше своята радост, като се безпокоеше за бъдещето.

— Вие ще видите, че напролет ще воюваме с Германия. Не ми мирише на добро, Бисмарк ни дебне.

— Я ни остави на мира! Аз и този път сгреших, защото много размишлявах. Няма нищо! Като започнем отначало, всичко ще тръгне на добре.

Досега Сакар не бе загубил самообладанието си. Името на Файо, на този събирач на ренти във Вандом, с когото поддържаше връзки заради местните дребни акционери, произнесено зад гърба му, го разтревожи, защото му спомни за огромната маса дребни собственици, за малките капиталисти, които щяха да бъдат смазани под развалините на Световната банка. Но появата на сивото и разстроено лице на Дьожоа изведнъж изостри безпокойството му, като в лицето на този беден човек, когото добре познаваше, си представи всички скромни и окаяни жертви на своя провал. В същото време като някакво видение се появиха бледите, отчаяни лица на графиня Бовилие и нейната дъщеря, които го гледаха изумени с големите си черни очи, изпълнени със сълзи. И в тази минута Сакар, този корсар със закоравяло в двадесетгодишно разбойничество сърце, този Сакар, който се гордееше, че краката му никога не са треперели от страх, че никога не е седял на пейката, а е бил винаги тук, до колоната, този Сакар загуби съзнание и трябваше за миг да се отпусне на пейката. Тълпата продължаваше да приижда, имаше опасност да го задуши. Топ вдигна глава, почувствувал, че има нужда да си поеме дъх, и изведнъж се изправи, като видя горе, в галерията при телеграфа, наведената над залата Мешен, извисила огромното си дебело туловище над бойното поле. Старата й черна кожена чанта бе сложена до нея върху каменния парапет. Очаквайки да заграби купчините обезценени акции, тя търсеше мъртвите така, както хищният гарван търси труповете след сражението.

И тогава Сакар си тръгна с твърда крачка. Чувствуваше, че цялото му същество е празно, но с необикновено усилие на волята си той крачеше здраво и право пред себе си. Само чувствата му сякаш бяха затънели, не усещаше вече земята под себе си, струваше му се, че стъпва върху дебел вълнен килим. А и очите му бяха замъглени и ушите му шумяха. Като излезе от борсата и заслиза по перона, не можеше да познае хората, виждаха му се като летящи призраци, които го заобикаляха — някакви неясни форми и заглъхващи гласове. Не беше ли видял да минава край него широкото изкривено лице на Буш? Не беше ли се спрял да поговори за минутка с Натансон, който бе в много добро настроение и чийто отслабнал глас като че ли идваше отдалече? Не го ли придружаваха Сабатани и Масиас в това всеобщо отчаяние? Виждаше се отново заобиколен от многобройна група, може би пак от Седий и Можандр и от всевъзможни други фигури, които изчезваха, преобразяваха се. И когато щеше да се отдалечи, когато щеше да се изгуби в дъжда, в рядката кал, в която Париж се бе потопил, пожелал за последен път да прояви славата си и да покаже свободомислието си, Сакар с остър глас повтори на целия този призрачен свят:

— Ах, колко ми е мъчно за тази камелия, която са забравили в двора и която е умряла от студ!