Парите не са всичко…

Двадесет и девета глава

Клеър спря пред дома си малко след дванайсет. Бяха взели черния пакард на Корис. На Кейси и хората му се падна задължението да погребват мъртъвците.

— Вътре има някой — отбеляза тя.

Всички забелязаха светлината зад прозореца и Дюк уморено се пресегна за пистолета си.

— Няма ли край? — промърмори той и слезе от колата.

Келс го последва.

— Ти чакай тук — обърна се към момичето Дюк. — Ще проверим кой ти е дошъл на гости.

В същия момент входната врата се отвори и на пътечката се появи Сам Тренч.

— Мислех, че вече е време да се връщате — рече той. — Влизайте, приготвил съм ви кафе и закуска.

— Сам! — радостно извика Клеър. — Но как разбра?

— Аз съм ясновидец — отвърна Сам. — Хайде влизай, защото виждам, че едва се държиш на краката си.

Дюк се дръпна настрана и погледна Келс:

— Май и ние трябва да потегляме, стана доста късно…

— Я не говори глупости! — обърна се Сам. — Идвай, трябва да поприказваме!

— Ще го отложим за утре — поклати глава Дюк.

— Клеър, кажи му да дойде! — повиши глас възрастният мъж. — Той очевидно иска да бъде поканен!

Клеър се поколеба, после промълви:

— Моля, заповядайте.

Четиримата влязоха в къщата и се натикаха в малката дневна на Клеър.

Момичето се отпусна в близкото кресло, лицето му бе бледо и уморено. Дюк се подпря на масата и хвана раненото си рамо, а Сам се зае да налива кафе.

— Да ви се намира малко алкохол? — попита с надежда в очите Келс.

— Извинявам се — промълви Клеър и понечи да се изправи. — Не се проявявам като добра домакиня…

— Аз ще се оправя — спря я Сам, пристъпи към шкафа и извади оттам бутилка бърбън.

— Как разбра, че ще дойдем тук? — замислено го изгледа Дюк. От цялата дребничка фигура на Сам се излъчваше триумф и той се запита какво ли се е случило.

Сам му намигна, увери се, че всички държат по нещо за пиене в ръцете си и пристъпи към студената камина.

— Е, как мина операцията? — попита той.

— Разбихме бандата на Спейд — отвърна Дюк и уморено прокара ръка през лицето си. — Десет убити, останалите се пръснаха. Корис е мъртъв и мисля, че останалите няма да ни създават повече неприятности. Жалко, че не успяхме да пипнем и Спейд…

— А историята с Пиндърс Енд?

— Ето ти я, нали ти обещах… — въздъхна Дюк и започна да разказва. Направи опит да пропусне някои подробности, но Сам го накара да се върне и върху тях. Когато стигна до Джо и Лорели, Клеър вече беше задрямала, а главата на Келс се беше замаяла от бърбъна.

— Успяха да избягат — приключи горчиво Дюк. — Шулц също се измъкна. Това са ми задачите за утре.

Сам разтвори полите на палтото си и хвърли пакета с омаслената хартия върху масата.

— Това търсехте, нали? — тържествуващо попита той и се усмихна до уши. — И решихте да държите стареца настрана, нали?

Дюк взе пакета, надникна в съдържанието му и впи изненадан поглед в лицето на Сам.

— Ах ти, стара лисицо!

— Джо е мъртъв — съобщи Сам. — А Лорели напусна града. Дадох й двеста долара заедно с благословията си и тя побърза да си плюе на петите.

— Шулц? — меко попита Дюк.

— Намира се в затвора — поясни Сам. — Току-що проведох един интересен разговор с него. Срещу него е повдигнато официално обвинение за убийството на Питър Калън.

Дюк се намръщи, но Сам изобщо не му обърна внимание.

— Дори не направи опит да отрича — продължи той. — Затова ще бъде най-добре, ако, престанем да мислим за него.

Клеър уморено се изправи на крака.

— Ще ида да си легна, ако нямате нищо против — промърмори тя. — Мисля, че за един ден преживях достатъчно…

— Да си легнеш ли? — подскочи към нея Сам. — Да си легнеш, когато разполагаме с най-сензационната новина откакто вестникът съществува? За каква журналистка се смяташ? Утре излиза извънреден брой на „Кларион“ и имаме страшно много работа!

— Но, Сам… — измъчено го погледна Клеър.

— Никакво но! — извика повелително Сам. — Новината си е твоя и сядаш да пишеш! — Сграбчи ръцете й, очите му възбудено блеснаха. — Очистихме от бандити Бентънвил, при това го сторихме сами! Това е страхотна история, такива като нея са създали „Кларион“! Разполагаме с достатъчно Нари за съживяването на Феървю. Можем да го купим, ако искаме! Нима не виждаш какво е попаднало в ръцете ни? Сега можем дори да отворим отново вратите на фабриките! Този град вече няма да свири втора цигулка! Свършено е с Бентънвил!

В очите на Клеър проблесна живинка.

— Но не успяхме да пипнем Спейд — промълви тя. — А докато той е наоколо…

— Спейд ли? — втренчи се в нея Сам. — Спейд е мъртъв! Шулц го уби! Успял е да го надхитри и да му види сметката!

— Нищо не разбирам — объркано промълви Клеър.

— Мислех, че вече си се досетила — внезапно понижи глас Сам. — Е, рано или късно, ще трябва да го научиш… Спейд беше Питър Калън, мила моя… Не исках аз да ти го съобщавам, но…

— Питър? — отстъпи крачка назад момичето.

— За пръв път се усъмних в него, когато Тимсън беше убит в дома на Калън — продължи Сам. — Започнах да разсъждавам и вече знам отговора. Тимсън е разбрал кой всъщност е Калън и е отишъл при него да пазари нотариалните актове. Калън го е убил, но Дюк и момичето са се появили, още преди да се е освободил от трупа. Открих нотариалните актове, всички бяха в банковия сейф на Питър. Накарах полицията да провери влоговете му. Едва допреди половин час се разправяхме с директора на банката. В сметката му се оказаха над триста хиляди долара суха пара. Това не е ли достатъчно доказателство? Всеки цент от това състояние е натрупан чрез рекет. Корис е вършел мръсната работа, а той е прибирал мангизите. Умно, нали?

— Хайде стига! — прекъсна го Дюк. — Достатъчно за тази вечер!

— Тя трябва да знае всичко! — опъна се ядосано Сам. — Иначе животът й ще се превърне в низ от страдания!

Дюк рязко се завъртя към Келс.

— Вземи го и го изритай навън! — кресна той. — И двамата изчезвайте!

— Няма проблеми — погледна го изненадано Келс и бавно се надигна от мястото си. — Хайде, татенце, време е да си лягаш!

— А какво ще стане с материала за вестника? — развика се Сам, но Келс бързо го изтика навън.

— Не мисли за него — успокои го той. — Ще ти разкажа една страхотна история, която научих снощи… Само дето няма да можеш да я отпечаташ…

В стаята се възцари мълчание. Клеър стоеше до студеното огнище, стиснала глава с ръцете си.

— Не мислиш ли, че трябва да отложим тази битка? — пристъпи към нея Дюк и я взе в прегръдката си. — Имам чувството, че в момента изпитваме нужда един от Друг…

Тя направи опит да се освободи, но той я държеше здраво.

— Пусни ме! — яростно извика тя. — Знам, че всичко стана заради теб! Той не би… — изведнъж млъкна и скри лице между дланите си.

— Престани да се заблуждаваш — поклати глава Дюк. — Нали те предупредих? Пит беше добро момче с теб и мен, но като гражданин хич го нямаше… И аз съм от същия дол дренки, но той е мъртъв и това автоматически ме прави два пъти по-добър от него. Престани да се инатиш, Клеър. Имаме страшно много работа. Неща, които си струва да бъдат направени, и аз се нуждая от помощта ти.

— Ще замина — поклати глава тя. — Не искам да виждам нито Феървю, нито Бентънвил! Дойдоха ми до гуша!

— Новият Феървю няма да ти дойде до гуша, още повече че и аз ще бъда наоколо. Прекалено дълго си била сама и вече не знаеш какво правиш. Затова възнамерявам да поема отговорността за теб и имам чувството, че това ще ти хареса. — Повдигна брадичката й и нежно я целуна.

Отначало Клеър се опита да го отблъсне, но после ръцете й се обвиха около шията му, а тялото й се притисна плътно към неговото.

— Прости ми — прошепна тя и косата й докосна бузата му. — Държах се като последна глупачка, но това няма да се повтори повече!

Сам и Келс притискаха носове в стъклото и любопитно ги наблюдаваха.

— Знаех си аз, че така ще стане — ухили се Келс. — Това копеле няма навик да пропуска шансовете си!

— И няма да съжалява — добави Сам. — Познавам отдавна това момиче и съм сигурен, че ще го направи щастлив.

Позяпаха още малко, после се отдръпнаха от прозореца и запяха в хор:

„Утре денят ще бъде прекрасен“…

ЕТО ТАКА ПРИКЛЮЧИ ВСИЧКО.