Пазителите на запада

ПРОЛОГ

Който разказва за събитията, довели до възкачването на Белгарион на трона на царство Рива и за това как той убива прокълнатия бог Торак.

Встъпление към „Легенди на Алория“

След като седмината богове сътворили света, те и човешките народи, избрани от тях, живеели заедно в мир и хармония. Но УЛ, бащата на боговете, останал сам настрана от всички, докато Горим, водачът на онези, които нямали Бог, не се изкачил на една висока планина и не се помолил горещо на баща си. Тогава сърцето на УЛ омекнало, той повдигнал Горим и се заклел, че ще бъде негов бог и бог на неговия народ, улгите.

Бог Алдур останал настрана от останалите богове, понеже обучавал Белгарат и други свои ученици на силата на Волята и Словото. Дошло време, когато Алдур ваел камък във формата на кълбо, не по-голям от сърцето на дете. Хората нарекли камъка Кълбото на Алдур. То имало огромна сила, защото било въплъщение на Необходимостта, която съществувала от създаването на света.

Торак, богът на ангараките, силно желаел да господства и управлява всички останали, защото душата му била обладана от противоположната необходимост. Когато научил за Кълбото, Торак бил силно обезпокоен, защото се страхувал, че то ще се противопостави на съдбовното му желание. И така той отишъл при Алдур да го помоли да хвърли скъпоценния камък. Когато Алдур не се отказал от Кълбото, Торак го ударил, откраднал камъка и избягал с него.

Тогава Алдур събрал другите си братя и всички заедно тръгнали с могъща армия от свои последователи да се противопоставят на Торак. Но Торак като видял, че ангараките ще бъдат победени, вдигнал Кълбото в ръка и поискал да използва неговата сила да разцепи света. Така Морето на изтока щяло да се разлее пред него и щяло да го отдели от враговете му.

Но Кълбото се разгневило, че Торак го използва по този начин, и го наказало с огън, чиято сила никой не можел да потуши. Лявата ръка на Торак изгоряла, лявата му буза била обгорена и овъглена, лявото му око пламнало и винаги след това било изпълнено с огън, поддържан от гнева на Кълбото.

В агонията си Торак отвел своя народ сред пустошта на Малореа. Народът му построил столица — Ктхол Мишрак, което значи Град на нощта, защото Торак я скрил под безкраен облак. Там, в желязна кула, Торак се борел с Кълбото, но напразно.

Това продължило така две хиляди години. Тогава Черек Мечото рамо, крал на алорните, отишъл в Долината на Алдур да каже на Белгарат Вълшебника, че пътят на север е чист. Двамата напуснали долината заедно с тримата могъщи синове на Черек: Драс Бичия врат, Алгар Леката стъпка и Рива Желязната хватка. Те се промъкнали през блатата, а Белгарат се превърнал във вълк, за да ги води. Пристигнали в Малореа и една нощ се промъкнали в желязната кула на Торак. Докато осакатеният бог се мятал в болезнена дрямка, те пропълзели в стаята, където държал Кълбото заключено в желязно ковчеже. Рива Желязната хватка, в чието сърце нямало лоши помисли, взел Кълбото, след това всички тръгнали на Запад.

Торак се събудил, открил, че Кълбото е изчезнало, и се впуснал да ги преследва. Но Рива повдигнал Кълбото и гневният му пламък изпълнил Торак със страх. Тогава групата прекосила Малореа и се завърнала в собствените си земи.

Белгарат разделил Алория на четири кралства. В три от тях той пратил Черек Мечото рамо, Драс Бичия врат и Алгар Леката стъпка. На Рива Желязната хватка и неговите потомци той поверил Кълбото на Алдур и ги изпратил на Острова на ветровете.

Белар, богът на алорните, им дал две звезди. От тях Рива изковал могъщ меч и поставил Кълбото върху дръжката му, след това окачил меча на стената в тронната зала на Цитаделата, както наричали кралския замък — от това място Кълбото можело винаги да защитава Запада от Торак.

Когато Белгарат се завърнал в дома си, открил, че съпругата му Поледра е родила две дъщери близначки, но при раждането е умряла. Изпаднал в дълбока скръб, той нарекъл дъщерите си Поулгара и Белдаран. Когато те станали пълнолетни, вълшебникът изпратил Белдаран при Рива Желязната хватка, за да стане негова съпруга и майка на потомството му. Поулгара задържал при себе си и я обучил в изкуството на вълшебствата и магиите.

Разгневен от загубата на Кълбото, Торак унищожил Града на нощта и разделил ангараките. Изпратил мургите, надраките и тулите да живеят в пустошта край западните брегове на Морето на изтока. На малореанците отредил задачата да покорят целия континент, който обитавали. При всичките народи на ангараките Торак изпратил своите жреци гролими да следят и наказват жестоко всеки, който проявява колебание. Гролимите правели човешки жертвоприношения в негова чест.

Изминали много векове. Тогава Зедар Отстъпника, който служел на Торак, направил заговор със Салмисра, кралицата на хората змии. Тя проводила пратеници на Острова на ветровете, които трябвало да убият Горек, потомък на Рива, и цялото му семейство. Това било сторено, макар и някои хора да говорели, че едно дете успяло да избяга. Ала никой не се наемал да твърди това със сигурност.

Окуражен от смъртта на Пазителя на Кълбото, Торак събрал своите пълчища и поел на Запад. Той възнамерявал да завладее народите на Западните кралства и да си възвърне Кълбото. При Воу Мимбре в равнините на Арендия ордите на ангараките се сблъскали с армиите на Запада в кръвопролитна битка. Там Бранд, Пазителят на Рива, който носел Кълбото върху щита си, срещнал Торак в страшен двубой и победил осакатения бог. Като видели това, ангараките се обезсърчили и били отблъснати и унищожени. Но през нощта, когато кралете на Запада празнували, Зедар Отстъпника взел тялото на Торак от бойното поле и го отнесъл надалеч. Върховният жрец на улгите, наречен Горим, както всички върховни жреци преди него, открил, че Торак не е убит, а е унесен в дрямка. Кървавият бог щял да продължава да спи, докато на трона в Залата на риванските крале отново не се възкачи крал от потомството на Рива.

Кралете от Запада повярвали, че така ще продължава завинаги, защото смятали, че наследниците на Рива са заличени от света. Но Белгарат и дъщеря му Поулгара знаели, че това не е истина. Едно дете от семейството на Горек се било спасило от клането и двамата вълшебници държали него и потомците му, скрити и неизвестни никому поколения наред, защото според древните предсказания времето за завръщането на краля от рода на Рива все още не било настъпило.

Изминали много векове и в един никому неизвестен град в противоположната страна на света Зедар Отстъпника се натъкнал на невинно дете. Решил да го вземе и да отиде тайно с него на Острова на ветровете. Надявал се, че невинността на детето може да му помогне да открадне Кълбото на Алдур от дръжката на меча на риванския крал. Станало така, както желаел той — Зедар наистина успял да избяга заедно с детето и Кълбото на изток.

Вълшебницата Поулгара живеела скромно и тихо в една ферма в Сендария заедно с едно малко момче, което я наричало леля Поул. Това момче било сирак и се наричало Гарион. Той бил последният наследник от потомството на Рива, но не подозирал кои са неговите родители.

Когато Белгарат научил, че Кълбото е откраднато, незабавно отишъл в Сендария и помолил дъщеря си да го придружи в търсенето на Зедар и Кълбото. Поулгара настояла момчето да тръгне с тях. И така Гарион тръгнал с леля Поул и Белгарат. Момчето наричало Белгарат „господин Улф“ и го познавало като разказвач на приказки, посещаващ понякога фермата.

Ковачът Дурник пожелал да тръгне с тях. Скоро към тях се присъединили Барак от Черек и принц Келдар от Драсния, който по-често се представял като Силк. Докато петимата търсели Кълбото, към тях се присъединили: Хетар, повелител на конете от Алгария, Мандорален, мимбратски рицар, и фанатикът Релг от Улголандия. На пръв поглед съвсем случайно в групата попаднала и принцеса Се’Недра, скарала се с баща си, император Ран Боруни XXIII от Толнедра. Тя избягала от бащиния си дворец и станала част отряда на героите, макар че не знаела нищо за целта на тяхното търсене. Така се оформила групата, предсказана от Мринския сборник.

Търсенето отвело героите до Леса на дриадите и там те се изправили лице в лице с мургския гролим Ашарак, който от дълго време тайно шпионирал Гарион. Тогава гласът на пророчеството, звучащ в ума на Гарион, заговорил на момчето. То нанесло удар на Ашарак както с ръцете си, така и със своята Воля и Ашарак бил изпепелен. Гарион осъзнал, че притежава могъществото на вълшебствата. Поулгара се зарадвала и му казала, че вече трябва да се нарича Белгарион, защото притежава качествата на вълшебник. Тя разбрала, че вековете на очакване са свършили. Знаела, че Гарион ще бъде онзи, който ще си възвърне трона на Рива, както било предречено.

Зедар Отстъпника побягнал стремглаво от Белгарат, но твърде неблагоразумно навлязъл във владенията на Ктучик, върховния жрец на западните гролими. Както и Зедар, Ктучик бил един от учениците на Торак, но двамата враждували от незапомнени векове. Докато Зедар прекосявал голите планини на Ктхол Мургос, Ктучик го очаквал в засада, изтръгнал от него Кълбото и му отнел детето, чиято невинност му давала възможност да докосва Кълбото, без да бъде унищожен от силата му.

Белгарат тръгнал по следите на Зедар, но Белтира, друг ученик на Алдур, съобщил на стария вълшебник, че детето и Кълбото са пленени от Ктучик. Останалите от групата продължили до Нийса. Там Салмисра, кралицата на хората змии, пленила Гарион и го отвела в своя палат. Но Поулгара го освободила и превърнала Салмисра в змия. Кралицата завинаги трябвало да управлява хората змии, без никога повече да възвърне човешкия си образ.

Белгарат се присъединил отново към спътниците си и повел групата на трудно пътешествие към мрачния град Рак Ктхол, построен на върха на една планина в пустинята Мургос. Те завършили успешно трудното изкачване, след това се изправили лице срещу лице с Ктучик; той знаел, че Белгарат и приятелите му пристигат, и ги очаквал с детето и Кълбото. Тогава вълшебникът предизвикал Ктучик на дуел с магии. Ктучик, притиснат на тясно, използвал забранена магия; тя се обърнала срещу него, унищожила го и от него не останала и следа.

Земетресението, предизвикано от смъртта на Ктучик, съборило Рак Ктхол от планинския връх. Докато Градът на гролимите се разпадал, Гарион грабнал доверчивото дете, държащо в ръка Кълбото, и го отвел на сигурно място. Приятелите побягнали, преследвани от ордите на Таур Ургас, краля на мургите. В земите на Алгария алгарите излезли на бой срещу мургите и ги победили. Тогава най-сетне Белгарат се отправил към Острова на ветровете, за да постави Кълбото на мястото, където то трябвало да бъде.

Там, в Залата на риванските крале в Ерастид, детето, което приятелите нарекли Еранд1, поставило Кълбото на Алдур в ръката на Гарион. Той се възкачил на трона и сложил скъпоценния камък на мястото, където бил стоял — върху дръжката на Великия меч на риванските крале. Щом го направил, Кълбото се окъпало в искри и мечът блеснал в студен син огън. Всички видели тези знаци и разбрали, че Гарион е истинският наследник на трона на Рива. Признали го за крал и го нарекли Върховен господар на Запада и Пазител на Кълбото.

Както повелявало споразумението, подписано след Битката при Воу Мимбре, момчето, което произхождало от скромна ферма в Сендария и станало ривански крал, трябвало да се ожени за принцеса Се’Недра. Но преди венчавката гласът на пророчеството, който Гарион чувал в съзнанието си, го накарал да отиде в стаята с документите и да вземе Мринския сборник.

В древното пророчество Гарион открил, че му е предопределено да вземе меча на Рива и да излезе на смъртен двубой с осакатения бог Торак: Трябвало или да го убие, или да бъде убит. Така щяла да се реши съдбата на целия сват. Торак вече бил започнал да се пробужда. Битката помежду им трябвало да определи коя от двете противоположни съдби в пророчествата ще надделее.

Гарион знаел, че може да поведе цяла армия. Но въпреки че сърцето му било изпълнено със страх, той решил да се изправи срещу опасността сам. Придружил и го само Белгарат и Силк. Рано призори те се измъкнали от Рива и се отправили на дълго пътешествие на север към мрачните развалини на Града на нощта, където лежал Торак.

Но принцеса Се’Недра отишла при кралете на Запада и ги убедила да се присъединят към нея. Целта й била да привлече силите на ангараките върху себе си — така Гарион щял да осъществи пътуването си безопасно. С помощта на Поулгара тя прекосила Сендария, Арендия и Толнедра и събрала могъща армия, която я следвала, за да спре пълчищата от Изтока. Двете войски се срещнали в равнината край град Тул Марду. Притисната между силите на император ’Закат от Малореа и войниците на краля на мургите Таур Ургас, армията на Се’Недра била изправена пред гибел. Ала Чо-Хаг, главатарят на племенните вождове на Алгария, убил Таур Ургас, а кралят на надраките Дроста лек Тун дал време на силите й да се изтеглят.

Се’Недра, Поулгара, Дурник и детето Еранд били пленени и отведени при император Закат. Той ги изпратил в разрушения град Ктхол Мишрак при Зедар, който трябвало да ги осъди. Зедар убил Дурник и когато Гарион пристигнал, заварил Поулгара да ридае над тялото му.

По време на дуела с магии Белгарат захвърлил Зедар дълбоко в скалите под повърхността на земята. В това време Торак се събудил. Двете съдби, които противостояли една на друга от създаването на света, се изправили в двубой сред разрушения Град на нощта. Там, в тъмнината, Гарион — Детето на Светлината, убил Торак — Детето на Мрака.

УЛ и шестимата живи богове дошли за тялото на Торак. Поулгара ги помолила горещо да възкресят Дурник. Макар и неохотно, те дали съгласието си. Ала тъй като не подобавало тя да надвишава толкова много способностите на ковача, те превърнали Дурник във вълшебник.

После всички се върнали в Рива. Белгарион се оженил за Се’Недра, а Поулгара взела за съпруг Дурник. Кълбото отново стояло на истинското си място, откъдето защитавало Запада. Така завършила войната между боговете, кралете и хората, която продължила седем хиляди години.

Или поне така си мислели хората.