Перата на слънцето

II

„Кентени“, шхуната на Грийф, премина през Каменните стълбове при входа на залива преди цели два часа и сега пълзеше към пристанището, гонена от лекия полъх на бриза, който не се решаваше да задуха истински. Вечерта беше прохладна и звездна. Всички се суетяха на кърмата и очакваха шхуната, която пълзеше като охлюв, да се добере до удобно място, за да хвърли котвата. Уили Смий, магазинерът, изскочи от кабината и веднага привлече вниманието на останалите с новите дрехи, които бе облякъл по случай слизането си на сушата. Помощниккапитанът огледа ризата му, ушита от най-тънка бяла коприна, и се закиска.

— Сигурно тази вечер отиваш на танци? — подхвърли Грийф.

— Не — отвърна вместо него помощниккапитанът. — Това е в чест на Таитуа. Уили е влюбен до уши в нея.

— Нищо подобно — започна да протестира Уили.

— Тогава тя е влюбена в теб, а това е едно и също — продължи помощниккапитанът. — Няма да мине и половин час, след като слезеш на брега, и ти, с венец на главата и цвете зад ухото, ще прегърнеш твоята Таитуа.

— Това е най-обикновена завист — изсумтя Уили

Смий. — И на тебе ти се иска да я прегърнеш, ама

не можеш.

— То е само защото не мога да си намеря такава риза. Обзалагам се на половин крона, че ще отплуваш от Фиту-Айва без ризата.

— И ако не я получи Таитуа, тогава навярно ще я вземе Туй Тулифау — предупреди го Грийф. — Гледай да не му се мяркаш пред очите с тази риза, инак ще трябва да се простиш с нея.

— Точно така — съгласи се капитан Бойг, като откъсна за миг поглед от блещукащите светлинки на къщите, пръснати по брега, които наблюдаваше. — Когато пристигнахме тук миналия път, той наложи глоба на един от моите канаки и му взе модерния колан и ножа заедно с ножницата. — Капитанът се обърна към своя помощник. — Можете да хвърлите котва, господин Меш. Не отпускайте много веригата. Няма изгледи да задуха, а утре сутринта може да се преместим срещу навесите със

сушените кокосови ядки.

Минута по-късно котвата полетя с дрънчене надолу. До борда вече стоеше спусната във водата лодка и групата, която отиваше на брега, се настани в нея. Освен канаките, които слизаха до един на сушата, в лодката бяха Грийф и Уили. В началото на малкия коралов кей Уили Смий смънка някакво извинение, отдели се от своя шеф и изчезна в палмовата алея. Грийф се отправи в противоположна посока, покрай фасадата на стара мисионерска черква. Тук на брега, сред гробовете, леко облечени в аху и лавалава, окичени с венчета, гирлянди и големи, фосфоресциращи ружи, втикнати в косите им, танцуваха младежи и девойки. Малко по-нататък Грийф мина край дълга колиба химине, направена от трева, където няколко десетки по-възрастни хора, насядали в дълги редици, пееха стари черковни песни, научени от мисионери, за които вече никой не си спомняше. Той мина и край двореца на Туй Тулифау. По светлините и шума Грийф разбра, че там, както обикновено, пируваха. От всички щастливи острови в Южните морета Фиту-Айва беше най-щастливият. Тук пируваха и се веселяха при раждания и смърт и с еднакво усърдие чествуваха както умрелите, така и още неродените.

Грийф продължаваше да се движи по Пътя на ракитите, който криволичеше и се виеше през роси ни цветя и папратовидни водорасли. Топлият въздух беше изпълнен с благоухания, а над главата на фона на звездното небе, се открояваха отрупани с плодове мангови дървета, величествени авокадод и корони на стройни палми. Тук-там се мяркаха колиби от трева. От мрака долитаха гласове и смях. Малко по-далече, в морето, проблясваха светлинки и се дочуваше тиха песен — рибарите се завръщаха от рифа.

Най-после Грийф кривна встрани от пътя и в тъмното се препъна в едно прасе, което изгрухтя недоволно. Той надникна през отворената врата и видя як, възстар туземец, седнал на куп рогозки. От време на време туземецът замахваше несъзнателно към босите си крака с връзка кокосови нишки и разгонваше мухите. Той носеше очила и четеше съсредоточено някаква книга. Грийф беше убеден: че е библия на английски. Човекът беше Иеремия — неговият търговски агент, кръстен на пророк Иеремия.

Кожата на Иеремия беше по-светла, отколкото у останалите жители на Фиту-Айва, но това беше напълно естествено за един чистокръвен самоанец,,

какъвто беше той. Възпитан от мисионери, той бе служил предано на тяхното дело като учител в западните коралови острови, населени с людоеди. За награда го бяха изпратили във Фиту-Айва, този: същински рай, където всички бяха добри миряни и нямаше кого да връща в правия път. За зла участ Иеремия беше прекалено начетен. Случайно попадналият в ръцете му том на Дарвин, свадливата му съпруга и една хубавичка вдовица от Фиту-Айва стигаха, за да го вкарат в редовете на заблудилите се. Това не беше вероотстъпничество. Въздействието на Дарвин беше такова, че го хвърли в интелектуална апатия. Каква беше ползата човек да се мъчи да опознае сложния и загадъчен свят, особено когато има зла жена? Иеремия започна да изпълнява с по-малко старание своите задължения, началниците му все по-настойчиво го заплашваха, че ще го върнат обратно на кораловите острови, и езикът на жена му ставаше съответно все по-остър. Туй Тулифау беше симпатичен монарх и всички знаеха, че когато си пийне порядъчно, неговата

кралица го потупва. От политически съображения — и кралицата произлизаше като него от царски род, а брат й командуваше армията — Туй Тулифау не можеше да се разведе. Но той можеше да разведе Иеремия и жена му и го направи. След това Иеремия се зае с търговия и се ожени за своята избраница. Опита се сам да върти търговия, но не му провървя главно поради разорителното покровителство на Туй Тулифау. Да откаже кредит на този весел монарх, означаваше да си навлече конфискация на имуществото: а да му отпусне кредит, беше равносилно на разорение. След като се разтакава цяла година по крайбрежието, Иеремия постъпи на служба при Грийф и ето вече дванадесет години с чест изпълняваше длъжността на търговски агент. Търговията вървеше много добре, защото Грийф беше първият човек, който успяваше да откаже кредит на краля или, ако му отпуснеше, съумяваше да си го прибере.

Когато Трийф влезе, Иеремия го погледна загрижено над рамките на очилата си, със същата загриженост отбеляза страницата, до която беше стигнал, сложи Библията настрани и стисна ръката му.

— Радвам се, че идвате лично — каза той.

— А как другояче да дойда? — засмя се Грийф. Но Иеремия не притежаваше никакво чувство за хумор, затова не обърна внимание на забележката му.

— Търговията на острова се намира в плачевно състояние! — каза бавно и тържествено той, като произнасяше тъжно многосричните думи. — Моят търговски баланс е отвратителен.

— Изглежда, търговията върви зле?

— Напротив, много добре. Рафтовете са празни, съвършено празни. Но… — В очите му блесна горделиво пламъче. — Но складът е натъпкан със стока. Държа го непрекъснато под ключ.

— Вероятно на Туй Тулифау си отпускал много неща на кредит?

— Тъкмо обратното. Нищо не е вземал на креДит, а освен това уреди и всичките си стари сметки.

— Не те разбирам, Иеремия — призна Грийф. — Що за шега? Рафтовете празни, всички стари сметки уредени, складът заключен, как да си обясня всичко това?

Иеремия не отвърна веднага. Пресегна се към задния край на рогозката и измъкна оттам голяма кутия. Грийф с учудване забеляза, че кутията не е заключена. Самоанецът обикновено беше особено предпазлив при нейното съхраняване. Кутията изглеждаше претъпкана с банкноти. Иеремия взе поставената най-отгоре банкнота и му я подаде.

— Ето обяснението!

В ръката на Грийф попадна една добре изработена банкнота и той прочете на нея: „Първата кралска банкнота на Фиту-Айва при поискване ще заплати на приносителя една лира стерлинга“. В центъра на банкнотата се виждаше неясно изображение на лицето на някакъв туземец. Отдолу стоеше подписът на Туй Тулифау и подписът на Фулуалеа, с пояснителен надпис: „Министър на финансите“.

— Кой, по дяволите, е този Фулуалеа? — попита Грийф. — Това е фиджианска дума и означава „Пера на слънцето“, нали?

— Точно така, Пера на слънцето. Така се е нарекъл този гнусен мошеник. Той дойде от Фиджи и преобърна търговията във Фиту-Айва с главата надолу.

— Навярно е някой хитрец от Левука? Иеремия поклати тъжно глава.

— Не, този негодник е бял човек. Присвоил си е това благородно и звучно фиджианско име и го е захвърлил в калта заради своите нечестни цели. Той научи Туй Тулифау да пие. Направи го пияница. И непрестанно го държи пиян. В замяна го назначиха за министър на финансите и му възложиха куп други работи. Той пусна тези фалшиви пари и принуди хората да ги приемат. Въведе данък върху складовете, данък върху ядките на кокосовите орехи, данък върху тютюна. Въведе ни са такси и правилници за влизане в пристанището и ред други данъци. От населението не събират никакви данъци, само от търговците. Когато въведоха данъка върху сушените ядки от кокосови орехи, аз съответно снижих цената, на която ги изкупувахме. Тогава, хората започнаха да роптаят и Перата на слънцето издаде нов закон. Старата цена се възстанови, като се забрани тя да се снижава от когото и да било. На мен наложи глоба две лири и пет прасета, защото всички знаеха, че имам точно пет прасета. Ще ги намерите записани в разходната книга. Хоу-кинс, търговският агент на компанията „Фолкръм“, бе глобен в началото с едно прасе, след това с джин и понеже продължи много да шуми около това, дойдоха войници и запалиха магазина му. Аз преустанових продажбите. Тогава Перата на слънцето отново ми наложи глоба и ме заплаши, че ще запали моя магазин, ако се опитам да наруша отново закона. Така продадох всичко, което се намираше по рафтовете, и ето че сега касата е претъпкана с ненужна хартия. Ще бъда огорчен, ако изплатите заплатата ми с тези пари, но това ще бъде справедливо, напълно справедливо. Кажете сега какво да правим?

Грийф сви рамене.

— Първо трябва да се срещна с този Пера на слънцето и да си изясня положението.

— Тогава побързайте — посъветва го Иеремия,— докато още не е успял да ви наложи безброй глоби. По такъв начин той обира всичките монети, които се намират в страната. Обрал е вече всичко, с изключение на парите, които са заровени в земята.