Перата на слънцето

III

Като се връщаше обратно по Пътя на ракитите, под фенерите, които осветяваха входа на кралския дворец, Грийф срещна нисичък, пълен господин с измачкани памучни панталони и гладко избръснати румени бузи. Човекът тъкмо излизаше от двореца. Нещо от самоуверената му, твърда походка се стори познато на Грийф и той веднага се сети. Бе срещал този човек по бреговете на поне десетина пристанища по Южните морета.

— Корнелий Дизи ли виждам? — извика той.

— Да, а това сте вие, Грийф — отвърна мъжът и двамата си стиснаха ръцете.

— Ела с мен, на борда има чудесно ирландско уиски — покани го Грийф.

Корнелий изпъчи гърди и застана важно.

— Не, господин Грийф. Сега аз се наричам Фулуалеа и няма да успеете като едно време да ме съблазните с пиене. При това по волята на негово величество, милостивия крал Тулифау, аз съм министър на финансите. Изпълнявам и длъжността върховен съдия, освен в случаите, когато кралят сам пожелае да се позабавлява с везните на правосъдието.

Грийф подсвирна от учудване.

— Ти си значи Перата на слънцето!

— Предпочитам да ме наричате с моето местно име — поправи го той. — Имам чест да ви се представя: Фулуалеа. Без да забравям старото приятелство, господин Грийф, с голямо съжаление трябва да ви съобщя новината. Вие сте длъжен да заплатите законните вносни мита, така както и всеки друг търговец, който идва с намерението да ограбва жителите на кораловите острови, мирните полинезийци. Какво исках да кажа? Ах, да! Спомних си. Вие нарушихте правилника. Влязохте в пристанището на Фиту-Айва след залез слънце с престъпни намерения, без да запалите светлините на борда. Не ме прекъсвайте! Видях ви със собствените си очи. За това нарушение трябва да платите глоба в размер на пет лири. Имате ли джин на кораба? Това също е голямо нарушение. Животът на моряците в нашето благоустроено пристанище ни е много скъп и не можем да го излагаме на риск, за да спестите газ за едно пени. Защо не ми отговорите дали имате джин? Питам ви като началник на пристанището.

— Натоварил си се с много задължения — ухили се Грийф.

— Такъв е тежкият дълг на белия човек. Тези търговци мошеници са струпали всичко върху бедния Туй Тулифау, най-добрия от всички монарси из Южните морета, и смучат от царската трапеза. И аз именно, Корнелий-Фулуалеа, се заех да внедря тук законен ред. Много ми е неприятно да ви съобщя, но като началник на пристанището съм длъжен да ви обвиня и в нарушение на карантината.

— Каква карантина?

— Има нареждане от пристанищния лекар. Всякакви контакти с брега са забранени, докато корабът не мине през карантината. Представяте ли си какво страшно бедствие ще причините на доверчивите индонезийци, ако на вашия кораб има варицела или коклюш? Кой ще защити добродушните и доверчиви туземци? Аз, Фулуалеа, Перата на слънцето, съм се заел с тази велика мисия,

— А кой, по дяволите, е този пристанищен лекар? — заинтересува се Грийф.

— Аз, Фулуалеа. Вашето нарушение е много сериозно. Считайте, че сте глобен с пет сандъка първокласен холандски джин. Грийф избухна в искрен смях.

— Все ще се разберем някак си, Корнелий. Ела да пийнем по чашка на борда.

Перата на слънцето с величествен жест отклони предложението.

— Това е подкуп. С подкупи не се занимавам, защото не е в нрава ми. А защо не представихте корабните документи? Като началник на митницата ви глобявам пет лири и още две каси джин.

— Слушай, Корнелий. Разбирам да се пошегуваш, но това минава вече всякакви граници. Тук не е Левука. Окото ми няма да мигне да ти разбия носа. Не си въобразявай, че си ме изплашил.

Смутен и объркан, Перата на слънцето отстъпи.

— Само да смеете да ме докоснете — каза той със заплашителен глас. — Вие сте прав. Тук не е Левука. И тъкмо затова, защото сега зад гърба ми е Туй Тулифау и цялата кралска армия, аз мога и ще ви поставя на място. Трябва веднага да платите глобите, в противен случай ще конфискувам кораба ви. Вие не сте първият. И Питър Джии, закупчикът на перли, се промъкна в пристанището, нарушавайки всички правила, а отгоре на това вдигна страшна врява заради някакви си дребни глоби, които няма да плати; сега е на брега и обмисля как да не ги плати.

— Да не искаш да кажеш…

— Разбира се, че го направих. Изпълнявайки моята висока длъжност, конфискувах шхуната му. Една пета от нашата вярна армия сега се намира на борда й. Точно след седмица шхуната ще бъде продадена. В трюма й има десет тона раковини, които мога да отстъпя срещу джин. Това ще бъде изгодна сделка за вас. Колко джин казахте, че имате?

— Пак за джина ли?

— Защо не? Туй Тулифау пие по кралски. Вярно е, че кара мозъка ми да работи извънредно, за да измислям начини да го снабдявам с джин. Когато се напие, става страшно отстъпчив. Цялата банда придворни са вечно пияни. Безобразие! Е,;

мистър Грийф, ще заплатите ли доброволно глобата, или ще ме принудите да приложа по-строги

мерки?

Грийф се обърна, рязко към него.

— Корнелий, ти си пиян. Размисли и ела на себе си. Старите безгрижни дни отлетяха. Тези номера вече не ми минават.

— Ако мислите да се връщате на кораба, Грийф, аз ще ви спестя тази неприятност. Зная що за човек сте. Предвидих вашата твърдоглава упоритост и взех мерки. Ще намерите целия си екипаж на брега. Вашата шхуна е конфискувана!

Грийф пристъпи към него, като все още вярваше, че Корнелий се шегува. Фулуалеа отново изплашено отстъпи. Фигурата на някакъв едър мъж се мярна зад него в тъмнината.

— Ти ли си, Уилиами? — попита Фулуалеа с напевен глас. — Ето ти още един морски пират. Защити ме със силата на твоите ръце, о могъщи братко мой!

— Привет, Уилиами — обади се Грийф. — Откога Фиту-Айва се управлява от един левукски безделник? Той ми каза, че моята шхуна е конфискувана. Истина ли е това?

— Истина е — изръмжа басово Уилиами. — Имаш ли още копринени ризи като тази на Уили Смий? Туй Тулифау иска такава риза. Дочул е вече за нея.

— Ще я получи — прекъсна го Фулуалеа. — Кралят ще има и ризи, и шхуни.

— Твърде своеволно постъпваш, Корнелий — промърмори Грийф. — Това е явно разбойничество. Ти конфискуваш моята шхуна без всякакво основание.

— Как така без основание? Като че ли преди пет минути на същото това място вие не отказахте да заплатите глобите, които ви наложих?

— Но шхуната е била конфискувана преди това.

— Разбира се, но какво от това? Знаех, че вие ще откажете да платите. Всичко е законно, неправда не е допусната. Правдата, това е най-лъчезарната звезда, пред чийто сияещ олтар Дизи или Фу-

луалеа — което е едно и също — се прекланя винаги, о Махайте се, господин търговецо, или ще повикам дворцовата стража. Уилиами, този търговец е непо— д правим. Извикай стражата!

Уилиами наду свирката, която висеше на широките му голи гърди, завързана на шнур от кокосови нишки. Грийф замахна гневно с юмрук към Корнелий, но той се шмугна зад масивния гръб на Уилиамс, където беше на сигурно място. По пътеката:

на двореца вече тичаха дванадесет снажни полинезийци, високи по шест фута, и се строиха зад своя

началник. — Махайте се, господин търговецо — заповяда Корнелий. — Разговорът ни е приключен. Утре ще разгледаме вашите провинения в съда. Длъжен сте да се явите в двореца точно в десет часа, за да отговаряте за следните провинения: нарушение на общественото спокойствие, бунтарски и предателски изявления, дръзко нападение на върховен съдия с намерение за побой, нараняване и нанасяне на тежки осакатявания, неспазване на карантината, нарушаване на установените в пристанището правила и грубо незачитане на митническите норми. Утре, драги, утре сутринта, още преди да е паднал плодът от хлебните дървета, правосъдието ще си каже думата. И господ да има милост към душата ви!