Перата на слънцето

IV

Преди да бе дошло време за делото, Грийф, придружен от Питър Джин, успя да издействува среща с Туй Тулифау. Заобиколен от няколко вожда, кралят лежеше в дворцовата градина на рогозки, постлани под сянката на авокадови дървета. Въпреки ранния час дворцовите прислужнички неуморно разнасяха джин. Кралят се зарадва много, като видя своя стар приятел Давида, и изказа съжаление, че си е навлякъл неприятности с новите разпореждания. Но упорито избягваше да разисква повече този въпрос. На всички протести на ограбените търговци кралят отвръщаше с предложение да пийнат по чашка. „Наздраве“ беше неизменният му отговор. Само веднъж изрази своите чувства и каза, че Перата на слънцето е прекрасен човек и в двореца никога не е царяло такова благополучие като сега. В хазната за пръв път имало толкова много пари, а в двореца — толкова джин.

о — Много съм доволен от Фулуалеа — каза в заключение той. — Наздраве!

— Трябва да изчезваме оттук колкото се може по-скоро — пошепна малко по-късно Грийф на Питър Джим, — в противен случай съвсем ще се напием. Освен това след няколко минути ще ме съдят за палеж, ерес, проказа или бог знае още за какво друго, затова главата ми трябва да е бистра.

Когато се отдалечаваха от краля и неговите придворни, погледът на Грийф попадна за миг на кралица Сепели. Тя надничаше крадешком към своя августейши съпруг и неговите сътрапезници и по изражението на намръщеното й лице Грийф разбра, че трябва да действува само чрез нея.

В друг сенчест ъгъл на големия дворцов парк Корнелий председателствуваше съда. Заседанието, изглежда, бе започнало рамо, защото, когато Грийф пристигна, делото на Уилям Смий вече привършваше. Цялата кралска армия, с изключение на частта, която охраняваше конфискуваните морски съдове, присъствуваше,на съдебното заседание.

— Да стане подсъдимият — каза Корнелий, — за да изслуша справедливото и милостиво решение на съда. За безпътност и непристойно поведение, неподобаващо на един магазинер на кораб, съдът го наказва с глоба. Подсъдимият твърди, че няма пари. Добре. За съжаление нашият съд не разполага със затвор. Поради тази причина и предвид бедността на подсъдимия съдът го глобява една бяла копринена риза, по модел, изработка и качество еднаква с тази, която е в момента на гърба му.

Корнелий даде знак с глава и няколко войници отведоха Уили зад едно авокадово дърво. Минутка след това Уили се появи без въпросната дреха на гърба си и седна до Грийф.

— В какво си се провинил? — попита го Грийф.

— Да ме вземат мътните, ако зная. А вие какво престъпление сте извършили?

— Следващият — каза Корнелий със строго официален тон. — Обвиняеми Дейвид Грийф, станете! Съдът разгледа показанията по вашето дело, или поточно дела, и взе следното решение… Млъкнете! —

изрева той на Грийф, който се опита да го прекъсне. — Повтарям, че всички показания против вас са разгледани, и то най-внимателно. Съдът не желае да утежни положението на обвиняемия, затова се възползува от случая да го предупреди, че с подобно поведение ще си навлече присъда и за оскърбление на съда. За открито и нагло нарушение на установените в пристанището правила и норми, неспазване на карантината и нарушение на законите на мореплаването неговата шхуна „Контени“ се конфискува в полза на правителството на Фиту-Айва и след десет дни, считано от днес, ще бъде продадена на публичен търг заедно с всички нейни принадлежности и товари. Освен това за извършените от подсъдимия престъпления, като грубо и необуздано поведение и явно незачитане на законите, установени в кралството, същият се глобява сто лири стерлинги и четиринадесет каси джин. Подсъдими, не ви се дава думата. Отговорете само на един въпрос. Ще платите ли, или не?

Грийф поклати отрицателно глава.

— В такъв случай — продължи Корнелий — смятайте, че сте арестуван, но временно оставен на свобода, защото на острова няма затвор, в който да ви задържим. И накрая, на съда стана известно, че рано тази сутрин подсъдимият умишлено е изпратил подчинените нему канаии на рифа да ловят риба за закуска. Това е явно нарушение на правата на рибарите от Фиту-Айва. Нашата промишленост трябва да се защищава. Съдът порицава това действие на подсъдимия и при първото повторение на нарушението той и всички виновми ще бъдат изпратени веднага на каторжна работа по благоустрояването на Пътя на раяитите. Заседанието е закрито!

На излизане от кралския дворец Питър Джин побутна Грийф да погледне към Туй Тулифау, който все още се излежаваше върху рогозките. Ризата на Уили Смий, опъната до скъсване, вече обвиваше тлъстото му кралско тяло. — Всичко е ясно — каза Питър Джин на съвещанието в къщата на Иеремия. — Дизи вероятно е

събрал вече всички пари, които се намират на острова. Междувременно, за да не му пречи кралят,

той го пои с джина, който граби от нашите кораби. Когато му се удаде сгоден случай, ще заграби всички пари и ще офейка с твоята или моята шхуна.

— Той е долен човек — заяви Иеремия, като престана да трие стъклата на очилата си. — Негодник и мошеник. Заслужава да бъде замерен с умряло прасе, с вмирисано умряло прасе.

— Точно така — съгласи се Грийф. — Трябва да бъде ударен с мъртво прасе. Няма да се учудя, Иеремия, ако ти свършиш тази работа. Избери непременно едно мъртво и вече вмирисано прасе. Туй Тули фау е сега при навеса на лодките и отваря една от моите каси с шотландско уиски. Аз ще отида в двореца, за да разговарям тайно с кралицата. В това време ти извади малко стока от склада и я нареди по рафтовете. На теб, Хоукинс, също ще дам от моята стока. Ти, Питър, се заеми с немския магазин. Започнете да продавате и приемайте книжните пари. Бъдете спокойни, аз поемам всички евентуални загуби. След три дни, ако не се лъжа, ще се свика, всенародно събрание, в противен случай ще има революция. Ти, Иеремия, пръсни пратеници по целия:

остров, при рибарите, земеделците, навсякъде, даже, в планината при ловците на диви кози. Нека всички, се съберат в двореца на краля точно след три дни.

— А войниците? — възрази Иеремия.

— Аз поемам грижата за тях. От два месеца не са им плащали заплати. При това Уилиами е брат на кралицата. И не излагайте по рафтовете много стока наведнъж. Когато войниците дойдат да купуват с книжни пари, не им продавайте нищо.

— Тогава те ще изгорят магазините! — отвърна Иеремия.

— Оставете ги. Крал Тулифау ще заплати всичко, ако войниците се осмелят да го сторят.

— И моята риза ли ще заплати? — попита Уили Смий.

— Това си е чисто лична работа между вас двамата — отвърна Грийф,

— Гърбът на ризата е започнал да се пука — каза жално Уили. — Забелязах това още тази сутрин, пък

кралят я бе носил едва десетина минути. Платих тридесет шилинга за ризата, а успях да я облека само веднъж. — Откъде да взема умряло прасе? — попита Иеремия.

— Ще трябва да заколиш някое — отвърна Грийф. —

Заколи едно по-малко прасе.

— Едно малко прасе струва десет шилинга.

— Няма значение, запиши сумата в графата за текущи разходи.

Грийф помълча малко и добави:

— Ако искаш прасето да се вмирише добре, заколи го още сега.