Перата на слънцето

VII

В деня на съвета населението на острова се насъбра в Столицата. С кану и риболовни кораби, пеша’ и на магарета петте хиляди жители на Фиту-Айва се струпаха в града. Изминалите три дни бяха изпълнени с вълнуващи събития. Най-напред търговците започнаха да разпродават най-различни стоки. Те отказваха да продават само на войниците и ги

съветваха да се обърнат към Фулуалеа за монети.

„Нали на книжните пари пише — говореха търговците, — че при поискване срещу тях ще се дават монети?“ Единствено големият авторитет на Уилиами възпираше войниците да не опожарят магазините на

——

1 Я м (англ. уат) — вид тропическо растение, което използува за ядене. Б. пр.

търговците. Въпреки това едия от складовете на Грийф с сушени кокосови орехи изчезна в пламъците на пожара и Иеремия записа загубата за сметка на краля. Иеремия също стана жертва на ругатни и присмех; на всичко отгоре счупиха и очилата му. Пръстите на Уили Смий се обелиха. Обелиха ги трима разгорещени войници, които един след друг и с всичка сила удариха челюстите си в свитите му юмруци. Капитан Бойг получи същите наранявания. Единствен Питър Джии отърва кожата си, защото по щастлива случайност в неговите юмруци не се удариха челюст.и, а кошници с хляб.

Съветът се свика в дворцовия парк. Туй Тулифау щ седеше до кралица Сепели, заобиколен от своите сътрапезници — вождовете. Дясното око и дясната страна на брадата му бяха подути, като че ли и той се бе натъкнал на някой чужд юмрук. Тази сутрин в двореца се носеше слух, че кралица Сепели му бе хвърлила як съпружески бой. Във всеки случай нейният съпруг днес беше трезвен и тлъстото му тяло прозираше унило през разкопчаната копринена риза на Уили Омии. Туй Тулифау непрестанно утоляваше мъчителната си жажда с млади кокосови орехи. Извън парка, възпирани от войниците, се тълпяха обикновените хорица. В двореца бяха допуснати само някои по-дребни вождове, селски девойчета и местни красавици и пратениците със своите съветници. Корнелий Дизи, както подобава на едно високопоставено и уважавано лице, седеше отдясно на краля. От лявата страна на кралицата, точно срещу Корнелий, заобиколен от белите търговци, които го бяха избрали за свой представител, седеше Иеремия. Лишен от своите очила, той бе вперил късогледите си очи в министъра на финансите.

Един след друг ставаха и говореха пратениците от надветрената и подветрената страна на крайбрежието и пратениците от планинските села, всеки един поддържан от придружаващите го вождове и от по-незначителни оратори. Всички говореха за едно и също. Оплакваха се от книжните пари. Работите на острова вървели зле. Никой не сушал вече ядки от кокосови орехи. Народът станал недоверчив. До там дошли работите, че всички искали да изплатят своите задължения, а никой не желаел да получи обратно парите си. Кредиторите даже бягали от своите длъжници. И всичко само затова, защото книжните пари не стрували нищо. Цените непрестанно се увеличавали, а продуктите все по-мъчно се намирали на пазара. За едно пиле се плащало три пъти повече и когато го купиш, то се оказвало толкова жилаво, че ако не успееш да го продадеш веднага, умирало от старост. Бъдещето на целия остров било твърде мрачно, както показвали разни знамения й предвещания. Плъхове нападали някои области. Реколтата била слаба. Плодозете на ананозите1 дървета били малко. На подветрената страна на крайбрежието най-необяснимо окапали листата на най-хубавото авокадово дърво. Манговите плодове тази година били съвсем безвкусни. Червеи нападнали бананите. Рибата изчезнала от океана, навъдили се безброй акули. Дивите кози се покатерили по непристъпните височини. Брашното в складовете загорчало. Из планините се чувал от време на време някакъв тътен, а нощем бродели духове; една жена от ПунтаПуна изведнъж онемяла, в село Ейхо се родила коза с пет крака. Старейшините от селата бяха твърдо убедени, че всички тези злини се дължат на странните пари, пуснати от Фулуалеа.

От името на армията говори Уилиами. Той каза, че неговите войници са недоволни и се бунтуват. Въпреки кралската заповед търговците не приемали новите пари. Той не можел да каже нищо друго, но изглеждало, че странните пари на Фулуалеа са виновни за всичко.

След това от името на търговците думата взе Иеремия. Когато се изправи, всички забелязаха, че между широко разкрачените му нозе е поставена голяма кошница, изплетена от трева. Иеремия се разпростря върху качествата на тъканите, носени на острова от търговците, спомена тяхното разнообразие, красота и трайност, предимствата им пред местната тапа — промокаема, нетрайна и груба. Никой не носел вече тапа, докато преди да пристигнат на острова търговците, всички носели тапа, нищо друго освен тапа. А какво да каже за мрежите против комари, които се продават почти без пари в магазините и които и най-изкусният тъкач на мрежи във

——

А н а ново дърво — вид тропическо дърво. 5. пр.

Фиту-Айва не би могъл да измайстори и за хиляда години! По-нататък той се разпростря върху несравнимите достойнства на пушките и брадвите; на стоманените рибарски въдици, стигна чак до иглите, конците и риболовните влакна и приключи с бялото брашно и газта.

След това Иеремия изложи своите доводи в строга последователност, със съответните „първо“, „второ“ и следващи подточки, заговори за организацията на работата, за реда и цивилизацията. Твърдеше, че търговецът е носител на цивилизацията и неговата дейност трябва да се покровителствува, в противен случай той няма да идва на острова. Далече на запад имало острови, където не покровителствували търговците. И какъв бил резултатът? Търговците не посещавали тези острови и хората там живеели като диви животни. Ходели голи, за копринени ризи не били и чували (тук Иеремия насочи погледа си към краля и намигна многозначително) и се самоизяждали.

Подозрителните хартийки, пуснати от Перата на слънцето, не са никакви пари. Търговците знаели какво представляват истинските пари, затова не искали да ги приемат. Ако във Фиту-Айва настояват търговците да приемат тези пари, те щели да си заминат завинаги. Тогава днешните жители на Фиту-Айва, които са забравили как се тъче тапа, ще тръгнат голи и ще почнат да се изяждат едни други.

Иеремия говори цял час за още много други работи, като се връщаше винаги към това, колко непоносим щял да стане животът им, когато ги напуснат търговците.

— И тогава — каза в заключение той — знаете ли как ще наричат из целия свят жителите на Фиту-Айва? Кай-канака1, така ще ни наричат. Кай-канака, кай-канака!

Туй Тулифау каза само няколко думи.

— Ние чухме какво мисли народът, армията и търговците — каза той. — Сега е ред да чуем Перата на слънцето. Не може да се отрече, че той върши чудеса със своята финансова система. Неведнъж ми е обяснявал действието на тази система — заключи Туй Тулифау. — Всичко е много просто. Сега ще го обясни и на вас.

——

’ Людоеди. Б. а.

Корнелий заяви, че всичко идвало от белите търговци, които устроили заговор против него. Иеремия бил напълно прав за безбройните положителни качества на бялото брашно и газта. Жителите на Фиту-Айва не желаели да стават кай-канаки. Фиту Айва се стремял към цивилизацията, към все по-голяма и по-голяма цивилизация. В това се състояло и най-важното, затова те трябвало да го слушат?! много внимателно. Книжните пари били главният;! белег на най-висша цивилизация. Ето защо той, Перата на слънцето, ги въвел тук. По същата причина търговците се опълчили против тях. Те не желаят ли Фиту-Айва да стане цивилизована страна. А защо докарват стоките си във Фиту-Айва чак от другия край на океана? Той, Перата на слънцето, ще им

каже защо именно на това голямо събрание, и то;

право в лицето. В техните собствени страни хората били твърде много образовани, за да позволят на търговците да извличат такива огромни печалби

каквито изсмукват от Фиту-Айва. Ако жителите на острова станели цивилизован народ, цялата търговия на белите търговци щяла да се изпари във въздуха.! Тогава всеки човек от Фиту-Айва можел, ако пожелае, сам да стане търговец.

Ето защо белите търговци се бунтуват против книжните пари, които той, Перата на слънцето, въвел на острова. Защо го наричали Перата на слънцето? Затова, защото носи светлина от безбрежната вселена. Книжните пари — това е светлината. Крадците търговци не могат да виреят на светлина. Затова се борят против нея.

Той можел да докаже това пред славния народ на Фиту-Айва. И щял да го докаже чрез устата на, своите врагове. Известно било, че всички високо— цивилизовани народи са въвели системата на книжните пари. Нека самият Иеремия да каже не е ли така.

Иеремия мълчеше.

— Виждате ли — продължи Корнелий, — не отговаря. Не може да отрече истината. Англия, Франция, Германия, Америка, всички велики страни от Папалангата са въвели системата на книжните пари. Тя съществува от векове. Аз се обръщам към тебе, Иеремия, като към честен човек, който по-рано усърдно проповядваше божията вяра, можеш ли да отречеш,

че в тези велики страни съществува подобна система?

Иеремия не можа да отрече това и пръстите му заиграха нервно по връзките на кошницата, поставена до краката му.

— Виждате ли? Всичко, което казах, е истина — продължаваше Корнелий. — Иеремия също е съгласен с мен. А сега се обръщам към вас, добри хора

от Фиту-Айва. Ако книжните пари са подходящи за задморските страни, защо да не са подходящи и за Фиту-Айва?

— Не е така — извика Иеремия. — Хартийките на Перата на слънцето са съвсем различни от книжните пари на великите държави.

Очевидно Корнелий се бе подготвил за това възражение. Той вдигна високо във въздуха една от банкнотите, които бе въвел на острова, за да я видят добре ноиаките.

— Какво .е това? — попита той.

— Хартия, проста хартия — отвърна Иеремия.

— А това?

Този път Корнелий държеше в ръката си една английска банкнота.

— Това са английски книжни пари — обясни той;на съвета, като приближи банкнотата към Иеремия, за да я разгледа по-добре. — Кажи, Иеремия, вярно

ли е, че това са английски книжни пари?

Иеремия кимна неохотно с глава в знак на съгласие.

— Ти каза, че парите на Фиту-Айва не са нищо друго освен хартия. А тези английски пари какво са? Трябва да отговориш като честен човек. Всички очакваме твоя отговор, Иеремия!

— Те са… те са… — започна обърканият Иеремия, след това замънка отчаяно; той не беше силен а софистйката.

— Хартия, проста хартия — довърши вместо него Корнелий, като подражаваше неговия смутен говор.

По лицата на присъствуващите личеше, че Корнелий е успял да убеди всички. Кралят възторжено

Ръкопляскаше и говореше тихо:

— Всичко е ясно, съвсем ясно.

— Както виждате, Иеремия сам призна всичко. — т позата и лицето на Дизи струеше триумфът на победата. — Той не можа да открие никаква разлика, защото такава разлика не съществува. Нашите книжни пари са като английските. Те са истински пари.

В това време Грийф пошепна нещо на ухото на Иеремия, който кимна с глава и започна да говори:

— На всички папаланги е известно-, че английското правителство обменя книжните пари с монети.

Дизи се почувствува окончателно победител. Той размаха във въздуха една от банкнотите на Фиту-Айва.

— Нима тук,не е написано същото? Грийф пошепна нещо на Иеремия.

— Написано ли е, че срещу тези книжни пари ще заплащате монети? — попита Иеремия.

— Да, точно това е написано.

Грийф за трети път подсказа нещо на ИеремиЯ

— При поискване ли? — попита Иеремия.

— Да, при поискване — убеди го Корнелий.

— Тогава аз искам да обменя моите книжни пари още сега — заяви Иеремия, като измъкна малка пачка банкноти от кесията, която висеше на пояса му.

Корнелий обгърна пачката с бърз и пресметлив поглед.

— Добре — съгласи се той. — Аз ще ти дам веднага монетите. Колко пари имаш тук?

— Сега ще видим как действува нашата нова система — обяви кралят, като споделяше триумфа на своя министър.

— Чухте ли? Ще обмемя книжните пари с монети! — извика Иеремия на присъствуващите.

В същото време бръкна с две ръце в кошницата и започна да вади оттам още много други пачки с фитуайвански банкноти. Тогава във въздуха се разнесе някаква особена миризма, която усетиха всички в съвета.

— Аз имам хиляда двадесет и осем лири, двадесет шилинга и шест пенса — продължи Иеремия. — Ето и торба за монетите.

Корнелий се стъписа. Той не очакваше, че Иеремия ще поиска такава голяма сума, а и като огледа:

с тревожен поглед събранието, забеляза, че вождове, и пратеници измъкват от джобовете си цели пачки:

банкноти. Войниците, с двумесечните си заплати в:

ръце, напираха към съвета, а зад тях се тълпеше народът, помъкнал още повече пари.

— Вие създавате паника, за да унищожите нашата банка — обърна се укорително Корнелий към Грийф.

— Ето торба за монетите — настояваше Иеремия.

— Трябва да отложим обмяната — промълви отчаяно Корнелий. — Банката сега е затворена. Иеремия размаха пачка банкноти.

— Тук не пише нищо за работното време на банката. Пише: „при поискване“ и аз искам парите да ми се обменят сега!

— Кажете им да дойдат утре, о Туй Тулифау — обърна се Корнелий с молба към краля. — Утре всичко ще им бъде платено.

Туй Тулифау се подвоуми, но неговата кралица го изгледа страшно и мускулите на бронзовата й ръка се опънаха, когато сви заплашително юмрук. Той се опита да отмести погледа си от нея, но не успя. Кралят се изкашля нервно.

— Ние искаме да видим как действува твоята система — нареди той. — Хората са дошли отдалече.

— Нима искате да изплатя толкова много пари? — прошепна Дизи на краля.

Сепели чу какво каза Дизи и изсумтя така свирепо, че кралят неволно се отдръпна от нея.

— Не забравяй прасето — пошушна Грийф на Иеремия, който веднага стана.

С един жест Иеремия спря надигащия се порой от човешки гласове.

— Във Фиту-Айва съществуваше стар и почитан обичай — каза той. — Когато се докажеше, че някой човек е престъпник, чупеха всичките му стави с тояга, а след това го завързваха на кол и го оставяха на някоя плитчина в морето, докато акулите го изядат жив. За съжаление тези дни отдавна са минали. Но у нас все още се е запазил друг стар и почитан обичай. Той е познат на всички. Изобличеният в кражба и лъжа се бие с умряло прасе.

Бръкна с дясната си ръка в кошницата и макар че беше без очила, с умрялото прасе, което извади от нея, улучи точно врата на Дизи. Иеремия запрати прасето с такава сила, че министърът на финансите се търкулна встрани. Преди да се бе окопитил, с ловкост, неподозирана за жена, която тежи двеста и шестдесет фунта, към него се хвърли Сепели. С една ръка тя хвана Корнелий за яката на ризата, а с другата замахна с прасето и сред възторжения рев на своите възхитени поданици се разправи по кралски с него.

На Туй Тулифау не остана нищо друго, освен да се примири с позора на своя любимец. Той отхвърли, назад своето огромно, мазно тяло, излегна се върху рогозките и се разтресе от гръмогласен, исполински смях.

Когато Сепели пусна прасето и министъра, видя пратеник от надветрената страна на крайбрежието, повдигна веднага вмирисания труп на прасето. Корнелий се изправи и хукна да бяга, но хвърленото след него прасе го удари през краката и той отново се преметна. Народът и армията с викове и смях се включиха в забавлението. Както и да се кривеше, както и да се отскубваше, бившият министър на финансите беше посрещан или повалян от свистящото във въздуха прасе. Корнелий се мяташе между аво-кадоеите дървета и палмите като подплашен заек. Нито една ръка не се докосна до него, неговите мъчители дори му даваха път, но го преследваха упорито и непрекъснато запращаха прасето върху него.

Когато Корнелий и преследвачите му се скриха от погледа по Пътя на ракитите, Грийф поведе търговците към кралската хазна. До вечерта и последната фитуайванска банкнота бе обменена с монети.