Пери Мейсън и русото момиче

21

Дела Стрийт се сгуши до Пери Мейсън на предната седалка на колата. Адвокатът превключи скоростите и се отдалечи от голямата къща, където хората безредно се тълпяха, репортерите от вестниците щракаха със светкавиците на фотоапаратите си и задаваха въпроси.

— Доста неприятно, а, Дела? — попита Мейсън загрижено.

— Доста неприятно, но не непоносимо. Бил е улучен с едри съчми в гърба. Не са го уцелили в гръбнака, но… Е, разбира се, това беше краят му и те бяха доста груби, за да може предсмъртните му показания Да се приемат в съда. Казаха му, че умира, и го накараха да повтори, че знае това.

— Той призна ли?

— Да, всичко. Но за теб няма нищо ново. Лейтенант Траг се удиви колко точно си успял да възпроизведеш случая и до най-малките подробности. Гленмор е отговарял за експлоатацията на мините и е получавал процент върху тонажа от натрошена руда. Всичко е доста объркано, но важното е, че в някои от мините са попаднали на твърде богата на метал руда и Гленмор започнал нелегално да я смесва с обикновена скална маса, така че да получи същия краен продукт. Естествено, много по-лесно му е било да добавя отпадъчната скала, отколкото да копае. По този начин е получавал почти двойна печалба. Неминуемо някои от отборните служители в мината е трябвало също да бъдат въвлечени. У Бартслър се зародили съмнения и Гленмор се заел да търси някакъв коз срещу него, нещо, което би… Какво да ти обяснявам, всичко останало ти е ясно.

— Той спомена ли, че момчето не е внук на Бартслър?

— Не, честно казано, шефе, мисля, че не е знаел. Очевидно е смятал, че Милдред Данвил просто се е намесила в играта и е отвлякла детето… Боже господи! Това пък какво е?

Мейсън изви колата така, че фаровете осветиха една фигура, която куцукаше по улицата.

— Човек, когото явно са нападнали и ограбили… Но това е Карл Фреч!

Мейсън отвори вратата и изскочи на тротоара.

— Здравейте, Фреч. Какво се е случило? Фреч му хвърли поглед, който очевидно трябваше да бъде изпълнен с достойнство и презрение, и отмина.

— Ей! — подвикна Мейсън. — Какво се е случило? Младежът дори не се обърна назад.

— Исках да поговоря с него — обясни Мейсън на Дела Стрийт — и да му съобщя за събитията вкъщи… Е, добре, нека си върви.

— За бога, какво ли може да му се е случило? — попита Дела Стрийт.

Мейсън се засмя:

— Забрави ли, че беше излязъл с жена от агенцията на Пол Дрейк? Тя имаше задачата да получи сведения, но да не го оставя да прекалява. И ако си спомняш, въпреки скромния си вид девойчето е шампион по бокс в категория перо за жени и е излизало на ринга с мъж като спаринг партньор. Явно, че Карл се е главозамаял от побойническия си успех. Ако иска да играе ролята на пещерен човек, би трябвало да изучи мъжкото изкуство на самозащита.

Дела Стрийт се разсмя.

— Само да го види Даяна! Чудесно са го подредили — до утре сутринта окото му ще посинее.

— Детективите на Пол Дрейк си ги бива — отбеляза адвокатът, — но колите му са в ужасно състояние.

— А как ще се прибере Пол, като му взехме колата?

— Полицията ще го закара. Тъй като е присъствал по време на престрелката, ще го вземат за свидетел и ще го задържат още час-два. Междувременно, Дела, нас ни чака една задачка.

— Аз съм ясновидка: Отиваме да хапнем.

— И да се отървем от вкуса на шоколада. Повдига ми се от него — призна Мейсън.

— На мен също — засмя се Дела.

— Може би ще намерим някъде чудесна сочна пържола с гъби, картофи по лионски и франзели на филийки, препечени до златистокафяво, които да хрупкат…

— И тъй като е късно вечерта — намеси се Дела Стрийт — й няма да имаме повече клиенти, може да поръсим малко стрит чесън върху хлебчетата, а?

— И да изпием бутилка червено вино — добави Мейсън.

— Какво ни бави? — попита Дела Стрийт.

— Само страхът сержант Холкъм да не ни хване, че караме с превишена скорост — призна адвокатът с усмивка.

— Как ще съобщиш на Бартслър, че момчето не му е внук?

— Не ставай глупава! Изобщо няма да му кажа.

— Значи ще го оставиш да…

— Защо не? — попита Мейсън. — Момчето остана сираче. Никой не знае кой е баща му. Майка му е убита. Според акта за раждане той е син на Робърт Бартслър и има законното право да носи името Робърт Бартслър младши. Бартслър има много пари, а малчуганът ще помогне на Хелън й Джейсън да се сдобрят…

— Но няма ли Бартслър да разбере? Няма ли да види, че детето не прилича на никого от семейството? Че…

Мейсън се засмя:

— Дела, трябваше да видиш как Бартслър се радва на детето, за да разбереш как тълкуваме фактите според желанията си. Преди да дойде линейката и да му поставят упойка, той видя малкия и кълна се, че в този момент бе забравил за болката в коляното. Лицето му сияеше и като се има предвид какъв заклет скептик е, прояви удивително лековерие.

— В какъв смисъл?

— Търсеше общи семейни черти. Според него момчето имало челото на майка си и устата на баща са, а очите му били точно копие на очите на майката на Бартслър и…

— Боже господи! — възкликна Дела. — И това от устата на скептик, който се гордее с факта, че трудно може да бъде убеден в каквото и да било.

— Точно така. Още един пример на каква доверчивост е способен човек въпреки всичките си усилия да изповядва непоклатим, суров скептицизъм, когато става въпрос за нещо, в което иска да повярва. Колко хора могат да се погледнат в огледалото и да се видят такива, каквито са в действителност? Те виждат въображаемия образ, който са изградили за себе си — с десет-двайсет години по-млади, отколкото са.

Дела Стрийт се разсмя:

— Това вече се отнася за жените.

— Не, жената е по-честна към себе си, малко по-критична в оценката си. Жените не се самозалъгват като мъжете. Те са и по-романтични, но и по-реалисти.

Мейсън зави и влезе в една странична уличка.

— Спомняш ли си това уединено място, Дела? — въодушеви се той. — Тук сервират чудесни питки, запечени със сирене и подправки отгоре.

— О, да! — възкликна Дела. — И имат чудесно вино. Отдавна не сме идвали тук, шефе.

— С Пол Дрейк често се срещахме тук — спомни си Мейсън. — Чудя се дали Пол е успял да довърши вечерята си. Така и не разбрах.

Мейсън и Дела Стрийт влязоха в малкия ресторант. Оберкелнерът ги позна и ги настани в едно сепаре.

— Какво ще правиш с дневника на Милдред? — заинтересува се Дела Стрийт, след като изпиха по един коктейл, придружен със зелени маслини.

— Ще го изгоря — заяви Мейсън — с подходяща церемония. В края на краищата адвокатът е нещо като лекар, само че лекарят лекува телата на хората, а адвокатът съзнанието им. Макар че по — добре да се възползваме от възможността за едно изнудване в името на доброто.

— Хелън ли искаш да сплашиш?

— Да. АКО се държи добре и се отнася с Бартслър както трябва, ще й обещаем, че няма да показваме дневника на никого.

— Ще я обвинят в измама ли?

— Точно така.

— А Бартслър? На него кой ще му държи юздите?

— Разчитам на внука му. Той…

— О, боже? Ето го и Пол Дрейк пристигна.

Дрейк се изправи до масата им.

— Мини навътре, Пери. Да не си мислите, че ще вечеряте само двамата, без мен?

— Какво става? — попита Мейсън. — Не беше ли свършил с вечерята, когато те повиках но телефона?

Дрейк се намръщи, сякаш се мъчеше да си припомни нещо отдавна отминало.

— А, вечерята. Хапнах, хапнах. Не стигнах до десерта, но си хапнах. Само че оттогава много вода изтече.

— Искаш да кажеш, че пак си огладнял и смяташ да натрапиш компанията си на нашата вечеря? — намигна закачливо Мейсън.

— Точно така — заяви Дрейк — Дойде ми наум, че сте тук. Онези проклети полицаи ме оставиха да се връщам с такси. Разходите са за твоя сметка. Леле майчице, как не останахте у Бартслър още пет минути?!

— Защо?

— Трябваше да видите Карл Фреч.

— Видяхме го.

— Къде?

— На улицата, около две преви преди къщата. Вървеше пеша.

Дрейк отметна глава и се разсмя. — Малко преди да се прибере, се обади детективката, за да ми докладва. Спомняте си, че е участвала като боксьор в…

— Да, спомням си. Какво ти докладва?

— Накарала е Карл да признае, че е бил в апартамента на Даяна. Той се увлякъл да се хвали как е заблудил полицията.

— Защо е ходил в апартамента, Пол?

— Трябва ли да ти обяснявам?

— Само за това ли?

— Само за това. Според сведенията младежът е един нахален женкар, който с изнудване и юмруци допълва така наречения си чар. Похвалил се на моята детективка, че нито една жена не могла да му устои. Направил восъчни отпечатъци от ключовете на Даяна.

Твърдял, че когато едни мъж удари яко една жена, след това тя изпитва инстинктивно биологично желание да му се отдаде.

— Продължавай — усмихна се Дела Стрийт, — започна да става интересно.

— Не забравяй, че детективката ми докладваше доста набързо и по телефона. Наложи се да запази по-пикантните подробности за по-късно. Но за да измъкне сведенията, тя оставила у Карл впечатлението, че е попаднал на лесна бройка, и когато разбрал, че си е направил сметката без кръчмаря, той решил да прибегне до физическо насилие. Детективката ми смята, че си е счупила кокалче на ръката. Колата на Карл останала при нея, а той се прибрал пеша.

— И как му се е отразило всичко това. Пол?

— Трябваше да го чуеш как ридае пред лейтенант Траг. Имаше няколко избити зъба и фъфлеше като…

— Някой идва — прошепна Дела Стрийт.

Мейсън вдигна поглед и видя един мъж от друга маса, който беше оставил дамата си и се приближаваше към него.

— По дяволите, Дела — измърмори адвокатът — изглежда, че никога няма да ни оставят насаме.

— Е, ще си тръгна, щом се сърдиш — засмя се Дрейк. — Канех се да потанцувам с Дела преди…

Човекът застана до сепарето и леко се изкашля.

— Извинете, че ви прекъсвам — започна той, — но вие сте Пери Мейсън, нали? Виждал съм ви в съда, Мистър Мейсън, цяла вечер се опитвам да се свържа с вас. Когато влязохте тук, помислих, че съдбата ви е довела. Просто трябва да се посъветвам с вас за нещо, което ме безпокои. Нещо твърде мистериозно и много важно.

Мейсън се усмихна й поклати глава.

— Не преди да изпия още един коктейл, да хапна ордьовър, порция пържола и…

— Ще почакам — настоя тревожно мъжът, — стига само да се съгласите да разговаряте с мен.

— И ще ядем чесън — предупреди го Мейсън. — За какво става въпрос?

— За една рибка.

— Да не би случайно да се шегувате?

— Не, не, за една златна рибка.

— И е важно?

— Разбира се, че е важно. Идва ми да полудея. Но няма да ви задържам повече, мистър Мейсън. Ще ви чакаме там с дамата и ако пийнете едно бренди с нас след вечеря, ще ви разкажа историята в основни линии.