Погребани тайни

БЛАГОДАРНОСТИ

Ще ми се да можех да цитирам покойния Спайк Милигън: „Няма да благодаря на никого, защото свърших всичко сам“. За съжаление, в моя случай това не би било вярно.

Аз свърших само тежката работа, но постоянно се обръщах към малка група жертви — извинете, технически съветници. Ето ги и тях — Джеф Фишбак, невероятен технолог по събиране на улики, сякаш излязъл от „Матрицата“, който знае плашещо много за електронните данни и проследяването на мобилни телефони; Стюарт Алън, забележителен експерт по аудио улики, който също като мен обича хубавото вино и плоските шеги; и за пореден път — Дик Роджърс, основател на Отряда за спасяване на заложници към ФБР и извор на информация за стратегиите при отвличане и спасяване, полевите операции и оръжията.

Много хора от бостънския офис на ФБР ми съдействаха с изясняването на подробностите, особено специален агент Ранди Джарвис, един съвсем истински екшън-герой, който ръководи отряда за борба с насилствените престъпления. Кевин Суиндън ми помогна с дигиталните улики, Ед Каплър — с огнестрелните оръжия, Стийв Виено — с информацията за отвличанията на деца. Благодаря още на специален агент Тамара Харти от екипа за бързо реагиране при отвличане на деца и особено на специален агент Гейл Марсинкевич за инструкциите и обясненията.

Няколко специалисти по хедж фондовете щедро отделиха от времето си, за да ми обяснят тънкостите на бизнеса си — време, което можеха да използват, за да печелят милиони. Да, чувствам се виновен по този повод. Освен това обаче съм благодарен на Джон Джейкъбсън от „Хайфийлдс Капитъл Мениджмънт“, Ричард Лийбович от „Готекс Фъндс“ (чийто син, Джереми, ми показа как се играе на „Зовът на дълга“), Бил Акман от „Ску- еър Капитъл Мениджмънт“ и Сет Кларман от „Бопост Груп“. Кристин Маркъс от „Хайфийлдс“ ми обясни как са структурирани фондовете, както и Стив Олприн от Харвардската мениджмънт компания.

Ник Хелър отново получи съдействие от цял отбор „частни шпиони“ — Скип Брандън и Джийн Смит от „Смит-Брандън Интернешънъл“, Тери Лензнър от „Международна разследваща група“ и Джак Дивайн от „Аркин Груп“.

Колкото до адвокатите, пистолетите и парите — моите най-искрени благодарности към Джей Шапиро за правните съвети; към д-р Ед Навотка младши, който ми помогна с пистолетите и мунициите; на Джак Блум, експерт по офшорно банкиране, компании-паравани и пране на пари, който ми помогна да замисля голямата измама; и на моя стар приятел и неосъден съучастник Джайлз Макнами, собственик на зеления „Ленд Роувър Дифендър“ 110 на Ник.

За помощта с компютърните улики благодаря на Аниш Дан- да и Рич Пърсън от „Ди Ен Ес Ентърпрайз“, на Симсън Гарфинкъл и Марк Спенсър от „Арсенал Кънсълтинг“, и на Лари Даниъл от „Гардиън Диджитъл Форензикс“. За информацията относно засичането на подслушвателна техника — на Кевин Д. Мъри от „Мъри Асошиътс“; относно сателитните комуникации — на Волф Вогел; и относно тайния достъп и охраната — на Марк Тобаяс, Майкъл Хублър и Джефри Дингъл от „Локмастърс Секюрити Институт“. Благодаря също на Ранди Милч от генералния съвет на „Върайзън“, на Майкъл Зайлики, началник на полицията в Риндж, Ню Хампшър, на майор Грег Хейлшорн от Националната въздушна гвардия в Ню Хампшър, на Кевин О’Брайън и Джъстин Съливан от „Риджънт Джет“, на Мърси Карбонел от академия „Филипс Екзитър“, и на Кевин Рош от Службата на шерифите на САЩ. Раджа Рамани от Щатския университет в Пенсилвания, Брайън Просър от Службата по вентилация в мините и Крей Луксбакър от Политехническия институт във Вирджиния ми предоставиха важни подробности за подземните мъки на Алекса Маркъс, а Денис Суийни от едноименното погребално бюро в Куинси, Масачузетс, беше така любезен да ми даде възможност да изпитам онова, което е преживяла. Искрено се надявам да не го повтарям никога повече, поне докато съм жив.

Домо аригато на личния треньор на Ник Хелър, Джак Хоубън, етичен войн и музикант. Кристъфър Роджърс от „Гръб и Елис“ откри стиймпънк офиса на Ник в центъра на Бостън, а Даян Кейнеб ми позволи да настаня Маршъл и Белинда Маркъс в прелестния дом на семейството й в Манчестър. Хилари Габриели и Бет Кетерсън ми разказаха някои неща за площад „Луисбърг“, Луси Болдуин бе модният консултант на Алекса Маркъс, а Вивиън Уайлър и Ана Буарке от „Роко“, моят издател в Бразилия, ми помогнаха с португалския. Лиз Бери ми подсказа няколко хитри начина, по които да разпознавам коренните жители на Джорджия, а благодарение на Шон Риърдън от хотел „Либърти“, Али Халид от „Четири сезона“ и Майк Арнет от „Мандарин Ориентъл“ научих подробности за сигурността в хотелите. На брат ми, Джонатан Файндър, и на д-р Том Уъркман пък дължа медицинската информация.

Парфюмът, който Ник подарява на Даяна, „Nombre Noir“, съществува (макар че вече не се произвежда и е невъзможно да се намери). Предложиха ми го двама забележителни специалисти по парфюмите, биофизикът (и „императрор на ароматите“) Лука Турин и съпругата му, писателката Таня Санчес.

Ако съм допуснал някакви грешки при толкова експерти, които да ми помагат, очевидно някой от тях е пропуснал нещо.

На света няма по-добър литературен агент от Моли Фридрих. Благодаря още на Пол Чироне от агенция „Фридрих“, както и на Луси Карсън за изключително точния редакторски усет. Задължен съм на моя страхотен интернет мениджър, Карен Луи-Джойс, и на първокласния си редактор-изследовател Клеър Лам.

Без Клеър Болдуин, моята асистентка, не бих успял да свърша нищичко. Страхотна си! До гениалния ми редактор, Кийт Кала — знам, че те побърках, докато пишех тази книга… но ти ми го върна. Хенри Файндър, редакционен директор в „Ню Йоркър“, ми оказваше неоценимо съдействие на всеки етап и да, той е по-малкият ми брат.

Откакто поля клавиатурата на лаптопа ми с чаша вода, когато беше на две години, дъщеря ми Ема е проницателен критик на работата ми. Докато пишех „Погребани тайни“, острото й редакторско око се насочи към някои важни сцени и ме спаси от няколко неловки гафа. Бих казал, че си велика, Ем, но ти ще отговориш, че съм жалък старец, който се напъва да се изкара печен.

Съпругата ми, Мишел Суда, върши най-тежката работа на света — омъжена е за писател. Благодаря ти, че остана до мен през цялото време. Знам, че не е лесно.