Благодарности

Както винаги, на четиримата, без които:

Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от ченето ѝ.

Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането ѝ.

Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците ѝ.

Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат.

После, и понеже човекът не е самотен остров, особено този тук, най-сърдечните ми благодарности:

За това, че пося семето на идеята: Ник Лейк.

За това, че отгледа фиданката, докато стане дърво: Робърт Кърби.

За това, че се погрижи дървото да даде златни плодове: Джейн Джонсън.

След това, и понеже плодната метафора се изчерпа, на всички онези, които помогнаха за сътворението, маркетинга, издаването, публицистиката, илюстрирането, превода и най-вече — продажбата на книгите ми, където и да сте по света, но в частност на: Наташа Бардън, Ема Кууд, Бен Норт, Триша Нарвани, Джонатън Лайънс и Джинджър Кларк.

На художниците, които незнайно как успяха да постигнат невъзможното и ми придадат класа: Никълет и Терънс Кейвън, Майк Брайън и Доминик Форбс.

За бездънната ѝ подкрепа и в добро и в зло: Джилиън Редфърн.

На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя, било то във виртуалното пространство, в бара, в някои случаи дори на хартия, за помощта, смеха и множеството идеи, които си струваше да открадна.

Вие си знаете кои сте…