Портретът на един шпионин

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

„Портретът на един шпионин“ е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са плод на авторовото въображение или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с реални личности, били те живи или мъртви, с търговски дейности, фирми, събития или места, е напълно случайна.

Картината „Мадоната с младенеца и Мария Магдалина“, спомената в романа, не съществува в действителност. Ако съществуваше, щеше да прилича поразително на платно на Тициано Вечелио, известен още като Тициан, което е изложено в Държавния музей „Ермитаж“ в Санкт Петербург, Русия. Артикул 12 - „Охра, червено и червено“, маслено платно на Марк Ротко, също не съществува в действителност, но през май 2007 г. подобна картина - „Бял център“ („Жълто, розово и лилаво върху розово“), бе продадена на търг в Ню Йорк за 72,84 милиона щатски долара, което е рекордна сума за творба на този автор. Според публикуваните данни, купувач е владетелят на Катар.

Търговците на произведения на изкуството, аукцйо-нерите и консултантите, които са споменати в романа, са също плод на авторовото въображение и не са замислени като художествени образи на реално съществуващи хора. На улица „Мейсънс Ярд“ 7-8 в Лондон наистина има една очарователна галерия, но единствените прилики между собственика й - неподражаемия Патрик Матиесен, и Джулиан Ишърууд са топлото отношение и тънкото чувство за хумор. Техниките за реставрация и преоблицова-не на картини са описани точно, включително и времето, което е необходимо на опитен реставратор да възвърне добрия вид на платното. Най-смирено се извинявам на ръководството на аукционна къща „Кристис“ в Лондон, че свързах името им с финансирането на терористични мрежи, но се опасявам, че оперативната безопасност изисква да запазим аферата в тайна.

Запознатите с глобалната война с тероризма несъмнено ще забележат, че за създаването на образа на Рашид ал Хусейни съм заимствал много факти от живота на родения в Америка имам Ануар ал Аулаки: йеменския му произход, подозрителната връзка, която има с двама от терористите от 11 септември в Сан Диего и Северна Вирджиния, и очевидната метаморфоза от умерен исля-мист в радикалист и терорист. Образът на Малик ал Зу-баир е вдъхновен от други реално съществуващи познати на мнозина терористи, а именно от Яхия Аяш, организатора на бомбени атентати за „Хамас“, известен с прозвището Инженера, и Абу Мусаб ал Заркауи - йордански терорист, който ръководеше Ал Кайда в Ирак. Аяш бе ликвидиран през януари 1997 г. от малка бомба, заложена в мобилен телефон. Заркауи, който носи отговорността за смъртта на стотици невинни иракчани през най-кръвопролитния период на бунтовете в Ирак, бе убит при американска въздушна атака на скривалище в Северен Багдад през юни 2006-а.

Разделителната линия между Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, описана в книгата, не съществува. Истинската граница се намира много километри на север и през последните месеци бе допълнително подсилена заради промените в митническите процедури на Саудитска Арабия. Забележителният възход и падение на Дубай са изобразени достоверно, като не е спестена истината за лошото отношение към множеството работници от други страни. За съжаление, Дубай не е единственото емирство в Залива, където правата на работниците от чужд произход са системно нарушавани и те са третирани като роби. През май 2011 г. над сто изтъкнати творци заплашиха да бойкотират изграждането на музея „Гугенхайм“ в съседното емирство Абу Даби заради условията на строителната площадка. „Тези, които работят с тухли и хоросан - каза в заявлението си за медиите известният художник от ливански произход Уалид Раад, - заслужават уважение също като тези, които работят с камери и четки.“

Финансовото разузнаване играе важна роля в борбата с тероризма от много години насам. Агенцията за тероризъм и финансово разузнаване към Министерство на финансите събира и анализира данни за трансакции, с подобна дейност се занимава и специален отдел за борба с финансирането на тероризма във ФБР. Освен това ЦРУ и редица частни компании, свързани с огромната мрежа за сигурност на САЩ, постоянно проследяват паричния поток, преминаващ през глобалните джихадски движения.

За жалост, десетилетие след атаките на 11 септември голяма част от финансирането все още идва от гражданите на Саудитска Арабия и в по-малка степен от сунит-ските емирства в Персийския залив. В секретна кабелогра-ма, станала публично достояние през декември 2010 г., държавният секретар Хилари Клинтън пише: „Постоянно се опитваме да убедим властите в Саудитска Арабия да направят свой стратегически приоритет проблема с финансирането на тероризма“. В заключение Клинтън заявява, че „донорите в Саудитска Арабия представляват основен източник на финансиране за сунитски терористични групи по цял свят“.

Човек би си помислил, че Саудитска Арабия - родината на Осама бин Ладен и петнайсет от деветнайсетте атентатори от 11 септември - ще положи повече усилия да прекрати събирането на средства в подкрепа на тероризма на своя почва. Но друга дипломатическа кабелогра-ма разкрива, че фамилията Сауд не може или не иска да спре паричния поток към Ал Кайда и разклоненията й. Военните групировки оперират с благотворителни средства безнаказано или просто просят открито пари по време на ежегодния хадж - поклонничеството в Мека. Принц Мохамед бин Найеф - основна фигура в борбата с тероризма в Саудитска Арабия, казва на високопоставен американски политик, че правят всичко възможно да попречат на субсидирането на екстремисти и убийци. Той добавя, че ако някой иска да даде пари на терористите, властите не могат да направят нищо.

Това повдига следния въпрос. Дали фамилията Сауд, чиято власт се дължи на споразумение е Мохамед Абдул Уахаб преди два века, наистина иска да скъса връзките си със сунитско екстремистко движение, чието създаване и развитие е подкрепяла? Напрегната среща през 2007 г. може да ни даде важен отговор. Според изтекла информация от кабелограми на управляващите, Франсис Фрагос Таунсенд, съветник по борбата с тероризма на президента Джордж Буш, моли саудитската страна да обясни защо посланикът на кралството във Филипините контактува със заподозрени във финансиране на терористични групировки. Външният министър на Саудитска Арабия -принц Сауд ал Файсал, отхвърля притесненията като неоснователни, като заявява, че посланикът има вина „по-скоро за лошата си преценка, отколкото за преднамерена подкрепа на тероризма“. Той продължава с критика към Американската банка, че е повдигнала „неуместни и агресивни въпроси“ за сметките на посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон.

Докато глобалната терористична заплаха нараства от сутринта на 11 септември 2001 г., едно нещо остава непроменено: Ал Кайда и разклоненията и подражателите й активно работят по планове за масови убийства в Западна Европа и Съединените щати. Баронеса Елиза Ма-нингъм-Булър, бивш директор на МИ5, предсказа през 2006 г., че борбата с ислямския тероризъм ще продължи „цяло едно поколение“, докато други висши служители по сигурността предупредиха за „безкрайна война“, която ще принуди Запада да пбддържа агресивни антитерористични програми десетилетия наред, ако не и по-дълго. Продължителността на глобалната борба с тероризма може да бъде предвидена - отчасти заради събитията, разтърсващи Арабския свят сега, докато пиша книгата. Много зависи от това кой ще спечели. Ако страната, подкрепяща умереното и модерното, надделее, вероятно опасността постепенно ще намалява. Но ако радикалните мюсюлмански духовници и техните привърженици успеят да завземат властта в държави като Египет, Йордания и Сирия, може един ден да погледнем назад с умиление към размирните години в началото на XXI в. и те да ни се сторят като златен период в отношенията между ислямския свят и Запада.