Последната тайна

LXIII

Веднага след като блиндираната врата се затвори, въоръженият мъж, който охраняваше Кодеш ха Кодешим, съзря неканения гост и го заговори.

— Имате ли нужда от помощ?

Не можеше да се каже, че Сикариус беше изненадан; в крайна сметка беше трениран да се справя с неочаквани ситуации и вероятността някой да го забележи беше предвидена. Затова имаше и готов отговор.

— Повикаха ме от службата по поддръжка — каза той, пристъпвайки уверено във фоайето. — Изглежда, тук има технически проблем.

Внимателно се огледа наоколо. Трябваше да изглежда така, сякаш търси източника на аварията, докато всъщност проверяваше мястото, за да събере информацията, която би му позволила да действа ефикасно. На тавана имаше охранителна камера, насочена към блиндираната врата с кръглия прозорец.

— Проблем ли? — учуди се охранителят. — Какъв проблем? От централата за сигурност не са ме уведомили.

— Нередности с електричеството — обясни Сикариус, докато още шареше с поглед във всички посоки, за да открие нещо, което евентуално би застрашило операцията.

— Късо съединение или нещо такова. Тук няма ли нещо повредено?

Охранителят извади радиостанция, която носеше на гърдите си.

— Ще проверя в централата — каза той, изненадан от създалата се ситуация. — Трябваше да ме уведомят.

Натрапникът си даде сметка, че радиостанцията беше друга заплаха. Особено в този момент, когато охранителят се свързваше с централата за сигурност. Това беше нещо, което бе по-добре да избегне; можеше да възникнат неудобни въпроси.

— Тук не е ли Едем? — попита Сикариус, като повтори името, произнесено от мъжа, който го беше заговорил в градината. — Не сте ли забелязали някаква повреда?

Охранителят повдигна вежди.

— Това е Ковчегът — съобщи той. — Аварията в Едем ли е?

— Така ми казаха.

— Тогава сте сбъркали мястото.

Сикариус придоби ядосано изражение.

— О, по дяволите! — извика той. — Имам магазин за електрочасти в Назарет и бях повикан спешно, за да ви помогна. — Направи неопределен жест с ръка, сякаш се е провалил. — Мисля, че се загубих! Никога не съм влизал тук, а това място е огромно!

Въоръженият мъж се усмихна и вече успокоен, върна радиостанцията на мястото й. Обяснението му се струваше правдоподобно; комплексът наистина беше голям и той самият се беше заблудил първия път, когато влезе тук.

— Разбирам объркването ви — каза той, докато вадеше от джоба си лист хартия.

Разгъна го и показа плана на комплекса, като го сложи на пода, за да се вижда по-добре.

— Виждате ли тази сграда? — посочи един участък, отбелязан в схемата. — Това е Ковчегът — мястото, където се намираме сега. — Премести пръста си до съседния участък. — Едем е тук.

Сикариус сложи ръка на сърцето си в знак на дълбока благодарност.

— Много благодаря!

Охранителят го изпрати до изхода и се сбогува. Известно време наблюдава как се отдалечава и се върна на поста си до блиндираната врата, която водете към Кодеш ха Кодешим.

Онова, което нямаше как да знае, бе, че „електротехникът“ не си беше тръгнал.

Вместо това той се беше върнал и в този миг стоеше облегнат на вратата към фоайето.

Сикариус се готвеше да атакува.