Последната тайна

LXX

Това разкритие не беше изненада за Томаш. Историкът вече беше наредил парченцата от пъзела и откакто чу обясненията на професор Хаманс за експериментите, извършвани в Центъра за авангардни молекулярни проучвания, предусещаше естеството на истинския проект, който движеше този научен комплекс. Въпреки това се поколеба, шокиран, когато чу жестокото изказване на тази необикновена идея.

— Да се клонира Исус? — запита се той, поразен от разкритието. — Това е лудост!

Двамата полицаи отстрани едва сдържаха вълнението си, разтърсени от значимостта на онова, което току-що бяха чули, а Арпад Аркан продължаваше да се усмихва невинно, сякаш се наслаждаваше на суматохата, която сам беше сътворил.

— Не разбирам защо.

Историкът се обърна към Валентина и Гросман в търсене на подкрепа.

— Това е нещо… как да кажа… невероятно! — На лицето му се изписа стъписването, което парализираше езика му. — Да клонирате Исус? Какво, по дяволите, целите с това?

Домакинът излъчваше блажено спокойствие.

— Предполагам, че си спомняте за срещата във фондацията след документалния филм за костниците от Талпиот? По онова време бяхме много обезсърчени от развоя на международните отношения. Мирният процес между Израел и арабските страни не вървеше, Ал Кайда убиваше хора навсякъде, в Ирак и Афганистан се водеха войни и… какво ли още не! В този мрачен момент един от моите помощници изрече нещо, което ми подсказа идеята.

— Споменахте за това — отбеляза Томаш. — Но не споделихте какви са били думите му.

— Спомням си го, сякаш беше вчера. Мъжът коментира, че като се има предвид как вървят нещата, само Исус би могъл да върне разбирателството между хората. Разбира се, той се шегуваше, но…

Аркан не довърши изречението.

— И тогава ви хрумна идеята…

— Точно тогава! Чух коментара му и веднага си помислих за разкритията от Талпиот и ДНК, намерена в саркофага на Исус! — Той се плесна с ръка по челото, сякаш пресъздаваше случилото се в онзи момент. — Щрак! Парчетата от пъзела се подредиха в главата ми! Ами ако е възможно да се възстанови пълната ДНК на Исус? Ако можем да го клонираме? И ако Исус се върне на земята? Какво ще се промени? Възможно ли е хората да останат безразлични към човека, чиято философия бе променила света? Дали Исус щеше да е способен да ни накара да живеем в мир? Това беше една… как да кажа… уникална идея! Поразяваща. Грандиозна. Беше едно от онези толкова необикновени и вдъхновяващи просветления, които сами по себе си променят пътя на историята. Щом Исус е успял да ни промени по време на тридесетгодишния си живот, не е ли възможно да го направи отново? Защо да не опитаме? Какво имаме да губим?

Мисълта на Аркан започваше да се изяснява, както и цялата дейност на фондацията.

— Разбирам — прошепна Томаш. — И тогава сте убедили Научния съвет да започнете проекта.

— Преди това се консултирах тайно с професор Хаманс, за да преценим техническите аспекти на идеята. Свързахме се и с професор Шварц, когото също наехме тайно. Едва след посещението ни в Бейт-Шемеш, транспортирането на саркофаг номер 80/503 за анализ и успешното изолиране на двете ядра с хромозоми на Исус свиках събранието на Научния съвет и изложих идеята си. В началото те бяха шокирани, както навярно предполагате, но накрая безусловно ме подкрепиха. Така се роди проектът „Йешуа“.

— Но защо сте го държали в тайна? — попита историкът. — Защо не обявихте това откритие пред света?

— И да привлечем вниманието на всички фанатици? Да се подложим на саботаж от страна на всякакви екстремисти? Как биха реагирали ислямските фундаменталисти, ортодоксалните евреи, радикалните християни и още куп други? — Аркан строго поклати глава. — Не! За да осъществим проекта, трябваше да го запазим в тайна. Това беше много важно. Така и направихме. Работата ни протече при пълна конфиденциалност, което ни гарантира необходимото спокойствие, за да постигнем успех.

— Наели сте професор Шварц, защото е експерт по библейска археология, и професор Вартоломеев заради неговите изследвания в сферата на генетиката — каза Томаш. — А професор Патрисия Ескалона? Тя беше палеограф. Каква беше нейната роля?

— Трябва да разберете, че проектът „Йешуа“ е изключително сложен и трябваше да бъде разработван в няколко насоки — обясни Аркан. — Научният компонент е много силен. Затова построихме Ковчега и започнахме да работим върху клониране на животни. Но професор Шварц привлече вниманието ми върху един аспект, който не можеше да бъде пренебрегнат. Да си представим, че разрешим проблема с износените теломери, виновни за преждевременното остаряване на клонираните животни, и проблема с протеините, който възпрепятства клонирането на примати. Да си представим, че успешно клонираме здрави човешки същества и че след преминаването на всички етапи най-накрая сме готови да клонираме Исус. — Той замълча, за да позволи на тази картина да се избистри в умовете на тримата посетители. — Ами ако Исус не е бил бог? Ако неговото послание с различно от онова, което сме си мислили? — Президентът погледна изпитателно Томаш, после се взря в лицата на Валентина и Гросман. — Кой всъщност е бил Исус?

Историкът кимна енергично.

— Сега всичко е ясно — потвърди той. — Нуждаели сте се от професор Ескалона, за да отговори на този въпрос.

— Препоръча ни я професор Шварц, който имаше изключително високо мнение за нея. По онова време Еврейският университет в Йерусалим организираше конференция за ръкописите от Мъртво море и аз убедих организаторите да я поканят. Професор Шварц нарочно планира свое посещение тук по същото време — за оглед на други костници в Департамента за старинни предмети на Израел, уж за статия в Biblical Archaeology Review, уредихме и покана за конференция на същата дата от научния институт Weizmann за професор Вартоломеев. Възползвайки се от присъствието на тримата в Израел, аз ги повиках във фондацията на дълъг разговор. Професор Шварц и професор Вартоломеев вече знаеха за какво става дума, но за професор Ескалона всичко беше ново. Обяснихме й някои аспекти от проекта и тя се съгласи да се присъедини към нас, като обеща пълна конфиденциалност. Все пак, когато започнахме да обсъждаме кой всъщност е бил Исус, тя се разсмя и каза нещо, което… което никога няма да забравя.

— Какво? Какво каза тя?

— Професор Ескалона обясни, че първата група последователи на Исус — назореите, били просто една от няколкото юдейски секти. Онова, което явно ги отличавало от останалите, било, че един от техните водачи — Павел, решил да разпространи посланието сред езичниците. За разлика от голяма част от юдеите, те приели, че Исус е месията от Писанието, и били готови да се присъединят към движението, стига да не са задължени да спазват някои юдейски правила относно забраната да се работи в събота, забраната да се консумират храни, смятани за нечисти, и най-вече изискването за обрязване. Професор Ескалона изтъкна, че тези практики били спазвани и проповядвани от самия Исус. Но той загинал и назореите не можели да убедят другите юдеи, че техният водач, разпънат на кръст от римляните, е месия. Какво да правят? Павел пристигнал в Йерусалим около 50 година и убедил Петър и Яков, брата на Исус, да бъдат по-гъвкави. След известни спорове по въпроса се разбрали, че присъединилите се към движението езичници ще бъдат освободени от задълженията относно съботния ден, нечистата храна и обрязването. След премахването на тези пречки посланието на назореите се разпространило из цялата Римска империя. То постигнало такъв успех, че след няколко години имало повече езичници — последователи на Исус, отколкото евреи. Така еврейските назореи останали малцинство, особено след разрушаването на Втория храм през 70 година, когато загубили властта си и се превърнали в обикновена секта в християнското движение.

— Това били ебионитите — каза Томаш, който добре познаваше историята. — Името им идва от ebionim, юдейска дума, която означава бедни.

— Точно така! Професор Ескалона ми обясни, че християните с юдейски произход и традиции се наричат ебионити. Те, изглежда, вярвали, че Исус бил човек от плът и кръв, заченат по нормален начин, и че бог го избрал, защото бил благочестив и познавал закона. Освен Исус те дълбоко уважавали неговия брат Яков и смятали Павел за изменник, който променил оригиналното учение. Накрая с ебионитите се случило нещо невероятно. Макар да били наследници на основателите на движението и очевидно носители на истинското послание на Исус, те били обявени за еретици и отлъчени, докато накрая изчезнали от страниците на историята!

— Да, но какво толкова особено ви е казала професор Ескалона? Какъв е коментарът, който вие никога няма да забравите?

Аркан се усмихна.

— Каза, че ако Исус се върне на земята, Църквата ще го обяви за еретик!

— Madonna! — възрази веднага италианката. — Как е възможно да твърди подобно нещо? Исус еретик? За бога!

— Просто цитирам думите на професор Ескалона — напомни президентът на фондацията. — Ако Исус се върне на земята, Църквата ще го обяви за еретик. Това бяха точните й думи. Тя твърдеше, че днешното християнско послание е много различно от посланието на Исус. Апокалиптичният елемент и юдейският контекст са изчезнали. Но в случая това не е непременно нещо лошо, обясни тя. Професор Ескалона привлече вниманието ни към факта, че Исус е бил ултраортодоксален, не приемал развода и твърдял, че разведена жена, която се омъжи повторно, ще извърши прелюбодейство. А за прелюбодейство юдейският закон предвиждал пребиване с камъни — наказание, което Исус никога не е отричал. Аз, естествено, веднага й припомних притчата за прелюбодейката, където Исус казва първият камък да бъде хвърлен от онзи, който никога не е извършил грях.

— Проблемът е, че тази притча е измислена — отбеляза Томаш. — Не присъства сред оригиналните текстове на Новия завет. Добавена е по-късно.

— Същото ми каза и тя. Тоест за добро или лошо, посланието на Исус било насочено изключително към юдеите. Разбира се, езичниците смятали, че е варварско да се наказват прелюбодейците с пребиване с камъни. Как е възможно Исус да не го е отменил? Така някой от преписваните измислил историята за прелюбодейката, за да покаже, че месията отхвърлял пребиването с камъни. Професор Ескалона каза още, че универсалното послание не принадлежи на Исус — евреин, който проповядва само на евреи, а на Църквата. И че посланието за любов, което днес е в основата на християнското учение, е споменато само веднъж в първото евангелие. Тоест в някои аспекти християнството е една по-смекчена версия на религията, проповядвана от самия Исус — нещо, което професор Ескалона смята за позитивно. — Той въздъхна. — Само че предвид целите на нашия проект, важното беше, че се намираме пред сложен проблем, напи?

Историкът се разсмя.

— Наистина разбирам вашето затруднение — отбеляза той. — Ами ако клонираният Исус се окаже радикален ортодоксален евреин?

Смехът ядоса Аркан.

— Смешно ли ви е? — попита той. — Вижте, проблемът бе много сериозен! Искахме да клонираме Исус, за да донесем мир на земята. Имахме най-добри намерения. И какво се оказа? Една историчка ни каза, че може да ни излезе през носа! Човекът, когото се готвехме да клонираме, не мислел по начина, който сме си представяли! Исус бил апокалиптично настроен пророк, който смятал, че краят на света всеки момент ще настъпи. Имал ултраортодоксални възгледи по отношение на юдаизма, като дори твърдял, че не е дошъл да отрича Закона, а да го прилага по-строго от самите фарисеи! Исус дори дискриминирал езичниците!

— Разбирам ви — каза Томаш. — Каква беше реакцията ви на всичко това, което Патрисия ви разказа?

— Бяхме шокирани, както може би се досещате. Представете си изненадата ни! Дори не искахме да повярваме на онова, което чувахме! — Аркан разпери ръце, пресъздавайки реакцията си. — Ами сега? Какво да правим? Как да разрешим този проблем? — Отново зае предишната си поза. — Тогава професор Шварц насочи вниманието ни към факта, че Исус е продукт на юдейската култура, на обществото, в което се е родил и живял. Ако човекът, когото искаме да клонираме, е бил възпитан в различна среда, личността му със сигурност щеше да се формира по друг начин. В крайна сметка ние сме такива, каквито сме, благодарение на нашите гени, но също и на обстоятелствата, които ни заобикалят.

— Много правилно.

— Ето защо проектът „Йешуа“ не беше приключен. Но трябваше да внимаваме с начина, по който отглеждаме клонинга. Трябваше да създадем възпитателна стратегия, подходяща за неговия характер. Но какъв бе този характер? Бихме ли могли да го дефинираме предварително, макар и частично? Професор Ескалона, един от най-висококвалифицираните палеографи в света, ни каза, че може би е възможно. Според нея Новият завет съдържа важна и достоверна информация за историческата личност Исус, стига текстовете да бъдат внимателно проучени. Онова, което трябваше да направим, бе да намерим най-старите ръкописи и да извлечем от тях най-близката до събитията информация, за да съставим достоверен портрет на Исус. — Аркан замълча за момент и се взря в тримата си събеседници. — Разбирате ли?

Томаш кимна, умът му се избистри и всичко си дойде на мястото.

— Решили сте да проучите всички ръкописи, за да съберете възможно най-автентичната информация — заключи той. — Точно това е вършила Патрисия във Ватиканската библиотека, както и професор Шварц в Chester Beatty Library.

Арпад Аркан си пое дълбоко дъх, сякаш разказът за проекта в цялост беше смъкнал товар от раменете му.

— Точно така! — възкликна той. — Само че нещата тръгнаха изключително зле. Професор Ескалона беше убита в Рим, а професор Шварц — в Дъблин. Когато ми съобщиха новината същата сутрин, мисля, че остарях с десет години в рамките на една-единствена минута! На следващия ден научих за смъртта на професор Вартоломеев в Пловдив. Сякаш небето се срути върху главата ми! Какво се случваше? Членовете на екипа по проекта „Йешуа“ умираха с прерязани гърла! Но защо? Всички във фондацията изпаднаха в паника. Проектът беше сериозно застрашен, а ние не знаехме кой е нашият противник и какви са мотивите му. Беше очевидно, че е изтекла информация за нашата дейност тук и е попаднала в лоши ръце. Но никога не сме си представяли, че нещата ще стигнат дотам. Пропадахме в пропастта.

Историкът пристъпи на другия си крак.

— Защо не разказахте незабавно всичко на полицията?

— Събрах учените от фондацията и обмислихме тази възможност — призна домакинът.

— Накрая я отхвърлихме, тъй като решихме, че това ще съсипе проекта напълно. Фондация „Аркан“ е организация, чието мото е мирът, и се старае да подпомага дейности, крито да сложат край на конфликтите на планетата. Проектът „Йешуа“ има основна роля в тази мисия. Връщайки Исус в нашия свят, ще направим най-голямата и безценна услуга на човечеството. Ако се бяхме свързали с полицията, за да разкажем за това, проектът вече нямаше да е таен и мисията щеше безвъзвратно да се провали. В това беше и нашата дилема. Трябваше ли да сътрудничим на полицията и да погребем проекта, или да запазим мълчание и да спасим един проект, който може да се окаже преломен за мира на планетата? Кое беше по-важно? Какъв е първостепенният ни дълг?

— Разбирам раздвоението ви — отбеляза Томаш. — Не ви е било лесно…

— Никак даже! — изтъкна Аркан. — След дълга дискусия стигнахме до извода, че мирът в света е по-важен от всичко, и затова решихме да запазим проекта в тайна. — Той посочи към португалеца и италианката. — Затова, когато преди няколко дни се появихте във фондацията, бях решил да не казвам нищо по въпроса. Но истината е, че този случай ми къса нервите и… се опасявам, че малко прекалих с вълнението по време на нашия разговор. Надявам се да ме извините.

Историкът размени съучастническа усмивка с инспекторката от Криминалната полиция.

— О, няма проблем.

Погледът на Аркан се спря върху епруветката, която държеше в ръката си.

— Разбира се, сега има нещо друго, което…

Думите на домакина бяха прекъснати отстранен вик, изпълнен със зловеща смесица от жестокост и лудост. Четиримата се обърнаха и видяха един мъж в черно, който държеше блестящ предмет в едната си ръка.

И таеше смърт в очите си.