Последната тайна на земята

ПОСЛЕСЛОВВръх Еребус, Антарктида

Бен въздъхна и се пъхна в леглото. Страхотен ден. Притисна се към Ашли. Тя изстена в съня си и се обърна на другата страна. Положи ръка на корема и. Бременността и вече бе видима. Бяха изминали четири месеца, а тя с нищо не бе дала да се разбере, че смята да прекрати изучаването на културата на мими-суи. Сигурно щеше да изчака деня на раждането, за да изостави временно хартията и писалката.

Той се усмихна в мрака и продължи да лежи на гръб, подпрял главата си с ръка, и с поглед, вперен в тавана. Базата Алфа почти бе възстановена. Звуковите генератори, проектирани от Линда, успешно държаха краканите на разстояние. Групата биолози, ръководени от нея, бе направила друго откритие. Гибелта на защитната гъба на мими-суи се дължеше не на нарушаването на равновесието между умбо и она, както бе смятал Моамба, а на конкуренцията на друга гъба, докарана тук от човеците. Така че Синджари в крайна сметка се бе оказал прав. Именно човеците бяха виновни за случилото се, макар и по един косвен начин.

Бен въздъхна уморено и се протегна. Всички кости го боляха. Задълженията му към племето в неговото качество на хери-хути сякаш нямаха край. Нямаше нищо чудно в това, че Моамба бе решил да предаде щафетата именно на него. В знак на уважение към паметта на стареца той се чувстваше задължен да изпълнява тази дейност, поне докато мъничката мими-суи, надарена със същите качества, пораснеше достатъчно, за да го отмени. Детето, което Моамба кръсти Тушама преди смъртта си, се оказа момиче. Нейният пол хвърли в смут обитателите на селището, но Бен не се вълнуваше от това. Момче или момиче, това дете щеше да заеме неговото място.

Бен се размърда още веднъж под одеялата. Всъщност нямаше основания да се оплаква. Работата си имаше и предимства. В свободното си време можеше да изучава безкрайните пещери. Ловците, които познаваха добре дългите пътеки, му показваха толкова удивителни гледки, че понякога му се струваше, че сънува.

Това му се случваше дори тогава, когато събираше кракански изпражнения.

Бен затвори очи. Не след дълго щеше да настъпи утрото. Намести се на другия си хълбок и прегърна Ашли през кръста. Когато задряма, нещо докосна съня му. Нещо слабо и неопитно. Някой го зовеше.

Той се подготви за контакт, но контактът не се състоя. Това, което усети, бе като топъл полъх, докосващ студена буза.

После нямаше нищо.

Кой се бе обадил?

Ръката му усети как бебето се движи в утробата на Ашли. Тогава Бен си спомни за думите на Моамба за кръвта, която не трябва да се забравя.