Прелъстяване

Глава 16

Разкъсвана от любов и ярост, Софи проследи как и последните дрехи на Джулиан паднаха на пода. Той хвана китката й и нетърпеливо я повали по гръб. Отпусна се гол върху нея, приковавайки я в силните си ръце. Очите му блестяха, а упоритото му лице бе като изковано в линиите на мъжката възбуда.

— И искам да ти го кажа за последен път. — Той започна да я съблича. — Никога не съм те бъркал с Елизабет. Нарекох те луда жена, защото това ми дойде на езика, нищо повече. И не исках да те обидя. Но трябва да разбереш, че не мога да позволя да търсиш свое собствено отмъщение.

— Не можете да ме спрете, милорд.

— Да, Софи — промълви той, докато сваляше роклята й. — Мога и ще го направя. Макар че много добре разбирам защо проявяваш скептицизъм по този въпрос. Досега не ти дадох достатъчно основание да смяташ, че съм способен да изпълня всичките си задължения като твой съпруг. Ти остави ослепителна диря в града, нали? А бедният ти, непохватен съпруг винаги е поне на десет крачки зад теб и отчаяно се опитва да те настигне. Но тази безумна надпревара най-сетне свърши, скъпа.

— Заплашваш ли ме, Джулиан?

— Ни най-малко. Само ти обяснявам, че ти наистина отиде твърде далече. Но не се безпокой. Имаш думата ми, че ще направя всичко възможно, за да те защитя. — Той развърза връзките на набраната й батистена шемизета.

— Не се нуждая от защита, милорд. Вече знам добре урока си. Предполага се, че в града всеки от съпрузите има свой собствен живот. Вие не бива да се месите в моя живот, както и аз във вашия. Съобщих ви, че смятам да се придържам към правилата на така нареченото добро общество.

— Това са глупости и ти го знаеш. Бог ми е свидетел, че не бих могъл да те пренебрегна, дори и да го исках. — Той свали и последната дреха от тялото й и спря, за да го обгърне е пламнал поглед. — Да, моя сладка Софи, аз нямам никакво желание да те пренебрегвам.

Тя усети страстното му нетърпение, усети, че й сама започва да откликва, и вече знаеше, че всичко е наред. В леглото поне никой от тях не би могъл да пренебрегне другия. Внезапно подозрение я обзе, когато ръката му се плъзна по бедрото й.

— Нали няма да ме биеш?

— Какво? — Усмивката му бе кратка, ослепителна, по мъжки лукава и почти толкова чувствена, колкото движенията на ръцете му. — Сигурно ще е интересно да те наплескам. — Той нежно притисна задните й части.

Топлина заля Софи и тя поклати глава с мрачна увереност.

— Не. Ти не си човек, който би могъл да излезе от себе си и да упражни насилие срещу жена. Казах го и на Уейкот, когато той твърдеше, че си биел Елизабет.

Завладяващата усмивка на Джулиан изчезна.

— Софи, сега не искам да обсъждам нито Уейкот, нито първата си жена. — Той сведе глава и устните му се сключиха върху напрегнатото зърно на гръдта й. После нежно докосна светлокафявите къдрици под нежната извивка на корема й.

— Но макар и да съм убедена, че не би изпробвал камшика си върху мен — продължи тя, останала без дъх, чувствайки как пръстите му внимателно я разтварят, — боя се, че ще ти хрумне да използваш други средства, за да ме подчиниш.

— Може и да си права — призна Джулиан, без да се засегне ни най-малко. Целуна шията й, извивката на рамото и най-сетне устните. Задържа се на тях толкова дълго, докато тя застена и се притисна към него. Той леко вдигна глава, за да срещне очите й.

— Да не би да се тревожиш за тактиката, която бих използвал, за да те убедя да последваш съвета ми, скъпа?

Софи втренчи поглед в него, опитвайки се да мисли разумно, докато тялото й бе напълно съсредоточено в удоволствието, което получаваше от ръцете му.

— Не смятайте, че ще ме контролирате по този начин, милорд.

— По кой начин? — Той плъзна два пръста дълбоко в нея и после бавно ги раздели, разтваряйки я напълно.

Софи простена и почувствува, че изтръпва от вълнение.

— По този начин.

— Едва ли. Не смятам, че съм чак толкова изкусен любовник, че да те накарам да се откажеш от всички твои чудесни принципи. — Той извади пръстите си влудяващо бавно. — Ох, миличка. Та ти изтичаш върху мен като топъл мед.

— Джулиан?

— Погледни ме — прошепна той. — Погледни колко съм твърд и готов за теб. Знаеш ли, че само уханието ти е в състояние да ме възбуди до такава степен? Докосни ме.

Софи простена от желание, неспособна да устои на чувствената молба. Пръстите й се сключиха около силния му член и усетиха пулсациите. Сгуши се до гърдите му.

— Все още не смятам, че това е най-подходящият начин да изясним различията си, милорд.

Той се надигна и сложи ръце под талията й.

— Край на дискусиите, Софи. По-късно ще говорим. — Надигна я и я сложи тъй, че тя коленичи до него. — Разтвори бедра и ме яхни, миличка. Язди ме! Аз ще съм твоят жребец тази нощ и ти ще направляваш страстта и у двама ни.

Софи се вкопчи в раменете му с разширени очи, докато се нагаждаше към новата поза. Потръпна, когато усети как мъжествеността му се притиска към нейната мекота. Позата й харесваше. Бе доста вълнуващо да си отгоре.

— Да, Джулиан, о, моля те, да!

— Прави го, както ти искаш. По-бързо или по-бавно, точно както ти е най-хубаво. Целият съм твой.

Невероятен трепет прониза Софи, когато осъзна, че този път ритъмът зависи от нея. Отпусна се постепенно, наслаждавайки се на бавното проникване. Чу дълбокия приглушен стон на удоволствието му й ръцете й се сключиха около врата му.

— Джулиан!

— Толкова си прекрасна в страстта си — прошепна напрегнато той. — Мека и бликнала, и толкова всеотдайна. — Покри шията й с топли влажни целувки, а тя все повече и повече се отпускаше върху него, докато той я изпълни докрай.

Софи почака един миг, оставяйки тялото си да го приеме, после много предпазливо започна да се движи над него.

— Да, мъничка моя. О, Боже, да!

Усети как Джулиан буквално набъбва в нея, как цялата изтръпва от някакво нетърпимо напрежение. Впи се в него, ноктите й раздраха раменете му. Цялото й тяло се стремеше да намери съвършения ритъм, водещ към дивото, стремително освобождаване. В този миг нищо друго нямаше значение освен радостта, че и тя самата изпитва удоволствие, докато задоволява Джулиан. Чувствуваше се безкрайно силна, изпълнена с неповторима женска мощ.

— Говори ми за любовта си, скъпа. Кажи ми ония думи. — Гласът му бе мек, галещ и настойчив. — Имам нужда от тях. Толкова отдавна не си ми ги казвала. Даваш ми толкова много, мъничката ми, нима не можеш да ми подариш и няколко прости думички?

Огнена вълна заля Софи. Вече бе отвъд разума, отвъд мисълта, отвъд всичко, освен собствените си чувства. Думите, които той търсеше, вече бяха на устните й.

— Обичам те — прошепна тя. — Обичам те с цялото си сърце, Джулиан.

Конвулсивно се сгърчи върху него, понесена от тръпките на екстаза. Някъде отдалеч до съзнанието й достигна дълбокият стон на задоволство, с който той откликна, внезапно си даде сметка за напрежението в изпъкналите мускули на раменете му и най-сетне за разтърсващата мощ на собственото му освобождаване. После бяха погълнати от някакво тайнствено безвремие, където нищо не нарушаваше невероятната интимност на тяхното сливане. Джулиан се простря с дълбока въздишка върху възглавниците, притискайки Софи към гърдите си.

— Да не си си помислила още веднъж, че е възможно да те сбъркам с Елизабет — каза той, когато най-сетне отвори очи. — С нея нямаше покой, удовлетворение или радост при никакви обстоятелства. Не дори и… няма значение. И вече не е важно. Но, повярвай ми, тя никога не даваше нищо от себе си. Вземаше всичко и винаги искаше още. А ти напълно ми се отдаваш, сладка моя. И това е една много особена магия. Мисля, че нямаш и най-малка представа колко е прекрасно да бъда обект на твоята щедрост.

Той никога не бе говорил толкова много за първата си жена. Софи реши, че всъщност не иска и да слуша повече. Сега Джулиан бе неин. Двамата бяха едно цяло. И ако онова, което бе започнала да подозира миналата седмица, бе истина, тя вече носеше част от него в себе си.

Раздвижи се и го погледна в очите.

— Съжалявам, че хвърлих лебеда по теб.

Той отвори едното си око и се ухили.

— Мисля, че в годините пред нас ще ти се наложи да правиш и някои други неща, за да ми докажеш, че си жена с характер.

Софи го погледна невинно.

— Не бих искала да потънете в самодоволство, милорд.

— Сигурен съм, че ще ме предпазиш от такава съдба. — Той зарови пръсти в косите й и приближи лицето й към своето. Целуна я бързо и малко грубо, после я пусна.

— Е, мадам, след като и двамата се поуспокоихме, както и предвиждах, смятам, че е време да продължим дискусията.

Блаженото отпуснато настроение на Софи моментално изчезна.

— Няма какво повече да говорим, Джулиан. Ще трябва да продължа проучванията си.

— Не — каза той почти нежно. — Не мога да ти позволя. Прекалено опасно е.

— Но ти не можеш да ме спреш.

— Мога и ще го направя. Вече съм решил. Утре ще се върнеш в Рейвънуд.

— Няма да се върна в Рейвънуд! — Шокирана и вбесена, Софи скочи, отдръпна се в другия край на леглото и затърси дрехите си. Стиснала роклята си с две ръце, тя тревожно се обърна към него.

— Веднъж вече се опитахте да ме заточите на село, милорд. Опитът не успя и ви предупреждавам, че и сега ще стане същото. — Повиши глас. — Да не смятате, че ще ме подчините на волята си само заради онова, което става между нас в леглото?

— Не, но нещата със сигурност щяха да са далеч по-прости, ако го направеше.

Спокойствието в гласа му бе много по-тревожно от гнева му преди малко. На Софи й се струваше, че съпругът й е много по-опасен не когато избухва, а когато е в подобно настроение. Тя се прикри с дрехите и го загледа неспокойно.

— Честта ми изисква да изпълня дълга си. Възнамерявам да открия и да накажа човека, причинил смъртта на Амелия. Мислех, че проявявате разбиране по отношение на моето чувство за чест, милорд. Имахме едно споразумение.

— Не отричам чувствата ти по този въпрос, но възниква един проблем, защото твоето чувство за чест влиза в конфликт с моето. А моята чест изисква да те защитавам.

— Нямам нужда от твоята защита.

— Ако наистина вярваш в това, ти си по-наивна, отколкото предполагах. Софи, онова, което правиш, е крайно опасно и не мога да ти позволя да продължиш. Това е всичко, което мога да ти кажа. Нареди на камериерката си веднага да опакова багажа ти. Ще приключа работата си тук и ще дойда при теб, в имението, колкото е възможно по-скоро. Време е да се връщаме вкъщи. Градът започна да ме изморява.

— Но аз едва съм започнала проучванията си. И ни най-малко не съм уморена от града. Всъщност, започвам да харесвам градския живот.

Джулиан се усмихна.

— Вярвам го. Влиянието ви започва да се усеща в най-добрите бални зали и гостни, мадам. Вие станахте царица на модата. Добро постижение за жена, провалила се напълно през първия си сезон.

— Джулиан, не се опитвай да ме подкупиш чрез ласкателства. Този въпрос е изключително важен за мен.

— Напълно те разбирам. Защо иначе щях да вземам подобно насилствено решение по отношение на теб. Повярвай ми, не копнея още някое украшение да полети към главата ми.

— Няма да се върна в Хемпшър, милорд, и точка по въпроса. — Софи се изправи пред него, изпълнена с упорита решителност.

Той въздъхна.

— Тогава без съмнение и на мен ще ми се наложи да си уредя някоя среща на Лейтънфийлд.

Софи бе смаяна.

— Какво говориш, Джулиан?

— Само това, че ако останеш в града, ще е само въпрос на време кога ще ми се наложи да защитавам честта ти по същия начин, по който ти защити моята.

Тя нетърпеливо поклати глава.

— Не, не е вярно. Как може да предположите подобно нещо? Никога не бих дала повод да предизвикате на дуел някой друг мъж. Казах ви го вече. А вие твърдяхте, че ми вярвате.

— Ти не разбираш. Не се съмнявам в думите ти, Софи. Но аз ще съм длъжен да отмъстя за теб, ако те оскърбят. И не се заблуждавай. Ако ти позволя да играеш опасни игри с мъже като Ътъридж, Варли и Ормистън, оскърблението няма да закъснее.

— Но аз няма да им позволя да ме оскърбяват! Няма да допусна подобна ситуация. Джулиан. Кълна ти се.

Той леко се усмихна.

— Софи, знам, че никога няма да направиш съзнателно нещо непочтено или компрометиращо. Но тези хора са напълно способни да манипулират събитията така, че на една невинна жена да не й остане никакъв шанс. И след като веднъж се стигне дотам, ще съм принуден да потърся удовлетворение.

— Не, никога! Дори не бива да допускаш подобна възможност. Самата мисъл да се биеш на дуел ми е непоносима.

— Възможността вече е налице, Софи. Ти си говорила с Ътъридж, нали?

— Да, но съвсем дискретно. Той в никакъв случай не би се сетил какво се опитвам да науча.

— И за какво говорихте? — настоя Джулиан. — Случайно не спомена ли Елизабет?

— Съвсем мимоходом, кълна ти се.

— Тогава със сигурност си събудила любопитството му. А това, моя наивна невинност, е първата стъпка към нещастието с човек като Ътъридж. Когато най-сетне приключиш разследванията си с Варли и Ормистън, ще съм потънал до гуша в покани за утринни срещи.

Софи го погледна безпомощно. Тя усети капана, а точно от този капан нямаше изход. Не би позволила на Джулиан да рискува живота си заради нея. Самата мисъл я накара да изтръпне от страх.

— Обещавам ви да бъда извънредно предпазлива, милорд — каза тя несигурно, но знаеше, че спорът е безсмислен.

— Рискът е прекалено голям. Единственото разумно нещо е да напуснеш града. Искам да бъдеш на сигурно място в провинцията с приятелите и семейството си.

Софи се предаде, сълзи пареха в очите й.

— Добре, Джулиан. Ще замина, ако смяташ, че няма никакъв друг начин. Не искам да рискуваш да бъдеш застрелян заради моите постъпки.

Погледът му се смекчи.

— Благодаря ти, Софи. — Протегна ръка и избърса една сълза от лицето й с крайчеца на пръстите си. — Знам колко е трудно да моля за това жена, чието понятие за чест е не по-малко строго от моето. И, повярвай ми, разбирам защо искаш да отмъстиш.

Софи нетърпеливо изтри сълзите си.

— И все пак е толкова нечестно! Нищо не стана така, както го мислех, когато се съгласих да се омъжа за теб. Нищо. Плановете ми, мечтите ми, надеждите — всичко, за което се договорихме. Всичко пропадна.

Джулиан дълго я гледа замислено.

— Наистина ли всичко е толкова лошо, Софи?

— Да, милорд. На всичко отгоре имам причина да мисля и че съм бременна. — Тя дори не го погледна и избяга зад паравана в другия край на стаята.

— Софи! — Джулиан скочи от леглото и я последва. — Какво каза?

Тя подсмърчаше зад паравана, докато навличаше халата си.

— Много добре ме чу.

Джулиан перна паравана и той се свлече на земята. Очите му се впиха в упорито извърнатото й лице.

— Очакваш дете?

— Твърде е възможно. Тази седмица си дадох сметка, че месечният ми цикъл доста закъсня. Трябва да мине още малко време, за да бъда съвсем сигурна, но нищо чудно вече да нося бебето ти. В такъв случай би трябвало да сте доволен, милорд. Ето че съм бременна и ще стоя в провинцията и няма да ви създавам никакви неприятности тук. А вие ще сте получил от брака си всичко, което желаете. Наследник и никакви неприятности. Предполагам, че сте доволен.

— Не знам какво да кажа, Софи. — Той прокара пръсти през косата си. — Ако онова, което подозираш, е вярно, няма да скрия, че съм доволен. Но аз се надявах… искам да кажа, мислех, че ти… — Джулиан замълча, очевидно затруднен да формулира мисълта си. — Надявах се, че ще бъдеш по-щастлива от всичко това — успя да изрече най-сетне доста сковано той.

Софи го изгледа изпод вежди и последните й сълзи изчезнаха при сблъсъка с типичната му мъжка арогантност.

— Без съмнение сте се надявал, че предстоящото майчинство ще ме превърне в сладка, доволна женичка? Някоя, която ще се откаже изцяло от личните си амбиции и ще се посвети напълно на грижите за селската ти къща и децата ти?

Джулиан бе така любезен да се изчерви.

— Да, наистина се надявах, че ще ти е приятно. И повярвай ми, исках да си щастлива с този брак, Софи.

— О, махай се, Джулиан. Искам да се изкъпя най-сетне. — Нови сълзи рукнаха от очите й. — И има да се свършат много неща, ако трябва да бъда закарана в Хемпшър утре.

— Софи! — Джулиан явно нямаше намерение да напусне стаята. Стоеше и я гледаше с необичайно изражение на безпомощност. — Моля те, не плачи. — Той разтвори обятия.

В продължение на един дълъг миг тя го гледа през насълзените си очи, изпълнена с ненавист от тази нова липса на контрол върху емоциите си. После, хълцайки, се хвърли и ръцете му. Те се сключиха здраво около нея, докато тя продължаваше да мокри със сълзи голите му гърди.

Джулиан я държа така, докато бурята утихна. Не се опитваше нито да я успокоява, нито да я ободрява или упреква. Просто я притискаше до силното си тяло, докато хълцанията й заглъхнаха.

Софи бавно дойде на себе си в ласкавата топлина на прегръдката му. Съзна, че за първи път той я бе държал някак по друг начин, не за да я целува и да я люби, а за да й предложи нещо друго освен страст. Дълго време не помръдна, наслаждавайки се на движенията на широката му длан по гърба й.

Най-сетне, с голяма неохота, се отдръпна от него.

— Моля за извинение, милорд. Напоследък все по-трудно разбирам себе си. Уверявам ви, че почти никога не плача. — Сведе поглед и отстъпи назад, ровейки за кърпичката в джоба на халата си. Измърмори недоволно, понеже не я намери.

— Това ли търсиш? — Джулиан вдигна от пода бродираното парче плат.

Пламнала при мисълта, че не е в състояние да опази дори носната си кърпичка, Софи я дръпна от ръката му.

— Да, благодаря.

— Позволи ми да ти дам нова. — Той отиде до тоалетката и взе друга кърпичка.

Подаде й я с израз на мрачна загриженост, тя издуха силно носа си, смачка я и я пъхна в джоба.

— Благодаря, милорд. Моля да ми простите този неприятен изблик на чувства. Не знам какво ме прихвана. Но сега вече трябва да се изкъпя. Извинете ме, но трябва да се погрижа за доста неща.

— Да, Софи — въздъхна Джулиан. — Прощавам ти. И се моля някой ден и ти да ми простиш. — Той взе останалите си дрехи и излезе от стаята без нито дума повече.

Доста по-късно същата вечер Джулиан седеше сам в библиотеката с протегнати крака и бутилка вино пред себе си. Настроението му бе отвратително. Къщата бе притихнала за първи път от часове наред. Само допреди малко цареше невероятна суетня, свързана с приготовленията на Софи. Обзет бе от някакво мрачно вълнение. Без нея къщата щеше да изглежда съвсем пуста.

Джулиан си наля още една чаша и се запита дали Софи плаче в съня си. Чувствуваше се истински звяр тази сутрин, когато й каза, че я изпраща в провинцията, но знаеше, че няма никакъв друг избор. След като веднъж бе разбрал какво си е наумила, просто бе длъжен да я отпрати от града. Нагазила бе в опасни води и нямаше никакво понятие как да се пази от удавяне.

Отпи още една глътка и се запита дали трябва да се чувства виновен заради начина, по който манипулира Софи тази сутрин. Още в самото начало на спора им в спалнята разбра, че тя няма да възприеме никакви разумни доводи относно нейната собствена безопасност. Личното й чувство за чест изключваше подобни съображения. А той не би могъл да стигне дотам, че да използува физически средства, за да я накара да мисли разумно.

Тъй че интуитивно бе избрал друг подход, без изобщо да е сигурен, че ще се окаже успешен. Използва чувствата й към него, за да я накара да направи онова, което желаеше.

Беше истински шок да види как нейната храбра съпротива отстъпва пред предупреждението, че действията й могат да го накарат да рискува живота си на дуел. Тя сигурно действително го обичаше. Нищо друго не би било толкова силно, че да надделее вроденото й разбиране за чест. Заради него тя изостави плановете си за отмъщение.

Джулиан се почувствува едновременно смирен и въодушевен от силата на чувствата й. Нямаше никакво съмнение, че Софи му се бе отдала напълно — че му принадлежеше, и то по начин, който той никога не бе смятал за възможен.

Но дори ликуването, предизвикано от това прозрение, не бе в състояние да заглуши мисълта, че тя е нещастна и причината е самият той. „Толкова е нечестно. Нищо не стана така, както го мислех, когато се съгласих да се омъжа за теб.“

А сега, на всичко отгоре, сигурно беше и бременна. Потръпна, когато си спомни, че едно от нещата, за които го молеше, бе да не бързат с детето.

Джулиан потъна още по-дълбоко в креслото си, чудейки се дали някога изобщо ще е в състояние да се реабилитира пред Софи. В този момент му се струваше, че бе правил всичко погрешно, още от самото начало. Как един мъж можеше да убеди жени си, че е достоен за любовта й? И през ум не му бе минавало, че някой ден ще е изправен пред подобен проблем, а след всичко, което се бе случило между него и Софи, нещата изглеждаха почти безнадеждни.

Вратата зад него се отвори, но той дори не се извърна.

— Лягай си, Гупи, и отпрати и останалите от прислугата. Аз ще поседя тук още малко, но няма нужда да стоиш и ти. Ще изгася свещите.

— Вече казах на Гупи и на останалите да си лягат — рече Софи, притваряйки тихо вратата.

Джулиан замръзна при звука на гласа й. После бавно остави чашата си и се надигна да я посрещне. Тя изглеждаше много крехка и слабичка в розовата си рокля с висока талия. Трудно му бе да повярва, че може да е бременна. Косата й бе вдигната високо и прикрепена с панделка, която вече бе започнала да се развързва. Усмихваше се с измамна, нежна усмивка.

— Мислех, че вече си си легнала — рече пресипнало Джулиан. Настроението й го озадачи. Тя нито плачеше, нито се канеше да спори, да го упреква или да се моли. — Трябва да си починеш преди пътуването.

— Дойдох да се сбогувам, Джулиан. — Тя спря пред него, очите й блестяха.

Заля го вълна на облекчение. Тя видимо не бе така разстроена, както преди.

— Скоро ще дойда при теб — обеща той.

— Добре. Ще ми липсваш. — Тя докосна грижливо вързаната му вратовръзка. — Но не искам да се разделяме с лошо чувство.

— Уверявам те, че нямам никакви лоши чувства. Искам само най-доброто за теб. Повярвай ми, Софи.

— Съзнавам го. Знам, че понякога си дебелоглав и упорит, и арогантен, но знам и, че действително се опитваш да ме предпазиш. И което е най-важното, не желая да рискуваш живота си заради мен.

— Какво правиш, Софи? — Той смаяно наблюдаваше как тя започна да развързва снежнобялата му вратовръзка. — Софи, кълна ти се, че да се върнеш в имението е възможно най-разумният начин на действие. Там няма да ти бъде толкова зле, скъпа. Ще видиш баба си и дядо си, а сигурно имаш и приятели, които да каниш на гости.

— Да, Джулиан. — Връзката падна от ръцете й и тя започна да разкопчава сакото му.

— И ако наистина очакваш дете, селският въздух ще е много по-здравословен, отколкото този в града — продължи той, трескаво търсейки аргументи, с които да я убеди да тръгне.

— Без съмнение сте прав, милорд. Лондонският въздух изглежда неизменно доста кафеникав, нали? — Тя се зае с бялата му риза.

— Убеден съм, че съм прав. — Новото усещане, родено от факта, че тя го съблича, замая сетивата му. Вече му бе трудно да разсъждава ясно. Слабините му се напрегнаха и панталоните изведнъж му се сториха много тесни.

— Мъжете почти винаги са прекалено уверени, че са прави. Дори и когато грешат.

— Софи? — Джулиан преглътна, когато пръстите й докоснаха голите му гърди. — Софи, знам, че понякога ме смяташ за арогантен, но те уверявам…

— Моля те, не казвай нищо повече, Джулиан. Не желая да дискутирам причините за завръщането си в имението, както и неприятната ти склонност към арогантност. — Тя се надигна на пръсти и му предложи полуотворените си устни. — Целуни ме.

— О, Боже, Софи! — Той жадно пое меките й устни, невярващ на късмета си. Настроението й се бе променило напълно и макар и да не разбираше причината, не искаше да поставя под въпрос този обрат на събитията.

Когато тя се притисна още по-силно към него, той събра сили единствено да каже:

— Софи, мила, нека се качим горе. Бързо.

— Защо? — Измърка тя в рамото му.

Джулиан смаяно се вгледа в разрошените й къдрици.

— Защо? — повтори той. — И ме питаш след всичко, което направи? Софи, та аз просто изгарям за теб.

— Цялата прислуга вече спи. Съвсем сами сме. Никой няма да ни безпокои.

Най-сетне той разбра, че е готова да се люби с него и тук, в библиотеката.

— О, Софи — рече той, едновременно смеейки се и стенейки. — Ти наистина си жена, пълна с изненади. — Дръпна панделката от косите й.

— Искам да си спомняте за мен, докато сме разделени, милорд.

— Нищо на този свят не би могло да ме накара да те забравя, моя сладка женичке. — Джулиан я вдигна на ръце и я отнесе до канапето.

Сложи я върху възглавниците, а тя му се усмихна с извечното женско обещание. И когато протегна ръце, той се отпусна в тях с явно нетърпение.

Няколко секунди по-късно, когато канапето му се стори твърде тясно, Джулиан се изтърколи върху килима, повличайки Софи със себе си. Тя го последва щастливо, извивките на шията и голите й гърди просветнаха с прелестен розов отблясък. Джулиан се просна по гръб, а жена му се отпусна върху него гладка и гола, казвайки си, че на всяка цена ще опита същата игра и в библиотеката на Рейвънуд при първа възможност.