Презрението на жените

III

И така си вървяха нещата цял месец — госпожа Епингуел се мъчеше да запази Флойд Вандерлип от ухажването на гръцката танцьорка, докато пристигне Флоси; Флоси всеки ден намаляваше броя на милите по отегчителната пъртина; Фреда се бореше срещу жената модел; жената модел напрягаше и сетния си нерв, за да докопа желаната плячка, а Флойд Вандерлип се мяташе насам-натам в тази обстановка като летяща совалка, много възгордян от себе си, повярвал, че е втори Дон Жуан.

Никой друг освен самия него не беше виновен, че Лорен Лиснай най-сетне го бе хванала на въдицата си. Начинът, по който един мъж покорява девойка, може да е твърде чуден, за да го разберем, обаче начинът, по който една жена покорява мъжа, надминава всички представи; поради това наистина неразумен би бил пророкът, който би дръзнал да докаже постъпките на Флойд Ваидерлип през следващите Двадесет и четири часа. Може би чарът на жената модел се криеше в това, че хващаше окото като хубаво животно; може би тя го обвиваше със старосветските си приказки за дворци и князе; така или иначе тя го заслепяваше — него, чийто живот бе протекъл в сурова и некултурна среда, и той най-после прие предложението й да отидат надолу по реката ида се венчаят на Четиридесетата миля. За да удостовери намерението си, той купи кучета от Сижа Чарли (когато жена като Лорен Лиснаи тръгва на път по пъртината, само една шейна не стига) и след това отиде нагоре по Бонанза, да се разпореди за надзора в мините си, докато отсъствува.

Той спомена малко неясно, че кучетата му трябвали, за да превозва дървен материал от дъскорезницата по улеите за промиване на рудата, и тъкмо тука Ситка Чарли показа колко е досетлив. Той се съгласи да достави кучетата на определената дата но щом Флойд Вандерлип се запъти нагоре по потока, се затича разтревожен при Лорен Лиснаи. Знае ли тя къде е отишъл господин Вандерлип? Той поел задължението да достави на този господин в уречен срок голям впряг кучета, но тоя безсрамник, немският търговец Майерс, закупувал на едро животните иподбил пазара. Съвсем наложително било да види господин Вандерлип, защото заради тоя безсрамник щял да закъснее цяла седмица с изпълнението на договора. Не знае ли тя къде е отишъл? Нагоре по Бонанза? Добре! Щял веднага да тръгне подир него да му обади за непредвиденото закъснение. Правилно ли е разбрал от господин Вандерлип, че кучетата му трябвали за петък вечер? Че трябва да ги има дотогава? Много жалко, но виновен е безсрамникът, дето е покачил цените. Те скочили на петдесет долара за куче и ако той купува на повишените цени, ще бъде на загуба. Той се чуди дали господин Вандерлип ще се съгласи да плати по-високите цени. Тя е сигурна, че ще се съгласи? Понеже е приятелка на господин Вандерлип, готова е да плати разликата и самата тя? И той не бива да казва нищо за това? Тя е толкова любезна да се грижи така за неговите интереси.

В петък вечер ли, казва тя? Добре! Кучетата ще бъдат доставени.

Подир един час Фреда знаеше, че двойката се готви да избяга в петък вечер, а също и това, че Флойд Вандерлип е отишъл нагоре по Бонанза и че ръцете й са вързани. В петък сутринта пристигна Деверб, правителственият куриер, и донесе официалната поща за губернатора. Освен официалната поща донесе и новини за Флоси. Бил задминал нейния стан на Шестдесетата миля; хората и кучетата били в добро състояние и тя положително щяла да пристигне на другия ден. Госпожа Епингуел изпита голямо облекчение, когато го чу; Флойд Вандерлип беше на сигурно място горе на Бонанза и преди гъркинята да може да сложи ръка на него, годеницата му ще е дошла. Този ден следобед големият й санбернар, който доблестно пазеше входната врата, бе повален от глутница търсещи храна изгладнели от път кучета мейлмюти. Той остана затрупан под косматата камара около тридесет секунди, докато не го спасиха двама яки мъжаги, въоръжени с брадви. Ако беше останал повален за две минути, имаше голяма вероятност да бъде .разделен горе-долу по равно и отнесен в търбусите на нападателите; в случая той беше само грижливо и успешно изпохапан. Ситка Чарли дойде да оправя нанесените щети, в частност дясната предна лапа, която по невнимание бе останала за част от секундата по-дълго в устата на някое от кучетата. Когато си слагаше ръкавиците, преди да си тръгне, стана дума за Флоси и съвсем естествено разговорът се извъртя към тая … ъъ… ужасна жена. Ситка Чарли забеляза между другото, че тя се канела да отскочи тая вечер надолу по реката с Флойд Вандерлип и че по това време на годината не били изключени разни нещастни случаи.

Така мнението на госпожа Епингуел за Фреда падна още по-ниско. Тя написа бележка, адресира, я до въпросния мъж и я повери на човек, който да го дочака при устието на Бонанза. Друг човек с бележка от Фреда също го чакаше на този стратегически пункт. Случи се така, че Флод Вандерлип, който в сгъстяващия се вече здрач слизаше весело надолу с шейната си, получи бележките едновременно. Тази от Фреда той скъса. Не, нямаше, да отиде при нея. Тази вечер предстояха, по-важни събития.. Освен това Фреда нямаше шансове да спечели играта. Но госпожа Епингуел! Той щеше да изпълни последното й желание… или, по-правилно, последното й желание, което щеше да има възможност да изпълни — и щеше да се срещне с нея на бала на губернатора и да чуе какво има да му каже. Според тона на писъмцето очевидно беше нещо важно — може би… Той се усмихна разнежено, ала не можа да дродължи мисълта си. Дявол да го вземе,- какъв щастливец е поне с жените! Той пръсна на вятъра накъсаното й писмо и подкара кучетата в буен галоп към хижата си. Това щеше да бъде бал с маски и Флойд Вандерлип трябваше да изрови костюма, с който бе ходил преди няколко месеца в операта. Трябваше и да се обръсне, и да се нахрани. Така стана, че той единствен от всички заинтересовани нямаше прецстава колко близко е вече Флоси.

— Докарай ги точно в полунощ при дупката за вадене на вода, дето е край болницата. Да не ме излъжеш! — каза той на Ситка Чарли, когато индианецът се отби да съобщи, че не достига още само едно куче, за да попълни впряга, и че и него ще получи след часчас и половина. — Ето ти торбичката. Претегли си сам златото и не ми се пречкай повече. Трябва да се приготвя за бала.

Ситка Чарли отмери колкото му се полагаше и си отиде с писмо за Лорен Лиснаи, като се досещаше правилно, че съдържанието му-се отнася за среща при дупката за вадене на вода край болницата точно в полунощ.