V

Беше лют студ. Криволичещата пъртина ги доведе след четвърт миля до хижата на танцьорката и за това време влажният дъх вече бе покрил лицето й със скреж, а от неговия буйните му мустаци така бяха замръзнали, че говоренето му причиняваше болка. В зеленикавата светлина на северното сияние можеше да се види живакът, замръзнал в топчето на термометъра, закачен пред вратата. Хиляда кучета в жалостив хор оплакваха древните си теглила и се молеха за милост на безучастните звезди. Не се усещаше никакъв полъх. Кучетата нямаха къде да се подслонят от студа, нямаше уютни кътчета на завет, където тайничко да се вмъкнат. Мразът се ширеше навред;

и те лежаха на открито и току изпъваха сковалите се от изминатия път мускули и надаваха проточения вълчи вой.

Те не заговориха веднага, Фреда и Флойд Вандерлип. Докато камериерката помагаше на Фреда да свали кожите си, Флойд стъкна огъня и зачака камериерката да се оттегли във вътрешната стая, като остана с наведена над печката глава, зает с разтопяването на леда над горната си устна. След това си сви цигара и отпуснато загледа домакинята през ароматните кълба дим. Фреда погледна крадешком към стенния часовник. До полунощ оставаше половин час. Как да го задържи? Дали й се сърди за това, което бе направила? Какво ли му е настроението? Как да го предразположи? Не че се съмняваше в себе си. Не, не! Можеше да го задържи, ако станеше, нужда, срещу дулото на пистолет, докато Ситка Чарли свърши работата си, и Деверо също.

Имаше много начини и докато си мислешетова,

презрението й към този мъж се засили. Тя подпря глава на ръката си и пред нея се мярна мимолетно видение на собственото й моминство с печалния пубертет, завършил така трагично, и за миг й се дощя да го накара да се поучи от тази история. Боже! Само една гадина, по-долна от скот в човешки облик, би могла да остане незавладяна от такъв разказ, разказан както можеше да го разкаже тя, не… Ами! Той не го заслужаваше, нито заслужаваше болката, която щеше да изпита тя. Свещта беше поставена много добре и докато Фреда мислеше за тези неща, святи и срамни за нея, Флойд Вандерлип се наслаждаваше на прозрачно-розовото й ушенце. Фреда забеляза погледа му, взе си бележка и извърна глава така, че той да вижда лицето й в пълен профил. А този профил не беше между най-малките й достойнства. Тя не можеше да промени извивките на тялото и чертите на лицето, с които бе създадена, а те бяха много добри; но много отдавна беше проучила тези извивки и черти и макар, че съвсем не беше необходимо, не се отказваше да ги използува колкото може повече. Свещта запримига. Фреда не умееше да прави нищо без грация, но това не й попречи да подсили малко вродената си прелест, когато посегна и сръчно оправи червения фитил сред жълтия пламък. Сетне опря глава на ръката, този път загледана умислено в мъжа пред себе си, а всеки мъж изпитва удоволствие, когато го гледа така някоя хубава жена.

Тя не бързаше да започне. Щом на него му харесваше да се бави, тя също нямаше нищо против. Той се чувствуваше добре, услаждаше дробовете си с никотин и й се любуваше. Тук беше закътано и топло, а долу, при дупката за вода, започваше пъртината, по която скоро щеше да потегли за дълги мразовити часове. Чувствуваше, че би трябвало да се разсърди на Фреда за направената сцена, но някак не беше ни най-малко ядосан. По ссяка вероятност нямаше да има никаква сцена, ако не беше това женище Макфи. Ако той беше губернатор, щеше да обложи с данък от сто унции злато нея, и другите като нея, и всички лицемерни проповедници и праведни попове. Пък и Фреда положително се беше държала съвсем като дама и освен другото, беше държала на своето пред госпожа Епингуел. Никога не беше вярвал това момиче да е толкова смело. Той я разглеждаше, без да бърза, и току се връщаше към очите, но не можеше Да долови, че зад задълбочената им сериозност се криеше още по-дълбока подигравка. И, божичко, как е докарана! Интересно, защо го гледа така? Дали не иска да се омъжи за него? Много вероятно, но не е само тя. Външността и говори в нейна полза, нали? И е млада, по-млада от Лорен Лиснаи. Надали е на повече от двайсет и три или четири, най-много да е на двайсет и пет. И никога няма да стане дебела. Всеки ще го каже от пръв поглед. Не би могъл да каже същото за Лорен. Тя положително е натрупала тлъстинка от дните, когато е позирала като модел. Е, веднъж като тръгне с нея по пъртината, ще й я смъкне! Ще й сложи снегоходките, да утъпква снега пред кучетата. Не си спомня случай това да не е помогнало. Но мислите му се зареяха напред, към двореца под средиземноморското небе… и какво ли щеше да стане с Лорен тогава? Без мраз, без пъртина, без глад, които от време на време да нарушат еднообразието и стареенето, и затлъстяването с всеки божи ден? А това момиче, Фреда… — той изля във въздишка съжалението си, че е сгрешил и не се е родил под знамето на Турция с нейното многоженство, и се върна в Аляска.

— Е? — Двете стрелки на часовника, изправени нагоре, сочеха полунощ и беше крайно време да тръгне надолу, към дупката за вода.

— Ох! — стресна се Фреда и направи това тъй мило, че го очарова, както подобните на него винаги са се очаровали от представителките на женския пол. Когато някой мъж бъде накаран да повярва, че загледалата го замислено жена се е унесла в мечти по него, той трябва да бъде извънредно хладнокръвна личност, за да може да опъне платната, да отвори очите си на четири и да отплава в свободни води.

— Само се чудя за какво искахте да ме видите — обясни той и придърпа стола към нейния до масата.

— Флойд — тя го загледа право в очите, — всичко това ми е омръзнало. Искам да замина. Не мога да дочакам тук, докато реката се освободи от леда. АКО река да остана, ще умра. Сигурна съм. Искам да скъсам с всичко и да се махна, искам да се махна веднага. С няма молба Фреда сложи ръка върху неговата, но той обърна своята и я хвана. „Ето още една ми се

увисва на врата — помисли си той, — Ако питат мен, м на Лорен няма да й стане нищо, ако краката й помръзнат още малко край дупката за вода.“ к

— Е? — обади се този път Фреда, но тихо и плахо.

— Не зная какво да кажа — побърза да отговори Флойд и добави на себе си, че нещата се развиват по-бързо, отколкото бе очаквал. — Не бих могъл да пожелая нищо по-хубаво, Фреда. Вие го знаете достатъчно добре. — Той стисна ръката й, длан срещу длан. Фреда кимна. Имаше ли нещо чудно, че презираше цялата тази пасмина? к

— Но виждате ли, аз… аз съм сгоден. Разбира се, вие го знаете. И момичето идва тук, за да се омъжи за мен. Не знам къде ми е бил умът, когато й направих предложение, но то беше много отдавна и аз бях д,

съвсем млад и зелен.

— Искам да се махна оттук, където и да било — продължи тя, без да обърне внимание на препятствието, с което той се загради и за което се извини. — Изреждах си наум познатите мъже и стигнах до заключението, че… че…

— Че аз съм най-подходящият от всички? Тя се усмихна, за да му благодари, че й е спестил неудобството да прави признание. Той притегли със свободната ръка главата й на рамото си и уханието на косата й стигна някак до ноздрите му. Тогава откри, че един и същи пулс тупти, тупти, тупти в допрените им длани. Това явление е напълно понятно от физиологична гледна точка, но за човек, който го открива за първи път, то е безкрайно удивително нещо. В живота си Флойд Вандерлип беше галил повече дръжки на лопати, отколкото женски ръце, и това усещане бе съвършено ново и възхитително. А когато Фреда пообърна глава на рамото му и косата и докосна неговата буза, а очите му се срещнаха с нейните, широко отворени и съвсем близки, лъчисти, да, и нежни — кой можеше да бъде виновен, че той напълно загуби и ума; и дума? Беше изневерил на Флоси, защо да не изневери и на Лорен? Но дори жените и да не го оставяха на мира, това не му даваше основание да взема прибързани решения. Ами че той имаше купища пари и Фреда беше тъкмо такова момиче, което щеше да краси богатството му. Тя щеше да е съпруга, за която да му завиждатдругите. Но да не бърза. Трябва да бъде предпазлив.

— Да имате случайно слабост към дворци, а? — попита той.

Фреда поклати глава.

— Знаете ли, аз мечтаех за тях, когато размишлявах наскоро, и стигнах горе-долу до заключението, че като живее в дворци, човек ще затлъстее, ще се

размекне и измързеливи.

— Да, то е хубаво за кратко време, но, струва ми се, скоро омръзва — побърза да го увери тя. — Висшето общество е хубаво, но животът трябва да бъде многостранен. Да се бориш с трудности и да поскиташ за известно време, а после да се установиш някъде. Да отидеш с яхта до Южните морета, после да поостанеш в Париж; една зима в Южна Америка и едно лято в Норвегия; няколко месеца в Англия…

— В добро общество?

— Естествено, най-доброто; а после, хайде! При кучетата и шейните към Хъдсъновия залив. Разнообразие, нали разбирате? Силен, здрав мъж като вас, преливащ от жизненост и енергия, надали би могъл да издържи повече от една година в дворец. То е чудесно за женствени мъже, но вие не сте били създаден за такъв живот. Вие сте мъжествен, прекомерно мъжествен.

— Така ли мислите?

— За това няма нужда от мислене. Аз го зная. Не сте ли забелязали колко лесно карате жените да се влюбват във вас?

Съмнителната му наивност бе безподобна.

— То е много просто. А защо? Защото сте мъжествен. Вие засягате най-дълбоките струни в сърцето на жената. Вие сте нещо, на което ти се иска да се облегнеш: мускулест, силен и смел. Накъсо казано, защото сте мъж.

Тя хвърли поглед към часовника. Бе минал половин час след уреченото време. Беше предвидила за Ситка Чарли половин час, докато се справи, а кога ще пристигне Деверо, сега нямаше значение. Тя беше свършила работата си. Фреда вдигна глава, разсмя се от сърце, освободи ръката си, изправи се и повика камериерката.

— Алис, помогни на господин Вандерлип,да облече парката си. Ръкавиците му са на прозореца до печката.

Флойд нищо не разбираше,

— Мога ли да ви поблагодаря за вашата любезност, Флойд. Вашето време беше извънредно скъпо за мен и това беше много мило от ваша страна. Когато излезете от хижата, завоят наляво води най-пряко до дупката за вода. Лека нощ. Аз си лягам.

Флойд Вандерлип прибягна до силни думи, за да изрази недоумението и разочарованието си. Алис не обичаше да слуша мъже, които псуват, и затова захвърли парката му на пода и тупна ръкавиците отгоре. Тогава той се спусна към Фреда, но тя осуети бягството си във вътрешната стая, като се препъна върху парката. Той я вдигна на крака, при което д грубо я стисна за китката. Но тя само се изсмя. Не я беше страх от мъже. Не бяха ли й сторили те най-голямото зло и не беше ли устояла въпреки това?

— Не ставайте груб — рече тя най-после. — Като си помислих — и тя погледна неговата задържаща, я ръка, — реших още да не си лягам. Хайде, седнете? и се отпуснете, вместо да ставате смешен. Да имате някакви въпроси?

— Да, уважаема госпожице, и да поискам от вас сметка. — Той все още държеше ръката й. — Какво знаете относно дупката за вода? Какво искате да кажете с това, няма значение. Ще задавам въпросите си един по един.

— О, почти нищо. Ситка Чарли имал там среща с някого, може да знаете с кого, и понеже държеше да не присъствува мъж с чар, всеизвестен като вашия, помоли ме да бъда така любезна да му помогна. Това е всичко. Те вече са тръгнали преди повече от половин час.

— Закъде? Надолу по реката и без мен? При това той е индианец! . .

— Вкусовете са толкова различни, нали знаете, особено у жените.

— Но къде съм аз в тая сделка? Загубих кучета за четири хиляди долара и една съблазнителна фуста и не получих нищо насреща. Освен вас — поправи се той, — а на тая цена ми излязохте много евтино..

Фреда сви рамене.

— Нищо не пречи да се приготвите. Аз отивам да взема назаем два впряга кучета и ще тръгнем след единдва часа.

— Много съжалявам, но аз отивам да си легна.

— Ако си знаете интереса, ще си стегнете багажа.

Дали ще си легнете или не, когато докарам кучетата пред вратата, човек да не съм, ако не ви сложа на шейната.. Може да сте си правили шеги с мен, но аз ще Отмина вашия блъф и ще приема, че сте говорили сериозно. Чувате ли ме?

Той стисна китката й така, че я заболя, но устните й се извиха в усмивка и тя като че ли се ослуша в някакъв шум отвън. Чу се звънтене на шейна и мъжки глас подвикна „Хо!“, кучешки впряг изви на завоя и спря пред хижата,

— Ще ме оставите ли да си легна сега? С тези думи Фреда отвори вратата. В топлата стая нахлу мраз и на прага, с износени по пъртината кожени Дрехи, обвита до колене с кълба пара, на фона на припламнало северно сияние нерешително се появи жена. Тя махна предпазната маска от носа и остана тъй, заслепена от бялата светлина на свещта. Флойд Вандерлип залитна напред.

— Флойд! — възкликна новодошлата с облекчение и радост и уморено се спусна към него.

Какво Друго можеше да направи той, освен да разцелува това увито в кожи създание? А то беше хубаво, това създание, гушнало се в прегръдката му, капнало и щастливо.

— Беше много мило от твоя страна — заговори създанието — да изпратиш господин Деверо с отпочинали кучета да ме пресрещне; иначе нямаше да стигна до утре.

Флойд Ваидерлип хвърли озадачен поглед към Фреда, но изведнъж истината проблесна в ума муи той рече:

— Не беше ли много любезно и от страна на Деверо да дойде?

— Не си могъл вече да чакаш повече, нали, скъпи? — Флоси се притисна по-силно.

— Е, да, един вид бях започнал да губя търпение — призна той, без да се запъне, и същевременно я повдигна, докато краката й се отделиха от пода, и я изнесе от хижата.

Същата нощ нещо необяснимо се случи на преподобния Джеймс Браун, мисионер, който живееше сред туземците няколко мили по-надолу, по Юкон и се грижеше пъртините, по които те ходят, да водят към рая на белите. Той бе събуден от непознат индианец, който повери на грижите му не само душата, но и тялото на някаква жена и след това побърза да замине. Тази жена беше пълна и хубава, и ядна, и от гняв устата й редяха мръсни думи. Това шокира достойния човечец, но той беше млад и нейното присъствие щеше да бъде пагубно (в очите на простодушното му паство), ако тя не беше тръгнала пеша за Доусън, щом започна да се развиделява.

Доусън бе шокиран много дни след това, когато лятото бе вече настъпило и населението чествуваше известна коронована дама в Уиндзор: наредило се на брега на Юкон, то наблюдаваше как Ситка Чарли се появи с бързо забиващо се във водата гребло и пресече с първото кану линията на финиша. В този ден на състезанията госпожа Епингуел, която бе добила нови и променила стари възгледи върху много неща, видя Фреда за първи път след вечерта на бала. „Пред очите на всички, забележете добре — както се изрази госпожа Макфи, — без да взима под внимание и без да зачита нравствеността на обществото“, тя отиде при танцьорката и й протегна ръка. Първо, това бе запомнено от тези, които го видяха, Фреда, прочутата Фреда се отдръпна, после двете размениха няколко думи и Фреда не издържа и се разплака върху рамото на жената на капитана. На Доусън не беше дадено да знае защо госпожа Епингуел е трябвало да иска прошка от гръцката танцьорка, но тя го направи публично и това беше неприлично.

Добре би било да не забравяме госпожа Макфи. Тя си взе кабина в първия отплавал от Доусън параход. Госпожа Макфи отнесе със себе си теория, която бе разработила през мълчаливите бдения в дългите тъмни нощи: тя се бе убедила, че Северът не се поддава на духовно обновление, понеже там е толкова студено. Страх от огъня на ада не може да бъде събуден в хладилник. Може това да изглежда тесногръдо, но такава бе теорията на госпожа Макфи.

[Авторът има предвид кралица Виктория. Доусън се намира в Канада, която по онова време е била английска колония. Б. пр.]

Загрузка...