Прикованият Прометей

ПРОЛОГ

ВЛАСТ

Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя,

в пустинната и непристъпна Скития1.

Ти, Хефесте, велението бащино

ще трябва да изпълниш — към скалистите

била, ей там, ще приковеш бунтовника

пристегнат със веригите стоманени.

Че той открадна твойто цвете — пламъка

всемощен — и го подари на смъртните.

Пред боговете ще плати греха си той,

за да научи как се тачи царска власт

и да забрави любовта към людете.

ХЕФЕСТ

Вий, Власт и Сила, Зевсовата заповед

изпълнихте и ето ви, свободни сте.

А аз не смея него, кръвно близкия,

да прикова над бездната на бурите.

И все пак трябва да посмея. Страшно е

да пренебрегна Зевсовата заповед.

(Към Прометей.)

О, ти, премъдър сине на великата

Темида2! Пряко волята на двама ни

ще те пригвоздя здраво към безлюдната

скала, където людска реч и смъртен взор

не ще съзреш, а изгорен от слънчев зной,

ще промениш цвета си. Ще жадуваш ти

да скрие зрака нощ пъстрооблечена

и слънце да стопи сланата утринна.

И непрестанно ще те гложде болката —

че твоят избавител, знай, не е роден.

Това спечели с любовта към хората!

Сам бог, на боговете ти презря гнева

и с прекомерен дар почете смъртните.

Затуй ще бдиш на този връх безрадостен —

изпънат, без да свиеш крак, с безсънен взор.

Ще екнат всуе твоите ридания

и твоите вопли. Знай, неумолим е Зевс!

Безмилостни са всички нови властници.

ВЛАСТ

Недей се бави с безполезно вайкане!

Мрази го! Бог е, но на боговете е

пръв враг — той даде твоя дар на смъртните!

ХЕФЕСТ

Могъщи са роднинството и дружбата.

ВЛАСТ

Но можеш ли да не изпълниш волята

на Зевс? Това не те ли плаши повече?

ХЕФЕСТ

Ти винаги си дръзка и безмилостна!

ВЛАСТ

Не ще помогнат сълзите. Не се труди

с напълно безполезното, напусто е!

ХЕФЕСТ

Уви, проклет да бъде занаятът ми3!

ВЛАСТ

Защо пък? Да ти кажа право, твоето

изкуство няма дял в злочестините му.

ХЕФЕСТ

Все пак, на някой друг да бе се паднало!

ВЛАСТ

Да, всеки носи тежки задължения.

Едничък е свободен Зевс, властителят.

ХЕФЕСТ

Разбрах това и нямам възражения.

ВЛАСТ

Тогава бързо му сложи оковите —

баща ти да не види, че бездействуваш.

ХЕФЕСТ

Това са железата за ръцете му.

ВЛАСТ

Сложи ги на ръцете му и здраво бий

със млата! Прикови го върху зъбера!

ХЕФЕСТ

Готово е, безукорно е сторено,

ВЛАСТ

По-силно бий, недей отпуща никъде!

Той знае път и в безизходни трудности!

ХЕФЕСТ

Навеки е пригвоздена ръката му.

ВЛАСТ

Тъй! Прикови и другата — да види той.

мъдрецът, че пред Зевс е слаб и немощен!

ХЕФЕСТ

Със право би ме укорил единствен той.

ВЛАСТ

Забий сега стоманен клин със остър зъб

и пронижи от край до край гърдите му!

ХЕФЕСТ

Ах, Прометее! Плача над бедите ти!

ВЛАСТ

Пак жалиш, пак оплакваш неприятеля

на Зевс! Да не заплачеш и за себе си!

ХЕФЕСТ

Ти виждаш, всичко туй не е за гледане!

ВЛАСТ

Да, виждам, виждам, той получи своето!

Сега с верига окови ребрата му!

ХЕФЕСТ

Да, зная сам! Не заповядвай толкова!

ВЛАСТ

Ще заповядвам и ще ти крещя дори!

Я слез и в железа стегни нозете му!

ХЕФЕСТ

Без много мъка и това е свършено.

ВЛАСТ

Бий здраво — да се впият във месата му!

Строг властник ти възложи тази работа!

ХЕФЕСТ

Езикът ти прилича на лицето ти.

ВЛАСТ

Бъди мекосърдечен, но за моята

суровост и за моя гняв не ме кори!

ХЕФЕСТ

Да тръгнем вече, в железа е целият!

ВЛАСТ

(Към Прометей.)

Злодействувай, кради небесни дарове,

дарувай еднодневките! Ще могат ли

да снемат част от участта ти смъртните?

За боговете ти си Промислителят4!

О, не! На тебе трябват промислители —

чрез тях да се избавиш от веригите!

(Власт, Сила и Хефест излизат.)

ПРОМЕТЕЙ

Свещен ефир5 и ветрове развихрени!

Вий, изворни води, и вий, усмихнати

вълни в морето! Земьо всекърмилнице,

и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как

аз, богът, страдам от ръцете божии!

Погледнете ме, вижте ме — смазан

от ужасен позор, ще се боря навек

с безконечните дни!

Тия срамни вериги измисли за мен

новожезлият цар на блажените. Ах!

За сегашните мъки, за бъдното зло

аз въздишам! Кога, след какви изпитни

ще изгрее на мъките краят?

Какво говоря? Зная предварително

какво ще стане. Нищо неочаквано

не ще ме сполети. А отреденото

ще трябва да понасям леко. Зная аз —

съдбата има непреодолима мощ.

Не мога да мълча за своите бедствия,

не мога и да не мълча. На смъртните

аз дадох дар и тъй се впрегнах в зла съдба.

В тръстиково стъбло аз грабнах семето

на огъня — учителя на смъртните

в изкуствата, безценното им щастие.

Пригвозден сред просторите на етера,

заплащам за такива прегрешения.

Ах, ах! О, о!

Какъв звук и благ дъх незрим насам долита?6

Божествен, смъртен или полубожески?

Ах, иде някой тук, на този пуст връх,

да гледа теглилата ми. Какво сега?

Това съм аз, злочестият разпънат бог!

Неприятел на Зевс и намразен безкрай,

зарад своята обич към людския род,

от онези в Олимп, за които домът

на властителя Зевс е приятелски дом!

Аз долавям — уви! — как се движи насам

ято птици и как под чевръсти крила

затрептя, зазвуча принебесната шир.

Всяка стъпка насам ме тревожи.

(Влиза Хорът.)