Прикованият Прометей

ВТОРИ СТАЗИМ

ХОР

Първа строфа

Нека всевластникът Зевс

нивга в мисълта ми

скверно упорство не вложи,

нека тача боговете

винаги с пир благочест,

с кръв на тлъсти бикове там,

край потока

вечен на моя баща

Океан,

нека в думи не греша,

нека бъде вечно с мене

и не чезне тази мъдрост!

Първа антистрофа

Сладко е в смели мечти

тихо да прекараш

дългите дни на живота

и да храниш с ясна

радост доволна душа.

Тръпна аз, като виждам как

в страшни мъки

чезнеш на тия скали.

Ти пред Зевс,

Прометее, нямаш страх —

прекомерно си почел

смъртния човешки род.

Втора строфа

Той плати ли с любов любовта?

О приятелю, имаш ли помощ

и подкрепа от смъртните? Та не видя ли

немощта, под която лежи,

удавен в тъма, в слепота,

като призрак човешкият род?

Смъртният никога няма.

с остър ум да отклони

Зевсовата твърда воля.

Втора антистрофа

Прометее, научих това

от горчивата твоя неволя.

Друга песен достигна до мен — не оная,

с която те славех преди

при твоето брачно легло,

по сватбарски — когато, склонил

с дарове мойта сестрица

Хезиона23, ти я взе —

ложе да споделя с тебе.