Прикованият Прометей

ПЪРВИ СТАЗИМ

ХОР

Първа строфа

Над този твой гибелен дял

аз плача днес. Буен поток

сълзи струят моите очи —

и аз облях с влажен порой

прекрасен лик. Ето че сега

ужасно зло пратил е Зевс —

по свой закон действува той,

че с дръзка власт

отколешните богове заплашва.

Първа антистрофа

Но прокънтя цяла земя

от жалбен вик. Вредом скърбят

за почитта, древната чест,

която ти, Атлас, Тифон

и всички вий имахте преди.

И днес навред в светия край

азийски, знай, плачат за теб —

за твоя дял,

за твоята многопечална участ.

Втора строфа

Жителките на Колхида —

доблестните в бой девойки18,

скитските тълпи, които

живеят чак накрай земя,

при Меотийското море19.

Втора антистрофа

и арийците — Ареев

цвят, — и всички смели воини20

от кавказките твърдини —

окайват твоята съдба

със остри копия в ръце.

Епод

Реват високите вълни,

простенват дълбините

и глухо тътнат бездните на ада.

Твоята страшна беда оплакват

бистроструйните реки.