Пробудената гордост на Алойшъс Панкбърн

VII

Последва златна седмица. От зори до мрак не намаляваше върволицата от канута, спрели на двеста фута от тях. Това бе граничната линия. Туземните моряци, въоръжени с пушки, следяха никой да не я престъпва. Не беше разрешено до шхуната да се доближава повече от едно кану, нито пък на палубата да се качва повече от един чернокож. Тук, под тентата, четиримата бели мъже въртяха търговията, като се сменяха на всеки час. Размяната се извършваше по установения между Панкбърн и Едноокия курс. За пет златни лири се получаваше пръчка тютюн; за сто лири, двадесет пръчки. Така някой човекоядец с лукав поглед оставяше на масата хиляда долара в злато и предоволен напускаше борда с тютюн за четиридесет цента в ръката.

— Надявам се, че няма да ни се свърши тютюнът — полугласно изрази съмненията си Карлсен, когато разрязаха на две един нов сандък.

Олбрайт се засмя.

— Долу имаме петдесет сандъка — каза той, — а по мои пресмятания срещу три сандъка получаваме сто хиляди долара. Били са заровени само един милион долара, значи тридесет сандъка би трябвало да ни стигнат. Макар че, естествено трябва да се предвиди и известно количество за среброто и за пенитата. Оная еквадорска банда трябва да е омела хазната до шушка.

Появяваха се много малко пенита и шилинги, макар че Панкъри непрестанно питаше, и нагничаше за тях. Изглеждаше, че пемитата са единственото, което желае, и очите му алчно заблестяваха, когато някой му дадеше едно пени. Както бе пресилил, диваците стигнаха до извода, че след като златото е с малка стойност, то трябва да се освободят първо от него. Всяко пени, което струваше петдесет пъти повече от една златна лира; трябваше да се скътва и пази като съкровище. Няма съмнение, че в бърлогите си сред джунглата старите белобради мъдреци бяха свикали съвет и се бяха споразумели да вдигнат цената на пенитата, след като се отърват от безполезното злато. Кой знае? Може пък и да успеят да склонят белите чужденци да им дадат по двадесет пръчки за една скъпоценна медна парица.

Към края на седмицата търговията залиня. Златният поток почти пресъхна. От време на време някой неохотно се разделяше с едно пени срещу десет пръчки, но постъпиха няколко хиляди долара в сребро.

Сутринта на осмия ден търговията пресекна. Назрял бе моментът белобрадите мъдреци да осъществят плана си и да поискат по двадесет пръчки за едно пени. Едноокия предаде искането им. Белите мъже, изглежда, го посрещнаха много сериозно, защото се събраха вкупом и заговориха с приглушени гласове. Ако Едноокия разбираше английски, всичко щеше да му се изясни.

— Досега сме прибрали малко повече от осемстотин хиляди, без да смятаме среброто — каза Грийф. — И едва ли има повече. Най-вероятно другите двеста хиляди са у племената от вътрешността на острова. Върнем ли се след три месеца, диваците от крайбрежието ще са взели парите от тях чрез размяна; и дотогава ще са привършили тютюна.

— Би било грях да правим размяна за пенита засмя се Олбрайт. — Това е в противоречие със спестовническата жилка в търговската ми душа.

— Подухва лек ветрец откъм сушата — рече Грийф, като гледаше Панкбърн. — Ти какво ще кажеш?

Панкбърн кимна.

— Много добре! — Грийф завъртя леко глава, за да провери с кожата на бузата си колко слаб и непостоянен е вятърът. — Господин Карлсен, да се обере котвата и да се развържат платната. Бъдете готови за спускане на лодките за буксир. На този ветрец не можем да разчитаме.

Той вдигна един отворен сандък тютюн, в който имаше шестстотин-седемстотин пръчки, пусна го в ръцете на Едноокия и помогна на слисания дивак Да се прехвърли през релинга. Когато фокът започна да се вдига на мачтата, от канутата, спрели зад граничната линия, се надигна вопъл на ужас. И когато бе изтеглена котвата и „Китиуейк“ потегли под лекия вятър. Едноокия, без да се страхува от насочените срещу него пушки, загреба успоредно с тях и заръкомаха като луд, за да покаже, че племето е съгласно да разменят едно пени за десет пръчки.

Момче! Кокосов орех! — извика Панкбърн.

— Сега отиваш в Сидней — каза Грийф. — после какво?

— Ще се върна с теб за онези двеста хиляди отвърна Панкбърн. — Междувременно ще си построя една шхуна. Освен това ще призова пред съда опекуните си, да представят основанията, поради, които не мога да получа парите на баща си. Какви са основанията за запора;

Никакви основания! Аз ще им посоча основанията, поради които имам правото да ги получа.

Той гордо стегна бицепсите си под тънкия ръкав,;

пресегна се към двамата чернокожи слуги и ги вдигна над главата си като две гири.

— Бързо! Натегнете талията на утлегара! — извика Карлсен от кърмата, където разперваше криле гротът.

Панкбърн пусна слугите, затича се и стигна пръв като изпревари с два скока един туземен моряк.