Пробуждането

Бях убедена, че това не е краят. Съвсем не. Дори първата му стъпка -да убеди групата да се върне назад - нямаше да е толкова лесна, колкото си мислеше Андрю. А дори всичко да свърши, то пак няма да е свършило истински. Не и за мен.

Бях се променила. Не само заради генетичната модификация, но и аз самата бях различна. Дори само мисъл да се върна у дома при татко в нашия апартамент, в училище при приятелите си, ми причиняваше болка. С онзи живот бе свършено.

Може би някой ден щях да се върна към него, но това щеше да е като да смениш един актьор с друг, който изобщо не прилича, нито звучи като предишния, нито поведението му напомня с нещо за неговото. Нямаше да съм същата личност. Дори не бях убедена, че ще съумея да изиграя добре ролята.

Досегашният ми живот сякаш бе сън - в по-голямата си част приятно съновидение, в което не се случва нищо особено. Сега се бях събудила и, за добро или лошо, бях осъзнала коя съм в действителност. Не можех просто да затворя очи и да се върна обратно в предишния блажен сън.

Настоящият миг - това истинският ми живот.

КРАЙ

БЛАГОДАРНОСТИ

Тъй като пропуснах да го направя в последната си книга, сега трябва да благодаря на един куп хора. Първо, на Сара Хелър, мой агент и кръстница-вълшебница на

поредицата, която взе присърце желанието ми да пиша книги за тийнейджъри и го превърна в реалност. На Роузмари Броснън от издателство „Харпър Колинс", с която за пръв път работихме заедно докато пишех Призоваването.

Работата с нов редактор обикновено изисква период на адаптиране, но тя направи така, че нещата да тръгнат гладко още от самото начало. Огромни благодарности и на Мария Гомез от „Харпър Колинс", задето запозна Роузмари с моите романи. Благодаря също на редакторите Ан Колинс от „Рандъм Хаус" в Канада и Антониа Ходжсън от „Литъл Браун" във Великобритания, които са до мен от самото начало и винаги ме насърчават, когато искам да опитам нещо ново. Благодарност и на Кристин Кокрън от „Дабълдей Канада" за подкрепата и трудолюбието и.

Колкото до настоящата книга, тя вече бе представена на отбрана група читатели, което е нещо съвсем ново за мен. Благодаря на Шарън Б., Тери Гийзбрект, Стефани Скрантън-Дръм, Мат Сийвърс и Никол Том, които прочетоха пилотното копие на романа и ми помогнаха да открия някои неточности, които ни бяха убегнали от поглед (оказа се, че акулата в „Синята бездна" е от вида мако, а не голяма бяла акула. Опа!).