7.


Зеидист се събуди напълно едва в пет часа следобед на другия ден. Хубаво бе отново да е в собственото си легло. Далеч не толкова хубаво бе единият му крак да е гипсиран.

Обърна се на една страна, отвори очи и погледна към Бела. Тя беше будна и също го гледаше.

- Как се чувстваш? - попита тя.

- Добре.

Поне физически. Виж, за ума и чувствата си не беше толкова сигурен.

- Искаш ли нещо за хапване?

- Аха. След мъничко.

Онова, което наистина искаше, бе да си лежи и да съзерцава очите на своята шелан.

Бела се излегна по гръб и впери поглед в тавана.

- Радвам се, че поговорихме - каза той. Колкото и да ненавиждаше миналото си, Зи би сторил всичко, за да я задържи, и ако това означаваше да разговарят, той бе готов да дрънка, докато не остане без глас.

- Аз също.

Зи се намръщи, усетил резервираността в гласа й.

- За какво мислиш?

След миг Бела попита тихичко:

- Все още ли ме искаш?

Зи трябваше да се ощипе - не беше възможно да го пита...

- Мили боже, разбира се, че искам да бъдеш моя шелан. Дори мисълта, че можеш да ме изоставиш...

- Сексуално, имам предвид.

Той примига, мислейки си как се бе възбудил предишната нощ, само докато я гледаше как се бърше.

- Как може да не те искам!

Тя обърна глава към него.

- Не пиеш от кръвта ми и не си ме докосвал по онзи начин... е, аз също не го правя, но...

- Точно сега Нала най-много се нуждае от теб.

- Ала ти също имаш нужда от мен... или поне от кръвта ми. -Тя кимна към гипсирания му крак. - Мислиш ли, че щеше да се счупи, ако се бе хранил както трябва? Най-вероятно не.

- Не съм толкова сигурен. Пропаднах през пода... върху стъкло.

- Стъкло?

- Полилей.

- Господи...

Последва дълго мълчание и Зи се запита какво ли очаква Бела от него. Нима отваряше вратата за...

При самата мисъл за секс тялото му се пробуди така мигновено, сякаш с всичка сила Бела бе ударила гонг.

Само дето тя не помръдна. Нито пък той.

Мълчанието се проточи и Зи се замисли за това колко близо бяха до там, откъдето нямаше да има връщане назад. Ако не направеха нещо, за да възвърнат предишната си близост... Той се пресегна през чаршафите, улови ръката й и я притегли към тялото си.

- Желая те - каза и сложи дланта й върху ерекцията си. Допирът й го накара да изстене и хълбоците му се повдигнаха, намествайки го в дланта й. - Господи... толкова ми липсваше.

Тя като че ли остана изненадана и това го сконфузи. Спомни си Бела в банята. Когато бе спряла да се бърше и се бе загледала в отражението си, тя бе търсила недостатъци, които не съществуваха, осъзна твърде късно Зи. И се бе покрила не защото не искаше да привлича вниманието му, а защото бе сигурна, че вече го е изгубила.

Той раздвижи ръката й нагоре-надолу по своята мъжественост.

- Жадувам отново да те докосна. Навсякъде.

Бела пропълзя до него под чаршафите.

- Наистина ли?

- Как е възможно да не те желая! Та ти си най-съвършената жена, която някога съм виждал.

- Дори и след...

Зи бурно долепи устните си до нейните.

- Особено след. - Той се отдръпна назад, за да може Бела да надникне в очите му. - Ти си точно толкова красива, колкото и първия път, когато те видях в тренировъчната зала. Тогава накара сърцето ми да спре, то просто замръзна в гърдите ми. Караш го да спира и сега.

Бела запримигва трескаво и той пресуши сълзите й с целувки.

- Бела, ако знаех, щях да кажа нещо... да направя нещо. Но наистина смятах, че знаеш, че за мен нищо не се е променило.

- Откакто Нала се появи, всичко е различно. Ритъмът на нощите и дните ми. Тялото ми. Аз и ти. Затова предположих...

- Докосни ме - простена той и се изви в ръката й. - Докосни мс и ще разбереш... о, Господи!

Тя го почувства и още как. Обхвана го с две ръце и ги плъзна нагоре-надолу по цялата му твърда дължина.

- Харесва ли ти така? - прошепна тя.

В отговор Зи можа единствено да кимне, простенвайки. До-като беше в ръцете й по този начин, обгърнат от нежните й длани, които го даряваха с наслада, мозъкът му вече даваше на късо.

- Бела... - Той посегна към нея с превързаните си ръце, ала после спря. - Проклети бинтове...

- Аз ще ги сваля. - Бела долепи устни до неговите. - И тога-на ще можеш да сложиш ръцете си, където поискаш...

- По дяволите!

Зи свърши. Без никакво предупреждение. Ала вместо да се почувства разочарована, Бела се разсмя с дълбокия, гърлен смях на жена, която знае, че много скоро ще получи върховна наслада от своя мъж.

Зейдист познаваше този звук. Звук, който обичаше. Който му липсваше. От който се нуждаеше...

От другия край на стаята Нала издаде предупредителен хленч, който бързо прерасна в оглушителен, изправящ косата, „искам-си-моята-мамен" рев.

Бела почувства как ерекцията на Зи спадна. Отлично знаеше, че не бе само защото току-що бе свършил. Той бе способен на поне четири или пет оргазма на нощ... и то в обикновена нощ, а не след като бе прекарал месеци наред във въздържание.

- Толкова съжалявам. - Бела погледна през рамо към кошчето, раздирана от колебание за кого да се погрижи първо.

Зейдист улови лицето й в бинтованите си длани и я обърна към себе си.

- Върви да се погрижиш за малката. Аз съм добре.

В очите му нямаше и намек за укор. И никога не бе имало. Зейдист никога не бе ревнувал от Нала. Тъкмо обратното - от самото начало той бе жертвал собствените си нужди заради нея.

- Няма да се...

- Не се тревожи.

Бела стана от леглото и отиде до кошчето. Нала протегна малките си ръчички и начаса се успокои... особено когато я гушнаха.

Така. Беше гладна, а пелената й беше мокра.

- Няма да се бавя.

- Не се тревожи.

Зи се отпусна върху черните сатенени чаршафи; белязаното му лице вече не изглеждаше напрегнато от желание, а тялото му бе неподвижно и отпуснато. Бела се надяваше, че е заради оргазма. Но се боеше, че причината е, защото той не очакваше тя да се върне скоро.

Бела изтича в детската стая, бързо смени пелената на Нала, след което се настани в люлеещия се стол и я нахрани. Докато държеше дъщеря си на ръце и се люлееше, осъзна колко вярно бе това, че родиш ли, всичко се променя.

Включително и представата ти за време.

Онова, което Бела бе планирала като бързо, петнайсетина-минутно хранене, се превърна в двучасово хленчене, повръщане, още хленчене, хранене, повръщане, оригване, плакане, смяна на пелени, хленчене, истинско маратонско хранене.

Когато Нала най-сетне се успокои, Бела отпусна глава на стола и се остави да бъде завладяна от познатото състояние на изтощение и задоволство. Майчинството наистина беше невероятно - преобразяващо и мъничко пристрастяващо. Май започваше да разбира защо някои жени съсредоточаваха цялото си съществуване върху децата си. Да ги закриляш и да се грижиш да не им липсва нищо бе като опиат. Пък и в ролята си на майка ставаш всемогъща. Ставаше ли въпрос за Нала - думата на Бела беше закон.

Работата бе там, че й липсваше това да е жената на Зи. Липсваше й да се буди от милувките му, горещи и жадни. Липсваше й да усеща как кучешките му зъби потъват дълбоко в шията й.

Липсваше й гледката на белязаното му лице, след като бяха правили любов - зачервено и нежно, пълно с благоговение и обич.

Това, че бе толкова суров с всички останали, включително и с братята, правеше нежността му към нея още по-специална. Открай време.

Господи, този негов кошмар! Не би казала, че сънят променяше всичко между тях, но определено бе достатъчен, за да не го напусне, не и сега. Онова, в което не бе сигурна, бе, какво следва оттук нататък. На Зи му бе необходима повече помощ, отколкото тя бе в състояние да му даде. Нуждаеше се от професионална намеса, не просто изпълнената с обич подкрепа на своята шелан.

Дали Мари не би могла да помогне? Бе работила в областта на психотерапията и именно тя го бе научила да чете и да пише. Зи за нищо на света нямаше да се открие пред някой непознат, но Мери...

О, по дяволите! Зи за нищо на света не би говорил за миналото си с жената на Рейдж. Преживяното беше прекалено ужасяващо, болката - твърде дълбока. Освен това той ненавиждаше да се разчувства пред когото и да било.

Бела се изправи и сложи Нала в по-малкото кошче в детската, в случай, макар и не особено вероятен, че Зи все още е в леглото, гол и в настроение.

Но той не беше. Беше в банята и ако се съдеше по бръмченето и шуртенето на вода, които идваха оттам, очевидно се подстригваше под душа. Върху нощното шкафче лежаха ножица и превръзките, които допреди малко бяха около ръцете му - Бела би дала всичко да го бе направила тя вместо него. Не се съмняваше, че той бе чакал и чакал, докато най-сетне се бе отказал - не само от секса, но и от помощта й. Не ще да му е било никак лесно да се справи с ножицата, при положение че само горната част на пръстите му не беше бинтована... но като се имаше предвид колко бе часът, не му оставаше друго, освен да свали превръзките сам или да отиде на дежурство, без да си вземе душ.

Бела приседна на леглото и оправи цепката на халата си, така че краката й да са покрити. Това се бе превърнало в нещо като ритуал, осъзна тя внезапно - да го чака да излезе от банята. Ко-гато Зи свършеше да се къпе и излезеше, увит в кърпа, двамата не разменяха нито дума, докато той се обличаше в дрешника. А когато той слезеше за Първото хранене, тя си вземаше душ и се обличаше, също така насаме.

Господи, чувстваше се толкова малка в сравнение с проблемите, които имаха, с нуждите на дъщеря си и с това, че се нуждаеше нейният хелрен да й бъде любовник, а не любезен съквартирант.

Почукването на вратата я накара да подскочи.

-Да?

- Доктор Джейн е.

- Влез.

Джейн подаде глава през вратата.

- Здрасти. Той тук ли е? Исках да му сваля превръзките, но виждам, че сте го направили и без моята помощ.

Бела не се и опита да поправи погрешното заключение на доктор Джейн.

- Той всеки момент ще излезе от банята. Може ли да се свали и гипсът?

- Така мисля. Защо не му кажеш да слезе в лечебницата, ко-гато е готов? Аз пак работя върху разширяването й, така че ще се мотая там и ще се правя на строител.

- Ще му кажа.

Последва дълга пауза, през която се чуваше единствено бръмченето на самобръсначката и шуртенето на душа.

Доктор Джейн се навъси.

- Добре ли си, Бела?

Насилвайки се да се усмихне, Бела вдигна отбранително ръце.

- В съвършено здраве съм. Не се нуждая от преглед. Ни най-малко.

- В това не се съмнявам - усмихна се Джейн, а после погледна към вратата на банята. - Слушай... защо не отидеш да му насапунисаш гърба... ако разбираш какво искам да ти кажа?

- Ще почакам.

Ново мълчание.

- Мога ли да си напъхам носа в личните ти работи и да ти дам един съвет?

- Е, ти си си го завирала и в още по-лични работи - смигна Бела.

- Говоря сериозно.

- Давай.

- Преместете кошчето на Нала в детската стая и дръжте вратата затворена през по-голямата частрт времето, когато тя спи. Вземете си бейбифон, за да я чувате.-- Доктор Джейн обходи спалнята с поглед. - Това е стаята, която споделяш със своя съпруг... трябва да бъдеш нещо повече от майка, а той има нужда да бъдеш само негова поне за малко всеки ден. На Нала нищо няма да й стане, пък и е важно да свиква да спи сама.

Бела погледна към кошчето. Мисълта да го премести в съседната стая й се стори странно и необяснимо ужасяваща. Сякаш искаха от нея да захвърли дъщеря си на вълците. Само дето ако искаше нещо повече от съквартирант, двамата със Зейдист се нуждаеха от лично пространство и то не такова, което се измерва в метри.

- Може и да се окаже добра идея.

- Работила съм с много хора с новородени деца. Лекарите обичат да се възпроизвеждат. Какво да ти кажа - след появата на първото винаги има период на приспособяване. Което не означава, че нещо в брака не е наред, просто трябва да се установят нови граници.

- Благодаря ти... наистина, оценявам го.

Доктор Джейн кимна.

- Винаги съм на твое разположение, ако ти потрябвам.

Когато вратата се затвори след нея, Бела отиде до кошчето и приглади пъстроцветните сатенени панделки, които висяха от преградата. Докато гладките ленти се плъзгаха между пръстите й, тя се замисли за церемонията по вричането и всичката любов, която бяха споделили. В тази къща Нала винаги щеше да бъде обожавана, защитена, обградена с грижи. За миг я обзе паника, когато освободи спирачките на легълцето и го забута към детската стая... ала знаеше, че ще го преодолее. Нямаше друг избор. И щеше да купи бейбифон още сега.

Сложи кошчето до другото, онова, в което Нала не спеше така добре. Дори и сега беше сбърчила челце и мърдаше ръце и крака - сигурен знак, че скоро ще се събуди.

- Ш-ш-шт, мамен е тук - Бела я взе на ръце и я сложи в кошчето, което предпочиташе.

Малката изсумтя и като изгука доволно, се сгуши удобно и протегнала ръчичка между решетките, сграбчи червено-черната панделка от Рот и Бет. Обещаващо - дълбоко дишане и пълно коремче означаваха сладък, дълъг сън. Нала очевидно не се чувстваше така, сякаш са я изхвърлили на улицата.

Бела се върна в спалнята. Откъм банята не се чуваше шум и когато подаде глава през вратата, усети влагата, останала във въздуха, и мириса на кедров шампоан.

Беше излязъл.

- Преместила си кошчето?

Тя се обърна. Зи стоеше на прага на дрешника, обут в черни, кожени панталони и с риза в ръка. Гърдите му, със знака на Братството и пиърсингите на зърната, проблясваха на светлината, която идваше иззад него.

Бела хвърли поглед към мястото, където досега бе спала Нала.

- Ами, това е... така де, нашето лично пространство. А тя, ъъъ, ще е добре в детската стая.

- Сигурна ли си, че нямаш нищо против?

Ако това означаваше, че може да бъде с него като негова шелан?

- Нала ще е добре там. Все пак е в съседната стая, ако й потрябвам. Пък и вече започна да спи по доста часове наведнъж, така че... да, сигурна съм.

- Наистина ли?

Бела вдигна поглед към него.

- Напълно.

Зи захвърли ризата, дематериализира се до нея и само дето не я събори върху леглото. Мирисът на обвързването му бе по-мощен от всякога, когато устните му се впиха в нейните, а тежкото му, кораво тяло я притисна към матрака. Ръцете му не се церемониха особено с нощницата й, разкъсвайки я, докато се опитваха да я разтворят. Дрезгаво ръмжене се откъсна от устните му при вида на голите й гърди.

- О, да... - простена тя, също толкова нетърпелива, колкото и той.

Пъхна ръце между телата им и счупи един от ноктите си, докато разкопчаваше ципа на панталона му.

Нов животински звук се откъсна от гърдите на Зи, когато ерекцията му се озова в ръката й. Той се изви назад и едва не съдра кожените си панталони, докато се мъчеше да ги свали над гипса. След кратка борба се отказа и с едно „майната му" ги остави около коленете си.

След това отново се хвърли отгоре й, довърши разкъсването на нощницата й и разтвори бедрата й. Ала изведнъж спря и върху лицето му се появи тревога, заплашваща да измести напълно страстта. Той отвори уста - очевидно се канеше да я попита дали наистина няма нищо против...

- Не казвай нищо, просто ме вземи - прекъсна го Бела и като сложи ръка на тила му, го притегли към устните си.

Зи изрева и потъна в сърцевината й като експлозив, който се взриви в тялото й сред дъжд от искри и запали кръвта й. Тя с всичка сила стисна хълбоците му, които се движеха ритмично и мощно, и не след дълго и той стигна там, където тя вече бе, свършвайки с мощна конвулсия, която го разтърси от глава до пети.

В мига, в който спазъмът отмина, Зи отметна глава назад, оголи кучешките си зъби и изсъска като голяма котка. Бела се отпусна на възглавницата и обърна глава на една страна, предлагайки му шията си, така че той...

Когато зъбите му се впиха във вената й с всичка сила, Бела получи нов оргазъм. Докато пиеше от кръвта й, Зи отново проникна в нея. Беше дори по-добър, отколкото тя си спомняше -тялото му бушуваше отгоре й, кожата му бе толкова гладка, а мирисът на обвързването му я обгръщаше в пелена от специалното му плътно ухание.

Когато Зи най-сетне се нахрани и свърши за господ знае кой път, тялото му се отпусна и той нежно я близна по врата, за да затвори раната. Протяжните, сластни ласки на езика му я накараха отново да го пожелае и сякаш прочел мислите й, той се претърколи по гръб, придърпвайки я със себе си, така че телата им да не се отделят нито за миг.

- Накарай ме да свърша - нареди той, без да откъсва поглед от наедрелите й гърди.

Бела улови гърдите си в ръце, подръпвайки зърната си, до-като се движеше по твърдата му дължина бавно и изкусително. Зи застена, а ръцете му се вкопчиха в коленете й и това я накара да се почувства по-красива, отколкото и най-прекрасните думи, които би могъл да изрече.

- Господи... толкова ми липсваше! - каза той.

- И ти на мен.

Бела положи ръце на раменете му и като се приведе над него, залюля бедра.

- Господи, Бела... пий от мен...

Бела последва поканата му още преди той да я бе изрекъл докрай и го стори не по-нежно от него. Вкусът му беше забележителен и още по-плътен отпреди. От раждането насам, всеки път, когато се хранеше от него, всичко беше някак... благовъзпита-но, ала сега беше първично, не просто засищане на физическа нужда, а истински коктейл от власт и секс.

- Обичам те - промълви той, докато тя пиеше.

Правиха любов още четири пъти.

Веднъж в леглото.

Два пъти на пода, на път към банята.

Веднъж под душа.

След това се увиха в пухкави, бели хавлии и се покатериха обратно в леглото.

Бела се сгуши в него и той я целуна по челото.

- Е, разрешихме ли най-сетне въпроса дали все още ме привличаш?

Тя се засмя и прокара пръсти по коравите му гърди и надолу по стегнатия корем. Готова бе да се закълне, че усеща как мускулите му заякват под ръката й, укрепвайки от кръвта, с която тя го бе нахранила. Това, че той черпи сили от нея, я изпълваше с гордост... и я караше да го чувства неизмеримо близък.

Колко мъдро бе постъпила Скрайб Върджин, създавайки раса, която се хранеше от себе си.

- Е? Разрешихме ли го? - Зи се претърколи отгоре й, а по белязаното му лице се разля самодоволна усмивка. - Или имаш нужда от още доказателства?

Бела плъзна пръсти по силните му ръце.

- Не, мисля, че вече... Зи!

- Какво? - попита провлачено той, докато отново се наместваше между бедрата й. - Съжалявам. По-силно е от мен. Все още съм гладен. - Той нежно долепи устни до нейните. - М-м-м... -Устните му се спуснаха по врата й и той я гризна лекичко по вената, сякаш за да каже „благодаря". - М-м-м... моя - изръмжа.

Така бавно, така нежно... устните му се спускаха все по-надолу и по-надолу, към гърдите й, където спряха.

- Чувствителни ли са? - попита и нежно отърка нос във връхчето на зърното й, а после прокара език по него.

- Да... - Бела потрепера, когато той духна струйка въздух там, където допреди малко се намираше езикът му.

- Така и изглеждат. Червени, набъбнали и красиви.

Толкова бе внимателен с гърдите й, докато ги милваше и ги целуваше нежно.

Когато Зи продължи надолу към корема й, Бела отново започна да се възбужда. Той вдигна глава и я дари с усмивка.

- Липсваха ли ти целувките ми, моя шелан? Онези, с които обичах да те обсипвам между бедрата?

- Да - с мъка успя да изрече тя, разтърсвана от нетърпение.

Ако се съдеше по еротичната усмивка, която играеше върху устните му и по лукавия пламък в жълтите му очи, той отново се бе превърнал в мъж, който си бе наумил нещо и разполагаше с цялото време на света, за да го осъществи.

Зи се надигна на колене.

- Разтвори крака за мен. Нека ти се полюбувам... о, господи... да! - Той облиза устни, сякаш за да ги подготви, за онова, което се канеше да направи. - Точно това имах предвид.

И като се наведе, така че широките му плещи се обтегнаха, той й се нахвърли като котарак на купичка мляко, докато тя, досущ като някоя ерос, се отдаде напълно на топлите му, влажни устни.

- Искам да го направя бавно - промълви той, с уста до сърцевината й, когато тя простена името му. - Искам да удължа удоволствието си, колкото се може повече.

Това нямаше да е проблем, помисли си Бела. За него тя беше като езеро без дъно...

Езикът му се плъзна в нея, бързо, разпалващо проникване, а после отново подхвана сладостните си, бавни милувки. Бела плъзна поглед надолу по тялото си и видя, че той я гледа с искрящи, лимоненожълти очи... и сякаш бе чакал именно това -погледите им да се срещнат - Зи се заигра с връхчето й.

Гледката на езика му, играещ си с нежната й плът, отново я доведе до върха.

- Зейдист... - простена тя, улавяйки главата му между дланите си, докато хълбоците й тръпнеха неудържимо.

Нямаше нищо по-прекрасно от това да бъде между краката на своята шелан. И не беше само заради вкуса, но и заради звуците, аромата и начина, по който тя го гледаше, наклонила глава на една страна, полуразтворила розови устни. Беше и заради усещането от допира на устните му върху топлата й, нежна сърцевина, която я правеше жена. Заради доверието, което му оказваше, допускайки го толкова близо до себе си. Заради това колко личен, специален, чувствен беше целият акт...

Нещо, което би могъл да прави до края на вечността.

Когато от устните на неговата шелан се откъсна най-неве-роятният стон и екстазът завладя тялото й, Зейдист проникна в нея, за да почувства спазмите на оргазма й по протежение на своята мъжественост.

- Ти си всичко за мен - прошепна той в ухото й, докато свършваше в нея.

Докато си отдъхваха след това, Зи плъзна поглед по гърдите и корема й, мислейки си колко невероятно бе тялото й в сравнение с неговото. Извивките и женската му сила бяха създали ново същество и му бяха дарили най-сигурното място на света, за да може алхимията на тяхното сливане да сътвори нов живот.

Тяхното сливане.

- Нала... - прошепна той. - Нала има...

Зи усети как Бела се напрегна.

- Какво има?

- Нала има моите очи. Нали?

Гласът на неговата шелан стана мек и предпазлив, сякаш не искаше да го уплаши.

- Да, така е.

Зи положи ръка на корема й и започна да описва бавни кръгове по опънатата кожа, както тя бе правила безброй пъти, докато беше бременна. Обзе го срам от самия себе си... срам, задето нито веднъж не бе докоснал корема й. Толкова се тревожеше за раждането, че в неговите очи закръглянето на корема й не бе повод за радост, а заплаха за живота и на двамата.

- Съжалявам - неочаквано каза той.

- За какво?

- Задето те оставих да се справиш с всичко това съвсем сама. Не само през последните три месеца, но и преди това. Докато беше бременна.

- Ти ме подкрепяше през цялото...

- Но не и Нала, а тя беше част от теб. Все още е част от теб.

Бела повдигна глава.

- Тя е част и от теб.

Зи си представи яркожълтите очи на детето.

- Понякога си мисля, че може би прилича мъничко и на мен.

- Тя ти е одрала кожата. Има твоята брадичка и твоите вежди. А косата й... - в гласа на Бела се промъкнаха развълнувани нотки, сякаш изгаряше от нетърпение да обсъди надълго и нашироко и най-малките подробности от външността на Нала и от кого ги бе наследила. - Косата й ще бъде досущ като твоята и тази на Фюри. Ами ръцете, забелязал ли си ръцете й? Показал-четата й са по-дълги от средния пръст, точно като твоите.

- Сериозно?

Човече, какъв баща бе, та не знаеше всичко това! Е, отговорът на този въпрос всъщност беше съвсем лесен - никакъв баща, ето какъв.

Бела му протегна ръка.

- Нека си вземем душ, а после ела с мен. Ще те запозная с дъщеря ти.

Зи си пое дълбоко дъх. И кимна.

- Страшно бих се радвал.


Загрузка...