Пътеводител за посветени - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Дж. Р. Уорд (МАЛКА РАЗХОДКА В ШИБАНАТА ГОРА) #37

МАЛКА РАЗХОДКА В ШИБАНАТА ГОРА

Вишъс

18 юли, 2006 г.

(излиза от имението)

(оглежда небето) (намръщва се и примигва) (проверява пистолета си)

(дематериализира се някъде на север)

(материализира се до една от отбивките на магистрала 1-87 в Саратога Спрингс)

(от време на време чува как по магистралата профучават коли и вижда фаровете им да се появяват и да изчезват в нощта)

(оглежда малката горичка вдясно)

(поема през ниската трева и навлиза между дърветата)

(вдъхва аромата на влажна пръст и,гореща лятна нощ)

(вижда тънки дръвчета, чиито листа закриват небето) (тихичко казва)

Гадно копеле, линейката пристигна.

(протяга обляната си в светлина ръка)

(докосва гърдите си и долавя туптенето на сърцето си) (ръката му започва да пулсира в ритъма на сърцето му и сиянието й се разлива наоколо)

Хайде де... стига с тоя мис, здравеняко. Остави ме да те открия.

(внезапно всичко наоколо се превръща в съвършено равно, бяло поле, дърветата и тревата изчезват) (вижда Ласитър да лежи на земята на около петдесетина метра)

(затичва се натам, докато пейзажът наоколо си възвръща предишните очертания)

(забавя крачка)

Неприятелю мой...

Пж. Р. Уорд Ласитър се е свил на кълбо на земята, а сребристата му кръв се стича в оловна локвичка. Черно-русата му коса е сплъстена, златистата му кожа е придобила гъ-лъбовосив оттенък.

В гората мирише на току-що набрани цветя. Това е смъртта на Ласитър, наситеното сладко ухание на душата, отделила се от сломеното тяло.

Слънцето не е успяло да го спаси. И е пленило онези, които биха могли да го сторят, в студена каменна къща далеч оттук.

Вишъс	(коленичи) (сваля чантата за първа помощ от гърба си) Знаеш ли какво, задник?Смъртта адски ми лази по нервите.
Вишъс	(обръща Ласитър по гръб и преглежда раните му)Да,лесърътдобре те е подредил.Но изглежда, че ще те бъде, задник,(вдига ръка и я задържа над гърдите му)Отвори очички, време е за ставане.
Вишъс	(ослепително изригване на светлина)
Ласитър	(поема си дъх)(Горната част на тялото му рязко подскача)
Вишъс	(сяда на земята)Какво ще кажеш за това събуждане?
Ласитър	(опитва да си поеме въздух с хриптене)(бори се за въздух)(бори се за въздух)(бори се за въздух)(бори се за въздух)
Вишъс	(посяга към раницата)Чуваш ли ме вече? Сега ще прегледам раната на гърдите ти.Кимни, ако ме чуваш и разбираш.

Ласитър	(бори се за въздух)(бори се за въздух)(бори се за въздух)
Вишъс	(под носа си) По дяволите, супермен, когато умираш, миришеш като някой женчо, знаеш ли го?(нощното му зрение разкрива незаздравяла рана от куршум, проникнал в левия бял дроб)
Ласитър	(бори се за въздух)(бавно повдига ръка)(изпъва средния си пръст)(продължава да се бори за въздух)
Вишъс	(изсмива се отсечено)Добре, Златокоске, виждам куршума. Ше го извадя, а после искам да направиш онова, което ти си знаеш, след което ще затворя раната.Към оловото на куршума сигурно са добавили и никел и затова си толкова зле, нали?
Ласитър	(борейки се за въздух)(проговаря дрезгаво) Не можах да го извадя.
Вишъс	Да, трудно е сам да се оперираш.(посяга към гърдите му с медицински щипци)Ше боли като...
Ласитър	МАМКА MV!
Вишъс	Готово.Добре, сега ти си на ред.
Ласитър	*( " Изтрито от администратор*********)
Вишъс	(отдръпва се назад и вдига ръка към очите си)(създава енергийно поле, за да се предпази)
Вишъс	(сваля ръка)

(пред себе си вижда златисто сияние)

Знаеш ли, като се замисля, истинско чудо е, че не се разбираме по-добре.

Ласитър (поема си дълбоко дъх и свежда поглед към гърдите си) (след това поглежда към Вишъс)

Ама че шибана ирония!

Вишъс Да...

Както и да е, да затворя ли раната? Или възнамеряваш да се разхождаш с тази огромна, гадна дупка, зейнала насред гърдите ти?

Не се засягай, обаче в момента си като излязъл изпод ръцете на Рик Бейкър. Досущ като в някоя сцена от „Американски върколак в Лондон"*.

Ласитър Затвори я.

Вишъс (усмихва се) Никога досега не съм бил толкова щастлив, че съм този, който държи иглата, а не обратното. Дори когато правя татуировки,

(затваря раната с помощта на няколко умели шева -черният конец изпъква върху златистата кожа)

(сега Ласитър дори не трепва - просто гледа Ви)

Вишъс (скъсва конеца със зъби) (прибира иглата)

(сяда на петите си)

(тишина)

Ласитър (протяга ръка)

Вишъс (поглежда я)

(приема протегнатата ръка и дланите им се докосват за миг)

(Ви се изправя) (слага чантата на гърба си)

Не е нужно да го казваш.

* Американски филм на ужасите от 1981 г., за който Рик Бейкър печели първия в историята на наградите „Оскар” за най-добър грим. - Бел. прев.

Ласитър	Честта ме задължава.Ше се реванширам. Един ден им и я бях изпратила на редакторката си и ми се искаше всички да споделят тяхната радост.
Вишъс	(вдига глава)(поглежда небето)Както и да е... по думите на съквартиранта ми - не е като да сме станали гаджета или нещо такова.Ше кажа на останалите, че си жив.ЧАО...	Ала онова, което се случи, бе просто невероятно. Толкова много хора пишеха във форума, че сървърът не издържа. Което бе кофти, ала едновременно с това и страхотно. За щастие посетителите не се разотидоха, докато оправяхме сървъра и резултатът... е най-любимото ми нещо, случвало се във форума. До момента Церемонията, която се намира в подфорума на братята, е разгледана повече от двеста и петдесет хиляди пъти.
Ласитър	Ти виждаш бъдещето.Значи знаеш кога, къде и защо.	Когато затворихме темата, в нея имаше повече от седемдесет страници с коментари и както може да видите, в Килията цареше празнично настроение, всички вдигаха наздравици за об-
Вишъс	Точно сега този канал има проблеми с излъчването.Май ще трябва да приема твоята дума.(свежда поглед към Ласитър)Па, шибана ирония. Ето какво е.Знаеш къде да ме откриеш.ПО СЛЕПВАЩИЯ ПЪТ.	вързването на двама достойни вампири.Да, това определено е най-любимата ми тема от над петстотин и петдесетте различни теми, които имаме досега. Обичам общността от читатели, от които се състои форумът на Братството, и ако прочетете оригиналната версия на Церемонията, сами ще видите колко са страхотни.А сега, без повече размотаване - Фюри и Кормия...

Ласитър и Ви определено имат общо минало, а един паднал ангел има много врагове. Ала той връща Тормент при братята, след като посреща куршума, предназначен за Рот, така че доста неща го свързват с Братството. Да следя какво се случва между него и братята в следващите книги (както и във форума, ако реши да се появи) ще бъде страхотно, уверявам ви!

В повечето случаи появата на братята във форума е напълно неочаквана. Аз съм единствената, която влиза в него от тяхно име и обикновено нямам никаква представа кой ще се появи, какво ще се случи или кога ще настоят да бъдат чути. В няколко случая обаче знаех точно какво става. Когато Вишъс отива да търси Ласитър и го спасява, например, е един от тях, поради което надлежно предупредих Съкилийничките, че тази нощ ще се случи нещо.

Онова, което следва, е друг случай, когато бях наясно какво става. Изпратих покана и казах, че братята ще се появят във форума, но не издадох, че става дума за церемонията по обвързването на Фюри и Кормия. Току-що бях завършила книгата