Пътник за Франкфурт

Епилог

Сър Стафорд Най преписваше телеграмата за трети път.

— Добре ли изглеждам? — попита сър Стафорд Най нервно, извивайки глава, за да се погледне в огледалото.

Той пробваше за последен път сватбения си костюм.

— Не по-зле от всеки друг младоженец — каза лейди Матилда. — Младоженците винаги са нервни. Не като булките, които обикновено имат доста натрапливо тържествуващ вид.

— Представи си, че тя не дойде?

— Ще дойде…

— Чувствам се… чувствам се… стомахът ми не е наред.

— Това е, защото си взе повторно от pate de fois gras43. Просто нервничиш като всеки младоженец. Не се притеснявай толкова много, Стафи. Ще се оправиш до довечера — искам да кажа ще се оправиш, докато стигнем до църквата…

— Това ми напомни…

— Не си забравил да купиш пръстена, нали?

— Не, не, просто забравих да ти кажа, че имам подарък за теб, лельо Матилда.

— Много мило от твоя страна, момчето ми.

— Ти каза, че органистът си е отишъл…

— Да, благодаря на Бога.

— Довел съм ти нов органист.

— Наистина Стафи, каква невероятна идея! Къде го намери?

— В Бавария — пее като ангел…

— Не ни трябва да пее. Ще трябва да свири на органа.

— Може да прави и това — много талантлив музикант е.

— Защо иска да напусне Бавария и да дойде в Англия?

— Майка му умря.

— О, Боже, същото се случи и на нашия органист. Майките на органистите изглежда са много болнави. Ще има ли нужда от майчински грижи! Аз не съм много добра в това.

— Смея да кажа, че е достатъчно да се грижиш за него като баба или прабаба.

Вратата внезапно се отвори и едно дете като ангелче, облечено в розова пижама, осеяна с розови пъпки, влезе драматично в стаята и каза със сладък глас като човек, който очаква да го приемат възторжено:

— Аз съм.

— Сибил, защо не си в леглото?

— В детската стая не е много приятно…

— Това значи, че си била непослушно момиче и Нани не е доволна от тебе. Какво си направила?

Сибил погледна към тавана и започна да се кикоти.

— Беше една гъсеница — мъхеста. Сложих я върху нея и тя отиде ето тук.

Пръстът на Сибил посочи едно място в средата на гръдния й кош, което на езика на шивачите се нарича „цепка на бюста“.

— Не се учудвам, че Нани се е ядосала… хм — каза лейди Матилда.

В този момент влезе Нани, каза, че мис Сибил е превъзбудена, отказва да си каже молитвите и не иска да си ляга.

Сибил изпълзя до лейди Матилда.

— Искам да си кажа молитвите с теб, Тилда…

— Много добре, но след това веднага трябва да си легнеш.

— О, да, Тилда.

Сибил коленичи, сключи ръце и започна да издава различни странни звуци, които изглежда бяха необходимо встъпление, преди да се обърне към Всемогъщия с молитва. Тя въздишаше, пъшкаше, сумтеше, накрая, изпръхтя и започна:

— Моля те, Господи, благослови татко и мама в Сингапур и Леля Тилда и чичо Стафи, и Ейми, и готвачката, и Елън, и Томас и всички кучета и моето пони Гризъл, и Маргарет и Даяна, най-добрите ми приятелки, и Джоан, най-новата ми приятелка, и ме направи добро момиче в името на Исус, Амин. И моля те, Господи, направи Нани добра.

Сибил се изправи, размени погледи с Нани с увереността на човек, удържал победа, каза лека нощ и изчезна.

— Сигурно някой й е казал за „Бенво“ — каза лейди Матилда. — Между другото, Стафи, кой ще ти бъде шафер?

— Съвсем забравих за това… Трябва ли да имам шафер?

— Обикновено така се прави.

Сър Стафорд Най взе едно малко пухкаво животинче.

— Панда ще ми бъде шафер. Сибил ще е доволна, Мери Ан ще е доволна. А и защо не? Панда е в цялата история от началото — още от Франкфурт…