Разнищи ме

Петдесет и първа глава

Само момент.

Само секунда, само още минута, дайте ни само още час или може би уикенда да премислим нещата, не е толкова много, не е толкова трудно, само толкова искаме, съвсем скромно желание.

Но моментите, секундите, минутите, часовете, дните и годините се превръщат в жестоки грешки, една невероятна възможност се изплъзва през пръстите ни, защото все не сме се решавали, не сме разбирали, трябвало ни е повече време, не сме знаели какво да направим.

Дори не знаем какво сме направили.

Нямаме представа как сме се озовали тук, при положение че сме си мечтали единствено да се събуждаме сутрин и да си лягаме нощем, и може би да спрем за сладолед напът към дома, а онова решение, онзи избор, онази случайна възможност разнищва всичко, което някога сме познавали, в което някога сме вярвали, и сега какво?

Какво ще правим...

от тук насетне?