Ресторант „На края на Вселената“

Глава 4

На десет светлинни години от това място Гаг Халфрънт разтегна усмивката си с още няколко пункта. Следеше картината — препредавана през субетера от мостика на вогонския кораб — върху екрана на своя монитор и видя как и последните остатъци от силовия щит на „Златно сърце“ се разпадат, а самият кораб изчезва в облак дим. Добре, каза си той. Това е краят на последните двама, случайно оцелели от планетата Земя, която бе наредил да разрушат. Това е краят, помисли си той, и на този опасен (за психиатрите) и подривен (пак за психиатрите) експеримент, целящ да се открие Отговорът на Вечния въпрос на Живота, Вселената и Всичко останало. Щеше да го отпразнува, помисли си, с колеги довечера, а на сутринта отново щяха да приемат своите нещастни, объркани и много доходоносни пациенти с твърдата увереност, че Смисълът на Живота не ще бъде никога разгадан и во веки веков ще остане в тайна.

— Роднините винаги карат човек да се чувствува неудобно, нали? — каза Форд на Зейфод, когато димът започна да се разсейва. След това млъкна и се огледа.

— Къде е Зейфод? — попита той.

Артър и Трилиън се огледаха слисано. Бяха бледи и потресени и не знаеха къде е Зейфод.

— Марвин? — каза Форд. — Къде е Зейфод?

А след малко добави:

— Къде е Марвин?

Ъгълът на робота беше празен. Корабът тънеше в пълна тишина. Лежеше неподвижно в непрогледното черно пространство. Навремени се разтърсваше и полюляваше. Приборите не отчитаха нищо, екраните нищо не показваха. Попитаха компютъра какво става. Той каза:

— Съжалявам, но известно време не мога да отговарям на никакви въпроси. Дотогава ви предлагам да слушате забавна музика.

Изключиха забавната музика. Претърсиха всички кътчета на кораба с все по-голямо недоумение и страх. Навсякъде беше пусто и тихо. Не откриха никакви следи от Зейфод или от Марвин. Едно от последните места, които провериха, беше малката ниша, където се помещаваше Синтезаторът на питателни питиета.

На мястото, където се получават готовите питиета от автомата, намериха малък поднос с три чашки и чинийки от костен порцелан, каничка от костен порцелан с мляко и сребърен чайник, пълен с най-хубавия чай, който Артър бе вкусвал в живота си, а също и кратка бележка, на която бе напечатано „Чакайте“.