Роботите на зората

75.

Председателят беше нисък — учудващо нисък. Амадиро се издигаше над него с почти тридесет сантиметра.

Но понеже загубата на височина идваше главно от бедрата му, когато всички седнаха, Председателят не беше забележимо под ръста на останалите. Всъщност той беше най-дебел, с масивен гръден кош и рамене, а в седнало положение изглеждаше твърде внушително.

Главата му също беше голяма, с набраздено и белязано от възрастта лице. Бръчките му не бяха от онзи приветлив тип, който издълбава смеха. Човек оставаше с чувството, че те се бяха врязали в бузите и челото му в резултат на дълго упражняваната власт. Косата му беше бяла и рядка, а в центъра, където би трябвало да се завива в кръг, имаше плешиво петно.

Гласът му пасваше идеално на всичко останало — дълбок и решителен. Може би възрастта го беше лишила донякъде от тембър и му придаваше острота, но за един Председател това беше по-скоро преимущество, отколкото недостатък, помисли си Бейли.

Фастълф премина през целия ритуал на поздравления, отправи няколко бегли забележки без никакъв смисъл и предложи питиета и храна. През цялото това време не се спомена по никакъв начин присъствието на страничен човек и никой не му обърна внимание.

Едва след като приключиха с предварителните встъпления и след като всички заеха местата си, Бейли (който седеше по-настрана от останалите) беше представен.

— Господин Председател — каза той, без да протяга ръка. После с безцеремонно кимване добави — И, разбира се, д-р Амадиро, когото познавам.

Усмивката на Амадиро не трепна от обидната нотка в гласа на Бейли.

Председателят не отвърна на поздрава на Бейли. Той опря ръце с разперени пръсти на колената си и каза:

— Нека започнем и видим, дали не можем да направим нашата среща възможно най-кратка и резултатна.

Нека първо подчертая, че бих искал да подминем въпроса с недостойното поведение — или евентуално недостойното поведение — на землянина и да се спрем направо на същината на въпроса. При това няма да обсъждаме и онзи раздут въпрос с робота. Подриването дейността на един робот е въпрос от компетенцията на гражданския съд, който може да отсъди, че е нарушено правото на собственост и може да се произнесе за възстановяване на нанесените щети, но нищо повече. А ако бъде доказано, че д-р Фастълф е извел от строя робота Джендър Панел, то в крайна сметка това е робот, в чието проектиране д-р Фастълф е участвал, чието конструиране е ръководил и чиито собственик по времето на повреждането е бил. Едва ли ще бъде предявена присъда, тъй като всеки човек може да прави каквото си иска със своята собственост.

Онова, което действително е от значение, е въпросът за изследването и заселването на Галактиката: дали то да бъде проведено единствено от нас, аврорианците, дали да го направим съвместно с останалите Външни светове, или да го оставим на Земята. Д-р Амадиро и Глобалистите предпочитат аврорианците сами да се нагърбят със задачата; д-р Фастълф иска тя да бъде оставена на Земята.

Ако можем да уредим този въпрос, тогава въпросът с робота може да бъде оставен за уреждане от гражданския съд, а въпросът с държанието на землянина вероятно ще стане спорен и бихме могли просто да се отървем от него.

Следователно, нека започна с въпроса, дали д-р Амадиро е готов да приеме позицията на д-р Фастълф в името на постигането на единство в решението, или дали д-р Фастълф е готов да приеме позицията на д-р Амадиро в името на същата крайна цел.

Той замълча и зачака.

— Съжалявам, господин Председател — каза Амадиро, — но трябва да настоя земляците да бъдат изолирани на тяхната планета, а Галактиката да бъде заселена само от аврорианци. Бих направил компромис обаче, дотолкова, че и на останалите Външни светове да бъде позволено да участват в заселването, ако така бихме избегнали излишни караници помежду си.

— Разбирам — каза Председателят. — Вие, д-р Фастълф, бихте ли изоставили своите позиции предвид това твърдение?

— Компромисът на д-р Амадиро едва ли съдържа нещо в себе си, господин Председател — отвърна Фастълф. — Бих предложил по-съществен компромис. Защо планетите в Галактиката не бъдат отворени еднакво и за космолитите, и за земляните? Галактиката е голяма и ще има място за всички. Бих се съгласил с подобно положение.

— Без съмнение — възрази бързо Амадиро, — защото това не е никакъв компромис. Над осем милиардното население на Земята надвишава повече от два пъти населението на всички Външни светове, взети заедно. Земляните живеят кратко и подменят бързо своите загуби. Те не зачитат като нас отделният човешки живот. Ще завладеят новите планети на всяка цена, при това ще се размножат като насекоми и ще окупират Галактиката, още преди ние да сме започнали. Да се предостави на Земята привидно равен шанс за заселване на Галактиката, означава да им дадем Галактиката — а това не е равенство. Земляните трябва да се ограничат със Земята.

— Какво ще кажете, д-р Фастълф? — попита Председателят.

Фастълф въздъхна.

— Моите възгледи са документирани. Сигурен съм, че няма нужда да ги повтарям. Д-р Амадиро предвижда използването на хуманоидни роботи за изграждането на заселнически планети, където в последствие аврорианците ще мигрират наготово. Но той не разполага с хуманоидни роботи. Не може да ги конструира, а проектът му не би се осъществил, дори и да имаше такива роботи. Не е възможен никакъв компромис, освен ако д-р Амадиро принципно не се съгласи земляните да могат поне да участват в заселването на новите планети.

— Тогава не е възможен никакъв компромис — отсече Амадиро.

Председателят изглеждаше раздразнен.

— Боя се, че един от вас двамата трябва да отстъпи. Нямам намерение да оставя Аврора да бъде разпокъсана в една емоционална оргия, произтичаща от толкова незначителен въпрос.

Той погледна безучастно към Амадиро, като се стараеше да не показва с вида си нито предпочитание, нито неодобрение.

— Вие възнамерявате да използвате повреждането на робота Джендър като довод против възгледите на Фастълф, така ли?

— Да — отвърна Амадиро.

— Чисто емоционален довод. Възнамерявате да обявите, че Фастълф се опитва да срази вашите възгледи, като нарочно е направил така, че хуманоидните роботи да изглеждат по-малко полезни, отколкото са в действителност.

— Той се опитва да прави точно това…

— Клевета! — вметна Фастълф с тих глас.

— Не и ако мога да го докажа, което мога — отвърна Амадиро. — Доводът може и да е емоционален, но е убедителен. Разбирате това, господин Председател, нали? Моята гледна точка сигурно ще победи, но сама по себе си няма да представлява нищо. Бих предложил да накарате д-р Фастълф да приеме своето неизбежно поражение и да спести на Аврора огромната скръб от един спектакъл, който ще отслаби положението ни сред Външните светове и ще разклати нашата собствена вяра в самите нас.

— Как можете да докажете, че д-р Фастълф е повредил робота?

— Самият той признава, че е единственото човешко същество, което е могло да го направи. Знаете това.

— Знам — каза Председателят, — но исках да ви чуя да го казвате не на своите избиратели, не на средствата за масова информация, а на мен — лично. А вие направихте точно обратното.

Той се обърна към Фастълф.

— А вие какво ще кажете, д-р Фастълф? Вие ли сте единственият човек, който би могъл да унищожи робота?

— Без да остави физически белези? Да, аз, доколкото ми е известно. Не вярвам, че д-р Амадиро притежава необходимите познания в областта на роботиката, за да го направи и непрекъснато се учудвам, че откакто основа своя Институт по роботика, разгласява с такава ревност собствената си некомпетентност, дори с всичките си помощници зад гърба — при това толкова публично. — Той се усмихна на Амадиро, не без известна злоба.

Председателят въздъхна.

— Не, д-р Фастълф. Без риторични трикове сега. Да се разделим със сарказма и хитрите удари. Как ще се защитите?

— Ами, просто не съм сторил нищо на Джендър. Не казвам, че някой го е направил. Било е случайност — принципът за неопределеност в действие по отношение на позитронните връзки. Понякога се случва. Нека д-р Амадиро просто се съгласи, че е било случайност, че никой няма да бъде обвиняван без доказателства, и тогава ще обсъдим конкурентните предложения за заселването според техните собствени достойнства.

— Не — възрази Амадиро. — Вероятността за случайно унищожение е толкова малка, че няма смисъл да се разглежда. Много по-малка е, отколкото вероятността д-р Фастълф да е виновен — толкова по-малка, че да се отхвърли вината на д-р Фастълф би било безотговорно. Няма да отстъпя и ще спечеля. Господин Председател, знаете, че ще спечеля и ми се струва, че единствената разумна стъпка, която може да се предприеме, е да се принуди насила д-р Фастълф да приеме своето поражение в интерес на единството на нашата планета.

— А това ни отвежда към въпроса с разследването, което помолих да извърши мистър Бейли от Земята — вметна бързо Фастълф.

— Действие, на което се възпротивих още когато беше предложено за първи път — парира също толкова бързо Амадиро. — Землянинът може да е умен следовател, но не познава Аврора и тук не може да постигне нищо. Нищо, освен да бълва клевети и да представя Аврора пред Външните светове в унизителна и абсурдна светлина. Имаше сатирични предавания по въпроса в половин дузина от по-важните хипервълнови канали за новини на Външните светове. В канцеларията са ви изпратени техни записи.

— И бях запознат с тях — отбеляза Председателят.

— А тук, на Аврора, имаше брожения — продължи Амадиро. — В мой собствен интерес е разследването да продължи. То коства на Фастълф загубата на подкрепа сред населението и на гласове сред депутатите. Колкото по-дълго продължи то, толкова по-сигурен ще бъда аз в моята победа. Но това вреди на Аврора, а аз не желая да се подсигурявам с цената на вредата за моята планета. Предлагам — с оглед на това — да прекратите разследването, господин Председател, и да накарате д-р Фастълф да се предаде сега на онова, което в крайна сметка ще трябва да приеме — на много по-голяма цена.

— Съгласен съм — каза Председателят, — че може да е било неразумно да позволяваме на д-р Фастълф да организира това разследване. Казвам „може“. Признавам, че се изкушавам да го спра. И все пак землянинът — той не показа с нищо, че знае за присъствието на Бейли в стаята — е бил вече тук известно време…

Той млъкна, като че ли даваше на д-р Фастълф възможност да го потвърди, от което Фастълф веднага се възползва.

— Днес е третият ден от неговото разследване, господин Председател.

— В такъв случай — продължи Председателят, — преди да прекратя разследването, смятам, че би било справедливо да попитам, дали има някакви значителни разкрития до момента.

Той отново млъкна. Фастълф хвърли бърз поглед към Бейли и му отправи едва забележим знак с глава.

— Не бих искал, господин Председател — каза тихо Бейли, — да натрапвам своите наблюдения без да съм бил поканен. Въпрос ли ми отправяте?

Председателят се намръщи. Без да поглежда към Бейли, той каза:

— Питам мистър Бейли от Земята дали разполага с някакви съществени резултати.

Бейли пое дълбоко въздух. Моментът беше настъпил.

76.

— Господин Председател — започна той. — Вчера следобяд разпитах д-р Амадиро, който ми оказа пълно съдействие и помощ. Когато моят персонал и аз си тръгнахме…

— Вашият персонал? — попита Председателят.

— През цялото време на разследването си бях придружаван от два робота, господин Председател — отвърна Бейли.

— Роботи, които принадлежат на д-р Фастълф, нали? — попита Амадиро. — Питам просто за протокола.

— За протокола, да — отвърна Бейли. — Единият е Данил Оливо, хуманоиден робот, а другият е Жискар Ревентлов, по-възрастен нехуманоиден робот.

— Благодаря — каза Председателят. — Продължете.

— Когато напуснахме територията на Института, разбрахме, че нашият аеромобил е бил повреден.

— Повреден? — стреснато попита Председателят. — От кого?

— Не знаем, но това е станало на територията на Института. Бяхме поканени, така че персоналът на Института е знаел, че ще бъдем там. Нещо повече, никой друг не би могъл да се озове там, без поканата и знанието на персонала на Института. Ако това е вярно, би трябвало да се заключи, че повредата е могла да бъде извършена единствено от някой от Института, но и това би било невъзможно — освен по указанията на самия д-р Амадиро, което също би било немислимо.

— Изглежда мислите много за немислимото — намеси се Амадиро. — Аеромобилът прегледан ли е от квалифициран специалист, за да се удостовери, че наистина е бил повреден? Не е ли възможно да е било естествено счупване?

— Не е преглеждан, сър — отвърна Бейли, — но Жискар, който е квалифициран шофьор и който често е карал именно този аеромобил, твърди, че той е бил повреден.

— А той е от персонала на д-р Фастълф, и е програмиран от него, и получава ежедневно заповедите си от него — добави Амадиро.

— Да не би да намеквате… — започна Фастълф.

— Нищо не намеквам. — Амадиро повдигна ръка в знак на отрицание. — Просто изказвам едно твърдение — за протокола.

Председателят се размърда.

— Моля мистър Бейли от Земята да продължи!

— Когато аеромобилът се повреди, се оказа, че ни преследват други. — каза Бейли.

— Други? — попита Председателят.

— Други роботи. Те пристигнаха, но по това време моите роботи си бяха отишли.

— Един момент — прекъсна го Амадиро. — Какво беше вашето състояние по това време, мистър Бейли?

— Не бях много добре.

— Не много добре? Вие сте землянин и не сте пригоден към друг живот, освен към изкуствено поддържания живот във вашите Градове. Вие се чувствате притеснен на открито. Не е ли така, мистър Бейли? — попита Амадиро.

— Да, сър.

— А снощи беше в разгара си страшна гръмотевична буря, както, сигурен съм, Председателят си спомня. Не би ли било по точно да се каже, че сте бил твърде зле? Наполовина в съзнание, ако не и по-лошо?

— Бях доста зле — призна с неохота Бейли.

— Тогава как така вашите роботи са си бил отишли? — попита остро Председателят. — Не би ли следвало да останат с вас, щом сте бил зле?

— Аз им заповядах да се махнат, господин Председател.

— Защо?

— Реших, че така ще е най-добре — отвърна Бейли — и ще обясня защо, ако ми позволите да продължа.

— Продължете.

— Нас наистина ни преследваха, защото преследващите ни роботи дойдоха малко след като моите роботи си бяха тръгнали. Преследвачите ме попитаха къде са роботите и аз им казах, че съм ги отпратил. Чак след това те попитаха дали не съм зле. Казах им, че не съм и те ме оставиха, за да продължат да търсят моите роботи.

— Да търсят Данил и Жискар? — попита Председателят.

— Да, господин председател. За мен беше ясно, че им е било строго заповядано да намерят роботите.

— От какво ви стана ясно?

— Макар, че очевидно бях зле, те попитаха за роботите преди да попитат за моето състоянието. После, по-късно, те ме изоставиха болен, за да ги издирят. Трябва да са получили невероятно строги заповеди за търсенето на моите роботи, или в противен случай не би било възможно да изоставят едно очевидно болно човешко същество. Всъщност, аз подозирах, че те ще търсят моите роботи и затова ги бях отпратил. Сметнах за най-важно да ги опазя да не попаднат в неупълномощени ръце.

— Господин Председател, — каза Амадиро — мога ли на това място да продължа да разпитвам мистър Бейли, за да покажа несъстоятелността на неговите твърдения?

— Можете.

— Мистър Бейли. — продължи Амадрио. — След като вашите роботи са ви оставили, вие сте бил сам, нали?

— Да, сър.

— Следователно нямате запис на събитията? Самият вие не сте носили приспособления за запис, нали? Нямате такова приспособление?

— Не на трите ви въпроса, сър.

— И сте бил зле?

— Да, сър.

— Силно объркан? Вероятно прекалено зле, за да си спомняте ясно?

— Не, сър. Спомням си съвсем ясно.

— Вероятно така бих си и помислил, но като нищо може да сте бил в безсъзнание или да сте халюцинирали. При това положение, изглежда ясно, че онова, което са ви казали роботите, или всъщност самата им поява, са доста съмнителни като факти.

Председателят замислено рече:

— Съгласен съм. Мистър Бейли от Земята, да предположим, че онова, което си спомняте — или твърдите, че си спомняте — е вярно. Каква е вашата интерпретация на събитията, които описахте?

— Колебая се да ви изложа мислите си по въпроса, господин Председател — отвърна Бейли, — защото бих оклеветил почтения д-р Амадиро.

— Тъй като говорите по мое настояване и тъй като забележките ви ще бъдат направени в рамките на тази стая — Председателят се огледа; нишите за роботи бяха празни, — не може да става дума за клевета, освен ако не ми се стори, че говорите с преднамерена злоба.

— В такъв случай, господин Председател — каза Бейли, — помислих си, че е възможно д-р Амадиро, който обсъждаше с мен нещата по-нашироко, отколкото беше необходимо, да ме е задържал по този начин в своя кабинет, за да спечели време, в което да повредят автомобила ми. После той ме задържа още повече, за да мога да тръгна след като бурята започна, като така би си осигурил моето неразположение по време на пътуването. Д-р Амадиро е изучавал социалните порядки на Земята, както самият той неколкократно подчерта, и следователно е знаел, как бих реагирал на бурята. Сметнах, че той е планирал да изпрати своите роботи след нас, които след като застигнат спрялата ни кола, е трябвало да ни откарат обратно в Института, под претекст, че трябва да се погрижат за тежкото ми състояние, но всъщност за да може д-р Амадиро да си осигури достъп до роботите на д-р Фастълф.

Амадиро нежно се разсмя.

— Какъв мотив бихте ми приписали? Разбирате ли, господин Председател, че всичко това са наниз от догадки, които биха се окачествили като клевета във всеки един съд на Аврора.

— Може ли мистър Бейли от Земята да подкрепи с нещо своята хипотеза? — свирепо попита Председателят.

— С верига от разсъждения, господин Председател.

Председателят се изправи, при което моментално изгуби част от своята внушителност, защото почти не настъпи разлика във височината, до която стигаше от седнало положение.

— Нека си позволя кратка разходка, за да осмисля казаното дотук. Ще се върна веднага. — Той напусна по посока на Личната.

Фастълф се наведе към Бейли, а Бейли скъси наполовина разстоянието между тях. (Амадиро продължаваше да гледа с небрежна незаинтересованост, сякаш за него едва ли беше от значение какво имаха да си кажат те.)

— Можете ли да предложите нещо по-добро? — попита Фастълф.

— Така си мисля, ако имам възможността да го кажа, но не ми се струва, че Председателят е благоразположен — отвърна Бейли.

— Не е. Засега успяхте само да влошите нещата и няма да се изненадам, ако след като се върне, той прекрати обсъжданията.

Бейли заклати глава и впери поглед в обувките си.

77.

Бейли все още седеше с вперен в обувките си поглед, когато Председателят се върна, разположи се отново на стола и хвърли свиреп и мрачен поглед към землянина.

— Мистър Бейли от Земята? — каза той.

— Да, господин Председател.

— Мисля, че ми губите времето, но не бих искал да кажат, че не съм изслушал и двете страни, дори това да ми се струва загуба на време. Можете ли да представите някакъв мотив за налудничавите действията, в които обвинявате д-р Амадиро?

— Господин Председател — отвърна Бейли с тон, който се доближаваше до отчаянието, — наистина има мотив — при това много солиден. Той почива на факта, че планът на д-р Амадиро за заселване на Глакатиката не би довел доникъде, ако той и Институтът му не успеят да произведат хуманоидни роботи. Засега той не ги е произвел и не може да произведе нито един. Попитайте го, склонен ли е да допусне в Института му да бъде извършена проверка за установяване на евентуални признаци на успешно производство или проект на хуманоидни роботи от страна на парламентарна комисия. Ако той настои, че успешни хуманоидни модели са пуснати на поточна линия, или ги има поне на чертеж — или дори само съществуват като адекватна теоретична постановка — и ако е готов да демонстрира този факт пред квалифицирана комисия, няма да кажа нищо повече и ще призная, че със своето разследване не съм достигнал до нищо. — Бейли затаи дъх.

Председателят погледна Амадиро, чиято усмивка се стопи.

— Ще се съглася, че не разполагаме с разработка на модел на хуманоидни роботи в момента — каза Амадиро.

— Тогава ще продължа — Бейли пое дълбоко въздух, сякаш досега го бяха душили. — Д-р Амадиро може разбира се, да намери всичката необходима за неговия проект информация, ако се обърне към д-р Фастълф, който разполага с нея в главата си, но д-р Фастълф не би се съгласил на подобно сътрудничество.

— Не, няма — измърмори Фастълф, — при никакви условия.

— Но, господин Председател — продължи Бейли, — д-р Фастълф не е единственият, който държи ключа към тайната на проектирането и конструирането на хуманоидни роботи.

— Не ли? — възкликна Председателят. — Кой друг би могъл да я знае? Самият д-р Фастълф изглежда удивен от вашето изявление, мистър Бейли. — (За първи път той не добави „от Земята“.)

— Наистина съм удивен — съгласи се Фастълф. — Доколкото ми е известно, аз определено съм единственият. Не знам какво иска да каже мистър Бейли.

— Подозирам, че и мистър Бейли не знае — вметна Амадиро с леко изкривени устни.

Бейли се почувства обграден. Той местеше поглед от един към друг и почувства, че никой от тях — никой — не беше на негова страна.

— Не е ли вярно — попита Бейли, — че всеки един хуманоиден робот го знае? Вероятно не съзнателно, не и дотолкова, че да е в състояние да дава инструкции по въпроса — но в него със сигурност има информация, нали? Ако един хуманоиден робот бъде разпитан по съответен начин, неговите отговори и реакции биха издали дизайна и конструкцията му. В крайна сметка, при достатъчно време и правилно формулирани въпроси, един хуманоиден робот би доставил информацията, която прави възможно проектирането и конструирането на други хуманоидни роботи. Накратко, устройството на никоя машина не може да представлява загадка, ако самата машина е в ръцете ви за достатъчно за дълбочено изследване.

Фастълф изглеждаше потресен.

— Разбирам какво искате да кажете, мистър Бейли, и вие сте прав. Никога не се бях сещал за това.

— Моите уважения, д-р Фастълф — каза Бейли, — но трябва да кажа, че подобно на всички аврорианци, вие имате изключително индивидуалистична гордост. Вас ви задоволява напълно съзнанието, че сте най-добрият роботик, единственият роботик, който е в състояние да конструира хуманоиди — и така оставате сляп за очевидното.

Председателят се отпусна в усмивка.

— Хванаха ви, д-р Фастълф. Чудех се защо толкова ревностно настоявате, че сте единственият, който притежава ноу-хауто за унищожаването на Джендър, след като това отслабва толкова много вашето политическо положение. Сега виждам ясно, че по-скоро бихте оставили да рухне политическото ви положение, отколкото вашата изключителност.

Фастълф видимо се изнерви.

Колкото до Амадиро, той се намръщи и попита:

— Това има ли нещо общо с проблема, който обсъждаме?

— Да, има — увереността на Бейли се възвърна. — Не можете да изкопчите информация направо от д-р Фастълф. Не можете да наредите на своите роботи да го наранят, да го измъчват — примерно, — докато той открие тайната си. Вие самият също не можете да му навредите, заради охраната от неговия персонал. Можете обаче, да изолирате един робот и можете да накарате други роботи да ви го доведат, когато присъстващото човешко същество е в прекалено лошо здравословно състояние, за да вземе необходимите мерки и да ви попречи. Всички събития от вчерашния следобед бяха част от един набързо импровизиран план, според който е трябвало да се доберете до Данил. Вие съобразихте тази възможност още когато настоях да се видя с вас в Института. Ако не бях отпратил моите роботи, ако не бях просто достатъчно добре, за да настоя, че съм добре и да пратя вашите роботи в погрешна посока, щяхте да го хванете. И накрая щяхте да се доберете до тайната на хуманоидните роботи чрез един дълго подготвян анализ на поведението и реакциите на Данил.

— Господин Председател — каза Амадиро, — протестирам. Никога досега не съм чувал толкова злостно отправена клевета. Всичко това се базира върху фантазиите на един болен човек. Ние не знаем — и вероятно никога няма да успеем да разберем — дали аеромобилът наистина е бил повреден; а дори и да е бил, то от кого; дали роботите наистина са преследвали аеромобила и наистина са говорили с мистър Бейли, или не. Той просто трупа своите изводи един след друг върху съмнителните показания за тези събития, чиито единствен свидетел е бил той — и то в момент, когато е бил наполовина откачил от страх и може да е халюцинирал. Нищо от казаното не би имало стойност пред съда, дори за един миг.

— Ние не сме в съда, д-р Амадиро — каза Председателя, — а мой дълг е да изслушвам всичко, което би могло да е свързано с обсъждания въпрос.

— Това не е свързано, господин Председател. Това е паяжина.

— И все пак се крепи по някакъв начин. Не намирам засечка в логиката на мистър Бейли. Ако приемем за вярно онова, което той твърди, че е преживял, тогава в неговите заключения определено има логика. Отричате ли всичко това, мистър Амадиро? Повреждането на аеромобила, преследването, намерението да си присвоите хуманоидния робот?

— Отричам! Напълно! Нищо от казаното не е истина — отвърна му Амадиро. Беше изминало доста време, откакто престана да се усмихва. — Землянинът може да предостави запис на целия ни разговор и без съмнение би изтъкнал, че съм го задържал, като съм говорил по-обстойно, като съм го поканил да го разведа из Института, като съм го поканил на вечеря — но всичко това може да се разгледа със същия успех като стремеж да се покажа учтив и гостоприемен. Може би се поддадох на известната доза симпатия, която изпитвам към земляните, но това е всичко. Отричам неговите заключения и онова, което той каза, не струва нищо пред моето отрицание. Репутацията ми не е такава, че една проста спекулация да може да убеди когото и да било, че съм един хитър заговорник, както твърди този землянин.

Председателят почеса замислено бузата си и каза:

— Разбира се, аз нямам намерение да ви обвинявам въз основа на онова, което каза землянинът до момента. Мистър Бейли, ако това е всичко, то е интересно, но не е достатъчно. Имате ли да ни кажете още нещо, което да е от значение? Предупреждавам ви, че ако не е така, то аз вече изгубих всичкото време, което мога да си позволя.

78.

— Има още един въпрос, на който бих искал да се спра, господин Председател — каза Бейли. — Може би сте чували за Гладиа Делмар — или Гладиа от Солария. Тя самата се нарича просто Гладиа.

— Да, мистър Бейли — потвърди Председателя с леко раздразнение в гласа си. — Чувал съм за нея. Гледал съм хипервълновото шоу, в което вие двамата играехте толкова забележителни роли.

— Тя е имала връзка с робота Джендър в продължение на много месеци. Всъщност към края, той е станал неин съпруг.

Неблагосклонния поглед на Председателя към Бейли се превърна в изцъклено втренчване.

— В какво?

— Съпруг, господин Председател.

Фастълф, който се изправи наполовина в стола си, седна отново с обезпокоен вид.

— Това е незаконно — рязко отсече Председателят. — По-лошо, това е абсурдно. Тя не би могла да забремене от един робот. Не могат да имат деца. Статутът на съпруг — или на съпруга — никога не се признава, без да е изразено някакво желание за деца — при условие, че те им се разрешат. Мисля, че дори един землянин би трябвало да го знае.

— Наясно съм с това, господин Председател — каза Бейли. — А също и Гладиа. Сигурен съм в това. Тя не използва думата „съпруг“ в нейния законов смисъл, а в емоционалния. Тя е смятала Джендър за свой съпруг. Изпитвала е към него такива чувства, каквито би изпитвала към един съпруг.

Председателят се обърна към Фастълф.

— Вие знаехте ли за това, д-р Фастълф? Бил е робот от вашия персонал.

— Знаех, че го харесва — отвърна Фастълф, очевидно смутен. — Подозирах, че го използва за сексуални цели. Обаче не знаех нищо за тази незаконна шарада, докато мистър Бейли не ми каза.

— Тя е соларианка — продължи Бейли. — Нейното понятие за „съпруг“ не е като аврорианското.

— Очевидно не — съгласи се Председателят.

— Но тя е имала достатъчно здрав разум да задържи това за себе си, господин Председател. Гладиа никога не е говорила за тази шарада, както я нарече д-р Фастълф, пред нито един аврорианец. Каза го на мен онзи ден, защото искаше да ме насърчи в разследването на нещо, което е означавало толкова много за нея. Но мисля, че не би използвала тази дума дори и пред мен, ако не знаеше, че съм землянин и бих я разбрал правилно — а не като един аврорианец.

— Много добре — каза Председателят. — Бих го нарекъл минимална проява на здрав разум — за една соларианка. Това ли е другият въпрос, на който искахте да се спрете?

— Да, господин Председател.

— В такъв случай, той изобщо не ни засяга и не може да бъде включен в нашите обсъждания.

— Господин Председател, остана ми да задам само още един въпрос. Един въпрос. Дузина думи, сър, и ще свърша. — Бейли изрече това възможно най-сериозно, защото всичко зависеше именно от този момент.

Председателят се поколеба.

— Съгласен. Един последен въпрос.

— Да, господин Председател, — На Бейли му се прииска да излае думите, но се въздържа. Не повиши тон. Нито посочи с пръст. Всичко зависеше от този миг. След всичко Бейли беше стигнал най-накрая дотук. Той си спомни предупреждението на Фастълф и каза почти небрежно: — Как така д-р Амадиро знаеше, че Джендър е бил съпруг на Гладиа?

— Какво? — Гъстите бели вежди на Председателя подскочиха нагоре от изненада. — Кой е казал, че той знае?

След такъв директен въпрос Бейли можеше да продължи:

— Попитайте него, господин Председател.

И той просто кимна по посока на Амадиро, който беше станал от стола си и се беше втренчил в Бейли с нескрит ужас.

79.

Бейли повтори още веднъж, но много меко, като внимаваше да не отвлече вниманието от Амадиро:

— Питайте него, господин Председател. Той изглежда подтиснат.

— Какво е това, д-р Амадиро? — попита Председателят. — Знаехте ли, че роботът е предполагаем съпруг на соларианката?

Амадиро зафъфли, стисна за миг устни и опита отново. Бледността, която го беше покрила, изчезна и отстъпи място на леко изчервяване.

— Сащисан съм от това нищо не означаващо обвинение, господин Председател — отвърна той. — Не знам за какво става дума.

— Ще ми позволите ли да обясня, господин Председател? Много накратко? — осведоми се Бейли. (Щяха ли да го отрежат?)

— Би било най-добре — мрачно заяви Председателят. — Ако имате някакво обяснение, определено бих искал да го чуя.

— Господин Председател — започна Бейли. — Вчера следобяд разговарях с д-р Амадиро. Тъй като той искаше да ме задържи, докато започне бурята, говореше по-нашироко, отколкото беше възнамерявал, а очевидно и по-непредпазливо. Като стана дума за Гладиа, той окачестви между другото робота Джендър като неин съпруг. Любопитен съм да разбера откъде е знаел това.

— Вярно ли е, д-р Амадиро? — попита Председателят.

Амадиро все още стоеше притихнал, с израз на престъпник, който очаква своята присъда.

— Дали е вярно, или не, няма никакво отношение към обсъждания въпрос — отвърна той.

— Може би не — каза Председателят, — но съм учуден от вашата реакция на въпроса, когато той ви беше отправен. Струва ми се, че тук се крие нещо, което вие двамата с мистър Бейли знаете, а аз не. Затова искам да го разбера и аз. Знаехте ли, или не знаехте за вероятната връзка между Джендър и соларианката?

— Не бих могъл да зная — каза задавено Амадиро.

— Това не е отговор — сряза го Председателят. — Това е увъртане. Изказвате съждение, когато аз ви питам за факта. Правил ли сте, или не сте правил подобно изказване, което ви приписват?

— Преди да отговори — намеси се Бейли, който след като видя, че Председателят беше разярен на морално-етична основа, се почувства по-уверен в почвата под краката си, — би било честно от моя страна да напомня на д-р Амадиро, че Жискар — роботът, който също присъстваше на нашия разговор — може при поискване да повтори всичко дума по дума, с гласа и интонацията на всеки от нас. Накратко, разговорът е записан.

Амадиро избухна в пристъп на гняв.

— Господин Председател, роботът Жискар е проектиран, конструиран и програмиран от д-р Фастълф, който вече се обяви за най-добрия роботик на света и който е мой яростен противник. Можем ли да вярваме на такъв робот?

— Може би ще е добре да чуете записа и да решите сам, господин Председател — отбеляза Бейли.

— Може би — каза Председателят. — Не съм тук, д-р Амадиро, за да ми се дават готови решения. Но нека оставим за момент това настрана. Независимо от съдържанието на записа, д-р Амадиро, желаете ли да потвърдите за протокола, че не сте знаел, че соларианката е смятала робота за свой съпруг и че никога не сте го класифицирал като такъв? Моля ви да не забравяте (като депутати, вие и двамата би трябвало да го знаете), че макар в момента да не присъстват роботи, целият разговор се записва от моето устройство. — Той потупа малка издатина в джоба на гърдите си. — И така, направо, д-р Амадиро. Да или не?

— Господин Председател — отчаяно извика Амадиро, — честна дума, аз не мога да си спомня какво съм казал в един случаен разговор. Ако съм споменал думата — но не твърдя, че това е така, — то може да е било в резултат на друг случаен разговор, в който някой ми е споменал факта, че Гладиа се е отнасяла към робота като към свой съпруг.

— И с кого сте водили този друг разговор? Кой е изказал подобно твърдение пред вас? — попита Председателят.

— Не мога да кажа в момента.

— Господин Председател — подхвърли Бейли, — ако д-р Амадиро би бил така любезен да изреди всички онези, които биха могли да употребят тази дума, тогава може да ги разпитаме един по един и да видим, кой от тях ще си спомни да е изказвал подобно твърдение.

— Надявам се, господин Председател — възрази Амадиро, — че ще вземете предвид деморализиращия ефект, който подобно нещо би оказало върху Института ми.

— Надявам се — отвърна му Председателят, — че и вие ще го вземете предвид, д-р Амадиро, и ще ни отговорите на въпроса така, че да не ни принуждавате към крайни действия.

— Един момент, господин Председател — вметна Бейли толкова раболепно, колкото можа, — остава още един въпрос.

— Пак ли? Още един? — Председателят погледна неприязнено към Бейли. — Какъв е той?

— Защо д-р Амадиро се съпротивява толкова усилено да признае, че е знаел за връзката между Джендър и Гладиа? Той казва, че това няма отношение към въпроса. В такъв случай, защо не каже, че е знаел за връзката и да приключим с всичко? Аз твърдя, че това има отношение и че д-р Амадиро знае, че признанието му би могло да разкрие престъпни деяния от негова страна.

— Този израз ме обижда и аз настоявам за извинение! — прокънтя гласът на Амадиро.

Фастълф пусна тънка усмивка, а Бейли мрачно стисна устни. Беше изкарал Амадиро от нерви.

Председателят почервеня до степен, която беше направо обезпокоителна, и избухна:

— Настоявате? Настоявате? Пред кого настоявате? Аз съм Председателят. Изслушвам всички гледни точки, преди да реша кое да предложа като най-добро. Нека чуя какво има да ни каже землянинът като тълкувание на вашите действия. Ако ви оклевети, той ще бъде наказан — можете да сте сигурен в това. Аз ще разгледам клеветата в нейния най-широк аспект, в това също можете да сте сигурен. Но вие, Амадиро, не можете да настоявате пред мен. Продължавайте, землянино. Кажете, каквото имате да казвате, но внимавайте изключително много.

— Благодаря, господин Председател — каза Бейли. — Всъщност има един аврорианец, на когото Гладиа е разкрила тайната за връзката си с Джендър.

Председателят го прекъсна.

— Добре, кой е той? Не ме баламосвайте с вашите хипервълнови трикове.

Бейли отвърна:

— Нямам никакви други намерения, освен да говоря по същество, господин Председател. Единственият аврорианец е самият Джендър, разбира се. Може да е бил робот, но той е бил жител на Аврора и може да се разглежда като аврорианец. В изблик на чувства, Гладиа сигурно се е обръщала към него с „мой съпруже“. Тъй като д-р Амадиро призна, че вероятно е чул някой друг да се изказва в духа на съпружеските отношения между Джендър и Гладиа, не е ли логично да се предположи, че е чул това от Джендър? Съгласен ли е д-р Амадиро да потвърди за протокола, че никога не е говорил с робота през периода от време, когато Джендър е бил част от персонала на Гладиа?

Амадиро отвори уста два пъти, като че ли се канеше да каже нещо. Два пъти не издаде нито звук.

— Добре — обърна се към него Председателят, — говорил ли сте с Джендър през този период, д-р Амадиро?

Отговор не последва.

— Ако е говорил — меко продължи Бейли, — това има пряко отношение към нашия въпрос.

— Започвам да разбирам, че трябва да е така, мистър Бейли. Добре, д-р Амадиро, още веднъж — да или не.

— Какви доказателства има този землянин? — избухна Амадиро. — Разполага ли със запис на някой разговор, който съм имал с Джендър? Има ли свидетели, които да потвърдят, че са ме виждали с Джендър? С какво изобщо разполага той, освен със самоцелните си твърдения?

Председателят погледна въпросително към Бейли.

— Господин Председател — каза той, — ако не разполагам с нищо, тогава д-р Амадиро не би следвало да се колебае и би трябвало да потвърди за протокола, че не е имал какъвто и да било контакт с Джендър — но той не го направи. Както се случи, в хода на моето разследване аз разговарях с д-р Василия Алиена, дъщерята на д-р Фастълф. Разговарях също и с един млад аврорианец на име Сантирикс Гремионис. От записа на двете срещи би могло ясно да се види, че д-р Василия Алиена е насърчавала Гремионис да ухажва Гладиа. Можете да разпитате д-р Василия за целта, която е преследвала и дали това не й е било предложено от д-р Амадиро. Също така се оказва, че Гремионис придобил навика да прави дълги разходки с Гладиа, които харесвали и на двамата, и по време на които те никога не са били придружавани от робота Джендър. Можете да проверите ако желаете, сър.

— Мога — сухо рече Председателят, — но ако всичко е така, както твърдите, какво показва това?

— Вече отбелязах — продължи Бейли, — че освен от д-р Фастълф, тайната на хуманоидните роботи може да бъде получена и от Данил. Същото се е отнасяло и за Джендър преди неговата смърт. Но докато Данил е бил в имението на д-р Фастълф и до него не е можело да се стигне лесно, Джендър е бил в имението на Гладиа, а тя не е следяла толкова зорко за охраната на робота. Не ви ли се струва, че д-р Амадиро се е възползвал от честите отсъствия на Гладиа от нейното имение, през което време се е разхождала с Гремионис? Д-р Амадиро е разговарял с Джендър, вероятно посредством тримерна връзка, с цел да изследва неговите реакции и да го подлага на различни тестове, след което грижливо е изтривал всякакви следи от посещението си при него, така че роботът да не може да съобщи за това на Гладиа. Възможно е д-р Амадиро да се е доближил до откритието, от което се е нуждаел — преди опитът му да се е провалил поради излизането от строя на Джендър. Тогава неговото внимание се е насочило към Данил. Може би той е чувствал, че му трябват само още няколко теста и наблюдения върху робота, за да се добере до желаната цел и затова да е заложил своя капан снощи, както вече споменах по-рано в моите… моите показания.

— Сега всичко си дойде на мястото. Почти съм принуден да повярвам — тихо, почти шепнешком каза Председателят.

— Плюс едно последно уточнение, и наистина няма да имам какво повече да ви кажа — добави Бейли. — Напълно възможно е при тези изследвания и тествания на Джендър, д-р Амадиро случайно — и без никаква предумисъл — да е обездвижил Джендър и по този начин да е извършил роботоубийството.

— Не! Никога! — изкрещя обезумял Амадиро. — Нищо от онова, което съм сторил на робота, не би могло да го обездвижи!

— Съгласен съм. — намеси се Фастълф. — Господин Председател, аз също смятам, че д-р Амадиро не е обездвижил Джендър. Но, господин Председател, току-що направеното му изявление би могло да се сметне за косвено признание, че той се е занимавал с Джендър — и че анализът на мистър Бейли на положението е абсолютно коректен.

Председателят кимна.

— Принуден съм да се съглася с вас, д-р Фастълф. Д-р Амадиро, можете формално да настоявате за опровержение на казаното, но това ще ме принуди да проведа пълно разследване, което би могло да ви нанесе огромни щети — както се оказва. А на този етап подозирам, че ще се окаже във висша степен неблагоприятно за вас. Предлагам да не настоявате — да не подронвате положението си в Парламента, а вероятно и възможността Аврора да продължи своя гладък политически курс.

Така, както виждам нещата, преди въпросът за обездвижването на Джендър да беше възникнал, на страната на д-р Фастълф по въпроса за заселването на Галактиката беше болшинството от Парламента — не много голямо болшинство, съгласен съм. Вие бихте спечелили достатъчно гласове на своя страна, ако бяхте поставил въпроса за предполагаемата вина на д-р Фастълф за обездвижването на Джендър, като по този начин бихте спечелили мнозинство. Но сега, ако д-р Фастълф пожелае, той може да обърне нещата, като обвини вас в същото и още повече, като ви обвини в опит да хвърлите фалшиви обвинения върху своя противник — и вие ще изгубите.

Ако аз не се намеся, тогава може би вие, д-р Амадиро, и вие, д-р Фастълф, ръководени от своя инат, или жаждата за отмъщение, ще оглавите силите си и ще започнете да се обвинявате взаимно в какво ли не. Политическите ни сили, както и общественото мнение, ще се разделят безнадеждно на две — дори ше се разцепят, — което ще ни нанесе безкрайна вреда.

В такъв случай вярвам, че победата на д-р Фастълф, макар и неизбежна, ще бъде постигната на много висока цена, така че мой дълг като Председател е да насоча гласовете в негова полза още от самото начало и да окажа натиск върху вас и вашата фракция, д-р Амадиро, да признаете победата на д-р Фастълф с толкова достойнство, колкото сте способен да проявите, и да го направите още сега — за доброто на Аврора.

— Нямам интерес от съкрушителна победа, господин Председател — заяви Фастълф. — Предлагам отново да стигнем до компромис, според който Аврора, останалите Външни светове и Земята да бъдат свободни да заселват Галактиката. В замяна аз с радост ще се присъединя към Института и ще предоставя своите знания по проблема с хуманоидните роботи, като по този начин допринеса за осъществяването на плана на д-р Амадиро. Нека той, от своя страна, обещае тържествено да изостави всякакви планове за репресивни действия спрямо Земята когато и да било за в бъдеще. Нека това да бъде изразено под формата на договор, който ще бъде сключен между нас и Земята.

Председателят кимна.

— Мъдро и подобаващо на държавник предложение. Ще получа ли вашето съгласие, д-р Амадиро?

Амадиро реши вече да седне. Изглеждаше замислен над поражението.

— Не съм се стремял към лична власт или задоволство от победата. Исках най-доброто — според мен — за Аврора и съм убеден, че този план на д-р Фастълф ще доведе някой ден до гибелта на планетата. Но признавам, че сега съм безпомощен срещу деянията на този землянин — той хвърли един бърз, злобен поглед към Бейли — и съм принуден да приема предложението на д-р Фастълф — макар че ще помоля за разрешение да се обърна към Парламента по въпроса и да отбележа за протокола моите опасения от последствията.

— Разбира се, ще позволим това — каза Председателят. — А ако се вслушате в съвета ми вие, д-р Фастълф, ще махнете този землянин от планетата ни колкото е възможно по-скоро. Той извоюва вашата гледна точка, но тя няма да се зарадва на широк прием, ако аврорианците имат на разположение достатъчно дълго време, за да възприемат нещата като победа на Земята над Аврора.

— Напълно прав сте, господин Председател, и мистър Бейли ще си отиде бързо — с моите благодарности, а надявам се и вашите.

— Добре — съгласи се Председателят с не най-любезния си тон, — тъй като неговата ловкост и изобретателност ни спасиха от разрушителна политическа битка, той ще получи моите благодарности. Благодаря ви, мистър Бейли.