Родени убийци

Скъпа Малъри,

Преди всичко искам да знаеш, че ти си героинята на живота ми. Откакто за първи път чух за теб по телевизията, знаех, че трябва да те срещна. Може би едно писмо не е в състояние да замени срещата, но аз вече имам усещането, че те познавам, така че това е просто начин да ти се представя, тъй като ти не ме познаваш и, да речем, би ти било интересно да научиш нещо за мен. Макар че сигурно не ти пука. И аз да бях готина и известна като теб, и на мен нямаше да ми пука.

Дори в сравнение с живота на приятелите ми, който е скапан, откъдето и да го погледнеш, моят е много, много по-отвратителен. Знам, че си мислиш, че преувеличавам, но не е така. Трябва да ми вярваш, защото защо да те лъжа? Момчетата ме мразят и учителите мислят, че съм глупава. Дори и котката ми не ме харесва. Не се смей, истина е. Все едно че й мириша на куче, само дето изобщо не понасям кучета. Превърнала съм се в ужасно чудовище, което всеки мрази и ти си единственият човек, който ми идва наум, че може да ми помогне.

Имам нужда от съвета ти, защото смятам да убия родителите си. Знам, че си толкова готина, че може да се опиташ да ме разубедиш да не го правя (както казах, мисля, че сме като сестри или нещо такова, много е странно), но искам да знаеш, че те са наистина непоносими и няма изгледи положението да стане по-розово от утре или по-нататък, така че, без разните му приказки от рода на „почакай да видиш какво ще стане“, съгласна? Супер.

Предполагам, че трябва да ти кажа малко повече за моето положение, така че да разбереш точно защо искам да го направя и, може би да ми дадеш някакви идеи как да го направя (творчески!), без да ме хванат. Знам, че теб те хванаха, което е адски гадно, но пък е супер романтично, че си в затвора, заедно с Мики, който се би и какво ли не още заради теб. Нямам си гадже за момента, така че няма голяма опасност да го хванат.

Което си е всъщност първият ми въпрос, малко не във връзка с останалото, но карай. Трябва ли да си намеря първо гадже? Ако е така, кой? Очевидно ти не си наясно какво се предлага, така че нека те осветля набързо. (Малко нещо като очна ставка!)

РАНДИ — той е от групата ми по английски и е наистина много умен. Той не показва колко е умен в часовете и това има смисъл, защото, ако го направи, ще го пратят в клас за надарени, а там ученето е доста яко. Но аз знам, че наистина е умен, защото съм го чувала да говори страхотно умни неща по коридорите или в стола на обяд. Неща, които никога не съм си и помисляла — за смъртта, вечността и други от тоя род. Плюсове: той е умен като Мики и ги разбира нещата за смъртта, което е (най-) много важно, ако ще се захващаме с убиването на хора. Минуси: вероятно повече говори, отколкото действа, и татко ще му счупи главата, ако се стигне до юмручен бой. (Но ние и без това ще използваме оръжие.)

МАНИ — включвам го в изреждането, само защото е най-най-добрият ми приятел в целия свят, но от него не би могло да стане истинско гадже, защото ми чете списанията и гледа „Пауьр рейнджърс“ само заради пича, който играе Тиранозавър Рекс (е, той си е сладур де!).

ГАРЕТ — мразя го, но е много подходящ по две причини. Първо, той вече кара кола, въпреки че не е навършил достатъчно години да му разрешат (паркира колата през няколко преки от училище — хитро!) и второ, вече си има пистолет. Не съм сигурна каква марка е (каква ще ми препоръчаш?), но знам, че може да стреля с него, защото чух други момчета да си говорят как преди няколко седмици стрелял по консервени кутии и ги уцелил всичките. Плюсове: кара, има пистолет, добър стрелец, вероятно би желал да убие родителите си. Минуси: гадняр, не е чист, слуша „Пойзън“. (Да, все още!)

Трябва ли да направя двойка с Гарет или Ранди, или да действам соло? Кажи ми, ако ти звучи прекалено странно, но аз мислих също и дали да не си взема за комбина някоя от приятелките ми. Така бихме могли и двете да убием родителите си и да отпрашим като Телма и Луиз. Гледа ли филма? На мен ужасно ми хареса. Филм, който не трябва в никакъв случай да се пропуска. Когато си ви представя теб и Мики в пустинята, приличате ми точно на тоя филм, само дето кара Мики, а не Сюзън Сарандън. Двете с приятелката ми Тиш бихме могли да го направим. Тя се записа на джудо, след като някакъв нападна майка й, така че може да скапе всеки.

Предварително ти благодаря за съвета. Трябва да си бягам — пиша в шестия час (моят съвет: гледай да не те гръмнат!) и той току-що свърши. Така че пази се. Надявам се скоро да избягате, готини! Ела да живееш при мен!

С обич, Сара У

Нюхол, Калифорния

Скъпа Малъри,

Ти нито познаваш мен, нито познаваше сестра ми. Но това не ти попречи да я убиеш. Тя беше една от четиримата, които ти застреля в магазина за млечни продукти в Генуа, Колорадо, на петнайсети юли миналата година. Беше на тринайсет години.

Поне спомняш ли си Генуа? Малко градче на няколко километра от междущатската магистрала, до самата граница с Канзас. Като повечето хора, ти вероятно си спряла да заредиш бензин, защото наоколо няма други градове, а ти си се заблудила, че има. Работата е там, че повечето хора си продължават по пътя, след като заредят. Не започват да стрелят по други хора.

Пиша това писмо, за да разбереш какво точно представлява човекът, когото уби. С всичките тия тела, разхвърляни навсякъде след теб, сигурно отделните лица са ти в мъгла. Няма да допусна това да се случи. Ако някак си ти е възможно да сънуваш кошмари, искам тази картина да се превърта отново и отново в главата ти. Искам да отидеш в ада с нея.

Кейти Маккаслин беше блондинката в задния ъгъл до прозорците, седнала с приятелката си Лиса (кафява коса, на кичури) пред чиния пържени картофи. По думите на Ърл, касиера, когото сте оставили жив, за да разпространява легендата (защо?), поискали сте диетична кока-кола в място, където се продава само „Пепси“. Затова и били избити четири човека. Според Ърл Кейти била застреляна последна. Ти си я застреляла, не приятелят или съпругът, или какъвто, по дяволите, ти се пада. Ти си насочила пистолета и ти си я убила.

Какво ти е минавало през главата, когато си натиска ла спусъка? Напомнила ли ти е тя за някого, някъде, нещо? Просто искам да знам кой се е изгаврил толкова лошо с теб, та си решила, че едно тринайсетгодишно момиче е примамлива мишена.

Сигурна съм, че ти си продукт на някакво ненормално семейство — родители, които са те обичали ненормално много или никак не са те обичали, или са ти опипвали дупенцето, когато са те къпали. Това не ме интересува. На всеки му се случват най-отвратителни гадости, но това не е оправдание, за да станеш убиец.

Малъри Нокс, ако някога излезеш от този затвор, аз ще те преследвам като диво животно, докато те убия. Смъртта вероятно не те плаши особено, но аз ще те накарам да се молиш да умреш. Кълна се в Бога, ще се погрижа да гориш в ада за това, което направи.

Юджийн Маккаслин

Генуа, Колорадо

Скъпа МАЛЪРИ НОКС,

Лишаването от свобода за цял живот може да накара човек да се почувства сякаш Господ го е изоставил, сякаш Христос, Неговият Син, е умрял на кръста заради греховете на други хора и че не е възможно в сърцето Му да има любов към убийци, изнасилвачи и други престъпници.

И въпреки това, посредством чудото на Спасението, ти, МАЛЪРИ НОКС, можеш да узнаеш чудото на Просветлението и да почувстваш душата си свободна от товара на оковите на Злото и Неверието, в чиято тъмница си затворена. Дори да прекараш целия остатък от земния си живот, даден ти от Бога, в затвора, ти ще си получила подаръка да измолиш Божието Благоволение и да прекараш Вечния си Живот в Неговата любов.

МАЛЪРИ НОКС, Свещената Библия, Божият Завет, оставен на Земята, е ключът към това Изкупление. На нейните възславени страници ти ще намериш Отговорите на въпросите, касаещи Божиите намерения за теб, човечеството и царството Му. Със силата на Неговото Слово ти можеш да заемеш мястото си в хора на неговите Ангели и да Му пееш възхвали вечно. Умолявам те да потърсиш утеха в Неговото сърце. То е достатъчно голямо да побере целия свят, от Светеца до Грешника и до теб, МАЛЪРИ НОКС.

Разпространяващ вестта за Божията слава,

Джак Аламененти,

Християнска мрежа за подкрепа на убийци и изнасилвачи

Скъпа Малъри Нокс,

Пиша ти от името на журналиста-ветеран Уейн Гейл, популярният и уважаван водещ на една от топ-десетката телевизионни програми, „Американски маниаци“, за да помоля за възможността да интервюира теб и съпруга ти Мики за един от следващите епизоди на нашето шоу. Това е третото писмо, което ви изпращам. Предполагам, че или: а) кореспонденцията ви не ви се предава в съответствие със затворническите административни правила, или: б) получили сте писмата и не желаете да участвате в такова интервю.

Ако проблемът се корени в причина а), можете да бъдете спокойни, че нашите контакти на правителствено ниво ще бъдат задействани и цербери на справедливостта от рода на Амнести интернешънъл ще бъдат мобилизирани да протестират срещу нарушенията.

Ако проблемът се корени в причина б), бих искала да обясня защо „Американски маниаци“ е идеалният форум за изразяване на вашите мнения и гледни точки:

— защото е с най-висок рейтинг сред отразяващите престъпността днешни телевизионни програми;

— за разлика от тесния обхват на предавания като „Хард копи“ и „Инсайд едишън“, „Американски маниаци“ е част от програмата на телевизионна мрежа, което ни дава възможност да рекламираме и представим този епизод на зрителите от цялата страна;

— ветеранът-водещ Уейн Гейл е един от признатите авторитети в интервюиращия бизнес, който има проведени интервюта с всички, от Чарлс Мансън до Дейвид Бърковиц; той ще осигури неограничаван от цензура форум, за да изразите мненията си пред американската публика.

Надявам се да получите това писмо и сериозно да обмислите въпроса дали да ни разрешите да вземем интервю. Ако решението ви е положително, според законите на щата Илинойс вие имате право да се свържете с нас посредством назначения ви от съда представител, чието задължение е да задвижи молбата ви. Опитът да се попречи на осъществяването на подобна разрешена от закона връзка представлява закононарушение, независимо кой го извършва, дори представителите на съдебно-наказателните органи.

Искрено ваша

Джули Гуенхайлър,

продуцент, „Американски маниаци“

чрез: Дуайт Макклъски, директор на затвора

Скъпа Малъри,

Бих желал, ако можеш, да разрешиш възникналия спор между нас. Той възникна една вечер след изконсумирането и/или вдишването на значително количество вещества с контролиран състав, което даде искрата на разгорещена дискусия с теми от най-различни области — от телеология9 до телевизия.

Спомняш ли си шоуто „Фантастичен остров“? Нали се сещаш: „Самолетъ! Самолетъ!“ Сигурно се сещаш. Пускаха го след „Корабът на любовта“. А ето го и въпроса:

Какъв се предполагаше, че трябва да бъде Рикардо Монталбан (г-н Руърк) — Бог или Дявола?

Ние решихме, че само ти можеш да дадеш правилен отговор.

Аз спорих, че има такава част във Фантастичния остров, която винаги редактират — там Тату черпи всеки от гостите с по едно хапче „ЛСД“, точно когато слизат от самолета. Опитват се да го скрият с купа хавайски танцьорки, дето им закачват на вратовете оранжеви, жълти и розови гирлянди от цветя, а малкия Тату се грижи през цялото време всеки да си получи дозата.

И тогава, в края на последния сезон, когато го излъчваха, мисля, че от нас се очакваше да разберем, че г-н Руърк е въплъщение на злото, който беше изпратил всички тия хора в ада като изпълнявал желанията им на тоя свят. Но тогава момчетата от компанията решиха, хей, защо да не изтипосаме вместо това една сцена във Вегас с много, много момичета в плътно прилепнали костюмчета с пайети. (Кой пък ги харесва тия костюми? Мисля, че не ща да познавам някой, дето харесва тия костюмчета. Мнението ми за момичетата в такива костюмчета може да направи само едно изключение — за теб, Малъри).

Значи тия, дето надигат, че „господин Руърк е бог“, излязоха с аргумента, че всеки от сблъсъците бил изграден под формата на личен съдебен процес и по този начин, всъщност, представлява демонстрация на модела на Джоузеф Камбъл на епоса-дирене на персоналния рай.

Що се отнася до мен, аз мисля, че моята фантазия ще ме отведе на Фантастичния остров. Но това няма да се отрази много добре на фабулата, защото ще сляза от самолета и — Бум! — фантазията ще свърши. „Това е фантазията, в която живееш точно сега“ би казал господин Руърк и после какво ще стане с мен? Ще се появя само съвсем за кратко в началото и в края на шоуто. Аз и Хорхе Луис Борхес. (Аржентински писател-сюрреалист. Май ти се струвам надувка, а? Съжалявам. Въпреки, че е странно да се извинявам на жена, убила повече от 75 души.)

Тъй че, Малъри, според теб, какво е преобладаващото отношение на американците към концепцията на това шоу, при положение, че тя е, очевидно, толкова наркотично просмукана? Поне веднъж искам камерата да се отдръпне, за да можем да видим как героя от конкретния епизод смъква парцала, скриващ огромния му полов член.

Как ти се струва?

Чад Кели,

първокурсник, Йейл

Скъпа Малъри, ти си злобно, жестоко, отвратително същество и всички ние от „Сигма Фи“ искаме да смучем горещата ти п…а. Ако някога излезеш навън, може би ще се спретнеш за някое от нашите „тематични“ партита. Голям успех отбеляза „Нощта за убиване на морското свинче“ — повече от двеста участници. Завързахме задните крака на едно голямо, дебело морско свинче и го увесихме в дневната от тавана и всеки поред имаше възможността да го мушка с шило за разбиване на лед, да му изпича муцуната със запалка или да му ръга моливи в гъза, а то през цялото време врещеше, като че ли колят цяла свиня. Целта на играта беше да не го убиваме колкото е възможно по-дълго. Чиста истина е, че животното оцеля цели шест часа и половина. Предполагам, че затова го използват в експерименти.

Тиш, гаджето ми, така се вживя във веселбата и толкова силно се опита да го мушне, че се наложи да я възпирам. (Тя започва да учи право през есента — напомня ми за теб.) По-късно отведох Тиш на канапето и я изчуках и тя каза, че никога не се е чукала толкова хубаво, както докато слушала предсмъртното врещене на косматата топка. Оттогава насам проведохме „Нощ за убиване на малкото коте“, „Нощ за убиване на малкото кученце“ и „Нощ за убиване на тлъстото прасе“ — Божичко, а то как квичеше!

Някаква пичка от ветеринарното училище разбрала за веселбата и се втурна с писъци и се опита да смъкне животното, та се наложи Тиш да я укротява. Накрая я завързахме върху голямата маса до бюфета и замалко да изпуснем положението от контрол, когато двама футболисти се захванаха с нещо, което приличаше на изнасилването й, но, ако щеш вярвай, на нея й хареса. В края на краищата, справи се като професионалистка, работейки едновременно отпред и отзад, на сандвич, а в същото време Брент, който е в подготвителен медицински клас, изряза очите на прасето. (Да, още беше живо! Чудя се как ли се чувства мама-прасе след случилото се и дали изобщо й пука.) Имахме и един проблем, от който съумяхме да извлечем полза. Инес, нашата хазяйка, заплаши да отиде при декана. Казахме й, че ние пък ще я изпеем на имиграционната служба и това я накара да млъкне. За да й дадем урок, ненадейно организирахме „Парти, посветено на измъчването на хазяйката“. Не, не я убихме, но след като й изкарахме акъла порядъчно, се наредихме на опашка да се изпикаем отгоре й. (Тя напусна на другия ден.) По-късно, докато се чукахме, Тиш ми каза колко много искала да я убие — щяло да бъде най-върховното шибане. Не съм убивал досега и не можех да споделя впечатления. Понякога си мисля да опитам, но ако ме хванат, ще стане кофти. Чакат ме още една година от предварителното обучение и три години в бизнес-училището и не ми се ще да подлагам на опасности дългосрочните си планове. Чувал съм за места в Тайланд, откъдето можеш да си купиш човек за убиване (обикновено някой смотаняк или смотанячка, чрез които семейството трябва да си набави нещо за прехрана) и това може да се окаже веселба. Може би с Тиш ще отидем там на меден месец. Тя постоянно повтаря, че насилието е проява на истинския дух на Майката Природа. Маркиз дьо Сад е казал, че жестокостта е напълно присъща на човека. Предполагам, че по този начин всички се проявяваме като екологично чисти. А ти и Мики сте езическите ни богове. Ако с Тиш не се бяхме толкова загробили да се сдобиваме със степени и да правим пари, щяхме да сме същите като вас. Утрепете неколцина и заради нас!

Джош Г.,

Университет „Станфорд“, Пало Алто, Калифорния

Госпожо Малъри Нокс,

Представлявайки компанията „ИнтерПасифик Продъкт ООД“, оторизирани сме да Ви предложим 15 000 долара, за използването на Подобието и Тялото на Малъри Нокс при изработването на детски играчки, включващи:

1) плюшена кукла Малъри Нокс, еластична, 30 сантиметрова;

2) кутия за храна и термос „Малъри Нокс“, „Родени да умрат“;

3) гребен за коса — „изваждащ се бръснач“ — „Малъри Нокс“;

4) лепенки за детски велосипеди „Малъри Нокс“.

Молим за Вашето съгласие. Гейлън Енг

(посочен е номерът на факс)

Скъпа Малъри,

Прочетох в „Спин“ как не ви разрешават да имате даже моливи, така че искам да ти кажа, че няма проблем, задето не отговори на писмото ми. Ако си можела, щяла си да го направиш.

Исках само да знаеш, че започнах да излизам с Гарет (пича с пистолета) и той е много по-готин, отколкото си го представях. Истината е, че дълбоко в себе си той е едно малко мече. Той си слага гаднярската физиономия, за да не допусне някой близо до себе си, защото се страхува, че ако допусне някой прекалено близо, ще му причинят болка. В „Саси“ четох същата история преди няколко месеца и сега разбирам напълно какво са искали да кажат с нея.

Тъй че, въпреки че ми се струва смешно, животът ми много се е променил към по-добро от последния път, когато говорихме. Сигурна съм, че на хипнотичната връзка помежду ни се дължи стигането на съвета ти до мен, дори и ти да не го осъзнаваш. Гарет определено беше правилният избор.

Тъй че при всички положения ще те информирам, когато убием родителите ми. В стрелбата ставам все по-добра, така че не мисля, че им остава много време.

Животът е толкова готин.

Сара У

Нюхол, КА

Малъри,

Ти все още не ме познаваш, но аз съм изпратен, за да ви помогна.

Отначало си мислех, че е точно обратното, защото ти и Мики бяхте хората, които ми помогнахте да съзра Наблюдателната кула през мъглата. Чак сега осъзнавам, че това е било част от много по-сложен план. Трудно е да си представиш колко далеч се простира паяжината или колко здрави са нишките, придърпващи ни един към друг.

Доверете ми се, когато времето дойде и се появя. Оуен