Родени убийци

4.

ДО: ДЕТЕКТИВ ДЖАК СКАНЕТИ

ГЛАВЕН СЛЕДОВАТЕЛ, ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧЕНИЯ

относно МИКИ НОКС И МАЛЪРИ УИЛСЪН

ОТ: СПЕЦИАЛЕН АГЕНТ КАТРИН ГИНИС

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ЗВЕНО ПО ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ

КЪМ ФБР КУЕНТИКО, ВИРДЖИНИЯ

Получих записката Ви, датирана от 24-ти април, в отговор на молбата ми за информация относно разпределението на следователската работа по убийствата, извършени от Мики Нокс и Малъри Уилсън. Въпреки че „върви на майната си, драскачко нещастна“ може да се квалифицира като форма на по-енергично възражение, подобен уклон към бурна изява на чувства ми се струва изключително не в интерес на успешното приключване на задачата, чието разрешаване, за добро или лошо, ни е възложено съвместно.

Може би ще Ви е интересно да научите, детектив, че съм прочела Вашите книги и съм запозната с оперативния Ви стил, а именно този на вълк-единак с полицейска значка, преследващ жертвата си, движен от инстинкт и обсебен от перченето, което у мъжа се подклажда от продукта на половите му жлези. Допускам напълно, че това може да е желаната характеристика за лидер на специална група за особени поръчения; също така обаче не е излишно въпросните качества да бъдат обуздавани, за да не се стигне до напълно ефективното изключване на какъвто и да било научен анализ на ситуации, а той е в състояние да бъде безценен източник на информация.

Предлагам, детектив Сканети, да обединим усилията си но този случай, вместо да се ловим за гушите. Както вероятно знаете, а може и да не знаете, Изследователското звено по човешкото поведение представлява екип от безрезервно отдадени на работата си професионалисти, сведущи по изграждането на психологически портрети, основани на проведени огледи, разпити, медицинска документация и прочее информация от този род, касаеща заподозрените, която може да бъде използвана, за да се предскажат следващите им ходове и да им се отговори превантивно, т.е. в никакъв случай не по метода на реакция на техните действия, поставящ ни в отчаяното положение да кретаме след убийците по дирята от оставените от тях трупове.

Приложени за Ваша информация изпращам копия от досегашните разговори и разпити, проведени от наши сътрудници. По-голяма част от съгражданите на Мики Нокс от Уилмингтън, Кентъки, са отказали да говорят за него, тъй като, изглежда, тамошната южняшка порода живее като в затворена общност — много са подозрителни към пришълци и подкрепата им за техните собствени хора се запазва, дори когато са серийни убийци.

Все пак успяхме да научим, че през лятото на 1987 година Мики се е срещал с някоя си Дона Уули — изглежда, единствената му приятелка, преди да се запознае с Малъри. Може би най-интересната (и разкриваща характера и скритата му наклонност към насилие) хроника се съдържа в дневника й за посочения период, предаден ни с нежелание. Документът, който също е приложен, датира от лятото на 1987 година. Отделните записки, отнасящи се до Мики, включват и много интригуващи писма, получени от него; само в тях от това, с което разполагаме за него, Мики говори сам за себе си черно на бяло.

Ако по-нататък мога да Ви помогна с каквото и да било, се надявам, че няма да изпитвате никакви притеснения да се свържете с мен.

ФБР Файл № 32061-А17 Док. № 17042

Дело № 914–376

Откъси от дневника на Дона Уули

Мило дневниче. Ура! Училището най-сетне свърши. Всичкото, заедно с допълнителната седмица, през която трябваше да наваксваме пропуснатото заради урагана. Вече бях започнала да си мисля, че завинаги ще си остана първокурсничка. Каси и Карла и аз вече три пъти се „надрусахме“ след последния ден в училище, а още много готини преживявания ни очакват „на хоризонта“. Лято!!!… Оня тип, Мики Нокс, виси на басейна „Пресби“ непрекъснато. Никога не плува, просто си стърчи там с каубойските ботуши. Днес се опита да ни заговори, но Каси го отряза, че не си губи времето със селяци и смахнати. Той не каза нищо. Само се изплю в басейна. Какъв тъпанар!

Мило дневниче. Времето лети, когато си прекарваш готино. Намерих си работа в „Уулуьрт“. Шантаво е да работиш заедно с майка си, но пък е забавно заедно да си караме почивките. Обикновено след работа една компания се занасяме до Спуун Лейк с чудовищния камион на бащата на Боби и там пием „Танкъри“ и вино, което ми е любимото питие. Снощи Мики Нокс беше там и човъркаше нещо по колата си, която не щеше да запали. Носеше си бутилка джин-тоник с вкус на котешка пикня, както ми се стори. Седяхме в колата му и си говорихме почти през цялата нощ. Той определено е „различен“, а хората казват, че точно това е подправката на живота. Той каза, че ще ми напише писмо, защото мразел телефоните.

П.П. Целувахме се. При него всичко беше наред, но за мен каза, че съм имала солен вкус.

Мило дневниче. Получих писмото от Мики. Най-после. Ето го.

Прекалено съм изморена и не ми се пише. Лека нощ, дневниче.

Мило дневниче. Показах писмото от Мики на Боби. Той смята, че е продукт на болен мозък и че ще трябва да се спасявам по живо, по здраво. Само че, ако съществуват ПК-та, както казва Мики, Боби е от най-големите. Той целува всеки задник в града, включително и своя собствен, и аз бих платила цял долар, за да го видя тоя номер в цирка.

Карла е бременна. Божичко, каква шибана идиотка е. Вероятно е от Гари, а може би е от Боби по нейните думи. Последното силно ме изненадва. С мен никога не е правил опити.

Мило дневниче. Страдам от истински махмурлук. Снощи беше четвърти и партито беше върхът: около двеста души отидохме в изоставената ракетна база и си направихме купона.

Преди да продължа, трябва да споделя една тайна. Аз и Мики направихме мръсното нещо. Пълна изненада, повярвай ми, но ми хареса. Толкова много енергия има в него. Пипнеш ли го, сякаш те разтърсва токов удар. Сигурно съм изглеждала глупаво, защото всеки като ме целунеше, издавах всевъзможни звуци. Мисля, че успях да „свърша“ — ако това означава да се чувстваш изпразнен, точно така се чувствах. Мики каза, че вече не съм толкова солена. Той има прекрасна кожа. Направихме го в тревата, скрити зад едно възвишение, за да не ни види никой и май цялата „работа“ продължи един час. Някакви шибани ПК-та пуснаха фойерверки и ме изплашиха и Мики не можа да свърши, но каза че нямало проблем, щял да си го навакса следващия път. Мисля, че и той се стресна, но се направи, че му е смешно.

Главата ужасно ме боли. Ще продължа утре.

Мило дневниче. През цялото време съм с Мики. Вчера ходихме с колата до Фейетвил и Мики купи карти със знаци. Той може да предскаже бъдещето ни. Вчера се чукахме в леглото на нашите и си викахме един на друг техните имена. Бет и Пол. Идеята ми се струваше гадна, но Мики каза, че много ще ни възбуди, и беше прав. Вече не се чувствам млада.

Мило дневниче. Последните три седмици са най-хубавите в целия ми живот. Открих човека, който може да ме направи щастлива само с една усмивка или докосване на електрическото си тяло. Мики Нокс. Мики Нокс. Мики Нокс. Дона Нокс? Мики и Дона Нокс? Искам го повече от всичко друго.

Толкова много гадости ми се изсипаха напоследък, че искам да умра. Всъщност случи ми се и едно хубаво нещо. Мики ме научи как да пържа яйце на око в малко червено вино и е толкова вкусно, че само това ям.

Обаче Боби. Такова отвратително ПК! Казал на родителите ми, че излизам с Мики. Можеш ли да повярваш? Дошъл в къщата ми, когато ме е нямало, и просто им казал. Баща ми го мисли за свестен, но аз знам, че е шибан смотаняк и следващия път като го видя, ще го ритна с всичка сила в задника. Баща ми бълваше змии и гущери. Никога не съм го виждала толкова побъркан от яд. Каза, че на Мики Нокс му се носело лошо име в града, но аз никога нищичко не съм чувала, как тогава той ще знае? Просто дрънкаше небивалици, за да изглежда, че знае кой знае какви гадости.

Майка ми си има събрани в кутията за писма статии от списания за всякакви случаи. Най-вече за момичета, които „лягат“ с по-възрастни мъже, както се оказва. Тя ме обича, но аз съм на 15. Малко ще ми е късничко тепърва да се уча!

Баща ми не ме пусна да изляза от къщи цели три дни. Мики хвърли бележка в стаята ми през втората нощ. Той е поет.

Наложи се да обещая на родителите ми, че никога няма да се срещам пак с Мики и най-накрая ми разрешиха да изляза. Междувременно Карла направила аборт и дори не ми каза. Твърди, че бебето определено било от Боби, но откъде е толкова сигурна? Боби е стопроцентово и в моя списък. Само че по-нагоре. Не знам кой е Джейми Фар.

Мило дневниче. Сега е много по-трудно да се виждам с Мики и той ужасно ми липсва. След училище минавам през месарницата и се целуваме в камерата за месото, докато ми стане толкова студено, че не мога да издържам повече. Мики винаги издържа, колкото и да стоим там. Той може да издържи на всичко.

Мики ходи до пункта за набиране на морски пехотинци и се записа доброволец. До две седмици ще му съобщят дали е одобрен. Не мога да повярвам, че ще отиде при тях. Толкова ми липсва, че без него ще умра.

Ходих на купона за рождения ден на Каси. Сладките 16. Надявам се кожата ми да не е толкова изгоряла от акнето, когато стана на 16. Кожата й се белеше и падаше в тортата. Божичко, беше отвратително!

Мило дневниче. Мики намери Боби. Двамата ужасно се сбиха в ракетната база, но Боби докопа една от ловджийските пушки на баща си. Слава Богу, Мики се хвърли на земята. Той е смел, но не е глупав.

Мило дневниче. О, Боже! Снощи се скарахме за първи път. Искаше да крадем от „Келман“. Казах му, че не искам да ме хванат, защото баща ми ще ме убие. Той ме нарече ПК. Не можах да повярвам. Толкова много плаках. Задушавах се и помислих, че ще припадна.

От него не се чу и звук. Не каза думичка през цялото време, докато плачех.

После, когато спрях, ме попита дали съм се чукала с Боби! По никакъв шибан начин, казах му! Сигурно Боби е подхвърлил, докато се биха, че съм вкусно парче! Кълна се в Бога, ще го убия тоя ПК чукач. Каквото и да му обяснявах после, Мики не искаше да повярва. Каза, че съзирал как духът ми се развява на няколко сантиметра от тялото ми — червен флаг, предупреждаващ го да се пази от измама. Така силно се разплаках. Очите ми чак пресъхнаха. Казах му, че веднъж съм излизала с Боби, но не сме стигали до никаква близост.

Мики просто излезе от колата, дойде до моята страна, отвори вратата и ме издърпа навън. После си се качи и потегли, без да каже дума.

Мило дневниче. Боби Гънтър е безгръбначно. Щял да се удави в басейнчето с рибките на майка си зад къщата им. Въпреки че в него има само две педи вода. Но нали казват, че човек можел да се удави и в локва. Карла казва, че през остатъка от живота си щял да бъде като бавноразвиващите се деца и дори нямало да може сам да се изпикава. Тъжно е, но смятам, че точно това заслужава. Ще горя ли в ада, задето говоря така?

Не съм виждала Мики от онази нощ и плача всеки ден, но си имам подозрения, че може да е направил нещо на Боби. Наречи го „женска интуиция“. Мразя го. Върви по дяволите, Мики Нокс!

Мило дневниче. Тази сутрин баща ми отиде до колата и я намери пълна цялата с животински вътрешности. Издрайфа се пет или шест пъти, преди да успее да стигне до телефона и да се обади в полицията. Каза им, че Мики го е направил, понеже работи в месарницата и така нататък. И аз съм на същото мнение.

Майка ми не може да спре да трепери.

А сега голямата новина. Преместваме се в Талъхаси, Флорида. За което баща ми обвинява мен, но ако ме питаш, той е едно голямо ПК лайно. Не искам никога повече да видя този град, нито Мики Нокс.

Какво отвратително лято. Надявам се втората ми година в гимназията да се различава коренно от тази, иначе ще полудея.