Ромео и Жулиета (Трагедия)

Първа сцена

Верона. Площад.

Влизат Самсон и Грегорио, въоръжени с щитове и мечове.

САМСОН

Казвам ти, Грегорио, няма да им цепим басма!

ГРЕГОРИО

Разбира се! Да не сме им шивачи!

САМСОН

Искам да кажа, че трябва да се пазят от всяко нещо, което би ме вбесило!

ГРЕГОРИО

Да, от бесилото трябва да се пазиш.

САМСОН

Ха, аз, като кипна, меча бързо го вадя!

ГРЕГОРИО

Бързо го вадиш, бавно кипваш.

САМСОН

Щом видя някое псе от дома на Монтеки, веднага се раздразвам!

ГРЕГОРИО

Искаш да кажеш: „Раз, и драсвам“?

САМСОН

Когото да срещна от тези кучета — жена, мъж, все едно, — ще мина откъм стената!

ГРЕГОРИО

Защото си кекав. Само слабите ги притискат до стената.

САМСОН

И затова слабия пол ние си го притискаме към стените. Тези от прислугата на Монтеки, ако са мъже — далеч от стената, а ако са жени — хайде към нея!

ГРЕГОРИО

Кавгата е мъжка — само на господарите и на слугите им.

САМСОН

Няма значение. Аз ще бъда безжалостен! Като свърша с мъжете, ще се заема с момите. До една ще ги изпребия!

ГРЕГОРИО

Ще изпребиеш момите?

САМСОН

Пребия или пробия. Разбирай го по свой вкус.

ГРЕГОРИО

Тези, дето ще го вкусват, те трябва да разберат нещо.

САМСОН

Ще разберат много, докато им ставам, щом минат, не се бой! Ти ме знаеш, че съм добро парче месо.

ГРЕГОРИО

Добре че не си риба — щеше да бъдеш маринована хамсийка. Хайде, вади сечивото си! Двамина Монтекиевци пристигат.

Влизат Абрам и Балтазар.

САМСОН

Ето го измъкнато. Предизвикай ги! Аз съм зад теб.

ГРЕГОРИО

За да се криеш зад гърба ми, а?

САМСОН

Не се бой за мен!

ГРЕГОРИО

За себе си се боя, че ще офейкаш, докато се обърна.

САМСОН

По-добре законът да бъде на наша страна. Да ги оставим те да почнат.

ГРЕГОРИО

Като минем край оня, ще го изгледам зверски. Нека го вземе, както иска.

САМСОН

Не както иска, а както му стиска. Аз пък ще им покажа пръст — ако го изтърпят, ще е срам за тях.

АБРАМ

На нас ли показвате пръст, господине?

САМСОН

Аз си показвам пръст, господине.

АБРАМ

На нас ли показвате пръст, питам?

САМСОН (настрани, към Грегорио)

Ако кажа „да“, законът откъм нас ли ще е?

ГРЕГОРИО (настрани, към Самсон)

Не.

САМСОН

Не, не показвам пръст на вас, господине. Просто си показвам пръст.

ГРЕГОРИО

Кавга ли търсите, господине?

АБРАМ

Кавга ли? Не, господине.

САМСОН

Защото, ако търсите кавга, господине, аз съм насреща! Моят господар не е по-лош от вашия!

АБРАМ

Но не е и по-добър!

САМСОН

Може.

Влиза Бенволио.

ГРЕГОРИО

Кажи, че е по-добър! Един роднина на господаря иде насам!

САМСОН

Да, по-добър е, господине!

АБРАМ

Лъжеш!

САМСОН

Вън мечовете, ако сте мъже! Грегорио, не забравяй страшния си удар!

Бият се.

БЕНВОЛИО

Веднага спрете! Шпаги настрани!

Глупци, незнаещи защо се бият!

Влиза Тибалт.

ТИБАЛТ

И ти със гола шпага сред слугите?

Бенволио, насам се обърни

и виж смъртта си!

БЕНВОЛИО

Аз ги разтървавам!

Скрий шпагата, Тибалт, или със нея

ми помогни да въдворим мира!

ТИБАЛТ

Извадил шпага, а за мир говори?

Аз мразя тази дума, както мразя

Лукавия, Монтеките и теб!

Брани се, пъзльо!

Бият се.

Влизат неколцина Граждани с тояги и алебарди.

ГРАЖДАНИ

С тояги! С алебарди! Удряй! Бий!

Монтеки, Капулети — както дойде!

Влиза Капулети — по роба — заедно със Синьора Капулети.

КАПУЛЕТИ

Ха! Бой? Донесте дългия ми меч3!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Не меч, а патерица ти е нужна!

КАПУЛЕТИ

Аз казах — меч! Виж стария Монтеки

как дръзко маха своя срещу мен!

Влизат Монтеки и Синьора Монтеки.

МОНТЕКИ

Ах, капулетска смет!… Недей ме дръж!

СИНЬОРА МОНТЕКИ

Ще ме послушаш, ако си ми мъж!

Влиза Княз Ескал4, следван от свитата си.

КНЯЗЪТ

Размирици! Врази на тишината,

със кръв съседска осквернили шпаги!…

Кому говоря?… Хора-зверове,

които огъня на свойта разпра

гасите със потоци кръв, шуртящи

от жилите ви!… Чувате ли, хей!

Под страх от тежки мъки, незабавно

махнете от ръце окървавени

позорното оръжие и чуйте

заповедта на гневния ви княз!

Трикратно вече в три безумни свади,

възникнали от думичка въздушна,

все вие, Капулети и Монтеки,

разтърсвате стъгдите на града ми

и карате достойните веронци,

съблекли тежки роби, с алебарди,

разядени от мирната ръжда,

враждата, вас разяла, да смиряват.

Ако отново причините смут

из тези улици, ще го платите

с цената на живота си! За днеска

по домовете да си идат всички!

Вървете вие е мене, Капулети,

а вий, Монтеки ще ми се явите

следобед във двореца Вилафранка5,

където правосъдие раздавам,

за да узнаете какво е мойто

решение по случката. Повтарям,

под страх от смърт, разпръсвайте се всички!

Излизат всички освен Монтеки, Синьора Монтеки и Бенволио.

МОНТЕКИ

Кой пак раздуха старата ни ежба?

Вий, племеннико, бяхте ли, когато

започна всичко?

БЕНВОЛИО

Не. Като пристигнах,

слугите — вашите и на врага ви —

се вече биеха. Измъкнах шпага,

за да ги разтърва. Но в този миг

се появи горещият Тибалт

и шпагата си, сипейки обиди,

размаха над главата си, така че

накара ветровете невредими

подигравателно да го освиркат.

Докато ний разменяхме атаки,

прииждаха все нови помагачи,

но, слава Богу, князът най-подир

възстанови разкъсания мир.

СИНЬОРА МОНТЕКИ

О, де е син ми? Радвам се, че той

не е участвал в този кървав бой.

БЕНВОЛИО

Госпожо, тази сутрин, час преди

божественото слънце да надзърне

на изтока през златния прозорец,

от лошо настроение подтикнат,

навън излязох и като минавах

през старите смокинови градини

на запад от града, видях Ромео

да се разхожда в сумрака самичък.

Запътих се към него, ала той

ме забеляза и се скри в гъстака.

За чувствата му съдейки по своите,

аз, който — сам на себе си дотегнал —

най-много исках да намеря кътче,

където друг най-малко ще ме търси,

последвах собствената си тъга,

наместо неговата да изследвам

и с тайно удоволствие избягнах

тоз, който явно бягаше от мен.

МОНТЕКИ

Нерядко той е бивал виждан там

да умножава със горчиви сълзи

росата утринна и да прибавя

към парите й своите въздишки;

а слънцето щом почне да разтваря

завесите, които затъмняват

леглото на Аврора, моят син,

странейки от деня, се връща вкъщи,

усамотява се във свойта стая,

капаци и врати затваря плътно

и си създава втора дневна нощ.

Тез навици ще му докарат гибел,

ако съвет разумен от страни

причината за тях не отстрани.

БЕНВОЛИО

А тя коя е, благородни вуйчо?

МОНТЕКИ

Уви, не зная. Той я пази в тайна.

БЕНВОЛИО

Самия него питахте ли?

МОНТЕКИ

Питах

и лично, и посредством близки хора,

но той за свой съветник е избрал

единствен себе си — съветник, който

не знам доколко заслужава вяра, —

а към останалите е потаен

и недостъпен като млада пъпка,

която подъл червей е загризал,

преди листенца нежни да разтвори

за пролетния лъх и да приветства

светлика слънчев с първата си прелест.

Недъга му да можех да отгатна,

церил го бих с охота като тая,

с която диря днес да го узная.

Влиза Ромео.

БЕНВОЛИО

Той иде тук. Отивайте си, моля!

След малко, вярвам, нещичко ще знам.

МОНТЕКИ

Дано успеете във тази роля

на изповедник. Тръгвайте, мадам!

Излиза заедно със Синьора Монтеки.

БЕНВОЛИО

Добрутро, братовчеде!

РОМЕО

Как, нима е

все още в пелените си денят?

БЕНВОЛИО

Сега би девет!

РОМЕО

Времето се мае,

когато черни мисли ни гнетят…

Не беше ли баща ми тук сега

и где така внезапно той избяга?

БЕНВОЛИО

Отиде си. Кажи: каква тъга

Ромеовите часове разтяга?

РОМЕО

Тъга по туй, което съкращава —

щом имам го — тез същи часове.

БЕНВОЛИО

Любов?

РОМЕО

Обратното!

БЕНВОЛИО

Вражда тогава?

РОМЕО

Любов, която без ответ зове!

БЕНВОЛИО

Уви, Амур, тъй прелестен на вид,

нерядко бива злобен и сърдит!

РОМЕО

Уви, Амур и с вързани очи,

към нас успява път да различи…

Къде ще хапнем?… Ха, следи от бой!

Не говори! До мене стигна той.

Омразата, аз виждам, действа вещо.

Но любовта и тя е страшно нещо:

любов — жестока ласка, нежен яд,

от хаоса новосъздаден свят,

пух тежък, леден пламък, болно здраве

невярваща си вяра, сън наяве —

такваз е в мене, братовчеде, тази

любов, която своя пламък мрази!

Извиквам смях, нали?

БЕНВОЛИО

По-скоро сълзи.

РОМЕО

Защо?

БЕНВОЛИО

Защото виждам, че дошъл си

по пътя на страстта до край суров.

РОМЕО

Това ще е излишък от любов:

до мъката, що тегне в мойта гръд,

щом твойта легне, ще се разплодят

без бавене! Приятелю злодей,

да размножаваш мойта скръб недей!

С въздишки страстни свода ний кадим;

опитай се да пръснеш този дим —

в миг пламъци ще лумнат от очи;

но хайде на пожара попречи —

в море от плач ще потопиш света.

Това, приятелю, е любовта.

И още: зорка лудост, тъжна радост,

горчилка адска и небесна сладост!…

Прощавай, драги!

БЕНВОЛИО

Не, Ромео! Стой!

Не ме обиждай с този отказ свой!

РОМЕО

Да, откъс! Аз откъснат съм оттук!

Какво е туй „Ромео“? Празен звук!

БЕНВОЛИО

Кажи ми искрено, коя е тя?

РОМЕО

А мога ли без искри да пламтя?

БЕНВОЛИО

Не, без шега!

РОМЕО

Ти казваш на болника

„не, без шега“ свещеника да вика!

Една жена аз любя с огнен плам!

БЕНВОЛИО

Това, че е жена, улучих сам!

РОМЕО

Дали улучи колко е прекрасна?

БЕНВОЛИО

По-лесно се улучва цел по-ясна.

РОМЕО

Тук не улучи: тя като Диана6

е в ризница от девственост изляна,

в която малкият Амур, уви,

напразно все стрелите си криви.

За нежни речи тя преграда има,

за жарък взор не е възпламенима

и безнадеждно скутът й закрит е

за златото, подкупващо светците.

Да, тя богата откъм красота е,

но на земята ще я завещае!

БЕНВОЛИО

Обет е дала за моминство строго?

РОМЕО

И тъй, пестейки се, прахосва много,

защото своя чар като сковава,

от този чар потомците лишава.

Красива, скромна — мен тя хвърли в ада,

за да спечели рая си в награда,

и ей ме: жив, но по безкръвен начин

убит от нейния обет безбрачен!

БЕНВОЛИО

Послушай мене: забрави за нея!

РОМЕО

Ти искаш да забравя да живея?

БЕНВОЛИО

Огледай се за други красоти

наоколо!

РОМЕО

Не, тъй насочваш ти

към нея дваж по-силно мисълта ми:

нали под маски прелестните дами

към себе си по-силно ни влекат,

защото, скрит зад черното, ликът

е в спомена ни с двойна красота;

не помни ли дваж по-красив света

тоз, който е останал без очи?

И най-красивата ми посочи —

ликът й чуден ще ми спомня само

за мойто чудо, двойно по-голямо!

Прости! За мен не ще намериш лек!

БЕНВОЛИО

Ще го намеря, да не съм човек!

Излизат.

Втора сцена

Улица.

Влизат Капулети, Парис и Слуга.

КАПУЛЕТИ

Залог Монтеки внесе равен с моя,

и мисля, че за старци като нас

не е тъй трудно да живеят в мир.

ПАРИС

Еднакво сте на почит двама вие

и странна е враждата ви. Но, моля,

какво ще кажете за мойта просба?

КАПУЛЕТИ

Ще кажа туй, което вече казах.

Детето ми живота не познава

и няма четирнадесет години.

Ще трябва мраз дваж листи да попари,

дорде узрее тя за годежари.

ПАРИС

По-млади зная плод щастлив да връзват.

КАПУЛЕТИ

По-млади съхнат, като тъй избързват!

Земята взе ми всичко освен нея,

от нейната надежда аз живея;

затуй за нея може да се каже,

че е надеждна, пренадеждна даже.

Но вие, Парис, време не губете,

с ухажване сърцето й пленете,

защото моят глас ще избере

сред тези, на които тя се спре.

Таз вечер за годишния ни бал

приятели най-скъпи съм избрал —

увеличете пъстрия им рой

със едного, когото чувствам свой.

Вий първи сте поканен, то се знае.

Елате и пред вас ще засияе

цял рой от земни светила, чието

трептение ще освети небето.

От радостта, която всеки млад

изпитва, щом Април, облечен в цвят,

със смях подгони куцащата зима,

от тази радост и за вас ще има

в моминския цъфтеж на моя дом.

Със взор и слух избирайте и щом

се спрете на една, да бъде тя!

И мойто чедо между тез цветя

ще е едно. От скромните, уви!

Елате с мене.

Към Слугата, като му дава бележка.

А пък ти върви

и съобщи на всички в този списък,

без да забравяш за поклона нисък,

че тази вечер, щом се спусне мрака,

домът на Капулетите ги чака!

Излиза, следван от Парис.

СЛУГАТА

„Съобщи на всички в този списък!“ Има дума: обущарят да си държи метъра, шивачът — калъпа, рибарят — четката, бояджията — мрежата. А аз какво да си държа? Кара ме да съобщавам по този списък, когато първо трябва някой на мен да съобщи какво е написал в него, който го е писал! Къде да намеря грамотни да ми го разчетат?… Ха, тъкмо навреме!

Влизат Бенволио и Ромео.

БЕНВОЛИО

Клин клин избива. Заем плаща заем.

Нов огън стария задушва в дим.

Когато от въртене се замаем,

в обратната посока се въртим.

Ти влей в очите си зараза нова

и ще убиеш старата отрова!

РОМЕО

Живовлякът и той добре ни пази.

БЕНВОЛИО

Какъв живовляк?

РОМЕО

Ами при зарази,

при драскотинка или пръст подут.

БЕНВОЛИО

Ромео, какво бъбриш? Ти си луд!

РОМЕО

Не съм, но съм държан във тъмнина

по-зле от луд, завързан, без храна,

измъчван, бит…7 Какво желаеш, драги?

СЛУГАТА

Да ви поживи Господ, господине. Умеете ли да четете, а?

РОМЕО

Да — своя жребий в тома на скръбта.

СЛУГАТА

Може да сте го научили наизуст и затова. Кажете, моля ви се, умеете ли да прочетете всичко, като го видите?

РОМЕО

Щом буквите му и езика знам.

СЛУГАТА

Добре че го признахте. Много ви здраве!

РОМЕО

Не бързай, драги! Мога да чета.

Чете.

„Синьор Мартино с жена му и дъщерите му, граф Анселмо и красивите му сестри; уважаемата вдовица на Витрувио; синьор Плаченцио и милите му племеннички; Меркуцио и брат му Валентин, моят чичо Капулети с жена му и дъщерите; прекрасната ми племенница Розалина; Ливия; синьор Валенцио и братовчед му Тибалт; Лучио и веселата Елена.“

Отлично общество. Къде ги каниш?

СЛУГАТА

У нас.

РОМЕО

Къде „у вас“?

СЛУГАТА

Вкъщи. На вечеря.

РОМЕО

Но в чия къща?

СЛУГАТА

На господаря, чия?

РОМЕО

Прав си, трябваше първо за него да те запитам.

СЛУГАТА

Аз ще ви го кажа и без да питате. Моят господар е богатият синьор Капулети и ако вие не сте от дома на Монтеките, заповядайте довечера да му обърнете една чашка! Да ви поживи Господ!

Излиза.

БЕНВОЛИО

На този празник твойта Розалина

ще бъде роза сред една градина,

цъфтяща от веронски красоти.

Да идем там! Със тях сравни я ти

и в погледа ти твоята избрана

ще стане изведнъж от лебед — врана.

РОМЕО

О, кажат ли го тези две зеници,

тъй често давени и все пак живи,

да пламнат като явни еретици

за богохулства и слова лъжливи!

Не може друга чар такъв да има!

Не, моята любов е несравнима!

БЕНВОЛИО

Не несравнима. Само несравнена.

Видял си я от други отделена,

но ако дойдеш с мене, ново чудо

ще сложим на отсрещното й блюдо

и вярвай, то за миг ще наклони

на взора ти кристалните везни.

РОМЕО

Ще дойда не на лов за образ нов,

а за да зърна своята любов!

Излизат.

Трета сцена

Стая в дома на Капулети.

Влизат Синьора Капулети и Дойката.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Къде е дъщеря ми? Нека дойде!

ДОЙКАТА

Извиках я. Това е вярно, както

че на дванайсет още бях мома!

Хей, агънце! Хей, пиле! Где се дяна

това девойче? Де си, Жулиета?

Влиза Жулиета.

ЖУЛИЕТА

Защо ти трябвам?

ДОЙКАТА

Майка ти те вика.

ЖУЛИЕТА

Какво ще заповядате, мадам?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Ела насам!… Ти, дойке, остави ни

да поговорим… Или не! Постой!

Като размисля, май е по-добре

и ти да слушаш. Дъщеря ми, знаеш,

е вече стигнала известна възраст…

ДОЙКАТА

Известна я! На мен ако не е

известна до минутка! Аз, която…

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Да. Тя навършва скоро четирнайсет…

ДОЙКАТА

От тези зъби четирнайсетте —

макар че само четри май са те —

залагам, че на четирнайсет точно

ще стане не след много! Още колко

остава до Петровден?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Две недели.

ДОЙКАТА

След две недели, значи, през нощта

срещу Петровден тя ще стане точно

на четирнайсет. С моето Сузанче —

мир на праха й! — двете нали бяха

връстнички с нея. Бедното ми чедо,

не съм го заслужавала! Та, казвам,

в нощта срещу Петровден тя ще стане

на четирнайсет. Толкоз, няма грешка!

Сега сме единайстата година

от земетръса, а добре си спомням,

че я отбих на него точно ден.

С пелин си бях намазала зърното

и бях я взела в скути до зида

на гълъбарника; седим на припек —

вий двамата със господаря бяхте

отишли в Мантуа — и изведнъж,

като й догорча, че като писна,

глупачето, и точно в този миг

се люшна оня ми ти гълъбарник,

така че не разбрах сама кога

съм хукнала да бягам! Единайсет

години са изтекли оттогава.

Тя вече бе проходила — какво ти

проходила! — търчеше като зайче

и даже ден преди това й беше

изскочила цицина на челцето;

а мъж ми — царство му небесно, той

обичаше шегите! — я повдигна

и вика: „Сега падай по очи;

когато порастеш, по гръб ще падаш.

Ще падаш ли? А, Жули?“ и, ей Богу,

това фъндъче спря да се дере

и каза: „Да!“ Като помислиш само:

случайни думички, а пък се сбъдват!

Ще си го спомням, докато съм жива!

„Ще падаш ли? А, Жули?“ А то: „Да!“

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Добре, разбрахме го. Сега мълчи!

ДОЙКАТА

Мълча, госпожо. Само че отвътре

надува ме, като си спомня само

как млъкна изведнъж и каза: „Да!“

А, честна дума, буцата й беше

като яйце на млад ерген. Огромна

цицина, казвам ви! А пък мъжът ми:

„Когато порастеш, по гръб ще падаш.

Ще падаш ли? А, Жули?“ А пък то

веднага млъкна и му казва: „Да!“

ЖУЛИЕТА

И ти млъкни, бъбривке без юзда!

ДОЙКАТА

Добре, ще млъкна. Бог да ти помага!

Ти стана най-чудесната от всички,

които съм откърмила. Дано

дочакам щастието да те видя

омъжена, не искам нищо друго!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

„Омъжена.“ По тоз въпрос те викнах

да ти говоря. Как си мислиш, дъще:

не е ли вече време за венчило?

ЖУЛИЕТА

Не съм мечтала за подобна чест.

ДОЙКАТА

Да, точно чест! Ако не бях ти дойка,

бих казала, че цицала си мъдрост!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

А време е за сватба да помислиш.

По-млади и от теб девойки знатни

са вече задомени и със рожби.

Самата аз бях вече твоя майка

на възрастта, в която ти, Жулиета,

все още се момееш. Но накратко:

граф Парис иска твоята ръка.

ДОЙКАТА

Ах, Жуленце, това се казва мъж!

Красив и нежен. Сякаш е от восък!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

По-чуден цвят Верона не познава!

ДОЙКАТА

Да, точно цвят! Да, честна дума, цвят!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Но ти кажи: на тоз красив младеж

желаеш ли ръка да подадеш?

Той днес ще е на гости у дома —

във тома на лицето му сама

ти ред по ред усърдно прочети

на красотата нежните черти

и ако яснота не ти достига

във някой ред на тази ценна книга,

търси разгадката за всеки спор

в тълковника на бистрия му взор.

На този сборник, дъще, чист и скъп,

му липсват две корици, един гръб —

ти ценността му, скъпа, опази я

във своята изящна подвързия!

Цени се двойно книгата, когато

и разказът, и скобките са злато,

а Парис теб ще те обогати,

без нещо свое да загубиш ти.

ДОЙКАТА

Какво? Да губи тя? О, Боже прави!

Напротив, много скоро ще прибави!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Кажи, ще го погледнеш ли с любов?

ЖУЛИЕТА

Ако почувствам във сърцето зов.

Но волност на очите си ще дам

дотам, додето е угодно вам.

Влиза Слуга.

СЛУГАТА

Господарко, гостите са посрещнати, трапезата — сложена, ваша милост — очаквана, госпожицата дирена, дойката — попържана; изобщо вкъщи е пъкъл същи. Слизайте, моля ви!

Излиза.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Върви! Ще те последваме веднага.

Граф Парис чака. Тръгвай с мене, драга!

ДОЙКАТА

Върви, дете, и свойто графче дръж!

Жената — денем, нощем — иска мъж!

Излизат.

Четвърта сцена

Улица.

Влизат Ромео, Меркуцио, Бенволио с неколцина младежи, маскирани и носещи факли.

РОМЕО

Какво решаваме? Дали да почнем

с приготвената реч, или да влезем

без много извинения, направо?

БЕНВОЛИО

Брътвежите излязоха от мода.

Ще минем без Амур, очи превързал

и глупаво към дамите насочил

татарски лък от шарено дърво

като хлапе, поставено да пази

от гарги лозето; и без да бъдем

предшествани от пролог, издърдорен

с ухо към подсказвана. Ние нека

му тропнем една джига8, а пък те

да ни жигосват, както им се ще

за грубостта!

РОМЕО

Не ми е днес до танци.

На мене дайте ми да нося факла.

Понеже мрачен съм, ще ви посветя.

МЕРКУЦИО

А, не, Ромео, ще танцуваш с нас!

РОМЕО

На вас е леко в тез обувки бални,

а мен ми тегнат мисли погребални

надолу към земята.

МЕРКУЦИО

А крилцата

на Купидон? Нали си влюбен ти —

вържи си ги и леко полети

насам-натам!

РОМЕО

Но там е, че той сам

с крилата си наместо да ме вдигне,

свали ме със стрелата си на място!

Любов, теглото ти едва издържам,

така съм хлътнал в тебе!

МЕРКУЦИО

А я караш

тя да издържа твоето тегло,

когато хлътваш в нея, толкоз нежна!

РОМЕО

Кой? Любовта? Не, тя към мен е груба

Боде ме тя жестоко като трън!

МЕРКУЦИО

Щом тя за теб е трън, ти глог бъди!

Щом тя боде и ти я набоди!…

Подайте ми калъфка за лицето!

Муцуна връз муцуната! Сега

на грозотата ми и да се смеят,

таз маска вместо мен ще се черви!

БЕНВОЛИО

Напред! Похлопайте на този вход

и влезем ли, веднага всеки в танца!

РОМЕО

Аз искам факла. Радостните нека

рогозките с пети да гъделичкат —

аз следвам мъдростта от старини:

„Тоз, който свети, гледа отстрани.“

Играта е добра, но аз съм вънка!

МЕРКУЦИО

Не вънка си, а вътре до ушите

в бездънното тресавище на свойта —

със извинение — любов, отдето

ний за опашката ще те измъкнем!

Върви, върви! Хабим по светло факли!

РОМЕО

Сега е нощ.

МЕРКУЦИО

Аз казвам, господине,

че от умуване нощта ще мине.

Най-умното накрая си остава:

по-малко ум и повече забава!

РОМЕО

Тоз път не ми се вижда умно то.

МЕРКУЦИО

А можеш ли ни обясни защо?

РОМЕО

Сънувах сън.

МЕРКУЦИО

И аз!

РОМЕО

Какъв? Кажи!

МЕРКУЦИО

Такъв: че сънищата са лъжи!

РОМЕО

Не, те предсказват истински неща.

МЕРКУЦИО

Разбрах — при теб била е през нощта

Кралица Маб9. Това е таз, която

бабува на останалите феи.

На ръст е като фигурката дребна,

изрязана в ахатовия пръстен

на някой член на общински съвет;

понесена от впряг прашинки, тя

препуска всяка нощ по носовете

на хъркащите. Нейната каляска

е лешник, издълбан от чичо Червей

и майстор Катеричко, открай време

доставчици придворни на коли

за феите; отгоре вместо сенник

тя има две крилца на водно конче,

за спици служат й крака на паяк,

а паяжинни нишки — за юзди;

хамутите й са от лунен блясък,

а пък камшикът й — от кост на бръмбар

с привързан звезден лъч; едно комарче

на капрата седи в ливрея сива,

по-дребничко от кръглите живинки,

които между пръстите се въдят

на мързеланите. Тъй всяка нощ

Кралица Маб препуска, без да спира,

през мозъци на влюбени — и те

сънуват нежности; по колена

на царедворци — и насън те виждат

отличия; по пръсти на юристи —

и те броят в съня си хонорари;

по устни на моми — и те бълнуват

целувки цяла нощ (и туй не стига,

но пришки им издува Маб, задето

са лакоми за сладки); някой път

Кралицата препусва по носа

на дърт сановник и на него в миг

му се присънва подкупче богато;

след туй с опашка на прасе-сукалче

носа на пастора погъделичква

и нему се привиждат нови служби;

а други път по гърлото минава

на спящ войник и той сънува в миг

велико колене на враговете,

засади, пробиви, испански шпаги,

наздравици направо от ведрото,

бой барабанен… и от него стреснат,

набързо изругава две молитви,

обръща се на другата страна

и пак захърква; Маб е таз, която

играе си да счепква конски гриви

и нощем прави възли във косите

на рошлите, та те да си докарват

нещастия, когато ги развържат;

и тя натиска в тъмното момите,

щом те заспят по гръб, и тъй ги учи

да носят онуй бреме, от което

се бременее; Маб е тази…

РОМЕО

Стига!

Меркуцио, говориш празни думи!

МЕРКУЦИО

А как да бъдат пълни те, когато

говоря ви за сънищата, тези

чада на празна леност, оплодена

от празната фантазия, която

е по състав от въздуха по-тънка,

а по менливост — по-непостоянна

от този вятър, който преди малко

е милвал хладно-мраморната гръд

на Севера, но охладял към нея,

с презрение в миг казва: „Фу!“ и хуква

към тънещия в росна нега Юг!

БЕНВОЛИО

Тоз вятър май отвлече ни далече

и за вечеря закъсняхме вече.

РОМЕО

Пък аз боя се, че сме подранили.

Душата ми предчувства, че там горе

звездите готвят ми неясна участ,

която тази нощ ми дава в заем

тъй весела забава, за да може

след туй във кратък срок да ми измъкне

като жестока неустойка този

немил живот, заключен във гръдта ми.

Но нека води ме по своя воля

кормчията на моята съдба!

Да влизаме без страх, макар незвани!

БЕНВОЛИО

Това се иска! Бийте, барабани!

Излизат.

Пета сцена

Зала в дома на Капулети.

Влизат свирачи и слуги.

ПЪРВИ СЛУГА

Къде е този Топитиган, та не помага в оправянето? Той ще се мръдне да прибере чиния, да остърже паница!

ВТОРИ СЛУГА

Не е работа, когато цялото миене е легнало на ръцете на двама, и те с немити ръце!

ПЪРВИ СЛУГА

Отнеси столовете, дръпни масата за сервиране и се погрижи за сребърните прибори!… И виж там, сложи настрана едно парче марципан; и ако си приятел, намигни на вратаря да пусне Нели и Сузи Точилката… Антони! Топитиган!

ТРЕТИ СЛУГА

Ей ме! Какво има?

ПЪРВИ СЛУГА

Има, че те няма! А в салона те чакат, търсят, викат и ругаят.

ТРЕТИ СЛУГА

Човек не може да е навсякъде. Но хайде, момчета, по-живо! На тоя свят — пот, на оня — живот!

Излизат.

Влизат Капулети, Синьора Капулети, Жулиета, Тибалт, Дойката и маскираните гости, между които е Ромео.

КАПУЛЕТИ

Здравейте, господа! Добре дошли

на празника ни! Дамите, които

не страдат от мазоли на краката,

готови са да потанцуват с вас!

Ха-ха, госпожички, сега да видим

коя ще каже „не“ на господата!

Рече ли, все едно, че казва: „Имам

мазол на кутрето.“ Ха-ха, сега

настъпих ви мазолчетата, а?…

Добре дошли, младежи! Ех, и аз

съм носил маска и съм шепнел нежно

в ушенца на красавици такива

едни неща! Но време, време, време!…

Синьори, смело! Музиката, почвай!

Музика. Танц.

Освободете пода! Ха, така!

А вий, госпожици, не го щадете!

Ленивци, дайте още светлини!

Тез маси вън! Добре! И загасете

камината! Така ще се сварим…

Таз ваша изненада, млади гости,

е истински навременна!… Чудесно!

Седнете братовчеде Капулети!

Не сме за танци ний. От колко време

не сме били на маскен бал със вас?

ДРУГИЯТ КАПУЛЕТИ

Ей Богу, има тридесет години!

КАПУЛЕТИ

Какво говорите! Не, няма толкоз.

От Петдесетницата, на която

Лученцио се задоми — тогава

маскирахме се, спомням си добре, —

да са изтекли двадесет и пет!

ДРУГИЯТ КАПУЛЕТИ

Не, повече са. Син му е на трийсет.

КАПУЛЕТИ

Е, как на трийсет! Преди две години,

отлично знам, не беше пълнолетен!

РОМЕО (към един слуга)

Коя е дамата, обогатила

ръката на синьора, ето там?

СЛУГАТА

Не мога да ви кажа, господине.

РОМЕО

Тя факлите край нея учи как

да осветяват околния мрак

и върху плюша на нощта сияе,

като че ли брилянтна обица е,

висяща на ухо на чернокож!

О, незаслужен от света разкош!

Дори сред тез красавици подбрани

тя сякаш гълъбица е сред врани!

Ще проследя след танца де отива

и тази длан ще приюти щастлива

светинята на нейната ръка!

Обичал съм? Твърдях, че е така,

но, Господи, отде тогаз да зная,

че е възможна хубост като тая?

ТИБАЛТ

Монтеки е! Познах го по гласа!…

Донес ми шпагата!… И как посмял е,

промъкнал се под маска, да се гаври

със празника на знатния ни дом?

Не ще е грях, кълна се в чест и род,

ако му взема мръсния живот!

КАПУЛЕТИ

Какво ти е, Тибалте? Буйстваш пак!

ТИБАЛТ

Един Монтеки, вуйчо! Мръсен враг

дошъл е във дома ви, безобразник,

за да скверни семейния ни празник!

КАПУЛЕТИ

Прилича ми на младия Ромео.

ТИБАЛТ

Да, гадният Ромео, точно той е!

КАПУЛЕТИ

Любезни племеннико, остави го!

Държи се той достойно и учтиво

и — нека си признаем — във града

говори се навсякъде, че бил

високонравствен и възпитан момък.

Не ща — дори за цялата Верона! —

да бъде оскърбен във моя дом.

Затуй спокойствие! Не го закачай

и ако волята ми тачиш ти,

бъди любезен и не се мръщи —

за празник не върви такава злост.

ТИБАЛТ

Върви, щом имаме подлец за гост!

Не мога да го изтърпя!

КАПУЛЕТИ

Какво?

Я, гледай го, хлапака! Той не можел!

Пък аз ти казвам: трябва! Или ти си

във тази къща господарят, а?

Петле! Ще ми разстройва празненството!

Той ще командва! Той е главен тук!

ТИБАЛТ

Но, вуйчо, срамно е!

КАПУЛЕТИ

Т и ще мълчиш!

Нахален момчурляк, я виж го ти!

Това ще ти излезе през носа!

На мен ще възразява!… Браво! Браво!

На място казано! Така ви искам!…

Ти, сополанко, ще кротуваш или…

Я, още светлини!… Не те е срам!

Аз ще ти дам да разб… По-живо, хайде!

ТИБАЛТ

Гневът ми твърд запрет насилствен среща

и прави в мен да ври кръвта гореща

Неканенико, смей се и играй —

меда със жлъчка ще платиш накрай

Излиза.

РОМЕО

Ако ръката ти, светиньо плаха,

съм осквернил със грубата си длан,

дай устните ми като два монаха

да ти платят с целувка свята дан!

ЖУЛИЕТА

Поклоннико смирен, недей кори ти

ръката си, простена и така —

ръцете на светците са открити

затуй, да ги докосваме с ръка.

РОМЕО

Светиньо, а защо ни са тез устни?

ЖУЛИЕТА

Поклоннико, за да се молим с тях.

РОМЕО

И моите молят те да им отпусне

светинята един безгрешен грях!

ЖУЛИЕТА

Светините към нас не дават знак.

РОМЕО

Но често благосклонни са все пак!

Целува я.

О, чувствам, че грехът ми опростен е!

ЖУЛИЕТА

Ала светинята го стори свой!

РОМЕО

Упрекваш ме. Тогава пак във мене

да дойде той!

Целува я.

ЖУЛИЕТА

Сега са два на брой!

ДОЙКАТА

Вървете, мила! Майка ви ви дири.

РОМЕО

Коя е майка й?

ДОЙКАТА

Коя ще бъде!

Стопанката на тази къща, момко.

Жена добра и умна, и почтена.

Пък аз съм дойката на дъщеря й —

с която си говорихте сега.

За сведение, който я получи, —

ще пипне тежичка торба с монети.

РОМЕО

Какво говориш? Тя е Капулети?

Защо, защо прекрачих този праг?

Сега живот ми дава смъртен враг!

БЕНВОЛИО

Да тръгваме! Разгарът мина вече.

РОМЕО

И моето спокойствие отвлече!

КАПУЛЕТИ

Не, господа, и дума да не става!

Приготвили сме мъничка закуска…

Щом толкоз настоявате, добре.

Благодаря на всички. Лека нощ!

Слугите, още факли!… А пък ние —

в креватите, че вече стана късно.

Е, лека нощ! Отивам да си легна.

Излизат всички освен Жулиета и Дойката.

ЖУЛИЕТА

Почакай, кой е оня там?

ДОЙКАТА

Синът

на стария Тиберио.

ЖУЛИЕТА

А оня

отляво, дето ей сега излезе?

ДОЙКАТА

Петручио. Да, той е.

ЖУЛИЕТА

А след тях,

тоз, дето не танцува ни веднъж?

ДОЙКАТА

Не го познавам.

ЖУЛИЕТА

Бягай, разузнай!…

Ако излезе, че е задомен,

саванът ще е булото за мен!

ДОЙКАТА

Ромео бил, хлапакът му с хлапак!

Наследникът на дъртия Монтеки!

ЖУЛИЕТА

Узнах го късно, за да се опазя,

обикнах го, преди да го намразя —

вещае ми — усещам — кръв и мрак

таз обич към заклетия ми враг!

ДОЙКАТА

Какво ти има? Нещо е не в ред?

ЖУЛИЕТА

О, нищо — рима от един куплет,

дочут във танца

Глас отвън: „Жулиета!“

ДОЙКАТА

Идваме веднага…

Отидоха си. Във леглото, драга!

Излизат.