Ромео и Жулиета (Трагедия)

Пролог

Влиза Хорът.

ХОРЪТ

Една любов лежи на смъртно ложе,

а друга бърза да я наследи.

Пред Жулиета да блести не може

таз, дето тъй блестяща бе преди.

И ето ги: той себе си излива

пред кръвен неприятел в трепет плах;

а тя краде наслада примамлива

от въдица, внушаваща й страх.

Не може той открито да я среща,

тъй както правят влюбените вред;

тя длъжна е да крие страст гореща

от поглед на родител и съсед.

Но младостта прескача зид и ров

и сладка й е скришната любов!

Излиза.

Първа сцена

Улица край градината на Капулети.

Влиза Ромео.

РОМЕО

Не, там ми е сърцето! О, върни се

към своята душа, бездушна пръст!

Излиза.

Влизат Бенволио и Меркуцио.

БЕНВОЛИО

Ромео! Братовчеде!

МЕРКУЦИО

Не е луд той —

кой знай от колко време нанка вкъщи.

БЕНВОЛИО

Оттук изтича, казвам ти! Видях го,

когато се прехвърли през зида.

Извикай го, Меркуцио!

МЕРКУЦИО

Не с вик —

със заклинание ще го измъкна:

Ромео! Дух! Любовнико! Глупако!

Яви ни се поне като въздишка!

Кажи „уви!“ и знак ни направи!

Един куплет мухлясал изрови!

Римувай „зов“ с „любов“ и за Венера

изкарай две-три думи от килера

на комплиментите; изнамери

нов прякор за сина й, този бог

безочлив, освен дето е безок,

улучил със лъка си Кофетуа10

и сторил от любов да се търкаля

пред някаква си просякиня краля!…

Не чува, не помръдва, знак не дава!

Преструва се, маймунът!… Чуй тогава:

заклинам те в лика на Розалина,

на устните й пламенни в кармина,

в крачето й, в бедренцата й тръпни

и в другите местенца недостъпни

в съседство с тях — веднага се яви!

БЕНВОЛИО

Ако те чуе, ще се разгневи!

МЕРКУЦИО

Защо? Би трябвало от гняв да пламне,

ако във нейния магичен кръг

такова заклинание извърша,

че моя дух там вътре да се бави,

додето тя сама не му направи

обратно отклинание, понеже

е паднал духом. Ако беше тъй,

разбирам да се сърди, а пък аз

във името на милата му карам

самия него да се понадигне!

БЕНВОЛИО

Той иска, скрил се във гъстака там,

да стане част от тъмнината сам.

На сляпата любов подхожда мрака.

МЕРКУЦИО

Но сляп стрелец улучва мъчно знака!

На бас ловя се, че сега е седнал

до ствол на синя слива и мечтае

любимата под нея да му капне

като плода й, със чието име

девойките, когато са самички,

наричат… А, Ромео, тя да бъде

една разпукана… и тъй нататък,

а ти — един изострен присад, а?

Е, лека нощ тогава! Предпочитам

да спя във свойто пухено легло

наместо в твойто походно!… Вървим ли?

БЕНВОЛИО

Вървим. Какво ще правим! Няма нужда

да търсим, който иска да се скрие!…

Излизат.

Втора сцена

В градината на Капулети.

Влиза Ромео.

РОМЕО

… Правете си шеги с бедата чужда,

като не сте я преживели вие!

На прозореца се появява Жулиета.

Но стой, каква е тази светлина,

която от прозореца изгрява?

Той изток е, а Жулиета — слънце!

Изгрей, о, слънце, и надвий луната,

която и така е побледняла,

защото си по-хубава от нея!

Щом толкоз ти завижда, нейна жрица

недей да бъдеш вече — тя те кара

да носиш този бледосинкав цвят

на девствениците. Хвърли го ти!

О, скъпа моя! Обич моя нежна!…

Да знаеше какво е тя за мен!

Помръдва устни, но не казва нищо!

Но затова очите й говорят!

Ще им отвърна! Не, премного смел съм!

Те не със мен говорят: две звезди,

най-светлите от небосвода горе

заети другаде, молба отправят

към нейните очи, да ги заместят

във сферите им временно. Какво ли

ще бъде, ако двете светли двойки

си разменят местата? Знам, звездите

пред образа й ще посърнат, както

свещици сутрин; а от тез очи

небето тъй ще заструи в лъчи,

че вред ще почне лудото цвърчене

на птичките, помислили, че ден е!

О, как подпира бузка със ръчица!

Да можех, станал нейна ръкавица,

да я помилвам тъй!

ЖУЛИЕТА

О, аз горката!

РОМЕО

Говори! Тя говори!… Говори,

о, ангел лъчезарен! Да, защото

над мене ти във тъмното сияеш

като крилат вестител на небето,

когото смаяните смъртни гледат —

обърнали очите си до бяло

и падайки по гръб — как той се носи

сред бухналите облаци, поддържан

от трепкащата гръд на ветровете!

ЖУЛИЕТА

Ромео! О, защо си ти Ромео?

От род и име отречи се или

ако не щеш, любовна клетва дай ми

и аз не ще съм вече Капулети!

РОМЕО (настрани)

Да й отвърна ли или да слушам?

ЖУЛИЕТА

Едничко твойто име ми е враг.

А без да си Монтеки, ти ще бъдеш

пак същият. Какво е туй „Монтеки“

Не е ръка, ни крак, ни друга част

на тялото ни. Името смени си!

Какво е едно име? Туй, което

зовем ний „роза“, ще ухае сладко

под всяко друго име. Точно тъй

Ромео и без името „Ромео“

ще пази всички свои съвършенства,

които не от името му идат.

Ромео мой, смени туй свое име

и вместо него цялата вземи ме!

РОМЕО

Взех думата ти: назови ме само

„любими мой“ и кръстен втори път,

ще бъда всичко друго, не Ромео!

ЖУЛИЕТА

О, кой си ти, под плаща на нощта

нахълтал в тайните ми?

РОМЕО

Как, светиньо,

със името си да ти кажа кой съм?

Намразих го, защото ти го мразиш.

Да бе на лист хартия, бих го скъсал!

ЖУЛИЕТА

Ушите ми не са изпили още

стотина думи, казани от тебе,

а ти познах гласа. Не си ли ти

Ромео и Монтеки?

РОМЕО

Ни едното,

ни другото, ако поискаш само!

ЖУЛИЕТА

Кажи: защо и как дошъл си тука?

Висока е градинската стена

и ако нашите те сварят в двора,

за тебе това място ще е смърт!

РОМЕО

Върху криле любовни тук долитнах.

Не спират зидовете любовта.

Когато нещо е възможно, тя

не се поколебава да го стори!

ЖУЛИЕТА

Ако те сварят тук, ще те убият!

РОМЕО

Очите ти са много по-опасни

от двеста техни шпаги! Усмихни се

и аз ще съм неуязвим за тях!

ЖУЛИЕТА

Не искам да те видят тук! Върви си!

РОМЕО

Нощта ме крие в плаща си. Да зная,

че любиш ме, пък нека ме убият!

По-скоро смърт от тяхната ненавист,

отколкото живот без твойта обич!

ЖУЛИЕТА

Но кой доведе те до този кът?

РОМЕО

Сърцето, тласнало ме да го диря.

То мен подтикна, аз очи му дадох.

Не съм моряк, но ако беше ти

на бряг далечен зад безброй морета,

пак бих насочил своето платно

към стока скъпоценна като теб!

ЖУЛИЕТА

Нощта закрива моето лице

със маската си, иначе видял би

как то от свян девичи руменее

заради думите, които ти

дочу ме да изричам тази нощ.

Бих искала приличие да спазвам,

да отрека, което съм признала,

но късно е! Прощавайте, преструвки!

Обичаш ли ме? Знам, ще кажеш: „Да“

и аз на думата ще ти повярвам.

Но клетви да изричаш ти недей,

че има дума: „Зевс дори се смей

над клетвите любовни“11 и ти можеш

лъжлив да се окажеш, мой Ромео!

Обичаш ли ме? Честно ми кажи!

Но ако ти си мислиш, мили мой,

че твърде лесно си ме завоювал,

ще почна да се глезя, да те мъча

и ще ти казвам „не и не“… но само

за да те карам да ме поухажваш,

а инак не, за нищо на света!…

Знам, глупаво говоря, мой Монтеки,

и може би ще ти се видят леки

обноските ми. Но повярвай, мили,

аз по-невинна съм от тез, които

умеят да изглеждат непристъпни.

По-сдържано от тях — ще ти призная

със теб се бих държала, да не беше

подслушал, без да зная, моя порив.

Затуй прости ми и недей отдава

на лекота таз моя всеотдайност,

която мракът скритен ти разкри!

РОМЕО

Кълна ти се в луната, посребрила

върхарите на тез градини в цвят…

ЖУЛИЕТА

Не, в нея не! Ако кълнеш се в тази

непостоянница, която сменя

лика си всеки месец, твойта обич

ще бъде постоянна като нея!

РОМЕО

В какво тогаз да се кълна?

ЖУЛИЕТА

Във нищо

или, щом искаш, в себе си самия,

защото ти си бог мой, идол мой,

и вярвам аз на клетви само в тебе!

РОМЕО

Ако сърцето ми, обична моя…

ЖУЛИЕТА

Не, стой, недей! Макар да ти се радвам,

не ми е радостно от този наш

любовен сговор. Вижда ми се той

премного необмислен, бърз, внезапен,

приличен на светкавица, която,

преди да кажеш: „Святка се!“ и вече

изчезнала е. Лека нощ, мой сладки!

Възможно е таз пъпка от любов

под летния зефир да се разтвори

в разкошен цвят при следната ни среща.

Прощавай, лека нощ, любими мой!

Покой и мир в съня ти да царят,

тъй както царствуват във мойта гръд!

РОМЕО

Ще ме отпратиш тъй, незаплатен?

ЖУЛИЕТА

Каква заплата искаш ти от мен?

РОМЕО

Любовна клетва в отговор на мойта.

ЖУЛИЕТА

Аз дадох ти я, без да си я искал,

но иска ми се да не съм я дала!

РОМЕО

Обратно си я искаш? А защо?

ЖУЛИЕТА

Защото искам пак да ти я дам.

Но всъщност искам туй, което имам,

защото щедростта ми е без бряг

като морето, но и любовта ми

е също тъй без дъно като него

и колкото по-щедро те дарявам,

със толкоз повече любов оставам!…

Гласът на дойката: „Жулиета?“

Сега!… Бъди ми верен, мой Монтеки!

Почакай мъничко! Ще дойда пак!

Излиза.

РОМЕО

Благословена нощ! А, знам ли, може,

понеже нощ е, всичко да е сън?

Премного сладко е, за да е вярно!

Жулиета се появява отново.

ЖУЛИЕТА

Три думи още, скъпи ми Ромео,

и лека нощ наистина тоз път!

Ако признанието ти е честно

и намерението ти — женитба,

по таз, която утре ще ти пратя,

прати ми вест: кога и где би искал

да се венчаем с теб, и аз ще сложа

богатствата си в твоите нозе

и ще те следвам, господарю мой,

до края на света!

Гласът на дойката: „Госпожице!“

Сега! Сега!…

Но ако тук си със нечестни цели,

аз моля те…

Гласът на дойката: „Госпожице!“

Сега!… Да се откажеш

от опитите си и ме оставиш

на моята печал! Ще пратя утре…

РОМЕО

Кълна се!…

ЖУЛИЕТА

Лека нощ! Върви! Върви!

Излиза.

РОМЕО

Без теб не ще е лека тя, уви!

Ний припкаме, щом срещата напред

като дечица към полята лете;

но щом е тя отдире ни, пълзиме

като дечица към школото зиме.

Влиза отново Жулиета.

ЖУЛИЕТА

Ромео! Ссст! Ромео! О, да можех

да те извикам с глас на соколар,

соколе мой! Но пленът е безгласен.

А иначе разтърсвала аз бих

с вика си пещерата, във която

спи нимфата на ековете, Ехо12,

докато нейният въздушен глас

пресипне като моя от неспирно

повтаряне на името „Ромео“!

РОМЕО

О, собствената ми душа ме вика!

Как сладко-сребърно звънти в нощта

гласът на влюбените! Сякаш нежна

неземна музика за тънък слух!

ЖУЛИЕТА

Ромео!

РОМЕО

Да, соколче?

ЖУЛИЕТА

Утре в колко

да дойде мойта пратеница?

РОМЕО

В девет.

ЖУЛИЕТА

Във девет. Дотогава има век!

Забравих вече за какво те върнах!

РОМЕО

Ще чакам тук, додето си го спомниш!

ЖУЛИЕТА

Но аз ще го забравям постоянно

и само, че те искам тук, ще помня!

РОМЕО

Пък аз ще ти помагам да забравяш,

стоейки тук, забравил за дома си.

ЖУЛИЕТА

Но гледай, съмва! Искам да си вече

далеч оттук… Не повече все пак,

отколкото завързаното птиче,

което палавката малка пуска

да хвръкне уж, но тъкмо изхвърчало,

със нишка свилена издърпва пак

във шепите си, от любов ревнива

към свободата му.

РОМЕО

Аз бих желал

да бъда твое птиче!

ЖУЛИЕТА

О, и аз,

но от милувки ще те умъртвя!

О, лека нощ! О, лека нощ! Тъй сладка

е моята печал, че чувствам, мога,

ненасъбрала за раздяла мощ,

до утре да ти казвам: „Лека нощ!“

Излиза.

РОМЕО

Дано гръдта ти навести покой!…

Защо не съм, където ще е той!

Зората сивоока оцветява

на изтока вълнистата държава

и Мракът, цяла нощ владял земята,

като пияница встрани се мята,

за да не го прегази в своя път

с каляската си огнена Денят.

Отивам свойта обич да разкрия

на брат Лоренцо в святата килия!

Излиза.

Трета сцена

Пред килията на брат Лоренцо.

Влиза Брат Лоренцо с кош.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Преди властителят на небесата

да е изпил със своя плам росата,

покрила с бисери света зелен,

таз кошница — тъй както всеки ден —

догоре трябва да е пълна чак

с целебно биле и отровен злак.

Земя, на всичко живо ти си гроба

и ти си раждащата го утроба,

и от гръдта ти тайно сучат мляко

безброй дечица и е разно всяко,

и всичките почти са с мощ целебна

и ни едно без своя полза дребна.

О, много може чарът, който скрит е

във минералите и във тревите,

защото няма зло на този свят,

което да не носи благодат,

или добро, което да не крие

вреда, щом зле прилагаме го ние.

Порок е дарът, впрегнат в зла посока

добре насочен, става дар порока.

Влиза Ромео.

Тоз крехък цвят в смешение такова

съдържа и лекарство, и отрова,

че вдъхнат, дава обща лекота,

а вкусен, спира в жилите кръвта.

Тъй в дребната тревица и в човека

неспирно водят бой от памтивека

добро и зло — враждуващи крале —

и дето за доброто стане зле,

смъртта изгризва — червей неуморен —

нещастното растенийце от корен.

РОМЕО

Добрутро, отче!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Бог добро да дава!

Чий толкоз ранен глас ме поздравява?

Не ти е, синко, мирно на душата,

щом станал си тъй рано от кревата.

На стареца от сухите клепачи

съня разгонват грижите-пазачи,

но инак е при младостта, която,

щом легне, и заспива сън от злато.

Затуй — познавам — нещо те гори,

щом станал си от сън преди зори.

Или се лъже старецът, защото

изобщо не си лягал във леглото?

РОМЕО

Не съм, но в по друг сън нощта ми мина

БРАТ ЛОРЕНЦО

Прости му. Боже! Бил си с Розалина?

РОМЕО

Със Розалина ли? Не, отче, не!

Сърцето ми таз мъка вече сне.

БРАТ ЛОРЕНЦО

И по-добре. Но где си бил тогава?

РОМЕО

Ще ти разкажа всичко: на забава

във къщата на първия ни враг.

И там ранен бях от самия праг

и сам раних. За двама ни ранени

във своите ръце благословени

ти пазиш, знам, единствения цяр.

О, изцери ни! Виждаш, отче стар —

не дух на мъст при теб ме е изпратил,

щом моля и за своя неприятел!

БРАТ ЛОРЕНЦО

По-ясно, чадо! Трудно се лекува

болникът, който с лекаря хитрува.

РОМЕО

Ще ти го кажа ясно, отче свети:

обичам Жулиета Капулети!

И тя обича не по-малко мен,

така че всичко е във ред освен

тоз обред, който ще ни свърже в брак!

Ще ти разкажа пътем где и как

разкрихме се, но ако обещаеш

днес още, татко мой, да ни венчаеш!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Свети Франциск! И, значи, в миг изстина

безумният ти жар към Розалина?

Младежите — по всичко туй личи —

обичат не с душа, а със очи.

Исус-Мария! С колко влага скъпа

по Розалина ти скръбта си къпа

и с колко плач соли една любов,

която да не вкусиш си готов!

Въздишките ти дневното светило

не е докрай в небето изпарило,

ехтят в слуха ми още твойте жалби

и себе си погледнеш ли, видял би

по бузата ти още да пълзи

следата от предишните сълзи!

Ако си оня същият сега

по Розалина беше таз тъга,

а ако чак дотам си променен,

тогаз повтаряй заедно със мен,

че щом мъжът крепи се тъй нездраво,

жената да пропада има право!

РОМЕО

Преди към мойта страст ти бе суров!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Защото страст бе, синко, не любов!

РОМЕО

И казваше да й копая гроб!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Но не на друга за да станеш роб!

РОМЕО

Не ме кори! Обичам я могъщо

и тя със обич ми отвръща също,

а другата…

БРАТ ЛОРЕНЦО

Тя просто бе разбрала,

че ти бърбориш като папагала,

без сам да схващаш своите слова.

Но нека да оставиме това!

Върви със мене, ветренико луд!

Ще ти помогна. Може моят труд

чрез вас така полезно да подейства,

че да сближи две скарани семейства.

РОМЕО

Да тръгваме!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Без бързане, човече!

Със бавен ход се стига по-далече.

Излизат.

Четвърта сцена

Улица.

Влизат Бенволио и Меркуцио.

МЕРКУЦИО

Къде, по дявола, се е дянал тоя Ромео? От снощи не се ли е прибирал?

БЕНВОЛИО

В бащината си къща — не. Питах слугата му.

МЕРКУЦИО

Онази бледо-хладна Розалина

така го мъчи, че ще го побърка!

БЕНВОЛИО

Тибалт, роднината на Капулети

му е изпратил у дома писмо.

МЕРКУЦИО

Вика го на дуел, бас държа!

БЕНВОЛИО

Ромео ще съумее да му отговори!

МЕРКУЦИО

Бедният Ромео, той е вече мъртъв: прободен от черния поглед на една бледа хубостница, промушен през ухото от една любовна песничка, продупчен в центъра на сърцето си от тъпата стрела на онова сляпо недоносче — къде такъв човек ще устои на Тибалт!

БЕНВОЛИО

Че какво пък толкоз е Тибалт?

МЕРКУЦИО

Във всеки случай не е котешкият крал13! Това е царят на всички тънкости на честта! Той може да ти изтананика един дуел по ноти, със спазване на такта, дължините и темпото! Казвам ти: не пропуска и най-малката пауза — едно, две и три-то вече ти е излязло откъм гърба! Тибалт — това е смъртта на копринените копчета! Той е велик дуелант, боец с талант, фехтовчик — чик-чик-чик — от първа класа! Търсач на предлози, облози и случаи като този! Ах, безсмъртното му „пасадо“14! Неговото „пунто реверсо“! Неговият „хой“!

БЕНВОЛИО

Неговият „кой“?

МЕРКУЦИО

Неговият „хой“! Чумата да ги порази всички тези хойкащи, развяващи се, фъфлещи и превземащи се контета, дето само знаят да кълчат езика ни: „Голяма шпага! Голям боец! Голяма фльорца!“ Дявол ги взел, не е ли тъжно, приятелю, че трябва да ни тровят живота тези чуждестранни мухи, тези продавачи на фасони, тези силвуплезльовци и силвуглезльовци, тези „пардоне муа“, които толкоз държат на новите кройки, че не могат да седнат на старите пейки. О, техните „бон, бон“, дето ги търкалят като бонбони в устата си!

Влиза Ромео.

БЕНВОЛИО

Ето го Ромео, ето го Ромео!

МЕРКУЦИО

Какъв ти Ромео! Това е един Ро-мяу, който се е изтощил да мачка своята мачка по покривите! Един херинг, който си е хвърлил хайвера. О, плът человеческа, как си се орибила! Сега се носи на хрилете на поезията, дай му да се плакне в сълзи като оня Петрарка15. Лаура пред неговата дама е била перачка и нищо повече, само дето любовникът й е бил по-силен по римите; Дидона16 пред нея е дърта Дона; Клеопатра17 — патрава циганка; Елена18 и Херо19 — две уличници, хвани едната — удари другата; а Тизба20 — вярно, синеока, но не върши работа!… Бонжур, синьор Ромео! Френски поздрав заради френските ви гащи. Добре ни метна снощи!

РОМЕО

Добро утро на двама ви! Защо да съм ви метнал?

МЕРКУЦИО

И аз не знам защо, но ни метна и двамата или по-право — сам се метна през оградата.

РОМЕО

Прощавай, Меркуцио, но имах работа тогава и не можех да държа на формите.

МЕРКУЦИО

И от много работене сега не можеш да се държиш на пищялките си!

РОМЕО

Искаш да кажеш: от много реверанси?

МЕРКУЦИО

Позна. Разбира се, от тях!

РОМЕО

Колко възпитано предположение!

МЕРКУЦИО

О, аз съм цветът на възпитанието!

РОМЕО

Цвят, но не за мирисане!

МЕРКУЦИО

Не, разбира се — за украса!

РОМЕО

Тогава бих си украсил обувките с теб!

МЕРКУЦИО

Тези твои обущарски подмятания скоро ще си изхабят тънките подметки и ти ще усетиш подметеното с ходилото си!

РОМЕО

Както ти го усещаш сигурно, защото, откак те помня, си бос във всяко отношение. И при това ходилото ти е плоско като твоите закачки!

МЕРКУЦИО

Бенволио, ела да ме откачиш от неговите! Петте ми умствени способности21 не са способни да се надбягват с такъв остроумец!

РОМЕО

Че шибни ги, пришпори ги! Иначе ще стигна пръв!

МЕРКУЦИО

Ще стигнеш пръв… да не казвам къде! Ако ще се надкрякваме като гъските, предавам се. В твоята глава има голямо количество гъша духовитост, а аз не ща да имам нищо общо с тези пернати!

РОМЕО

А като подушиш гъска на чужда трапеза, веднага тичаш да си гризнеш!

МЕРКУЦИО

Аз ще ти изгриза ухото за тази шега!

РОМЕО

Гъските пасат, а не гризат, и после, както виждаш, аз не съм пасъл трева, та да ти се оставя да ме гризеш!

МЕРКУЦИО

Прекалено са ти сочни подправките, знаеш ли?

РОМЕО

Какъвто гъсока — такъв и сока!

МЕРКУЦИО

Ум, който разтяга се във всяка посока! Като ярешка кожа — от два пръста до цял лакът!

РОМЕО

Разтегнат ум за разпуснат език!

МЕРКУЦИО

Че какво? Не е ли по-добре разпуснат език, отколкото подсмърчащ нос и мокри очи? Така те искам! Сега се вчовечи! Сега си пак старият Ромео! Огън и пламък, какъвто си беше! И слава Богу, защото влюбеният прилича на луд шут, който тича насам-натам с изплезен език и търси дупка, за да си скрие хлопката в нея!

БЕНВОЛИО

Стига толкова! Прекъсвай!

МЕРКУЦИО

Е, как ще прекъсвам? Тъкмо бях навлязъл в най-сладкото и изведнъж — стига!

БЕНВОЛИО

Защото ти, като го отпуснеш в тази област, край няма!

МЕРКУЦИО

Много се лъжеш. Там е лошото, че има. Де да нямаше! Аз, и без да ме прекъсваш, бях навлязъл достатъчно дълбоко в нея и се готвех да приключвам.

РОМЕО

Какво се вижда?

Влизат Дойката и Пиетро.

Платно на хоризонта!

МЕРКУЦИО

Две, две! Фуста и гащи!

ДОЙКАТА

Пиетро!

ПИЕТРО

Ето ме!

ДОЙКАТА

Ветрилото ми, Пиетро!

МЕРКУЦИО

Дай й го да се скрие зад него, Пиетро! По-добре ветрилото, отколкото мутрилото!

ДОЙКАТА

Добро утро, господа!

МЕРКУЦИО

Вече е обяд, прекрасна мадам!

ДОЙКАТА

Как обяд?

МЕРКУЦИО

Ами да — мръсният пръст на часовника е точно върху резката на пладнето.

ДОЙКАТА

Пфу, не ви е срам! Какъв човек сте вие!

РОМЕО

Един човек, благородна госпожо, за когото Бог е казал: „Ще го създам, да се посрамя сам!“

ДОЙКАТА

Честна дума, добре го рекохте — „да се посрами сам“!… Господа, дали някой от вас може да ми каже къде да намеря младия Ромео?

РОМЕО

Аз мога. Но боя се, че младият Ромео ще бъде по-стар, когато го намерите, отколкото е бил, когато сте го търсили. Аз съм най-младият от всички с това име. На ваше разположение по липса на по-лош!

ДОЙКАТА

Как само добре го рекохте!

РОМЕО

Значи тъй, а — лошото било добро! Как точно схваща! Голям ум, ей!

ДОЙКАТА

Ако вие сте Ромео, господине, бих искала да ви осведомя за нещо.

БЕНВОЛИО

Ще го отмъкне на някоя вечеря!

МЕРКУЦИО

Иска да го осведоми, сводницата му сводомска. Гоморът да я хване22! Дръж, дръж! Бау, бау, бау!

РОМЕО

Какъв дивеч си дигнал?

МЕРКУЦИО

Не знам какъв, но не е младо зайче. По-скоро ще е дърта дива коза, от тези, дето дори през пости могат да се ядат.

Пее.

РОМЕО

Ще ви настигна.

МЕРКУЦИО

Прощавайте, антична мадам!

Пее.

Излиза заедно с Бенволио.

ДОЙКАТА

Моля ви се, кой е този безсрамник, който си позволява такива невъзпитаности?

РОМЕО

Един господин, уважаема дойко, който много обича да слуша своя говор и може за една минута да каже повече, отколкото да чуе за цял месец.

ДОЙКАТА

Нека посмее да говори по мой адрес! Ще му дам да разбере на него и на двайсет такива като него даже и да са по-разтропани! И ако аз не мога, ще се намери кой да му запуши устата! Негодник! Той тия да ги говори на своите фльорци и на пройдохите от неговата си пасмина… А ти бе, стоиш тук като пън и търпиш всеки нехранимайко да си прави удоволствие с мен!

ПИЕТРО

Досега не съм видял нито един да си прави удоволствие с вас! Ако бях видял, щях веднага да измъкна шпагата си, честна дума! Аз съм не по-малко бърз в тази работа от всеки друг, стига да имам повод за свада и закон зад гърба.

ДОЙКАТА

Бог вижда, така съм нервена, че всичко по мен трепери! Негодник с негодник!… Моля ви се, господине, две думи! Както ви казах, младата ми господарка ме помоли да ви подиря. Туй, дето тя ми го заръча, аз ще ви го кажа, но първо да ви предупредя, че ако сте с възнамерение да й завъртите главата и, дето се вика, да я пратите в рая на глупачките, това, значи, ще бъде една много вулгарна постъпка от ваша страна. Защото госпожицата ни е младичка и затова, ако вие я мамите, това ще бъде, значи, много, лошо нещо спрямо една госпожица и некавалерийско от вас!

РОМЕО

Ти отнеси поздравите ми на своята госпожица и моя господарка. Кълна ти се, че…

ДОЙКАТА

О, как се радвам! Непременно ще й го предам точно както го казахте! Божичко, как ще подскочи от радост!

РОМЕО

Но какво ще й предадеш, като не си ме чула още?

ДОЙКАТА

Ще й предам, че съм чула как вие се заклехте, и това е много благородническо според моето мнение.

РОМЕО

Добре. Кажи й да намери начин

на изповед да иде след обяд.

В килията на брат Лоренцо бързо

ще бъде опростена и венчана.

Това е за труда ти.

ДОЙКАТА

Не, недейте!

Не, ни стотинка!

РОМЕО

Дръж, като ти дават!

ДОЙКАТА

Днес след обяд? Ще дойде непременно!

РОМЕО

Постой! Зад манастирската стена

слугата ми след час ще те намери

и стълба от въже ще ти даде.

Със нейна помощ аз — щастлив моряк —

ще се кача таз нощ догоре чак

по мачтата на висшето блаженство!

Бъди ни предана и аз ще зная

да те възнаградя. И отнеси

привета ми на свойта господарка!

ДОЙКАТА

Да ви поживи Господ, господине!…

Но чакайте!

РОМЕО

Какво?

ДОЙКАТА

Тоз ваш слуга…

Нали се казва: „Тайна между двама

е тайна, щом единия го няма.“

РОМЕО

Слугата ми е гроб, бъди спокойна!

ДОЙКАТА

Добре тогава. Ама ще знаете, господине, моята господарка е най-сладкото девойче на света! Когато беше едно такова бъбриво дребосъче… Около нея се върти един благородник, господин Парис му е името; та той си точи зъбите за нея, ама тя, милинката, като го погледне, сякаш вижда жаба, честен кръст, пъпчива жаба! Аз понякога, нарочно, за да я ядосам, й викам, че този Парис е точно за нея, ама — гръм да ме порази, ако лъжа! — тя става бяла като най-бялото платно от цялата световна вселена!… Розмарин и Ромео нали се пишат със същата буква?

РОМЕО

Да, дойко. И двете с „р“. Само че „розмарин“ се пише с малко „р“, а „Ромео“ е с голямо отпред.

ДОЙКАТА

Ах вие, смешник! „С голямо отпред?“ Не, не беше с „р“. „Р-р-р!“ — това е кучешка буква. С друго почваше, знам. А тя измисли едни такива пуетични думички за вас и розмарина, че драго да ви стане да ги чуете!…

РОМЕО

Поздрави я от мене!

ДОЙКАТА

Непременно!

Ромео излиза.

Пиетро!

ПИЕТРО

Ето ме!

ДОЙКАТА

Пред мен и тръгвай!

Излизат.

Пета сцена

В градината на Капулети.

Влиза. Жулиета.

ЖУЛИЕТА

Когато тръгваше, удари девет,

а обеща, че щяла да се бави

по-малко и от час! А може би

не го е срещнала? Не е възможно!

Не, тя се тътри като… Боже мой!

Носителки на вестите сърдечни

би трябвало да бъдат наште мисли,

далеч по-бързи от лъчите златни,

които пъдят утринните сенки

по хълмовете! Та нали затуй

във колесницата на любовта

запрегнати са бързи гълъбици,

нали затуй по-вихрени от вихър

са леките крилца на Купидон!

На, слънцето достигна до превала

на дневния си път. Три дълги часа —

от девет до дванайсет, — а я няма!

Да беше с млада кръв и млади чувства,

тя би хвърчала като лека топка,

подхвърлена от моите слова

и върната от неговите! Ах,

тъй бавни са и мудни тези дърти,

че някои изглеждат вече мъртви!

Влизат Дойката и Пиетро.

О, слава Богу! Сладка дойко, казвай!

Видя ли го?… Кажи му да излезе!

ДОЙКАТА

Излез и чакай пред вратата, Пиетро!

Пиетро излиза.

ЖУЛИЕТА

Е, дойчице? Но ти изглеждаш мрачна

Печал ако ми носиш, облекчи я

със весел вид; ако ми носиш радост,

недей разваля музиката нежна

на новините си със тъжен лик!

ДОЙКАТА

Съвсем съм капнала! Да си почина!

Болят ме костите от туй търчане!

ЖУЛИЕТА

Разменям с тебе кости срещу вести!

Разказвай, мила! Миличка, разказвай!

ДОЙКАТА

Исусе, колко бърза! Е, потрай, де!

Не виждаш ли, че просто нямам дъх!

ЖУЛИЕТА

Как нямаш дъх, когато имаш дъх,

за да го кажеш! Думите, с които

отлагаш свойте вести, са по-дълги

от вестите, които с тях отлагаш!

Кажи: добри ли са или са лоши!

Подробностите остави за после!

Добри ли са, кажи, или не са?

ДОЙКАТА

Добре тогава. Хубав избор си направила, няма що! Не знаеш да избираш мъж, детето ми! Ромео! Намерила кого! Не е за теб той! Може на лице да е по-красив от останалите, но пък краката му са по-стройни, отколкото на всички други. А пък това ръцете му, раменете, тялото… просто не заслужават да се говори за тях, толкова са хубави. Не е кой знай колко учтив, що си е право, но че ще е кротък като агънце, това ти го гарантирам. Хайде, стига ти толкоз! Ей, да не сте обядвали вече?

ЖУЛИЕТА

Не сме, но всичко туй ми бе известно.

Какво за сватбата ти каза той?

ДОЙКАТА

О, Божичко, каква глава ме стяга!

Отвътре чука, сякаш ще се пръсне

на хиляди парчета! А пък кръста!

Ох, този пусти кръст! Не те е грях

така да ме разкарваш да си търся

смъртта по улиците! Старост! Старост!

ЖУЛИЕТА

Прости ми, дойчице, че те измъчих,

но разправи ми, мила, сладка, скъпа:

любимият ми, той какво ти каза?

ДОЙКАТА

Любимият ти, като млад човек — по всичко си личи — учтив, благороден, приятен, мил и положително добродетелен, ми каза… Къде е майка ти?

ЖУЛИЕТА

Къде е майка ми? Във къщи — где!

Но ти какви такива ги говориш?

Любимият ми, като млад човек

учтив и благороден, бил запитал

къде е майка ми?

ДОЙКАТА

О, майко свята!

Как кипва бързо! Сигурно това е

напарката за болните ми кости?

Добре тогава! Отсега нататък

сама върви при своя хубостник!

ЖУЛИЕТА

Ах, колко шум! Кажи, какво ти каза?

ДОЙКАТА

На изповед днес можеш ли да идеш?

ЖУЛИЕТА

Да, мога.

ДОЙКАТА

Тогаз върви оттук при брат Лоренцо.

Едно мъжле там чака да направи

от теб женичка. Ха, кръвта безсрамна

изби по бузите ти! Виж я само,

невинната, как в миг поруменя!

Върви към черквата! Пък аз ще ида

да взема една стълбичка. По нея

едно момченце ще се изкатери,

в едно гнезденце птиче да намери.

Днес аз ще мъкна тежките неща,

но ти ще носиш тежко през нощта

Отивам да си хапна. А пък ти

направо към килията лети!

ЖУЛИЕТА

И към мига, сънуван толкоз пъти!

Любима дойчице, благодаря ти!

Излизат.

Шеста сцена

Килията на Брат Лоренцо.

Влизат Брат Лоренцо и Ромео.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Дано небето освети с усмивка

тоз обред наш, та бъдещият ден

с печал за него да не ни плати!

РОМЕО

Дочул те Бог! Но даже и най-тежка

печал да дойде, няма да натегне

над радостта, с която ме изпълва

една минутка с моята любов!

Свържи ръцете ни със благослов,

пък нека прави с нас каквото ще

смъртта, убийцата на всяка обич,

нали ще съм изрекъл: „Тя е моя!“

БРАТ ЛОРЕНЦО

Тез бурни чувства имат бурен край.

Умират те в триумфа си върховен,

тъй както огън и барут загиват

в целувката си! Знаеш, че медът

поради свойта прекомерна сладост

най-бързо става гаден за небцето.

Люби със мярка! Стар закон това е:

по-кротката любов по-дълго трае.

Влиза Жулиета.

А, ето я и нея! Как танцуващ

е ходът й, като че ли не стъпва

по камъка! Да, влюбените могат

да яздят върху нишките въздушни,

лениво носени от синевата

на лятото! О, суета сърдечна,

как лека си и как недълговечна!

ЖУЛИЕТА

Добра ви вечер, мой духовни отче!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ромео за нас двама, дъще моя,

ще ти благодари.

ЖУЛИЕТА

Тогаз и нему

ще кажа „добър вечер“, да не би

да бъде в много благодарността му.

РОМЕО

О, Жулиета, ако твойта радост

прелива като моята и имаш

дар повече от мен да я опишеш,

то подслади с дъх нежен този въздух

и разкажи със говора си пеещ

за туй неописуемо блаженство,

което аз от теб и ти от мене

изпитваме сега един до друг!

ЖУЛИЕТА

Едно богато чувство се гордее

със свойта същност и не чувства нужда

от никакви слова. Бедняк е, който

знай бройката на своето богатство.

А моята любов е толкоз много,

че аз не бих могла да преброя

дори и половината от нея!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Вървете с мен, вървете с мен, за Бога!

Да ви оставя тук сами не мога.

Като ви гледам, нужно е по-бърже

светата наша църква да ви свърже!

Излизат.