Ромео и Жулиета (Трагедия)

Първа сцена

Площад.

Влизат Меркуцио, Бенволио, Паж и слуги.

БЕНВОЛИО

Меркуцио, да си вървим оттук!

Горещо е. Гъмжи от Капулети.

Ако се срещнем, ще избухне свада —

във тази жега лесно ври кръвта!

МЕРКУЦИО

Ти си от онези приятели, дето, щом влязат в кръчмата, плясват върху масата шпагата си и казват: „Дай Боже да не ми влезеш в работа!“, а още необърнали две чашки, вече са я обърнали срещу слугата за нищо и никакво и го гонят между масите. От тези, дето първо налитат, после питат!

БЕНВОЛИО

Кой, аз ли ти приличам на такъв?

МЕРКУЦИО

Хайде, хайде! Нали те знам — малко ти трябва, когато си кипнал, и още по-малко — за да кипнеш. Ти си един от най-избухливите младежи в цяла Италия. Просто рядко явление.

БЕНВОЛИО

Друго да има?

МЕРКУЦИО

Друго явление като тебе? Не! Защото, ако имаше две, вече нямаше да има нито едно; щяхте да сте се заклали взаимно! Ами че ти си готов да се сдавиш с първия срещнат, защото брадата му имала един косъм повече или по-малко от твоята! Готов си да извикаш на дуел някой, който яде кестени, само защото и твоите очи били кестеняви. Твоите очи! Те виждат причини за обиди, дето други не могат ги види. Главата ти е пълна с предлози, както яйцето е пълно със съдържание. А колко пъти са ти я чупили като яйце от много петльовско налитане! Не се ли сби с едного, задето се беше изкашлял и беше стреснал кучето ти, което дремеше на слънце? А кой нападна онзи шивач, защото се беше показал в новата си дреха преди Великден? А оня, другия, не искаше ли да го нанижеш, понеже беше нанизал стари панделки в новите си обувки? И тъкмо ти ще ме предпазваш от свади!

БЕНВОЛИО

Ако аз бях склонен към свадите като теб, бих си написал завещанието с валидност за час и четвърт!

МЕРКУЦИО

И кому би завещал безценната си глупост?

Влизат Тибалт и други.

БЕНВОЛИО

Залагам главата си, Капулетите идат!

МЕРКУЦИО

Залагам краката си, не мърдам оттук!

ТИБАЛТ

Вървете с мен! Ще ги запитам нещо…

Здравейте, господа! Две думи само.

МЕРКУЦИО

Две думи само? Защо не прибавите към тях още нещо. Нека бъдат две думи и един удар!

ТИБАЛТ

Стига да искате, господине! Само ми дайте причина!

МЕРКУЦИО

Защо трябва да ви я давам аз? Не смеете ли да си я вземете сам?

ТИБАЛТ

Меркуцио, вие се въртите в кръга на Ромео…

МЕРКУЦИО

Аз се въртя в кръг? Ти за акробати ли ни взимаш? Или за пътуващи музиканти? Ако е така, музиката ни ще подраска ухото ти. Ето моя лък, ето нещо, което ще те накара да потанцуваш! Виж го ти, въртял съм се в кръг!

БЕНВОЛИО

Прекъсвайте таз свада сред площада!

Или да идем настрана, или

да се разделяме! Очи ни гледат!

МЕРКУЦИО

Очи защо са — нека гледат! Ха!

За чуждо удоволствие не мърдам!

Влиза Ромео.

ТИБАЛТ

Пътувай! Ей го моето момче!

МЕРКУЦИО

Момче ще ти е той, щом облече

ливреята ти! Виж, ако ти трябва

да те изпрати в рая, честна дума,

той ще ти каже, че е твой слуга!

ТИБАЛТ

Ромео, обичта, която чувствам,

като те видя, не допуска друго

название за теб освен „подлец“!

РОМЕО

Тибалт, причината, която имам,

да те обичам, усмирява в мен

гнева, уместен при такава дума.

Не съм подлец. Не ме познаваш. Сбогом!

ТИБАЛТ

Обидата не се измива с думи!

Хлапе, обръщай се и шпага вън!

РОМЕО

Тибалт, не помня да съм те обидил.

Към теб, кълна се, ме изпълва обич,

в която ти едва ли ще повярваш,

преди да чуеш нейната причина.

Затуй те моля, драги Капулети —

чието име не ценя по-ниско

от туй на моя род, — не се гневи!

МЕРКУЦИО

О, срамно, подло, хрисимо покорство!

Едно „стокато“ ще го изличи!

Измъква шпага.

Страшилище за мишките, насам!

Кураж, Тибалт!

ТИБАЛТ

Какво от мене искаш?

МЕРКУЦИО

Дребна работа, ваше величество, кралю на мачките! Само един от деветте ви живота. Ще си поиграя с него като котка с мишка, а после, според това как се държите, може и да ви избия от тялото останалите осем. Ще издърпаш ли шпагата си за ушлетата й? Побързай, че може, преди да си я измъкнал, моята да свирне край твоите уши!

ТИБАЛТ

На твоите услуги!

Измъква шпага.

РОМЕО

Меркуцио, скрий шпагата си!

МЕРКУЦИО

Хайде!

Започвайте! „Пасадото“-то е ваше!

РОМЕО

Бенволио, измъквай шпага! Бързо!

Да ги заставим да се разделят!

Меркуцио, Тибалт, позор и срам!

Спомнете си забраната на княза!

Тибалт, недей! Меркуцио!

Тибалт пробожда Меркуцио изпод ръката на Ромео.

ЕДИН ОТ КАПУЛЕТИТЕ

Тибалт, изчезвай!

Тибалт избягва заедно с другите Капулети.

МЕРКУЦИО

Дявол да ги вземе

и двете ви семейства! Аз съм свършен!

А оня се измъкна тъй, без нищо?

РОМЕО

Ранен ли си, Меркуцио?

МЕРКУЦИО

Тук малко.

Одраскване. Одраска ме котакът.

Но ще ми стигне. Пажът ми къде е?

Магаре, тичай бързо за хирург!

Пажът излиза.

РОМЕО

Не се страхувай! Раната няма да е тежка.

МЕРКУЦИО

Разбира се. Не е дълбока като кладенец, нито широка като черковна врата. Но и такава ми стига. Ще ми свърши работа. Потърсете ме утре и ще намерите бъбривия Меркуцио мълчалив като гроб. Вече съм подреден за оня свят, честна дума! По дяволите двете ви семейства! Да пукне макар това куче, тоя плъх, тоя котарак, който ме одраска така! Самохвалко, негодник, мръсник, който се бие като по книга! А ти за какъв дявол се завря между двама ни? Той ме мушна изпод ръката ти!

РОМЕО

Аз исках да ви разтърва!

МЕРКУЦИО

Бенволио, води ме в някой дом!

Крепи ме, че ще падна! Ах, мръсника!

По дяволите двете ви семейства!

Те ме превърнаха в добра храна

за червеите! Двете ви семейства!…

Излиза заедно с Бенволио.

РОМЕО

Заради мен получи смъртна рана

приятелят ми, сродникът на княза,

а аз мълчах със име, опетнено

от оскърблението на Тибалт;

Тибалт, с когото сме от час роднини!

О, сладка Жулиета, ти размекна

любимия си, твоят чар отвърна

закалката на мъжкия ми дух!

Влиза отново Бенволио.

БЕНВОЛИО

Ромео, о, Ромео, страшна вест!

Меркуцио е мъртъв! Възкачи се

по облачните стъпала духът му,

тъй преждевременно презрял земята!

РОМЕО

Туй черно утро черни дни чертай.

Начало то е на печален край.

Влиза отново Тибалт.

БЕНВОЛИО

Тибалт се връща!

РОМЕО

С тържествуващ вид,

а там Меркуцио лежи убит!

Върви си в небесата, кротък нрав!

Водач бъди ми, огнедишащ гняв!…

Тибалт, вземи си думата „подлец“,

с която ме нарече преди малко!

Душата на Меркуцио витае

все още над главите ни; тя чака,

за да пътува заедно със твойта!

Ти или аз! Един от нас ще трябва

да тръгне с него!

ТИБАЛТ

Ти си му приятел —

ти ще вървиш!

РОМЕО

Това ще каже кой!

Сражават се. Тибалт пада.

БЕНВОЛИО

Ромео, идат хора! Той е мъртъв!

Не стой като вкопан! Ако те хванат,

присъдата на княза ще е смърт!

Не стой така, ти казвам! Бягай, бягай!

РОМЕО

О, аз съм шут в ръцете на Съдбата!

БЕНВОЛИО

Все още тук? Ще бягаш или не?

Ромео излиза.

Влизат Граждани.

ГРАЖДАНИ

Къде е този, който е убил

Меркуцио? Тибалт? Къде е той?

БЕНВОЛИО

Пред вас. Това е вашият Тибалт!

ГРАЖДАНИН

Задържам ви във името на княза!

Ще отговаряте за тази кръв!

Влизат Князът, Монтеки, Капулети, Синьора Монтеки, Синьора Капулети и други.

КНЯЗЪТ

Отново свада? Кой е почнал пръв?

БЕНВОЛИО

Аз мога да разкажа, княже мой,

злочестия развой на този бой.

Пред вас е тоз, от чийто бяс загина

Меркуцио, добрият ви роднина,

Тибалт на име. Него пък, уви,

във равен бой Ромео умъртви.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Тибалт! Тибалт! Мой племеннико скъп!

Съпруже! Братов синко! Черна скръб!

О, княже справедлив, пред твоя съд

за тази кръв кръв трябва да внесат

Монтеките! О, племеннико мой!

КНЯЗЪТ

Бенволио, свидетелствувай: кой

разпали тази кървава кавга?

БЕНВОЛИО

Тибалт, мъртвешки сън заспал сега.

Ръката на Ромео го срази,

но преди туй устата на Ромео

не малко стори, за да му припомни

нищожността на пламналата свада

и вашето високо недоволство

от тези сблъсквания. Всичко туй,

макар изречено със кротък глас,

благ поглед и препънато коляно,

уви, не спря Тибалтовата ярост

и той насочи острата стомана

в гърдите на Меркуцио. И ето,

нападнатият, не по-малко огнен,

изтегля срещу шпагата му шпага

и отклонил презрително смъртта

с една ръка, със другата я връща

обратно на Тибалт, чиято ловкост

спасява го по чудо. „Стойте! Спрете“ —

отчаяно извика им Ромео

и със ръка, по-бърза от езика,

им блъсна остриетата надолу

и между тях се втурна. Ала в миг

един изпълнен с гняв Тибалтов удар,

изпод ръката му, срази живота

на храбрия Меркуцио. Тибалт

побягна, но след малко пак се върна

към зажаднелия за мъст Ромео

и като две светкавици те двама

се оплетоха във битка. И додето

измъкна шпага, да ги разтърва,

безстрашният Тибалт бе вече мъртъв,

а пък Ромео — впуснал се да бяга.

Ако ви лъжа, да умра веднага!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

И той е от проклетия им род —

на кръвна обич тази реч е плод!

За да убият моя братов син,

те двайсет са били, а той — един!

За неговата смърт аз моля, княже,

убиецът със смърт да се накаже!

КНЯЗЪТ

Ала убитият убил е пръв,

а кой ще плаща тази първа кръв?

МОНТЕКИ

Не моят син! Меркуцио и той

другари бяха. За другаря свой

Ромео е отнел онуй, което

и по закона би било отнето —

живота на Тибалт!

КНЯЗЪТ

Затуй тозчас

изгнан да бъде го осъждам аз!

Дотам достигна дивата ви стръв,

че да пролее моя сродна кръв,

но ще ви струва тя такава глоба,

че вий ще я запомните до гроба!

И без молби! Ще бъдат празен звук

Ромео да се маха вън оттук,

че след часа, във който бъде хванат

не много часове ще му останат!

Трупа вдигнете! Указът ми строг

да се изпълни в еднодневен срок!

Съдът, простил убиеца, убива

и милостта му е немилостива.

Излизат.

Втора сцена

Градината на Капулети.

Влиза Жулиета.

ЖУЛИЕТА

Препускайте по-бързо, огнегриви

коне на Феб23! Ако ви беше шибнал

синът му Фаетон24, ленивци, щяхте

да се прибирате на запад вече,

довлекли подир себе си нощта!

О, нощ, съюзнице на любовта,

простри завесата си пред окото

на пътника случаен, за да може

Ромео, несъзрян и неодуман,

да скочи — жарък — в моите ръце!

Любовниците знаят да отслужват

вълшебния си обред, осветени

от собствената своя красота;

а и на сляпата любов подхождаш

най-много ти. Ела, о, скромна нощ,

ела, пазачко строга, в черна дреха,

и научи ме как се губи тази

печелеща игра, в която залог

са две невинности! Във своя мрак,

като с качулка за соколче25, скрий ти

таз пърхаща по бузите ми, още

немирна кръв, дордето осмелея

и всичко в любовта за мене стане

най-скромна чистота! Ела, о, нощ!

Ела, Ромео мой! Ела, мой ден

сред тъмна нощ, защото, знам, ще светиш

върху крилете на нощта, по-бял

от утрин сняг върху крило на гарван!

Ела, гальовна, сладка, смугла нощ!

Ела по-бързо и донес ми моя

любим Ромео! А като умре,

на ситнички парченца разпилей го

и той небето ти ще озвезди

така, че всичко живо ще се влюби

във тебе, дивна нощ, и ще престане

да тачи заслепяващото слънце!

Дворец си купих — гледам го отвън.

Той купи мене — има ме насън!

О, този муден ден се точи бавно

като нощта пред празника, на който

детенцето най-сетне ще излезе

във новите си дрешки!… Ей я, иде!

Влиза Дойката с въжена стълба.

Тя връща се от него, а пък който

случайно каже името „Ромео“,

за мен е сладкогласен като ангел!…

Е, казвай, какво ново! Какво носиш?

Въжето ли?

ДОЙКАТА (хвърля стълбата на земята)

Да, да, въже за него!

ЖУЛИЕТА

О, Боже! Какво има? Защо кършиш

ръцете си?

ДОЙКАТА

Горкият! Мъртъв! Мъртъв!

Загубени сме, миличка! О, Боже!

Намушкан, умъртвен, убит, издъхнал!

ЖУЛИЕТА

Нима небето може тъй да мрази?

ДОЙКАТА

Небето — не, но твоят мил Ромео,

той може! О, Ромео! О, Ромео!

Кой би си го представил! Как можа!

ЖУЛИЕТА

Защо ме мъчиш, дяволицо дърта!

От изтезание като това

би изревал и пъкълът! Ромео

се е самоубил? Добре ли чух?

Речеш ли „да“, в миг моята звезда

във мрака ще потъне без следа,

защото всички тез „вражда“, „межда“,

„вреда“, „беда“ са до едно чада

на твойто „да“! Не ме мъчи поне!

Умрял ли е? Отвръщай с „да“ и „не“!

Два къси звука, а за мен от тях

зависят скръб и радост, плач и смях!

ДОЙКАТА

Видях му раната! Със тез очи!

Без докачение, ей тука точно!

Труп! Мъртъв труп! Бял, бял като платно!

И целият в съсиреци и кърви!

Като го зърнах, и ми причерня!

ЖУЛИЕТА

О, спри, сърце, внезапно обедняло

до просешка тояга! Във тъмница,

очи, загубили лъча си скъп!

О, да умра! Любима до любим,

на общия ковчег да натежим!

ДОЙКАТА

Тибалт! Тибалт! О, моят пръв любимец!

Възпитан! Благороден! Ах, защо ли

останах жива, мъртъв да те зърна!

ЖУЛИЕТА

Каква е тази бърканица твоя?

Убити са Ромео и Тибалт?

Безценният ми братовчед и още

по-ценният ми мъж? Тръба Господня,

тръби тогава края на света!

Щом те са мъртви, кой ще е останал?

ДОЙКАТА

Тибалт е мъртъв! А Ромео — пратен

в изгнание. Защото той убил е

нещастния Тибалт!

ЖУЛИЕТА

Какво? Ромео

да е пролял Тибалтовата кръв?

ДОЙКАТА

Пролял и още как! Да, той! Той точно!

ЖУЛИЕТА

О, зъб на зла змия зад цъфнал храст!

Ужасен дракон в златна пещера!

Злодей чаровен! Адски херувим!

Овчица с вълчи зъби! Хищен ястреб

с пера на гълъб! Всичко най-презряно

под облика на всичко най-красиво!

Какъв изглеждаше — какъв си бил!

почтен подлец! Светец със пъклен дух!

С какво ще пълниш ада си, природо,

щом дяволските духове заселваш

във рая на такава дивна плът?

Кога тъй грозно слово е било

обвито в тъй изящна подвързия?

Как може подлостта да обитава

такъв дворец?

ДОЙКАТА

В мъжете не търси

ни чест, ни съвест! Всички до един са

двуличници, измамници, лъжци!

Къде е моят Пиетро? Дай да сръбна!

Ох, тези скърби ще ме състарят!

Позор и срам за твоя хубостник!

ЖУЛИЕТА

Да ти излезе пришка на езика!

Съпругът ми не е роден за срам.

Срамът срамува се да се покаже

върху челото му, защото то е

престол, на който би могла да бъде

миропомазана честта, едничка

кралица на вселената! И аз,

див звяр, охулих го!

ДОЙКАТА

Добре, хвали

човека, който е за теб убиец

на братовчед ти!

ЖУЛИЕТА

А какво? Да черня

човека, който е за мен съпруг

пред Бога и света? О, господарю,

кой бедното ти име ще погали,

щом аз, жена ти, го разкъсах тъй

три часа подир сватбата? Защо,

кръвнико, си погубил братовчед ми?

Но той, кръвникът, би погубил теб!

Къде сте рукнали, сълзи-глупачки!

Назад към своите извори! Вий дан сте

на мъката — защо сте се завтекли

към радостта ми? Жив е моят мъж,

когото братовчед ми би убил;

и мъртъв — братовчед ми, който би

убил мъжа ми. Значи, всичко в ред е.

Защо тогава плача? Помня, помня!

По-зла от новината за Тибалт

една-едничка дума ме уби!

О, как бих искала да я забравя,

но тя впечатана е в паметта ми,

подобно пъклен грях във гузна съвест:

„Тибалт е мъртъв, а Ромео — пратен

в изгнание!“ „В изгнание“ — туй само

„в изгнание“ в изгнание изпраща

смъртта на десет хиляди Тибалта!

Тибалтовата смърт ми би донесла

сама не малко скръб, а ако трябва

една беда да иде непременно

с приятелки, за да не й е скучно,

защо подир това „Тибалт е мъртъв“

тя не прибави: „и баща ти също“,

или: „и майка ти“, или направо:

„родителите ти“ — макар и тежка,

туй би била обикновена скръб.

Но след „Тибалт“ това: „Ромео — пратен

в изгнание“ като засада подла,

изскочила и покосила в миг

баща ми, майка ми, Тибалт, Ромео

и Жулиета, всички с един залп!

„Ромео във изгнание“ — о, има

безкрайна гибел, смърт неизброима

във тези думи! Думи нямам аз

такава скръб да изразя на глас!

Къде е татко? Майка ми къде е?

ДОЙКАТА

Където целият ви род жалее

нещастния Тибалт. Да идем там!

ЖУЛИЕТА

Сама върви и с плач трупа му мий!

Като останете без сълзи вий,

все още сълзи аз безкрай ще роня,

защото все в прокуда ще е оня,

когото ще очаквам всеки ден!…

Въже, измами той и теб, и мен:

любовен път от тебе не направи,

а мен вдовица девствена остави!…

Отнес го в стаята ми! Да вървим!

Смъртта ще е за мен жених любим!

ДОЙКАТА

Върви си в стаята! Ще ти докарам

таз нощ Ромео! Да те утеши!

Не чуваш ли? Ще дойде! Той сега е

при брат Лоренцо, тоя твой съпруг!

ЖУЛИЕТА

Да, дай му този пръстен и да знае,

че чакам го за сетно сбогом тук!

Излизат.

Трета сцена

В килията на брат Лоренцо.

Влиза Брат Лоренцо.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Излез, излез, уплашени човече!…

Скръбта се влюби в чара ти, Ромео,

нещастието се венча за теб!

Влиза Ромео.

РОМЕО

Разказвай, отче! Казвай: на какво

осъден съм? Каква злина незнайна

подава ми ръка за запознанство?

БРАТ ЛОРЕНЦО

Да, ти премного се сдружи с бедите.

Съдът на княза каза свойта дума.

РОМЕО

И ме изпраща пред съда на Бога?

БРАТ ЛОРЕНЦО

По-мека е присъдата, която

изрече той: изгнание, не смърт.

РОМЕО

Изгнание? Смили се! „Смърт“ кажи!

Изгнанието е за мен по-страшно,

о, сто пъти по-страшно от смъртта!

Изгнание! Това не казвай само!

БРАТ ЛОРЕНЦО

В изгнание, но само от Верона,

а този свят е пъстър и широк!

РОМЕО

О, не! Извън Верона няма свят,

а само скръб, чистилище и ад!

„Изгнание от този град“ — туй значи

„изгнание от този свят“, или

друг начин да се каже „смърт“. С туй свое

„изгнан си“ ти главата ми отсичаш

със златна брадва, радостно усмихнат

на удара й, който ме убива!

БРАТ ЛОРЕНЦО

О, смъртен грях! О, зла неблагодарност!

За твоето деяние законът

предвижда смърт; но благият ни княз

направи изключение от него

и замени с изгнание смъртта,

а ти, слепец, не виждаш милостта му!

РОМЕО

Мъчение — каква ти милост! Дето

е Жулиета, там за мен е раят,

и в него има право да живее

и да я вижда всяко куче, котка,

нищожна мишка; а Ромео — не!

На по-голяма почит са мухите,

които се роят край всяка мърша,

отколкото Ромео. Да, те могат

да кацат върху бялото вълшебство

на нейната ръка и да крадат

нектара свят на скромните й устни,

които сякаш двойно руменеят

от свян, че се целуват една друга!

Мухите могат, а Ромео — не!

Ромео е в изгнание. Мухата

върти се покрай нея, а пък мене

ме гонят, както гони се муха!

Изгнан съм аз, а пък мухите имат

свободен достъп във града! И казваш,

изгнание и смърт не са едно?

О, нямаше ли ти по-меко средство

да ме убиеш — остър нож, отрова —

освен това „в изгнание“? Таз дума

и в ада срещат с вой! Ах, как можа

ти, божият служител, мой учител,

наставник, изповедник, утешител,

да ме разкъсаш с грозния й звук!

„В изгнание!“

БРАТ ЛОРЕНЦО

Стой! Чуй ме, луди момко!

РОМЕО

„В изгнание“ — пак туй ще кажеш, зная!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Не, като лек за него ще ти дам

на злите мъки сладостното мляко,

което философия зовем.

В изгнание ти с нея…

РОМЕО

Ето пак

„в изгнание“! По дявола! Дали

таз твоя философия ще може

да ми направи нова Жулиета,

да отмени съда или града

да пренесе в изгнание със мене?

Като не може, дръж си я за теб!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Изглежда, лудите са без уши!

РОМЕО

Когато здравите са без очи!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Не мога ли все пак да поговоря

за твойто положение?

РОМЕО

Не можеш!

За да говориш, трябва да го чувстваш.

Да беше млад и влюбен в Жулиета,

и току-що венчан, да бе убил

роднината й; и да те изпращат,

пламтящ от страст, в изгнание — тогава

могъл би да говориш и да скубеш

косите си и, проснат на земята —

така! — за гроба си да взимаш мярка!

Чука се.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ромео, ставай! Някой чука! Скрий се!

РОМЕО

Не, никога! Освен ако мъглата

на моите въздишки ме закрие!

Чука се.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Чуй, чукат!… Кой е?… Вдигай се, Ромео!

Ромео, ще те хванат!… Ида!… Ставай!

Чука се.

Върви в читалнята ми!… Ида!… Боже,

какви детинщини!… Минутка само!

Чука се.

Кой чука толкова? Какво ви трябва?

ДОЙКАТА (отвън)

Пуснете ме! Дошла съм по поръка

на мойта господарка Жулиета!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Добре дошла тогаз!

Влиза Дойката.

ДОЙКАТА

Кажете, отче,

Ромео де е? Де е господарят

на господарката ми?

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ей го, проснат,

пиян от своите собствени сълзи.

ДОЙКАТА

Тогава той със нея се покрива

така във всичкото, че ще й влезе

във положението и ще дойде!

О, сродна мъка! Сходство на скръбта!

И тя, горката, също като него

реве и хълца, хълца и реве!…

Вдигнете се! И дръжте се по-твърдо!

Какъв омекнал! Може ли чак толкоз!

Не бива мъж да спада изведнъж

пред трудността, така де!

РОМЕО (става)

Дойко, дойко!

ДОЙКАТА

Недейте! Всички ще отдъхнем в гроба!

РОМЕО

За Жулиета ли приказваш ти?

Как тя посрещна станалото? Казвай:

не ме ли смята загрубял убиец,

задето радостта ни опетних

със кръв за нея сродна? Как е? Где е?

Какво невестата ми тайна казва

за нашата разкъсана любов?

ДОЙКАТА

Какво ще каже! Плаче, та се къса —

в постелята се тръшка, скача пак,

пищи: „Тибалт!“ и после с вик: „Ромео!“

се просва възнак!

РОМЕО

Сякаш това име,

изстреляно от смъртоносна цев,

я е убило, както този, който

нарича се с туй име, и уби

роднината! Кажи ми, отче мой,

кажи ми, във коя презряна част

на тялото ми обитава туй

злокобно име, за да го измъкна

от крепостта му!

Измъква шпагата си.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Какво си ти? На вид изглеждаш мъж,

но си плачлив като жена, а буйстваш

със дивото безумие на звяр!

Приличаш и на трите, а това

е неприлично и не ти прилича!

Учудваш ме! Кълна се в своя орден,

че смятах те за по-благоразумен!

Не стига че уби Тибалт, сега

посягаш и на себе си и с туй

желаеш да убиеш и жената,

живееща единствено чрез тебе!

Въставаш срещу род, земя, небе,

щом — рожба и на трите — се опитваш

да разрушиш единството им в теб!

Позор и срам! От тях ти надарен си

най-щедро с красота, любов и ум,

но като стар лихварин ги използваш

по начин, който знай, не прави чест

на тези красота, любов и ум!

Ти красотата си превръщаш в кукла

от мъртъв восък, като тъй отнемаш

от нея качествата на мъжа;

клетвопрестъпна става любовта ти,

като убиваш крехката онази,

която се закле да любиш нежно;

умът ти, най-подир, венецът, който

краси любов и красота, избухва,

зле ползван, във ръцете ти подобно

барутница на неумел войник

и ти загиваш, сине мой, разкъсан

от своето оръжие! Стани!

Стани, човече! Твойта Жулиета

е жива, а за нея преди малко

ти бе умрял от страх. Върви ти, значи!

Тибалт те диреше да те убие,

но ти уби го. Значи, пак върви ти!

Законът, който готвеше ти смърт,

смекчи сърцето си. Върви ти пак!

Цял дъжд от щастие над теб се сипе,

съдбата те ухажва, пременена

в най-скъпите си дрехи, а пък ти

се цупиш като глезена девойка

и бягаш от късмета си! Пази се,

такива като теб завършват зле!

Качи се, както казахте си днеска,

във стаята на своята жена

и утеши я! Само че внимавай,

да не поставят стражата, преди

да си излязъл от града, защото,

преварят ли те, няма да достигнеш

до Мантуа. Когато бъдеш там,

ще потърпиш, додето разгласим

женитбата ви, усмирим враждата,

измолим милосърдие от княза

и те извикаме да се завърнеш

със радост многократно по-голяма

от мъката, с която заминаваш!…

Ти, жено, тръгвай! Нека Жулиета

направи тъй, че всички да си легнат

по-рано днес — скръбта ще ги приспи.

Ромео ще пристигне, тъй кажи й.

ДОЙКАТА

О, Боже, бих стояла цяла нощ

да слушам мъдрости! Голямо нещо

е туй, учеността!… Ще кажа, значи,

на господарката да ви очаква.

РОМЕО

Кажи й! И кажи й, че готов съм

да чуя справедливия й съд.

Дойката тръгва и пак се връща.

ДОЙКАТА

Уф, старост! Този пръстен е от нея.

Вземете го! И не губете време!

Излиза.

РОМЕО

С каква надежда този дар ме огрява!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Върви! На добър път! Повтарям: трябва

таз вечер преди стражата да бъдеш

извън града или пък утре рано

да се измъкнеш преоблечен. Тръгвай!

Докато чакаш в Мантуа, по твоя

прислужник ще ти съобщавам всичко,

което става тук! На добър час!

Е, хайде! Дай ръка, че става късно!

РОМЕО

Цял час тъй аз стоял бих на колене,

ако не бе едно небе пред мене!

Прощавай, отче!

Излиза.

Четвърта сцена

Стая в дома на Капулети.

Влизат Капулети, Синьора Капулети и Парис.

КАПУЛЕТИ

Такава завъртя ни, драги графе,

че нямах случай да говоря с нея.

Те много се обичаха с Тибалт.

А пък и аз обичах го. Съдба!

Какво да правиш, всички ний сме смъртни.

Сега е късно. Легнала е вече.

Признавам, че ако не бяхте вие,

и аз да съм в леглото си от час.

ПАРИС

Да, да, додява, който се годява

в жалейни дни. Синьора, лека нощ!

И поздравете дъщеря си!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

С радост.

А утре сутрин ще говоря с нея.

Сега се е затворила в скръбта си.

КАПУЛЕТИ

Но аз, мой графе, отсега ще дръзна

да ви предложа нейната любов.

Тя волята ми няма да пречупи.

Аз вярвам в туй! Какво ти вярвам — знам го!

Жена, преди да легнеш, навести я

във стаята й — нека чуе вече

за любовта на драгия ни Парис

и затова, че — слушаш ли ме? — в сряда…

Но чакай! Днес какво сме?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Понеделник.

КАПУЛЕТИ

Как? Понеделник? Хм, тогава сряда

е малко рано. Нека е четвъртък.

В четвъртък, значи, тя ще се венчае

за скъпия ни граф. А вие, синко,

готов ли сте? Или да поотложим?

Ще бъде скромно. Само между свои.

Защото, ако вдигнем шумна сватба

тъй скоро след Тибалтовата смърт,

ще кажат, че не тачим паметта

на сродника си. Половин дузина

поканени и толкоз. Във четвъртък.

Какво ще кажете?

ПАРИС

О, само туй, че

бих искал тоз четвъртък да е утре!

КАПУЛЕТИ

Тогава тръгвайте! Четвъртък, значи…

Ти, жено, говори със Жулиета,

преди да легнеш, и я подготви

за предстоящия й сватбен ден.

Доскоро, графе!… Запалете свещи

във стаята ми! Толкова е късно,

че още малко и ще стане рано!

Спокойна нощ!

Излизат.

Пета сцена

В градината на Капулети.

Горе на прозореца се показват Ромео и Жулиета.

ЖУЛИЕТА

Нима си тръгваш? Има още време

до утрото! Не беше чучулига,

а славей, вярвай, славей туй, което

прониза боязливия ти слух.

Той пее нощем в клонките на нара.

Повярвай, беше славей, мили мой!

РОМЕО

Не, беше чучулигата. Така

звъни вестителката на зората.

Не беше славей. Погледни, любов,

как злобните лъчи поръбват вече

редеещите облаци на изток.

Нощта гаси свещите си и, румен,

денят наднича, вдигнал се на пръсти,

зад планините. Трябва да вървя.

Смърт чака ме, ако остана тук!

ЖУЛИЕТА

Не, туй не е денят. Това е друг,

отделен плам, от слънцето излъхнат,

да те предшества като факлоносец

във пътя ти към Мантуа таз нощ.

Затуй не бързай! Имаш много време!

РОМЕО

Така да бъде! Нека смърт ме вземе!

Щастлив я чакам, щом я искаш ти!

Оназ дрезгавина не е окото

на утрото, а някакъв отблясък

от лунния светлик; тоз вик в небето

чуй! Чу ли го? — не е от чучулига,

не, то е славей. Нека той възслави

смъртта, която е добре дошла!…

Да си побъбрим, ангел мой, ела!

Какво ти е? Денят е тъй далече!

ЖУЛИЕТА

Не е! Не е! Върви си! Ден е вече!

И чучулига зла е туй, което

с нестройни крясъци дере небето!

Уж сладкопойна, а какво горчиво

страдание ни носи песента й!

Очи със жабата била сменила26 —

да беше разменила и гласа си,

понеже той със своя утрин звук

жестоко ни дели един от друг!

Върви, върви, любими! Вече съмва!

РОМЕО

За други съмва, а за нас се стъмва!

Влиза — откъм стаята — Дойката.

ДОЙКАТА

Жулиета! Ей, Жулиета?

ЖУЛИЕТА

Какво има?

ДОЙКАТА

След малко майка ти ще бъде тук!

Навън е светло! Миличка, внимавай!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

Тогава: ден, ела! Живот, прощавай!

РОМЕО

Една целувка и се спускам, мила!

ЖУЛИЕТА

И тъй да ме напуснеш имаш сила,

о, мой любовнико, съпруже мой!

Пиши ми всеки ден от всеки час!

Да, тъй го казвам, тъй като без тебе

в минутката ще има много дни!

По тази сметка аз ще съм старица,

когато се завърнеш!

РОМЕО

Сбогом, скъпа!

При всеки сгоден случай занапред

от мен ще имаш вести и привет!

ЖУЛИЕТА

Ах, вярваш ли, че ще се видим пак?

РОМЕО

Разбира се! И някой ден с усмивка

ще си припомняме за тези сълзи.

ЖУЛИЕТА

О, Господи! Предчувствувам беда!

Като те гледам в тъмното там долу,

приличаш на мъртвец във черен гроб!

Изглеждаш ли ми тъй или си бледен?

РОМЕО

И ти си бледна. Мъката ни пие,

затуй приличаме на мъртви ние.

Прощавай!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

Съдба, наричат те непостоянна —

защо тогава постоянно мъчиш

тоз, който ми се кле във постоянство?

Бъди непостоянна и когато

при тебе постои ден-два, пусни го

за постоянно тук!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ (отвън)

Не спиш ли, дъще?

ЖУЛИЕТА

Кой вика? Боже! Майка ми! Дали

не си е още легнала, или

е вече станала? Защо ли иде?

Влиза Синьора Капулети.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Какво ти има, дъще?

ЖУЛИЕТА

Зле съм, майко.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

За братовчед си още лееш сълзи?

С тях гроба му ти няма да размиеш.

Спри! Малко плач е знак за много обич

но много плач е знак за малко ум.

ЖУЛИЕТА

Бе близък мой тоз, който ме напусна;

затуй аз плача!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Няма с плач да върнеш

напусналия те!

ЖУЛИЕТА

И затова

плачът не ме напуска!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Знам те, плачеш

не толкоз за Тибалт, а затова, че

злодеят, който го уби, е жив!

ЖУЛИЕТА

Какъв злодей?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Ромео! Как „какъв“!

ЖУЛИЕТА (настрани)

„Ромео“ и „злодей“ са разделени

от цяла бездна!… Бог да му прости!

Прощавам му от все сърце. И все пак

друг никой тъй сърцето ми не мъчи!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Защото знаеш, че живее нейде!

ЖУЛИЕТА

А е далеч от моите ръце!

Да трябваше аз само да му плащам!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Ще му платим, бъди спокойна, дъще!

Сега във Мантуа живее той —

аз там ще пратя свой доверен, който

с такова питие ще го почерпи,

че той ще иде сигурно и бързо

на гости на Тибалт; а туй, аз вярвам,

ще те задоволи.

ЖУЛИЕТА

Да, аз не мога

да се почувствувам задоволена,

преди да съм видяла тук до мен

Ромео… Мъртъв!… Мъртъв е духът ми,

заради близкия ми, майко моя!

Вий намерете ми човека само,

пък аз отровата ще му приготвя

такава, че когато я приеме,

Ромео да заспи спокоен сън!

Как мразя да дочувам това име

и да не мога да излея тази

любов, която на Тибалт дължа,

върху едва разцъфналото тяло

на този, който го е умъртвил!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

От тебе средството, от мен човека.

Но аз ти нося радост, дъще моя!

ЖУЛИЕТА

Навреме ще е тя сред толкоз скръб.

Каква е? Съобщете ми я, майко!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Какъв грижлив родител имаш, дъще!

Скръбта ти за да пръсне, той ти готви

нечакан празник, за какъвто, вярвай,

не сме мечтали нито ти, ни аз!

ЖУЛИЕТА

Наистина ли? И какъв е той?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

В четвъртък сутрин знатният и хубав

граф Парис ще те придружи във храма

на Свети Петър, за да те направи

във него своя радостна съпруга!

ЖУЛИЕТА

Пък аз кълна се в храма и в светеца,

че ще се радвам да си вземе друга!

Защо е нужно да се бърза толкоз?

Не е отворил дума за годеж,

а вече ще ме води пред олтара!

Кажете на баща ми, скъпа майко,

че аз не ща да се омъжвам още

и че, повярвайте, бих предпочела

Ромео — към когото аз си зная

какво изпитвам! — пред един такъв

граф Парис! Няма що, чудесен празник

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Баща ти иде! Нека сам те чуе!

Ще те научи той да се опъваш!

Влизат Капулети и Дойката.

КАПУЛЕТИ

При залез слънце чести и понятни

са капките роса, но — Боже мой! —

откак залезе слънцето на брат ни,

проля ти, дъще моя, дъжд-порой!

Е, стига вече! Сякаш водоскок!

Преставай, хайде! Уж такава дребна,

а в теб се крие цяла морска буря:

очите ти море са, непрестанно

във приливи и отливи на сълзи;

прилично на злочеста платноходка

е тялото ти, плаващо сред тях;

а — вихри сякаш — твоите въздишки

ведно с вълните ще те съкрушат,

ако във кратко време не настъпи

спасително затишие!… Ти, майко,

предаде ли й волята ни, а?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Предадох я, но тя не ще да знае!

За гроба си дано да се венчае!

КАПУЛЕТИ

Какво? Какво? Я, повтори го пак?

Не ще да знае ли? Не се гордее?

Не ни е благодарна за това, че

на недостойна като нейна милост

намерили сме тъй достоен мъж?

ЖУЛИЕТА

Не, горда — не, но благодарна — да.

Със лошото не мога да съм горда,

но благодарна съм ви, като зная,

че с него сте ми мислили доброто.

КАПУЛЕТИ

Я, пак да чуя! Как? Я, как го рече!

Ще ми предава логики на мене!

Била ни благодарна, но не горда!

„Не мога — мога!“ Хубостница недна!

Тез твои „благодарни-млагодарни“

и „горди-морди“ да ги прекратиш,

красавице, и тез краченца виж

да са готови, за да те докарат

четвъртък в черква, че ако не,

ще те закарам в клетката, в която

развеждат курвите! Вън, мършо бледа!

Марш, вощеницо!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Стига! Полудял сте!

ЖУЛИЕТА

На колене ви умолявам, татко!

Изслушайте ме! Само една дума!

КАПУЛЕТИ

Развратница! Върви да се обесиш,

пачавра със пачавра! И повтарям:

за черквата готви се или хич

недей ми се явява пред очите!

Мълчи! Не говори! Не възразявай!

Че както ме сърбят ръцете!… Жено,

оплаквахме се, че с едничка рожба

небето беше ни благословило,

а то излезе, че и тя е много

и че били сме прокълнати с нея!

Марш, кучка с кучка!

ДОЙКАТА

Грехота е, дето

така наричате я, господарю!

Да я закриля Господ!

КАПУЛЕТИ

Виж я ти,

Синьора Мъдрост! Бягай да клюкарстваш

със сватите си!

ДОЙКАТА

Че какво съм рекла?

КАПУЛЕТИ

Ах, Господи!…

ДОЙКАТА

Човек да не продума!

КАПУЛЕТИ

Тук ще мълчиш! Раздавай ум на чашка

със стринките си!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Мъжо, прекалихте!

КАПУЛЕТИ

Свето причастие! Ще полудея!

По всяко време — час, минутка, миг —

на работа, сред отдих, денем, нощем,

във общество и сам, едно съм мислил:

да я омъжа! И сега, когато

съм й намерил благородник, знатен,

заможен, млад и който, освен туй,

е пълен — нещо повече — натъпкан

със качества, изобщо мъж-мечта,

да вземе тази кукла, тази цивра

да вика: „Не го искам за съпруг“,

„Не ми харесва“, „Още ми е рано“,

„Простете ми.“ Аз ще ти дам едно

„Простете ми“, ако не се оправиш!

Ще те изпратя тебе да пасеш,

където щеш, но не във моя дом!

Ти ме познаваш, аз не се шегувам!

Опичай си ума! Четвъртък ей го:

ако желаеш да те имам своя,

ще бъдеш тъй добра да вземеш тоя,

когото съм избрал; ако ли не,

ще съм без жал, дори на колене

да ми се молиш! Не! Кради, проси,

пукни сред път или се обеси —

аз няма никога да те призная

за своя дъщеря и няма толкоз

от моите имоти да ти дам!

Помни ми думата и размисли си,

защото аз ще знам да я сдържа!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

О, няма ли над облаците милост,

която да надникне в мойта скръб?

Не ме отблъсквайте, о, майко моя!

Поотложете сватбата за месец,

за седмица! Ако това не може,

то застелете брачното ми ложе

във гробницата, дето спи Тибалт!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Недей ми говори! Не те познавам!

Прави каквото щеш! Аз скъсвам с теб!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

О, Боже! Дойчице, какво да правя?

Съвет ми дай: мъжът ми е тук долу,

а мойта клетва — горе. Само той,

оставяйки земята, би могъл

оттам да ми я спусне, не дай Боже!

Ах, посъветвай ме! Защо небето

прилага толкова ужасни клопки

за същества тъй слаби като мен!

Кажи ми нещо! Нямаш ли една

утеха малка?

ДОЙКАТА

Имам! Как да нямам!

Ромео е в изгнание и аз

главата си залагам, ако той

посмее да се върне да те иска!

Най-много да довтаса тука скришом.

И тъй като понеже е така,

то, мене ако питаш, взимай графа!

Мъж и оттатък! Тоя твой Ромео

пред него е парцал! Как само стреля

със погледа, ще кажеш: млад орел!

Да пукна, ако тоя втори брак

не е късмет за теб, защото графът

къде-къде е по-добър от твоя

предишен мъж! И после той е мъртъв,

или ако не е — все туй, защото

не върши работа, макар и жив!

ЖУЛИЕТА

Кажи ми, от сърце ли ми говориш?

ДОЙКАТА

И от душа! Ако те лъжа, нека

отида в ада!

ЖУЛИЕТА

Чул те Господ!

ДОЙКАТА

Как?

ЖУЛИЕТА

Ти даде ми надежда и аз искам

небето да се вслуша в твойте думи.

Върви при майка ми и й кажи,

че съм отишла да се изповядам

при брат Лоренцо за това, че днеска

ядосах татко.

ДОЙКАТА

Хубаво! Отивам!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

Проклета врачка! Дяволица гнъсна!

Кое е по греховно: че ме кара

да изменя на брачната си клетва

или че хули моя мъж с езика,

със който го разхвалваше преди?

Ще ме съветва! Отсега нататък

далеч от мен! Отивам при отеца.

Без цяр ако се върна и оттам,

да си отида от света ще знам!

Излиза.