Ромео и Жулиета (Трагедия)

Първа сцена

В килията на брат Лоренцо.

Влизат Брат Лоренцо и граф Парис.

БРАТ ЛОРЕНЦО

В четвъртък? Много скоро, господине!

ПАРИС

Тъй иска тъстът ми, а аз не ща

на бързането му да преча с бавност.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Но казвате, че вам не е известно

какво тя мисли. Туй не е добро.

ПАРИС

Тя тъй без мярка плаче за Тибалт,

че нямах как за обич да продумам.

Венера, отче, мъчно се усмихва

в почернен дом. Но нейният баща,

боейки се, че младата й скръб

добива застрашителни размери,

разумно пожела да спре потопа

на сълзите й, който се надига

в самотността и може би ще спадне

в задружния съпружески живот.

Сега узнахте, отче, защо трябва

да ускорите нашата венчавка.

БРАТ ЛОРЕНЦО (настрани)

Бих искал да не зная защо трябва

да я забавя!… Ето я и нея!

Влиза Жулиета.

ПАРИС

Добрутро, моя прелестна невясто!

ЖУЛИЕТА

Такава ще ви бъда пред олтара.

ПАРИС

В четвъртък и това ще стане, драга!

ЖУЛИЕТА

Ако е писано.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Виж, туй е вярно!

ПАРИС

На изповед ли идеш при отеца?

ЖУЛИЕТА

Не искайте да ви се изповядвам!

ПАРИС

Признай пред него, че обичаш мен!

ЖУЛИЕТА

Отдавна знае той кого обичам.

ПАРИС

Щастливецът съм аз, нали е тъй?

ЖУЛИЕТА

Ако е тъй, добре е да го чуе

отецът не пред вашето лице.

ПАРИС

Но твоето лице повяхва в сълзи!

ЖУЛИЕТА

Сълзите няма да му навредят —

то никога не е било красиво.

ПАРИС

С тез думи ти обиждаш го по-тежко

отколкото уврежда го плачът ти!

ЖУЛИЕТА

Обида няма в истината, графе,

и аз си му я казвам във лицето.

ПАРИС

Но то след малко няма да е твое!

ЖУЛИЕТА

То и сега не ми принадлежи!…

Свободен ли сте вече, благи отче,

или да дойда пак подир вечерня?

БРАТ ЛОРЕНЦО

Свободен съм, умислена ми дъще.

Ще извинявате, любезни графе!…

ПАРИС

Опазил Бог, да ви попреча с нещо

на святата беседа! Жулиета,

в четвъртък сутринта ще ви разбудя.

От мен вземете таз целувка свята!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

Ах, бързо, отче, затвори вратата

и тук ела, да плачеш с мен, нещастна,

без помощ, без надежда, без утеха!

БРАТ ЛОРЕНЦО

О, Жулиета, зная твойта мъка.

И моята глава не я побира!

Узнах, че твоят татко е решил

да те венчае с графа във четвъртък!

ЖУЛИЕТА

Не казвай, че го знаеш, щом не знаеш

да кажеш как да го предотвратя!

Ако във твоя разум няма помощ,

кажи, че в мойта твърдост има разум,

и аз ще си помогна с този нож!

Бог двете ни сърца във обич сплете,

ти в брачна връзка свърза ни ръцете;

и знай, пресвети отче, че преди

ръката ми нов подпис да постави,

преди сърцето ми да се отметне,

туй тук предателството им ще спре.

Затуй от своя многодетен опит

дири съвет, че инак между мен

и невъзможното тоз хладен съдник

без бавене ще разреши въпроса,

от който твойта възраст и изкуство

не са могли да ми посочат изход.

Не се бави! Жадувам да изчезна,

щом ползата от теб е безполезна!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Не бързай, дъще! Виждам лъч надежда,

но нейният успех е свързан с план

отчаян като случая, от който

той сам е излаз: щом намериш сили

да се убиеш, за да не приемеш

венчилото с граф Парис, вероятно

ще имаш смелостта да се подложиш

на нещо друго, близко до смъртта.

Готова ли си? Ако да, кажи ми,

и мисля, че ще имам лек за теб.

ЖУЛИЕТА

О, заповядай ми, и аз ще скоча

от най-висока кула; изпрати ме

в свърталището на крадци среднощни;

мушни ме във гнездо на пепелянки;

с верига прикови ме към стръвница;

спусни ме в костница, догоре пълна

с пищяли и със черепи беззъби,

или във пресен гроб, под общ саван

с покойника; да, всички тез неща —

които нявга, само споменати,

са ме изпълвали със страх — сега,

кажи ми само, и ще ги извърша

без колебание, за да остана

съпруга на любимия си мъж!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Тогава чуй: иди си у дома,

кажи на свойте, че приемаш графа

и дай си весел вид. А вечерта

пред сватбата ви — тоест утре вечер —

предлог си намери да си самичка,

когато ще си лягаш, и недей

да пускаш дойката да спи при теб.

Дръж тази стъкленичка и в леглото

изпий й съдържимото до капка!

Щом сториш го, по всичките ти жили

ще протече студен и сънен ток;

размереният удар на сърцето

ще се забави; пулсът ти ще спре;

ни дишане, ни топлина ще казват,

че жива си: трендафилът на твойте

страни и устни ще повехне в миг

до цвят на пепел и ще се затворят

прозорците на твоите очи

като при смърт; във трупна вкочанялост

ще бъдат крайниците ти — и тъй ще спиш

четирсет и два часа, след което

като от сладък сън ще се събудиш.

Така, на утрото, когато дойде

женихът да те вземе, ти ще бъдеш

все още мъртва, и по обичая

в разкошни дрехи и в открит ковчег

ще те положат в гробницата древна

на Капулетите. А дотогава

аз вече ще съм писал на Ромео

за плана ни и той ще дойде тук,

за да присъствува със мен на твойто

пробуждане и да те отведе

във Мантуа преди зори. Така

лекът ми от срама ще те опази,

ако не се пречупи твърдостта ти

от нерешителност и женски страх.

ЖУЛИЕТА

О, дай го! Дай! За страх не говори!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Вземи го! Тръгвай и бъди безстрашна!

Пък аз ще пратя по един монах

писмо във Мантуа до твоя мъж.

ЖУЛИЕТА

Любов, ти дай ми свойта сила скрита,

а силата ще ми даде защита!

Прощавай, отче!

Излизат.

Втора сцена

Зала в дома на Капулети.

Влизат Капулети. Синьора Капулети, Дойката и Слуги.

КАПУЛЕТИ

Върви и ги кани по този списък!

Първи слуга излиза.

Ти бягай да намериш двайсетина

най-опитни готвачи! И внимавай!

ВТОРИ СЛУГА

Знам ги на пръсти, господарю! А които не знам, ще ги подложа на пръстната проба.

КАПУЛЕТИ

Каква е тази проба?

ВТОРИ СЛУГА

Ами нали се казва: „Лош готвач пръсти не облизва.“ Който не си облизва пръстите, няма да го взема!

КАПУЛЕТИ

Хайде, върви!

Втори слуга излиза.

Май няма да успееме със всичко.

Къде е Жулиета? При монаха?

ДОЙКАТА

На изповед при него, господарю.

КАПУЛЕТИ

Това е хубаво. Дано я вкара

във пътя, тази щура твърдоглавка!

Влиза Жулиета.

ДОЙКАТА

Пристига, ей я! И каква засмяна!

КАПУЛЕТИ

Къде се губи, малка инатчийке?

ЖУЛИЕТА

Където се научих да се кая

за упоритото си непокорство

към вас и волята ви. Брат Лоренцо

ми нареди да ви поискам прошка

на колене. Простете, господарю!

От днес нататъка ще се оставям

да бъда направлявана от вас.

КАПУЛЕТИ

Ти бягай, съобщи това на графа!

Тоз възел ще го стегнем още утре!

ЖУЛИЕТА

Аз срещнах графа при отец Лоренцо

и в рамките на скромността му дадох

да разбере сърдечното ми чувство.

КАПУЛЕТИ

Виж, туй ме радва! Хубаво! Вдигни се!

Тъй трябва!… Казах, бягайте за графа!

Да дойде бързо! Още ли сте тука?…

Да, този брат е истински светец.

Верона цяла му е задължена!

ЖУЛИЕТА

Ще дойдеш ли във стаята ми, дойке,

да ми помогнеш да реша кой накит

да сложа утре?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Вдругиден, не утре.

Защо е нужно да се бърза толкоз?

КАПУЛЕТИ

Не, утре, утре! Тръгвай с нея, старо!

Жулиета и Дойката излизат.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Кога ще се приготвим? Вече нощ е!

КАПУЛЕТИ

Бъди спокойна! Като се запретна,

набързо ще сколасаме със всичко!

Ти помогни й в избора на дреха,

пък аз ще мина тази нощ без сън.

Сега ще видиш!… Този път аз сам

ще домакинствам!… Хей… Кои са тези?

Е, нищо! Ще отскоча сам да кажа

на графа, че венчавката е утре.

Олекна ми, откакто се разбра, че

омекна нравът на това глупаче!

Излизат

Трета сцена

В стаята на Жулиета.

Влизат Жулиета и Дойката.

ЖУЛИЕТА

Да, тази рокля най ще ми отива,

но, моля ти се, мила, остави ме

таз нощ сама! Аз трябва да отправя

безброй молитви към небето горе,

дордето го склоня да се усмихне

към моята душа, която — знаеш —

е грешна и почернена от срам!

Влиза Синьора Капулети.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Заети ли сте? Трябва ли ви помощ?

ЖУЛИЕТА

Не, майко моя. Вече имам всичко,

което ми е нужно. Ще ви моля

таз нощ да ме оставите сама.

Вземете дойката, да ви помогне,

защото сигурна съм, че до утре

миг няма да се спрете.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Лека нощ!

Спокоен отдих, мила! Той ти трябва.

Излиза заедно с Дойката.

ЖУЛИЕТА

Прощавайте! Бог знай кога със вас

отново ще се срещнем. Ах, усещам

по жилите ми да минава вече

ужасен хлад, от който прималявам!

Ще ги извикам да ми вдъхнат смелост!

Ей, дойке!… Но защо ли ми е тя?

Ела, о, стъкленичко!

Ами ако изобщо не подейства?

Ще трябва да отида пред олтара!

Не, ти ще ме спасиш! До мен легни!

Поставя до себе си кинжала.

Какво ли пък, ако във нея има

отрова, със която този старец

желае хитро да убие мен,

за да не бъде сам опозорен,

задето ни е свързал със Ромео?

Възможно е! Не, не, не е възможно!

Цял свят го знае като свят човек!

Ами ако събудя се самичка

от смъртния си сън, преди Ромео

да е дошъл да ме освободи?

О, грозна мисъл! Зная, ще умра

от задушаване в онази дупка,

в която сигурно не влиза лъх

свободен въздух! Пък и да намеря

какво да дишам, няма ли, когато

представя си, сред нощ и смърт, че съм

във древното вместилище, в което

са сбрани костите на всички мои

предци, погребвани от векове;

в което, току-що положен, гние

под бял покров убитият Тибалт;

в което — казват — призраци среднощ

излизали… о, няма ли, когато

се съживя сред миризми на гнилоч

и писъци, подобни на онези

на мандрагората27, които — казват —

довеждали човеците до лудост…

О, няма ли сред целия тоз ужас

да се побъркам и да затанцувам

над костите на своите деди,

да раздера покрова на Тибалт

и с кокала на някой свой прадядо

да пръсна полуделия си мозък?

О, виждам братовчед си да преследва

виновника за неговата смърт!

Стой, стой! Тибалт! Ромео, бягай, бягай!

За тебе пия, о, любими мой!

Пада в леглото си.

Четвърта сцена

Зала в дома на Капулети.

Влизат Синьора Капулети и Дойката.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

На, дръж ключовете, донес подправки!

ДОЙКАТА

Сладкарят иска дюли и фурми.

Влиза Капулети.

КАПУЛЕТИ

По-бързо! Вторите петли пропяха!

Минава три — камбаната удари!

Анджелика, недей пести месото

във баничките!

ДОЙКАТА

Я си полегнете!

Какво току се пъхате навред!

А утре ще сте болен!

КАПУЛЕТИ

Ти не бой се!

Друг път по цели нощи не съм мигвал

и нищо ми е нямало!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Да, знаем,

мишкувал сте, ала сега ще спите,

защото вашата жена не спи!

Излиза заедно с Дойката.

КАПУЛЕТИ

Жена ревнива здравето разбива!

Влизат Слуги, които носят кошници, дърва.

Какво е туй?

ПЪРВИ СЛУГА

Не зная, господарю.

За кухнята там нещо.

КАПУЛЕТИ

Бърже, бърже!

Първи слуга излиза.

Това не са дърва! Върви за сухи!

Попитай Пиетро, той ги знае де са.

ВТОРИ СЛУГА

Тя, моята глава, е, господарю,

по дървената част. И сам ще мога!

КАПУЛЕТИ

Добре го рече! Духовит простак!

Ще те направя главен дървеняк!

Но бързай, че да няма дървен господ!

Втори слуга излиза.

Брей, съмва вече! Графът, току-виж,

пристигнал с музиката!

Чува се музика.

Ей го, на!

Хей, жено! Дойке! Глухи ли сте? Идат!

Влиза отново Дойката.

Буди Жулиета! Помогни й бързо

да се докара! Аз ще поприказвам

със младоженеца. Не се влачи!

Той вече е пред къщи! Бързай, бързай!

Излизат.

Пета сцена

В стаята на Жулиета.

Влиза Дойката.

ДОЙКАТА

Хей, господарко! Жулиета! Жули!

И как дълбоко е заспала само!

Да ти е жал да я събудиш просто!…

Хей, агънце! Сънливке! Хайде, ставай,

че сватбата те чака!… Нито дума!

Ха, запасяваш се! И умно правиш,

защото гарантирам ти, че графът

решил е — хе, и бас държа, че твърдо! —

минутка да не ти даде за сън

през идващата нощ!… Прости ми, Боже!

Уста греховна!… Колко здраво спи!

Но трябва да я будя… Жулиета!

Хей, Жулиета! Е, щом искаш, нека

да те завари графът, както спиш.

Внимавай само да не ти… О, Боже!

Облечена! И с дрехите в леглото!

Макар насила, но ще я събудя…

Хей, ставай! Жулиета! Жулиета!

О, Боже! Помощ! Мъртва! Помощ! Мъртва!

О, да не бях се раждала! О, малко

да сръбна! Господарю! Господарко!

Влиза Синьора Капулети.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Защо крещиш така?

ДОЙКАТА

О, черен ден!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Какво е станало?

ДОЙКАТА

О, вижте, вижте!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Детето ми! Животът ми! О, Боже!

О, събуди се! Отвори очи!

Върни се към живота или аз

ще дойда с тебе! Помощ!… Викай помощ!

Влиза Капулети.

КАПУЛЕТИ

Къде е дъщеря ти? Графът чака!

ДОЙКАТА

Отиде си! Предала дух, горката!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Умряла е! Умряла е! О, Боже!

КАПУЛЕТИ

Какво говорите, бе? Я да видя!

О, Господи! Студена като лед!

Вдървила се е! Пулсът й не бие!

Животът е напуснал тези устни!

Смъртта студена като ранен скреж

попарила е скъпото ни цвете!

ДОЙКАТА

О, черен ден!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

О, неизмерна скръб!

КАПУЛЕТИ

О, скръб, която караш ме да викам,

а стисваш гърлото ми да немее!

Влизат Брат Лоренцо, Граф Парис и свирачи.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Готова ли е булката за черква?

КАПУЛЕТИ

Да иде — да, но не и да се върне!

О, сине мой, в предсватбената нощ

Смъртта преспа със твоята невеста!

Да, оня, костеливият с косата,

те изпревари и отне цвета

на годеницата ти и ми стана

омразен зет, ненавистен наследник!

Да, той сега празнува сватба с нея,

а аз умирам и ще завещая

живот, имот, каквото имах — нему!

ПАРИС

Затуй ли тъй жадувах тази утрин,

та тази гледка тя да ми дари?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Проклет, злочест, омразен, пъклен ден!

Час, най-злочест от всички часове,

които времето е извървяло

във морния си друм! Едно ми беше,

единствено за радост и разтуха,

и ето че смъртта ми го отне!

ДОЙКАТА

О, мъка, мъка! О, ужасна мъка!

О, черен ден! Най-черният от всички,

които виждала съм досега!

Отде се взе, о, зъл, омразен, грозен,

невиждан до ден-днешен черен ден!

ПАРИС

О, аз — презрян, оплют, разбит, отритнат!

Омразна смърт, от тебе изпреварен,

ограбен подло! Моя невъзвратна!

Без теб, живот, животът ми е смърт!

КАПУЛЕТИ

О, аз — осмян, сломен, убит, погребан!

О, злополучен миг, защо дойде

да хвърлиш в мрак сияйния ни празник?

О, чедо мое! О, нещастна моя!

О, няма го детето ми! О, с него

погреба Бог последната ми радост!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Достатъчно! Скръбта ви става срамна!

Не воля давайки на шумни вопли,

неволя се лекува! Таз девойка

принадлежеше вам и на небето.

Сега небето има я изцяло —

и по-добре за нея. От смъртта

вий свойто не овардихте, а горе

небето свойта част от нея пази

за вечни времена. За вас бе рай

да се издига тя все по-високо,

а ето ви, че плачете, когато

е литнала над облаците в рая!

Зле любите я, щом от скръб сте луди,

защото тя е във блаженство. Знайте,

щастливи са не тез, които дълго

живеят на света, а тез, които

напускат го в предчувствие на радост.

Изтрийте сълзите си, поръсете

със розмарин прекрасното й тяло

и нека — както иска обичаят, —

я отнесем облечена най-скъпо

във храма Божи! Пред такава смърт

природата сълзи обилни лее,

но на плача й разумът се смее!

КАПУЛЕТИ

Което бе за обреда венчален

за обред ще послужи погребален —

свирачите ще свирят скръбни химни,

гощавката ще стане тъжен помен,

смехът ще се превърне в горки вопли,

венците ще закичат гробен камък,

наопаки ще се обърне всичко!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Синьоре, влезте си! И вий, синьора!

Вий, графе, също! Всички сбрани тука

да се приготвят, за да изпроводят

покойната до вечния й дом —

и тъй небето ви обръща гръб,

не го гневете с неразумна скръб!

Излизат всички освен Дойката и Свирачите.

ПЪРВИ СВИРАЧ

Май трябва да се вдигаме оттука.

ДОЙКАТА

Да, да, вървете си — сами видяхте,

че сватбата завърши злополучно!

Излиза.

ПЪРВИ СВИРАЧ

Ами зло е, като нищо не бе получено!

Влиза Пиетро.

ПИЕТРО

Свирачи! Хей, свирачи! „Весело сърце“! Ако ми желаете доброто, изсвирете ми „Весело сърце“!

ПЪРВИ СВИРАЧ

Защо „Весело сърце“?

ПИЕТРО

Защото всичко в мен пее „Сърцето ми е скръбно!“. О, изсвирете ми някоя игривичка елегия, да ме развесели!

ПЪРВИ СВИРАЧ

Никакви елегии! Сега не е време за музика.

ПИЕТРО

Значи, няма да свирите, а?

ПЪРВИ СВИРАЧ

Няма.

ПИЕТРО

Тогава ще ви дам, което ви се полага.

ПЪРВИ СВИРАЧ

Колко?

ПИЕТРО

Всичко без остатък, само че не в жълтици, а в ритници. Защото досега не съм чувал такова невярно свирене!

ПЪРВИ СВИРАЧ

Пък аз не съм виждал такова лакейско носовирене!

ПИЕТРО

Тогава ще почувстваш лакейския ми нож върху кожата си! Ще те направя само на четвъртинки и осминки! Ще ти свиря „до-ре-ми“, до-като ре-внеш: ми-лост!

ПЪРВИ СВИРАЧ

Пък аз ще ти изпея такова „сол-си-ла“, че да ти излезе сол-ено, си-не ла-кейски!

ВТОРИ СВИРАЧ

Я си скрий острия нож и измъкни острия си ум! Почвай, да те видим!

ПИЕТРО

Добре! И без нож ще ви направя на тънки резенчета! Дръжте се!

„Когато мъка тягостна и скучна

обхване ни във своя тъжен плен,

едничка музиката среброзвучна…“

Ха сега де! Кой ще каже защо е „среброзвучна“? Защо точно „сребро…“, а не друго? Какво ще кажеш ти, Симон — Котешко черво?

ПЪРВИ СВИРАЧ

Ами че защото звукът на среброто е добър за ухото.

ПИЕТРО

Не е лошо! А ти какво ще кажеш, Хю — Конски косъм?

ВТОРИ СВИРАЧ

„Среброзвучна“, защото звучи зарад среброто.

ПИЕТРО

И това не беше лошо! А ти какво ще кажеш, Джеймс — Кучи вой?

ТРЕТИ СВИРАЧ

Ами не знам какво да кажа.

ПИЕТРО

О, прощавай, забравих, че ти си певецът! Добре, ще кажа аз отговора вместо теб. Казва се така, защото някои музиканти, като не получат сребро, да им звучи в джобовете, и тогава мъка тягостна и скучна обхване ги във своя тъжен плен…

„… едничка музиката среброзвучна

повдига им духа опечален!“

Излиза.

ПЪРВИ МУЗИКАНТ

Пустият му хитрец, да пукне макар!

ВТОРИ МУЗИКАНТ

Зарежи го! Хайде да влезем! Ще изчакаме опечалените и ще си хапнем за Бог да прости!

Излизат.